Търсене в текстове за 'Фикс идея'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 333 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света.
Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление.
към текста >>

Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г.
към текста >>

2. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни.
Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено.
към текста >>

3. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни.
Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие. Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна.
към текста >>

4. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея.
Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство.
към текста >>

5. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм.
Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
към текста >>

Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм.
Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили.
към текста >>

6. НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване.
той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната. Във военното обучение Л. е най-големия представител на Шлифенската школа, привърженик на принципа за всеунищожението. Винаги, обаче, намиращ много изходи, когато последната цел му остава непостижима. След войната той писа много върху военни теми. Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване. Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л. Той е човек на „идеите-фикс", бихме дори могли да кажем „ипохондрик". В живота може да се работи с разни видове хора, ала досущ невъзможно е да се работи с хора ипохондрици и с фикс-идеи.
към текста >>

Той е човек на „идеите-фикс", бихме дори могли да кажем „ипохондрик".
След войната той писа много върху военни теми. Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване. Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л. Той е човек на „идеите-фикс", бихме дори могли да кажем „ипохондрик". В живота може да се работи с разни видове хора, ала досущ невъзможно е да се работи с хора ипохондрици и с фикс-идеи. На такива хора сякаш и съдбата е зъл враг. Те трудно могат да се справят със своя ипохондричен характер. Слушал съм Учителя да казва, че човек трябва да се пази да идва във връзка и да работи с хора, които имат съединена линия на сърцето и ума.
към текста >>

В живота може да се работи с разни видове хора, ала досущ невъзможно е да се работи с хора ипохондрици и с фикс-идеи.
Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване. Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л. Той е човек на „идеите-фикс", бихме дори могли да кажем „ипохондрик". В живота може да се работи с разни видове хора, ала досущ невъзможно е да се работи с хора ипохондрици и с фикс-идеи. На такива хора сякаш и съдбата е зъл враг. Те трудно могат да се справят със своя ипохондричен характер. Слушал съм Учителя да казва, че човек трябва да се пази да идва във връзка и да работи с хора, които имат съединена линия на сърцето и ума.
към текста >>

7. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства.
Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и най-съдбоносни. Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко тяхната психика, е обстоятелството, че те рядко пишат еднакво – почерците им почти винаги се твърде различават един от друг. Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение. Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863).
към текста >>

8. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той тръгна в неизвестността и отдаде всичко, живота си за тази неизвестност, за тази, тъй да се каже, „фикс-идея".
Прочее, историята не посочва напълно истинските велики хора. Много пъти едни хора изпъкват вместо други. Колко често това се случва в областта на науката и на техниката. Вземете например, Колумб откри Америка, но този континент доби името не на Колумб, но на втори негов изследовател – Америко Веспучи. Не ели същото и с Магелан – най-смелият мореплавател през вековете. Той тръгна в неизвестността и отдаде всичко, живота си за тази неизвестност, за тази, тъй да се каже, „фикс-идея". Пред нейното крайно осъществяване той отдаде Богу дух. А със слава се увенча друг. Може би тъкмо този, който никак не бе заслужил това. Без да се изтъкват примери надълго, трябва да се съгласим, че голяма част от истински великите хора през вековете са оставали неизвестни. Това е особено вярно за хората на великите дела.
към текста >>

9. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите.
Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите. Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и благоденствие са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни. Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни. Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно.
към текста >>

Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности.
Край но препирните, които ни разделят. До се съединим всички против общия неприятел! Долу войната! Ние ви каним на един голям конгрес, който ще бъде една внушителна манифестация от всички партии против войната. Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната. Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности. Нямаме никак време за губене. Ние няма да определяме план на действие предварително. Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме. Те в конгреса ще изложат свободно своите различни планове и в последствие ще потърсят помежду си общо съгласие за план на действие. Това, което искаме, е да издигнем една огромна вълна против войната — каквато и да бъде тя, от гдето и да иде и които и да бъдат тия, които тя заплашва.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад.
И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар. Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край.
към текста >>

Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път.
От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно. Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път. В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен. Тъй щото който помага не хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Който не спазва този закон, като прави добро и получава зло, обезсърчава се и казва, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? — Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени.
към текста >>

Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много.
не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати. Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших закуската, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината. Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той. След това се обърна и тръгна. Аз го последвах с наведена глава и цялата ми новопоявила се енергия, цялата ми надежда изчезна, без сам да знам защо, аз не мога да си обясня защо гледах бродираният край на бялата дреха, която като че ли леко се плъзгаше пред мен, имайки чувството, че следвам съдбата си. Моята съдба! Агмад, жрецъг на храма, истинският шеф на великите жреци.
към текста >>

Тъкмо така, в моята сляпа уплаха, и аз фиксирах стените на дългия коридор, който, паралелно с нашето навлизане навътре, като че ли се затваряше след нас и ни отделяше от онази блестяща и величествена система, в която аз бях живял досега.
Вървейки след него, минахме по широки коридори, после по-голямата галерия, която водеше от вратата на храма към светилището. Чувство на ужас бликне в мене при тази гледка, въпреки това, че слънчевите лъчи изпълваха галерията, влизайки през предверието и като че ли се надсмиваха над трептящите сенки. И все пек моят страх от Агмад бе тъй голям, че, останал така сам с него, аз го следвах мълчаливо в пълно подчинение, и всяка от моите несигурни стъпки ме приближаваше към тая страшна врата, от гдето бях видял, в тъмнината на нощта да излиза ужасната фигура. Аз разглеждах стената със същия ужас, който може да изпита един подложен на мъчения дух, пред страшните инструменти на неговото мъчение. Веднага щом с очите си той види нещо заплашващо го, невъзможно е щото неговия поглед да не остане прикован в него, без дори страхът да може да го отклони. Тъкмо така, в моята сляпа уплаха, и аз фиксирах стените на дългия коридор, който, паралелно с нашето навлизане навътре, като че ли се затваряше след нас и ни отделяше от онази блестяща и величествена система, в която аз бях живял досега. Гледайки внимателно тези страшни стени, аз забелязах, когато приближавахме, една малка врата, която беше от левия ъгъл от вратата на светилището. Нейното съществуване можеше да се забележи само от крайно напрегнатия и внимателен поглед; защото в тоя край на коридора беше много тъмно, още повече поради контраста с блестящите слънчеви лъчи, които изобилстваха при входа. Ние бяхме близо до тази врата. Както вече казах, тя беше от лявата страна на светилището. Тя се допираше до входа, но беше вдълбана в стената на коридора.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск.
Върви с мен! “ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла.
към текста >>

Той обяснил, освен това, че идеята не е негова.
Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло. Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на мисълта между двама души. защото човешката мисъл се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни.
към текста >>

12. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас.
Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба. Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите. което не е нищо друго, освен въплътени идеи. Следователно, от тези въплътени, осезаеми идеи, ние постепенно минаваме към отвлечените идеи, към формите на духовния свет, който е далече за нас по своите трептения. Разликата между духът и плътта се заключава в техните трептения.
към текста >>

Ако го търсите на небето, това е идея много проста — тя е от триизмерния свят.
Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Бог прониква цялото Битие и ние сме вътре в Бога, и Бог с своето съзнание ни вижда от всякъде. Ако го търсите на небето, това е идея много проста — тя е от триизмерния свят. Бог ви вижда от всякъде, той ви вижда през всички хора. Докато не започнете съзнателно да учите, вие никога нека да разберете какво нещо е Бог — няма да разберете какво представлява Любовта, Мъдростта и Истината. Когато почувствате, че всички хора и всички живи същества живеят в вас, вие сте пред великото познание на Бога — вие сте в рая. По този начин вие ще ги обичате, и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те са в тях, разбират ги и са разбрани за тях, обичат и са обичани от тях радват се на техните постижения като на свои, — това е истинския духовен рай, към който хората се стремят.
към текста >>

Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка.
Младите жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това. Те донесоха много плодове, отлични питиета и хубави захарни баници, каквито никога не бях виждал, и при това носеха и цветя. Големи букети цветя бяха донесени и оставени близо до мен, и храсти, покрити с цветя, бяха разположени покрай стената. Аз извиках от удоволствие, когато ги видях и. както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка. Обаче аз сега не се страхувах от него: бях пълен с духа на една нова радост, която ме правеше смел. Отивах от цвят на цвят, като ги прегръщах. Силният им аромат изпълваше цялата стая. Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор. Това чувство, че съм свободен от страха, отнемаше тежестта на безпокойството от детската ми душа.
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това?
Тогава как е възможно един свят, създаден от най-разумното същество, да има толкова много противоречия? Религиозните не могат да обяснят това противоречие. Има ред теории, с които хората се стремят да обяснят противоречията. В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях. Но питам: когато в ума на един учен се роди идеята да отреже един клон от тръна и го присади с клон от друго дърво, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за него. Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета.
към текста >>

Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си.
Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии. Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той. И този закон изисква да живеете като братя, не по закон отвън, но по любов към живота. Но за да заживеят хората по този закон, необходимо е ново възпитание, което да започне още от момента на зачатието. По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите. Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване; във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука.
към текста >>

Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване; във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука.
Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той. И този закон изисква да живеете като братя, не по закон отвън, но по любов към живота. Но за да заживеят хората по този закон, необходимо е ново възпитание, което да започне още от момента на зачатието. По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите. Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване; във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука. Когато се внесе в живота тази жива наука, тогава ще имаме едно целокупно подобрение на човека. Най първо човек ще си създаде един здрав и хармонично развит организъм. в който да има съотношение между всичките му части. В един правилно развит организъм има точно определени съотношения между всичките му части. Между дължината и широчината на ръката и размерите на мозъка, съществува известно съотношение.
към текста >>

Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли?
Женете са обърна към мен или се наведе към мен така, че аз видях нейната фигура и нейните очи се срещнаха с моите; след това тя не се движеше. Тези очи, които прерязваха като стомана, не ме изпълваха с ужас, но те ме държаха като притиснат от железен инструмент. Докато я наблюдавах, аз видях змиите да се изменят и да изчезват; те се превърнеха в дългите извити гънки на една гъвкава блестяща дреха, а главите им и ужасните им очи се превърнаха в блестящи букети рози и един отличен и опияняващ парфюм от рози изпълни светилището. Тогава аз видях Агмад да се усмихва: „Моята царица е тук“, каза той. Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“ „Аз не желая удоволствието, каза той, душата ми е сита на него. Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли? “ И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас. „Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това. Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“ „Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“ „Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание.
към текста >>

„Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите!
Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е. роденият от Духа.“
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света.
Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си. Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено. Днес колко хора са готови да изправят погрешките си? За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден като се разхождал стъпкал това нежно цветенце. Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца.
към текста >>

Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен.
Човек има две естества, от които едното е прогресивно, и се стреми към все по-големи постижения, а другото е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която е направено тялото, понеже материята по естество е инертна. Човек, за да прогресира и да реализира щастието, към което се стреми, трябва да надделее инертността на материята и да я направи прогресивна. По такъв начин той ще реализира истинското щастие, което е достояние само на безсмъртните. А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат пари, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато заемат високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена, деца и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат. Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен. Когато хората са нещастни, ако успеете да ги убедите в противното на това, което те чувстват, те ще бъдат щастливи. Щастието е един резултат, и за да го постигнат хората, трябва да свършат работата, за която са изпратени на земята, защото те са изпратени на земята за да извършат нещо. Както и да обясняваме едно физическо явление, то е резултат на един разумен процес, който става а света. Всички процеси и явления във физическия свят имат причините си в един по-висш, по-ефирен свят, които по нямане на по-подходящи думи наричаме духовен. Ще попитате — къде е този духовен свят.
към текста >>

При новото самовъзпитание трябва да се научим да се абстрахираме от отрицателните мисли и състояния, а за това се изисква умът да бъде концентриран върху някаква велика идея.
Следователно, всяко нещо, което ни подтиква към прогрес, е знание, наука. Всяко нещо, което ни спъва, колкото и да се представя за нещо голямо, за никакво знание, според мен то е глупост. Аз разбирам прогреса в трояко направление: прогрес на ума, прогрес на сърцето и прогрес на волята. Това разбирам като култура в света. Там където прогресира умът, сърцето и волята, това е истинския прогрес Само при това хармонично развитие на ума, сърцето и волята, можем да имаме едно ново възпитание, към което хората се стремят. При новото самовъзпитание трябва да се научим да се абстрахираме от отрицателните мисли и състояния, а за това се изисква умът да бъде концентриран върху някаква велика идея. А това не е лесна работа, — изискват се много опити и грамадни усилия. Също така, когато човек е сполетян от някакво нещастие— например изгуби 100 хиляди лева — той трябва да се абстрахира от тази загуба — да мисли че парите са вложени в някаква банка и ще му се върнат с лихвите. Това не значи, че човек трябва да стане фаталист, да мисли, че така е писано, но да знае че всичко каквото се случва в живота е едно разумно съчетание на нещата, което има за цел да ви подтикне да мислите. Разумният, невидимият свят прави едно давление, едно налягане върху нас, за да ни застави да мислим. Защото в човека има едно скрито желание да не мисли, да не чувства и да не действа, да прекарва едно пасивно, спокойно състояние.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
Когато човек изгуби любовта си, целият свят потъмнява пред него и умът му потъмнява и той изгубва правилната насока на мисълта си. За да мисли правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите всичко, което имате. Затова от всички ви се иска усилие, да се освободите от заблужденията и пречките, които спъват правата мисъл. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота. Най-голямото разнообразие за човека е неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката.
към текста >>

А плащането значи да придобиеш една нова идея.
Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен.
към текста >>

Очите им бяха фиксирани върху мен.
Признавам го. Твоята красота, която наистина ми принадлежи, беше заличена от моя дух. Но сега, когато те виждам с очите си, аз се питам, как мога да намеря красота в нещо друго на небето или на земята.“ Внезапно, докато аз говорех, всред гостите произлезе едно движение на изненада. С една извънредна бързина те напуснаха масата и излязоха от залата. Останаха само двамата жреци. Очите им бяха фиксирани върху мен. Те изглеждаха озадачени, сериозни, смутени. Станаха бавно. „Не желаете ли вече да се върнете в храма? “ каза Мален. Отговорих с един жест на нетърпение.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За забелязване е, че всички религии поддържат идеята, че само в тях е спасението на цялото човечество.
Това не е никаква вяра, а суеверие, заблуждение. Истинската вяра, която може да ни ползва, е обоснована върху едно положително, опитано знание. Като говоря така, не искам да засягам религиите. Ние оставяме религиите настрана. Религиите, това са школи, всяка от които е дошла на своето време и място, с определени задачи. За забелязване е, че всички религии поддържат идеята, че само в тях е спасението на цялото човечество. Но въпреки всички религии и техните претенции, светът си върви по своя път, и в него стават много нещастия. Въпреки вярванията на хората в Бога, страданията вървят подир тях. Не е лошо човек да има някого в когото да вярва; но човек не трябва де стане роб на едно верую, или на една наука. Защото науката и религията, това са външни условия за повдигане на човешкия дух. Те са създадени да служат на човека, а не де го заробват.
към текста >>

Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й.
Из неделната беседа „ Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 год. Мейбъл Колинз (19) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 151) Глава II След този момент идва един период, за когото аз не мога да си дам тъй точна сметка, както за останалите дни на моя живот. Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й. Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния разкош, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място. Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето. Тук идваха вечер младите момичета на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше. Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него.
към текста >>

Той ме фиксира за минута със своите ужасни очи, които бяха студени като скъпоценни камъни: на лицето му имаше усмивка, но тази усмивка предизвика страх в мене и аз треперех.
Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града. Не мога каза колко дни се изтекоха така. Знам само, че един ден аз си почивах в моята стая и тя, най-красивата, пееше тихо хубави песни, а главата й почиваше на моите ръце, когато, внезапно, песента замря върху устните й тя стана бледна и мълчалива. Дочух в тишината бавни и сподавени стъпки по стълбата. Вратата се отвори и на прага се появи Агмад, великият жрец. Той ме фиксира за минута със своите ужасни очи, които бяха студени като скъпоценни камъни: на лицето му имаше усмивка, но тази усмивка предизвика страх в мене и аз треперех. „Върви“ каза той. Станах, без да се колебая. Знаех, че той ще ме застави да му се подчинявам. Не погледнах назад. докато не чух ридание и едно бързо движение; тогава аз се обърнех.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И с пробуждането на съзнанието прониква в него и идеята за любовта, като една жива идея, която е в сила да обедини цялото човечество.
Това си има своите обяснения в окултната неука, но няма да се спирам върху тях. В целия този дълъг исторически процес, за които официалната история нищо не знае, човек е бил като хипнотизиран, намирал се е като в хипнотически сън. В този именно период човечеството не е отбелязало почти никакъв прогрес. Но от 1500—2000 години преди Христа, в бялата раса се пробужда музикалното чувство, заедно с него се пробужда и човешкото съзнание, и се създават условия за проявата на човешката мисъл, дава се потик на човешкия прогрес. Човешкото съзнание, тъй както сега се проявява, е пробудено от преди 3500—4000 години. И с пробуждането на съзнанието прониква в него и идеята за любовта, като една жива идея, която е в сила да обедини цялото човечество. Но любовта за да се прояви, затова е необходима среда. Среда за любовта, това е човешкият ум; среда за ума е човешкото съзнание, а среда за съзнанието е музиката. Те са неща органически свързани. В музиката име всички сили за преодоляване на препятствията, които сега съществуват. И ако съвременните хора биха били музикални а този смисъл, в който аз говоря, те биха надделели хилядите препятствия и мъчнотии, които сега имат в живота си.
към текста >>

Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен.
Една светлина се появи всред мрака. Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса. Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах. Треперех, както никога не бях треперил, нито от ужас, нито от страх. Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен. И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв. Тази, която беше за мен нежна приятелка, грижлива като добре майка, стоеше сега пред мен във всичкото си величие и аз знаех, че бях разгневил едно божество, нещо, от което най-много трябваше да се страхувам. „Затова ли, о Сенса! любимец на боговете! затова ли ти бе роден?
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим.
грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора? Аз не знаех, но все пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото.
към текста >>

Така разбиран живота, той придобива смисъл; такъв човек има идея, има убеждение.
За да разберем тези отношения, трябва да разберем законите на природата, а за това ни е необходимо да се освободим от много наследствени черти, които ни препятстват за едно правилно разбиране. Всички хора имат добри желания, но когато дойде да се приложи едно учение, те нямат методи, по които да го приложат. Запример, проповядва се учението за братството, но хората не живеят като братя, а се използват, насилват, съмняват; когато братството подразбира разбирателство, хармония, взаимно доверие, и взаимно уважение и почитание и общност в интересите. Не ти е брат онзи, който за сметка на своите си интереси, ощетява твоите интереси. Брат е онзи, който мисли за теб, като за себе си. Така разбиран живота, той придобива смисъл; такъв човек има идея, има убеждение. А убеждението на съвременните хора — това са техните лични интереси, следствие на което са и тези големи противоречия в живота. Всички работят, защото са заставени да се прехранват. Ние се и раждаме, защото сме заставени да се родим. Не сме свободни и в рождението си. За сега свободата е само един стремеж, но не сме свободни.
към текста >>

Идеята е отлична, но в приложението на тази идея има нещо криво; защото земният живот е част от духовния живот на човека.
защото човек е а спор. в противоречие не само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си. Като дойде до известно положение, той иска да се самоубие, не иска да живее, раздвоен е в себе си. Едното същество в човека мисли, че трябва да живее, а другото мисли че трябва да умре. Сега онези, които не разбират живота, като не могат да разрешат противоречията в него, по-държат, че има един живот извън земята — духовен живот, където всички противоречия ще се разрешат, и хората ще живеят братски. Идеята е отлична, но в приложението на тази идея има нещо криво; защото земният живот е част от духовния живот на човека. И ако вие на земята не можете да живеете добре, в духовния свят съвсем не можете да живеете добре. Ако стомахът ви не функционира правилно, мислите ли. че умът ви ще функционира правилно. Аз вземем стомаха в смисъл на по-нисш живот от този на ума. Всички песимисти, които с имали криви възгледи за живота, стомахът им е бил в анормално положение.
към текста >>

Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова.
И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор.
към текста >>

Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса.
Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там.
При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, кое то препятства при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там. Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава.
към текста >>

За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека.
Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там. Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята.
към текста >>

Нещо прилично на бухал, на който очите бяха закрити с нещо, но все пак усещах, че погледът му беше фиксиран в мене.
Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак. Тогава забелязах, че на закачалката срещу мене има нещо. Взрях се. Нещо прилично на бухал, на който очите бяха закрити с нещо, но все пак усещах, че погледът му беше фиксиран в мене. Аз го гледах и той ме гледаше. Изведнъж се хвърли на кракът ми. Поисках да го махна, но той ми хвана ръката. Започнах борба с него. Отмахна го от едната си ръка, той се хване за другата.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго.
Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му. На лицето на човека е написано всичко В това отношение лицето на човека представя отворена книга, по която всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да .четат по лицето, и то само азбуката на този език Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които има. милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има по друг изглед в сравнение с този при обикновения човешки слух.
към текста >>

От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та.
Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та. Те нямат една обща идея за нещата. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш?
към текста >>

Те нямат една обща идея за нещата.
Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та. Те нямат една обща идея за нещата. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? За мене е важно, като срещна един човек, да зная, живее ли Бог в него или не живее.
към текста >>

Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой.
Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот.
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича.
Можете да бъдете като него, но след 20 години. До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
към текста >>

Какво се интересува човечеството от нейните журфикси?
До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не.
към текста >>

Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра?
към текста >>

Тази идея трябва да залегне в умовете ви.
Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра? Не, питайте се имате ли любов. Вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно.
към текста >>

22. -

Тази е идеята, която е поставена в стиха: „Това е живот вечен , да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“.
Това е вечният живот. Апостол Павел казва, какво ще стане със сегашния порядък. - Какво ще стане? - Ще стане това. че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване доброто и злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха: „Това е живот вечен , да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“. Това е божествения живот, който е закален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: Какво може да стане от него? — Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещето твое щастие. Мнозина търсят Господа отвън.
към текста >>

Аз съм уверен — с риск да бъда обвинен, че съм под влияние на една идея-фикс, че причините на падането на кабинета ще бъдат вътрешни, а не пряко-външни.
137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г. общественото мнение ще бъде враждебно спрямо г-н Даладие. . . Той ще загуби своята популярност или по-силно казано — ще изгуби поста си. . . Аз съм уверен — с риск да бъда обвинен, че съм под влияние на една идея-фикс, че причините на падането на кабинета ще бъдат вътрешни, а не пряко-външни. . . Мирът няма да хареса на всички“. В бр. 129 на „Радио-свят“ от .5 април 1940 г. ние писахме, основавайки се върху хороскопа на френско-германската война (3 септември 1939 г.
към текста >>

23. -

Той трябва да бъде изпълнен и въодушевен от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството.
Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък. Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие. Сега се извършва съдба на народите и нищо не може да ги спаси от неумолимия Съдия на великата правда, който забавя, но не забравя. Ако би трябвало да се посочат, кои са най-важните качества на членовете на една нация, то би трябвало да се включат всички качества на един високо нравствен човек, който историята сочи за пример. В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни мисли и чувства към своя ближен или към кой да е народ. Той трябва да бъде изпълнен и въодушевен от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството. Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен. Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация. И един националист, ако не е идеалист, той руши своята нация, той е като бацил в организма на нацията.
към текста >>

Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения.
Свещеният лакът е бил употребяван само от посветените. Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при направата на Ковчега на завета. „В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис. (следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека.
Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената. Това по-нататъшно и крайно развитие на жизнения принцип на материята е вън от рамките на настоящата статия. Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека. За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“. По-нататък па стр. 511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“.
към текста >>

Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична.
Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде.
към текста >>

Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят.
Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие.
към текста >>

Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите.
„Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението.
към текста >>

Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число.
Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното.
към текста >>

Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия.
Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й. Ония, които изучват Кабалата, като достигнат тия високи познания, минават към последните Откровения на Трансцеденталната Кабала и пристъпват към изучаването на „Шемамфораша“ — източникът на разума и на всички догми“2). (Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi.
към текста >>

Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея!
А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив.
към текста >>

Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс.
към текста >>

Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
към текста >>

Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина.
У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12. Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието.
. . Да бъдеш благословено!. . . Нова Загора, (Из „Моите записки“) 1917 год. Карл Насса. Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието. Нейната мисия е изпълнена, нейното Посвещение — завършено и нейното блаженство не ще има край. Но Единственият, в сърцето на когото тя блести, продължава да твори винаги нови форми на красота, тъй като плодовитостта на Всемирния Отец е безкрайна, както и самият той е безкраен. Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената.
към текста >>

Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание.
Една душа може да се нарече съвършена, когато е достигнала съзнанието за Божествения Мир по такъв начин, като че ли се е идентифицирала с него, когато намира своята върховна радост, своето щастие и, пълнота в Божественото Единение. Душата, която има това съзнание, е за винаги изтръгната от мъките на съществуването, тя не чувства нуждата, от прераждане, но заема място, след своята смърт, в блестящата редица от Безсмъртните Съвършени. В Мирът на Божествата няма ни време, ни пространство. Всичко е вечно и безпределно, няма единици, царува хомогенност, не.ма и полове. Съвършените стоят по-горе От полове. Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание. Но този намира своето щастие и своето блаженство в Единението с всички други центрове. Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен.
към текста >>

Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената.
За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон. Външната, материалната част на Библията се състои от разбиране на съгласните букви, с помощта на един списък от йероглифи. Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно.
към текста >>

Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите).
Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон. Външната, материалната част на Библията се състои от разбиране на съгласните букви, с помощта на един списък от йероглифи. Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно. Това е пластическият йероглифизъм.
към текста >>

йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея.
Тя се състои от 22 букви, които C.R наредени така не случайно. Всека буква по положението си съответства на числото, по форма — на йероглифа, а по съотношението си към другите букви — на символа. Всичките букви произлизат от една — йод (’) последния начин: 1) три материци (майки): 2) седем двойни (наречени така затуй, защото всяка от тях има две произношения и изразява два смисъла: единият — положителен, твърд, а другият — отрицателен, мек): и 3) дванадесет прости — всички останали букви. За по-голяма ясност, даваме тук таблицата на еврейската азбука, с качествата на всяка буква и реда на разместването им. И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди.
към текста >>

И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана.
В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия!
към текста >>

Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага.
Вън от тия условия е законът на Божествения Промисъл. Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2. Туй, което е вярно за човека, вярно е и за един народ. Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд.
от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите. Днес още това се практикува от християнските монаси, мюсюлманските факири и индуските аскети. Изтезанията, които последните си налагат, надминават всичко това, което могат да си представят на Запад. Това е, което наричат Хата Йога, или Низшата Йога. Тия странни упражнения понякога са.
към текста >>

Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е.
Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях крака, те се напъват да достигнат величието. Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци.
към текста >>

Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“.
Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други.
към текста >>

Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква.
Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание. Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна.
към текста >>

И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава.
Притискането и топлината, която причинява една шапка, са постоянен източник на главоболия и често причиняват падането на косите. Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора. Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“.
Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята.
към текста >>

КАБАЛА ДЕСЕТТЕ ИМЕНА НА БОГА Ако четците ни са разбрали добре изложеното досега в този отдел и са усвоили, че всяка буква значи и изразява йероглиф, число и идея, то те знаят вече основанието на Кабалата.
“ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар. И ще те озари нашия общ баща — Великото Слънце на Живота — със своята светлина на мъдростта! И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството! “ „Проникни, прогледни и изучи себе си! (Следва краят). КАБАЛА ДЕСЕТТЕ ИМЕНА НА БОГА Ако четците ни са разбрали добре изложеното досега в този отдел и са усвоили, че всяка буква значи и изразява йероглиф, число и идея, то те знаят вече основанието на Кабалата. Сега ще ги занимаем с комбинациите. Ако всяка буква представлява истинска сила, то групировката на буквите, по известни мистически правила, дава началото на активните центрове на силата, които могат чувствително да влияят, като се привеждат в действие от човешката воля. От тук произлизат десетте имена на Бога. Всяко от тия имена изразява особено свойство на Бога, т. е. един активен закон на природата и един всеобщ център на действието.
към текста >>

По тоя начин името, идеята и числото се явяват синтезирани във всеки йероглиф.
Изучването на божествените имена се състои: 1) от една страна, в изучване особените качества, които се приписват на даденото име и 2) от друга, в изучване съотношението на това име с останалата природа. Ние ще изложим последователно тия два отдела. Преди всичко нека изброим десетте имена на Бога, както се намирал във всичките заклинателни формули: 1) Йехие (х)1), 2) Йа (х), 3) Йехова (х), 4) Йел, 5) Йелоха, 6) Йело(х)им, 7) Тетраграматон — Саваоθ, 8) Йело(х)им — Саваоθ, 9) Шадай и 10) Адонай. Кабалата е така построена, че всичките й членове, които я съставляват, са само нейни различни страни. Поради бедността на съвременните европейски езици с термини за отвлечените понятия, ние ще изучваме отделните значения и съотношения на десетте числа, и всичко това във всевъзможен смисъл. По тоя начин името, идеята и числото се явяват синтезирани във всеки йероглиф. Тия имена, които всички имат таен смисъл, разкрит подробно в съчиненията на кабалистите, заслужват най-голямо внимание. * * * Първото от тях е Йехие (х). То се пише често само от една еврейска буква йод - י. В тоя случай то означава просто аз. Lacour, в съчинението си „За Йелоимите или боговете на Моисея“, доказва, че от тази дума е произлязла гръцката А Е I (всякога).
към текста >>

То означава Бог първороден, преизпълнен от идеята, поради което се приписва на Сина.
Чрез него Господ е говорил с Моисея. * * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е. мъдрост (sapientia). То означава Бог първороден, преизпълнен от идеята, поради което се приписва на Сина. То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото.
към текста >>

Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край).
Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз.
към текста >>

Това е фиксирането (тама).
Астрологическата троица е 1) глава, 2) твърдо, 3) подвижно. 1. Глава. Това символизира изтичащата двигателна сила във вселената, в която се проявява влечението за творение, движението и енергията, — желанието да се манифестира (рая). 2. Твърдо. Двигателната, ръководителна сила се е обърнала на спокойна, организираща мощ, която съзижда, материализира, излива във форма и в своята проява навън е трайна. Това е фиксирането (тама). 3. Подвижно. Основният тон тук е: приспособление, хармонизиране, — мъдрост и хармония се кристализират из двете предшестващи сили. Това е поляризиране (Сатва). Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността трите с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират. Основният тон от 1, 2 и 3 е resp.
към текста >>

Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини.
Цялото небе е схванато в 206 отделни снимки. Снимките с разгледани под микроскоп. Върху снимките са извършвани преброяванията пак по части на отрязъци. Първите два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива. След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който работи за тази идея, той работи за бъдещето.
Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество. Ще изчезнат границите между брат-народите. Който работи за тази идея, той работи за бъдещето. Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на народите. Като издание на „Възраждане“ има една картина под заглавие „Християни“. Тая картина ми е направила голямо впечатление. В нея е представен Христос с едно неземно сияние. Властниците и военните на всички времена му поднасят в дар окървавени оръжия и отсечените глави на своите противници.
към текста >>

19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно.
18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен. Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно. Превел от английски: В. Каназирев Б. М. Албиог ДВЕРИ АРАБСКИ НАРОДНИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОГОВОРКИ1) Това са оттук оттам сбрани и преведени поговорки, в които се крият физиогномични истини —: плод от опитността на един народ, който е направил доста много за европейската култура и като творец и като посредник. За дилетанта тия поговорки ще бъдат любопитна забава, но за истинския изследвач-физиогномик —предмет, чиято обоснова грижливо трябва да издири. — При всяко изследване верни биват винаги само резултатите, добити от целокупността, т. е.
към текста >>

Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност.
Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя. Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом. Колкото се отнася до първите два слога на думата Парацелзус. забележително е, че те са употребявани от време на време от самия Парацелзус за ла даде название на медицинските си трактати. По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“. Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска. Но средновековните писатели бяха недобросъвестни в присвояването на класическите езици за собствените си нужди. За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог.
към текста >>

Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“.
Въображението, продължава Парацелзус, е причина на много болести, а вярата е лек за всичките. Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме Божията сила вътре в нас. Силата на амулетките не лежи толкоз в материала, от който са направени, колкото във вярата, с която са носени“. Парацелзусовото избрано мото беше: Alterius non sit qui suus esse potest. (Който има сила да принадлежи всецяло на себе си, нека не бъде принадлежност на другиго) или, на късо казано, всеки може да бъде господар на собствената си душа. Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност. Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не искам да се намесвам в личния ви живот, но като лекар трябва да ви кажа, че ми дошла идеята .
. . Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от минута на минута. Бащата ме чакаше на вратата. — Аз искам да ви кажа нещо приятелски. Това го заинтригува. Не искам да се намесвам в личния ви живот, но като лекар трябва да ви кажа, че ми дошла идеята . .. — Каква идея? попита той подозрително. От устата ви чух за нещастието на дъщеря ви; майка й . . . — Майка й!
към текста >>

.. — Каква идея?
Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от минута на минута. Бащата ме чакаше на вратата. — Аз искам да ви кажа нещо приятелски. Това го заинтригува. Не искам да се намесвам в личния ви живот, но като лекар трябва да ви кажа, че ми дошла идеята . .. — Каква идея? попита той подозрително. От устата ви чух за нещастието на дъщеря ви; майка й . . . — Майка й! . . .
към текста >>

като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св.
Един ден. когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков.
към текста >>

Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или Девица на Мъдрост (Virgin Sophia).
Върховният е и двете: и Бис, и Абис. „Бог“ , казва Бьоме,“е в себе си Абис, без някаква Воля... Той прави себе си основа или Бис“ . Тази Воля или Бис образува това, което се нарича огледало; това огледало отразява всичките неща, всяко нещо, което съществува вече в латентно или скрито състояние в Абиса. То ги прави при туй видими или изявени. Върховният, както е бил, схваща всичките неща в себе си. Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или Девица на Мъдрост (Virgin Sophia). То е още Безкрайната Майка, а Волята е Безкрайният Баща. Проявяването става чрез това, което Бьоме нарича Вечна Природа. Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в Девицата Мъдрост. Майката, той желае те да останат не само пасивни или скрити, но и активни и изявени. Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея.
към текста >>

Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в Девицата Мъдрост.
То ги прави при туй видими или изявени. Върховният, както е бил, схваща всичките неща в себе си. Бьоме нарича това огледало Вечна Мъдрост, Вечна Идея или Девица на Мъдрост (Virgin Sophia). То е още Безкрайната Майка, а Волята е Безкрайният Баща. Проявяването става чрез това, което Бьоме нарича Вечна Природа. Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в Девицата Мъдрост. Майката, той желае те да останат не само пасивни или скрити, но и активни и изявени. Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея. Произвеждането на всичките неща става чрез съединението на Волята с Мъдростта, Бащата с Майката, неизявеното става изявено, скритото (латентното) става активно. На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение.
към текста >>

Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен.
Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.
към текста >>

При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо.
към текста >>

Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога.
само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
към текста >>

Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени.
Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ .
към текста >>

Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират.
правили разлика между тия термини, И само в края на осемнадесетия век почнали да наричат химията наука за състава на телата, задачата на която е бил анализа и синтеза на веществата. Обикновено се смета, че целта на алхимията е да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро и че трансмутацията на елементите е плод на една съзнателна или несъзнателна измама. Сега може да се каже, че така могат да говорят само ония, които нямат никакво понятие за предмета: преди всичко, потребно е едно всестранно изучаване и след това да се вземе това или онова решение. Като разглеждаме историята на идеите на алхимията, удивяваме се на интуицията на нейните последователи. Едно от главните положения на алхимиците бе единството на субстанцията. Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират. Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени. Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са.
към текста >>

В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите.
А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени. Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са. предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония идеи, против които сами бяха въстанали. В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите. А опитните доказателства на това превръщане намираме в трансформацията на радия в хелий и т. н. Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж. Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на веществото. Всичко това ще разгледаме по-нататък и тогава ще видим, че алхимиците не са били такива безумни хора, както са ги смятали, и че, може би, те са знаели това, което ние не знаем. Достатъчно е да си спомним, какъв грамаден труд, енергия и сили са жертвали на природата, за да изучат някой неин секрет.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята.
„И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл. 12; 1—2 и 5)· Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството. Те са необходими за неговото развитие. Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видени да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл.
към текста >>

Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи.
Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество!
към текста >>

Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото.
Във всеки случай, жителите на планетите Юпитер и Сатурн трябва да са създадени съвсем различно от земните. Според досегашните астрономически изследвания, обаче, посочва се за вероятно да съществува живот само на Марс. Алан Кардек, освен това, описва слънцето като електрически фокус. Също такива са, според него, и слънцата от другите слънчеви системи. Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния. Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука.
към текста >>

Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм.
Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “.
към текста >>

Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята.
Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото. Бергсонизмът е пълен с грешки и противоречия.
към текста >>

Той смета, че човечеството е един вид, определен (фиксиран) от доста дълго време и представлява от себе си доста отлични характерни признаци, за да стане предмет на отделна наука.
Методите и гледищата на Д-р Желе, на Метерлинка, на Конан Дойла са различни, но целта, в основата й, е една и съща. Касае се, да се изместят разклатените метафизики и да се отговори на религиозната нужда, която не е задушена от материалистичната ученост. Но положителните религии се държат добре, въпреки всичко. Даже върху научна почва, те намират защитници, каквото е цялото съчинение на Д-р Грассе (Наука и Философия), което е една реакция срещу монизма, срещу неговата тясна концепция на еволюцията, и за единството на природните закони. Може-би, той се е увлякъл много далеч От законното си старание да отличи физико-химическите закони (общи на цялата вселена), биологическите (общи на всички живи същества) и специално „човешките“ закони. Той смета, че човечеството е един вид, определен (фиксиран) от доста дълго време и представлява от себе си доста отлични характерни признаци, за да стане предмет на отделна наука. Той иска да съгради една истинска научна философия, като пресъздаде, върху основите на тази Човешка Биология, морала и социологията, компрометирани от монистическите трансформисти. Противниците му са същите ония, които са такива и на Д-р Желе. Но този последният не отрича еволюционизма. Той, напротив, настоява върху единството и хармонията на всемирната еволюция. Догмата: „всичко е във всичко“, не води непременно към. материализма.
към текста >>

От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал.
Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица.
към текста >>

Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
към текста >>

Точната идея за Божеството — това е истината.
Аз мога да Ви дам тази титла, защото искрено търсите истината, а за да я намерите, трябва да бъдете готов на жертви. Истината или същността на това, което съществува, не е мъчно да се намери: тя е в нас и ние сме в нея. Тя прилича на светилник, който слепите не виждат. Бог съществува. Това е неоспоримо и безусловно. Точната идея за Божеството — това е истината. Познаването му — това е науката. Неговата висша проява — това е разумът. Неговата дейност — това е творчеството и правосъдието. Както ми казахте, Вие бихте желали да вярвате. Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота?
Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие.
към текста >>

Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна.
Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот.
към текста >>

Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
към текста >>

Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот.
— Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта. От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е. от любов към прекрасното.
към текста >>

Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта. От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е. от любов към прекрасното. И тъкмо наопаки: ако дадена ваша постъпка е продиктувана от омраза, от ненавист, вие сте рутинери, служители на мрака. Аз признавам само един. случай, в който може и трябва да се действа от омраза — това е случая, когато интелигентна личност се бори със собствената си личност.
към текста >>

От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е.
Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта. От тук следва, че само оная идея влага смисъл, благороден, божествен смисъл в едно дело, която изхожда от любовта, т. е. от любов към прекрасното. И тъкмо наопаки: ако дадена ваша постъпка е продиктувана от омраза, от ненавист, вие сте рутинери, служители на мрака. Аз признавам само един. случай, в който може и трябва да се действа от омраза — това е случая, когато интелигентна личност се бори със собствената си личност. Живейте в пълно съгласие, мир и любов с всички, но не и със себе си.
към текста >>

В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното.
Тези два непримирими врага на вашата личност имат свой индивидуален начин на проява. Вашия съсед има успех в живота си и вие се измъчвате от завист. Съчинявате интрига против него, за да му напакостите. Това значи, че скритото ваше Себе е роб на една ваша страст; че то е безсилно да надвие вашето външно Себе. И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех. В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва?
към текста >>

Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли?
И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех. В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза?
към текста >>

Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното?
Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост.
към текста >>

Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна?
— Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове.
към текста >>

Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов.
Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието. — Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души.
към текста >>

Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма.
И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова, царицата е могла да се разговаря с тоя офицер, който,. така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма. Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село.
към текста >>

Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото.
Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви. Аз съм напълно съгласен с епископа: трябва да се съжалява за този факт, но добре е поне, че по-често се срещат хора, които вярват в ангели, отколкото в самодиви. Доказателствата, обаче, които могат да се съберат, са почти еднакви и за двете. Срещал съм мнозина, които са бивали здраво убедени, че от време на време имат видения, когато се служи литургията, и макар тези видения да са били причинени от самовнушение или телепатия, винаги това не става.
към текста >>

Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия.
Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване.
към текста >>

Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр.
В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството. Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр. лъчът на светлината или на топлината. Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език. Защото според това „представянето“ фактически не е нищо друго освен едно поставяне пред себе си на психогона и на неговия наглед в съзнанието. Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм.
към текста >>

Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен.
Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет. Характерът (тонът на чувствата) на един психогон определя неговата боя. От определеността или прецизността на мисловния образ зависи най- сетне остротата на неговите очертания. Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия. Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен. Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар. и оскъдно, са извършвани от майор Дарже и Лефранк, с това ще се докаже съществуването на психогоните, и ще се установи безспорно, че оптическите представени образи не са нищо друго освен финни материални отпечатъци от действащите върху очния ни апарат предмети на външния свет, или пък „представи на фантазията“, образи, които се произвеждат в полето на нашето съзнание посредством силата на въображението в психическата субстанция.
към текста >>

Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон.
Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания. Наопаки пък, при ясно съзнати мисли съдържанието на идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци. Това ни води в друга експериментална област, където ще дирим потвърждение на казаното, а именно: наблюдението на психогоните чрез Килнерова навес. Редакторът на „Zentralblatt fiir Okkultisnms“, г.
към текста >>

Наопаки пък, при ясно съзнати мисли съдържанието на идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци.
Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания. Наопаки пък, при ясно съзнати мисли съдържанието на идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци. Това ни води в друга експериментална област, където ще дирим потвърждение на казаното, а именно: наблюдението на психогоните чрез Килнерова навес. Редакторът на „Zentralblatt fiir Okkultisnms“, г. Г. В. Сурия в Грац, е правил опити чрез цвЕтнитЕ навЕси на Д-р Килнер и относително възприемливостта на психогоните. Той е постигнал такива резултати, които са твърде важни за психографа. 1.
към текста >>

Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол.
Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод).
към текста >>

Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята.
Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята. Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога.
към текста >>

Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност. Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип.
Никой няма да отрече, че разбирането на детската природа трябва да тури основата на новото училище. Никой няма да отрече, че именно самата детска природа ще трябва да ни даде директиви за характера на новото училище. Но за да се разбере детската природа, нужно е ясновидско изследване на детската душа и на законите, по които тя се развива (в това отношение препоръчвам статията от Д-р Щайнер: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в спис. „Всемирна Летопис“, кн. 4. и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория. Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г. Цонко Попов). Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело. Горещо препоръчвам книгите му: „В зората на освобождението“, „Школско звънче“ и многобройните му статии, пръснати в спис.
към текста >>

Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват.
Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина. Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма. Колко ще им бъде полезно изучаването на окултната детска природа, узнаването на резултатите от ясновидското изследване на детската природа! Колкото и благородни да са стремежите на сегашните пионери на новото училище в България, възможни са грешки и непълноти.
към текста >>

В стила на едно здание идеята, истината трябва да се кристализира във форма.
Човек може да победи своите низки качества само с помощта на божественото в себе си. Легендата за Тезея описва символически окултното ученичество и посвещението. ИЗКУСТВО Д р Р. Щайнер държал три лекции върху „Архитектурата на Гьотеанум“. В тези лекции той изтъкнал връзката между архитектурата и окултизма. В стила на едно здание идеята, истината трябва да се кристализира във форма. Духовен импулс трябва да се влее и в архитектурата. Стилът на „Гьотеанум“ не е плод на произволна фантазия, а е плод на съзерцание на духовната действителност. Висшето изкуство изразява духовното във външни форми. Висшето изкуство въплътява в материалната форма вътрешния мир Само това висше изкуство завладява, покорява душата и повдига. По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир.
към текста >>

Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“).
Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята. ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2. Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3. „Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание.
към текста >>

Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2.
Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята. ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т. е. убеждение. Делата само несъвършено материализират (преповтарят) идеята. 2. Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3. „Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание. С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1.
към текста >>

Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея.
Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3. Мислите са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие на разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта. От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното. ТЕМА ЧЕТВЪРТА Еволюцията 1. Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея. Когато тя се изпълни (достигне първо целта си — еволюцията - съвършенство обективно преценено — нечовешко) или изчезне по некоя причина, предметът започва да се дематериализира (кармата и развързването й). 2. Целта на всяко създание е еволюцията. Когато растението расте, то събира силите и се приготовлява да надмине миналото (възможностите, донесени със семето). 3. Силите достигат максимум на развитие при цъфтенето — момента, в който слиза творческата сила и животът почва да прибира своите способности като възможности — зародиш в семето. 4. От тоя момент идеята (еволюцията), въплътена в живота (растението), се премества в нова форма — семето и понеже старата остава без съдържание — идея —- тя почва да се разрушава.
към текста >>

От тоя момент идеята (еволюцията), въплътена в живота (растението), се премества в нова форма — семето и понеже старата остава без съдържание — идея —- тя почва да се разрушава.
Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея. Когато тя се изпълни (достигне първо целта си — еволюцията - съвършенство обективно преценено — нечовешко) или изчезне по некоя причина, предметът започва да се дематериализира (кармата и развързването й). 2. Целта на всяко създание е еволюцията. Когато растението расте, то събира силите и се приготовлява да надмине миналото (възможностите, донесени със семето). 3. Силите достигат максимум на развитие при цъфтенето — момента, в който слиза творческата сила и животът почва да прибира своите способности като възможности — зародиш в семето. 4. От тоя момент идеята (еволюцията), въплътена в живота (растението), се премества в нова форма — семето и понеже старата остава без съдържание — идея —- тя почва да се разрушава. Това е универсален закон. ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2.
към текста >>

Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2.
От тоя момент идеята (еволюцията), въплътена в живота (растението), се премества в нова форма — семето и понеже старата остава без съдържание — идея —- тя почва да се разрушава. Това е универсален закон. ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е.
към текста >>

Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил.
ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле. Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти.
към текста >>

Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека).
Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти. Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма).
към текста >>

Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема.
Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,.
към текста >>

изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна.
Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото.
към текста >>

Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,.
Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.). Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират).
към текста >>

Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“.
Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“. Тези вълни-идеи, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите. Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури.
към текста >>

Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея).
окултни познания на човека. 5. Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“. Тези вълни-идеи, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите. Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1.
към текста >>

Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури.
Материалистичната наука открива и изучва подробностите (поглед навън), но й липсва общия полет (обединяващата идея), затова обикновено след един чисто материалистически период, иде вълна на духовно развитие, в която натрупаните факти се обединяват в една идея-хипотеза, след което започва пак материалното (търсене факти и подбирането им), и наново вълна- знание (идея-хипотеза) — „ритъма в историята“. Тези вълни-идеи, които следват ритмично, се проявяват (конкретизират) в целия обществен и културен живот на народите. Всека такава вълна подбира годния съответен материал между единиците и намира проява чрез тях (напр. „господство на класите“). Обикновено натрупаните от материалистичния живот факти се подемат от хора, които претендират да са също материалисти, действат в името на една прецизна идея, която не се е още материализирала, но която те, пресаждайки я, намират в края на краищата материя, за да се реализира (обединяваща хипотеза —- идея). Тези вълни следват приблизително всеки 70-100 години [разликата от 30 години е, за да се тури в паралелност с основните трептения на масата новата избрана (почувствана) вълна-идея, предусещана от по- издигнатите натури. Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2.
към текста >>

Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина.
Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр. Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина. Допълнение: 1. Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери. Хармонични вълни на човешката мисъл са тези, които се сливат в по-голямата си част поне с универсалните (естествените, Божиите), излизащи от център И. Тези сфери (И) се преплитат и проникват и хармоничната им част дава еволюция — другата, регрес. („Еволюцията“ на духа, „регрес“ на материята и обратно т. е.
към текста >>

Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея.
Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери. Хармонични вълни на човешката мисъл са тези, които се сливат в по-голямата си част поне с универсалните (естествените, Божиите), излизащи от център И. Тези сфери (И) се преплитат и проникват и хармоничната им част дава еволюция — другата, регрес. („Еволюцията“ на духа, „регрес“ на материята и обратно т. е. един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1.
към текста >>

За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>

Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2.
На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа.
към текста >>

Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
към текста >>

Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6.
По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен.
към текста >>

По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7.
— посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване.
към текста >>

Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност.
„Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА.
към текста >>

Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10.
Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор.
към текста >>

Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.).
Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното.
към текста >>

Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр.
Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива.
към текста >>

Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си.
Отвсякъде ни заобикаля представата за болестта! Духовните сили на всички окръжаващи действат във фалшиво направление. Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване. Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си. * * * Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо. Природата изисква спокойствие за делото на регенерацията. Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение!
към текста >>

Две лица (г-н Дарже и г-жа Агулана) държали 12 минути лявата и дясната си ръка заедно, нещо около един сантиметър, над течността, в която била поставена плочата за фиксиране.
Когато водят животното на клане, вържат на челото му един филм, на последния се отпечатват движенията на първия мозък. Дарже мисли, че този психограм се е получил от усиленото лъчеизпускане на централната нервна система вследствие уплашването на животното. Следва описанието на пет изображения, които се намират на нашите табели III до VII. Картина III. Изображение III: птича глава. Две лица (г-н Дарже и г-жа Агулана) държали 12 минути лявата и дясната си ръка заедно, нещо около един сантиметър, над течността, в която била поставена плочата за фиксиране. Изображението не е много ясно, но все пак се познава. Изображение IV. Изображение IV: Бюст на един о р е л. Дарже докарал жена си в сомнамбулно състояние и пожелал да получи на плочата едно от нейните фантазирания. Бремето за това било 10 минути.
към текста >>

Експериментаторът фиксира първом своя бастун продължително, след това той поставя в тъмно върховете на своите пръсти върху натопеното в течността стъкло, като концентрира волята си върху искането си да се изобрази бастуна.
Бремето за това било 10 минути. Клишето тук е силно ретуширано, вероятно за да се получат по-добри репродукции. Сам Дарже представи едно изображение, на което орловата глава неретуширана се виждаше много добре. Изображение V. Изображение V: Бастун , психографиран от Дарже. Експериментаторът фиксира първом своя бастун продължително, след това той поставя в тъмно върховете на своите пръсти върху натопеното в течността стъкло, като концентрира волята си върху искането си да се изобрази бастуна. Тъмните петна и резки немат нищо общо с мисловното изображение. Те произтичат от жизнените флуиди, които падат същевременно върху плочата. Изображение VI Изображение VI: Психограм на бутилка, получен от същия експериментатор, когато е мислил за една бутилка. Бутилката е заобиколена от кръг флуидални петна, които произхождат от V-лъчи. Когато Дарже пратил това изображение на граф Роша, последният му писал да му прати още една бутилка, защото първото изображение може да бъде даже една случайност.
към текста >>

Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката.
Дарже се опитал и получил изображението VII. Изображение VII Колкото и несъвършени да са тези опити, те поне приканват към по-нататъшни изследвания. Добиването на психограмите съвсем не е лесно. Както Дарже съобщава, по признанието на самия тоя майор, в продължение на не- колко години от многото опити той е успял да получи само 12 психографически изображения, които смета за сполучливи. Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа. Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката. При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата. При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото.
към текста >>

Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид.
Той е съставна част на всички белтъчни вещества, намира се и в протоплазмата на растителната клетка, както и в сложните тъкани на животните: във фибрина, казеина и албумина. Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения. Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже.
към текста >>

Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт.
Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт. За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние. На плочата не се появили никакви черти или петна, а само същинска психогонна проекция на формата на бутилката. Известният психолог професор Охоровиц е постигнал чрез своя медиум Томцик твърде интересни психограми, като напр. психограма на един представен образ за луната, за една планета заедно с нейните сателити и др. За психограма на планетата медиумът е наблюдавал преди опита изображението й в един астрономически атлас и получения по този начин психогон пренесъл после върху чувствителната субстанция на плочата.
към текста >>

На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен.
Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото.
към текста >>

В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета.
Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне.
към текста >>

Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта.
Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата.
към текста >>

Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна.
Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата. Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око. Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат. Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката?
към текста >>

Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око.
Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата. Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око. Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат. Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша.
към текста >>

Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е.
Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие. Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти. Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична. Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е. да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил първоначално чрез своята фантазия в психическата субстанция. Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението! Художникът, който се учи да работи направо като псифограф, работи другояче. Той взема една млечносребърна плоча (по-сетне ще се намерят и подобри средства) в определен формат, поставя я във ваничката и в пълно концентриране проектира върху нея непосредствено своя фантазен образ. След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова.
към текста >>

След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова.
Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е. да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил първоначално чрез своята фантазия в психическата субстанция. Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението! Художникът, който се учи да работи направо като псифограф, работи другояче. Той взема една млечносребърна плоча (по-сетне ще се намерят и подобри средства) в определен формат, поставя я във ваничката и в пълно концентриране проектира върху нея непосредствено своя фантазен образ. След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова. Чрез радиографията ще бъде възможно да се добият и цветни изображения. Вместо еднотонен пласт ще се употребят плочи, чувствителни за боите и ще се получат изображения с бои. Целият тежък арсенал на художника, състоящ се от платно, палитра, четки и бои, ще бъде тогава излишен и художествената картина ще се сътворява в неколко минути на въодушевено съсредоточаване. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА V.
към текста >>

Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака .
Известно е, че йероглифите на Таро се намериха изобразени върху старите паметници на Египет. Знаците на тази книга, начертани в синоптическо съединение на металически пластинки, подобни на изидината дъска на Бембо, са били възпроизведени отделно върху камъни или медали, които станали после талисмани. По такъв начин са определяли страниците на книгата, безкрайна по своите различни комбинации, за да ги разпределят и съединяват, постоянно с нов способ, и да получават сигурни предсказания на истината. Аз имам такъв талисман, който ми е донесен от Египет; той представлява бинера на циклите или, казано по-просто, двойката на динариите. Той е изображение на великия закон на поларизацията и равновесието, които произвеждат хармонията, вследствие аналогията на противоположностите. Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака . Такива карти се срещат в продажба. Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние. Aстралното течение, което разделя и притегля едновременно двете огнища на полюсите, е изобразено в египетския талисман с козела на Мендеса, поставен между две ехидни, аналогични със змиите на Кадуцея. На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога.
към текста >>

И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената!
Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.
към текста >>

И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието.
И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна.
към текста >>

И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената.
И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
към текста >>

— И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.
И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си.
към текста >>

И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя.
И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция.
към текста >>

— И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна.
И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция. И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде. И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената.
към текста >>

И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре.
към текста >>

А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете.
към текста >>

* * * Спагиристите дадоха идеята, че природата е турила цеpa при самата болест, една идея толкова плодовита, която по-късно, например, наведе към издирване във върбата, растение от влажни места, салицилата, цяр против ревматизма, който е болест също от влажни места.
Арнолд де Виланьов лекува с противни средства и препоръчва, например, горещи и сухи лекарства за флегматичните болести, които са студени и влажни. Идеалната теория на Великото Дело встъпи в пътя на практическото си реализиране едва с Парацелза1), първият, който се осмели да прокламира галиеновия абсурд. Тогава ученият Корнариус е издигнал на почит делото на Хипократа, когото не познаваха от дълго време, освен чрез Галиени. Периодът бил благоприятен за едно голямо движение на идеите. Парацелз, който събори с небивала смелост вековните догми, схвана средството да реализира лечението според основните принципи на Великото Дело и той установи истинското херметическо лечение или спагирическото изкуство, чиято същинска цел се свежда към това — да се действа според проявите и плана на природата, да се превръща болестта в здраве и отровата в лекарство. * * * Спагиристите дадоха идеята, че природата е турила цеpa при самата болест, една идея толкова плодовита, която по-късно, например, наведе към издирване във върбата, растение от влажни места, салицилата, цяр против ревматизма, който е болест също от влажни места. Спагиристите се впуснаха в грижите си да избират, за изработването на лекарствата си, растенията дори от самата страна на болния. Те мислеха, че отношенията между човека и вселената са такива, че всяко растение и всяка субстанция съответстват на една функция, на един орган и на определена болест. Като се противопоставяха на всяко систематично лекуване, те виждаха само частни случаи. За Парацелза, болестта жълтеница не е една и съща в мъжа и жената, поради което полезните лекарства са различни. Те се изменят и според климата.
към текста >>

У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка. Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене.
По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце.
към текста >>

Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост.
Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител .
към текста >>

Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“.
Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . .
към текста >>

Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца.
Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила.
към текста >>

Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани.
Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели. Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения. Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“. Този закон дава ключа да се разбере не само терапевтическото действие на внушението, но и причините га появяването на ред болести. Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp.
към текста >>

Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня.
ХИПНОТИЗИРАНЕ Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране. Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1. Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“.
към текста >>

След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“.
Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1. Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“.
към текста >>

Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната.
4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“. Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната. Ако след няколкократно прилагане този метод пациентът не заспи, опитва се другия метод. 2. Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см.
към текста >>

-той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно.
7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“. Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната. Ако след няколкократно прилагане този метод пациентът не заспи, опитва се другия метод. 2. Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи.
към текста >>

Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи.
-той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да!
към текста >>

При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания.
Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
към текста >>

Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща.
Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св.
към текста >>

Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята.
Б. Р. Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I. Голямата буря — войната — далеч да закрепи материалистическите доктрини, нанесе им по-скоро един смъртен удар. Спиритуализмът (духовното учение), толкова подиграван и осмиван някога, превъзмогна неблагоприятните течения за неговото развитие и за привържениците си, и завладява неподозирани области. Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми.
към текста >>

Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица?
Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост? Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица? Аз страдам! Току-що изгубих сина си, единственият си син. Аз съм вдовица и нямах друго щастие освен тоя син и една дъщеря. Г-н Фламарион, за да ме разберете, би трябвало да познавате обожаваното дете, което изгубих. Би трябвало да Ви разкажа тридесет и трите години на живота му и тогава .
към текста >>

най-добро, и Вие ще имате една слаба идея за синовната любов и майчината любов на тия две същества!
Макар че бяхме принудени да работим, за да удовлетворяваме нуждите си, животът толкова ни се харесваше! Дъщеря ми никога не искаше да се омъжи, понеже желаеше да се посвети всецяло на брата си, когото извънредно много обичаше: аз виждах двете ми деца да се обичат с такова щастие, че не се боях да умра, като знаех, че ще ги оставя в живота неразделни, да живеят един за друг. И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син? Търсете в небето, между ангелите, търсете още по-високо, там горе в ония светове! дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно. най-добро, и Вие ще имате една слаба идея за синовната любов и майчината любов на тия две същества! Аз не смея да мисля за това! Аз не смея да си спомня за очите му, за гласа му. когато ме гледаше и ми казваше: „мила мамо! “ Последната година, през месец август, предложиха му да посети една мина (той харесваше тоя род работи и се занимаваше със тях от известно време) и поиска да ме заведе със себе си. Като стигнахме до една местност, казаха ни, че трябвало да се отиде със кон, за да се види мината.
към текста >>

Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението.
Не противореча, че това изучаване не е необходимо за практическия живот. Изобщо, хората са страхливи. Един на сто само мисли. Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо.
към текста >>

Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби.
Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина. Когато се появи светлината, тъмнината изчезва. Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби. Обаче, това е отрицателната страна, а ние трябва сега и за винаги да се отклоняваме от отрицателното и да се стремим към положителното. В това лежи действителната мощ, и тя е Бог — „вечното добро“. Понеже не познаваме естеството на Бога, ние отклоняваме мислите си от него; така четем в Осия — 4. 6, „Людете ми загинаха от липса на знание“. Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан.
към текста >>

Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления.
Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове.
към текста >>

Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици.
Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
към текста >>

Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце?
Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският.
към текста >>

Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея.
от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът.
към текста >>

Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят.
Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
към текста >>

С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея.
Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски.
към текста >>

Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
към текста >>

Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката.
Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е.
към текста >>

Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея.
Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност.
към текста >>

Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея.
Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина.
към текста >>

Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е.
Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми.
към текста >>

за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея.
За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр. за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея. Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача.
към текста >>

Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея.
Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр. за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея. Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата.
към текста >>

С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг.
Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр. за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея. Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята).
към текста >>

Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата.
Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата.
към текста >>

Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева.
Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
към текста >>

Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>

Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда.
Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите. Той е бил еднакво почитан в Китай и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия. На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка. Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда. И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата.
към текста >>

Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи.
В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е.
към текста >>

Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма.
Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус.
към текста >>

В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената.
този символ иде от такава дълбока древност, че неговия произход се губи в мрака на времената. Къде не са ставали разкопки в Азия, Европа, Америка или Африка, колко дълбоко под земята не е проникнал човек, и навсякъде намират тези скъп за нас символ. Има места, открити от съвременните изследователи, където дълбоко под земята са се запазили развалини и остатъци от велика древна цивилизация, толкова древна, че тя е била вече изчезнала от лицето на земята по-рано от възниква- нето на римската цивилизация. И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните гробове, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на гроба, той почти мигновено се разсипва на прах. Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени идеи. В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса. Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно.
към текста >>

Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията.
Има места, открити от съвременните изследователи, където дълбоко под земята са се запазили развалини и остатъци от велика древна цивилизация, толкова древна, че тя е била вече изчезнала от лицето на земята по-рано от възниква- нето на римската цивилизация. И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните гробове, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на гроба, той почти мигновено се разсипва на прах. Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени идеи. В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса. Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия.
към текста >>

Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос.
Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век.
към текста >>

Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса.
Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
към текста >>

Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр.
Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време. Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр. Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия.
към текста >>

Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго.
Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане.
към текста >>

Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата.
В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане. Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата.
към текста >>

Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата.
Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане. Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата. От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка случайност, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число. Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега. ГЛАВА II. Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно.
към текста >>

Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея.
Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя.
към текста >>

Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата.
Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство.
към текста >>

Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки.
Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му. Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса.
към текста >>

Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир.
Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му. Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса. ГЛАВА IV.
към текста >>

Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа.
осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло. Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти. Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа.
към текста >>

Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото.
С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано.
към текста >>

служи за фиксиране на ума и заякване на волята.
Те представляват жезълите, чашите, мечовете и кръговете, както йероглифите на таро. 72-те имена, които им съответстват, са тройните лъчи на двадесет и четирите бисери, които образуват буквите на свещената тетраграма. Това са цветенцата от апокалиптическия венец на двадесет и четирите старци. Значението на тия имена показва свойството на фигурите. Всеки талисман изразява относителен синтез и може да. служи за фиксиране на ума и заякване на волята. Понеже истините, изразени чрез тия знаци, са абсолютни, чрез същите знаци се влиза в общение с всички духове на светлината, които могат да бъдат призовавани чрез средствата, показани в текста, който придружава фигурите. Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със светлината на славата и се подчиняват на сляпата фаталност на астралната светлина. Вие искате да Ви изпращам уроци писмено. Бих изпитвал всякога удоволствие да Ви давам всички осветления, които ми искате, и Вие ще ми пращате от време на време каквото искате и каквото можете, за да не угасне лампата на стария маг по липса на масло. 3. Вие сте твърде щастлив, че гладувате и жадувате за тази божествена светлина, която води към правдата, понеже ще се наситите.
към текста >>

Една фиксирана звезда би могла да стане скитница, ако би се оставила да се натъкне или разруши от една скитница- звезда.
Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу. Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата. Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1. Една фиксирана звезда би могла да стане скитница, ако би се оставила да се натъкне или разруши от една скитница- звезда. Същото е и с духовете. 2. Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание. Сега няколко думи за опасността от медиоманията. Опасно ли е да се правят редица усилия, за да се измени една част от нашата жизнена светлина в спектрална светлина? Очевидно, да.
към текста >>

пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи.
Те били предадени за напечатване на Д-р Папюс. Може да се каже, че, по съдържанието си, тия писма представляват доста пълен Курс на Кабалата. СИЛАТА НА ЧИСЛАТА От Sepharial1) Под число разбираме известно количествено отношение на нещата. Цифрите са символи, чрез които изразяваме числата. Когато великият кротонски философ (Питагора, б. пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“.
към текста >>

Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството.
към текста >>

При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце.
В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества.
към текста >>

Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата.
Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това.
към текста >>

Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“.
Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“.
към текста >>

Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси.
Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части.
към текста >>

Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз.
Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м.
към текста >>

Същност и бъдещност на идеята за един международен език.
1921 год.) Ц. 5 л. София, 1922 год. 13. Ив. X Кръстанов. Същност и бъдещност на идеята за един международен език. София, 1922. Ц. 7 л. 14. Възраждане Списание за обнова на живота. Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4.
към текста >>

“ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието.
В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма. Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва. Който е присъствал на неделната му беседа в салона на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност. Спомних си при това разказа за друг индийски учител, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи! “ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult. Revue“• Мистериите на окултизма. Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени. Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб.
Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб. Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните.
към текста >>

Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже.
Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните. Даже и хипоманнакът, който, наглед, може да разсъждава умно и даже хитро, по никой начин не може да се счита за интелектуален. Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже. Хипоманиаците са повърхностни, егоистични и лишени от продължителност в разсъжденията, когато пък меланхолиците са болезнени, интроспективни (вглъбяващи се в себе си) и пр. В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта.
към текста >>

Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство.
Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев.
към текста >>

* За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е.
Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух.
към текста >>

В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67.
Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син? В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение?
към текста >>

Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76.
Каза ли той, че ние можем да бъдем по-силни от него? „И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“?
към текста >>

в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш.
Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
към текста >>

Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение?
Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата.
към текста >>

Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви.
Според това учение, спомените са натрупани. в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,?
към текста >>

Прогресът на науката потвърди постепенно тази идея на старите алхимици.
2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“ 3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г. Jean Finot, бе поместил в списанието си, приведе примери на пронизани от куршум мозъци на войници, разсъдъкът на които бил напълно запазен. 4) Това е заглавието, което дадох още в 1885 год. на една научна бележка, публикувана в Годишника на Космоса за 1866 год. Но тогава хората бяха извънредно слепи. Прогресът на науката потвърди постепенно тази идея на старите алхимици. И структурата на атома, съставен от електрически въртежи, ни показва, че материята се губи в модерното знание за енергията. Атомите са центрове на сили. 5) Най-великият физиолог Клод Бернард, който прекара целия си живот в изследване функциите на мозъка, заключава, че механизмът на мисълта ни е непознат (виж Опитната наука, стр. 371). Ричард Ингалезе Окултните или висшите духовни сили и как да си служим с тях1) (лекция) Народната мъдрост казва: „които си приличат, се привличат“ и друга една: „кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си“. Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат.
към текста >>

Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време.
Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин.
към текста >>

В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си.
Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5.
осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8.
към текста >>

Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани.
още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
към текста >>

Няколко години по-късно, когато аз турих в ръката й едно затворено писмо от същото лице, резултатът бе пак същият, макар че тя нямаше идея за това, което можеше да бъде.
Тогава написах върху един къс хартия: „има спектри“, а върху друг: „няма спектри“. Тя тури първия на лъжичката си, а другия държеше в ръката си и прочете и двата. Тогава написах: „вие сте видели Б. . .“ Когато го тури на лъжичката си, тя каза, че това й причинява някаква мъка. Между това, когато по после прочете съдържанието му, не можа да си даде отчет за този ефект, макар повторения опит да б дал същия резултат. Няколко години по-късно, когато аз турих в ръката й едно затворено писмо от същото лице, резултатът бе пак същият, макар че тя нямаше идея за това, което можеше да бъде. Присъствието на същото лице произвеждаше тъждествени ефекти. Известно число интересни опити, направени в същия смисъл, ме доведоха до убеждението, че писанията и рисунките,поставени върху лъжичката й, произвеждаха определими ефекти, различни по естеството си. Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха. Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на Наполеон й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш. Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
към текста >>

Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух.
“ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута.
към текста >>

Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ.
Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица. Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт.
към текста >>

Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение.
Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад.
към текста >>

Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си.
Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация.
към текста >>

от Кюлан в Делхи) за приспиване на змии чрез фиксиране на погледа и балансиране на главите им.
Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си. В Индия са правени успешни опити (напр. от Кюлан в Делхи) за приспиване на змии чрез фиксиране на погледа и балансиране на главите им. Гущерите се подчиняват на същата хипнотизация. В 1889 г. Данилевски от Киев, след като е опитал омайването върху саламандрите и дъждовниците, опитал е същото средство даже върху крокодилите, и е успял. Жабите са също чувствителни на тия опити. Те могат лесно да се приспят чрез търкане на гръбначната им област.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Християнската идея за безсмъртието, от Роналд Г.
Корнфорд, от Тринити-коледж в Кембридж; 4. Безсмъртието в индийската мисъл, от А. А. Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5. Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К. Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6. Християнската идея за безсмъртието, от Роналд Г. Мясънтаир, професор по систематическо богословие в андреевския колеж при университета в Сидней (Австралия); 7. Философия на безсмъртието, Джордж Голоуей, д-р на философията, принсипал на св. марийнския коледж при университета „св. Андрей“; 8. Етичните основи на безсмъртието, от Рудолф Еукън, д-р на философията; 9.
към текста >>

Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит.
Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото. Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си. Още в 1893 год. той е издал два големи тома, озаглавени: Спиритическото явление и Спиритизмът пред науката. В първото от тия свои съчинения авторът, като взима една ясна позиция, посочва, че после-смъртните прояви на човешката душа не са, както някои са искали да вярват или са твърдели, някакво ново учение, основано на повече или по-малко фантастични съображения, но че, още от като съществуват цивилизациите, светилищата и другите центрове на посвещението, хората навред са се занимавали с тия явления, добивали ги, изучвали ги и са извличали от тях знания за лекуване и пророчества. Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит. Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории.
към текста >>

В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления.
се появиха два дебели тома: Материализирани проявления на живи и умрели. В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят. След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими. „Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя свят толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“. Този справедлив закон ни обяснява социалните и интелектуални неравенства. И легитимно е да страдаме, след като сме накарали другите да страдат, и да бъдем ограничени в нашите достижения, след като сме злоупотребили с властта си, за да ограничим несправедливо свободата на другите. От това гледище, животът е най-хубавата поема, коя го може да се види.
към текста >>

Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр.
“ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя. Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа. Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство. Свободно творчество е потребно тук и художници-учители! Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист.
към текста >>

Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“.
Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др.
към текста >>

На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот.
книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело. Вършете всяка работа като своя собствена — себе си да покажете в нея!
към текста >>

Тая идея си пробива път във всички области и среди.
Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело. Вършете всяка работа като своя собствена — себе си да покажете в нея! “ А това значи творчество, художество, за каквото ние пледираме от 23 години.
към текста >>

Всеки човек има в себе си идеята за един такъв красив, висш свет и реалното преживяване на този висш свет от душата е едно от празничните й състояния.
То съществува дълбоко във всека човешка душа. През третия период, — след началото на половата зрелост (в 14 година) младежът бленува за един мир на красота, светлина и хармония И този блян у него, казва Д-р Щайнер, е поради събуждането на спомена от живота му преди раждането. В всека човешка душа живее този спомен, но след 14 година той се съживява повече или по-малко. У всеки човек по-ясно или по-неясно се чувства копнеж към този висш свет, чийто спомен говори в душата му. Тогаз често младежът изпада в песимизъм, по некой път у него даже може да се събуди желание за самоубийство, понеже вижда противоречието между вътрешния мир на красотата и грубата действителност вън. Всеки човек има в себе си идеята за един такъв красив, висш свет и реалното преживяване на този висш свет от душата е едно от празничните й състояния. Това е изложено напр. в романа „Нихилистка“ от София Ковалевска. Това, което чувства Вера Баранцова, чувства го всяка човешка Душа през детинството, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да се живее за красивото и доброто. Този вътрешен копнеж съществува и в ранната възраст, но след 14. година той е вече оформен, облечен в по-конкретна, съзнателна форма.
към текста >>

Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“.
на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“. Тези произведения действат силно, понеже вечните истини в тях са облечени във високо-художествена форма, висшите идеи са конкретни, въплътени в образи и действия. Да си представим, че учениците от един горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята на „Строител Солнес“ или „Синята птица“. Какъв тласък към идеен живот ще роди това в тях! Великите произведения на миналото и настоящето — не е важно да ли са научни или художествени — трябва да бъдат преживени от юношата през този период. Но не само като неща исторически, които трябва да се запомнят, но за да оживеят в човека духовните истини, които те съдържат. И така, основната характеристика на средното училище трябва да бъде идейния живот. Това съвпада с третия период от човешкото развитие.
към текста >>

Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена.
При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена. Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея.
към текста >>

Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях.
Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена. Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието. Следов., тая сила тук се описва като Отношение, което преди творението е разделяща сила, а след творението стана обединителна сила.
към текста >>

Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя.
Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата. Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът. Това, което трябва да се разгледа, е майчината страна, тази коренна субстанция или майчинството на всички неща, в което всички неща се оформяват и от което всички неща изхождат. Понеже то е действително част от Абсолютния, то е, след., съвършено и чисто или, с други думи, то е истинската „д е в с т в е н а“ субстанция, недокосната и непорочна, или неосквернена, ако можем да си послужим с такива думи във връзка с това. Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . .
към текста >>

Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г.
Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът. Това, което трябва да се разгледа, е майчината страна, тази коренна субстанция или майчинството на всички неща, в което всички неща се оформяват и от което всички неща изхождат. Понеже то е действително част от Абсолютния, то е, след., съвършено и чисто или, с други думи, то е истинската „д е в с т в е н а“ субстанция, недокосната и непорочна, или неосквернена, ако можем да си послужим с такива думи във връзка с това. Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях.
към текста >>

Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“.
. . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях. Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20).
към текста >>

Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика.
От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша. Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“.
към текста >>

При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите.
Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша. Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“. Последният термин, бидейки употребен от Макс Мюлер, той все пак казва: „можем да я преведем чрез пространство, и двете значат, обаче, най-висшият Браман“. По-правилно е, може би, да се каже, че тази Акааша е субстанцията на Браман. Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга.
към текста >>

Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга.
При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша. Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“. Последният термин, бидейки употребен от Макс Мюлер, той все пак казва: „можем да я преведем чрез пространство, и двете значат, обаче, най-висшият Браман“. По-правилно е, може би, да се каже, че тази Акааша е субстанцията на Браман. Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга. Келтската космогония, както е описана от Джордж Ръсел (А. Е), в неговата книга Свещта на Видението, заслужва да се сравни с другите разкази за творението. Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат. Всички неща са били прелени в Великия Баща и Майка, и небето и земята бяха изгубени, бидейки едно в безкрайния Лир. „Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“.
към текста >>

Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“.
И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум.
към текста >>

Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини.
Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно. Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е. така неречения Йехова. Наистина, уместно е тука да се каже, че юдеизмът, относно неговата вътрешна и по-мистична страна, посочена в различните кабалистични произведения, изразява идеята както за троицата, така и за четворицата, но тия неща не бива да се разбират както са били учени при последните монашески литургии, нито пък че догмата, фиксирана в събора на Никея, да се приеме, че се отнася само до земни неща, но и до духовни и метафизични истини. (Следва гл. III: Буквите и тяхното значение.) ____________________________________ 1) „И тъмнината бе по лицето на глъбините“. 2) От латинския речник на Енсуорт: М are 3) Добре се знае, както е цитирано в „Розенкройцери“ от Дженингс, че Дева Мария, звездата на Морето или Стелла Maris, покровителка на моряците, управлява океана и нейния цвят е са ултрамарина на „глъбината“. Следов., казва този автор, това е фигурата Британия, която се показва да управлява морето, а не Нептун. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн.
към текста >>

В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието.
от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство. При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите идеи и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота. * * * На вниманието на българското учителство. В тази книжка четците ни ще намерят ценната статия на добре известния педагогически деец у нас, г.Цв. Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“. В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието. С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е. сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност. Очевидно е, че мислите, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите на окултната педагогика, за разяснението и възприемането на които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии. Учителят — възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело. Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов!
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! “ И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). А Църковен вестник, официален орган на „Св. Синод на българската православна църква“, възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане“, която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна.
2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения.
към текста >>

Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята.
А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът. В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината. Животът има три страни: форма, съдържание й смисъл, и това може да се изобрази символично във фигурата на триъгълника. Целта на образованието е хармонията — равно-странния триъгълник. Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота.
към текста >>

Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго?
не ще допринесе много на четеца, който знае, колко свещена е станала тя чрез употреблението й като един звук на сила и потвърждение. Обаче, мъчно е да се изразят идеи, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени. В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите.
към текста >>

Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин.
В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee.
към текста >>

Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове.
Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee. Други произведения, неговият предшественик Курт де Жебелен, Е.
към текста >>

Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея.
Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee. Други произведения, неговият предшественик Курт де Жебелен, Е. Дейвис, в неговото съчинение Келтските изследвания, както и много кратката бележка, дадена по предмета от „А.
към текста >>

В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee.
Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee. Други произведения, неговият предшественик Курт де Жебелен, Е. Дейвис, в неговото съчинение Келтските изследвания, както и много кратката бележка, дадена по предмета от „А. Е.“ (Джордж Ръсел), сега известен като един от водителите на Ирландското владение. Малко се знае вън от това по предмета с изключение, че Платон с резерва говори за идеята относно имената на нещата и дава няколко сведения за значението на буквите. Съвременното име на буквите като а, б и в няма значение.
към текста >>

Малко се знае вън от това по предмета с изключение, че Платон с резерва говори за идеята относно имената на нещата и дава няколко сведения за значението на буквите.
По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник. В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee. Други произведения, неговият предшественик Курт де Жебелен, Е. Дейвис, в неговото съчинение Келтските изследвания, както и много кратката бележка, дадена по предмета от „А. Е.“ (Джордж Ръсел), сега известен като един от водителите на Ирландското владение. Малко се знае вън от това по предмета с изключение, че Платон с резерва говори за идеята относно имената на нещата и дава няколко сведения за значението на буквите. Съвременното име на буквите като а, б и в няма значение. Наистина, ако запитат някого „какво значи а? “ отговорът навярно ще бъде: „не значи нищо“. Тя е първата буква на азбуката. Ако пак се запита: „какво е азбука?
към текста >>

При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка.
Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр.
към текста >>

Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е.
Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо.
към текста >>

Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук.
н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща.
към текста >>

Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини.
Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н.
към текста >>

В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при .
Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува. „Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано.
към текста >>

Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните.
(стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите. Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение. Това също може да се проследи и в египетските йероглифи по камъните, както кунеиформичните клинообразни издълбавания, но то не се намира у евреите.
към текста >>

Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение.
Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите. Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение. Това също може да се проследи и в египетските йероглифи по камъните, както кунеиформичните клинообразни издълбавания, но то не се намира у евреите. Съществува, очевидно, голяма разлика между картинното писане или идеограмите и звуковото писане или фонограмите. С право може да се запита, дали тия звукове са всеобщи и ако те са изразени чрез имена на буквите, как така да няма един всеобщ език. Отговорът е прост. При все че всеобщата вибрация може да бъде една и съща в своята същност в етера на пространството, тя пак трябва да бъде предадена чрез органите.
към текста >>

Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“.
196), че всички еврейски букви или по-скоро имената на тия букви започват със самите букви. Така, първата буква Алеф започва с А, следващата Бет започва с Б, и т. н. Той, очевидно, не е схванал как и защо тия букви са били наименувани. Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“. Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви.
към текста >>

Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него.
Така, първата буква Алеф започва с А, следващата Бет започва с Б, и т. н. Той, очевидно, не е схванал как и защо тия букви са били наименувани. Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“. Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея.
към текста >>

Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея.
Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила. Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена.
към текста >>

Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе.
Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация.
към текста >>

Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна.
Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува.
към текста >>

Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата.
Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят.
към текста >>

В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува.
Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото.
към текста >>

Може да се даде една илюстрация на тази идея.
По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно.
към текста >>

Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата.
Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е.
към текста >>

Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява.
В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“.
към текста >>

Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“.
Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила.
към текста >>

хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин.
Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума.
към текста >>

Така той „съзира“ идеята зад буквата.
буквите на думата представляват тия сили. Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата. Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът. Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума. Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“.
към текста >>

Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен.
Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето. Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие. Това,като се прибави към символа на разделението Д, наречен на еврейки далет, образува думата хд, което е резултат от комбинацията на буквите, представляващи два звука, тия на усилието и раздялата. В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата. Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен. Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски. Тази дума Дх, значи, според православните речници, да излезе напред. Следователно, разумно погледнато, може да се каже, германското tag и английското day и двете произлизат от тоя корен, кой значи, „изхожда“, защото денят е изхождане на слънцето или поне така се е смятало в старо време. Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на — издишване. 2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение.
към текста >>

Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на — издишване.
В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата. Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен. Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски. Тази дума Дх, значи, според православните речници, да излезе напред. Следователно, разумно погледнато, може да се каже, германското tag и английското day и двете произлизат от тоя корен, кой значи, „изхожда“, защото денят е изхождане на слънцето или поне така се е смятало в старо време. Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на — издишване. 2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение. К а б а л а Ключът на книгата,,3о-ар“ (Продължение от VII) 24. И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден. Тълкувание Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса.
към текста >>

Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!!
III, се „доказва“ че натрупалите се войници и обози в северна Франция през европейската война изместили центъра на тежестта и оста на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско земетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 год. IV, се „доказва“, че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 година. Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!! -Б, Р.) получава от „окултното“ схващане за зжбните болести — гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват“ обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея.
към текста >>

Но щом Бре фиксирал погледа си върху него, заекът паднал в безсъзнание и почти летаргически сън.
* * * Хипнотизация на животните. Известният германски хипнотизатор Бруно Бре е направил твърде любопитни опити с хипнотизиране на животни в зоологическата градина в Будапеща. Първият сеанс е станал пред директора и научния персонал на градината и някои избрани зрители. Бре е заявил, че може да приспи всяко диво животно, и е започнал с един заек и неколко птици. Заекът се е борил силно, когато хипнотизаторът е почнал да действа. Но щом Бре фиксирал погледа си върху него, заекът паднал в безсъзнание и почти летаргически сън. Следният опит е станал с един орел. Когато отворили клетката му, той се хвърлил върху Бре, но, попаднал под силата на неговия поглед, той заспал съвършено неподвижно до заека, като същински труп. Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове. Обаче, управлението на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той трябва да бъде кристализирала идея.
Каква е мисията на „Гьотеанум“? Тя е — да даде тласък за подготвяне на новата култура, културата на пробудената човешка душа. Той ще влее духовни импулси във всички области на живота: наука, религия, изкуство,, педагогика, обществен живот и пр. Самият му стил е говорил за новото, на което той ще бъде носител. Стилът на едно здание не трябва да бъде нещо случайно. Той трябва да бъде кристализирала идея. Д-р Щайнер казва: „стилът на Гьотеанум изказва в художествена форма това, което в неговия салон се излагаше в научна форма“. Стилът му е вече една епоха в историята на изкуството. Окултизмът не е само теория. Той ще внесе ново във всички области на живота, между които и в изкуството4). Методи на изследване Окултното движение, което ръководеше Д-р Щайнер, се нарича антропософско.
към текста >>

Но заедно с тоя паметник пропадна ли и идеята?
Силвестър в 1922 год. срещу 1923 год. Огънят избухнал на полунощ, и в 8 часа сутринта пламъците излизали още от димящите развалини. Храмът изчезнал. Игра ма случайността ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка. Но заедно с тоя паметник пропадна ли и идеята? Някои повяpваха това, но то не стана. Настойчивата идея на основателя, който брои много привърженици в повечето страни на Европа и даже в Америка, успя да събере само в течение на една година необходимите парични средства, за да пресъгради своето заведение върху мястото на нещастието, под друга форма, наистина, и много по-скромно, но което ще продължи да бъде огнище на делото му и лаборатория на неговата мисъл. Тоя нов проект е получил вече начало на изпълнение. Но още от сега и около него, както и за първото здание, се повдигат вече недоразумeния и възражения, завист и полемика. Някои швейцарски и френски вестници са станали отзив на тях.
към текста >>

Настойчивата идея на основателя, който брои много привърженици в повечето страни на Европа и даже в Америка, успя да събере само в течение на една година необходимите парични средства, за да пресъгради своето заведение върху мястото на нещастието, под друга форма, наистина, и много по-скромно, но което ще продължи да бъде огнище на делото му и лаборатория на неговата мисъл.
Огънят избухнал на полунощ, и в 8 часа сутринта пламъците излизали още от димящите развалини. Храмът изчезнал. Игра ма случайността ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка. Но заедно с тоя паметник пропадна ли и идеята? Някои повяpваха това, но то не стана. Настойчивата идея на основателя, който брои много привърженици в повечето страни на Европа и даже в Америка, успя да събере само в течение на една година необходимите парични средства, за да пресъгради своето заведение върху мястото на нещастието, под друга форма, наистина, и много по-скромно, но което ще продължи да бъде огнище на делото му и лаборатория на неговата мисъл. Тоя нов проект е получил вече начало на изпълнение. Но още от сега и около него, както и за първото здание, се повдигат вече недоразумeния и възражения, завист и полемика. Някои швейцарски и френски вестници са станали отзив на тях. Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие.
към текста >>

След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение.
Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество.
към текста >>

Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея.
От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога. Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение. Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг.
към текста >>

Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят.
Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас. Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.
към текста >>

Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като учителят би се защищавал най-добре чрез един храм.
Тя няма да бъде вече на половина от камък и от дърво както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (? — Б. Р.) и от човешката злоумишленост. Нейният ъгловат изглед няма вече нищо артистично или символично. Вътрешността се състои от ред салони за сказки и лаборатории, и от един салон, предназначен за представленията на лирическата евритмия. Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като учителят би се защищавал най-добре чрез един храм. Без съмнение, д-р Щайнер никога не е възнамерявал собствено да установи един култ в своето духовно заведение, нито да напада некоя от съществуващите религии. Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии.
към текста >>

Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм.
Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него.
към текста >>

Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс!
Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори. Така у него ще се събудят висши импулси. Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс! “ Един Учител.1) Как трябва да се изучава природата? 1) Преди всичко, природата трябва да се изучава всред самата нея. През всеки сезон кипи живот. Всеки сезон дава материал за наблюдение. Детето трябва да се научи да наблюдава природата всред кипежа на нейния живот.
към текста >>

Те ни казват: „И в най-незначителната работа, която вършиш, трябва да вложиш идеята за висшия идеал.
Децата зиме ще наблюдават снежинките, ще се учудват на чудно красивите им форми. Защо природата не си скъпи труда със снежинките? Нима не можеше да образува какви да е снежинки? Но в тях тя въплътява най висша красота! Тези красиви звездички са истински образец на художествено произведение! Те ни казват: „И в най-незначителната работа, която вършиш, трябва да вложиш идеята за висшия идеал. Потърси в себе си най-висшето и го въплъти в тази си работа“. 2. Слънчевият лъч. Ще излезете при изгрев-слънце, и ще наблюдавате цветята. Венчетата им са затворени, но когато ги огреят слънчевите лъчи, ще забележите, че те се отварят. Слънчевият лъч ни говори: „Само онова действие, което е извършено от любовта, отключва сърцата, може да раздвижи най-нежните струни на душата.
към текста >>

Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност.
Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост. „Големият отворен глед, наблюдава без край“. Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък. Също и окото на низшия е орган на будност и спане в противовес на неуморимия поглед на Най-Стария по дни. Изгледът на низшата светлина зависи от изгледа на висшата. А това значи, че погледът на низшия е насочен върху отвореното око на Най-Стария по дни, за да получи светлина. На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон.
към текста >>

Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина.
Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив. Кирилов (ц. 40 л.) Поради претрупания материал, тоя отдел остана за ид. книжка. Пражкият лекар чудотворец Koci В Хумполци. Извадка от „Hlasy od Zelivky“, cislo 11, rocnik III.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1247448921204