Търсене в текстове за 'Физическия свят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 452 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините.
преминаването им в потенциално състояние, а на втория – в освобождаване на тия енергии, преминаването им в кинетическо състояние. От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр.
към текста >>

Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.
От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.
към текста >>

В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят.
При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия. Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек?
към текста >>

Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека.
По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход. Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр. Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека. От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите. Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система. Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр.
към текста >>

Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тъй, в основата на нашия свят седи светлината.
Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни.
към текста >>

Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
към текста >>

3. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар. Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния. Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят.
към текста >>

* Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят.
Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния. Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят. Дали това е вярно ? Днешната психология по този въпрос се изказва отрицателно. „Психичното постоянно тече, затова там не може да се установи нещо положително, стабилно" За човешката мисъл. И за нея психологията също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира. В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват.
към текста >>

И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как?
Дали това е вярно ? Днешната психология по този въпрос се изказва отрицателно. „Психичното постоянно тече, затова там не може да се установи нещо положително, стабилно" За човешката мисъл. И за нея психологията също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира. В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват. И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим. * В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети. Има и други, но те още не са излезли пред света. Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще.
към текста >>

Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.
А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме.
към текста >>

Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията.
Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
към текста >>

Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека.
към текста >>

5. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства.
Днес повечето знания са мъртви. Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек. За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство.
към текста >>

Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят.
За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият.
към текста >>

Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият.
Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции. Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки. Запример изследването на химичния състав на небесните светила — със спектроскопски картинки ! Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание.
към текста >>

Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас. Вземете, запример, думата истина.
към текста >>

6. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
към текста >>

Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
към текста >>

Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение.
към текста >>

Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
към текста >>

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>

Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>

Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>

Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.
Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б.
към текста >>

Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
към текста >>

7. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес окултното движение се проявява в целия свят.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР Окултното движение днес не е нещо случайно, а е във връзка с новата фаза, в която влиза човешкото съзнание и човешката култура. Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми.
към текста >>

Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде!
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР Окултното движение днес не е нещо случайно, а е във връзка с новата фаза, в която влиза човешкото съзнание и човешката култура. Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр.
към текста >>

И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр.
към текста >>

Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното.
Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции.
към текста >>

8. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>

И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството.
към текста >>

Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
към текста >>

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>

Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е.
Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена).
към текста >>

реалния (физическия), тъмния и Божествения.
И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД.
към текста >>

9. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя е един велик, но затворен свят".
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ Б . Боев „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.
към текста >>

В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.
Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.
към текста >>

За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят.
„Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния.
към текста >>

Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус.
Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата.
към текста >>

А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
към текста >>

Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния.
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
към текста >>

Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма.
към текста >>

Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят.
Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път. Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят. Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията.
към текста >>

10. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
към текста >>

И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество.
Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират. Те мислят, че са постигнали своята вътрешна мощ без да се учат. Иоан Кръстител запр., когото наричат Предтеча, хората го схващат като един обикновен постник. Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци.
към текста >>

Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени.
Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото. той напуща своя център и се проектира по измамни пътища да оправя делото. И само вдига шум! Следователно, ако ние не разбираме законите на разумния живот, които регулират Цялото, не ще можем да поправим и своя живот. А поправянето на индивидуалния живот е лично дело на всека душа- Някои очакват за в бъдеще да дойде някой да ги спаси. Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени. Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят".
към текста >>

„На оня свят са, много са добре там".
И само вдига шум! Следователно, ако ние не разбираме законите на разумния живот, които регулират Цялото, не ще можем да поправим и своя живот. А поправянето на индивидуалния живот е лично дело на всека душа- Някои очакват за в бъдеще да дойде някой да ги спаси. Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени. Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята.
към текста >>

Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва.
Следователно, ако ние не разбираме законите на разумния живот, които регулират Цялото, не ще можем да поправим и своя живот. А поправянето на индивидуалния живот е лично дело на всека душа- Някои очакват за в бъдеще да дойде някой да ги спаси. Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени. Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени.
към текста >>

Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят".
Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени. Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство.
към текста >>

Онзи свят е тук.
Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното.
към текста >>

Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята.
„На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва. Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното. Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото.
към текста >>

11. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради.
,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша!
към текста >>

Светът на радостта е Божий свят!
Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост". „Възможно ли е това? " Паузата в тоз симфонически оркестър не бе в сила да отговори. Вместо пауза, всички лъкове в един момент спряха върху струните и Глас тих, Глас познат на всички пак проговори: ,,Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да отнеме!
към текста >>

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

12. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
към текста >>

Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
към текста >>

Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък.
към текста >>

Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина.
Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
към текста >>

Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е.
към текста >>

Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
към текста >>

........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
към текста >>

Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния.
В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д.
към текста >>

Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят.
Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>

Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята.
С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>

13. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата, Аз мисля, че дословно същото може да се каже и за символизма в изкуството.
към текста >>

Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд.
Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно. Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи. Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд. * От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие. Поетите наричат това единение – любов към природата. Бергсон го нарича интуиция – хармониране вибрациите на нашата душа с душата на природата посредством една вживяваща симпатия; а ние ще го наречем с онзи, не така благозвучен за съвременния интелект термин – любов към Бога. Само чрез тази любов към Бога, се прониква в тайните царства на битието и се стигат висините на красотата, законите на хармонията и тайните на природната символика. А след това те могат да бъдат възсъздадени и в изкуството, науката и живота.
към текста >>

14. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй.
Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
към текста >>

Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
към текста >>

Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек.
към текста >>

Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят.
към текста >>

В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете.
Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела.
към текста >>

Той има обширни познания, широки основи във физическия свят.
Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
към текста >>

Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>

15. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
към текста >>

Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
към текста >>

Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото.
към текста >>

Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм.
Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние. Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши. Тая постоянна загуба трябва и постоянно да се попълва, за да се поддържа живота. Също така трябва да се попълва и разходът на енергията, която върши жизнената деятелност. Това попълване на жива материя и енергия е процесът на храненето.
към текста >>

Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят?
Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна.
към текста >>

– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>

16. Фарисей и митар Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Иде и чрез храната, и чрез въздуха, и чрез светлината, и чрез топлината – чрез всички сили, които функционират в органическия свят и го съграждат.
Да умрем от глад. Защото е храната на света онова, на което ние „ядем плътта и пием кръвта". Новото иде отвсякъде: и отвън и отвътре. То иде чрез всеки слънчев лъч – „От слънцето иде новото". „От слънцето иде нова вълна..." думи на един Учител. Иде и чрез храната, и чрез въздуха, и чрез светлината, и чрез топлината – чрез всички сили, които функционират в органическия свят и го съграждат. Иде и отвътре – чрез чувството, чрез мисълта. То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя божествен център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява. Психологически, у човека то се проявява в онова ново чувство за живота. Явява се в онова първично, живо чувство, което всички съзнателни същества имат за живота - в жизненото самочувствие. Трепне ли то в човека, в него се е зародило новото, заченало се е.
към текста >>

Чрез това именно чувство човек схваща новото, където и да се проявява то – и в духовния и във физическия, материалния живот на човека.
То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя божествен център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява. Психологически, у човека то се проявява в онова ново чувство за живота. Явява се в онова първично, живо чувство, което всички съзнателни същества имат за живота - в жизненото самочувствие. Трепне ли то в човека, в него се е зародило новото, заченало се е. Не е ли трепнало, новото е чуждо за него, макар да е запознат с „новите идеи", с ,,новите веяния и течения". Чрез това именно чувство човек схваща новото, където и да се проявява то – и в духовния и във физическия, материалния живот на човека. Схваща го навред, дето трепти и се проявява животът. Из това ново, което е вътре в живота, ще се родят новите форми – във всички сфери на живота. Ще се разпукнат като пъпки на току що напъпило дръвче пролетес, под вътрешния напор на пресни сокове. Наистина, като дръвче е новото, като дръвче в ранна пролет, когато от Слънцето е бликнала нова вълна и което е напъпило, за да цъфне и да върже плод. Г.
към текста >>

17. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека.
Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека. Погледни окото на човека, там няма скрито покрито! Но погледни и проучи! Окото е било, е и ще бъде години напред, една гатанка и задача на човечеството за наблюдение, изследване и проучване. Двойна е задачата на човешкото око. Първо: то приема образи от външния мир, т.е.
към текста >>

Сините очи държат връзка с невидимия свят.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ОЧИТЕ По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви. Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си.
към текста >>

Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото.
Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото. Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят. Безпощадно е окото към живота на човека, в него всичко се отбелязва. В него човвк ще намери хроникирани и отбелязани всички свои деяния - добри или зли. То съхранява архивата на човешкия живот единично. Щом човек съгреши, окото веднага потъмнява.
към текста >>

Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят.
За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото. Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят. Безпощадно е окото към живота на човека, в него всичко се отбелязва. В него човвк ще намери хроникирани и отбелязани всички свои деяния - добри или зли. То съхранява архивата на човешкия живот единично. Щом човек съгреши, окото веднага потъмнява. Стане ли човек праведен, окото е вече ясно, бистро и чисто.
към текста >>

18. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира.
Някои мислят, че окултната наука е нещо откъснато от живота, че няма нищо общо с околния нам живот. Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота. Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура.
към текста >>

19. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
към текста >>

Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате?
Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот.
към текста >>

Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

20. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са куриери, които ти носят писма от един висш свят на разумни сили.
Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те? Какво ти говорят те? Те ти говорят велики работи, понеже идат от много далеч и ти носят приветствия от тези същества, които са ги изпратили. Те са куриери, които ти носят писма от един висш свят на разумни сили. Тези слънчеви лъчи са израз на тяхната любов към нас. Това мъдрецът намира чрез изучаване, но и другите могат чрез интуиция да доловят, че те ни носят нещо особено, красиво, че те не са само механичното. Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието. Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите.
към текста >>

„Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят.
А животът е един, и нямаме право да го делим. Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено.
към текста >>

Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят".
Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата.
към текста >>

И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено.
Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да я положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това. в което си вложил сърцето си, душата си?
към текста >>

Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия.
Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да я положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това. в което си вложил сърцето си, душата си? Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена от любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тая постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз, тази постъпка струва повече, отколкото всичкото злато на света. Тя не може да се продава. Ще дам една аналогия, за да поясня това.
към текста >>

21. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Единственият орган в видимия свят.
Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина.
към текста >>

Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений. Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений! Учителят
към текста >>

22. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример.
към текста >>

Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него.
към текста >>

И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят.
г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

23. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот.
Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение. Те са положителни методи.
към текста >>

Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят.
този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
към текста >>

24. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер.
Децата на моята идеща раса ще познават гласа на своята съкровена същност, и ще го разбират, и ще обичат да го слушат. И тогава... не забравяйте, че тонът е творчески. Говорът е творческа сила. Изявеният мир биде сътворен чрез Божието слово. Тъй творят и вашите думи. Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер. Къде спират те и кога? Никъде - и никога. Те... проникват навън, навън и нататък, все по-нататък. Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия свят. И още подир цели вечности ще може да се проследи, докато се върне пак при самите вас.
към текста >>

Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия свят.
Тъй творят и вашите думи. Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер. Къде спират те и кога? Никъде - и никога. Те... проникват навън, навън и нататък, все по-нататък. Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия свят. И още подир цели вечности ще може да се проследи, докато се върне пак при самите вас. По-добре мълчете, отколкото да злоупотребявате с тая могъща творческа сила в безсмислени, безчувствени, безполезни, безцелни, безкрайни брътвежи. Защо живеете вие и към какво се стремите? Мислите ли наистина, че няма причина за такива сбития като живот и смърт? Мислите ли, че това са случайности?
към текста >>

Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния човек, Учителят
Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото). Работете и не се отчайвайте! Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание. Побързайте с вървежа на своето развитие.! Тогава ще ускорите идването на моята жизнерадостна безстрашлива раса! Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния човек, Учителят
към текста >>

25. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те ни въвеждат в един красив свят.
Беседи от Учителя XI серия (8 беседи), 40 лева. Какво е впечатлението от четенето на тези беседи? То е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески порив. Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен.
към текста >>

По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот.
Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище. В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година. По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот. - Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса. - Природата на кометите и пр. 7. L. Kolisko.
към текста >>

26. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството.
Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива.
към текста >>

Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци.
И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия.
към текста >>

Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни.
И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват.
към текста >>

Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво.
Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.
към текста >>

Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно.
Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
към текста >>

Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
към текста >>

Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот.
И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
към текста >>

Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс.
към текста >>

27. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В тебе има нещо красиво, което е по-обширно от целия видим свят, защото коренът на душата ти е в Абсолютното.
А това показва, че такъв начин на дейност е отклонение от правилния път. Старият начин на труда прави човека винаги недоволен и нещастен. Това е езикът на природата. С това природата не иска ли да ни каже следното: „Не подпушвай силите на душата си! Дай свободен ход на мощните извори, които искат да протекат през тебе! В тебе има нещо красиво, което е по-обширно от целия видим свят, защото коренът на душата ти е в Абсолютното. Прояви го. Работи като слънчевите лъчи. Те не чакат нищо за това, което правят за тебе! Работи така, за да се разцъфтиш, да завържеш и узрееш! " Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си!
към текста >>

В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно.
Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент. А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри! Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му! Ти ще раздрусаш всичките му стари идеи, вярвания, с които е живял!
към текста >>

28. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници.
Аябе в средна Япония. Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите идеи (в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд. Нейното дело се подема от Онисабро Дегучи (роден в 1880 година). Още от детинство той е проявявал духовни дарби и наклонности. В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи.
към текста >>

Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони.
В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж.
към текста >>

29. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
към текста >>

Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
към текста >>

В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път.
към текста >>

Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>

От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода.
към текста >>

Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят.
На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо.
към текста >>

Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината.
Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън.
към текста >>

Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот.
Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък?
към текста >>

Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята.
към текста >>

30. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите.
Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни.
към текста >>

31. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия свят е разрешен в положителен смисъл.
Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата. А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и пр. опитно се доказва, че съзнанието може да същества извън физическия мозък. И с това се разрешава един от важните въпроси, които са вълнували толкоз века човешкия дух. От друга страна щом се приеме психичния фактор зад еволюционния процес, то вече пада механическото обяснение на еволюционния процес. Тогаз не може вече животът и еволюцията да се обяснят чрез физикохимични, чрез механични процеси.
към текста >>

опитно се доказва, че съзнанието може да същества извън физическия мозък.
Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата. А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и пр. опитно се доказва, че съзнанието може да същества извън физическия мозък. И с това се разрешава един от важните въпроси, които са вълнували толкоз века човешкия дух. От друга страна щом се приеме психичния фактор зад еволюционния процес, то вече пада механическото обяснение на еволюционния процес. Тогаз не може вече животът и еволюцията да се обяснят чрез физикохимични, чрез механични процеси. От друга страна приемането на психичния фактор за физиологичните и еволюционния процеси, естествените науки все повече се приближават към окултизма, понеже последният отдавна е твърдял това. Нещо повече: Както има преходни степени между растението и животното, така има преходни степени и между минералното и растителното царство, напр.
към текста >>

32. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности.
Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама.
към текста >>

Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член.
* Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите).
към текста >>

На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>

С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
към текста >>

За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
към текста >>

И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

33. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже.
Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата. От взаимоотношението на тези две претворби ще се роди Новото, което крие в себе си духовната основа на човешкото естество в частност и тази на природата в общност. Голямата война се яви като един мутационен фактор в развитието на човечеството. Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи. Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната основа на новораждащото се. Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото. Две революции съпътстват нашето време – революцията на масите за физическа промяна на нещата и революцията на Душата, която дава незабележимо облика на първата.
към текста >>

В революция е и Америка и целият свят.
Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото. Две революции съпътстват нашето време – революцията на масите за физическа промяна на нещата и революцията на Душата, която дава незабележимо облика на първата. Европа е за новото, тя е в революция; Азия, майката на модерните култури в Европа, е също в революция. В революция е и Америка и целият свят. Няма опора в миналото само духовната революция. Физическата, материалната революция е едно последно изживяване на всичко старо, на всички стари прийоми и методи – методите на потъпкване съвестта, на кръвта и насилията – в нея няма нищо ново, тя е края на едно минало. Началото на нещата е винаги духовното. Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото. Революцията на Духът е великата надежда на бъдещето.
към текста >>

Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток.
Днес източното е на мода в залязваща Европа. Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново. Азия е вървяла досега по пътя на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа. В Азия няма ново. Ние виждаме, че и там стават две революции – духовното и там взема ново начало. Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток. Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото.
към текста >>

Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде.
Ние виждаме, че и там стават две революции – духовното и там взема ново начало. Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток. Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока. Духът, Духовното не искат доказване.
към текста >>

То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека.
Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока. Духът, Духовното не искат доказване. – Това е вечното начало. Материалистичната наука в стремежа да го отхвърли идва до него.
към текста >>

34. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко.
към текста >>

Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява.
За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него. Ако искаме да успеем в това, ние трябва да знаем, как да различаваме духа и живота в природата. Когато погледнем на едно тяло, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения. Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима. Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима.
към текста >>

На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
към текста >>

Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност?
То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони. Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема.
към текста >>

Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем.
Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони. Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема. Материята се прелива в нещо друго, което ние напразно се мъчим да схванем и определим Мистерията на живущите форми ни избягва, а умът ни се явява само като израз на нещо още по-високо. Но загубили тия неща от пред очи, ние изведнъж заставаме лице с лице с нещо друго, което ние съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми, тела, явления и прояви. И това нещо ние наричаме реалност, понеже е неизменно, трайно, вечно.
към текста >>

35. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят. Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието.
към текста >>

Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи.
Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости.
към текста >>

36. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако всичкият свят спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети?
Ако всичкият свят спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети? ” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то? ” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза.
към текста >>

Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване.
В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални.
към текста >>

Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно.
Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални. Например, в математиката е известно, че като се умножи една въображаема (имагинерна) единица четири пъти сама на себе си, тя се превръща в материална единица.
към текста >>

Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие?
Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи. Иска ли човек да разбере тия неща, той трябва да разполага с повече светлина, с голямо вътрешно богатство. Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път. Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
към текста >>

Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят.
Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>

Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата.
към текста >>

Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот?
Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот? Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия.
към текста >>

Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима.
Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима. Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима. По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо. Обаче, по този начин те се самоунищожават. Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не.
към текста >>

Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят.
Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не. Нормален човек е този, който яде умерено и никога не преяжда; нормален човек е този, който има пълно самообладание, който има трезви мисли и от нищо не се смущава. Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено.
към текста >>

Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”.
Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта.
към текста >>

В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”.
Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните.
към текста >>

37. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят.
В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
към текста >>

Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат.
Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен.
към текста >>

Може би затова тоя свят е за човека полуреален.
Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го.
към текста >>

Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
към текста >>

Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>

Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>

Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции.
Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
към текста >>

” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят.
А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто.
към текста >>

Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят.
” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто. ” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот.
към текста >>

38. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава.
към текста >>

Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот.
Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
към текста >>

Физическият живот постоянно се изменя и променя.
Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани.
към текста >>

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината.
Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата.
към текста >>

Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете.
А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази.
към текста >>

И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете.
Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!
към текста >>

А яденето е предговор на физическия живот.
За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание.
към текста >>

39. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр.
към текста >>

Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв.
към текста >>

Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното.
и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура.
към текста >>

40. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.
Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов.
към текста >>

Любов към Бога: ти си в Божествения свят.
Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби.
към текста >>

Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят.
Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може.
към текста >>

Любов към ближните си: ти си във физическия свят.
А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа: ти си в духовния свят. Любов към ближните си: ти си във физическия свят. Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика Истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.
към текста >>

Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа.
Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>

41. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност.
Думата симпатия се употребява твърде много. С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл. В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност. Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо течение. Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси. В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи. Така законът на симпатията е най-големия творчески процес. За да се прояви този закон между две същества, необходимо е да съществуват между тях максимум еднородни черти.
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Физическият свет е признак на Божията любов“.
Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“. „Светлината е изявление на разумни същества. Вие сте забравили, че сте били светлина. Физическият свет е признак на Божията любов“. „Ако един земеделец простре ръце и посее семена на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и целия всемир. В човека и във всички организми - растения и пр.
към текста >>

И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията.
Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души. И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията. Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен.
към текста >>

Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми.
Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
към текста >>

Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението!
към текста >>

43. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота.
към текста >>

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
към текста >>

Затова този свят е достояние и на нас.
Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
към текста >>

От този свят изтича истинското, съществено знание.
Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа.
към текста >>

И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради.
към текста >>

Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите.
към текста >>

Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят.
Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас.
към текста >>

Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят.
И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“ Да пеем, защото пеенето е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща, с тях ще влезем в този висш Божествен път.
към текста >>

44. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб.
Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод.
към текста >>

Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод. И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот.
към текста >>

45. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро.
към текста >>

Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят.
Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер.
към текста >>

Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>

46. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Любовта се изявява само на онези, които са праведни и „сапросветнали в царството на Отца си”, онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.
Кои са праведните, които са просветнали? Светлите ангели, служителите на Бога. И ако те престанаха да светят, да живеят в правда, с нас на земята всичко би се свършило. И ако ме питате, защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: „За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.” Светлината, която произтича от правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота. Ала вие не можете да възприемете в себе си тази светлина, ако нямате любов. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и „сапросветнали в царството на Отца си”, онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това ваше наследство, което ви е дадено – да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо?
към текста >>

За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда.
Чуеш ли веднъж гласа Му, в тебе ще се зароди желание и ти да се жертвуваш за Него. В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ще си кажеш: „Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам.” Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там дето няма правда, няма любов. Физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Няма ли правда, всички сладки думи са празни. Трябва ни абсолютната Божия правда, онази правда, която да се приложи еднакво спрямо всички без никакво изключение. Която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв за всички – и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него.
към текста >>

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има.
Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>

47. НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове.
3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г. 4) Diarium spiritualе. 5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година. В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението. В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове. За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр.
към текста >>

Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
към текста >>

Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят.
И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка.
към текста >>

Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо. Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр. Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение. -------- *) Виж кн. 7-8
към текста >>

48. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот.
Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него.
към текста >>

Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях.
Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора.
към текста >>

Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят.
Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите.
към текста >>

Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята.
Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите. Тогава тя застанала права и започнала да пее.
към текста >>

49. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината.
към текста >>

От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание.
към текста >>

Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите.
към текста >>

на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.
Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа.
към текста >>

50. Списанието PDF Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят.
Томалевски е апологет на "Духовното", което той от разни страни се опитва, както се вижда от съдържанието на книгата, да докаже, че съществува. Материализмът убива сърцето, интуицията, докарва всякакво зло, прави човека само аналитичен и той не вижда свързващото звено, той не вижда "духовното" - начало и край, синтезиса. Езикът на Томалевски е прост, топъл и убедителен - действува направо на сърцето, защото той изнася своите изживявания, своите наблюдения, своите жизнени размишления. Това са неща, които всеки с отворени очи ще ги види и всеки човек със сърце и интуиция ще ги разбере и преживее. "Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят. Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата. Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна".
към текста >>

"Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия.
Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата. Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна". "Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия. Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т. рисува на края на тази книга, някои глави от която сме помествали, още преди да излезе от печат, в списанието "Житно Зърно": "Сърцето е, което ще ни поучи да хвърлим кървавия нож и да изпълним шепите си със златните зърна на светлината и да закрачим по дългите бразди на разораната нива, която копне за своя сеяч". Широко и сърдечно препоръчваме тази книга, чието заглавие, обаче, можеше да бъде по-друго. Д-р Е. К.
към текста >>

51. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И тогаз те отгоре, от невидимия свят ще преследват тия, които са ги насилвали.
Всички култури, които са загинали в миналото, са загинали поради нарушение на природните закони. Напр. ако една съвременна европейска държава избива туземците в своите колонии по най-ловките, „дипломатични", „префинени" средства, в края на краищата ще отиде към израждане и даже по кармически закони ще стане следното: всички тия избити туземци, „диваци" ще се въплътят в центъра на самите държави-потисници и с това ще понижат нивото на тяхната култура. Да си представим, че един народ извършва разни видове насилия: опожарява села и градове, през дето минава, избива пленниците, потиска, насилва и избива инородните малцинства в своята територия и пр.. Тогаз какво ще стане в края на краищата? Израждането на тоя народ ще стане по две причини: 1. Преди всичко самите избити пленници, мирното население и другите противници може да не са достатъчно издигнати духовно, за да простят. И тогаз те отгоре, от невидимия свят ще преследват тия, които са ги насилвали. А горе те разполагат с повече и помощни оръжия, отколкото тук! Ето защо един народ, който върши насилия, ще мине през небивали катастрофи. Той отива към своя разгром и даже самоунищожение ! 2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа.
към текста >>

Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света.
Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания.
към текста >>

52. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид.
към текста >>

Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината.
към текста >>

Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува.
Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>

Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата.
към текста >>

Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина.
към текста >>

И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината.
към текста >>

53. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли.
Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони.
към текста >>

Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще.
Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение.
към текста >>

54. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В долната част на носа е изразен физическият живот и то - дишането в ноздрите; храносмилането на носния връх; чувственият и полов живот в областта на носните отвори.
Големите психолози, художници, моралисти, религиозните учители в живота и философи са тия, които са имали и имат големи мозъци, но не, обаче и големи носове. те са най-често тези, които имат изящно оформени носове. Напротив, деловите хора във физически области, са били винаги с големи носове. Лице с правилно развити форми и части, трябва да има нос, толкова голям колкото е челото и колкото е долната част на лицето от под носа до върха на брадата (чокънчето). Това е закон на хармоничното развитие на човека, изразено в лицето. В долната част на носа е изразен физическият живот и то - дишането в ноздрите; храносмилането на носния връх; чувственият и полов живот в областта на носните отвори. Бразди, които се спущат от двете страни на носа към ъглите на устата, говорят за дейността на сърцето и то предимно за физическата дейност. Когато преходната област между костната и долната месна част на носа е пластично оформена, това говори за едно дълбоко и мощно дишане. Хора пък със силни бели дробове имат широки и силни носни крила (ноздри). Тези, които ядат и пият много имат силно задебелен носен връх. „Човек се познава по върха на носа", казва с право народната поговорка.
към текста >>

Римският нос - VIII, който предимно има делтовидна форма, говори веднага за властническия характер на този народ, за стремежа му да владее целия свят.
Това говори за голямото чувство за формата на нещата, а също и за голямата индивидуалност на хората, които го притежават. Не напразно старите гърци са дали най-много и най-видни скулптори, които са възприемали правилно физическата форма на нещата. Те са обичали изяществото. Носовете фиг. VIII, IX и X принадлежат на народи и хора с дълъг живот и дело. Римският нос - VIII, който предимно има делтовидна форма, говори веднага за властническия характер на този народ, за стремежа му да владее целия свят. Подобни носове веднага издават военния дух, двигателния натюрел. Арабско-мавританският и еврейско-сирийският тип нос говорят за народи преминали отдавна своята зрялост. Хората с подобни носове биват недоверчиви в началото, те обмислят дълго, но когато се захванат на работа, изкарват я успешно и докрай. В своята недоверчивост подобни хора са големи песимисти и егоцентрици. За тях в центъра на вселената стоят самите те и следователно, всичко трябва да бъде за тях.
към текста >>

55. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния.
Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния. Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни. Тоя страх, тоя ужас.
към текста >>

56. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло.
2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец.
към текста >>

В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона.
на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина.
към текста >>

„Моето Царство не е от този свят".
Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена! Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът Христос, Спасителят и глава на всички християнски черкви е отрицател на земните форми и порядки! „Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят.
към текста >>

Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят.
„Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи.
към текста >>

57. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят.
Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
към текста >>

Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
към текста >>

Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт.
Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението.
към текста >>

И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>

58. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>

Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения.
Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
към текста >>

Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта.
към текста >>

59. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело?
към текста >>

Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Тон (музика); 9 Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
към текста >>

Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем.
към текста >>

Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото.
Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
към текста >>

То е цял един свят.
Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>

60. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.
Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете.
към текста >>

Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате.
Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите.
към текста >>

Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода.
За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света.
към текста >>

Любовта - това е един красив, необятен свят.
Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
към текста >>

Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят.
Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух.
към текста >>

Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
към текста >>

Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича.
Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата.
към текста >>

Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него.
Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ?
към текста >>

В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него.
ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта.
към текста >>

Тя е най-високият връх в материалния свят.
Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път.
към текста >>

Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният.
към текста >>

Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име.
към текста >>

Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва.
И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие.
към текста >>

Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят.
Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад.
към текста >>

61. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят.
Кръгът около огъня е вече очертан, Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна!
към текста >>

Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот.
Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина. Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния й произход. Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемате службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите! Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния!
към текста >>

Най-великата наука в свята - това е любовта, която е достояние за всички.
Всичко зависи от любовта, която човек в дадения случай има към Безграничния. Здравословното му състояние зависи от любовта му към Безграничния, към ближните и към себе си. Единственото нещо, което осмисля нещата, то е любовта. Там дето тя присъствува, всичко е осмислено. Отдето тя излезе, всичко е обезсмислено. Най-великата наука в свята - това е любовта, която е достояние за всички. Изисква се всички да учат тая наука. Любовта е наука за постижение на всички велики дарби. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Любовта трябва да се разбира като метод за постижения. Ако имате любов.
към текста >>

Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят.
До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион. Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава. Много от тия звезди са далеч от нас с милиони светлинни години! И всички тия звезди-слънца, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план! Колко е хубаво човек да гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното.
към текста >>

Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят.
Колко е хубаво човек да гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното. Искаш да направиш нещо. Погледни звездите и те ще ти кажат, как да го направиш. Искаш да разрешиш една задача: погледни ги. Намираш се в раздвоение: погледни ги и ще получиш радостта и хармонията като техен дар. Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят. Като че ли при вслушване ще доловиш музиката, която тихо слиза към земята от звездните сфери! Как тук на Рила ставате ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас.
към текста >>

62. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Един руски учен счита, че човек се отличава от животните между другото и по това, че умее да си служи с лост. Наистина, и животното би могло да се приучи да действа с лост, ала то само никога не би дошло до идеята за лоста. Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят. С други думи, откак човек е започнал да мисли чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването на първата и най-проста машина - лоста. Може би съзнавайки мощната сила на лоста, Архимед - един от най-гениалните математици и механици на древността, е възкликнал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята! " Така поне разказва легендата. Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните.
към текста >>

63. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия свят става чрез една голяма катастрофа.
ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия свят става чрез една голяма катастрофа. Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда.
към текста >>

Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.
И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен.
към текста >>

И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание.
Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек. И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание. Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена.
към текста >>

Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора.
Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните? Какво знаят те за всичко това и как си го представят? Навярно човекът за тях е само едно по-голямо и по-хитро животно, а културните му учреждения са все „къщи" - отделни разпокъсани представи за къщи. Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мъчителни въпроси, които терзаят човечеството днес. Той не е човек, който мисли само за себе си. Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние. Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях.
към текста >>

64. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
към текста >>

Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
към текста >>

То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
към текста >>

И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
към текста >>

Причинният свят е свят на примирение.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
към текста >>

А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот.
към текста >>

Той е великият свят, дето животът истински се осъществява.
Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот.
към текста >>

Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт.
към текста >>

65. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик.
към текста >>

Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен.
У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн.
към текста >>

66. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Големият успех в изучаването на физическия свят и особено приложението на добитото познание в техниката и в стопанските области докара схващането, че физико-химичните сили са именно всичко и че всичко се дължи на тях.
Боян Боев НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА[1] Силният подем на естествознанието от епохата на възраждането насам причини едновременно подем и в материализма. Материализмът, който беше известен още в старогръцко време, сега в по-новите времена отново възкръсна. Големият успех в изучаването на физическия свят и особено приложението на добитото познание в техниката и в стопанските области докара схващането, че физико-химичните сили са именно всичко и че всичко се дължи на тях. Дойде се до така нареченото механистично схващане. Обаче от последните десетилетия на 19 век насам има вече натрупани много нови факти, които не се поддават на механистическо обяснение. Биологичните явления не могат вече да се разберат като механични, като плод на физико-химични сили. Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти.
към текста >>

67. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Любов към музиката разбиране на форма и съдържание и впоследствие, оценяване на музиката като най-висшата хармония в физическия свят.
Красивото писане ще развие любов към красивите линии, към художеството. А от там вглеждане в природата, в красивите й форми и съдържание, любов към тях, а впоследствие и към самата нея. Красивото в смятането, ще запитате? Красивото в смятането ще развие по-голямо внимание, съсредоточеност и впоследствие, в живота – честност. Красивото в пеенето? - Любов към музиката разбиране на форма и съдържание и впоследствие, оценяване на музиката като най-висшата хармония в физическия свят. Не може да се отрече, че естетическият вкус ще окаже влияние и върху изучаването на география и история, на граматика, геометрия, математика, гимнастика и пр. Всяка дисциплина ще се изучава с особено внимание, ще се поставя на специално място, и ще се избягнат тези хаотични познания, които са неясни сами по себе, обременяват учащия, затрудняват проясняването на неговия мироглед, и вместо любов, развиват апатия към наука и живот. А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние.
към текста >>

68. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи.
Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него. Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата. За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия. Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание. Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит.
към текста >>

Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея".
И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея". За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>

69. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души". За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава. Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст. Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души". Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти. Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма услуга, или поне такава услуга, с която да заслужа тяхната покана". Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят. Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност.
към текста >>

В духовния свят Кого кани нашата душа?
Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят. Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност. Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

70. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля.
към текста >>

Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика.
към текста >>

71. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят.
Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа.
към текста >>

И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят.
Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание.
към текста >>

Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини.
И това постепенно ще се осъществи и във външния живот на човечеството. Това значение имат думите: „Ще бъдат едно стадо и един пастир". Едното стадо - това е цялото човечество, а пастирът е Христос. Този разказ за мъдреците от изток има и друго, още по-дълбоко значение. - Защото фактите, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от разни полета. Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини. Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток.
към текста >>

Значи тя иде от един разумен свят.
Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват. Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля".
към текста >>

72. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В целия свят има една божествена вълна.
Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна. В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата.
към текста >>

В целия свят има събудени души.
Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна. В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата. Сегашните времена са важни.
към текста >>

Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот.
Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата. Сегашните времена са важни. Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот. Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие.
към текста >>

Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес?
Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен. Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес? Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила!
към текста >>

Те ни говорят за един свят, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни!
Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни. Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото. Цветя в изобилие: карамфили, каменоломки, камбанки, после сродникът на еделвайса и пр. Тук-там се спираме и ги съзерцаваме. Те ни говорят за един свят, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни! Всяка тревица може да направи щастлив онзи, който вижда в нея нещо повече от формата! Чувствуваме, че отиваме към един извор на светлина! Наближаваме тая част на билото, която е точно между Маричините езера и „Окото". Те ясно се виждат от двете ни страни. Ние сме в надоблачни висини.
към текста >>

Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва.
Ние сме в надоблачни висини. Ние сме тук в светилището на Рила. Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов!
към текста >>

Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот.
към текста >>

73. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя си има свой свят.
Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът?
към текста >>

Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му.
И психична, която кара човека да мисли. Човек трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя по¬мага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи ! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното! Музиката не трябва да бъде външен процес, за да разве¬селява хората.
към текста >>

Музиката е връзка между човешкия и божествения свят.
Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете пре¬дисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музи¬ката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната му¬зика е предисловие. Музиката е връзка между човешкия и божествения свят. Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето ? – Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод.
към текста >>

74. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
към текста >>

От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване.
към текста >>

Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му.
към текста >>

Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия.
към текста >>

Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
към текста >>

75. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Египет представлява физическия свят.
Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет.
към текста >>

Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ".
И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет?
към текста >>

76. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>

77. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение. Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа. Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано". Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос.
към текста >>

Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа.
И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня.
към текста >>

Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност.
Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня. Изкажи му след това радостта си, че те праща отново да учиш. И заспи усмихнат в крепкия и благодатен сън, така както заспива невинно и чисто дете. А утрото посрещни с възглас на радост и отправи хвалебствие към Господаря на живота, за дето така мъдро и така чудно хубаво е създал богатото на живот утро, което предхожда деня. Благодари Му от все сърце за крепкия сън, който ти е дал и Го запитай, каква работа ще ти даде за през начеващия ден.
към текста >>

И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня.
Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>

78. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях.
към текста >>

Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън?
към текста >>

Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят.
усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът?
към текста >>

От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят.
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават.
към текста >>

Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят.
Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината. Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер. Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
към текста >>

И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието.
към текста >>

79. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
към текста >>

"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
към текста >>

И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
към текста >>

Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес.
към текста >>

Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни.
Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота.
към текста >>

С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят.
Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения.
към текста >>

Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот.
в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие.
към текста >>

80. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят.
Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него.
към текста >>

В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства.
Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си.
към текста >>

които пребивават в духовния свят.
Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично.
към текста >>

Има два свята – духовен и физически.
Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си.
към текста >>

Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния.
Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината?
към текста >>

Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр.
Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината.
към текста >>

топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят.
Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината. Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията.
към текста >>

Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак.
Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината. Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията. Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце.
към текста >>

Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото.
Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията. Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта.
към текста >>

И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни.
Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото.
към текста >>

Целият ангелски свят се озарява от това слънце.
Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото. Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят. Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува.
към текста >>

Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят.
Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят. Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува. Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество. Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически.
към текста >>

Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината.
Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество. Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов. Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината. Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени. Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него.
към текста >>

Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени.
Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов. Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината. Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени. Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота.
към текста >>

Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън.
А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов. Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината. Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени. Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота. Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина.
към текста >>

Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог.
Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него. Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>

81. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4.
За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета.
към текста >>

С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят".
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите.
към текста >>

От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели.
към текста >>

Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат в нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към нейната система.
към текста >>

За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития.
Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава.
към текста >>

Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите.
към текста >>

Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
към текста >>

Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч.
И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
към текста >>

82. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Забележка от редакцията В миналите геологични епохи е имало много пъти климатически промени в Европа и по целия свят.
Вагнер, това затопляне се придружава с усилване на общата циркулация на атмосферата, а последното може да стои в свръзка с колебанията в количеството на слънчевата топлина, получавана от земната повърхност. Значи, ние се явяваме свидетели на мощна климатическа промяна - затопляне, което обхваща цялата или почти цялата земя. Колко продължително ще бъде наблюдаваното през последните десетилетия повишение на температурата, не може да се каже при съвременното състояние на климатологията. Още веднъж ще кажем, че посоченото повишение на температурата се наблюдава изобщо, защото могат да се случат отделни години с понижение на температурата извън нормата. Но проблема на затоплянето трябва да се разглежда в течение на няколко десетилетия, а не на фона на отделни години. Забележка от редакцията В миналите геологични епохи е имало много пъти климатически промени в Европа и по целия свят. За това свидетелстват големите промени във флората и фауната в дадена област вследствие на тия промени. И сега идва такава промяна. Новата епоха, която иде в човешката култура сега, не е нещо откъснато от целокупния живот. Тя има връзка с промени, както в духовния, тъй и във физическия живот на земята. И забелязаната климатическа промяна е загатване, че иде нещо ново на земята.
към текста >>

Тя има връзка с промени, както в духовния, тъй и във физическия живот на земята.
Но проблема на затоплянето трябва да се разглежда в течение на няколко десетилетия, а не на фона на отделни години. Забележка от редакцията В миналите геологични епохи е имало много пъти климатически промени в Европа и по целия свят. За това свидетелстват големите промени във флората и фауната в дадена област вследствие на тия промени. И сега идва такава промяна. Новата епоха, която иде в човешката култура сега, не е нещо откъснато от целокупния живот. Тя има връзка с промени, както в духовния, тъй и във физическия живот на земята. И забелязаната климатическа промяна е загатване, че иде нещо ново на земята.
към текста >>

83. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта.
Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си.
към текста >>

Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота.
Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители.
към текста >>

Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на човека.
Иска ли да продължи живота си, той трябва да усили у себе си любовта. Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът. Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта. Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на човека. Така, вярата на човека зависи от любовта. Колкото повече любов има той, толкова повече и вяра ще има. А колкото повече вяра има, толкова повече и надежда ще има. Тия първични сили в душата на човека са неразривно свързани помежду си. Та ясно е, че любовта е, която усилва или намалява живота, а следователно и всички негови функции.
към текста >>

84. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята.
Д-р Ел. P. Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато човек чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората. Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна влага. Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята. Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята. Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота. Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата.
към текста >>

Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост.
Д-р Ел. P. Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато човек чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората. Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна влага. Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята. Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята. Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота. Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата. Тя не е само външно явление и постижение. Защото човек днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен.
към текста >>

Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата.
Ред закони ограничават живота в природата. Наистина в нея и всред нея има наглед по-голяма свобода, отколкото в човешките общежития, в човешкия живот. Това е затуй, защото в природата притокът на живот е изобилен, нормален, неспъван от нищо неестествено, както в живота на хората. И в този изобилен приток на жизнена сила, всичко в природата се чувствува сякаш растящо на свобода, на воля. Ала то е привидно. Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата. Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник.
към текста >>

Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал.
Наистина в нея и всред нея има наглед по-голяма свобода, отколкото в човешките общежития, в човешкия живот. Това е затуй, защото в природата притокът на живот е изобилен, нормален, неспъван от нищо неестествено, както в живота на хората. И в този изобилен приток на жизнена сила, всичко в природата се чувствува сякаш растящо на свобода, на воля. Ала то е привидно. Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата. Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство.
към текста >>

Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости.
Ала то е привидно. Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата. Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват.
към текста >>

Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата!
В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно. Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята. Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела. Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството.
към текста >>

Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята. Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела. Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята.
към текста >>

Къде е свободата в този свят на гъстота, на кристализация?
Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята. И когато земята чувствува, нови континента се появяват изпод водната стихия. Къде е свободата в този свят на гъстота, на кристализация? В него има музика и мощ. В него има притча и сказание за великите закони, зад които има живот вечен - живот и свобода. Има дни, има светове,в които импулсът е голям и растенето на воля безгранично. Малка, тънка бреза расте всред борови дървета. Тя има наглед всички условия да расте свободно, да се развива така, както е в природата ù.
към текста >>

Няма свят на по-големи ограничения от този, в който живеят нашите по-малки събратя - животните.
А хората? В приспособлението на растенията към околната среда, ще искаме да подирим прояви на разум. Големият Метерлинк написа цяла книга върху интелигентността на цветята в природата. Красиви работи има в нея. Считаме, обаче, че приспособяването у растенията трябва да го схванем като жертва на външната свобода, за да се запази вътрешната - стремежът към растене, към живеене, към съществувание. Няма свят на по-големи ограничения от този, в който живеят нашите по-малки събратя - животните. Излишно е да се спираме дълго върху този затворен в себе си жизнен кръг на угнетение и робство. В царството на животните се служи предимно и изключително на себе си. От това следва и най-голямото ограничение на свободата, която съществува. Ала, какво би било, ако всеки индивид, всяко нещо би имало абсолютна свобода за своето растене и развиване в живота. Бихме живели в светове на гиганти, на непостижими неща.
към текста >>

Има свят, в който човек е недосегаем.
Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата. Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота. Има дни..., те са днес, когато човек разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота. Има дни..., когато човек захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство. Има свят, в който човек е недосегаем. Той е светът на вътрешната свобода. Достигнал до него, той е в своя Великден на живота, в своята жива връзка с великия Разум на Битието.
към текста >>

85. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.
Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието. По положението на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние. Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно. Знае се, че планетите развиват най-голяма сила, когато се намират в ъглови домове и то повече в 10. и 1. и по-малко в 7. и 4. домове. При равни други условия, силата на планетите, разположени в следващите домове - 2., 5., 8.
към текста >>

86. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми?
към текста >>

87. Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята.
На какво се дължи съществуването на този плод? Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество.
към текста >>

До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници.
Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята. До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име.
към текста >>

88. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека.
А под ново небе се разбира коренно изменение на мислите, чувствата, разбиранията на хората, коренна промяна в тяхното съзнание. Изразът „ново небе и нова земя" има и друго, по-дълбоко тълкуване, но бихме се отклонили, ако го засегнем тук. Когато старите форми на живота са още силни, отначало почва промяна в света на човешката мисъл. явяват се нови мисли, нови идеи в човешкото съзнание. Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят.
към текста >>

Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят.
Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
към текста >>

И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят.
Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат.
към текста >>

След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война.
Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество.
към текста >>

На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност.
И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
към текста >>

Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия.
Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква.
към текста >>

Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят.
Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта.
към текста >>

Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта. И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души, освободени от веригите на старите възгледи върху живота.
към текста >>

89. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце.
Да очакваш плод от посятото, туй зависи от това, как ще сееш и какви условия ще дадеш на посятото. – Как да се гледа на материализма? – Учението на материализма е една трета от цялата истина. Когато станат духовни, хората имат две трети от истината. А когато влязат в божествения свет, имат три трети от истината. Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата.
към текста >>

Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе.
А когато влязат в божествения свет, имат три трети от истината. Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле?
към текста >>

Духовният свят е свят на чувствата.
Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание.
към текста >>

Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят.
Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението?
към текста >>

Чувстваш ли – ти си в духовния свят.
Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието?
към текста >>

Работиш ли – ти си във физическия свят.
Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това.
към текста >>

Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието?
Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето.
към текста >>

– Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са?
Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло.
към текста >>

– Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е.
Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
към текста >>

Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят.
Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам.
към текста >>

Духовният живот е по-свободен, а физическият е по-ограничен.
Онзи ми каза: – Три минути. Казвам на този познат: – Значи за тия три минути сте преминали от едно по-висше състояние в едно естествено състояние, в което организмът функционира. Та човек може да вижда и по-друг начин. Това има известна аналогия с телевизията. Онова духовно тяло е.реално. Духовният живот е по-свободен, а физическият е по-ограничен. Между двете тела има връзка и като се скъса тая връзка – това е смъртта. – Как да почнем с приложението на великите природни закони и методи в живота? – Човек може да почне с малки опити на приложение. Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор. В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед.
към текста >>

90. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния.
При това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за нея. Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта.
към текста >>

Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта.
Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават.
към текста >>

За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено.
Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат.
към текста >>

Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта.
Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>

Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта.
Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>

Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават.
Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>

91. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И всички тия сътресения в човешкото съзнание не могат да не се отразят върху оная система, която е инструмент на съзнанието във физическия свят – именно, нервната система.
И тия състояния могат да се сменяват по няколко пъти на ден. В течение на деня той няколко пъти може да пребивава в ада и в рая. Той преживява тия вълнения от една страна, защото самите условия на живот отвън са от такъв характер. Но от друга страна, независимо от това, самият той е станал с по-чувствителна нервна система. Той много по-живо преживява всяко нещо, приятно или неприятно, отколкото човекът на древните епохи, със своята по-неразвита, по-груба нервна система. И всички тия сътресения в човешкото съзнание не могат да не се отразят върху оная система, която е инструмент на съзнанието във физическия свят – именно, нервната система. Тревогите, смущенията, безпокойствата, страховете, разочарованията и пр., всред които живее днешният човек, действат разрушително върху нервната му система. Ето защо, не е чудно, че днес имаме отслабване, изтощение на тая система. Това явление не е изпъквало в миналите култури. То е характерно за днешната цивилизация. Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура.
към текста >>

Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр.
Човек, чието съзнание е насочено към висините на Духа, неговата нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от Царството на Духа и те обновяват, освежават, укрепяват неговата нервна система. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава той се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава ония съживителни, висши творчески енергии, които да поддържат и обновяват нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването, изтощението на нервната система в днешния век, И ако продължава този процес, има голяма опасност да продължи и изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура. Даже една от причините за възникването на съвременното окултно движение е тая опасност, на която е изложена човешката нервна система поради съвременния материализъм, чрез който човешкият мозък се лишава от приток на нови енергии от Царството на Духа! И окултното движение е дошло в света между другото и да влее една духовна струя в съвременната култура, за да предварди човечеството от тая опасност[ ]. Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр. за него едно растение е форма, съставена от клетки, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма. Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата. Така човек се лишава от ония вътрешни строителни сили в природата, той е откъснат от тях до известна степен. Това пък е друга причина за отслабването и изтощението на нервната система, понеже със своето отношение към природата човек туря препятствия за вливане в него на строителните ù енергии.
към текста >>

92. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е една обстановка на физическия свят.
Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека.
към текста >>

Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства.
Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе". Египетските първенци, наистина, харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея, „сторил добро на Аврама": Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните.
към текста >>

Умът и сърцето в този свят живеят разделени.
Египетските първенци, наистина, харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея, „сторил добро на Аврама": Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе.
към текста >>

93. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно.
към текста >>

Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
към текста >>

Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията.
към текста >>

Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят.
камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин.
към текста >>

Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят.
Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
към текста >>

Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр.
Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
към текста >>

Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
към текста >>

Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения.
към текста >>

Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.
към текста >>

В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>

94. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина.
И когато учените и философите от най-старо време дори и до днес говорят за тъмнината и светлината като за две противоположни сили в света, трябва да се знае, че тази противоположност съществува само в тяхното съзнание. Въз основа на тази противоположност, мъдреците на древността са създали две божества – едно на светлината, друго на тъмнината, които постоянно водят борба помежду си. Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма. В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина. Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки. Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща.
към текста >>

Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки.
Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма. В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина. Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки. Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща. Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си греховете на хората, да ги спаси". Много добре, вярваме във всичко това.
към текста >>

Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят".
Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
към текста >>

Те са, които ще създадат един нов свят.
„Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои. Нали Бог е, който повдига и възражда.
към текста >>

И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят.
Защото е място на безлюбие! Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много прогресирали. Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли. Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят. Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания. Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят.
към текста >>

Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят.
Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли. Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят. Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания. Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят. Мозъкът познава много добре работата си. Той прекрасно умее да възприема разнородните трептения, които изхождат от различните светове, да ги трансформира и приспособи така, че да бъдат възприети от човека.
към текста >>

Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен свят, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.
Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо? Водите се увеличават, растенията се събуждат за растеж, цветята цъфват, плодните дръвчета връзват плод и цялата природа се облича в нова премяна. По същия закон, когато дойдат тия братя на земята, които сега са определени, на нея ще стане един преврат. Такъв преврат ще настъпи и у вас. Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и възвишени мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и възвишени чувства, този ден във вас е настъпил. Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен свят, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели. И затова казваме: Влезте във вашето небе – вашата глава. Възлезте на най-високото място. Не ходете да търсите Бога отвън: вие имате в главата си най-финия радиоприемател Мислете за Бога най-малко по половин час на ден. Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини. Тогава към вас ще потекат великите блага на живота.
към текста >>

95. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не.
На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести.
към текста >>

Те като се съединят, образуват Божествения свят.
Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи.
към текста >>

Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят.
Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта.
към текста >>

В Божествения свят топлината и светлината са еднакви.
Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел.
към текста >>

Съвременният свят се нуждае от хора, които са калени в любовта.
Любовта е достояние само на онези, които побеждават в живота. Любовта е разбрана от силните. Слабите само се ползуват от нея. Законът на любовта изисква жертви. За да получи любовта, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко. Съвременният свят се нуждае от хора, които са калени в любовта. В любовта човек няма никакви страдания. Никаква сила в света да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него.
към текста >>

96. АСТРОЛОГИЯ - П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно.
Един гръцки философ казва за специалиста учен следното: „Специалистът е човек който от дълго гледане в една точка е ослепял". И действително, непримиримостта във възгледите на учените винаги потвърждава това. Ние виждаме, че всеки се стреми да стане специалист, и като застане върху известен клон, загубва представата за цялото. В противовес на тези специалисти са се явявали от време на време синтетични натури, които са свързвали и обединявали човешките познания, и така се е идвало до по-пълно схващане на онзи първичен хармоничен всемир, какъвто е бил и е проявен от Всевишния. От бездната между физиката и метафизиката познаваме много малко. Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно. Смели човешки умувания са се мъчили да поставят мост между тези две сфери на света; но тъй като теса оставали винаги с възможностите на човешкия мозък, който все пак е ограничен в земното, понеже носи следи от физичната си структура, са оставали безрезултатни. Все пак това е възможно, като приемем едно единство, което съществува и се изявява както тук, така и там, и според степента на нашето възприемане попада в съответни форми, явления и сили в нашето съзнание. Това все-единство, тази Първична Основа са търсили и изследвали всички човешки умове. Парацелз, Валентин Вайгел, Бьоме и др. съзираха тази същина на нещата във финните сгъстявания у човека, с помощта на които той може да обгърне както материалните, така и нематериалните неща.
към текста >>

Той е вечен, непреходен, във всичко съдържащ се, а като причина за живота, за хармонизирания свят той притежава разум.
Парацелз, Валентин Вайгел, Бьоме и др. съзираха тази същина на нещата във финните сгъстявания у човека, с помощта на които той може да обгърне както материалните, така и нематериалните неща. Ние знаем, че Гьоте нарече това Нещо: „Неизследваемото за нас, недостъпното". Диоген от Аполония дойде до представата за Диханието – оживения Въздух. Това Дихание, този Въздух съответства на Първоосновата на всички неща. Той е вечен, непреходен, във всичко съдържащ се, а като причина за живота, за хармонизирания свят той притежава разум. Учените днес и по това спорят: дали Диоген е приемал два вида въздух – един емпиричен, тъй както той ни обгръща, и един метафизичен. Как учените ще разрешат този спор, това е безразлично; понеже тъй или иначе, думата и понятието въздух у Диоген бе само едно сравнение, тъй както у индийците – огънят, а у Талес и неговите финикийски предшественици – водата. Модерната наука и медицина са дъщери на ренесанса – на изследванията, основани само на факти. Факти! Само факти! – бе повикът.
към текста >>

Нютон не е съзнавал, от кой метафизичен свят са произхождали неговите открития.
Модерната наука и медицина са дъщери на ренесанса – на изследванията, основани само на факти. Факти! Само факти! – бе повикът. Синтезирането на тези факти не бе нужно. „Hypothèses non fingo" (с хипотези не се занимавам) – се произнасяше Нютон, като презираше подобни функции на духа. Нютон не е съзнавал, от кой метафизичен свят са произхождали неговите открития. Така се е дошло до това положение, че науката се занимава само с видимото – измеримото. Анатомията и патологията владеят все още медицината. Микроскопът и рьонтгенът се използуват също за тези цели; клиничната медицина се изнурява в симптоматологията. Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот.
към текста >>

Безпрепятствено протичат влияния от свята в него.
В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма. Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло. По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят. С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката. Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания.
към текста >>

Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят.
По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят. С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката. Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания. Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо".
към текста >>

97. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство.
Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.
към текста >>

Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия.
Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава. И в това отношение ние намираме в Учителя указание за пътя — „Волята почва с ограничението", казва Той. Какво значи ограничение? Тази дума внася голям смут в мозъка на хората. Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
към текста >>

Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките.
Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността.
към текста >>

Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите свята — на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство.
А силата на човешката душа е „в изпълнение волята на Бога" Ние разбираме изпълнението волята на Бога в светлината на Учителевата мисъл като процес на развитие на заложбите в нас. В тази гениална мисъл би било погрешно да схванем, че трябва да развием само технически своите заложби. Целта е, като ги развием, в каква посока ще ги употребим. Тогава идва служенето — Богу или мамону. Тук е смисълът на разумната воля. Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите свята — на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство. За да може да се върви в определена насока, за да може да се служи само Богу, е необходимо човек да има твърдост или другояче казано непоколебимост. Последната може да съществува само, ако има вяра. Непоколебимостта е една проява на вярата. Ако изпълнението волята на Бога седи в развитието на нашите заложби, тогава става ясно значението на вярата в този процес. Учителят казва: „Вярата е един процес на растенето.
към текста >>

98. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това ще бъде научното установяване на невидимия свят.
Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му.
към текста >>

в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят.
Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата.
към текста >>

в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр.
към текста >>

Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото.
Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен.
към текста >>

99. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

– Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно.
Едни идеи са верни, ако дават живот на хората, ако дават мир на душата, подтик за работа и посочват правилни пътища за работа. Днес природата дава блага в изобилие всяка година, но поради неразумния живот нещастията не се премахват. в Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му. В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища. – Какво трябва да се прави в момента ? – Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно. От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята.
към текста >>

От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения.
Днес природата дава блага в изобилие всяка година, но поради неразумния живот нещастията не се премахват. в Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му. В Северна Америка горели в машините жито вместо въглища. – Какво трябва да се прави в момента ? – Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно. От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, 6елият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия.
към текста >>

Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята.
– Физическият, духовният и божественият живот трябва да се съединят в едно. От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, 6елият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата.
към текста >>

Главата отговаря на божествения живот, 6елият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия.
От физическия живот трябва да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, 6елият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта.
към текста >>

100. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3).
Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
към текста >>

Любовта е атмосфера на Божествения свят.
Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете.
към текста >>

Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
към текста >>

Целият физически свят е изявление на Бога.
По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта.
към текста >>

Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13).
към текста >>

Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека.
ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I. – 1941 г. и много други.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13921999931335