Търсене в текстове за 'Физическите черти'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 211 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр.
И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света.
към текста >>

И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
към текста >>

2. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите.
– Зрителите са, един вид, хипнотизирани от факира и като че ли една епидемическа илюзия обзема цялата тълпа. Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира. Нищо не може да се отговори. Това е тезата на доктор – Густав льо Бон: Психологията на тълпата е нещо много странно... — Прочее, захваща пак Тара бей, трябва добре да се диференцират тези две неща: обективните, реалните, научните, от субективните, които са само резултат на една чиста илюзия. Всеки един обикновен народен индийски факир притежава тази специална духовна мощ, придобита чрез едно дълго, упорито упражнение. Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява.
към текста >>

Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей.
Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт. Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена.
Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм.
към текста >>

На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност.
С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях.
към текста >>

4. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове.
Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн. Когато определяме някого под название юпитеров и сатурнов (влияние и на двете планети), искаме да кажем, че този тип физически и нравствено е съвкупност на юпитеровия и сатурновия род. Често пъти индивидът представлява съединение на три планети, понякога, макар и много рядко, се явява и четвърта. Тогава имаме личност, сложният нравствен характер на която представлява видими противоречия поради разните елементи, които се надпреварват да образуват единство на нейния физиономически тип.
към текста >>

Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип.
Най-рядко се среща чист, т.е. прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
към текста >>

Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн.
към текста >>

Такъв тип има тънки и благородни черти.
Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн. Такъв тип има тънки и благородни черти. Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени.
към текста >>

Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове.
Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи.
към текста >>

Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно.
Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно.
към текста >>

Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно.
Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната.
към текста >>

5. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб.
Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение.
към текста >>

За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини.
На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура.
към текста >>

Богомилството се корени в основните черти на славянския характер.
Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.).
към текста >>

6. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер.
Д-р Ели Рафаилова Увод в сравнителната характерология Характер и темпераменти Характер, темперамент и човек са неща тясно свързани, неделими. Тия проблеми занимават човешкия ум от най-старо време, те са били всякога най-животрептящите въпроси. Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система.
към текста >>

От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два.
Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система. Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният. От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво). Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи – въглерод, водород, азот и кислород. Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент.
към текста >>

Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка.
Запалят ли се, трябва да стоиш далеч. Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям. Общо лицето бива със закръглени и меки черти, устни възпълни и червени, брадичката е снабдена с повече или по малко изразена ямичка. Коса гъста – тъмна или кестенява; кожа хубава, тънка, мека и розова; гърди широки, добре развита мускулна система, но с не много голяма физическа мощност; сърце – с правилен, равен, мек и силен пулс и деятелна циркулация на кръвта. Тялото бива пълно, набито и подвижно, кожата е топла, вените са дебели и сини. Дишането е пълно, правилно, силно и свободно. Стомашната система е добре развита и апетитът също. Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене.
към текста >>

7. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството.
към текста >>

Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се!
Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура. Учителят на латишки език. Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се! " и Царският път на душата". Това е вече втора книга от Учителя, в превод на латишки. За първата – „Земята ще се изпълни със знание" – споменахме в миналата книжка. „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика." София, 1938 година.
към текста >>

8. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък.
Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна. А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето. Вторият път – вътрешният – по който става качественото подобрение на нервната система, е чисто психичен. Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
към текста >>

Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива.
към текста >>

Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива. Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>

9. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората.
За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост. Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик.
към текста >>

Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането.
към текста >>

10. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С други думи, между духовния живот и физическите явления съществува една тясна връзка, причинна зависимост, или, както казва г.
годишно; адрес: Оборище, 24, — София. Особен интерес в тоя двоен брой представлява статията (продължение от бр. 5) на Л. Лулчев за „Земетресенията и тяхното предсказание". Базирайки се върху положенията, че изолирани явления в природата не съществуват, върху многократно наблюдаваната зависимост между слънчевите петна и различни явления на земята (която в същност представлява особен род електромагнитно въздействие на слънцето върху земята), и върху това, че човек е също така един силов център, от когото изхождат най-разнообразни електромагнитни влияния, в зависимост от неговия духовен живот, автора води мисълта на читателя до заключението, че дисхармоничният духовен живот на човека, изпращайки съответни влияния, нарушава хармонията в природата и причинява различни катастрофи от рода на които са и земетресенията. С други думи, между духовния живот и физическите явления съществува една тясна връзка, причинна зависимост, или, както казва г. Дънов: „Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, поставени под някоя канара, я разрушават. Достатъчно е само да се тури запалката на тези вещества и всичко над тях хвръква във въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.“ НАЙ-НОВИТЕ излезли от печат беседи от Учителя на Бялото Братство са: ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО и ОБЩНОСТ — цена 15 лв. ПОЛОЖИТЕЛНИ и отрицателни черти на човека — цена 10 лева. ГЛАС ОТ ГРАДА, цена 5 лева.
към текста >>

ПОЛОЖИТЕЛНИ и отрицателни черти на човека — цена 10 лева.
Базирайки се върху положенията, че изолирани явления в природата не съществуват, върху многократно наблюдаваната зависимост между слънчевите петна и различни явления на земята (която в същност представлява особен род електромагнитно въздействие на слънцето върху земята), и върху това, че човек е също така един силов център, от когото изхождат най-разнообразни електромагнитни влияния, в зависимост от неговия духовен живот, автора води мисълта на читателя до заключението, че дисхармоничният духовен живот на човека, изпращайки съответни влияния, нарушава хармонията в природата и причинява различни катастрофи от рода на които са и земетресенията. С други думи, между духовния живот и физическите явления съществува една тясна връзка, причинна зависимост, или, както казва г. Дънов: „Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, поставени под някоя канара, я разрушават. Достатъчно е само да се тури запалката на тези вещества и всичко над тях хвръква във въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.“ НАЙ-НОВИТЕ излезли от печат беседи от Учителя на Бялото Братство са: ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО и ОБЩНОСТ — цена 15 лв. ПОЛОЖИТЕЛНИ и отрицателни черти на човека — цена 10 лева. ГЛАС ОТ ГРАДА, цена 5 лева. Доставят се от: В. Пашов , ул. Оборище, 24 — София. Получени са в редакцията: Стопански преглед и домакинство, — списание съдържащо най-разнообразен материал по стопански въпроси, адр: Книгоизд.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А общата, синтетичната наука казва, че има връзка между физическите явления и вътрешния живот на хората.
При специфичните идеи например не може да знаеш каква ще бъде съдбата на един човек. И ако искаме да разгадаем съдбата на човека по този път, затова ни е необходимо да вземем ред данни в съображение — височина на ръста, широчина, разните съотношения на разни части на тялото, датата, часа на раждането и т. н. На тази база са изградени и обективните окултни науки, като астрология, физиогномия, френология, хиромантия и т. н. А от гледището на общите идеи, определението на съдбата е много просто. Според сегашната специфична наука, няма връзка между явленията във физическия и психическия свят. А общата, синтетичната наука казва, че има връзка между физическите явления и вътрешния живот на хората. Общата наука е като виделината — прониква всичко. И сега ви е необходимо само да развиете онези органи и центрове, които се занимават с общите идеи, с общата наука. Това в съвременната наука го наричат интуиция или вътрешно схващане. Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи. Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга.
към текста >>

Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по почерка) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр.
Жени се слепия и — не вижда кого взема. Има деца и не знае — каква служба или занаят да им избере. Тегли детето, тегли и той цял живот. Природата е написала това по главата, ръцете, лицето на всекиго, само че трябва да се прочете. Всяка болест има и своя белег, било на лицето, било на ръцете и с време може да се опознае и вземат мерки. Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по почерка) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр. и пр. един опитен човек може по почерка, портрета, отпечатъци от ръцете и пр. да направи вярна характеристика на дадено лице. За да запознае практически своите абонати с тези науки, редакцията на Есперантската Окултна Библиотека „Nova Kulturo“ е ангажирала опитен и вещ графолог, физиогном, хиромант, френолог и астролог, който да прави анализите. Достатъчно е да изпратите портрета си и няколко реда, за да получите Вашата характеристика, здравословното Ви състояние, известни хигиенични наставления, нещо от Вашите наследствени черти и пр.
към текста >>

Достатъчно е да изпратите портрета си и няколко реда, за да получите Вашата характеристика, здравословното Ви състояние, известни хигиенични наставления, нещо от Вашите наследствени черти и пр.
Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по почерка) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр. и пр. един опитен човек може по почерка, портрета, отпечатъци от ръцете и пр. да направи вярна характеристика на дадено лице. За да запознае практически своите абонати с тези науки, редакцията на Есперантската Окултна Библиотека „Nova Kulturo“ е ангажирала опитен и вещ графолог, физиогном, хиромант, френолог и астролог, който да прави анализите. Достатъчно е да изпратите портрета си и няколко реда, за да получите Вашата характеристика, здравословното Ви състояние, известни хигиенични наставления, нещо от Вашите наследствени черти и пр. и пр. ПРАВО HА БЕЗПЛАТНА ПРЕМИЯ ИМА: а) всеки, който е платил абонамента си за библиотеката — или го плати най късно до 1 месец след прочитането на настоящето. б) всеки, които плати абонамента си след тази дата, има право на анализ, графологически или физиогномически срещу доплащане на 25 лева. в) всеки предплатил абонат има право освен на един безплатен анализ, но още на един срещу заплащане на само 25 лева. Всеки член от семейството на предплатилия абонат има право на анализ, срещу заплащане на действителните разноски за карта, за пощенски разноски и др.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека.
Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият.
към текста >>

По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види.
Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване. Предметите той може да чувства: те изглеждат реални, но светлината и цветовете са вън от неговия кръгозор. Същото нещо е и с болшинството от хората. Те чувстват и виждат предметите и чуват звуците на физическия свят, но другите области, които ясновидецът нарича „висши светове“, са тъй недостъпни за него, както светлината и цветовете — за слепеца. Но факта, че слепият не вижда светлина и цветове, не е доказателство против тяхното съществуване.
към текста >>

Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно.
Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа.
Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.) Синът на земята (Житен клас) Духът на новата епоха (В. Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена.
към текста >>

Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността.
Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание!
към текста >>

Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести.
Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява.
Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце.
Много широките носове долу, сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци) преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат снизходително на своите и чужди погрешки. Ненормално разширените върхове на носовете натрупани с материя са признак на изобилие във физическия свят, което ако няма достатъчно воля да бъде регулирано може да мине в „наводнение“ във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание. Но по-често такива хора са милостиви и лесно влизат в положението на другия, освен когато такова разширение е извънредно и сочи на дегенерация в някоя област с всичките отрицателни, физически и нравствени последици. Тънкият връх на носът е в някои случаи опасен. Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия гръб на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат много проницателни умове (разбира се в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове, (прави с остри върхове) са често фантазьорки, които в умът си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат финна мисъл, предпочитат външна та деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества.
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна.
В природата машината е израз на интелигентността и нейно оръжие. Тя е жива. Всички тела в природата, в цялата вселена, са надарени с интелигентна сила, която е вложена в самите тях и ги управлява. Тая сила е надарена с вечен живот, с безсмъртие. За нея няма смърт. Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна. На физическото поле душата добива знания и опитност. Земята е нейно опитно поле. Душата не може да познава онова, което не е преживяла. Нищо не може да дойде до съзнанието и подсъзнанието на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването. Учителят казва: „Погрешната на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е.
към текста >>

Има известни черти, които определят степента на културата.
Матея 8:8 Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува. И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората. В своята възраст, човечеството е минало през една епоха, минало е своето детинство, но още не е дошло до възмъжалост Досега човечеството е било в положението на десетгодишно дете. Сега е в положението на дванадесетгодишно дете и се готви за прогимназия. Ние казване, че един народ е културен В какво седи културата на нещата? Има известни черти, които определят степента на културата. Например, всички ония същества, които се движат мудно, са крайно невежи. Колкото по-културно е едно същество, толкова по-бързо се движи то. Нашата земя, която се движи с една скорост от 29 км. в секунда, е доста учена, доста културна. Един трен се движи със скорост сто или повече километра в час.
към текста >>

С доводите на науката авторът на книгата доказва полезността от растителната храна, която дава на организма всички необходими вещества за неговото поддържане, освен това действа много благотворно върху душевното състояние на човека, като облагородява неговия характер, прави го по-мисловен трезво-разсъдлив, премахвайки физическите ни и душевни терзания.
ЕДНА ПОЛЕЗНА КНИГА Това е книгата на известния зъболекар в Пловдив г. Михаил Стоицев озаглавена „Проблемата на храненето“, стр. 116, издадена в Севлиево. 1938 год. Една книга много поучителна относно здравето на човека, което винаги се намира в зависимост от храненето. С доводите на науката авторът на книгата доказва полезността от растителната храна, която дава на организма всички необходими вещества за неговото поддържане, освен това действа много благотворно върху душевното състояние на човека, като облагородява неговия характер, прави го по-мисловен трезво-разсъдлив, премахвайки физическите ни и душевни терзания. В книгата си „Проблемата на храненето“ г. Стоицев най-изчерпателно разглежда добрия идеалния начин на храненето, изброявайки чрез научния метод съдържимостта на полезните за организма ни храни, начина по който Tpt6ea да ги предаваме на организма си, в какво количество да ги приемаме, съотношението между едни и други храни, въздействието им и ползата, материална и духовна, от тях за здравето ни. В 116 страници г. Стоицев ни излага една от най-важните проблеми за съществуването на човека, за неговото многоценно здраве — това е „Проблемата на храненето“, както е озаглавена и самата книга. Една проблема която днес занимава тъй много умове, и не само теоретици но и самите хора непосредствено.
към текста >>

17. -

Та това е така и по чисто физическите закони, Всички тежки тела падал на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отивал в рая.
В такъв случай, защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не. В ада отивал всички хора, които са вземали повече. В небето отивал всички, които са вземали по-малко. Та това е така и по чисто физическите закони, Всички тежки тела падал на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отивал в рая. Лесно е това. Освободи се от всичките тежести, които имаш, освободи се от своето тщеславие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството, че си всесилен, че всичко можеш да направиш. Възприеми онази светлата мисъл на любовта, влез в положението на всички хора, че всички имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Постарай се да разбереш, защо Господ ги е създал и веднага ще влезеш в рая.
към текста >>

Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите.
Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Бъдете верни на себе си, бъдете верни на Онзи, Който живее във вас. Из беседата, държана от Учителя на 3. XI. 1940 год. София — Изгрев НОВО СЕЛО Социалното творчество нашето време, макар и отправено към почти едни и същи цели, не е и не може да бъде еднообразно за различните народи и в различните страни. Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи.
към текста >>

Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи.
Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят.
към текста >>

независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ.
Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти.
към текста >>

Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти.
независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>

Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е.
Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи.
към текста >>

След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива.
Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници.
към текста >>

Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция.
Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми.
към текста >>

Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми.
Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди.
към текста >>

Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди.
Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
към текста >>

Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си.
Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек.
към текста >>

Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето.
Ако не се ръководим от окултните указания, често може да се постъпи тъкмо обратно на потребното. Така напр., лесно раздразнителните деца трябва да се заобиколят от червени и портокалени цветове; същият цвят трябва да имат и дрехите им. На неподвижното дете са полезни синият и синьозеленият цветове. Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси.
към текста >>

Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка.
И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на.
към текста >>

Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се направа в главни черти и чрез телефона.
Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието. Той навежда много примери, от които се вижда, че отдалечен на много мили е чувствал болестите на познати, с които се намирал в пряко отношение. И аз обикновено мога телепатически да се удостоверя за моменталното състояние на моите болни. А много често, когато напр. някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва и разбира. Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се направа в главни черти и чрез телефона. Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения.
към текста >>

Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго.
Културният напредък не пречи в случая. Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест.
към текста >>

И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт.
III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера.
към текста >>

Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
към текста >>

Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. I. Закон за съотношението Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер, — с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията. Всяко нещо има една форма, едно очертание, с други думи, една свойствена физиогномия. Повърхностите на известни страни се различават толкова, колкото и лицата на хората. Сравнете нашите скалисти планини с поляните на Илиноис, провинцията Мейн с Калифорния, Вермонд с Флорида, Шотландските планински места с блатата на Ирландия, Швейцария с Холандия.
към текста >>

Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти?
Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото. II. Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част.
към текста >>

Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония.
че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите.
към текста >>

Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава.
към текста >>

Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера.
Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел.
към текста >>

Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето.
Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
към текста >>

У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство.
От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев.
към текста >>

1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни.
Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев. 1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни. ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер. ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн. III.) Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите. Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23).
към текста >>

Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2.
поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити. Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4.
към текста >>

И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление.
И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление. Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони.
към текста >>

Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят.
В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На физическите предмети отговарят духовни такива.
И лорд Бекон Верулам е мислил, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка. На това даже се основават неговите възгледи върху митологията. Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните.
към текста >>

Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи.
Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди. Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота, Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов.
към текста >>

Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота, Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов.
Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди. Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота, Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов. Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира.
към текста >>

Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето.
Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди. Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота, Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов. Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира. Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло.
към текста >>

Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи.
Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител.
към текста >>

Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива.
В него невидимо се крие цялото бъдещо растение. Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни? Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед.
към текста >>

Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>

За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът.
Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения.
към текста >>

________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.
- Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
към текста >>

Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд.
от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите. Днес още това се практикува от християнските монаси, мюсюлманските факири и индуските аскети. Изтезанията, които последните си налагат, надминават всичко това, което могат да си представят на Запад. Това е, което наричат Хата Йога, или Низшата Йога. Тия странни упражнения понякога са.
към текста >>

Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот.
Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено. Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана.
към текста >>

Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително.
Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително. Солидност в съчленението характеризира всичките органи, като им придава голяма здравина и издръжливост. Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към работа. Тези личности, в които той преобладава, Обикновено притежават силно очертан характер и във висока степен са способни към получаване и бързо комбиниране на много и различни впечатления. Двигателен: Джемс Монрое Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти.
към текста >>

Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват.
Втората модификация е тази, при която свръзките и ставите, които те образуват, са пропорционално малки, което обстоятелство намалява тенденцията към ъгловатостта, която е характеристична за тоя темперамент, и спомага за окръгляване на контурите на съчлененията. Това може да се наблюдава особено в китките и глезените. Третата модификация на тоя темперамент е тая, при която костите са пропорционално по-къси и мускулите, с изключение на тези около таза, са по-малки и по-закръглени, което дава по-слабо отбелязани релефи и по-закръглена пълнота, която е толкова съществена за най-високия стил женска красота. С тази своя характеристика тоя темперамент се приближава до жизнения, на който с тази си модификация е сроден. Като изучваме тоя темперамент по-отблизо, намираме, че той, съгласно закона за еднородността, установен, проучен и пояснен в предходната глава, се характеризира, както в своите подробности, така и в общата си форма, чрез продълговатостта. Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват. Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност. Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство.
към текста >>

Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите.
Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Физиогномия: мъжът и жената (размери, обща форма, полът в чертите, френологически и физиогном.
III. Дерзай. IV. Моята молитва 7. В недрата на природата. 8. Кабала: Десетте имена на Бога и разумните същества, които управляват планетите. 9. Самуел Р.Уелс. Физиогномия: мъжът и жената (размери, обща форма, полът в чертите, френологически и физиогном. различия, Лафатерови антитези и женствеността на жената (с 7 образи), прев. от английски Вл. Каназирев. 10. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: 1. Учение за ръката изобщо. 2.
към текста >>

Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи.
Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87. С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи. О, потопи моя опустошен живот в лоното на този океан! Дай ми да почувствам загубената сладост от допирането до вселената! 88. Божество на разрушения храм! Скъсаните струни на Вина не ти пеят вече хваления. Вечерните камбани не възвестяват вече времето за служене на Тебе.
към текста >>

За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти.
Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката. Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е справедлив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти. Тя никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато жената стане бременна, и се сърди на мъжа си, че той я е направил нещастна, то детето ще бъде лошо, нещастно. Когато детето бозае от майка си, магнетическа сила излиза от майката и преминава в детето. Тази магнетическа сила възпитава и усилва детето. Друга една жена не може да замести майката в това отношение.
към текста >>

Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки.
Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна. Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г. на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния свят, умрял в същия час, определен от самия него. Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено.
към текста >>

Очертанията на мъжа и жената, както в общите форми, така и в особените черти, удивително се различават.
Самуел Р. Уелс. физиогномия: (Продължение от кн. V.) V. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Той само за Бога, тя за Бога и за него“. Милтон. Когато се прилагат физиогномическите принципи за разпознаването на характера, винаги трябва да се вземат пред вид важните изменения, които произлизат от пола. Очертанията на мъжа и жената, както в общите форми, така и в особените черти, удивително се различават. Това, което се явява уместно и красиво у мъжа, същото у жената би било несъответно и грозно и обратно. Една мъжка жена и един женствен мъж ни произвеждат еднакво неприятно впечатление. И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен. Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен.
към текста >>

Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето.
Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето. У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената. Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила.
към текста >>

и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа.
Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат. Широчината или въобще размера на ноздрите у жената е по-голям, отколкото у мъжа. Горната устна у жената е обикновено вгъната и по-къса, отколкото у мъжа, у когото тя е често или права или леко изпъкнала. Долята устна у жената е по вече меко закръглена, отколкото у мъжа, и брадата по-малка, обла и деликатна, съответстваща на нейния по-малък мозък. (Фиг. 6. и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа. Брадата у мъжа и отсъствието й у жената съставлява едно забележително различие в кавказката раса. Помежду монголците, малайците и други раси, мъжът е толкова лишен от брада, колкото и жената. Ще се види, че на мъжете от тези раси липсва нещо от елементите на най-висока възможност, каквато се изисква у нас. Лафатерови противоположности Лафатер има един откъслек върху физиогномическите различия между двата пола, които той излага антитезно така: „Мъжът е по-твърд, жената по-гъвкава. „Мъжът е по-изправен, жената по-огъната.
към текста >>

Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти.
за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология.
към текста >>

И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава.
Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа.
към текста >>

Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти.
към текста >>

Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти.
Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична. Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава. В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени.
към текста >>

Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада.
За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
към текста >>

Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му.
Тази фотография аз изпратих на списанието The Wide World преди неколко години и там бе публикувана с кратко описание за „церителя“. Портретът, който придружава тази статия, е възпроизведен от онова клише. Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят.
към текста >>

Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка.
Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот.
към текста >>

Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи.
Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“. Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство.
Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество.
към текста >>

В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите.
Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така.
към текста >>

Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята.
И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота. Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм.
към текста >>

Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова.
към текста >>

Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност.
Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее!
към текста >>

От това следва, че отличителни черти на животинската ръка са къси пръсти и извънредна теснота на ръката, което пък е неблагоприятен признак за духовните качества (фиг. 43).
Като такава форма трябва да приемем перката на рибата, перката трябва да е първоначалната форма на ръката. След нея идат тогава различните форми ръце с един, два, три, четири и пет пръста, както ги срещаме при амфибиите и млекопитаещите, и които са междинни членове в редицата, между рибната перка и човешката ръка. Крилото на птиците би било тогава най-последният и най-висшият краен член на тази редица. При повечето животни, стоящи на по-низка степен на развитие, несъвършената ръка има значението и задачата повече на крак; затова и при човека в несъвършената и груба ръка, особено в отличаващата се с грубост и големина, ще виждаме едно понижение към животноподобие. По-нататъшното различие между животинската и човешка ръка се намира преди всичко в пръстите, които при първата (животинската) са значително по-къси и сръднята част на ръката по-дълга, (освен това, ако пък пръстите са дълги, ръката е много тясна. От това следва, че отличителни черти на животинската ръка са къси пръсти и извънредна теснота на ръката, което пък е неблагоприятен признак за духовните качества (фиг. 43). Моторното значение на ръката се обусловява от простиращите се в нея мускули, а нервите дават нейното чувствено значение. Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и механиката. Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган. И ноктите на пръстите ни дават възможност да различаваме животинската от човешката ръка. У човека те са тънки, еластични, нежно боядисани, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите.
към текста >>

Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати.
Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
към текста >>

за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони.
А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони. Той ще научи чрез окултизма, че висша правда царува непоколебимо в света. И това съзнание ще роди в него велик морален импулс. И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила.
към текста >>

Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия.
Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност. Съвсем чист този тип се намира твърде рядко в Европа, може да се намери само между преселените тук народи от азиатско-татарски и славянски произход и то без примес от качества на други по-благородни типове. Към тази класа принадлежаха ръцете на старите гали, на хуните, на литовците и на индийските парии. Този тип, който при поетичните топлосърдечни индийци почти никак не се среща, се намира в преодоляващо множество у лапландците.
към текста >>

Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите.
Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“. Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите. Изобщо на притежателите на артистични ръце се приписват следните качества: себелюбие, чувственост, леност, ексцентричност, цинизъм, хитрост и същевременно липса на по-висш разум, страст към преувеличение и лъжа. Любовта към изкуството е първата емоция, за която е способен необразованият натюрел. Затова ние намираме, че хубостта и външната форма се почита почти у всички диви и незасегнати от културата народи. Раси, които са много лениви и много обичат удоволствията, много често са страстни в изкуството. Затова и елементарният тип на ръката у невежите и лениви селски маси в южноевропейските страни често се повлиява от артистическия тип и затова между художниците в изящните изкуства се срещат голям брой семити.
към текста >>

Една от отличителните й черти е тази - да се занимава цял ден.
За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина. В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо спокойна. Спокойствието се проявява и в нейните нежни обръщения, които, впрочем, са твърде мили. Една от отличителните й черти е тази - да се занимава цял ден. Когато й се удаде да намери някъде долните си дрехи, тя може по цели часове да се занимава с тях, като ги оглежда и сгъва с малките си ръчички и ги нарежда по свое схващане върху някой стол или в някой шкаф. Ако не може да прави това, тя си убива времето, облегната на стола, върху който поставя някой предмет и си играе с него, като си говори тихичко. С този вид забавление тя може да продължи много време, без да се умори. Разбира се. че при този вид занимание тя не дотегва никому, защото сама се забавлява, когато Мария Паче, която е жива.
към текста >>

Това спокойствие и този начин на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на покойната Александрина.
Ако не може да прави това, тя си убива времето, облегната на стола, върху който поставя някой предмет и си играе с него, като си говори тихичко. С този вид забавление тя може да продължи много време, без да се умори. Разбира се. че при този вид занимание тя не дотегва никому, защото сама се забавлява, когато Мария Паче, която е жива. пъргава и бъбрива, не се спира на едно занятие, често чувства нужда от общение с други хора, когато иска да се забавлява. Това спокойствие и този начин на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на покойната Александрина. Мария Паче обича, без съмнение, майка си твърде много и често приближава до нея да й се гали и да я целуна, но тези бурни прояви на обич не траят дълго; тя много бързо почувства потребности да се отдалечи и да се върне пак при играта си. Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-спокойна в проявяването на обичта си, но не и по-хладна. Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче.
към текста >>

И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си.
им се позволи да влизат в салона при гостите. Мария Паче върви направо и без колебание подава всекиму ръка, разточително дава целувки и разговаря, а Александрина веднага бърза да си скрие насълзените очички в коленете на майка си. След няколко минути, обаче, сцената се променя. Мария е вече уморена от забава с хората и иска да си отиде, а Александрина, която между другото е свикнала с новите хора, не иска вече да си отиде и, седейки на коленете да маяка си, слуша внимателно, какво се говори, като че я интересува разговора. Във всичко това Александрина прилича напълно на починалата си едноименна сестричка. И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си. Около вилата, в която живеем, владее голяма тишина. Тя е доста отдалечена от града, така че шумът, когато в близко съседство минават кола, се чувства неприятно. Трополенето на колата плаши твърде много Александрина. Детето всеки път, когато чуе колата, тича при майка си и се крие у нея като казва: „Александрина е уплашена“. Същите думи и то пак в трети лице казваше в такива случаи и покойната Александрина.
към текста >>

Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария.
Наместо Ангелина казваше напр. Ангелана или Ангелона, вместо Катерина — Катерана или Катерона. Никой от нас не обърна тогава внимание на това. Сестра ми Катерина откри същата черга н у сегашната Александрина и то в същата възраст. Тя ни обърна вниманието върху това. Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария. Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни. Това подобие е трудни да се обясни със случайност или с наследственост, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“. Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя бе на около четиридесет години, но извънредно красива; не толкова по правилността на чертите на лицето си, колкото по благородния и интелигентния му израз.
— Коя сте вие, госпожо? смутено запита х аз. — Аз се казвам госпожа Ламберт, отговори тя; аз съм майката на умиращото момиче. Чудна работа: този отговор ни най-малко не ме стресна, а като че ли го очаквах. Госпожа Ламберт седна срещу мене, и аз извадих абажура, за да я виждам по-добре. Тя бе на около четиридесет години, но извънредно красива; не толкова по правилността на чертите на лицето си, колкото по благородния и интелигентния му израз. Но макар и да се възхитих от нея, аз си спомних отхвърлената й дъщеря и грубо я попитах: — Какво ви съм дотрябвал? — Дъщеря ми умира . . . — Вярно, но що от това за вас? Тя сдържано, но гордо се усмихна.
към текста >>

Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме.
Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи. Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго. Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони. Атомът се уподобява на слънчевата система като около един положителен център се въртят отрицателни електрони. Различното количество на тия последните и разнообразната им групировка дават в резултат атомите на известни елементи. Това се потвърдява, от една страна, в радиоактивните явления, а от друга, в явленията, които стават в катодните тръбици.
към текста >>

Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето).
Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите). Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр.
Окултизмът и физическото изследване „Нема ли опасност, казват некои, с приемането на религиозния и изобщо на духовния мироглед да се спре напредъка, понеже тогава даваме свръхестествено обяснение на тези явления, на които можем да намерим най-обикновено физико-химическо, механическо обяснение. Религиозният мироглед, ако ни дава едно готово вече обяснение на вулканите, земетресенията и пр., ние няма да се стремим да търсим механическото им обяснение чрез действието на познатите ни физикохимически сили“. Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр. за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр. Физическите изследвания са нужни. Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр. Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони. Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория.
към текста >>

Физическите изследвания са нужни.
Религиозният мироглед, ако ни дава едно готово вече обяснение на вулканите, земетресенията и пр., ние няма да се стремим да търсим механическото им обяснение чрез действието на познатите ни физикохимически сили“. Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр. за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр. Физическите изследвания са нужни. Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр. Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони. Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория. Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи.
към текста >>

Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони.
Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр. за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр. Физическите изследвания са нужни. Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр. Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони. Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория. Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи. Този закон после се разшири, и сега вече на всичко в света се гледа от еволюционна гледна точка. Всичко, което съществува, е плод на едно дълго, дълго развитие, и също така ще се развива и за напред.
към текста >>

Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата.
Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него. Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни. Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата. Доктор Папюс, прочутият окултист, който умря жертва на великата война, когато лекуваше ранените с неотслабнала преданост, говореше в една от сказките си в Русия, пред най-видните представители на аристокрацията и на двореца, за лионския чудотворец, когото наричаше свой „духовен учител“. Там жадуваха да видят тая личност. И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец. Филип отиде там в 1900 год. Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата.
към текста >>

По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи.
Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец. През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год.
към текста >>

Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки.
Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г. в Society for psychical Research (Дружество за психологически издирвания) върху „ Видения на живите“. Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“?
към текста >>

Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите.
Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му. Тази част от изучването е от областта на физиологията; хората еж. навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия. Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите. Първото се нарича Физиогномия или познание на душата, а второто се нарича Патогномия или наука за движение на страстите. С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията. Физиогномистите се занимават почти изключително с патогномията. Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето. Тази практика, обаче, не е достатъчна.
към текста >>

Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето.
навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия. Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите. Първото се нарича Физиогномия или познание на душата, а второто се нарича Патогномия или наука за движение на страстите. С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията. Физиогномистите се занимават почти изключително с патогномията. Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето. Тази практика, обаче, не е достатъчна. За да се познае добре съществото, забулено от формата му, трябва се изучи от две страни: в движение и в почивка. Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията!
към текста >>

Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки.
Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията! Фалшиви усмивки, лицемерни погледи, престорени вълнения, прикрити възбуждения — всичко това се проявява на световната или театралната сцена. Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на салоните, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи. Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята! Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята. Тук няма вече игра, изкуственост, лъжа!
към текста >>

За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е!
Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на салоните, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи. Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята! Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята. Тук няма вече игра, изкуственост, лъжа! Огънят на салонната лампа е изгаснал, велелепието е изчезнало, това не е вече актьорът, който виждаме на сцената, това е човекът! Нека заключим тази глава, прочее, и да кажем, че познаването на човешкото същество чрез формата му подразбира две различни части: 1-о, Физиогномия или изучване на немите линии, което ни дава неизменната стойност на съществото, неговата действаща сила, неговия постоянен образ и 2-о, Патогномия или изучване играта на органите, което ни дава особено състоянието на действуването на съществото и неговия преходен образ.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване.
Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава.
към текста >>

И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват.
Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
към текста >>

Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна!
Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела.
към текста >>

Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек.
Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина!
към текста >>

ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество.
Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело! Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер. ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват?
към текста >>

Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея.
Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството. Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
към текста >>

Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми.
От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми. Равнодушен към външните почести, той нито един пжт не е посетил некое от стотините тържества, които са били устроявани в негова чест и за неговото откритие. Ако сега, по случай 25 годишния му юбилей, естественият факултет на Франк- фуртския университет му е дал титлата „почетен докторъ“, то той нека я приеме като знак, че сегашната генерация отъ· от изследователи обещава да вложи всичките си сили за продължаване на започнатото от него дело. (Из.„Kosmos“ - Heft, 2-1921). Проф. Д-р Dessauer. ___________________________ 1) В мин. кн.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле.
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
към текста >>

понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести.
След като сме работили да придобием тези две важни способности на разпознаването и на безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол на мислите, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол на действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява на нея. Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението. Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро. Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.
към текста >>

Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее.
По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила.
към текста >>

Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си.
Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
към текста >>

Уран: Чудновати, своеобразни, тънки извилини и черти.
Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви. Венера: Ритмични извилини и криви. Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии. Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения. Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми. Уран: Чудновати, своеобразни, тънки извилини и черти. Нептун: Смътни, неясни, тук-там прекъснати и ритмични извилини и криви. Без съмнение, ще се получат изненадващи резултати, ако се проучат ръкописите на различните планетни типове в свръзка с горния малък списък. Но могат да се правят и успоредни между планетния тип и стила на писането, което му съответства. Геоцентрично движение на планетите обикаля всички знакове на зодиака в 27 деня, 7 часа и 4 мин. , и ги обикалят за една година.
към текста >>

само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела.
Навред има живот, навред има развой, само че начинът, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените отношения; а отношенията, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята. Нашата слънчева система е обективен .първообраза не всичко, което в природата можем схвана като отпечатък, и тъй като слънчевата система претърпява безкрайни и безчислени промени, броят на различните отпечатъци или отрази е също безкраен, — безкраен не само в човека, но и в животните и растенията, и ако дирим — можем да посочим във всяка билка, във всяко цвете, във всяко животно връзката му с известно съзвездие. Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа. В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела. По същия начин всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива. Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети. Парацелзус по гениален начин ни е посочил пътя към това. Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа.
към текста >>

Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.
Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека. „Както горе, тъй и долу“. Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът.
към текста >>

Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание.
Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред. Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение. Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“.
Да кажем или да мислим, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем на човечеството, това значи да се шегуваме. Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи. За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм. Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената.
към текста >>

Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
към текста >>

Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице.
В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек.
към текста >>

При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи.
Нека задържим тия два първи факта, които установяват функциите на поглъщането и изхвърлянето. Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото. Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето. Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и привличането, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр. — с една- реч, всичко което иде отвън. Излазът на веществата и на флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането на нервния флуид, чувствата, мислите, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре. Циркулацията на хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части на организма на веществата, флуидите, мислите и пр., тройната циркулация на лимфата, кръвта и нервния флуид и пр.
към текста >>

В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства.
Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии. Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване. Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок.
към текста >>

Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси.
Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части.
към текста >>

Най-добре е, прочее, да оставим чисто и просто на страна метафизическите мъдрувания на Канта и да се запретнем здраво с опити, с това.
Така сме длъжни също да определим и чистото пространство, като че ли не знаем за него нищо и даже като да се съмняваме, че то съществува. Доказателството, че ние не знаем много за него, е, че нютонистите вярват в него, когато айнщайнистите го считат само като неразделно свойство ка предметите. Те определят пространството чрез материята, но трябва да определят и последната. Декарт, напротив, определяше материята чрез разстоянието, сиреч чрез пространството. Порочен кръг! Най-добре е, прочее, да оставим чисто и просто на страна метафизическите мъдрувания на Канта и да се запретнем здраво с опити, с това. което може да се мери. За да опростотворим работата, нека приемем за реалност това протежение, в което се къпят звездите, през което минават излъчванията и което общото разбиране нарича пространство. Ако имаше навсякъде и безкрайно звезди и ако броят им бе неизчерпаем, щеше да има навред и пространство, и материя. Нютонистите щяха да тържествуват от това, както и айнщайнистите, които вярват в едно абсолютно пространство еднакво, както ония, които го отричат, „абсолютистите“ както и „релативистите“. Какво щастие щеше да бъде, ако астрономическите наблюдения биха показали, че броят на звездите е наистина безкраен и че, следователно, партизаните на двете противни мнения могат еднакво да считат, че са победили в своите съобщения!
към текста >>

Предпазни мерки срещу физическите смущения.
Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето. Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг. 2-б). Фиг. 2. Предпазни мерки срещу физическите смущения. —Разклащането, причинено от вибрациите, може да премахне като се постави апарата върху здрава маса, чиито крака се поставят върху каучук или, още по-добре, върху някоя дъска, добре зазидана в стената. Аз можах да покажа увеличения от един милион с моя магнетически крескограф, през време на моите публични демонстрации в Лондон, тогава когато ходът на инструмента не се смущаваше от вървежа в съседната улица. Във фигура 2-с е дадено трасето върху една плоча, написана от крескографа с голямо увеличение ; едно неподвижно пръстенче бе принадено до растящото растение и абсолютно хоризонталната линия показа не само отсъствието на какъв да е растеж, но още и на всичките движения, причинени от външните смущения. Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето. За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална.
към текста >>

През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано.
Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г.
към текста >>

Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления.
Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши. Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите. Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления. Г-жа де Селтжр и Драйтжн Томас, от английското дружество за психически издирвания, докладвали своите опити с общия им медиум, г-жа Осбърн Леонар, които в по-голямата си част имат характер на book tests и на newspapers rest, т. е. духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им.
към текста >>

Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация.
м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр. По предложението на професор Алруц, от университета в Християния(Осло), е било взето решение, според което метапсихистите трябва да се ограничат, до ново разпореждане, да изучва, чрез всичките способи и източници на науката, свръхнормалните явления, с оглед да ги присъединят, колкото е възможно по-скоро, в голямото семейство на научните факти. След живи разисквания по въпроса за евентуалното основаване на една постоянна организация, натоварена да продължи делото на конгреса, признало се, че международният метапсихически институт в Париж е вече отговорил на тия desiderata и както чрез организацията си, така и чрез ресурсите си, постепенно ще се закрепи като общ център, открит за всички експериментални издирвания. Най-сетне било решено, че един постоянен комитет от трима членове, избрани измежду най-видните научни психисти, ще бъде образуван в всяка държава, за да събира най-забележителните факти и да приготви програмата на идещия конгрес.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр.
И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел. Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни. Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция.
към текста >>

Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните.
любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта.
към текста >>

Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята.
И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си. Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение.
към текста >>

Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива.
Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология. Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост. Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм. Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността. В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип. Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива. (Следва) ------------------------------ 1) Той умря на 2 юни 1881 г. 2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“ 3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г. Jean Finot, бе поместил в списанието си, приведе примери на пронизани от куршум мозъци на войници, разсъдъкът на които бил напълно запазен. 4) Това е заглавието, което дадох още в 1885 год. на една научна бележка, публикувана в Годишника на Космоса за 1866 год.
към текста >>

За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали.
Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари.
към текста >>

Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи.
Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток.
към текста >>

Прочее, в паралелните им редици се намират тела, различни по произхода си и по атомното им тегло, но тъждествени по химическите и физическите си свойства: същите реакции, същата разтворимост на солите, същите излъчвания, когато ги изследват със спектроскопа — това са изотопическите елементи.
И централната ядка се намесва любопитно и неочаквано в промените на атомното тегло. Този факт никога не се е подозирал допреди откриването на радиоактивните тела, което пък повлече откриването на изотопическите елементи, дължимо на английския химик Soddy. Всички знаят, че радио-активните тела, каквито повече от тридесет са вече известни, са класират в естествени родове, при които всеки елемент се извлича от преходния чрез спонтанно раздробяване, което го лишава било от електроните, чието изпущане произвежда излъчването β, било от атомите на хелия, електризирани положително, които дават при оттеглянето си излъчването А. Първият род, извлечен от урания, тоя стар прадед, дава последователно йония, радия, който е първородното дете на тоя род, и девет други тела, преди да се свърши със стабилния елемент — оловото. Други родове се развиват съобразно с един закон с аналогично разделяне. Прочее, в паралелните им редици се намират тела, различни по произхода си и по атомното им тегло, но тъждествени по химическите и физическите си свойства: същите реакции, същата разтворимост на солите, същите излъчвания, когато ги изследват със спектроскопа — това са изотопическите елементи. Сега ще посочим един противоположен резултат на приетите мнения. Чрез най-строгите методи на химическия анализ са измерени атомните тегла на три къса олово, взети от разни минерални части, и е констатирана една разлика между тия тегла. Заключението от тия опити е, че оловото не е прост елемент, а една смес в различни пропорции, от много изотопически разновидности. Също и хлорът, на който химическите анализи придават атомно тегло 35'46, дава едновременно две тегла 35 и 37, а това доказва, че химическото произведение, което наричаме хлор, е действително една смес от два изотопа. Радиоактивността дойде да ни донесе, за тридесетте елементи, които е открила, прякото и осезателно доказателство за сродството им.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие.
Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли.
към текста >>

От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците.
Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не.
към текста >>

Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения.
Заключение Аз стигнах вече до предначертания край. Направих всички усилия да бъда ясен и методичен, и се надявам, че сполучих. Зная, че ще намеря много неверници, които няма да ме разберат. Но аз не пиша, изповядвам се, за хора, кои го виждат в носа един орган, който могат само да секнат, и в устата един орган, който служи само за хранене. Аз се адресирам към ония, които мислят по някога между обедите ги. Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения. Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения.
към текста >>

Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне.
Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност. До това може да се достигне само с изучване и търпение. Но, без да се заблуждаваме, вдълбоченото познаване на човека може да се придобие само след едно дълго ученичество, а всяко ученичество е мъчително и трудно. Когато човек е достигнал да се сдобие с необходимата опитност, той притежава грамадната възможност да може да тълкува тия движения на симпатия и антипатия, на които всеки е по-вече или по-малко предмет в течението на живота си. Хората притежават силата, с помощта на която могат да се предпазват от притегляния или отблъсквания, на които са често жертва.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество.
С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5). Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея.
към текста >>

По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера.
Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата. Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното. По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера. Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса. „Никакво земно дело не е мъчно за теб, ако ти се чувстваш. като част от безкрайното: нищо не може да противостои на силите на Духа, защото божествено е наследието на твоята душа“. Много хора преживяват своя живот далеч под границите, в. които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от девиза: „хората казват“.
към текста >>

Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония.
Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си. Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония. Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен. Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една торба, в която имало хиляда златни флорини. Този бил края на Толенщайновците. Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините. Те живеят в „елемента“ вода, т. е.
към текста >>

Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си.
Ако той не достига тая възраст, то е, защото не разбира законите на живота и истинското естество на болестта. Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му.
към текста >>

Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да.
това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото. За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен. В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган. В случай на скъсване някой мускул или на кръвоносните съдове, помощта на лекаря трябва да бъде поискана незабавно. Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му бездействие или от лошата му употреба. Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да. се избегнат безполезно продължените страдания. В случаите, когато трептенията на една част от тялото са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията на ефекти- раната част. Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума.
към текста >>

Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация.
Лекарят й предписа магнетични паси и медикаменти, но тя скоро падна в магнетичен сън и сама нареди каквото й трябва. Най-много страдаше от усещането, че има голяма тежест на главата си. Струваше й се, че мозъкът й е разстроен и всяко дихателно движение й ставаше мъчително. Тия усещания смущаваха съня й, а тя можеше да спи само ако някой би държал ръката си на челото й. Тогава се опитаха да поставят един магнит на челото й. Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация. Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си. По същото време, в продължение на седем дни и в седем часа вечер, тя се чувстваше магнетизирана от един дух, видян от самата нея. В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с трите си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област. Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка. Такъв предмет беше например една сребърна лъжица, която, пред очите на всички, бе взета от ръцете й и поставена на почтено разстояние върху едно столче.
към текста >>

Благородната простота на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък.
Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *). Христос, след като се молил през първите три часа на нощта и ходейки след това по водата, достигнал лодката, в която са били учениците му. Петър излиза да го посрещне, но понеже се усъмнил, почнал да потъва. Благородната простота на разказа ни кара да потреперим: срещат се, наистина, по някога думи, песни и черти, които раздират пред нас булото на Бляна и ни разкриват живия му блясък. Историята на Исуса е ръководство за невъзможното, водач на неизреченото и непознатото. Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна простота, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас. Малцина са. хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта.
към текста >>

Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях.
Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител. Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях. Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните. Плановете, направени от божествеността при изгряването на всеки космичен ден, наречени от хората „природни закони“, са пътищата, избрани от Бога, за да се прояви специално през тоя космичен ден. Тия планове излизат от върховния център и се излъчват чрез всяка и във всяка от неговите части. Законът, който управлява видимата страна на живота, е същият, който действа и в невидимата му страна; ако вие констатирате, че един закон действа във физическата област, знайте, че той действа също и в метафизическата област.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кратки животописни черти. II.
III.). 5. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев. 6. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев. I. Кратки животописни черти. II. Задачите на изкуството, според Бор. Георгиев. III. Творчество. IV. Няколко думи за изкуството и V. Заключение. Статия от Боян Боев (с две картини от същия художник: Странстващият пастир и Мадона). 7. Мурад - Нещастникът.
към текста >>

Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“.
към текста >>

Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане.
Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага .
към текста >>

Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година.
статията „Изследванията на Райхенбаха“ от Боян Боев в „Веем. Летопис“, год. II кн. V. Боян Боев. Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев I. Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година. Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки.
Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете. Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва. Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно. Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние. Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ. Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи. Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни. Тя се чувстваше винаги унесена в съзерцание и молитва. Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания. Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления.
към текста >>

„С линия в ръка, едно дете тегли по-добри черти, отколкото и най-добрия майстор без линия“.
Защото те не допускат около себе си гниене. Тъй стават те водители и възпитатели на човечеството. Примерите от миналото много ползват. Напредъкът щеше да става много бавно, ако опитностите, достигнати от предишните поколения, не се предаваха на последващите. Направените вече опити облекчават работата. „С линия в ръка, едно дете тегли по-добри черти, отколкото и най-добрия майстор без линия“. Човек се ползва от опитностите на миналото и може да продължава да гради върху основата, която други са положили, стига тя да е добра. Изпитвай всичко без предубеждение и дръж доброто, където и да го намериш, Истината трябва да се търси навсякъде, защото тя не принадлежи на една личност. Резюмирал, от немски: П. Г. Пампоров (Следва). Камил Фламарион1) астроном и психист Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от год.
към текста >>

Това именно ние окачествяваме като свръхнормална способност, принадлежаща на душата, вън от физическите чувства.
Струва ми се, че е несъмнено тук почувстването духа на умиращата му майка. Също и духът на разказвача е изпитал същото чувство, колкото повелително, толкова е непонятно. Действието от страна на майката било ли е съзнателно или несъзнателно? Ние не- знаем. Но не може да се откаже, че между двамата, майката и сина, е имало едно психическо съобщение или умствено послание. Това именно ние окачествяваме като свръхнормална способност, принадлежаща на душата, вън от физическите чувства. Нека продължим свободното ни изследване. Може ли да класираме следният факт в категорията на трагическите предчувствия? В всеки случай, той е извънреден. Ние имаме голям избор в стотините или хилядите психически явления от тоя род, за да констатираме съществуването, в човека, на непознати способности и загадки за разрешение. Ето едно прясно наблюдение, например, което ми се съобщи непосредствено от лицето, с което се е случило: Една госпожа, живуща в Париж (г-жа Маришал, ул.
към текста >>

Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството.
Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м. март 1892 г., от г. Д-р Мино Саваж: „В едно от предградията на Ню Йорк живеел един момък, който току що свършил образованието си в чужбина, в Хайделбергския университета. Темпераментът му бил впечатлителен. Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност. Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел. Една вечер се завърнал спокойно и, без да каже никому нищо, легнал си. На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение.
След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва).
към текста >>

Краят на физическите изпитания с вода и въздух.
Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения. — Видение на невидимия план. Влизане в „кладенеца на истината“. Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън. Краят на физическите изпитания с вода и въздух. Моралното изпитание: Евменидите. Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн.
към текста >>

Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима.
към текста >>

До сега ние говорихме за отрицателни черти в женския характер, които все пак могат да се нарекат със смекчаващото име слабости, но има жени, които просто са опасни, чиято ръка показва болезнена склонност към кражба, понякога даже и убийство.
Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта. Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява. Белезите на тая особеност е Къса и неразклонена сърдечна линия; самите линии на такава ръка с интензивно червения си цвят издават у притежателната слабост да си похапва повечко. Крадливост. До сега ние говорихме за отрицателни черти в женския характер, които все пак могат да се нарекат със смекчаващото име слабости, но има жени, които просто са опасни, чиято ръка показва болезнена склонност към кражба, понякога даже и убийство. Ако, обаче, ние можем да разгледаме ръката им внимателно, хирософскит белези ще ни предпазят. Не само у низшите, но и по-висшите и най-висшите даже класи на общество то се срещат жени, които, вследствие недостатъчно възпитание или лош пример от къщи, се покварят и не са вече в състояние да подчинят страстите си на волята, които не могат да противостоят на изкушенията и тръгват по пътя на престъплението. Ако у една жена пръстите са дълги, сухи, слаби, възловати и свършват с лопатовидно разширение, тия белези трябва вече да ни предпазват. Други хирогномически знаци в такова подозрителна ръка са: значително развит меркуров хълм с взаимно препречени, като решетка, линии. Линия та на ума е спиралообразно завита и разноцветна.
към текста >>

Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро.
Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е.
към текста >>

Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя.
Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка.
към текста >>

Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели.
Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого.
към текста >>

Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при спокойствие сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение.
Беше чудесна нощ през м. август, толкова тиха и топла, че прозорецът в работния кабинет на доктора беше отворен. До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили. Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при спокойствие сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение. Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение. Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот.
към текста >>

Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му.
в същност всичко това минало и сегашно е само заблуда, една хипотеза твърде вярна, сменена след известно време с друга по-вярна, която след някоя година се сгромолясва изцяло пред нападките на някой предприемчив ум. Кое поколение не е преживявало своите мечти и своите увлечения? Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат . . . — Докторът приказваше, тихо навел побеляла глава. Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му. — Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · . т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли . . . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд!
към текста >>

Ще бъда кратък, защото и вре ме нямам достатъчно, а и няма смисъл да се говорят подробности — ако едрите черти не се разберат, подробностите само ще замъглят.
. . Прощавайте. Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете. Ако ли и вие не сте в състояние, аз не вярвам, че друг би могъл да стори това. Ще бъда кратък, защото и вре ме нямам достатъчно, а и няма смисъл да се говорят подробности — ако едрите черти не се разберат, подробностите само ще замъглят. И така да дойда направо на предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я помислихте и нарекохте. Тя е отдавна, от много години, почти от ония дни, от когато влязох в университета. Търсих причина та не само аз и мнозина ваши колеги, при които отивах за съвети и лекуване. Но нито един никога не ми помогна, защото не можеше да ми помогне. Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз.
към текста >>

Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието. Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна работа. Последните прилагат съзнателно закона за изобилие то, т. е. оня закон, който им докарва изобилие. Някои студенти го наричат закон за предлагането и търсенето. В същност, малко важи негово то наименование, а е важно, че той оперира еднакво сигурно както в духовния план, така и в икономическата област.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност.
В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“.
към текста >>

Първият е надмогнал низшите си страсти и затова горните отрицателни черти му липсват, — обладава силна работоспособност, която желае да отдаде в служба на своя идеал.
— 22 ноември. Рузвелт, Лютер, Лафатер, Якоб Бьоме, бившия крал Мануил, крал Виктор-Емануил, Еразмус, Молтке. Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост. Характерът е понякога неприятен, агресивен, тирански, недоверчив, ревнив. Имаме два съвсем различни типа — висш и низш Скорпионов тип. Първият е надмогнал низшите си страсти и затова горните отрицателни черти му липсват, — обладава силна работоспособност, която желае да отдаде в служба на своя идеал. В никой друг знак не се срещат такива резки противоположности както тук. Скорпион дава гордост, постоянство, енергия, страст и едно извънредно силно чувство на симпатия и антипатия. Носи дарба към химия, алхимия, хирургия. Въпросите за живота и смъртта, както и половата проблема будят силен интерес у тия типове. (Скорпион управлява половите органи).
към текста >>

„Третият опит влиза в областта ка физическите науки.
Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят. Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката. Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите. — Г.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение.
В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота.
към текста >>

Нека си спомним някои черти от живота на графа Л.
Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л. Толстой, чийто душевен мир е често нарушаван от разнообразни колебания и съмнения — предвестници на настъпващото пробуждане. С големи усилия той се е мъчил да намери смисъл и истина в официалната православна религия, като за това се е запознавал с множество духовни просветени лица, като: митрополити, протойерей, свещеници и светски лица, занимаващи високи постове по духовното ведомство, само и само да научи от тях нещо повече от това, което знае, обаче, всичко било напразно. Дълбоката вяра на Толстоя в Бога не е могла да се мири с вярата, създадена от фантазията на невежествени и егоистични умове. Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света. След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата.
към текста >>

В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите.
И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа.
към текста >>

Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони.
Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата.
към текста >>

че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили.
Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества.
Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното. Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества. Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества. Има връзка между явленията в природата и състоянието на съзнанието на висшите разумни същества, т. е. с тяхната съзнателна дейност. Никога не могат да се разберат природните процеси, ако не се изучат във връзка с разумните сили зад тях. Косвено доказателство на окултните истини: последните обясняват некои природни процеси във връзка с висшето познание; след това, ако се изучат самите явления, намират се много факти, които потвърждават тези обяснения. Както зад движенията на човека стои едно съзнание, което ги причинява, така и зад движенията на друг организъм, голям или малък, стои един волев импулс, който се е проявил.
към текста >>

Отвесните черти са топл.
Нощем: повишение на температурата с височината. Това явление може да се разбере систематично и смислено само с действието на етерните сили в земния организъм. Това се обяснява с едновременното действие на топлинния етер с химичния. Става следното (виж фигура 4:) Едновременното действие на топл. етер заедно с химическия. Отвесните черти са топл. етер, а хоризонталните — химическия. I. Сутрин. Химичният етер отива нагоре, а топлинният — надолу. II. Пладне. Химичният етер се е изкачил най-високо, а топлинният е слязъл най-низко. Вечер.
към текста >>

И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“.
Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“. Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат. Казваме, че всичко е едно върху това поле. Връзката, която съществува между всяка единица и всичко останало на същото поле, далеч надминава по близост и пълнота най-висшето, което никога е било постигнато от земните влюбени в техните най-възторжени моменти на единение.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя ще се разцъфти след смъртта му На другия ден един мъж минаваше по улицата с мрачни черти.
Видях пак ангела, който ми даде знак да го следвам. Недалеч от къщата ми, той вдигна от земята откъснатото клонче. Колко красиво се разцъфтя то в ръцете му! Знаеш ли, защо хвърли: детето розата? запита ме ангелът.То видя в нея моето лице и се уплаши. Тя ще се разцъфти след смъртта му На другия ден един мъж минаваше по улицата с мрачни черти. Той посегна и откъсна една роза. Погледна я, но лицето му не се проясни. Продължи пътя си с розата. — Какво ли ще прави с розата! помислих си възбуден.
към текста >>

Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята.
В минералната част на земята, както вече видяхме, имаме същия доведен докрай процес, който имаме и в човешката глава. Веществото е станало физическо. Но както в главата на човека действа мисълта, която е от чисто духовно естество, така и в твърдата земя живеят сили от духовно естество. Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята. В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите. Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него. Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се освободят от земните недра. Разгледаме ли пък атмосферата, виждаме, че колкото по-високо отиваме, толкова по-невеществена става тя.
към текста >>

Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него.
Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята. В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите. Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него. Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се освободят от земните недра. Разгледаме ли пък атмосферата, виждаме, че колкото по-високо отиваме, толкова по-невеществена става тя. В долните пластове имаме предимно азот, кислород, въглероден двуокис, газове, които са тясно свързани с нашите земни процеси. Колкото по-високо се изкачваме,толкова повече изчезват те, и за тяхна сметка се увеличава количеството на газове като водорода и хелия. Хелия, както и другите благородни газове, не взема участие в земните процеси, т. е.
към текста >>

Тия електрически явления се дължат на сили, които, според отнасянето си, трябва да се причислят към физическите.
Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом. Наричат ги във физическата метеорология: проникващи високи лъчи. Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи. Тия електрически явления се дължат на сили, които, според отнасянето си, трябва да се причислят към физическите. Светлината и електричеството са противоположни (поляритетни) по същи-на, а не еднородни, каквито ги счита днешната физика. Светлината действа във въздуха — той е почвата, на която тя израства и се развива. Някога, на старото слънце, светлината и въздухът са били едно цяло, но при по-нататъшната еволюция те са се разделили и, когато сега отново се съединяват за известен период от време, получава се съвкупност от прояви, видими за окото, които са като едно припомняне за онова някогашно състояние, при което въздухът е блестял като че ли от вътрешността си. Електричеството с големи трудности преодолява съпротивата на въздуха, последният по естество му е съвършено чужд. Само при развиване на големи сили електричеството може да проникне през въздуха.
към текста >>

При четирите строителни сили, които отговарят на четирите елемента, етерното действа във физическите форми, а при електричеството, етерното слиза във физическото, без да бъде непосредствено видимо за окото, както при твърдите и течни тела.
При търкане тя развива отрицателно електричество. В тръби, от които е изтеглен въздуха, може да се получи електричеството освободено от веществото и, само по начина, по който то се проявява, може да се разбере неговата физическа природа. То се явява в атомистична форма, т. е. такава, в каквато се проявява чувствения материален свят в двата си низши елемента — Земя и Вода, които се стремят да се явят в особени отделни форми, като кристали и капки. Наистина, бързината на разпространението на електричеството се приближава до бързината на светлината, но това само доказва неговото етерно естество. При четирите строителни сили, които отговарят на четирите елемента, етерното действа във физическите форми, а при електричеството, етерното слиза във физическото, без да бъде непосредствено видимо за окото, както при твърдите и течни тела. В солите, напр. при търкане стъкло, което представя смес от соли, се получава положително електричество; то се заражда в солта, която, както видяхме, е най-сродна на земята. Положителното електричество никога не се явява в свободно състояние както отрицателното, то винаги е свързано с материята на трите низши елемента. Неговото зараждане и начина на проява свидетелстват, че то е още по-тясно свързано със земята, отколкото отрицателното електричество. Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода.
към текста >>

Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода.
При четирите строителни сили, които отговарят на четирите елемента, етерното действа във физическите форми, а при електричеството, етерното слиза във физическото, без да бъде непосредствено видимо за окото, както при твърдите и течни тела. В солите, напр. при търкане стъкло, което представя смес от соли, се получава положително електричество; то се заражда в солта, която, както видяхме, е най-сродна на земята. Положителното електричество никога не се явява в свободно състояние както отрицателното, то винаги е свързано с материята на трите низши елемента. Неговото зараждане и начина на проява свидетелстват, че то е още по-тясно свързано със земята, отколкото отрицателното електричество. Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой. Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. В електричеството физическото престава да действа като силова проява, но ние отново намираме тия физически сили да действат в земната атмосфера като електрически течения и лъчи и тяхното действие е толкова по-продължително, колкото по-високо отиваме в атмосферата. В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята. Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния свят се стараят да излязат на въздух и светлина.
към текста >>

Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда.
За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36325597763062