НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
333
резултата в
64
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на
чистота
в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на
чистота
в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва.
към текста >>
Плюс това
физическата
работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм.
И това ще трябва да стане без роптание. Високи съзнания се искат за този живот". Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят. Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението. Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти.
Плюс това
физическата
работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот.
към текста >>
2.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Физическата
пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро.
Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността. Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло.
Физическата
пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро.
Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота. Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически.
към текста >>
Относително нещо е
физическата
пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен.
Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат.
Относително нещо е
физическата
пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен.
Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека?
към текста >>
Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с
чистота
и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля.
Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота.
Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с
чистота
и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля.
Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>
3.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мислете за
чистотата
; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни.
Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела.
Мислете за
чистотата
; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни.
Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света.
към текста >>
Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята
чистота
.
Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си.
Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята
чистота
.
тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща.
към текста >>
Чистота
Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега.
Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина.
Чистота
Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега.
Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си.
към текста >>
Живейте в Неговия свят на
чистота
и светлина.
Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина.
Живейте в Неговия свят на
чистота
и светлина.
Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело.
към текста >>
Изучавайте законите - следете действията им във
физическата
материя.
Укрепете ги. Направете ги чисти и годни. Тук всичко ще зависи от собствените ви усилия. Работете едновременно в съгласие както с физическите, тъй и с духовните закони; старайте се да живеете и според двата. Единия отразява другия; и двата са изявление на едно и също.
Изучавайте законите - следете действията им във
физическата
материя.
Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката.
към текста >>
4.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С негова помощ личността събира
физическата
си опитност в личното си битие.
Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание.
С негова помощ личността събира
физическата
си опитност в личното си битие.
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка).
към текста >>
И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й
чистота
и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива.
И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й
чистота
и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
5.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Там се препоръчва
чистота
в тяло, в мисли и дела.
Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
Там се препоръчва
чистота
в тяло, в мисли и дела.
Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста".
към текста >>
Яснотата на атмосферата,
чистотата
на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина.
Яснотата на атмосферата,
чистотата
на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за
физическата
и духовна обнова на човека.
Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за
физическата
и духовна обнова на човека.
Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10].
към текста >>
6.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В тези очи най-често се чете
чистота
, тишина и сякаш безчувственост.
Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност.
В тези очи най-често се чете
чистота
, тишина и сякаш безчувственост.
Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния.
към текста >>
IX - представя погледа на
физическата
любов.
Очната ябълка е ориентирана нагоре - лъчът, който излиза из зеницата, насочен нагоре. Това е още по-силно изразено в VIII - религиозния поглед. Когато човек се моли, той не може да гледа надолу. Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи.
IX - представя погледа на
физическата
любов.
Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл.
към текста >>
Когато
физическата
любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу.
Това е още по-силно изразено в VIII - религиозния поглед. Когато човек се моли, той не може да гледа надолу. Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов.
Когато
физическата
любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу.
Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед.
към текста >>
7.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тогаз се вижда, че зад
физическата
страна на явленията има и вътрешна, психична страна.
И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност.
И тогаз се вижда, че зад
физическата
страна на явленията има и вътрешна, психична страна.
Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
към текста >>
Чистотата
на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека!
Чистотата
на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
към текста >>
Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и
чистота
?
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот.
Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и
чистота
?
Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
към текста >>
8.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Както за
физическата
зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност.
ЗИМА Символ на сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички. И наистина, тя не може да бъде добра за всички. Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата.
Както за
физическата
зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност.
Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън.
към текста >>
Велика симфония на хармония и
чистота
се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава.
Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг.
Велика симфония на хармония и
чистота
се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава.
Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява.
към текста >>
Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на
физическата
ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата.
Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота.
Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на
физическата
ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата.
Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота.
към текста >>
9.
НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е
чистота
и невинност.
В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота.
Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е
чистота
и невинност.
Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира.
към текста >>
Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е
чистота
в нейната първоначална проява.
Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е
чистота
в нейната първоначална проява.
Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия.
към текста >>
Но това непонятното, отвлеченото представя именно
физическата
страна на любовта.
Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено.
Но това непонятното, отвлеченото представя именно
физическата
страна на любовта.
Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов.
към текста >>
10.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Волята е
физическата
страна на човешкото естество.
Д-р Ел. Р. К. ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля.
Волята е
физическата
страна на човешкото естество.
И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот.
към текста >>
не може да понесе
физическата
пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата.
Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У.
не може да понесе
физическата
пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата.
Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески.
към текста >>
Чрез него ние идваме до първичната
чистота
на нещата.
И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля.
Чрез него ние идваме до първичната
чистота
на нещата.
В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични.
към текста >>
Те трябва да ни доведат до първичната
чистота
и сила.
В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности. При все това, методите са важни, най-важни. Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата.
Те трябва да ни доведат до първичната
чистота
и сила.
Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни. Неговата мисъл има сила. Защо? Защото той вижда здравия човек и внушава здравето на болния.
към текста >>
11.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Правдата е
физическата
страна на Любовта (3).
Доброто е плод на Любовта (3). В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6). Любовта и добротата се проявяват извън времето, а последствията им остават в времето (13). Мъдростта представя формите, чрез които Божията Любов се проявява и изявява. Истината е най-чистият образ на Любовта.
Правдата е
физическата
страна на Любовта (3).
Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът на проявата на Любовта е кратковременен, но внася пълно единство в живота, примирява всички противоречия (10). Любовта се проявява еднакво чрез малките и големите същества (14). Любовта не е нещо обикновено. Тя е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота.
към текста >>
Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е
физическата
страна на Любовта, — сиреч в нейната проява.
Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта.
Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е
физическата
страна на Любовта, — сиреч в нейната проява.
И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
към текста >>
Първият лъч в проявата на Любовта е
чистотата
.
Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека.
Първият лъч в проявата на Любовта е
чистотата
.
Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
към текста >>
Чистотата
на човека е стремеж към самата Любов.
Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата.
Чистотата
на човека е стремеж към самата Любов.
Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това.
към текста >>
Когато човек добие
чистотата
, тогава той обиква целия свят.
Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов.
Когато човек добие
чистотата
, тогава той обиква целия свят.
Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека.
към текста >>
Чистотата
е ограда в живота на човека.
в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят.
Чистотата
е ограда в живота на човека.
Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека. Сам Учителят казва, че човек е Дух, душа, ум и сърце.
към текста >>
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като
чистота
, която ни прави да обичаме целия свят.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като
чистота
, която ни прави да обичаме целия свят.
Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
към текста >>
12.
ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ние не можем да считаме, че най-разумното същество във
физическата
природа — човекът е неактивен фактор в нейните прояви.
Преди всичко трябва да отдадем на материалистите право, че има една проява на религията, която е израз на страха, на човешкия страх пред неизвестното, пред несигурността в съществуването, страх предизвикан от природните стихии. Този страх, обаче, не е резултат само на безсилието на човека, както днешният учен желае да смята. От чисто окултно гледище, силите в Природата не са само механически, слепи сили. При много от техните прояви има пълна творческа, еволютивна целесъобразност. При други техни прояви, трябва да видим резултат от намесата на човешкия живот в Природата.
Ние не можем да считаме, че най-разумното същество във
физическата
природа — човекът е неактивен фактор в нейните прояви.
Ако е вярно, както днес установява и науката, че мисълта на човека предизвиква механическа сила, то много просто е да се разбере, че човек със своята мисъл раздвижва силите на Природата и понякога те се стоварват върху главата му. Представете си каква сила представя обединената мисъл на една маса хора, насочена в една определена насока. Тази мисъл, ако е разрушителна, създава катаклизми в природата — бури, промени в климата — застудявания и горещи вълни, неурожаи, па ако щете и земетресения и други подобни явления. За нас е ясно, а окултизмът винаги е твърдял това, че човек със своите мисли и прояви, е явен и скрит фактор за много събития в природата. Когато примитивният човек наблюдава много прояви на природата, които създават бедствия и се повтарят при определени случаи, при дадени обществени положения и състояния, той тегли заключение, че това е наказание, което силите на природата му налагат.
към текста >>
На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната
чистота
и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение.
Ще се раздруса всеки, ще се разклатят всичките му устои и вярвания. Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща". И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели. Ще живеят със светлина и пробудено съзнание, ще живеят със знание и любов за един нов живот — живот свързан с всички хора, с цялата природа, с Бога, който обхваща всичко. За тия, които търсят и ще потърсят, за тях желаем да нахвърлим тези редове върху най-съществените, най-дълбоките и най-красивите въпроси на живота.
На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната
чистота
и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение.
В днешните времена па угнетение, наш морален дълг е да сторим това, защото „даром сме взели и даром трябва да дадем". Религията в своята чистота има свой обект, своя практика и своя традиция. Духовният живот има също своя цел и практика. Ние сме свикнали с досегашните форми на религиозна и духовна мисъл. Повече или по-малко, тези форми са статични и откъснати от целостта на живота.
към текста >>
Религията в своята
чистота
има свой обект, своя практика и своя традиция.
И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели. Ще живеят със светлина и пробудено съзнание, ще живеят със знание и любов за един нов живот — живот свързан с всички хора, с цялата природа, с Бога, който обхваща всичко. За тия, които търсят и ще потърсят, за тях желаем да нахвърлим тези редове върху най-съществените, най-дълбоките и най-красивите въпроси на живота. На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната чистота и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение. В днешните времена па угнетение, наш морален дълг е да сторим това, защото „даром сме взели и даром трябва да дадем".
Религията в своята
чистота
има свой обект, своя практика и своя традиция.
Духовният живот има също своя цел и практика. Ние сме свикнали с досегашните форми на религиозна и духовна мисъл. Повече или по-малко, тези форми са статични и откъснати от целостта на живота. Новото учение ни разкрива същности на тия въпроси като динамична проява на самия живот в широк смисъл и съграждащ истинския земен живот на човека тук долу. От това именно творческо — динамично гледище ще се стремим да разгледаме обекта и практиката на религията и духовния живот, толкова важни през всички времена, а за днешните и идващи дни — най-важни фактори за живот и развитие.
към текста >>
13.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
А тяхното дело чрез
физическата
смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички.
Съвършеният живот, при всички условия, е целта на всяка окултна школа. Затова те са центровете на всяка нова и по-напредничава религиозна мисъл. Затова те са факторите за големите реформи в живота. Истинските окултни ученици, които са истински мистици и светии, са винаги готови да отидат на кладата заради Бога. Защото те са едно с Бога и те не умират.
А тяхното дело чрез
физическата
смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички.
Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога.
към текста >>
И в
чистотата
на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога.
Тогава ще затрепти в нас гласът на познанието, ние ще видим Бога в нас и вън от нас. Ще Го обикнем и познаем. — „Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете. Може да познаете Бога, ако Го обичате" (Учителят). Ще създадем жива връзка, ще се събуди в нас това, което сме свикнали да казваме „религиозно чувство и съзнание" „мистично изживяване и действие".
И в
чистотата
на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога.
Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо.
към текста >>
14.
ПЪРВАТА СТЪПКА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на
физическата
форма и подчинен на един всемирен природен Закон.
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления.
Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на
физическата
форма и подчинен на един всемирен природен Закон.
Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното.
към текста >>
Красотата,
чистотата
и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света.
И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото.
Красотата,
чистотата
и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света.
Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света.
към текста >>
15.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната
чистота
, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата!
И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела! ... „Бремето на живота те смазва, — ти си цял покрит с праха на житейските дребнавости; ти си цял изкалян в мътния поток на човешките страсти; ти си затънал цял в калта на грубия материален живот ... „Ела!
... „Потопи се в светлите води на моите пенливи потоци; изкъпи се във чистия блясък но моите сини лазури; измий всяко петно на твоето съзнание във вечната
чистота
, която лъха от моята снага ... „Далечен пътниче в света на суетата!
„Изсмуквана е всяка капка от Божествената влага в твоите гърди от чудовището - живот. Ти си роб на тленното, послушен слуга на злите сили, които си играят на воля с тебе. Ти си затворник в тъмните килии на физическия живот ... „Ела при мен! Аз ще ти повърна твоята загубена свобода! Аз ще влея в гърдите ти буйния поток на Божествения живот!
към текста >>
... И
физическата
и духовната планина — и двете еднакво зоват!
... Като лъха на някакви далечни ръце, простиращи се към тебе от далечината, които те викат! ... Планината зове! ... Чуйте гласа й, слаби и силни, болни и здрави, бедни и богати! ... Вслушайте се в нейния шепот, който ви носи неизмерими благословения. Дигнете очите си нагоре, към нейните шеметни висини и запъплете по нейната зелена снага ... Планината зове!
... И
физическата
и духовната планина — и двете еднакво зоват!
... И двете еднакво предлагат всекиму своите дарове, своите богатства и благословения. И двете еднакво са готови да изпълнят със сили всеки, който чуе техния глас и тръгне нагоре по стръмните им чукари. Планината зове! ... Тя е пълна със сила и живот, с радост, любов и щастие! Тя е пълна и с бури и мъгли, с урви, пропасти и всякакви изпитания!
към текста >>
Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената
Чистота
!
И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни! Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност!
Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената
Чистота
!
Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее! * Ела, и виж!
към текста >>
Един закон аз имах:
Чистотата
!
— робиня клета, Нещастна пленница, попаднала във робство, тук, на грешната земя! Ела и чуй гласа й! Тя говори: „От Небето ида аз! ... И там е мойта Свещенна Родина! Натам и ден и нощ е моя взор отправен: Единствено от там ще дойде моето освобождение!
Един закон аз имах:
Чистотата
!
И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова! О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро!
към текста >>
... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената
Чистота
?
Натам и ден и нощ е моя взор отправен: Единствено от там ще дойде моето освобождение! Един закон аз имах: Чистотата! И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова! О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение?
... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената
Чистота
?
“ * Ела тук, о сестро! На твърдата скала на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред! Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим! Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев.
към текста >>
Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та
чистота
, Ний Пътя към Небето ще проправим!
О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро! На твърдата скала на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред!
Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та
чистота
, Ний Пътя към Небето ще проправим!
Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев. Показа се зората на изток и побледня небето. Птички весело пеят- и цветя красиво благоухаят. Утрото е светло и приятно, като щастливата усмивка на влюбена и невинна девица.
към текста >>
16.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото тогава въздухът е напоен с най-лечебна, най-животворна свежест,
чистота
и благодат.
Ставай рано! Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-висшите, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове. Ставай рано! Пробуждай се още при първата усмивка на зората. И бъди иа крак когато слънцето се покаже от изток и озари земята със своите първи лъчи.
Защото тогава въздухът е напоен с най-лечебна, най-животворна свежест,
чистота
и благодат.
Защото тогава цветята разливат своя най сладък аромат. Защото тогава птичките пеят най-хубавите си песни. Защото тогава майката природа най-щедро раздава на своите любими чада всички радости и блага. Защото тогава сам Бог, чрез първите слънчеви лъчи, поднася и раздава новия живот на новия ден: живот любовен, живот мирен и благ, живот светъл, красив и благороден. Т. Ч.
към текста >>
Чистота
, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото.
Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота.
Чистота
, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото.
Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел.
към текста >>
Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на
физическата
, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище.
Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на
физическата
, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел. Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще. П. Г.
към текста >>
17.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека, с пълна искреност и
чистота
, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко!
Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.
Нека, с пълна искреност и
чистота
, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко!
Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си.
към текста >>
Ние бихме признали само духовното превъзходство, но
физическата
, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога.
Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде. Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други.
Ние бихме признали само духовното превъзходство, но
физическата
, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога.
Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство.
към текста >>
18.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кромидът подобрява
физическата
издръжливост.
Изглежда, че хора, които работят на открито и се занимават с тежък физически труд, имат голяма склонност към него. Наблюденията показват, че дърварите сметат кромида като необходима храна през време на работа. Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид. Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид.
Кромидът подобрява
физическата
издръжливост.
Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена.
към текста >>
Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от
чистотата
на „белите страници“.
И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи. В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная.
Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от
чистотата
на „белите страници“.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Потоци от разнообразни космични енергии, с различни вибрации и амплитуди но вълните, но твърде изтънчени, за да бъдат доловени от грубите човешки апарати, се промъкват и през земната атмосфера и изменят съответно вибрациите на
психофизическата
енергия на Земята.
Храни се добре, дишай добре и не обременявай мозъка си с ненужни работи, с което можеш да нарушиш вътрешните процеси. В това седи тайната на здравето, и това, на което трябва да се научите. Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. В недрата на Космоса (Продължение от бр. 98) В силовите орбити на слънчевата система непрестанно се вливат от всички страни синтезираните психофизически вълни от енергиите на окръжаващите братски системи.
Потоци от разнообразни космични енергии, с различни вибрации и амплитуди но вълните, но твърде изтънчени, за да бъдат доловени от грубите човешки апарати, се промъкват и през земната атмосфера и изменят съответно вибрациите на
психофизическата
енергия на Земята.
Безчислени радиотелеграми, идващи от космоса и безсъзнателно възприемани от хората, безконтролно се отразяват в техните импулси и постъпки … Всичките тези потоци енергия се използват от земните обитатели само в една извънредно малка тяхна част, — и не могат да бъдат изчерпателно преработени, затова, защото не са съзнателно претворени в съграждащи мисли, чувства и действия. Творческите сили на Космоса се намират а постоянна еволюция, пресъздаване, т. е. те менят формите си, приспособени към окръжаващата ги среда — това е динамиката на Космоса. Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея. В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни.
към текста >>
Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична
чистота
, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота.
Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка.
Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична
чистота
, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота.
Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия четири по-тънки състояния на
физическата
материя образуват етерната област на физическия свят.
Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела. Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област.
Тия четири по-тънки състояния на
физическата
материя образуват етерната област на физическия свят.
В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл. Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл. Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора.
към текста >>
Също и на
физическата
храна да се обърне голямо внимание.
Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея. Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот. При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него. За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна.
Също и на
физическата
храна да се обърне голямо внимание.
Англичаните вече са започнали да обръщат голямо внимание върху храната и върху възпитанието, и да търсят по-разумни методи за това. Англичаните възприемат и прилагат нещата. Докато не разберат нещата, са на особено мнение - но щом ги разберат, две мнения няма - веднага прилагат. И в тази практичност се състои техният успех. Докато у другите народи не е така.
към текста >>
Добрите качества на луната са: силно въображение,
чистота
, хармония, стремеж към възвишеното.
Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта.
Добрите качества на луната са: силно въображение,
чистота
, хармония, стремеж към възвишеното.
Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота.
към текста >>
21.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живота се роди из светлите води: Роди се в
чистота
, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец.
Из „Вечната поема“ Със песни хвалебни и звуци вълшебни, Господнята вселена възпей през битва земна. Когато тя мълчи, тогава изречи: — „О, майчице природо, в прекрасното си лоно как щедро ни гостиш, и къпеш, и поиш! Дихание на Бога, трепнало с тия слова — „Да бъде светлина! “ . .. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие.
Живота се роди из светлите води: Роди се в
чистота
, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец.
Но днес се връщам пак, неверен син — сирак. в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен . закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път.
към текста >>
Значи, човек трябва да развие първо
физическата
си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната.
Опитът доказва нещата. Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е. В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове.
Значи, човек трябва да развие първо
физическата
си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната.
Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота.
към текста >>
В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична
чистота
, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света.
И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път.
В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична
чистота
, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света.
Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството.
към текста >>
22.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А тя не беше никоя друга, освен същата, която се ознаменуваше като „
физическата
природа на човека.“ Под това име той подразбираше сумата от телесни съоръжения, с които разполага човека.
Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше. Т. Ч. Скритите сили на тялото В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина. казва следното: Още Хипократ счита, че за да оздравее човек, трябва да се разчита преди всичко на неговата природа. Под думата „физика“ той подразбираше основата, върху която се разиграваха Оздравителните процеси.
А тя не беше никоя друга, освен същата, която се ознаменуваше като „
физическата
природа на човека.“ Под това име той подразбираше сумата от телесни съоръжения, с които разполага човека.
В тоя смисъл и самите лечебни сили на тялото са също естествени или физически сили на организъма. „Лечебните средства“ са веществата, с които лекуващият разполага и които, на място употребени, притежавал наистина „лечебна сила.“ При тяхното въздействие върху организма ние се натъкваме на една област, в която се водят упорити спорове. Това са споровете между технократите и физиократите. Технократите считат, че лечебните средства си са такива независимо от посредното действие на организма. Те считат, че различните химически вещества избиват микробите в тялото по същия начин, както ги избиват в епруветката.
към текста >>
Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с
чистота
, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства.
Според тях посредничеството на организма е от второстепенно значение. Така хининът и арсеникът действат на самите микроби и ги унищожават, както ги унищожават и вън от организъма. Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него. Според тях — не лекува химическото вещество, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство. Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства.
Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с
чистота
, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства.
Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили. които съзнателно и планомерно се заемат да го възстановял. А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят. Д-р Стефан Творците на истински блага Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец.
към текста >>
Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна
чистота
и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство.
Божилова Суровата храна през зимата Знае се вече положително, че най-добрата, най-здравата, най-годната за строителството и лекуването на човешкия организъм е храната, която не е претърпяла съществени промени чрез температурата на огъня, — суровата, или слънчево светлинната храна, запазила непокътнато богатството на своите елементи и жизнената сила на витамините. Природата е най-великият майстор, съчетател в дивни форми, вкус, аромат и шарки всичко, което е необходимо за поддържането на човешкия живот в неговото здраве и красота. На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия. В това трябва да се състои и същността на истинското изкуство за приготовление на храната. За човека в днешното му състояние, с доста похабени зъби и органи в храносмилателната система, е необходимо още да се направи твърдата храна удобна за възприемане.
Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна
чистота
и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство.
Всичко друго е суета и посегателство върху здравословната и целителната сила на храната, която човек с никакви свои капризни изкуства не може да създаде, или възстанови. Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти. Напротив, да се подбере, правилно съчетае и изящно поднесе суровата храна, изисква се истинско знание и естетически вкус, за да се оправдае напълно понятието „слънчево-светлинна“. От нея трябва да блика свежата струя на природата, в нея трябва да се отразяват спектралните багри и животворните лъчи на слънцето. Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци.
към текста >>
23.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна
чистота
, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога.
За разумните човеци. — И понеже единицата е разумния човек, той трябва да добие тия висши добродетели и туй щастие! В що се състои това щастие? Да се избягва проявлението на злото в живота и да се развият тия висши добродетели. Но за да постигнем това, трябва преди всичко да бъдем здрави, силни и добродетелни.
За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна
чистота
, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога.
Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички. Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват.
към текста >>
За да сме силни, не е достатъчно да имаме само
физическата
сила, но и духовната.
са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога!
За да сме силни, не е достатъчно да имаме само
физическата
сила, но и духовната.
А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това!
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във висините Там, високо всред скалите, Над кристалните води, Всред цветята и тревите, Где вечно
чистота
цари — Там за отдих мил, приятен, Простор дивен, необятен Планината на разкри.
Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупвателни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти — подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч — условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, през която възприема външните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв смисъл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречистването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест. Ст.
Във висините Там, високо всред скалите, Над кристалните води, Всред цветята и тревите, Где вечно
чистота
цари — Там за отдих мил, приятен, Простор дивен, необятен Планината на разкри.
В стръмна вис се възвисява Връх с величествен воал. Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни. Във сърцата затрептяха Вси съкровени мечти, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини.
към текста >>
Мозъкът представя
физическата
къща, в която човек живее.
Когато разстройството е в стомаха, то винаги ще се придружава с главоболие. Тъй щото, когато искате да изцерите стомаха си, ще изправите състоянието но мозъка си; когато искате да изцерите главоболието си, ще изправите състоянието на стомаха си. Така са свързани стомаха и главата в своите функции, че състоянието на единият уд е в зависимост от състоянието на другия. Аз няма да се спирам в подробности върху тези неща, но който иска да чете нещо повече по физиологията на човешкия организъм, има обширна литература по този въпрос. Съвременната наука познава много неща върху физиологията на мозъка и стомаха.
Мозъкът представя
физическата
къща, в която човек живее.
Външно човек е много претенциозен, не му стигат земи и къщи, а се задоволява да живее в такава малка къща, каквато е неговият мозък. Дължината на мозъка е около 19 — 22 см., а широчината му е 14 — 17 см. и тази негова къща има само два прозореца, от които той е напълно доволен. Значи, външно човек е недоволен, а вътрешно е доволен от къщичката си, щастлив е в нея. И действително, щастието на човека зависи от неговия мозък.
към текста >>
25.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ЧИСТЕНЕ За да може животът да функционира правилно, нужна е
чистота
.
Със усмивка дните на земята Изживей, — давай и люби! За благата висши на душата, Всяка земна суета презри! В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци! Верний сине мой, на теб се пада Радостта на чистите души. В. С. Н.
ЧИСТЕНЕ За да може животът да функционира правилно, нужна е
чистота
.
За да можем да посрещнем, да приемем, — да оценим и да оползотворим както трябва новото, красивото, великото в живота, нужно е да се очистим. Без физическата чистота, тялото започва да се изпълва бързо с отрови — преждевременно старее, изражда се и умира. Без душевната чистота, спира се оня светъл ток на чистата вътрешна радост, която осмисля живота. За де посрещнат Великия Ден на Възкресението, днес навсякъде по домовете чистят. Много на място е това чистене.
към текста >>
Без
физическата
чистота
, тялото започва да се изпълва бързо с отрови — преждевременно старее, изражда се и умира.
В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци! Верний сине мой, на теб се пада Радостта на чистите души. В. С. Н. ЧИСТЕНЕ За да може животът да функционира правилно, нужна е чистота. За да можем да посрещнем, да приемем, — да оценим и да оползотворим както трябва новото, красивото, великото в живота, нужно е да се очистим.
Без
физическата
чистота
, тялото започва да се изпълва бързо с отрови — преждевременно старее, изражда се и умира.
Без душевната чистота, спира се оня светъл ток на чистата вътрешна радост, която осмисля живота. За де посрещнат Великия Ден на Възкресението, днес навсякъде по домовете чистят. Много на място е това чистене. Освен физическа необходимост. то е още н един велик символ, чието значение би трябвало да се съзнава от всички.
към текста >>
Без душевната
чистота
, спира се оня светъл ток на чистата вътрешна радост, която осмисля живота.
Верний сине мой, на теб се пада Радостта на чистите души. В. С. Н. ЧИСТЕНЕ За да може животът да функционира правилно, нужна е чистота. За да можем да посрещнем, да приемем, — да оценим и да оползотворим както трябва новото, красивото, великото в живота, нужно е да се очистим. Без физическата чистота, тялото започва да се изпълва бързо с отрови — преждевременно старее, изражда се и умира.
Без душевната
чистота
, спира се оня светъл ток на чистата вътрешна радост, която осмисля живота.
За де посрещнат Великия Ден на Възкресението, днес навсякъде по домовете чистят. Много на място е това чистене. Освен физическа необходимост. то е още н един велик символ, чието значение би трябвало да се съзнава от всички. Да не чистим само механически.
към текста >>
Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена
чистота
, за да влезнат в един свят на стълкновения.
Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем. Д-р Г. Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним?
Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена
чистота
, за да влезнат в един свят на стълкновения.
Например: вземете очите, най-голямото благо, което човек има. същевременно е повод и за редица престъпления: ушите, чрез които човек получава знания, колко зло иде чрез тях! Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието. Значи, петте сетива у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие. Дали по атавизъм, съзнателно или несъзнателно човек върши престъпления?
към текста >>
26.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговата
чистота
бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх.
Другите бяха изчезнали. Погледнах моя другар. Той бе мълчалив, с очи спрени върху мен. Колко млад и красив бе той! Земята не бе оставила никакво петно върху неговия дух; но аз знаех, че това петно ще продължи да стои върху мен, до тогава, докато успея да го изтрия напълно през вековете.
Неговата
чистота
бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх.
„Не повдигай още очите си“, прошепна той. Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми. „Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет. Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята.
към текста >>
Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята
чистота
на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба.
Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико.
Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята
чистота
на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба.
Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка.
към текста >>
Без вода в света би било голяма
нечистота
!
Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа. Водата също играе важна роля в живота на съществата върху земята. Без влага, топлина и въздух не може да поникне никакво семе, не може да живее никакво животно, не може да се развива никаква култура и цивилизация. Там дето няма вода, или пък влагата не може да се задържи, става пустиня. Там няма условия да се прояви никакъв живот, там не може да се разцъфти никаква култура и цивилизация.
Без вода в света би било голяма
нечистота
!
Водата чисти, тя носи живот. Освен познатите нам елементи, тя носи и нещо друго, което не се подава на изследване. Тя е проводник на оная жизненост, която възраства семето и го кара да се подаде над почвата. Места, които са лишени от изобилна вода, имат слаба растителност. или пък никак я нямат.
към текста >>
“ А кой от нас е в тази
чистота
?
И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове. Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки. И затова Той допълва: „Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща!
“ А кой от нас е в тази
чистота
?
Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! “, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им.
към текста >>
Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата
чистота
и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната
чистота
, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас.
Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек. Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия страдания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия.
Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата
чистота
и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната
чистота
, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас.
Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсолютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19.
към текста >>
За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само
физическата
жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената.
Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на неговите извратени чувства в сърцето. Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причините и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът.
За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само
физическата
жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената.
Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното.
към текста >>
27.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чистота
, изобилна светлина.
Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни.
Чистота
, изобилна светлина.
Под тебе долини, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувстваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: да се роди човекът на светлината. Ги чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите — техни.
към текста >>
Всяка душа в своята същина е изтъкана от
чистота
, невинност.
която е намерило нещо скъпоценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед — как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите, и те ще се почувстват близки и сродни. И тогаз всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа.
Всяка душа в своята същина е изтъкана от
чистота
, невинност.
музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре, в чисти, свещени обиталища, живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
към текста >>
Това ще бъде изучаване само на
физическата
му страна.
Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек?
Това ще бъде изучаване само на
физическата
му страна.
Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество.
към текста >>
Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова
чистота
и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени.
— Кой са тези малки неща? Ами да направиш една реформа в храненето, като изхвърлиш месото, спиртните питиета, тютюна и разните други излишества. Да се научи човек да се храни правилно, и се привикне добре да дъвче. той тогава ще оцени действително много по вече храната, от колкото до сега и ще извлече безспорно много по-голяма полза. Да се научим да ценим чистия въздух и да привикнем да дишаме дълбоко и плавно и това е малка работа.
Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова
чистота
и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени.
Да знаеш лечебната сила на топлата вода и да привикнеш да я употребяваш, това ще намали 25 % от заболяванията, на които иначе си изложен. Да знаеш кога, в кои часове да лягаш да спиш, кога и как да правиш физически и други упражнения — това са все малки неща, които всеки трябва да знае. В лекциите си Учителя обстойно изнася тия въпроси в една нова светлина, от където всички интересуващи се могат да почерпят знания. При друг случай ще се спрем поотделно на някой от горните въпроси. „Човек не може да бъде здрав, ако не се храни правилно и не може да бъде силен ако не диша правилно, а храната носи здраве на човека, а въздуха му дарява сила“.
към текста >>
28.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е истинска целувка, а не е въпросът до
физическата
целувка, както мнозина я разбират.
Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл.
Това е истинска целувка, а не е въпросът до
физическата
целувка, както мнозина я разбират.
Беседа от Учителя, държана на 3. януари 1937 г. на „Изгрева“—София. __________________________________ *) Б. Р. Този период се нарича в окултизма железен или марсов период, който е една тъмна епоха в развитието на човечеството, която е към своя край.
към текста >>
Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма
чистота
в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко.
А Той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпращал, при мене. Към вас, моите момичета, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте били негови чеда. А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем е много. Имам изписани цели тетрадки.
Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма
чистота
в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко.
Но аз съм готова всичко да направя каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това да чувам постоянно да ме съветва и ръководи за всичко. Н. Неделчева (следва) Шиник на главата „Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът. Веднъж небето се отваряло: разсечено било от могъщи светкавици. Един Божи човек си наврял главата през пречките на прозореца и искал да се помоли на Бога да го направи богат. Може би Господ щял да го стори.
към текста >>
29.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от
физическата
субстанция, която астрономът наблюдава.
Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним.
че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от
физическата
субстанция, която астрономът наблюдава.
Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло. Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство. За да си представим етерното тяло на земята, трябва да имаме пред вид че неговият център съвпада точно с физическия център на земята. Цялото физическо тяло на земята се къпе или е обгърнато в нейното етерно тяло и тези двете, на свой ред, са потопени в астралното тяло.
към текста >>
Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната
чистота
.
Като върви в пътя на Любовта, за който ви говоря, човек ще дойде до безсмъртния живот и ще има опитността на пророк Илия — да го вземат с огнена колесница, да го заведат на небето. Огнената колесница е колесницата на живота. И всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. А пък Христос, без огнена колесница, се възнесе на небето. Той, след като остави благословението си на хората, почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина.
Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната
чистота
.
А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си. И тази огнена колесница, то беше последният метод за пречистване, през който трябваше да мине, за да влезе във вечния живот. Когато Христос се възнесе, Той се възнесе с тялото на душата, което е толкова пластично и така добре организирано, че може да става малко и голямо, видимо и невидимо. Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали тела на човека. Сега аз не искам да вярвате в това, защото според мен, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов да ги проверите.
към текста >>
30.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което засяга
физическата
и механическата страна на живота е доста добре разработено и използвано.
В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт. Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати. Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината. В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като потик, надеждата като резултат, живота и щастието — като плод, който всеки разумен постига.
Това, което засяга
физическата
и механическата страна на живота е доста добре разработено и използвано.
Но днес човечеството страда по-съществено от липса на нервни енергии, които като по-фини, по-незабелязано губи по много причини, а още няма достатъчно сигурния и общодостъпен начин за възстановяването им. Последиците от тия загуби или недоимък са тъй разнообразни и носят всевъзможни имена на физически и нервни болести, лекуването на които е почти невъзможно. Специалитетите против тях са обикновено само кратковременни палиативи, които след късо време стават безполезни. Но както се е научил човек да черпи от природата сили за физическото си тяло чрез разни видове храни (плодове, зеленчуци и пр.) така може да черпи нервна енергия и подновява своята чрез съответни движения и постъпки. Тези систематически движения.
към текста >>
Чистотата
, светлината, свободата са възможности.
Ти ще обичаш и тебе ще обичат. В сегашния живот любовта е метод за постижения. Без любов, човек не може да има никакви постижения. Иска ли човек да постигне онова, което Бог му е определил, той трябва да следва царския път на душата, да люби всичко живо За да върви по царския път на душата, човек трябва да използва възможностите, които му се дават. Любовта, Мъдростта, Истината са възможности за постижения.
Чистотата
, светлината, свободата са възможности.
Любовта носи чистота, мъдростта носи светлина, истината носи свобода. Любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Живот без любов не може да съществува.
към текста >>
Любовта носи
чистота
, мъдростта носи светлина, истината носи свобода.
В сегашния живот любовта е метод за постижения. Без любов, човек не може да има никакви постижения. Иска ли човек да постигне онова, което Бог му е определил, той трябва да следва царския път на душата, да люби всичко живо За да върви по царския път на душата, човек трябва да използва възможностите, които му се дават. Любовта, Мъдростта, Истината са възможности за постижения. Чистотата, светлината, свободата са възможности.
Любовта носи
чистота
, мъдростта носи светлина, истината носи свобода.
Любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Живот без любов не може да съществува. Животът е плод на любовта.
към текста >>
31.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във
физическата
природа.
Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу.
Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във
физическата
природа.
Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане. Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля. Това е обяснението на факта, че Учителят е избрал именно това място за утринни молитви и лекции и че неговите ученици си съперничеха в изкачването по стръмните и непристъпни скали.
към текста >>
Това са „Езерото на
чистотата
“ и „Езерото на съзерцанието“.
Петото има формата на бъбрек и се нарича така. Шестото езеро, наречено „Сърце“ наистина напомня по своята форма човешкото сърце. Най-горното езеро е главата. На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система.
Това са „Езерото на
чистотата
“ и „Езерото на съзерцанието“.
Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека.
към текста >>
Те носят здраве и сила за всички, а също така хубавите беседи на Учителя създават в нас морална устойчивост, полет на мисълта към високия идеал на
чистотата
и любовта. Край.
Когато аз бях на Рилските езера, там дойде, като гостенка, една французойка от Париж. Тя прочела една книга от Учи теля, печатана на френски език, заинтересувала се много от неговото учение и дошла тук да го изучи от близко. С голям интерес и въодушевление тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко. Сега аз се прощавам, чрез тази си статия, с красивите Рилски езера. В планините аз закрепнах душевно и физически.
Те носят здраве и сила за всички, а също така хубавите беседи на Учителя създават в нас морална устойчивост, полет на мисълта към високия идеал на
чистотата
и любовта. Край.
ДВЕТЕ СЕСТРИ Едната бе достигнала замаха вълшебно да твори. Дворците й със мраморни колони блестяха от искри. * О, майстор беше тя велик да вае с безгрижна леснина. Но там ни песен не потрепна, ни лъч от топлина. * Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли.
към текста >>
32.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и
чистотата
, посети в една душа.
А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени. Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели.
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и
чистотата
, посети в една душа.
Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме.
към текста >>
Освен
физическата
храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър.
А неразумният не се задоволява с това. Той търси кръвна храна и се храни с трупове. За питие употребява не чиста вода, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим. Като че ли природата го е създала да му служи за комин. Не, тя го е създала да се диша чист въздух през него.
Освен
физическата
храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър.
Само физическата храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна. И ако той по една или друга причина е лишен от слънчева светлина и лъчи, от чист въздух, от полъхваме то на вятъра, той е изложен на израждане, на загиване. Това е по отношение на външният, на физическият живот на човека. Но човек има и вътрешен душевен живот. Той е вярно копие на великия живот в целия Космос.
към текста >>
Само
физическата
храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна.
Той търси кръвна храна и се храни с трупове. За питие употребява не чиста вода, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим. Като че ли природата го е създала да му служи за комин. Не, тя го е създала да се диша чист въздух през него. Освен физическата храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър.
Само
физическата
храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна.
И ако той по една или друга причина е лишен от слънчева светлина и лъчи, от чист въздух, от полъхваме то на вятъра, той е изложен на израждане, на загиване. Това е по отношение на външният, на физическият живот на човека. Но човек има и вътрешен душевен живот. Той е вярно копие на великия живот в целия Космос. И в себе си носи частица от Цялото, носи душа и дух, които оживяват тялото му.
към текста >>
„И ще доловиш моето чувство, което се носи в
чистотата
на сърцата, като сладка нега, която подмладява и облагородява всичко в света!
Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . .
„И ще доловиш моето чувство, което се носи в
чистотата
на сърцата, като сладка нега, която подмладява и облагородява всичко в света!
. . . „И ще прозреш светлината в моята сила, при топлината на която: — Плодът узрява . . . —Душата се подмладява, —А духът в човека . . .
към текста >>
33.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ЩАСТИЕТО Да те грее слънцето от ясното небе и ти да чувстваш неговата милувка, да чувстваш топлата му прегръдка — жива, близка, своя, да потапяш душата си в кристалната
чистота
на небето, надзъртаща между атлазено-белите дипли на облачетата, да чуваш трепета на небесната синина във всичките гънки на душата си, ти знаеш вече що е Бог и — що те свързва с Него.
Тъгите и страданията ще оставя за делничните дни, когато Любовта няма да бъде при мен. А днес ще се веселя и ще пирувам. Защото съм поканил на велико и светло тържество цялата земя и цялата вселена. Защото ми е на гости Любовта — най-светлата небесна жителка. Т. Ч.
ЩАСТИЕТО Да те грее слънцето от ясното небе и ти да чувстваш неговата милувка, да чувстваш топлата му прегръдка — жива, близка, своя, да потапяш душата си в кристалната
чистота
на небето, надзъртаща между атлазено-белите дипли на облачетата, да чуваш трепета на небесната синина във всичките гънки на душата си, ти знаеш вече що е Бог и — що те свързва с Него.
Да се радваш на планината, на скалите, на дърветата, на всички случайно срещнати братя — човеци, да милваш с душата си всичко, що те заобикаля — ти чувстваш как си станал самият част от Него — Негов образ и Негово подобие. Орион В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 234) Те обикновено започват много работи, но не свършват нито една. Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи.
към текста >>
Хора на волята и на
физическата
експанзивност.
доколко се поддават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят.
Хора на волята и на
физическата
експанзивност.
Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, и затова той не е така активен във физическо отношение, както при холериците и сангвиниците. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лаковски и дълголетието Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока старост: 1. Трябва да вярваме, в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнеш. 2.
към текста >>
34.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Възкресението на Христа според четирите евангелия – Влад Пашов
Чистотата
Словото на Учителя.
Севлиево, 9 април 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Възкресение Зов. (стих.) – Превод от един египетски папирус. Превел: Николай Рилски.
Възкресението на Христа според четирите евангелия – Влад Пашов
Чистотата
Словото на Учителя.
Ще дойдем. (из неделната беседа – 13 ноември 1938 г.) Кой. (стих.) – Д. А. Влиянието на цветята – Benitta Цветята лекуват – Benitta Астрология. (продължение от бр.
към текста >>
В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма
чистота
и съвършенство тяло и напълно подчинява
физическата
материя на разумното начало в себе си.
А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя.
В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма
чистота
и съвършенство тяло и напълно подчинява
физическата
материя на разумното начало в себе си.
И затова след възкресението Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Това показва, че той е проникнал със същността си всички сили и елементи на земното битие. И като следствие на това преобразяване виждаме, че след възкресението, като се явява на учениците си, те, отначало не Го познали. Това показва, че след възкресението Христос е станал Господар на всички физически сили и елементи и при възкресението е дематериализирал материята на тялото си и при случай пак я сгъстявал, за да стане видим. И Той сам казва на учениците си.
към текста >>
Влад Пашов
ЧИСТОТА
Приятно нещо е
чистотата
.
В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта.
Влад Пашов
ЧИСТОТА
Приятно нещо е
чистотата
.
Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота.
към текста >>
Дето има по-голяма
чистота
, там има по-голяма, по-висша култура.
Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява.
Дето има по-голяма
чистота
, там има по-голяма, по-висша култура.
Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно.
към текста >>
Чистотата
говори за по-голям напредък.
И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура.
Чистотата
говори за по-голям напредък.
И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр.
към текста >>
А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма
чистота
.
Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят.
А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма
чистота
.
Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина!
към текста >>
Чистотата
дава условие на здраве и радост в живота.
Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота.
Чистотата
дава условие на здраве и радост в живота.
Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала.
към текста >>
Освен телесната
чистота
— почистване на тялото, кръвта и пр.
Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно.
Освен телесната
чистота
— почистване на тялото, кръвта и пр.
Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала. Да изчисти също и постъпките си. Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни.
към текста >>
35.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и
чистота
, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
И то ще има добри другари. Така е гледал на музиката пророк Илия. Писано е за него, че, когато бил крайно изморен и угнетен от многото неприятности, с които била свързана работата му, той извиквал: „Доведете ми сега един музикант.“ „И случваше се тъй, че, докато музикантът свиреше, духът Господен го осеняше,“ Бр. Бартон НА ДУШАТА - СЛЪНЦЕ В МРАКА Душа със стремеж красив, преливаща със зарите на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, душа за подвизи велики вдъхновена! * Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите на Висшата Божествена любов, милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов!
* Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и
чистота
, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
* Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат! * Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят! Свети, трепти и сей в душите рози, с Божествен лъх да се разцъфтят! В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия.
към текста >>
Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от
физическата
храна и от добрите наглед вънкашни условия.
* Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! * Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат! * Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят! Свети, трепти и сей в душите рози, с Божествен лъх да се разцъфтят! В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа.
Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от
физическата
храна и от добрите наглед вънкашни условия.
Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка. Сегашните материални условия са заставили хиляди майки да напускат дома си от ранна сутрин, и да се връщат вечер късно, когато може би, малките дечица са заспали със засъхнали сълзици по бузичките си и със скрита болка в малките си сърчица, че не ги е погалила майчината ръка, когато те са заспивали . . . А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки. И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях .
към текста >>
Заради твоята
чистота
и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход.
Всички го погледнаха с очи пълни с любов. — Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат. — Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния.
Заради твоята
чистота
и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход.
Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята. Твоята работа ще бъде безшумна, ала грамадна, защото имаш героично и пламенно сърце. Твоя говор за ония които могат да слушат, ще бъде дивна поема, на която всеки знак крие дълбока мъдрост. Благословени, които ще могат да разчетат твоята проста, но велика книга, написана по шеметните скални върхове, където ще се разстилаш като вълшебен килим!
към текста >>
36.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за
чистотата
на човешкото тяло?
Недев СЛЪНЧЕВИ БАНИ След една много дълга пауза, култът към баните, под техните най-различни форми, започва отново да бъде тачен от хората. Голямото внимание, което им се обръща, е окуражителен признак, който ни говори за постепенното възвръщане на човечеството към един по-естествен живот. Все пак, ние сме още много далеч от идеала в това отношение. В римско време, и най-малките паланки притежаваха своите обществени бани, където всички имаха възможност да се ползват, както зиме, така и лете от топли, студени и парни бани, а също така и от въздушни и слънчеви бани. Ако помислим за ограниченото число на сегашните бани, в сравнение с тези на древните, ний ще видим, че в това отношение сме останали много назад.
Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за
чистотата
на човешкото тяло?
В същност, грижите за чистота на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение. Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“. Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение. Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата. Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ.
към текста >>
В същност, грижите за
чистота
на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение.
Голямото внимание, което им се обръща, е окуражителен признак, който ни говори за постепенното възвръщане на човечеството към един по-естествен живот. Все пак, ние сме още много далеч от идеала в това отношение. В римско време, и най-малките паланки притежаваха своите обществени бани, където всички имаха възможност да се ползват, както зиме, така и лете от топли, студени и парни бани, а също така и от въздушни и слънчеви бани. Ако помислим за ограниченото число на сегашните бани, в сравнение с тези на древните, ний ще видим, че в това отношение сме останали много назад. Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за чистотата на човешкото тяло?
В същност, грижите за
чистота
на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение.
Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“. Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение. Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата. Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ. Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека.
към текста >>
Една американска пословица гласи, че „
чистотата
е близка до божествеността“.
Все пак, ние сме още много далеч от идеала в това отношение. В римско време, и най-малките паланки притежаваха своите обществени бани, където всички имаха възможност да се ползват, както зиме, така и лете от топли, студени и парни бани, а също така и от въздушни и слънчеви бани. Ако помислим за ограниченото число на сегашните бани, в сравнение с тези на древните, ний ще видим, че в това отношение сме останали много назад. Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за чистотата на човешкото тяло? В същност, грижите за чистота на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение.
Една американска пословица гласи, че „
чистотата
е близка до божествеността“.
Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение. Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата. Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ. Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата.
към текста >>
Това е още по-вярно, ако се вземе
чистотата
и в духовно отношение.
В римско време, и най-малките паланки притежаваха своите обществени бани, където всички имаха възможност да се ползват, както зиме, така и лете от топли, студени и парни бани, а също така и от въздушни и слънчеви бани. Ако помислим за ограниченото число на сегашните бани, в сравнение с тези на древните, ний ще видим, че в това отношение сме останали много назад. Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за чистотата на човешкото тяло? В същност, грижите за чистота на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение. Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“.
Това е още по-вярно, ако се вземе
чистотата
и в духовно отношение.
Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата. Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ. Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата. От друга страна, изглежда, че посредством слънчевите бани ние възприемаме направо от слънцето сили и енергии, които иначе получаваме от втора ръка, посредством хранителните продукти.
към текста >>
Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие,
чистотата
.
Ако помислим за ограниченото число на сегашните бани, в сравнение с тези на древните, ний ще видим, че в това отношение сме останали много назад. Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за чистотата на човешкото тяло? В същност, грижите за чистота на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение. Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“. Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение.
Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие,
чистотата
.
Затова чистотата трябва да бъде издигната в култ. Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата. От друга страна, изглежда, че посредством слънчевите бани ние възприемаме направо от слънцето сили и енергии, които иначе получаваме от втора ръка, посредством хранителните продукти. Последните не са нищо друго, освен слънчева енергия, трансформирана от хлорофила на растенията.
към текста >>
Затова
чистотата
трябва да бъде издигната в култ.
Бихме могли дори да се запитаме — каква е стойността на една цивилизация, която е изоставила на за-ден план грижите за чистотата на човешкото тяло? В същност, грижите за чистота на тялото имат голямо значение не само във физическо, но и в морално отношение. Една американска пословица гласи, че „чистотата е близка до божествеността“. Това е още по-вярно, ако се вземе чистотата и в духовно отношение. Едно истински здраво, физически и душевно, поколение, подразбира непременно, като първо свое условие, чистотата.
Затова
чистотата
трябва да бъде издигната в култ.
Що се отнася до слънчевите бани, всеизвестно е, че лъчите на слънцето упражняват извънредно благотворно действие върху организма на човека. Ултравиолетовите лъчи унищожават не само микробите, които се намират по повърхността на кожата, но упражняват също така едно стерилизационно влияние върху по дълбоко разположените тъкани, защото тези лъчи притежават способността да проникват дълбоко под кожата. От друга страна, изглежда, че посредством слънчевите бани ние възприемаме направо от слънцето сили и енергии, които иначе получаваме от втора ръка, посредством хранителните продукти. Последните не са нищо друго, освен слънчева енергия, трансформирана от хлорофила на растенията. Много опити са показали, че хора, а също така и животни, които се намират в непосредствен досег със слънчевата енергия, могат да се задоволяват с много по-малко по количество и питателност храна, отколкото тези, които са лишени от слънце.
към текста >>
Онези, които са физически силни, разчитат само на
физическата
си сила, но не и на разумността си.
е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също. Често казвате, че трябва да бъдете силни. Човек може да бъде силен само ако е разумен. Ако не е разумен, той ще изгуби силата си.
Онези, които са физически силни, разчитат само на
физическата
си сила, но не и на разумността си.
Първоначално той мисли, че е силен, но не се минава много време и изгубва силата си. Вземете един богат търговец, индустриалец, който има големи предприятия, има много пари, много подчинени, но един ден започва да онеправдава своите подчинени. Не се минава много време, всички тия негови подчинени, които са около пет — шест хиляди души, се обръщат против него заради насилието, което е приложил спрямо тях. Той се намира в трудно положение. Той се намира в голямо противоречие.
към текста >>
Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си
чистота
възвишената природа на Венера.
Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си
чистота
възвишената природа на Венера.
В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
към текста >>
37.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ломоние При езерото на
чистотата
– Тони Белмен Война, в която ще има само победени – Георги Радев Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 246 - год. XII. Севлиево, 22 септември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Вяра в бъдещето – С. Калименов Французи при учителя Дънов – Алфр.
Ломоние При езерото на
чистотата
– Тони Белмен Война, в която ще има само победени – Георги Радев Словото на Учителя.
Истинският човек. (из неделната беседа – 4 юни 1939 г.) Рила-езерата – Алфр. Ломоние Слово на учителя към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год. При Рилските Езера.
към текста >>
Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА
ЧИСТОТАТА
Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие!
Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА
ЧИСТОТАТА
Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове.
към текста >>
Той ще странства от система в система на
физическата
вселена, докато се развие в своята пълнота.
Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“.
Той ще странства от система в система на
физическата
вселена, докато се развие в своята пълнота.
Следната станция на неговото развитие ще бъде, именно, Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал.
към текста >>
Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на
Чистотата
.
В нашите неспокойни механизирани за падни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим, колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим. за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила. съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и за винаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила Обещаваме пред Вас. Учителю. пред всички братя българи, които вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото.
Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на
Чистотата
.
Учителю, ние изпитваме радост поради вашите вчерашни благословения, под влиянието на благословенията от днес и в очакване на утрешните ви благословения. Ал. Ломоние — професор Рила, неделя, 13. VIII. 1939 г. СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год.
към текста >>
38.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
еднородни по природа, планетата се проявява във всичката си пълнота и
чистота
.
250) Местата на падение на планетите Друго едно астрологично положение твърди, че планетите действат заедно със знака, в който се намират, т. е. имаме комбиниране на влиянията на планетите с тия на знака, в които те се намират. Като комбинираме тези две твърдения, получаваме едно трето положение, че известна планета, поставена в известен знак, няма да бъде повлияна в своето проявление само от знака, но и от неговия господар, защото знакът действа в съгласие със своя господар. Значи, ще имаме комбиниране на влиянията на планетата с тия на господаря на знака, в които се намира, който в астрологията се нарича „диспозитор”. Когато владяната планета и нейният диспозитор са хармонични, т. е.
еднородни по природа, планетата се проявява във всичката си пълнота и
чистота
.
А когато владяната планета и диспозиторът са дисхармонични, планетата не може да прояви своята природа и тогава казваме, че тя e в заточение или падение. Една „слаба” планета може да се засили, ако попадне в добър дом и има повече добри аспекти. Върху това ще се спрем най-после. При отношенията между владяната планета и диспозитора има различни комбинации, в зависимост от естеството на самите планети. Когато и владяната планета и диспозиторът са благотворни - комбинацията ще бъде хармонична.
към текста >>
Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи
физическата
структура, характера, темперамента и предразположенията на човека.
И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взема под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и пред което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние. Всеки дом представя специфична област от сферата на живота. И според това кой знак и коя планета се намират или действат в даден дом, от това зависи и проявлението на човека в известна област или сфера на живота.
Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи
физическата
структура, характера, темперамента и предразположенията на човека.
Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде жизнерадостен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция, и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, но са били на зенита, както казват астролозите, на меридиана, или както го наричат още медиум цели (М.С.), тогаз вече те ще имат съвсем друго влияние.
към текста >>
Забележителен със специалния си материал по
чистотата
с многото си хубави картинки, интересни разкази, песни и стихотворения.
предплатени. Соф. Бул. Фердинанд 90. В-к Здравец, бр. 3, год. VII се получи в редакцията.
Забележителен със специалния си материал по
чистотата
с многото си хубави картинки, интересни разкази, песни и стихотворения.
Гордост за българската детска и здравно-просветна литература. Год. абон. 10 лв. редактират д-р Никола Станчев и Царевка д-р Станчева, при сътрудничеството на много детски писатели, лекари, учители, композитори, художници и др. Редакция: ул.
към текста >>
39.
-
Какво лошо има във
физическата
любов?
Ако остане големият самун да, го погълнеш, какво ще стане с тебе? И казва Христос: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката любов, как ще се радвате на голямата? Казвате: физическа любов. Любовта, с хиляди имена да я кръщавате, тя е любов.
Какво лошо има във
физическата
любов?
Казвате, че има и духовна любов. Какво има в духовната любов? Казвате: има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов? Във физическата любов има всичко Божествено, само че не го виждате.
към текста >>
Във
физическата
любов има всичко Божествено, само че не го виждате.
Какво лошо има във физическата любов? Казвате, че има и духовна любов. Какво има в духовната любов? Казвате: има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов?
Във
физическата
любов има всичко Божествено, само че не го виждате.
И в Божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате. Във физическата любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта. Когато виждаш само външната страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява.
към текста >>
Във
физическата
любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта.
Какво има в духовната любов? Казвате: има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов? Във физическата любов има всичко Божествено, само че не го виждате. И в Божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате.
Във
физическата
любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта.
Когато виждаш само външната страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква.
към текста >>
Когато виждаш само външната страна на любовта, то е
физическата
любов.
Казвате: има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов? Във физическата любов има всичко Божествено, само че не го виждате. И в Божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате. Във физическата любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта.
Когато виждаш само външната страна на любовта, то е
физическата
любов.
Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква.
към текста >>
Ако не разбираш
физическата
любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш.
Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква. И в Божествения свят ще я разбереш, както Божественият свят изисква.
Ако не разбираш
физическата
любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш.
Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш физическата любов. Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов? —В неразбраната любов ти не искаш да дадеш право на другите хора да живеят, ти искаш да подчиниш всичко на себе си, ти да живееш, а другите хора да ти робуват. Разбраната любов е тогава, когато искаш всичките хора да живеят както ти живееш и да бъдат и другите щастливи, както ти си щастлив.
към текста >>
Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш
физическата
любов.
И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква. И в Божествения свят ще я разбереш, както Божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш.
Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш
физическата
любов.
Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов? —В неразбраната любов ти не искаш да дадеш право на другите хора да живеят, ти искаш да подчиниш всичко на себе си, ти да живееш, а другите хора да ти робуват. Разбраната любов е тогава, когато искаш всичките хора да живеят както ти живееш и да бъдат и другите щастливи, както ти си щастлив. Благото, което имаш, го искаш и за всичките, както ти го чувстваш, и те да го почувстват.
към текста >>
Най-здравословна храна не е онази която задоволява извратения човешки вкус, а тази която му дава най-много сила и му носи най-много
чистота
.
Освен това той трябва да избира онова време, когато въздуха е по-чист, по-свеж, когато жизнената сила (Прана) е в изобилие. Най-доброто време за това е ранната сутрин, когато птичките с дивно чуруликане огласят природата и когато росата като брилянти отразява в себе си великият двигател на живота, слънцето. в) Храната. От голямо значение е храната, горивото което се поставя в мотора на машината. И човек трябва да знае коя храна дава най-малко утайки и най-много сила и жизнерадост.
Най-здравословна храна не е онази която задоволява извратения човешки вкус, а тази която му дава най-много сила и му носи най-много
чистота
.
Тази храна си остава плодовата и растителната. Растителната храна е богата с витамини. И тя е благодат за човека особено през пролетта, когато организма е прекарал един период през зимата в лишения от витамини. Растителната и плодова храна съдържа всички необходими елементи за тялото на човека и то в най-добро качество. В нея няма отрова, няма токсини.
към текста >>
40.
-
Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във
физическата
вселена.
Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза.
Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във
физическата
вселена.
Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?
към текста >>
Ти не можеш да имаш хигиена без
чистота
, ако любовта не влезе като правило в твоя живот.
Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш. По някой път хората се спират на хигиената. Търсят хигиеничното. Трябва обаче, да се създаде една нова хигиена.
Ти не можеш да имаш хигиена без
чистота
, ако любовта не влезе като правило в твоя живот.
Ти не можеш да бъдеш чист без любов. Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав. Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно. Ако не дойде любовта, ти не можеш да мислиш правилно.
към текста >>
Дънов Абсолютната
чистота
, от П.
Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов. Ние бихме посъветвали всички, за които това е възможно, да потърсят и да се насладят от оригиналното творчество на Лермонтова. Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев. КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П.
Дънов Абсолютната
чистота
, от П.
Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на
физическата
природа.
Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия.
Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на
физическата
природа.
Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия.
към текста >>
Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената
чистота
на сърцето ;— и това е Божествената магия.
Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати.
Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената
чистота
на сърцето ;— и това е Божествената магия.
Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред.
към текста >>
МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с
чистота
.
Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.
МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с
чистота
.
. . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . .
към текста >>
Не бива пък и абсолютно да се твърди, че
физическата
работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.
Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението.
Не бива пък и абсолютно да се твърди, че
физическата
работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.
И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице.
към текста >>
Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от
физическата
видимост в невидимостта и обратно.
Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента.
Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от
физическата
видимост в невидимостта и обратно.
Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната
чистота
и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната
чистота
и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>
Аз всякога ще се старая да запазя в
чистота
своето те.то.
Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот!
Аз всякога ще се старая да запазя в
чистота
своето те.то.
защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная. че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене.
към текста >>
“ „Огънят е сила, която изгаря всяка
нечистота
, чрез него се калява волята на съвършенството.
..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред!
“ „Огънят е сила, която изгаря всяка
нечистота
, чрез него се калява волята на съвършенството.
Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше.
към текста >>
Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и
чистота
; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3.
Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и
чистота
; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни.
към текста >>
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и
физическата
и както тях, следователно, се намира на същото место.
С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и
физическата
и както тях, следователно, се намира на същото место.
Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
към текста >>
Това ще бъде изучаване само на
физическата
му страна.
да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек?
Това ще бъде изучаване само на
физическата
му страна.
Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена
чистота
на твоята ангелска душа?!
Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена
чистота
на твоята ангелска душа?!
. . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
към текста >>
Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността,
чистотата
и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . .
Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността,
чистотата
и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
. . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>
Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква
чистота
на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението .
. . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота . . . Когато аз те гледам как милваш и галиш кроткото агне, как късаш и береш хубавите цветя; как невинно кичиш русата си главичка със синия синчец, милият карамфил и нежната теменуга! . .
Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква
чистота
на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението .
. . Когато аз гледам всичко това, мен ме обхваща тогава едно страстно желание да те стисна, да те прегърна, да те целуна . . . ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност! . .
към текста >>
астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във
физическата
област, така и в нашето мислене и чувстване.
Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр. се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие. поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо.
астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във
физическата
област, така и в нашето мислене и чувстване.
Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с
чистота
на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ.
Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с
чистота
на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
към текста >>
Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели,
чистота
и святост.
Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели,
чистота
и святост.
Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България.
към текста >>
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от
физическата
майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят.
при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от
физическата
майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят.
Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
към текста >>
И както по-рано му е влияела
физическата
майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе.
И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят.
И както по-рано му е влияела
физическата
майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух.
към текста >>
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от
физическата
майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от
физическата
майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
към текста >>
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от
физическата
околност.
Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от
физическата
околност.
А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части.
към текста >>
Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от
физическата
майчина обвивка.
Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни.
Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от
физическата
майчина обвивка.
Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда.
към текста >>
Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и
чистотата
на резултатите.
Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването.
Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и
чистотата
на резултатите.
Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления.
към текста >>
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между
физическата
система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е.
В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между
физическата
система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е.
за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
към текста >>
Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава
чистота
и деликатност в чувстването или чувствителността. VI.
Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена.
Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава
чистота
и деликатност в чувстването или чувствителността. VI.
Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават.
към текста >>
Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и
чистота
на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви. Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения. По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие.
Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и
чистота
на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения.
към текста >>
Тяхната магнетическа
чистота
е толкова важна, колкото и
физическата
.
Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност.
Тяхната магнетическа
чистота
е толкова важна, колкото и
физическата
.
Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм.
към текста >>
В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата
чистота
, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата.
плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата.
В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата
чистота
, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата.
От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел.
към текста >>
От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително
физическата
чистота
при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто.
Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата.
От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително
физическата
чистота
при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто.
На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа.
към текста >>
На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително
физическата
чистота
на храната, а пренебрегват нейната магнетическа
чистота
.
Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто.
На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително
физическата
чистота
на храната, а пренебрегват нейната магнетическа
чистота
.
Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота.
към текста >>
При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена
чистота
.
На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа.
При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена
чистота
.
За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота.
към текста >>
Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне
физическата
нечистота
,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена
чистота
.
При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането.
Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне
физическата
нечистота
,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена
чистота
.
Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната
чистота
. 81.
Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса.
И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната
чистота
. 81.
През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време. Но то не е изгубено, Властителю мой. Всеки миг от моя живот е в Твоите ръце. Скрит в сърцето на всичко, което съществува, Ти правиш семето да расте в стъбло, пъпките — в цветове, цветовете — в плодове. Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени.
към текста >>
Също и прекаленото нагледно обучение, основано само на чисто
физическата
нагледност, е плод на материалистичния мироглед.
Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата. По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните взаимоотношения и т. н. Образуването на понятия трябва да се извърши над богатствата, натрупани вече в паметта. Колкото по-вече знания притежава детето в паметта си, преди да пристъпи към образуване на понятия,толкоз по-добре... Не ще и дума, че казаното важи само за възрастта, за която говорим, а не и за по-нататък. Ако некой е закъснял в придобиване на знания и се учи в зрелите си години, тогаз, разбира се, обратният път ще бъде правилен и желателен, макар и тук много да зависи от душевните качества на учащия се В детския период, за който е думата, не трябва да изсушаваме духа с препълването му с отвлечени понятия.
Също и прекаленото нагледно обучение, основано само на чисто
физическата
нагледност, е плод на материалистичния мироглед.
Всяко нагледно обучение в тази възраст трябва да бъде одухотворено. Напр., не трябва да се задоволяваме само да покажем на детето растението, семето, цвета. Всичко трябва да служи за символ на духовното. Се.мето не представлява от себе си само това, което виждаме с очите си. В него невидимо се крие цялото бъдещо растение.
към текста >>
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за
физическата
.
чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за
физическата
.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
към текста >>
Само
чистотата
на сърцето и духа допуска спасението.
„И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение.
Само
чистотата
на сърцето и духа допуска спасението.
Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот.
към текста >>
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на
физическата
и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на
физическата
и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
към текста >>
Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само
физическата
страна на нещата, а пък ние знаем, че
физическата
еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието.
Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу.
Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само
физическата
страна на нещата, а пък ние знаем, че
физическата
еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието.
Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно.
към текста >>
Физическата
хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ФИГУРИТЕ ПО ДЛАНТА (Продължение от кн. IV.) Ако проучим по-старите съчинения по хиромантията, ще забележим с известна изненада, че за означаването на линиите са употребени различни имена, а пък липсват названията според планетите. Така, сатурновата линия там се нарича линия на добрата или лошата участ, слънчевата линия или линията на Аполон се нарича такава на богатството или бедността. От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията? Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи.
Физическата
хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е.
за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения. Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите. Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност.
към текста >>
Явно е, че в названията на
физическата
или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент.
Така, сатурновата линия там се нарича линия на добрата или лошата участ, слънчевата линия или линията на Аполон се нарича такава на богатството или бедността. От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията? Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи. Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е. за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения.
Явно е, че в названията на
физическата
или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент.
Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите. Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват.
към текста >>
Както и да бъде, сигурно и
физическата
хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти.
Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи. Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е. за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения. Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите.
Както и да бъде, сигурно и
физическата
хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти.
За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота.
към текста >>
При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на
физическата
хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия.
Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите. Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват.
При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на
физическата
хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия.
Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси.
към текста >>
Понеже
физическата
или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е.
Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха.
Понеже
физическата
или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е.
тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В).
към текста >>
На този опит
физическата
хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1.
Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето.
На този опит
физическата
хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1.
Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества.
към текста >>
висшия, непроменимия човек, 'отделен от
физическата
си личност и променливото си тяло.
Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е.
висшия, непроменимия човек, 'отделен от
физическата
си личност и променливото си тяло.
Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека
нечистота
.
И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства. И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи! И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът.
И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека
нечистота
.
И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища. И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!... И грамадяха се там парите на водата - книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето. И разлагаха неговата светлина на хилядите й цветове, блясъци и оттенъци!...
към текста >>
„Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя
физическата
форма на моето съществувание!...
И никога може би няма да Те разберем ние само със силата на нашата мисъл, защото много слаба е тя, много нищожна е нейната дълбочина да прозря Твоята Велика Същност!... „О, Отче на проявения Всемирен Разум !... В този тих час на самотно вдълбочение, чуй моята искрена молба: помогни мида разбера тайната на Твоята премъдрост! „Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . .
„Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя
физическата
форма на моето съществувание!...
„Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!... „Отче Премъдри! Помогни ми да пребъда в твоята свята и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век. „Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти ! . , .
към текста >>
Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила,
чистота
, съд), който наказва с опустошения и войни.
Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните.
Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила,
чистота
, съд), който наказва с опустошения и войни.
Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е.
към текста >>
Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и
физическата
област.
Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ). Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак.
Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и
физическата
област.
Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не бях ли длъжен да запазя
чистотата
на нравите в моя дворец и собствената си чест?
Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо! Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца. - О Бхагават! Можах ли аз да постъпя иначе?
Не бях ли длъжен да запазя
чистотата
на нравите в моя дворец и собствената си чест?
Нима аз можех да оставя при себе си престъпницата-жена ? Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за чистотата? - О Царевичо! Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва.
към текста >>
Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за
чистотата
?
Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца. - О Бхагават! Можах ли аз да постъпя иначе? Не бях ли длъжен да запазя чистотата на нравите в моя дворец и собствената си чест? Нима аз можех да оставя при себе си престъпницата-жена ?
Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за
чистотата
?
- О Царевичо! Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка.
към текста >>
Чистотата
не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло.
Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана.
Чистотата
не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло.
Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ?
към текста >>
Чистотата
на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло.
Чистотата
на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
към текста >>
Без любов
чистотата
води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от
чистотата
.
Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Без любов
чистотата
води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от
чистотата
.
В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . . Такава е чистотата.
към текста >>
Такава е
чистотата
.
Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
Такава е
чистотата
.
Без състрадание, тя е бял саван за душата. Когато се запали любовта, — тя сияе с животворна светлина и става проводник на Велик Живот. Очите на Джета се напълниха със сълзи. Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене.
към текста >>
В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с
чистотата
си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него!
Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си!
В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с
чистотата
си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него!
... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич. * * * На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание. По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката.
към текста >>
Само по този начин може да се обясни
чистотата
на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети.
И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.
Само по този начин може да се обясни
чистотата
на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети.
Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев.
към текста >>
Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната
чистота
на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята.
Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната
чистота
на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
“ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината!
към текста >>
„Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на
нечистотата
ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея.
Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. .
„Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на
нечистотата
ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея.
„И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм. И ще познаеш, че Бог е проявената сила на духа, разума, знанието и любовта във вселената, а вън от Него нема живот във вечността!... “ Тъй свърши Духът на великото мълчание, на когото гласът всякога говори в недрата на Живата Природа! Щастлив е този.
към текста >>
Те се прекланят пред
физическата
сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки.
Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип. с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот.
Те се прекланят пред
физическата
сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки.
Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат.
към текста >>
Стремеж към
чистота
и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват.
Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С.
Стремеж към
чистота
и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват.
Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто.
към текста >>
Основната черта на характера е
чистота
, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто.
Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С.
Основната черта на характера е
чистота
, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто.
() ЛИБРА — Везни Владетел . Знак на въздух ТИП: АВСТРИЕЦ Като асцендент : Кайзер Франц Йосиф. Полковник Олкът, Пастьор, Еразм. Като тип Пастьор е под — , поради многото планети, които той им а под тоя знак, а Олкот под — ( в М. С. в ).
към текста >>
Скорпионовия тип трябва да се стреми към
чистота
и отстъпчивост.
Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните.
Скорпионовия тип трябва да се стреми към
чистота
и отстъпчивост.
в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм. в десц. Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят.
към текста >>
При рождението на Исуса слънцето е било точно в знака — Той е символът на съживяването и, в по-дълбок смисъл, на започване одухотворяването на земята, с всичко, което това съдържа в себе си, — след като достигне своята най-низша точка във
физическата
материя.
Те притежават силата успешно да се борят със своята меланхолична и измъчена природа. Погледът обикновено е отправен към земята, — един козирог рядко ще те гледа право в очите, когато говори с теб; погледът е ленив, веждите низки и понякога съединени над носа. Косата и очите черни, брада тънка, чело високо. Те обичат да говорят публично, но рядко говорят леко и увлекателно. Месецът в започва да пада; слънцето стои най-низко в пред северното полукълбо, но от този знак започва пак да се качва.
При рождението на Исуса слънцето е било точно в знака — Той е символът на съживяването и, в по-дълбок смисъл, на започване одухотворяването на земята, с всичко, което това съдържа в себе си, — след като достигне своята най-низша точка във
физическата
материя.
На това се дължи падането на месеца в . Рефлектираната светлина на месеца отслабва, за да блесне с по голяма сила истинската, духовната светлина на слънцето. Същевременно старото понятие за материята бива отхвърлено, и става ясно истинското значение на материята в зависимост от духа. Първият деканат има за владетел Сатурн, вторият Венера (), а третият има като съвладетел Меркурий (). Митологическото значение на този знак още не е напълно уяснено.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Изгубих свойта
чистота
, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила.
* — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми покой! * О, слънце сгрей със топлина изстиналата ми душа, о Татко мой, Ти сили дай, пак волна да си полетя със белоснежни си крила към милия забравен рай. * Но смея ли да моля аз? Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец? * Той нивга туй не би простил, Той мене люто би проклел.
Изгубих свойта
чистота
, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила.
* Конец, конец на тоз живот, във тесни дъсчени кивот, аз искам, искам да умра, но как? Безсмъртна ми душа, в ад ли слезна да горя, ще съм пак жива, да скърбя. * Но на безмерната й жал глас тихичко й отвещал: „девойко мила, не тъжи, от Божи гняв не се плаши, че колко всеки да греши, сам себе с сълзи той теши. * А твойта рана, що боли, сал времето ще излечи! Дерзай!
към текста >>
Хвърчащият холандец е покорен от
чистотата
и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб.
Хвърчащият холандец е покорен от
чистотата
и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта.
към текста >>
Музиката, която изразява
чистотата
на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост.
Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца.
Музиката, която изразява
чистотата
на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост.
Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов.
към текста >>
Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото
физическата
, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея!
Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото
физическата
, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж.
към текста >>
В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на
физическата
материя.
Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на
физическата
материя.
Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап.
към текста >>
Бялото е символ на
чистота
, невинност, съвършенство.
Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем.
Бялото е символ на
чистота
, невинност, съвършенство.
Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок).
към текста >>
Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази
чистота
, която се поражда от детинското и младежко приятелство.
Кръвното родство може да възбуди, но може и да не възбуди тази атмосфера, Ако един работник или занаятчия, чиито мисли едва минават зад малкия кръг на всекидневния живот, бъде принуден да се намира в общение изключително с учени и философи, без да може да види един човек от своето ниво, този човек ще стане меланхоличен, ще се чувства угнетен и здравето му ще страда. Същият закон важи и когато един висш интелект бъде осъден да преживява в просто общество. В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията.
Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази
чистота
, която се поражда от детинското и младежко приятелство.
Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден.
към текста >>
Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на
физическата
част е нетрайна и празна.
Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните!
Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на
физическата
част е нетрайна и празна.
Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов. От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица. Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете. Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена! “ Майката би трябвало много да мисли, какво ще стане и със самата нея!
към текста >>
Той е същевременно и бог на истината и на
чистотата
, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс).
Слънцето упражнява най-голямото си влияние през втората половина на нашия живот. През първата половина на живота, особено през детинството, дава тон формата или влиянието на Луната. Естеството на слънчевото влияние е сухо и горещо, както това на Марс, но по-умерено. Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид демон, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото. Седмият ден на месеца се считал за рожден ден на Аполон и се празнувал като такъв.
Той е същевременно и бог на истината и на
чистотата
, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс).
Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
към текста >>
Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин
физическата
слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него.
Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество.
Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин
физическата
слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него.
Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . .
към текста >>
Теорията на Carrington за живота е, че от
физическата
му страна той е един вид вибрация.
Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“.
Теорията на Carrington за живота е, че от
физическата
му страна той е един вид вибрация.
Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал.
към текста >>
Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от
физическата
форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм?
Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката.
Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от
физическата
форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм?
Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за
физическата
еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище.
Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за
физическата
еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува.
към текста >>
Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки
физическата
обвивка“.
(William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му.
Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки
физическата
обвивка“.
По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида. „Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд.
към текста >>
Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда,
чистота
и светост.
Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция. Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството. Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно. Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем.
Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда,
чистота
и светост.
Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището.
към текста >>
Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на
метафизическата
изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания.
Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на
метафизическата
изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва.
към текста >>
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на
физическата
сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на
метафизическата
спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното.
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на
физическата
сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на
метафизическата
спекулация и на поезията.
Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>
Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си
чистота
и хубост деликатното действие на Венера.
Тя се движи през течението на 42 деня назад и изглежда неподвижна 2 дена, когато движението й преминава в обратно направление напред. Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн.
Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си
чистота
и хубост деликатното действие на Венера.
Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и
чистота
— точен образ на Бога“ .
Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство.
В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и
чистота
— точен образ на Бога“ .
Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало.
към текста >>
Сега е вече дошло времето, човечеството да познае, че
физическата
действителност е само една много малка част от цялата велика действителност, която ни заобикаля, и да се приготви да разреши великите проблеми на живота в светлината на дълбоката мъдрост, която се добива чрез изучаване на вечните божествени истини.
И никой не може да спре това духовно събуждане на човечеството, както никой не може да върне водите на Дунав към изворите му в Шварцвалд. Човечеството за известно време остана без знания за вечните духовни истини. За известно време човечеството трябваше да знае непосредствено само видимото. Това беше нужно и влизаше в божествения план. Но сега е вече дошло времето да се събуди човечеството от този свой сън.
Сега е вече дошло времето, човечеството да познае, че
физическата
действителност е само една много малка част от цялата велика действителност, която ни заобикаля, и да се приготви да разреши великите проблеми на живота в светлината на дълбоката мъдрост, която се добива чрез изучаване на вечните божествени истини.
______________________________ 1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер в кн. 4 и 5 на това списание. 2) „Вътрешен живот“, том I, стр. 310. 3) Ние до тук говорихме за възпитанието, но, разбира се, паралелно с него трябва да се измени и външната училищна уредба. Важен е, преди всичко, въпросът за училищните помещения.
към текста >>
Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с
чистотата
на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат.
Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с
чистотата
на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>
И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема
чистотата
на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност.
седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи. При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство.
И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема
чистотата
на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност.
Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама.
към текста >>
Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с
чистотата
на душата си да влезем в духовния свят.
„Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с
чистотата
на душата си да влезем в духовния свят.
Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.).
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека
нечистота
в детската душа и да я отстрани.
Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие.
Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека
нечистота
в детската душа и да я отстрани.
Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . .
към текста >>
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята
чистота
и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота.
Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата.
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята
чистота
и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота.
Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората. — Това е нощния пазач бухалът, който вече се е сменил от поста си и отива да спи.
към текста >>
Значи, трябва да изследваме не само
физическата
страна на еволюцията, както правят естествените науки, но и нейната духовна страна.
Ето защо можем да кажем, че откак естествените науки усвоиха еволюционния принцип, улесни се разбирането и на самия окултизъм. Даже нещо повече: окултизмът е необходим, за да разберем закона за еволюцията в неговата пълнота. Окултизмът твърди, че еволюционният процес, разгледан по-дълбоко, не е нищо друго, освен еволюция на съзнанието. Еволюцията на формата е само външен израз на еволюцията на съзнанието към все по-горни и по-горни степени. Обаче, за изучване еволюцията на съзнанието необходимо е ясновидско изследване на еволюционния процес.
Значи, трябва да изследваме не само
физическата
страна на еволюцията, както правят естествените науки, но и нейната духовна страна.
А това може да направи само окултизмът. От друга страна, окултизмът е в състояние да изследва еволюционния процес в един много по-голям мащаб от време, в миналото, благодарение на ясновидското изследване на акашовите летописи. Благодарение на всичко това окултизмът даже е единственият източник, от който можем да добием по пълна, ясна и точна представа за еволюцията на разните природни царства. Само материалите, с които разполагат естествените науки, не са достатъчни за това. Окултизъм и материализъм Днес в някои умове господстват теориите на агностицизма и материализма.1) Според материализма, нищо друго не съществува освен видимото, материалното.
към текста >>
„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях
физическата
материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят.
„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях
физическата
материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си.
към текста >>
Списанието Диана (№ 47) дава статия върху библейския езотеризъм, а специално върху падането на Ева: то е слизане на духа във
физическата
вселена; змията, според него, представлява образ на земната любов. 11.
На последния той противопоставя свръхнормалните способности на душата, доказателствата за нейното съществуване, независимо от материалния организъм, после действията й на разстояние и без посредничеството на волята (внушението) и, най-сетне, необикновените възприемания (телепатията и ясновидството). По тоя начин става абсолютно очевидно, че човек съществува и върху други планове (полета), различни от физическия. На ония, конто биха отричали тия съществен факти, Фламарион противопоставя многобройни доказателства и подробности: книгата му е пълна с наблюдения, подписани и датирани, които представляват всичката гаранция на една строга научна анкета. Тази книга е една благодат за ония, които още се съмняват в съществуването на душата и нейните духовни бъднини. Ние ще дадем в следните книжки извадки от това капитално съчинение. 10.
Списанието Диана (№ 47) дава статия върху библейския езотеризъм, а специално върху падането на Ева: то е слизане на духа във
физическата
вселена; змията, според него, представлява образ на земната любов. 11.
Г н Ив Брито публикува в L’Etoile една любопитна статия, озаглавена: народите и астрологията. В 1789 год., казва той, стана през юли—август голямо сближение между планетите Уран, Юпитер и Марс, в знака Лъв, който е знак на Франция. Поради това Пйер д’Ай е можал да предскаже революцията в своята книга lmago Mundi,както и Ришар Руса. Подобни големи сближения илюстрирали жакерията (селското въстание), генералните щати и пр И войната през 1914 г. съвпада с противопоставянето на Слънцето срещу планетата Уран.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи,
физическата
промяна предизвиква промяна в боята на плочата.
Може би тук да играе някаква роля електрохимическото действие на азота, който освен качеството да почерня фотографическата плоча (подобно на радиоактивните съединения), притежава и такова, да произвежда пъстро боядисване. Така, едно азотно съединение на Уран предизвиква почерняване върху чувствителната страна на плочата и оставя същевременно една металическа утайка със зеленикава боя. Ролята на азота в разните прояви на живота е известна. Той е съставна част на всички белтъчни вещества, намира се и в протоплазмата на растителната клетка, както и в сложните тъкани на животните: във фибрина, казеина и албумина. Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения.
Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи,
физическата
промяна предизвиква промяна в боята на плочата.
Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата.
към текста >>
И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка
нечистота
, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя.
И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.
И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка
нечистота
, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя.
И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция.
към текста >>
Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта —
физическата
материя. II.
И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“. И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна. И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии. И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта.
Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта —
физическата
материя. II.
И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите.
към текста >>
А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество —
физическата
материя.
И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска.
А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество —
физическата
материя.
И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете.
към текста >>
А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на
физическата
материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“.
И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III. А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае.
А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на
физическата
материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“.
И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!...
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Физическата
форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване.
А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1).
Физическата
форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване.
Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека.
към текста >>
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност,
чистота
и растеж.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса!
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност,
чистота
и растеж.
Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
към текста >>
Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа
чистота
.
Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа
чистота
.
Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.
към текста >>
А пък нам са нужни здраве, хубост и
чистота
на тялото.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
А пък нам са нужни здраве, хубост и
чистота
на тялото.
А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>
искам да я споделя с тълпата; в мене е
чистотата
... искам да запозная с нея нечистите.
но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . .
искам да я споделя с тълпата; в мене е
чистотата
... искам да запозная с нея нечистите.
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията.
към текста >>
Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над
физическата
сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга.
Как виждат в транс? В високата стадия на транса очите са съвсем недеятелни — безчувствени: възприемането става по друг начин. Също и за високосензитивните е съвсем безразлично, дали очите им са отворени или не. За тях това е тъй безразлично, както за обикновения човек е безразлично, дали при гледане лакътят му е вързан или не. Райхенбах за отношението на някои учени към въпроса за ясновидството Той казва в „Сензитивния човек“: „Съжалявам, че мъже с голямо значение и учени с най-дълбоки познания често могат да имат слабостта така леко да оценяват факти от най-голямо научно значение и то защото невежеството е злоупотребявало понякога с тях.
Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над
физическата
сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга.
Това късогледо високомерие е толкоз наивно, колкото глупостта на тези, които считат тези мъже за авторитети, за идоли, и постоянно повтарят техните думи. Ясновидството има известни страни, които трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек“. Магнетичен сън на Анна Байер Връзка (Rapport) Предаване на мислите. Анестезия (безчувственост) Веднъж Райхенбах посетил виенския лекар Д-р Блас и там за през път срещнал r-ца Яна Байер. Тя била в магнетичен сън.
към текста >>
Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от
физическата
си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее.
Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството. Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя.
Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от
физическата
си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее.
Но къде? И как? Под каква форма? — ето към какво са насочени най-новите му изучавания. За тая цел, след като издаде известните си вече трудове — „Тайнственото и психичните проблеми“, „Непознатите естествени сили“, „Урания“, „Стела“, „Люмен“, „Въображаеми и реални светове“, „Множествеността на населените светове“ и ин. др.
към текста >>
Съзнателната работа включва три области: 1)
физическата
, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа.
Силата на внушението е силата на мисълта. Материята е това, което трепти. Силата я прави да трепти. Съзнанието прониква трептението. В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее.
Съзнателната работа включва три области: 1)
физическата
, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа.
Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице. В втория случай, то е плод на един внушител, чиито мисли проникват в ума на истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт. Нашият ум е съставен от подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание идеите, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което мисли. Трябва да знаеш какво искаш.
към текста >>
Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за
чистотата
на своята интонация и евентуално да се поправи.
Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена.
Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за
чистотата
на своята интонация и евентуално да се поправи.
Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма
чистота
.
Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса.
Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма
чистота
.
А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
към текста >>
Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна
чистота
и почивка.
По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот.
Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна
чистота
и почивка.
„Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената.
към текста >>
„Този, който притежава тази абсолютна
чистота
, влиза постепенно в истинския Тао“.
В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка.
„Този, който притежава тази абсолютна
чистота
, влиза постепенно в истинския Тао“.
В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“.
към текста >>
Ключовата нота на това учение била съвършената
чистота
във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън.
Ключовата нота на това учение била съвършената
чистота
във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили.
към текста >>
Физическата
вселена и моралната вселена са една.
Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия. Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема.
Физическата
вселена и моралната вселена са една.
Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема.
към текста >>
Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва
физическата
форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването.
Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва
физическата
форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана.
към текста >>
Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към
метафизическата
област.
При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време. Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр. Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността.
Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към
метафизическата
област.
Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1.
към текста >>
Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на
физическата
такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената).
Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11. Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане. Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага.
Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на
физическата
такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената).
Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките. Това е животът.
към текста >>
Страхливият вик, излизал под натиска на
физическата
болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение!
В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка!
Страхливият вик, излизал под натиска на
физическата
болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение!
Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан.
към текста >>
Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и
чистотата
на душата.
Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание. Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот.
Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и
чистотата
на душата.
Само безсилните опити на неочистеното творение не са в състояние да доведат до пълното му съединение с чистия Бог. За това е нужно едно напълно определено действие на Бога. Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него. Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2).
към текста >>
Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка
нечистота
на творението и да направи възможно съединението му с Него.
Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот. Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата. Само безсилните опити на неочистеното творение не са в състояние да доведат до пълното му съединение с чистия Бог. За това е нужно едно напълно определено действие на Бога.
Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка
нечистота
на творението и да направи възможно съединението му с Него.
Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2). „Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога.
към текста >>
Различните степени на
чистота
на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта.
Лесно ще го намеците в Марсилия. Като се снабдите с едно, пишете ми, и аз ще Ви науча как да го употребявате. Докато чакате, препрочитайте моите книги и вижте, дали не съм възпроизвел в тях някои аналогични фигури на тия на големите и малките ключове. Търпение и постоянство, всичко ще Ви бъде обяснено. Сега отговарям на Вашите въпроси: 1.
Различните степени на
чистота
на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта.
Първоначалният грях е моралното разложение на целия човешки род. 2. Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3. Възцаряването на човечеството, т. е. на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (
физическата
) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената.
Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (
физическата
) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние.
към текста >>
Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор,
чистота
и полет.
Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор,
чистота
и полет.
Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог.
към текста >>
тя се среща най-рядко в непримесена
чистота
.
И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение. У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е.
тя се среща най-рядко в непримесена
чистота
.
Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за
физическата
смърт и астралното раждане), отзив от А.
Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост : Какво е човекът? — Съществува ли душата? 7. Физиогномия: Носът — човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе. 8.
Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за
физическата
смърт и астралното раждане), отзив от А.
Бернар. 9. Опитите с г-жа Еузапио Паладино (с портрета й). 10. Духовна опитност. I. Видение. II. Излъчен двойник. III.
към текста >>
Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и
физическата
бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
„Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“.
Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и
физическата
бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4).
към текста >>
„Akasa се държи, от една страна, на
физическата
материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“.
За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й.
„Akasa се държи, от една страна, на
физическата
материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“.
За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина.
към текста >>
Физическата
смърт и астралното раждане.
Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас.
Физическата
смърт и астралното раждане.
Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване. И медиумите твърдят същото.
към текста >>
Съпружество, невинност (
чистота
), 33.
Постоянство, кураж. 28. Благосклоност, нежност, любов. 29. Нула. 30. Брак, знаменитост. 31. Амбиция, слава. 32.
Съпружество, невинност (
чистота
), 33.
Примерно поведение. 34. Страдания, мъки 35. Умствена и телесна хармония, здраве. 36. Велик гений, обширни и познавателни способности. 37. Приятни добродетели, съпружеска любов. 38.
към текста >>
С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на
физическата
и морална активност.
Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване. Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически. Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго.
С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на
физическата
и морална активност.
Физиономията на човека може по някога да заблуждава, но диафрагмата всякога издава истината. Този факт не ще ли позволи да се превеждат хипнотичните, магнетичните, психичните и метапсихичните влияния от специалните вътрешни движения? Френоскопията би могла да се изучи от няколко гледища: 1) от това на хипнотизма, устното внушение и двойното съзнание; 2) от това на човешкия и животинския магнетизъм; 3) от това на вътрешното състояние на едно възбудено същество, което действа чрез непознати сили върху по- груби тела: 4) от това на едно възбудено същество върху друго такова; и най- сетне. 5) от това на състоянието на едно възбудено същество, върху което действат непознати сили, излъчвани от груби тела. Всичките тия въпроси, изследвани опитно, могат да допринесат за изучаването на човешкото същество.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както
физическата
дребност на учителя може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на учителя не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето.
Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно.
Както
физическата
дребност на учителя може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на учителя не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето.
Учителят трябва да счита себе си като помагач за събуждането на детските способности, които може да са по-големи от неговите“. Не само обикновеното наказание, но и всяко възпитание, което не е в хармония с детската природа, е вече насилие върху нея. Външното насилие е очевидно за всички. А възпитание, не- хармонично с детската природа, е скрито насилие. Възпитанието трябва да бъде строго в съгласие с детската природа.
към текста >>
Физическата
красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
(Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната.
Физическата
красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
към текста >>
Според Борис Георгиев, всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин
физическата
и духовната работа.
Решил да прекара известно време там (в Тиролските Алпи — Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат.
Според Борис Георгиев, всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин
физическата
и духовната работа.
И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес. Паралелно с това, у Борис Георгиев почва вътрешна духовна работа. Той има дълбоки преживявания в тези снежни висоти. У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува.
към текста >>
Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на
чистотата
и невинността.
Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение.
Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на
чистотата
и невинността.
Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа.
към текста >>
Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на
чистотата
и невинността.
Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността.
Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на
чистотата
и невинността.
2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир.
към текста >>
Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна
чистота
и вътрешна хармония.
Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“.
Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна
чистота
и вътрешна хармония.
Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си.
към текста >>
Сестра му била необикновена по
чистота
, идеализъм.
На предния план е нарисуван самия художник en face. До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека.
Сестра му била необикновена по
чистота
, идеализъм.
Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Любовта е чаровен цвят, съкровената
чистота
на който само земята на Живите може да подхранва.
Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх. Малцина са тия, които към своя Баща чувстват някаква привързаност.
Любовта е чаровен цвят, съкровената
чистота
на който само земята на Живите може да подхранва.
Всички наши видове на любов, даже и най-възвишените, са. само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания.
към текста >>
Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на
физическата
смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии.
потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна.
Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на
физическата
смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии.
Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се). Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система.
към текста >>
Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си
чистота
, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“.
В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си
чистота
, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“.
И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов.
към текста >>
И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На
физическата
(първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии.
Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед.
И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На
физическата
(първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии.
Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство).
към текста >>
Най първо, да поговорим за
физическата
страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние.
Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той. — Успокойте се! Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините.
Най първо, да поговорим за
физическата
страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние.
Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата.
към текста >>
Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на
чистотата
на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на
чистотата
на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета.
към текста >>
Особената изгода на тази система на умствена работа над
физическата
се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение.
След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация. С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви. Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете.
Особената изгода на тази система на умствена работа над
физическата
се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение.
Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити. Мнозина от моите слушатели през миналата година са по правили здравето си, а други са помогнали на близките си; някой са станали щастливи, други са увеличили своите работи, а мнозина са натрупали материални блага.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Рационалността на задгробния живот в свръзка с
физическата
наука.
От английски: Ст. Б. 4. НА ПРАГА. Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“). 5. НЯМА СМЪРТ.
Рационалността на задгробния живот в свръзка с
физическата
наука.
От Сър Оливър Лодж, ректор на Бирмингамския университет. От английски: Д. Л. Доганова. 6. ОКУЛТНИТЕ ПЕЧАТИ НА ОТКРОВЕНИЕТО, с три илюстрации: II, III и VI печат. 7. „ТВОЯТА ВЯРА ТЕ ОЗДРАВИ“.
към текста >>
Само този, който приеме Христа в себе си, може да се усъвършенства така, че това да бъде за благото на човечеството“ Няма смърт Рационалността на задгробния живот във връзка с
физическата
наука1) От сър Оливър Лодж2) ректор на Бирмингамския университет 1.
Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем. Ние можем да се усъвършенстваме, обаче, никой не може да спаси света. Това може само Христос.
Само този, който приеме Христа в себе си, може да се усъвършенства така, че това да бъде за благото на човечеството“ Няма смърт Рационалността на задгробния живот във връзка с
физическата
наука1) От сър Оливър Лодж2) ректор на Бирмингамския университет 1.
Материя и енергия Преживяваме дни на удивителен прогрес в психичната наука. Почти всяка година носи бележит напредък в тая посока. Двадесетото столетие почна с откритието на атомичното естество на електричеството, което, дълго време подозирано от някои, тогава стана общопознато и достъпно на всички, които следят прогреса или са заети активно с изследвания в кабинета или в лабораторията. Доказа се, не само че електричеството се състои от малки частички, чиято величина, тежест и бързина може да бъдат проверени и измерени, но бе намерено също, че самите атоми на материята са електрически устроени. Тогава се положи и основата на електрическата теория за материята.
към текста >>
Но няма нужда да се впущаме в разглеждане качествата на по-низшите същества: ние знаем съвършено добре, че самите ние притежаваме ум и съзнание, както и живот; и въпреки това, никаква проява на
физическата
вселена не може да докосне работата или естеството на кое да е от тия неща.
Съзнателно очакване ли е очевидната предвидливост на птичката, която строи гнездо за неродените си птиченца? Трудно е да се каже из каква зачатъчна форма възниква съзнанието. Без съмнение, животните имат памет; техните действия проявяват една зачатъчна форма на ум. Кучето си спомня де е закопало спестения си кокал. Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен.
Но няма нужда да се впущаме в разглеждане качествата на по-низшите същества: ние знаем съвършено добре, че самите ние притежаваме ум и съзнание, както и живот; и въпреки това, никаква проява на
физическата
вселена не може да докосне работата или естеството на кое да е от тия неща.
Ние само знаем, че всички те използват общата енергия и че се покоряват на обикновените физически и химически закони. Когато се мине зад това, обаче, ние ще видим, че те проявяват и добавъчни особености, които ги правят да не са прост механизъм. Така погледнати съществата, ние имаме ново схващане за вселената, което трябва да обясним с нови средства. Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече. Защо да бъдем тъй ограничени, та да изследваме само външното и чуждото?
към текста >>
Тази е причината, поради която тъй усилено се изследва
физическата
вселена, а умствената е сравнително непозната.
Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече. Защо да бъдем тъй ограничени, та да изследваме само външното и чуждото? Вярно е, че винаги е по-лесно да се изследва чуждата, отколкото своята среда. С последната скоро се примиряваме и сме толкова фамилиазирани, че погрешно би било да й обръщаме интелигентното си внимание. Когато пътуваме в чужбина, всичко там е за нас ново, неочаквано и поразително, всичко се поставя в рамка, различна от тая, в която е нашата обикновена среда.
Тази е причината, поради която тъй усилено се изследва
физическата
вселена, а умствената е сравнително непозната.
Ние не можем да кажем как животът се предава, но ние знаем за материалния проводник, от семе или яйце, в растение или животно. Много се знае за тази страна на нещата, но съществената част на процеса още не ни е позната. Биологически, ние не знаем дали като енергия и материя ние продължаваме да съществуваме. Биологията не ни казва, дали нашата личност е само един simulacrum — едно изчезващо временно проявление или тя е една основна реалност. Дали нашите спомени са складирани само в мозъка, така че когато той се разруши, те всички изчезват и ние преставаме да съществуваме?
към текста >>
Нам е известна само
физическата
страна на нашите усещания.
Предполагаемият въпрос, навярно, би бил: „щом ние не виждаме това, как е възможно то? “ Ние не можем да оформим една теория (или нека предположим, че не можем) върху това, как заминалите ни приятели могат да запазят спомените си, след като са напуснали мозъка си, как им е възможно да чуват без уши, да говорят без ларинкс, да пишат без мускули и т. н. Ако ние вземем такава насока на мислите си, ние ще трябва да противопоставим една теория — или не още теория — на фактите. А аз отговарям, че не можем да обясним дори как ние, хората, вършим тези неща тук на земята, и сега. Ние не можем да обясним същността на материалните и електрически трептения като звук и светлина.
Нам е известна само
физическата
страна на нашите усещания.
Как можем ние да сме уверени, че спомените се складират в мозъка, а не по някакъв друг начин? Как можем ние да твърдим, че умът непременно е свързан с един орган, който е изграден от въглерод, водород, кислород, и мъничко, да кажем, фосфор и други химически прибавки, за допълване на неговия състав? Какъв вид съзнание може да се очаква от един сложен сбор от молекули? Как може ла мисли такъв инструмент? Как може едно пиано, или даже една електрически карана пианола (механично пиано), да композира музика?
към текста >>
Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във
физическата
наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из
физическата
вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили.
За известни обезплътени същества вършат това и се ползват, за да ни информират и ла до кажат своята идентичност. Това е на“ истина привидно, но става ли то в действителност? Тук иде въпроса за обема и убедителността на доказването. По-нататъшното разучване вече ще ни отведе в библиотеката, в изследването или в психичната лаборатория. Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно!
Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във
физическата
наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из
физическата
вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили.
Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата.
към текста >>
А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във
физическата
наука.
Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно! Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания.
А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във
физическата
наука.
Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина.
към текста >>
1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с
физическата
наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова.
1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с
физическата
наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
Скачерд; 8) Философия на преживяването, от Давид Гоу; 9) Религията и преживяването, от К. Дрейтън Томас; 10) Психическата очевидност на преживяването, от Дж. Артър Хил; 11) Метапсихическата наука и преживяването, от проф. Шарл Рише и 12) За отнасянето ни към умирането, от Едит Лчтелтон. 2) Вж.
към текста >>
Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената
чистота
.
От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло.
Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената
чистота
.
Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго. Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави.
към текста >>
Основният тон в характера е желание за
чистота
и това желание се проявява в областта на материалния живот в голямата им придирчивост към храната.
— 23 септ. Царица Вилхелмина, Гьоте, Лев Толстой, Вилхелм Билдердийк, Оберлен, Менделсон. Научно настроен, изобретателен, интелектуален, методичен, взискателен, добре одарен, често себелюбив и винаги критичен. Хората, родени при тази позиция на слънцето, са големи любители на детайла и търсят подробности навред, та затуй често изпущат из око едрите, големи линии. Това ще е негли причината, дето под този знак се срещат толкова много скептици.
Основният тон в характера е желание за
чистота
и това желание се проявява в областта на материалния живот в голямата им придирчивост към храната.
(Храносмилането се управлява от Дева). Понеже те често страдат от липса на самоувереност, по-добре се чувстват в подчинено положение, нежели на ръководни места. Дева управлява дома на службата (6) и поради това туй положение на слънцето носи (при зли аспекти) неприятности от страна на подчинените. Слънцето във Вазни 23 септ. — 23 окт.
към текста >>
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред,
чистота
, към красивото.
Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много!
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред,
чистота
, към красивото.
Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа. Разбира се, както казва един Учител, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички. Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят!
към текста >>
Тази е причината, поради която авторът, който на много места изтъква основателно
чистотата
и високия морал на учението, както и неговите социални и държавнически принципи, все пак продължава да нарича богомилството „секта“ и учението му „ерес“, в унисон с кривите и злоумишлени писания на Йоан Екзарх, презвитера Козма и съвременните клеветници из църковните среди.
Авторът, както обяснява в своя кратък предговор, си е задал скромната цел да направи първия опит, чрез обнародване на книжовните съкровища на богомилството, за да хвърли светлина върху същността и значението на това учение и, по тоя начин, да се опровергаят досегашните едностранчиви гледища за него. Той е дал, както признава, само една скица на богомилството, колкото да се проумеят литературните паметници, останали от него. В друго свое съчинение той обещава да изложи по-обстойно учението и историята на богомилството. Като пожелаваме да се осъществи по-скоро това обещание, и ние намираме, че едно по-дълбоко проникване в действителната същност на богомилското учение е крайно необходимо, тъй като, колкото и да се е старал да бъде обективен и ясен в изложението си, г. проф. Иванов, очевидно, не е запознат още напълно с истините, които се крият в това учение, и затова нито е могъл да проникне в неговите мистични глъбини, нито го е обхванал в неговата пълнота.
Тази е причината, поради която авторът, който на много места изтъква основателно
чистотата
и високия морал на учението, както и неговите социални и държавнически принципи, все пак продължава да нарича богомилството „секта“ и учението му „ерес“, в унисон с кривите и злоумишлени писания на Йоан Екзарх, презвитера Козма и съвременните клеветници из църковните среди.
Трябва да се разбере веднъж за винаги, че учението на богомилите не е било еретическо, макар и да е било наричано така, дори и в учебниците за нашите училища, а е било истинското учение на Христа, с много малко грешки в общите начала и в ритуала. В този благоприятен смисъл за него са се изразили, макар и в общи фрази, и г. г. Д. Мишев („България в миналото“) и Янко Сакъзов („Българите в своята история“)3). Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско царство: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на
физическата
природа.
В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото.
Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на
физическата
природа.
Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила.
към текста >>
Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на
физическата
дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна.
Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на
физическата
дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“.
към текста >>
-Заради тяхната издигнатост и
чистота
.
Орисниците или наречниците са три жени с бели дрехи. Те се явяват в къщата на новороденото дете на третата нощ след раждането и определят късмета или съдбата му: най-напред говори най-младата, след това средната и най после най-старата. Това, което казва най-старата, то е валидно. Легендата за орисниците е загатване за една окултна истина, загатване за онези висши разумни същества, които регулират човешката карма. Защо народът ги представя с бели дрехи?
-Заради тяхната издигнатост и
чистота
.
Приказки за орисниците могат да се намерят в Министерския сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Напр. в този сборник, том VI, стр. 110, има такава приказка из ломско. Друга такава приказка е поместена в Министерския сборник, том VII, стр. 154. Има много народни приказки за явяване на умрели и пр.
към текста >>
Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение,
чистота
на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир.
Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение,
чистота
на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите?
към текста >>
Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „
Физическата
наука включва ли доктрината за Троичността?
По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И.
Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „
Физическата
наука включва ли доктрината за Троичността?
“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство. Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме.
към текста >>
до последното поле на
физическата
материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани.
Тя различава, първо, началните въртежи на устойчивостта; второ, техните комбинации в седемте прости типове молекули; трето, тя подразбира комбинации от тия молекули в по-гъсти и по-сложни структури; и четвърто, по-нататъшни комбинации, от които тия сравнително сложни структури образуват единици. На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален свят и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията. По този начин става ясно, че езотерическият учен има да проучва една проявена вселена, седем пъти по-голяма, отколкото познатата на екзотерическия учен. Тия седем полета, понеже всичките изхождат от Непроявения като от първична причина, се разбират като имащи най-близка причинна връзка помежду си. Тъй, първото поле на развитие поражда второто и определя неговите прояви, второто — третото и т. н.
до последното поле на
физическата
материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани.
По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото.
към текста >>
Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает,
физическата
форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря.
Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает,
физическата
форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална
чистота
и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“. А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвкупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма.
Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална
чистота
и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
И то ще възтържествува въпреки всичко! X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен?
към текста >>
Заедно с размесването на расите,
чистотата
както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното.
Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях. Сега това не е така.
Заедно с размесването на расите,
чистотата
както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното.
Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
към текста >>
Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както
физическата
издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга.
По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета.
Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както
физическата
издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга.
Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“. Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Условие за такова познание е
чистотата
, духовна и телесна, смирението и правдивостта.
Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога.
Условие за такова познание е
чистотата
, духовна и телесна, смирението и правдивостта.
„Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
към текста >>
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна
чистота
, вътрешна и външна
чистота
, духовна и телесна
чистота
.
Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята.
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна
чистота
, вътрешна и външна
чистота
, духовна и телесна
чистота
.
Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото.
към текста >>
Без
чистота
, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви.
Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота.
Без
чистота
, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви.
Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души.
към текста >>
Основата на тази
чистота
е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата
Чистота
, Светлина, Красота — в душата си.
Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви.
Основата на тази
чистота
е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата
Чистота
, Светлина, Красота — в душата си.
Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
към текста >>
Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква
чистота
, —за да се изяви.
И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си.
Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква
чистота
, —за да се изяви.
Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
към текста >>
Чистотата
в мисли,
чистота
в чувства и желания,
чистота
в действия.
Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви.
Чистотата
в мисли,
чистота
в чувства и желания,
чистота
в действия.
Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
към текста >>
Чистота
на ума,
чистота
на сърцето,
чистотата
на тялото.
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия.
Чистота
на ума,
чистота
на сърцето,
чистотата
на тялото.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
към текста >>
Духовната
чистота
изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души.
Духовната
чистота
изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич.
към текста >>
Духовната
чистота
изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
Духовната
чистота
изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник.
към текста >>
Телесната
чистота
изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
Телесната
чистота
изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
към текста >>
Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна
чистота
.
Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята.
Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна
чистота
.
И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат.
към текста >>
разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на
чистотата
, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е.
разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на
чистотата
, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
към текста >>
Науката представлява основата, философията —
метафизическата
спекулация, която се опира на нея.
Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи.
Науката представлява основата, философията —
метафизическата
спекулация, която се опира на нея.
Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения. В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия.
към текста >>
Човек не е продукт на
физическата
еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време.
Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа.
Човек не е продукт на
физическата
еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време.
Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек.
към текста >>
Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на
физическата
еволюция, но това е съвършено невярно.
Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма.
Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на
физическата
еволюция, но това е съвършено невярно.
Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ.
към текста >>
“ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите идеи и открития на
физическата
наука по тези интересни въпроси.
Това е именно старата Алхимия. Само тя една може научно да отговори и да осветли тия въпроси. Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук! Тука е възможния за тебе предел. Края на материалната нишка е постигната и ако ли ти не можеш да я свържеш с нишката на следния план, то твоите изследвания трябва да се спрат тук!
“ Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите идеи и открития на
физическата
наука по тези интересни въпроси.
Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното: „На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи. Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи!
към текста >>
Понеже механическият микроскоп на
физическата
наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух.
И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен? Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло.
Понеже механическият микроскоп на
физическата
наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух.
Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот. (Следва) Превел: Waniel. __________________________________________ 1) Извадки от съчинението на Томас X.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чистота
и святост лъхат небесата.
Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния.
Чистота
и святост лъхат небесата.
С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
към текста >>
Възродена райска
чистота
води към раждането на Св.
На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св. Граал, намята мантията на кралицата, мантията на девствеността и колко много говори това. Само душата, облечена в одеждата на невинността, пречистата етерна одежда, може да прозре тайната на Духа — това е сватбената одежда на евангелието.
Възродена райска
чистота
води към раждането на Св.
Граал, към духовната сила на нашето истинско свободно Аз. Това Аз е „желанието от рая”, и родното му место е Голгота. „Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“. Силите на девствената „мантия“ се проявяват най-ясно изразени на сватбата в Кана, първото чудо на Христа, където той посочва, райската тайна с думите: „жено, какво е това, което се стреми от теб към мен? “ („Що искаш ти от мене, жено?
към текста >>
Образът на Граловия камък са разкрива чак до
физическата
си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни.
На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“).
Образът на Граловия камък са разкрива чак до
физическата
си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни.
Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък. Тук трябва да потърсим местото, в което само могат да протичат най-благородната минерална храна и ней-благородното от впечатленията на чувствата“. И тъкмо минералното, мъртвото, камъкоподобното ни навежда на връзката на човешката глава, като замък на Грааля, със силите на Отца, с Атман. За това Христос в 13 гл.
към текста >>
Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по
физическата
си форма от животните?
И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище?
Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по
физическата
си форма от животните?
Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания?
към текста >>
Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само
чистота
, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра.
Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само
чистота
, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р.
към текста >>
Това вътрешно новораждане на душата по закона на
чистотата
и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Но и тук се допуща едно ограничение в значението на тоя символ: колкото по-бавно частичният рай се изравни с всемирния, толкоз по-мъчно и земята, даже и в месианската ера, ще се изравни с частичния рай. Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага.
Това вътрешно новораждане на душата по закона на
чистотата
и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение.
към текста >>
Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством
физическата
наука на неговите външни чувства.
Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него.
Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством
физическата
наука на неговите външни чувства.
Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие. От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай.
към текста >>
Рационалността на задгробния живот в свръзка със
физическата
наука.
Сонет от Ив. Толев Из „Градинарят“. Стихотворение в проза от Рабиндранат Тагор. От английски Ст. Б. На прага: Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер (с илюстрация: новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“) Няма смърт.
Рационалността на задгробния живот в свръзка със
физическата
наука.
От сър Оливър Лодж, ректор на Бирмингамския университет. От английски : Д. Л. Доганова Окултните печати на Откровението, с 3 илюстрации: II, III и IV печати „Твоята вяра те оздрави“. Сказка от г. Кочи, книгоиздател и окултен лекар в Прага.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наричат ги във
физическата
метеорология: проникващи високи лъчи.
Физиката говори за електрическо поле във въздуха, което същевременно е и електропроводно. Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом.
Наричат ги във
физическата
метеорология: проникващи високи лъчи.
Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи. Тия електрически явления се дължат на сили, които, според отнасянето си, трябва да се причислят към физическите. Светлината и електричеството са противоположни (поляритетни) по същи-на, а не еднородни, каквито ги счита днешната физика.
към текста >>
Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази
чистотата
на плътта.
Николай — сей образ прижй его Тасе Радев 1863.“ и „Св. Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил. От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на деди и прадеди, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници.
Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази
чистотата
на плътта.
като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1). Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите.
към текста >>
като основа на духовната
чистота
и на духовното подвизание1).
Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил. От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на деди и прадеди, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници. Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта.
като основа на духовната
чистота
и на духовното подвизание1).
Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им.
към текста >>
чистота
, отколкото у животните.
В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни? Един Учител1) казва: „Защото в растенията има по-голяма .
чистота
, отколкото у животните.
С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата с растенията.“ Правене на лехи Детето с ръчни колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределение градината на лехи; у него ще се развие вкус, разбиране на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие понятие за броя, реда и формата им.
към текста >>
Както се каза,
физическата
работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини.
Когато детето чертае лехи, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата то вече започва с геометрията. Рисуването ще дойде като едно следствие при наблюдение реда на нещата. А рисуването с бои трябва да дойде после, защото за това-се изисква по-голямо събуждане на душевните сили“. Един Учител1).
Както се каза,
физическата
работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини.
И тази работа трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето. Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и работа. И във връзка с тази работа ще става обучението, както през време на самата работа, така и в останалото време на деня. Заедно с работата в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие. Така ще добие и първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата, цветята, после те трябва да се нареждат в особени редове и фигури.
към текста >>
Обаче, западният окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните висши изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от
физическата
функция й принадлежат на ума и на духа.
Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както . всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва.
Обаче, западният окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните висши изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от
физическата
функция й принадлежат на ума и на духа.
Г-жа Блаватска в класическата книга по окултизма „Тайната доктрина“, загатва за това в следните думи, стр. 449 от III том: „За произвеждане алхимически резултати, каквито са еликсирът на живота и философският камък, . . . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка.
към текста >>
НАГОРЕ
