Търсене в текстове за 'Успоредни прави'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 615 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата.
към текста >>

Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
към текста >>

На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите.
От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр. – 50 лева. III. серия – изчерпана – IV.
към текста >>

Успоредните линии и Проявленията на ума – 5 лева.
Повече светлина – 2 лева. Силите на живата Природа – 10 лева. Отличителните черти на човека – 5 лева. Сфинксът – 5 лева. Изгревите на слънцето – 3 лева. Успоредните линии и Проявленията на ума – 5 лева. Песни на Всемирното Братство (подвързана). – 40 лева. К великой цели. Причины международного антагонизма. Условия объединенiя славян.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Отговорът е, че само окултизмът може да направи това.
Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция.
към текста >>

В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно развитие.
България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен. В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно развитие. Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел.
към текста >>

Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не!
към текста >>

Сега там се превежда на испански беседата "Успоредните пътища".
Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя. Сега там се превежда на испански беседата "Успоредните пътища". Предвижда се в най-близко време превеждането на испански на беседата "Проявленията на ума". "Трите основи на живота" е вече преведена на испански. Систематически ще се печатат в списания и вестници беседи и мисли от Учителя. Скоро ще се печатат биографични бележки за Учителя. Получихме няколко броя от в.
към текста >>

Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото".
В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си.
към текста >>

Чрез тях може да се направи втурна диагноза на болестите.
Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс". Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. После са важни разните петна по ириса. Те се появяват в разни места на ириса, пътуват към зеницата и щом дойдат до нея, изгубват се. Важни са цветът, големината и формата на петната. Чрез тях може да се направи втурна диагноза на болестите. Не само това, но по ириса може да се установи даже идването на някоя болест преди още да е настъпила и може да се установи даже до известна степен силата и трайността ù. Това още повече усилва ценността на ирисовата диагноза. В чужбина мнозина учени са се занимавали вече с ирисовата диагноза, като например: Мадаус, Енгелхарт, Хуберт, Д-р Клееблат, Д-р Ленке, Лоозе, Нндреас, Мюлер, Фриц Залцер, Шлегел, Рулолф Шнабел, Д-р фон Пецели, Петер Тил, Фелке и пр., но Кирил Георгиев със собствени изследвания е дошъл до самостоятелни резултати. По тези петна освен за болестите може да се съди за темперамента, характера, душевните предразположения на лицето. Тази наука ще има приложение в много области на живота, между другото и във възпитанието.
към текста >>

3. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук сме правили паневритмични упражнения.
Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур".
към текста >>

Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите!
Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" - възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи!
към текста >>

4. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си.
Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете. Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение. Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение. Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда.
към текста >>

За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид.
Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре.
към текста >>

Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда.
Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност.
към текста >>

Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си.
Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така.
към текста >>

Очевидно, хората, които пишат в прави редове, успоредни помежду си.
Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле. Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре? Очевидно, хората, които пишат в прави редове, успоредни помежду си. Този начин на писане, в идеалния случай, означава равновесие между ума и чувствата, дисциплинирана воля, самообладание. Хора, които пишат така, не се поддават на своите афекти, на своите емоции и временни настроения. Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези. Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието.
към текста >>

Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието.
Очевидно, хората, които пишат в прави редове, успоредни помежду си. Този начин на писане, в идеалния случай, означава равновесие между ума и чувствата, дисциплинирана воля, самообладание. Хора, които пишат така, не се поддават на своите афекти, на своите емоции и временни настроения. Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези. Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието. Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният. Характерологичното му значение, в най-общ смисъл, е: гъвкавина и приспособимост на мисълта, дипломатичност, способност у човека да се огъва според обстоятелствата. Змиевидна линия - змийска гъвкавост у хора без морален гръбнак. Ясно е от изложеното дотук, колко богат по съдържание, от характерологично гледище, е един прост наглед признак - посока и вид на редовете. Той е така важен затова, защото е графичен резултат от онова общо движение, на което са подчинени енергиите на човека, към два центъра: центърът на слънцето и центърът на земята. Г.
към текста >>

5. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е страница от някоя книга.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е страница от някоя книга. Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо.
към текста >>

Ето ви един шаблон на правилност.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е страница от някоя книга. Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние.
към текста >>

Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност.
Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.
към текста >>

Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност.
Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
към текста >>

Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние.
Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство.
към текста >>

И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.
Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен.
към текста >>

И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление.
Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо?
към текста >>

Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
към текста >>

Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство.
Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно.
към текста >>

Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност.
във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия.
към текста >>

Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен.
И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка.
към текста >>

Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо?
И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк.
към текста >>

Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”.
към текста >>

малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно.
Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален.
към текста >>

Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка.
Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури.
към текста >>

Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк.
Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение.
към текста >>

И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”.
Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят.
към текста >>

Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение.
Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.
към текста >>

И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.
Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.
към текста >>

Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност.
Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта.
към текста >>

От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.
Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
към текста >>

1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.
И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк.
към текста >>

2 В примера за правилен почерк на фиг.
фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.
към текста >>

От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>

Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.
2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>

Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>

6. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те имат прави черупки.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА Боян Боев Аналогични прояви срещаме в разните области на природата. Напр. нека проследим някои вкаменелости. В палеозойската ера срещаме останки от главоноги, наречени ортоцерас. Те имат прави черупки. В по-късна епоха, след няколко милиона години, те преминават в амонити, чиито черупки са завити спиралообразно, подобно на охлювите. След още няколко милиона години, в още по-късна епоха, тая черупка отново се отвива – става права. Това са Хамитес, Бакулитес и пр., от кредния период; те представляват разни степени на отвиване на черупката. И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове. Целият този бавен процес е траел няколко десетки милиона години!
към текста >>

Райхенбах е правил опити със зукума.
Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията. Още дъщерята на Карл Линей, прочутият шведски естествоизпитател от 18 век, научен основател на растителната систематика, е видяла светлината на цветовете у латинката (Tropaeolum majus). Обаче пръв Райхенбах (1788-1869) доказа научно с многобройни опити, че растението не се изчерпва само с тая външна форма, която виждаме с обикновения начин на възприемане: корен, стъбло, листа, цветове и пр. Той доказа, че растението се прониква от особена светлина; установи, че растенията са светещи, т.е. изпущат тъй наречената от него „одична светлина", която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити със зукума. Зукумьт е бил толкова светъл, че от него цялата стая ставала светла и даже можели да се виждат по-големите предмети. При слаба сензитивност се забелязва само светене на растението, а при по-силна сензитивност се забелязват и краски в аурата на растението. Райхенбах е правил наблюдения и опити с 40-50 растения: Canna indica, Lobelia erinus, Zinnia elegans и пр. И зелените листа изпущат светлина, само че по-слаба от тая на цветовете. Зелените листа по-силно светят при основата си.
към текста >>

Райхенбах е правил наблюдения и опити с 40-50 растения: Canna indica, Lobelia erinus, Zinnia elegans и пр.
Той доказа, че растението се прониква от особена светлина; установи, че растенията са светещи, т.е. изпущат тъй наречената от него „одична светлина", която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити със зукума. Зукумьт е бил толкова светъл, че от него цялата стая ставала светла и даже можели да се виждат по-големите предмети. При слаба сензитивност се забелязва само светене на растението, а при по-силна сензитивност се забелязват и краски в аурата на растението. Райхенбах е правил наблюдения и опити с 40-50 растения: Canna indica, Lobelia erinus, Zinnia elegans и пр. И зелените листа изпущат светлина, само че по-слаба от тая на цветовете. Зелените листа по-силно светят при основата си. Най-силно свети стъблото. Някой би могъл да каже: „Как може да се докаже обективната стойност на показанията на сензитивите? ". Това е много лесно чрез ред контролни мерки, които прилагал Райхенбах, за да установи обективността на показанията им.
към текста >>

Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях.
Някой би могъл да каже: „Как може да се докаже обективната стойност на показанията на сензитивите? ". Това е много лесно чрез ред контролни мерки, които прилагал Райхенбах, за да установи обективността на показанията им. Изводите на Райхенбах бляскаво се потвърдиха от изследванията на Лаковски и Гурвич. „Радиацията на организмите" на Лаковски и „митогенните лъчи" на Гурвич, които организмът изпуща, не са нищо друго освен одичната светлина на Райхенбах, само че констатирана по други методи. По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно на кръвообращението в човешкото тяло. Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях. Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество. Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин. По енергетичен начин.
към текста >>

Още в 1848 година руският ботаник Спешнев в Киев е правил опити за действието на електричеството върху растенията и е получил зеленчуци с големи размери – именно репички с 44 сантиметра дължина и моркови, тежащи 2 килограма и 860 грама.
По енергетичен начин. И по психичен начин. По енергетичен начин се е опитал да въздейства върху растежа на растенията между другото ботаникът Хилдебранд. Той облъчвал семената на някои растения с електричество и после виждал, че растението, поникнало от тия семена, расте по-бързо и по-буйно. В този случай облъчването с електричество действа като стимулант. Още в 1848 година руският ботаник Спешнев в Киев е правил опити за действието на електричеството върху растенията и е получил зеленчуци с големи размери – именно репички с 44 сантиметра дължина и моркови, тежащи 2 килограма и 860 грама. Вкусът на тия зеленчуци бил приятен; те били сочни и нежни. Тия резултати на Спешнев били докладвани от полковник Пилсудски в Първия международен конгрес по електрокултура в Реймс в 1912 година. Според Спешнев употреблението на електричеството дава следните резултати: 1. Значително увеличение на растежа. 2. Увеличение на реколтата 100%. 3.
към текста >>

Кристофло правил опити в това направление.
Цъфтенето на растението става много по-рано. И почвата се изменя чрез електричество поради стимулиране на почвените бактерии чрез него. Арман Готие, член на френската академия на науките, в 1882 година е докладвал за влиянието на електричеството върху растежа на растенията. Чрез действие на електрически ток в течение на 4-5 седмици върху растенията, поставени във влажна почва, те удвоили както обема, тъй и тежината си, в сравнение с контролните растения, които били поставени при нормални условия. По-после Ж. Кристофло правил опити в това направление. Той поставил в земята жици на дълбочина 5-6 сантиметра под нивото, до което достигат инструментите при обработване на почвата. Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг. Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други.
към текста >>

Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг.
Арман Готие, член на френската академия на науките, в 1882 година е докладвал за влиянието на електричеството върху растежа на растенията. Чрез действие на електрически ток в течение на 4-5 седмици върху растенията, поставени във влажна почва, те удвоили както обема, тъй и тежината си, в сравнение с контролните растения, които били поставени при нормални условия. По-после Ж. Кристофло правил опити в това направление. Той поставил в земята жици на дълбочина 5-6 сантиметра под нивото, до което достигат инструментите при обработване на почвата. Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг. Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич. Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на клетките в последната, значи стимулира физиологичните процеси.
към текста >>

правили опити Дюрвил и много други.
Кристофло правил опити в това направление. Той поставил в земята жици на дълбочина 5-6 сантиметра под нивото, до което достигат инструментите при обработване на почвата. Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг. Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич. Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на клетките в последната, значи стимулира физиологичните процеси. Това Гурвич нарича индукция. Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил.
към текста >>

Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич?
Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич. Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на клетките в последната, значи стимулира физиологичните процеси. Това Гурвич нарича индукция. Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот.
към текста >>

Андре Жаан с едно от растенията, с които е правил опити Опити от този характер с успех са правени преди години в България на няколко места: в Стара Загора, Шумен и пр.
Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашия". Трябва да се правят опити в това отношение. Това е един дял от психобиологията. Андре Жаан с едно от растенията, с които е правил опити Опити от този характер с успех са правени преди години в България на няколко места: в Стара Загора, Шумен и пр. Реколтата е надминавала всички очаквания. Миналата година в Париж един ученик на Всемирното Братство, ученик на Учителя, а именно Андре Жаан направи аналогични опити, които представляват красиво приложение на горния закон. Ще изложа накратко неговите опити: Той е правил опити с този сорт репички, които на френски се наричат „Radis national". Тяхната обикновена големина е 3-4 сантиметра. Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени.
към текста >>

Миналата година в Париж един ученик на Всемирното Братство, ученик на Учителя, а именно Андре Жаан направи аналогични опити, които представляват красиво приложение на горния закон.
Техният език не е като нашия". Трябва да се правят опити в това отношение. Това е един дял от психобиологията. Андре Жаан с едно от растенията, с които е правил опити Опити от този характер с успех са правени преди години в България на няколко места: в Стара Загора, Шумен и пр. Реколтата е надминавала всички очаквания. Миналата година в Париж един ученик на Всемирното Братство, ученик на Учителя, а именно Андре Жаан направи аналогични опити, които представляват красиво приложение на горния закон. Ще изложа накратко неговите опити: Той е правил опити с този сорт репички, които на френски се наричат „Radis national". Тяхната обикновена големина е 3-4 сантиметра. Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени. Но в момента, когато били вече за употребление, имали големина 131/2см. Значи те се намалили малко, за да завържат семена.
към текста >>

Ще изложа накратко неговите опити: Той е правил опити с този сорт репички, които на френски се наричат „Radis national".
Трябва да се правят опити в това отношение. Това е един дял от психобиологията. Андре Жаан с едно от растенията, с които е правил опити Опити от този характер с успех са правени преди години в България на няколко места: в Стара Загора, Шумен и пр. Реколтата е надминавала всички очаквания. Миналата година в Париж един ученик на Всемирното Братство, ученик на Учителя, а именно Андре Жаан направи аналогични опити, които представляват красиво приложение на горния закон. Ще изложа накратко неговите опити: Той е правил опити с този сорт репички, които на френски се наричат „Radis national". Тяхната обикновена големина е 3-4 сантиметра. Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени. Но в момента, когато били вече за употребление, имали големина 131/2см. Значи те се намалили малко, за да завържат семена. Когато е посял репичките, той е избрал няколко корена.
към текста >>

Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден.
Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени. Но в момента, когато били вече за употребление, имали големина 131/2см. Значи те се намалили малко, за да завържат семена. Когато е посял репичките, той е избрал няколко корена. Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме. Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден. След 12-на дена получил вече репички, които надминавали другите по големина. И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество". Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна. И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука". Учителят винаги е казвал: „Това, което ви говоря, опитайте го и след като го опитате, приемете го".
към текста >>

Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна.
Когато е посял репичките, той е избрал няколко корена. Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме. Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден. След 12-на дена получил вече репички, които надминавали другите по големина. И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество". Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна. И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука". Учителят винаги е казвал: „Това, което ви говоря, опитайте го и след като го опитате, приемете го". Идва една епоха, в която човек ще има по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отвори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота и ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. [1]Виж статията: „Нови пътища в отглеждането на растенията", в сп.
към текста >>

7. За Пентаграма Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не си разположен, ще почнеш да играеш, и правилно ще играеш.
ИДЕЯТА... ... ЗА ЛЪЧИТЕ АЗ УПОТРЕБЯВАМ окултната музика като един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен, ще почнеш да пееш. Не си разположен, ще почнеш да играеш, и правилно ще играеш. Метод е това, ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Из лекцията “Влияние на електричеството", държана от Учителя пред общия окултен клас на 29. 10.
към текста >>

Вие няма да знаете, какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда, дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта.
Из лекцията “Влияние на електричеството", държана от Учителя пред общия окултен клас на 29. 10. 1922 г, София * * * АЗ ЩЕ НАПРАВЯ СЕГА един опит. Ще ви предам мислено една мисъл, да видим колцина от вас може да я хванат. Следващата сряда ще видим, колцина от вас са я възприели. Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе във вас едно движение. Вие няма да знаете, какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда, дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта. Вие може да направите много движения,но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съответства на тази мисъл. Туй е само един опит. Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта. Ако доловите мисълта, ще бъдете по-близо до Божия закон. Туй е всичкото.
към текста >>

Вие може да направите много движения,но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съответства на тази мисъл.
1922 г, София * * * АЗ ЩЕ НАПРАВЯ СЕГА един опит. Ще ви предам мислено една мисъл, да видим колцина от вас може да я хванат. Следващата сряда ще видим, колцина от вас са я възприели. Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе във вас едно движение. Вие няма да знаете, какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда, дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта. Вие може да направите много движения,но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съответства на тази мисъл. Туй е само един опит. Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта. Ако доловите мисълта, ще бъдете по-близо до Божия закон. Туй е всичкото. Сега вие си мислите, коя ли е мисълта.
към текста >>

Някой път човек направи някакво движение, с което причинява благоговение в другите хора.
Тя е проектирана вече. После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма да ви обяснявам това движение. Аз наричам туй движение едно от свещените движения. У човека има много движения, които са свещени. Тези движения човек проявява при особени случаи. Някой път човек направи някакво движение, с което причинява благоговение в другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. За- това аз ги наричам “свещени движения у човека. Някой казва за някого: Този човек ми изпрати веднъж един ангелски поглед. Но един път беше то! Някой път си помръдне само ръката.
към текста >>

Да направим едно упражнение - пътуване до Слънцето за три минути.
Ще идете там, но много е важно въртенето на ключа. Ами ако сгрешите? Много сложен ключ е той. Ще дойдем всички до тия ключове. Всички няма да умрем, но всички трябва да се измените. Да направим едно упражнение - пътуване до Слънцето за три минути. Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути, то е закон на равновесието. Времето може да се увеличава и да се смалява. Една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим, и една минута връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл.
към текста >>

Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума.
Веднага щом помислиш за Слънцето, и ти почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е. И след туй, обратно, пак ще кажеш: “Искам да се върна на земята при своите си”. И като се върнеш всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни. Из лекцията "Значението на ръцете и пръстите", държана от Учителя пред общия окултен клас на 7. 01. 1923 г, София * * * СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ МИНАХА няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид. Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад.
към текста >>

Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни.
И след туй, обратно, пак ще кажеш: “Искам да се върна на земята при своите си”. И като се върнеш всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни. Из лекцията "Значението на ръцете и пръстите", държана от Учителя пред общия окултен клас на 7. 01. 1923 г, София * * * СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ МИНАХА няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид. Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад. След като научиха добре движенията в този опростен вид, после Учителят даде дванадесетте лъча, насочени към един център и един външен кръг около тях. Тъй че всичко се оформи постепенно.
към текста >>

Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад.
Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни. Из лекцията "Значението на ръцете и пръстите", държана от Учителя пред общия окултен клас на 7. 01. 1923 г, София * * * СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ МИНАХА няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид. Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад. След като научиха добре движенията в този опростен вид, после Учителят даде дванадесетте лъча, насочени към един център и един външен кръг около тях. Тъй че всичко се оформи постепенно. Из Писма от Б.Боев
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора.
която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими. Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив. Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот.
към текста >>

Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца.
Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко. Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето. Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество.
към текста >>

И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане.
Обикнете слънцето не заради някакъв „Бог“. който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия. Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН. Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането. И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане. Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил. Дишането крие в себе си велика сила, защото чрез него ние поемаме не само въздух за пречистване на кръвта, но и жизнена енергия (прана) за обновяване на целия ни организъм. Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия. Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички. Същевременно пускаме подписка за записване абонати за книгата, за да бъдем улеснени в нейното издаване.
към текста >>

Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил.
който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия. Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН. Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането. И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане. Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил. Дишането крие в себе си велика сила, защото чрез него ние поемаме не само въздух за пречистване на кръвта, но и жизнена енергия (прана) за обновяване на целия ни организъм. Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия. Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички. Същевременно пускаме подписка за записване абонати за книгата, за да бъдем улеснени в нейното издаване. Цената на книгата за абонати е 10 лева.
към текста >>

Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия.
Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН. Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането. И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане. Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил. Дишането крие в себе си велика сила, защото чрез него ние поемаме не само въздух за пречистване на кръвта, но и жизнена енергия (прана) за обновяване на целия ни организъм. Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия. Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички. Същевременно пускаме подписка за записване абонати за книгата, за да бъдем улеснени в нейното издаване. Цената на книгата за абонати е 10 лева. Молим всички наши приятели да побързат със записването на абонати, като се по-стараят до 15 април да ни изпратят списъците на абонати, заедно със съответните суми. Всичко да се изпраща до администрацията на в. „Братство“.
към текста >>

Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички.
Няма по-важно нещо за живота на хората от дишането. И няма друго по-велико, по-мощно средство за излекуване, за възраждане на човека, за изпълването му със сила и живот, от правилното дишане. Учителят казва, че ако само хората биха се научили правилно да дишат, то целият им живот корено би се променил. Дишането крие в себе си велика сила, защото чрез него ние поемаме не само въздух за пречистване на кръвта, но и жизнена енергия (прана) за обновяване на целия ни организъм. Правилното дишане възражда човека, като го изпълва с жизнена енергия. Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички. Същевременно пускаме подписка за записване абонати за книгата, за да бъдем улеснени в нейното издаване. Цената на книгата за абонати е 10 лева. Молим всички наши приятели да побързат със записването на абонати, като се по-стараят до 15 април да ни изпратят списъците на абонати, заедно със съответните суми. Всичко да се изпраща до администрацията на в. „Братство“. Наука за дишането За най-същественото в живота, много често ние хората най-малко или ни-как не мислим.
към текста >>

На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това.
Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) След като поговорихме за вътрешните, за духовните условия, които са необходими за реализирането на Братската задруга, нека кажем няколко думи и за външните т.е. за материалните условия, които са нужни за същата. Ако неколцина Рочдалски работници, отделяйки само по няколко лева от седмичната си заплата успяха да образуват своята първа кооперация, давайки с това началото на едно мощно движение, което днес е обгърнало целия свят с милиони кооперации и стотици милиони кооператори, то колко по много може да се очаква, ако група хора, обединявайки се в едно духовно и материално цяло, му отдадат не само няколко свои отделни, спестени лева, във форма на дялове, а - целия свой живот, всичко каквото имат - духовно и материално? Братската задруга, по идея, по вътрешна сила и по възможности за коренна обнова на живота, стои несравнено по-високо от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Братската задруга ликвидира напълно, в своята собствена област, с днешния обществен строй на частната собственост, вършейки това по най-разумния, естествения, мирен ненасилствен начин, и чрез това изгражда истинския нов свят в самите недра на стария, който, по силата на един естествен неотменим закон, ще изгние, ще се саморазруши, когато силите, които са му давали живот, се оттеглят от него и почнат да действуват за изграждането на новите форми на живота. На братската задруга е възложена мисията да обнови живота по най-разумния, по най-правия път, и затова без съмнение, тя ще намери силите и средствата, които й са нужни за това. Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани.
към текста >>

Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”.
Животът ще й ги даде, като нейно неотмемливо право, тъй както на всеки дошел на земята човек той дава нужните му условия. Ние и по-рано казахме, че за Братската задруга, в начало, не е нужно много - разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е. чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и всестранно реализиране на вложената в нея идея. Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата.
към текста >>

И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки.
Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават. И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес. А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки. И настъпило би едно повдигане на човечеството, морално и духовно и тогава не би имало завист и омраза между хората, а биха се радвали един на друг за благата, конто Бог им е дарил. И би настъпила епоха на творчество и радост ще бъде на човека да дава. защото изобилие ще има навсякъде. Н. Неделчева За ледената планина Веднъж се почувствах много смутен в душата си. То беше на седмата година от как бях се срещнал с Учителя, казах Му: Учителю, съвсем се обърках!
към текста >>

И от тогава видях колко прави бяха думите Му Л ю б о м и л Една братска среща на идейните вегетарианци в София По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м.
Тя всякъде може да отиде. Вредом я чакат. Това което мислиш за нещастие, е твоето благословение. Очите ми разбраха от очите Му това. което не изрече и тихо промълвих: — Амин, Учителю! И от тогава видях колко прави бяха думите Му Л ю б о м и л Една братска среща на идейните вегетарианци в София По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м. от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли.
към текста >>

Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята.
от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А.
към текста >>

Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа.
Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа. Само така ние ще изпълним волята на Бога—Любов. И. А. Изворски Словото на Учителя Раждането на новия свят Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки. Целият ни живот е непреривен стремеж за разрешаване на нещо неизвестно. Обградени сме с една велика тайна.
към текста >>

И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате.
Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему.
към текста >>

И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения.
В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог.
към текста >>

Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин.
Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието.
към текста >>

И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света.
Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа. Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите.
към текста >>

Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората.
Когато силният работи, винаги придобива победа. Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас.
към текста >>

Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания.
Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ.
към текста >>

Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата.
Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има? А сега като се съберат двама мъже при една жена, ще се скарат и единият ще гледа да убие другия. Това е закон вътре в Природата. Природата при една жена туря само един мъж, и при един мъж само една жена. Единство има в Природата. Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата. Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа.
към текста >>

Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа.
Това е закон вътре в Природата. Природата при една жена туря само един мъж, и при един мъж само една жена. Единство има в Природата. Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата. Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен.
към текста >>

В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден.
Единство има в Природата. Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата. Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете.
към текста >>

Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа.
Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата. Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите.
към текста >>

Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества.
Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел.
към текста >>

Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен.
Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата.
към текста >>

Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне.
Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква.
към текста >>

Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел.
Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква. Целият живот на човека е обусловен и се регулира от разумните природни закони, и напълно е определено, какво може да стане с човека в даден случай. Човек не създава своето бъдеще, но той сега изработва условията за бъдещето си. Онова, което е вложено в него, той го разработва сега.
към текста >>

Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява.
За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота. Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов.
към текста >>

Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно.
Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа.
към текста >>

Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония.
И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа. Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях. По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г. Красотата ще спаси света Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота. „Красотата ще спаси света“.
към текста >>

9. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин.
Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия.
към текста >>

Има само едно правилно разрешение.
Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем.
към текста >>

Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия.
Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път. пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме.
към текста >>

Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб.
пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре. Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб. Защото над всичко има едно око. което наблюдава и една Воля, която има да се изпълни. Всяко препятствие на плана на тази вечна Воля ще даде за резултат закъсняване на благата, които има да дойдат, ако не вървим в хармония с тая Воля. Това, което сега става, е за добро, но не считаме, че няма по-добро. Живота може да се устрои съзнателно и разумно, и колкото по-скоро, толкова по-добре.
към текста >>

И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно.
В миналото, когато човечеството в било в своя инволюционен процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и пътищата и методите за живота и развитието. В процеса на инволюцията, когато човек е слизал от висшите полета на Битието в гъстата материя, природата постепенно е създавала и приготовлявала органите, чрез които да може до се прояви човека, като го е свързвала с ред сили, чрез които той да може до действа. И всеки един орган, всяка една форма е била един ключ, за привеждане в действие на една енергия. В този инволюционен процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън. И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно. Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос. В течение на този инволюционен процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви. Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека. Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието. От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот.
към текста >>

На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение.
По закона на свободата, човек има избор, сам избира пътя, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност. и вследствие на дейността на първия принцип, който действа в неговия организъм и сърце, той попада под влиянието на тъй наречените тъмни сили. И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце. И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили. На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение. И религиите са методи, които са давани ни човечеството за да регулира тези сили и да им даде възходящо направление. А формите и обредите в религиите са внесени от тъмните сили, та чрез тях да заблудят човека, да се откаже от същността на задачата — изправянето на сърцето и по този начин те продължават да бъдат господари на неговото съзнание. Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния бряг — да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него. Значи, възпитанието на сърцето ще стане под ръководството на умът. Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери.
към текста >>

Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши.
Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието. Духът и материята, това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие.
към текста >>

И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност.
Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме.
към текста >>

При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб.
От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г.
към текста >>

Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път.
А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях.
към текста >>

И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г.
Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември.
към текста >>

Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това?
и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума. Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края. Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци.
към текста >>

Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене?
Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края. Аз направих това мълчаливо и разтревожен; какво означаваше това? Защо трябваше да седна така, заобиколен от великите жреци, стоящи прави около мене? Какво изпитание ме очаква? Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл.
към текста >>

Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене.
Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх. За момент аз бях тъй разтревожен, че се питах дали не мога, като стана и вървя напред по коридора, да се изтръгна от средата на жреците без да бъда забелязан. Но аз не се осмелих да направя това, толкова повече че действието на тамяна, комбинирано с това на питието и на мълчанието, произведоха в мен една непривична сънливост. Очите ми бяха полузатворени и аз мислех, че веднага ще заспя, но моя интерес бе внезапно събуден от една ивица светлина, която се виждаше около вратата, на края на галерията. Отворих широко очите си за да гледам и видях веднага, че бавно, бавно, вратата се отваряше, докато се отвори наполовина и от там идваше слаба, неясна светлина.
към текста >>

Направих усилие да се овладея, подпомогнат от този глас, който имаше, най-малкото, не толкова чуден и ужасен характер, както загърнатата фигура, която бе пред мен.
С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си. Но там бе само тъмнина. Тогава аз не можах повече да владея ужаса си и издадох един страшен вик, хващайки главата си с ръце. Гласът на Агмад прозвуча в моите уши. „Не се страхувай, дете мое,“ каза той със своя спокоен и мелодичен глас. Направих усилие да се овладея, подпомогнат от този глас, който имаше, най-малкото, не толкова чуден и ужасен характер, както загърнатата фигура, която бе пред мен. Тя бе пред мен, не съвсем близко, но достатъчно близко във всеки случай, за да изпълни душата ми с необикновен ужас. „Говори, дете“, каза пак гласа на Агмад, „и ни кажи какво те плаши“. Не се осмелих да бъде непослушен, макар че езика ми като че ли бе залепен на небцето ми, и, в същност, една нова изненада ми позволи да говоря по-лесно, което не бих могъл да сторя без това. „Какво“, извиках аз, „не виждате ли светлината под вратата и загърнатата фигура? О!
към текста >>

Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя.
Тъй много изплашен, тогава, как бях могъл аз да се реша да произнеса думите, които можеха да ми докарат едно тъй страшно изпитание? Аз продължих де мълча. Фигурата се обърна към мене и като че ли ме гледаше. Сетне, със същите огнени букви, тъй бързо изчезващи, тя начерта тези думи. „Повтори моето съобщение“. Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя. Езикът ми бе станал голям и като че ли изпълваше цялата ми уста. Фигурата се обърна към мен с един жест на ужасен гняв. С едно бързо движение, тя се хвърли към мен и разкъса воала, който я покриваше. Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше.
към текста >>

Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен.
„Повтори моето съобщение“. Но аз неможех да направя това, страхът ме бе направил физически неспособен да го направя. Езикът ми бе станал голям и като че ли изпълваше цялата ми уста. Фигурата се обърна към мен с един жест на ужасен гняв. С едно бързо движение, тя се хвърли към мен и разкъса воала, който я покриваше. Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание.
към текста >>

Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци.
Витамин С предпазва от малокръвие, хронически артрит, подържа силата на капилярните артерии, носи здраве и сила. Деца нервозни или останали назад в развитието си, могат да се поправят като им се увеличи витамин С във всекидневната им храна. Долната табличка дава количеството на витамина в различните зеленчуци, според изследванията на поменатата американска станция: Процент чист витамин в пресния продукт Портокали 0 04 до 0 06 Доматен сок 0.018 до 0.024 Червени пиперки 0.20 до 0.23 Зелени пиперки 0 18 до 0.20 Пащърнак листо 0.21 до 0 216 Пащърнак корени 0.035 до 0.04 Хрян 0.16 Керевиз листа 0.14 до 0.18 Ряпа 0.032 до 0.038 Спанак 0 06 до 0.10 Зеле 0.02 до 0.10 Грах 0.016 до 0.038 Картофи 0.015 до 0.022 Пресен зелен фасул 0.012 до 0.015 От тук се вижда, че едни от най-богатите на този витамин са пиперките, които ние имаме в изобилие. Те съставляват съществена част от храната на нашия селянин. Това обстоятелство, може би, е причина тъй да е здрав и издръжлив, въпреки лошите икономически условия, при които е поставен да живее и работи. Това американско откритие трябва да се направи достояние но всички и да се използва за реклама на нашите пиперки и други зеленчуци. Ние също трябва да се проникнем от предимството на пиперките и да увеличим тяхната употреба, особено в храната на децата и недъгавите и то в прясно състояние. Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави, силни, млади! Из в-к „Зора“ Жаба и Дилаф (басня) Воденичния улей силно струеше вода срещу порницата. Тя бързо се въртеше и караше воденичния камък. Върху камъка беше настанено дървеното Кречетало.
към текста >>

— Ей, какво правиш там?
То подскачаше, тропаше, крякаше, но вършеше и една много важна работа. Без него не би могло житото постоянно и равномерно да тече. Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача. — Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото. При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата.
към текста >>

— Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти?
Освен това, крякането на Кречеталото оживяваше воденицата. Негова глас се чуваше, наделеч, което означаваше че тя не седи празна, а мели. Една любопитна жаба се провряла във воденицата, изкачила се по натрупаните чували, и като Кречеталото почнала да кряка и да подскача. — Ей, какво правиш там? —извикал й воденичарският Дилаф. — Каквото прави Кречеталото, — отговорила жабата, — защо питаш ти? Питам те, защото само крякаш и цапаш чувалите, а никаква работа не вършиш. Научи се, прочие, че за такива има место само в блатото. При тези думи Дилафът хванал жабата през кръста и я из-хвърлил вън от воденицата. * * * Само Кречеталото работи с крякане. А всеки друг, който кряка, подобен е на жабата.
към текста >>

10. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери.
Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува.
към текста >>

Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота.
БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Днешният човек разглежда и разрешава нещата механически. Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото. Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки. Тая серия беседи посочва методите, по които може да се излезе из днешния хаос към една нова култура. Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил.
към текста >>

Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните черти на човека.
Обич към знанието. Великият закон. Абсолютна чистота. Тихият глас. Отворените очи. Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните черти на човека. Разумният живот. Сфинксът. Положителните и отрицателни черти на човека. Трите основи на живота. Закон за единство и общност. Духовното в човека.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта.
Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят.
към текста >>

Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни.
Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала. Да изчисти също и постъпките си. Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни. Така той ще стане истински човек, годен член на живата природа, способен да изпълнява функцията, която му с възложена. Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа. И ако не я извърши, той е отговорен. Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения. И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата?
към текста >>

Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици.
Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа. И ако не я извърши, той е отговорен. Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения. И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата? Човек върши всичко това, защото вътрешно не е чист. Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще дойдем (из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.) „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие ще пребъдват в мене. Тогава и аз ще ви се изявя“. Йоан 15 гл. Три неща има да учи човек: да остави старото, да възприеме новото, и като го възприеме, да го приложи.
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще дойдем (из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.) „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“.
И ако не я извърши, той е отговорен. Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения. И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата? Човек върши всичко това, защото вътрешно не е чист. Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ще дойдем (из неделната беседа „Ще дойдем“ – 13.XI.1938 г.) „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие ще пребъдват в мене. Тогава и аз ще ви се изявя“. Йоан 15 гл. Три неща има да учи човек: да остави старото, да възприеме новото, и като го възприеме, да го приложи. Ако малкото дете, което влиза в първо отделение, трябва да учи това, което е учило в къщи, няма защо да ходи на училище.
към текста >>

Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род Това, именно, го прави ангел.
Човек се нуждае от нова светлина, в ново направление. Това е закон на битието. Бог иска да даде на човека нова посока, да измени негов те мисли, чувства и постъпки. И човек иска да се измени, да стане като ангел. За да стане като ангел, той трябва да има онова дълбоко вътрешно разбиране, каквото ангели има. Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род Това, именно, го прави ангел. А човек е човек, за щото неговите мисли, чувства и постъпки са обикновени, като на човек. Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми. Всяка мисъл, всяко чувство. И всяка постъпка в човека представляват три вида процеси, които действат в него едновременно и го оформяват. Без тях човек не може да се оформи.
към текста >>

Какво направих аз с моите думи?
— Сериозно ти говоря. Можеш да си запишеш и датата даже. Като мине това време, ще видиш вярно ли съм ти говорил, или не. — Дано е вярно! Ще чакам това време. Какво направих аз с моите думи? Прекарах светлинните лъчи под известен ъгъл. И като възприе тази светлина в ума си, той намери, че е възможно чичо му да му остави наследство от 500 хиляди лева. Това е едно предсказание. И в какво седи силата на едно предсказание? Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите.
към текста >>

Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота.
Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не. Всеки човек. който иска да ви излъже, внася тъмнина във вас. Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина.
към текста >>

За да израсте и да се развива правилно, все тачи един разумен човек трябва да поеме грижи за нея.
жената, от която детето се ражда, не е нищо друго, освен земята. Посевите семката в земя та и след време тя сама по се бе си израства. Обаче земята не е майката на семето. Тя само го отглежда. В това отношение човек представя една семка. За да израсте и да се развива правилно, все тачи един разумен човек трябва да поеме грижи за нея. Той ще я по сади в една градина, за да из расте. Вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине в пътя на своето бъдеше развитие. При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо.
към текста >>

Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе.
Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля.
към текста >>

Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си.
Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля. Това недаване плод от страна на лозената пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.
към текста >>

Не е въпрос да се плашим от Бога, но трябва да имаме любов към Него и каквото направим за Него, да ни е приятно.
ако работеше изключително за себе си. Затова казвам: Служете на Бога. Като уреждате работите на Бога, Той ще уреди вашите работи. Като казвам, че трябва да уреждате Божиите работи, това не значи, че Божиите работи не са уредени, Но като уреждате работите на Бога, вие ще имате по-голям кредит за себе си. Ако не служите на Бога и не мислите за Него, вие няма да имате тази интелигентност, каквато ви е нужна. Не е въпрос да се плашим от Бога, но трябва да имаме любов към Него и каквото направим за Него, да ни е приятно. да го вършим от любов и съзнание. Служим ли по този начин на Бога, и Той ще изпитва радост и веселие, като върши нещо за нас. И тогава, като си легнете вечер, да поддържате в себе си радостта, че сте свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас. Поддържаме ли тази мисъл в себе си, и сънят ни ще бъде здрав, спокоен. Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни.
към текста >>

До някъде те са прави.
Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си, и те ще се състарят преждевременно. Като не обичат Господа, хората искат по този начин да Го състарят.
към текста >>

Това не е правилно.
Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват. Майката и бащата остаряват по единствената причина, че децата им не ги обичат. И ако бащата или майката не обичат децата си, и те ще се състарят преждевременно. Като не обичат Господа, хората искат по този начин да Го състарят. Това не е правилно. Защото както постъпват, така им се връща и на тях. Дойдете ли до Бога, вие трябва да държите в ума си най-светли. свещени мисли за Него. Имаш ли нещо свещено в душата си за Бога, в Негово име ти можеш да разсееш и най-голямата тъмнина. В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне.
към текста >>

Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания.
Защото както постъпват, така им се връща и на тях. Дойдете ли до Бога, вие трябва да държите в ума си най-светли. свещени мисли за Него. Имаш ли нещо свещено в душата си за Бога, в Негово име ти можеш да разсееш и най-голямата тъмнина. В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне. Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания. Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще си замине. Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо.
към текста >>

Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие.
Дойдете ли до Бога, вие трябва да държите в ума си най-светли. свещени мисли за Него. Имаш ли нещо свещено в душата си за Бога, в Негово име ти можеш да разсееш и най-голямата тъмнина. В Негово име каквото бутнеш, всичко ще тръгне. Вие можете да направите един опит, но не със сегашните си разбирания. Вие не сте правили опит да се лекувате с името Божие. Ако някой от вас се разболее и стигне температура 41 градуса, всички лекари се произнасят, че този човек ще си замине. Обаче, ако този човек призове името Божие от дълбочината на душата си, той може моментално да стъпи на краката си и за чудо на лекарите да се разхожда здрав из стаята си. Името Божие, това е Божественият еликсир, който внася, вечното подмладяване. Единственото нещо. което подмладява хората, това е любовта.
към текста >>

След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията.
Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини, паневритмичните упражнения почват още преди изгряването на слънцето. През лятото, когато слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията. Тия упражнения са шест и се правят без музика. При всяко от тях обаче, се произнася една определена формула. Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята, според условията. След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия.
към текста >>

Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода.
Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл.
към текста >>

За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл.
Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци.
към текста >>

Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите.
Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота.
към текста >>

Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата.
Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи.
към текста >>

Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.
Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов.
към текста >>

12. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията.
които са необходими за да живеем и се развиваме при сега събудените в нас нужди. При мисленето ние сме във връзка със същността на живота. който прониква — нещата и явленията. При мисленето ние се свързваме с живота, който пулсира в нещата и той протича и в нас и ние преживяваме това като приятно състояние. Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато мисли. При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите. Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист.
към текста >>

Той го направи с двете си ръце.
Когато спорят върху известни въпроси, хората казват понякога: Ние не сме животни. Аз гледам другояче на въпросите. Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания.
към текста >>

Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая.
Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: На тебе давам всички животни, ти ще им заповядваш. Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци. Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая. Заедно с него и те ще се върнат в рая. Днес мнозина хора очакват времето да се спасят. Това е частично разбиране. Всичко в света съставя едно цяло. Тъй щото, не е достатъчно да бъде добре само на очите, на ушите, на носа, на устата, но трябва да бъде добре и на дробовете, на стомаха, на ръцете, на краката — на всички външни и вътрешни удове в човека, за да може да се каже, че той е здрав.
към текста >>

Питам: какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него?
Извън рая позлатените работи вървят, но в рая позлатените работи не се приемат. Ако искате да се върнете в онова първично положение на нашето здраве, ще знаете, че в здравето позлатени неща не се приемат Позлатеният човек не може да бъде здрав. Временно той може да бъде здрав, но щом се изтрие позлатеното, здравето веднага изчезва. Щом се махне златото на позлатения предмет, останалият метал отдолу веднага се окислява. Много вярващи казват, че вярват в Бога. Питам: какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него? — Аз вярвам, че Той е направил света. Дали вярваш или не вярваш, това нищо няма да ти допринесе. Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага.
към текста >>

— Аз вярвам, че Той е направил света.
Ако искате да се върнете в онова първично положение на нашето здраве, ще знаете, че в здравето позлатени неща не се приемат Позлатеният човек не може да бъде здрав. Временно той може да бъде здрав, но щом се изтрие позлатеното, здравето веднага изчезва. Щом се махне златото на позлатения предмет, останалият метал отдолу веднага се окислява. Много вярващи казват, че вярват в Бога. Питам: какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него? — Аз вярвам, че Той е направил света. Дали вярваш или не вярваш, това нищо няма да ти допринесе. Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага.
към текста >>

Ти чакаш да се оправи времето, та тогава да отидеш на екскурзия.
Намислите ли нещо, направете го. Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, влажно, вятър имало, не отлагай. Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне. Ти чакаш да се оправи времето, та тогава да отидеш на екскурзия. По човешки е така, но не и по Божествено. Влажното, мъгливото време не трябва да ви смущава. Ако искате да знаете, мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествената енергия, която иде отвън, т. е. в самата влага. Влажните дни са магнетични.
към текста >>

Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл.
Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства. В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната. Сега всеки от нас трябва да изпрати мисълта си, да се прекрати войната. Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл. От нас зависи, дали войната ще се прекрати, или по-скоро ще се свърши. Ще кажете, че ние не можем да спрем войната. Ние не можем да я спрем, но можем да я съкратим. Ако войната се продължава пет години, ние можем да я съкратим с една година, да продължи четири години. Или, ако трае четири години, да я съкратим на три.
към текста >>

Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество.
Обществото трябва да живее за народа. Народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за Бога. Да живее за Бога, това е идеалът на човека. Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество. Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал. Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал.
към текста >>

Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога.
Народът трябва да живее за цялото човечество. Още по-високо е човек да живее за цялото човечество. Най-високо е човек да живее за Бога. Да живее за Бога, това е идеалът на човека. Ако живее за Бога, човек ще има правилни отношения към себе си, към дома си, към обществото, към всички народи, към цялото човечество. Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал. Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. Сега често се говори за лошото в света.
към текста >>

Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото.
Това знание е преходно. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.
към текста >>

Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер.
Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение. Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога.
към текста >>

обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта.
написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение. Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога. и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят.
към текста >>

Мнозина са ме питали, как може да се оправи света.
В това отношение те са много взискателни. Напротив, ако не получите скоро отговор, радвайте се, че други някои са получили в това време отговор на своите заявления. Като се отговори на тях, ще дойде и вашия ред. Важно е човек да настоява на молитвата си. В това време обаче трябва да работите. Мнозина са ме питали, как може да се оправи света. Други са ме питали, как могат да се лекуват. За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Щом изпълни това, всичко останало ще си дойде на времето. Ето защо никога не се съмнявайте в намеренията на Бога. Усъмните ли се в Господа, ще дойдат големите противоречия.
към текста >>

За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва правилно.
Като се отговори на тях, ще дойде и вашия ред. Важно е човек да настоява на молитвата си. В това време обаче трябва да работите. Мнозина са ме питали, как може да се оправи света. Други са ме питали, как могат да се лекуват. За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Щом изпълни това, всичко останало ще си дойде на времето. Ето защо никога не се съмнявайте в намеренията на Бога. Усъмните ли се в Господа, ще дойдат големите противоречия. Не казвайте, че Господ не ви е обърнал внимание. Не се съмнявайте във възможността слънцето да ви стопли.
към текста >>

Направите ли това, и слънчевата енергия ще извърши своята работа.
Не казвайте, че Господ не ви е обърнал внимание. Не се съмнявайте във възможността слънцето да ви стопли. От вас зависи какво положение сте заели по отношение на него. Ако се качите на един планински връх, въпросът лесно се решава. Ако сте в някоя долина, ще трябва да се нагодите специално, да може слънчевата енергия да действа върху вас. Направите ли това, и слънчевата енергия ще извърши своята работа. Така правят и растенията. Когато искат да се ползват от слънчевите лъчи. те специално се нагаждат към тях. Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията.
към текста >>

Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г.
с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си.
към текста >>

серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли !
серия, 2 том. 30 Праведния, беседи IX серия 3 том. Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том Мнозина казваха, X. серия том 1 Ни мъж, ни жена, X серия, том 2 Синове на възкресението, X серия, том 3 За съдба дойдох, XI серия Учителю благи, XII серия, том 1 Който има невестата, XII. серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли ! В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
към текста >>

За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>

С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>

Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше.
Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост. Слухът зарад Тебе, о, безгрешни, стигна до моите уши и от тогава аз не знам спокойствие. Моят дворец, моите съкровища изгубиха цена за мене.
към текста >>

Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това?
- Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия. - О Бхагават! Мрак по-тъмен от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . .
към текста >>

Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител.
Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести. След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца. Това не се хареса на някои стари, приближени на баща му. Скоро се явиха някои недоволни от Джета, почнаха да осъждат неговите действия, макар справедливи и добри, ала не всякога съгласни с духа на старите царедворци и затуй не се харесваха от неговите министри. Джета си беше спокоен, и глухото роптание на придворните не го дразнеше.
към текста >>

Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход.
. . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
към текста >>

Чрез дълбокото дишане, и особено ако то става по правилата, които посочва окултизмът, човек може да поеме много прана в себе си, която ще очисти, ще укрепи неговата нервна система, дихателната и всички други органи.
Той е проникнат от една велика сила, наречена „прана“. Праната е извор на живота. Тя поддържа жизнената дейност на нашите органи. С колкото повече прана е снабден един орган, толкоз той е по-здрав и неподатлив на болести. Даже и болният орган, ако се напои с прана, ще оздравее много лесно. Чрез дълбокото дишане, и особено ако то става по правилата, които посочва окултизмът, човек може да поеме много прана в себе си, която ще очисти, ще укрепи неговата нервна система, дихателната и всички други органи. Човек ще почувства в себе си прилив на здраве, на мъдрост, на жизнерадост. Дълбокото дишане е толкоз важно, че с него могат да се излекуват много болести. Същата тази енергия прана може да се погълне в голямо количество и чрез слънчевите бани. Слаби деца чрез слънчеви бани могат за кратко време да се укрепят. Обучението в днешното училище става главно в класната стая, между четирите стени.
към текста >>

Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения.
Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове. Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще.
към текста >>

Това дете ще се развива правилно.
Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове. Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни. Това дете ще се развива правилно. Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист. Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората.
към текста >>

Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка.
То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист. Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял. Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка. Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава. 2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е. то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр. От горните два примера някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието на детето.
към текста >>

2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е.
Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял. Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка. Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава. 2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е. то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр. От горните два примера някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието на детето. В същност, второто влияе толкоз върху детето, колкото и първото. Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето! Напр., бащата или майката могат да бъдат много любезни към петгодишното си дете, обаче, каква полза от това, ако тя пред него се карат на слугата и даже го бият.
към текста >>

Това той най-добре ще направи, като развие любовта у детето.
Ян Хус е бил изгорен жив за един висок идеал, с който той е мислил, че служи на човечеството. Той е бил изпълнен от любов към последното. С това Ян Хус е взел стотици стъпала изведнъж по тази стълба. Такива хора като Ян Хус са цветът, есенцията на човечеството. Казахме по-рано, че възпитателят трябва да се стреми да работи за по нататъшната еволюция на детето. Това той най-добре ще направи, като развие любовта у детето. Това трябва да бъде една от най-главните цели. В семейството и в училището такива трябва да бъдат условията, че това да се постигне в най-голяма степен. Добре, но пита се сега, кой е най-важният възпитателен фактор, с който ще се развие любовта у детето? Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете.
към текста >>

Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен.
Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране.
към текста >>

Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига.
Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов. Този способ се е показал успешен, когато е бил опитан.“ Любовта на възпитателя към ученика е важна между другото и в това отношение, че ще улесни и пряката училищна работа. Любовта ражда любов.
към текста >>

„И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е.
Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания.
към текста >>

Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях.
когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава. Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно.
към текста >>

Тая картина ми е направила голямо впечатление.
Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество. Ще изчезнат границите между брат-народите. Който работи за тази идея, той работи за бъдещето. Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на народите. Като издание на „Възраждане“ има една картина под заглавие „Християни“. Тая картина ми е направила голямо впечатление. В нея е представен Христос с едно неземно сияние. Властниците и военните на всички времена му поднасят в дар окървавени оръжия и отсечените глави на своите противници. Той с тъга си отвръща погледа от тях. Той не ги познава. Не трябва да подхранваме шовинизма нито в дома, нито в училището.
към текста >>

А какво се прави сега?
На ученика ще се дадат на разположение разни физически машини и апарати. за да работи с тях; при работенето с тях той ще се запознае с физиката и нейните закони. Некои от тези машини и апарати сам той трябва да си ги приготви, а не да му се дават готови. По аналогичен начин може да става обучението по химия И така, обучението по цялото естествознание ще се постави на съвсем други основи. Обучението по естествознание ще се основава на труда, на активността на самото дете. А какво се прави сега? Ученикът днес е най пасивното лице на света. То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят. Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам.
към текста >>

Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят.
По аналогичен начин може да става обучението по химия И така, обучението по цялото естествознание ще се постави на съвсем други основи. Обучението по естествознание ще се основава на труда, на активността на самото дете. А какво се прави сега? Ученикът днес е най пасивното лице на света. То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят. Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам. Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение.
към текста >>

Направихме учениците най-активни в училището, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр.
Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение. Така се развиват в него благородни социални чувства. Но всичко това достатъчно ли е? Направихме учениците най-активни в училището, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр. Но всичко това . достатъчно ли е? С всичко горно какво сме направили? Ние сме снабдили ученика само с материалистични представи. Всичко това е хубаво, необходимо е. Но.
към текста >>

С всичко горно какво сме направили?
Така се развиват в него благородни социални чувства. Но всичко това достатъчно ли е? Направихме учениците най-активни в училището, основахме обучението на труда и запознахме учениците по най-последните методи на педагогиката с природните явления и закони: сега вече учениците знаят много подробности за минералите, камъните, за растенията, насекомите, влечугите, птиците, бозайниците и пр:; знаят за техния живот, за връзката между тях и околните условия, знаят за тяхната еволюция и пр. Но всичко това . достатъчно ли е? С всичко горно какво сме направили? Ние сме снабдили ученика само с материалистични представи. Всичко това е хубаво, необходимо е. Но. ако се ограничим само с това и не отидем по-нататък, то ученикът ще. живее само с материалистични представи. А това е много опасно за неговото по-нататъшно развитие.
към текста >>

„Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“ „Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините.
“ „Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “ „С очите на ума се прозират сенките на истината! “ „Умът гледа във вечността така, както окото в утринния здрач, преди пукването на зората. В мрачината предмета е сянка — черно петно в тъмния фон на небосклона“. „Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“ „Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините. Чрез него се преминава в царството на истините — източника на Великата Светлина. Такъв е стремежът към съвършенството! „О сине на мъдростта! Разбери всичката важност на положението, което ти заемаш в Живата Природа! Под тебе е цял един свят на живот; над тебе е също така цял един свят на живот.
към текста >>

Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти.
Той живее в празния шум на живота, който е около него. Ала до скрития живот в моето царство на мълчанието, който е под него и над него, той никога не се е доближил. А там е същността на живота!. .. „О човече на суетата! Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе!
към текста >>

При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания.
Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VI.) VI. ОБЩИ ФОРМИ „Всичко в природата е отношение и хармония. Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“. При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер. Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните идеи, посочени от общото. Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони. Четецът, който е изучил и опитал главните принципи, изложени в гл.
към текста >>

При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия.
Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо. Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице. В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото. При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия. Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13. Свръзката между тая форма на лице и ума се илюстрира прекрасно от ефекта, произведен чрез култивирането върху лица, които са. расли в сравнително невежество и под условия непригодни да предизвикат умствените качества към активност, но впоследствие, влезли в обществото на културни хора, техните челни органи се събуждат и развиват чрез възпитанието. Едно постепенно, но забележимо изменение става във външния вид на лицето, което разглеждахме. Челото и горните части на лицето както в страни, така и вътрешно, се развиват, понеже веселието, идеализма и строителността, недостатъчно развити във всеки некултурен и див народ, биват.най-забележително уголемени, до като в същото време става едно намаление на долните части, което причинява от ден на ден по-забележително изменение на кръглата форма, представена на фигура 6.
към текста >>

Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна.
При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва. Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16. Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна. Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр.
към текста >>

Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса.
Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр. до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н. до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса. Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си. Наклонението назад на лицевата линия (вж. фиг. 18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока.
към текста >>

Албиог ДВЕРИ АРАБСКИ НАРОДНИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОГОВОРКИ1) Това са оттук оттам сбрани и преведени поговорки, в които се крият физиогномични истини —: плод от опитността на един народ, който е направил доста много за европейската култура и като творец и като посредник.
Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно. Превел от английски: В. Каназирев Б. М. Албиог ДВЕРИ АРАБСКИ НАРОДНИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОГОВОРКИ1) Това са оттук оттам сбрани и преведени поговорки, в които се крият физиогномични истини —: плод от опитността на един народ, който е направил доста много за европейската култура и като творец и като посредник. За дилетанта тия поговорки ще бъдат любопитна забава, но за истинския изследвач-физиогномик —предмет, чиято обоснова грижливо трябва да издири. — При всяко изследване верни биват винаги само резултатите, добити от целокупността, т. е. от съотношението на всички части —: Сключените вежди сочат волята, но при сплеснат нос имаме упоритост — инат — , при шилест нос. — хитрост, при прав нос — лиха воля при правилен нос — разумна проява на волята, при орлов нос — воля и страст, при овчи нос — непостоянна воля, при вирнат нос волята изчезва и пр. При това трябва да се съобразяваме дали веждите са гъсти, шилести, красиви и пр., дали е развита подкожната жила на челото над носа и какви и колко са чертите, образуващи се като се сбират веждите.
към текста >>

— хитрост, при прав нос — лиха воля при правилен нос — разумна проява на волята, при орлов нос — воля и страст, при овчи нос — непостоянна воля, при вирнат нос волята изчезва и пр.
Каназирев Б. М. Албиог ДВЕРИ АРАБСКИ НАРОДНИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОГОВОРКИ1) Това са оттук оттам сбрани и преведени поговорки, в които се крият физиогномични истини —: плод от опитността на един народ, който е направил доста много за европейската култура и като творец и като посредник. За дилетанта тия поговорки ще бъдат любопитна забава, но за истинския изследвач-физиогномик —предмет, чиято обоснова грижливо трябва да издири. — При всяко изследване верни биват винаги само резултатите, добити от целокупността, т. е. от съотношението на всички части —: Сключените вежди сочат волята, но при сплеснат нос имаме упоритост — инат — , при шилест нос. — хитрост, при прав нос — лиха воля при правилен нос — разумна проява на волята, при орлов нос — воля и страст, при овчи нос — непостоянна воля, при вирнат нос волята изчезва и пр. При това трябва да се съобразяваме дали веждите са гъсти, шилести, красиви и пр., дали е развита подкожната жила на челото над носа и какви и колко са чертите, образуващи се като се сбират веждите. Друг пример: Тънкият врат показва разстрой в гърдите, а дебелият — в пищев. система, но тънък или дебел врат физиогномията нарича несъразмерния. Един човек може да има тънък врат и да е здрав в гърдите, стига само вратът да е съразмерен с другите части на тялото, и такъв врат истинският физиогномик не би счел тънък; той ще схваща и ще цени всяко хармонично и дисхармонично,съразмерно и несъразмерно развитие на изследваната част. Ето защо, повтарям: дилетантът ще намери в тия поговорки любопитна забава, но истинският физиогномик —предмет, чиято обоснова трябва да издири.
към текста >>

Пръстите Създателят на хирогномията на пръстите е французинът д’Арпантини, който е направил тия части на ръката основа на своята система на хирогномията.
* 33. — Женствен мъж — голям сластец. _________________________ 1) Редакцията не взема никаква отговорност за оригиналните съкращения на термините в горните поговорки. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 7. Пръстите Създателят на хирогномията на пръстите е французинът д’Арпантини, който е направил тия части на ръката основа на своята система на хирогномията. Той изработил една образцова и неопровержима система на формите на ръката и тяхното значение. И наистина, пръстите, които допушат безброй разновидности в своята форма, са от голямо значение при хирогномичната преценка на ръката. От формата и вида на пръстите се вадят най-важните заключения за характера и духа на човека. Достатъчно е да хвърлим само един повърхностен поглед върху пръстите на различни ръце и ние ще забележим, че има гладки и възлести пръсти, според това дали главичките на отделните костици при ставите изпъкват от основните линии на пръста или не (фигура 32). Така наречените възли на пръстите, както се вижда от фигурата, се съвпадат с надебеляваният на костичките при ставите и ние имаме на всеки пръст, с изключение на палеца, по два такива възела, които се характеризират с по-силно набръчкване на кожата по горната повърхност на пръста.
към текста >>

те ще бъдат успоредни, и 3) дали са лопатовидни; в такъв случай, линиите ще се раздалечат.
34). 3. Лопатовидни пръсти, чиито върхове са. по-широки от основата и придобиват формата на лопати или обърнат конус (фиг. 35). За да установим формата на един или няколко пръсти, постъпваме по следния начин: Поставяме ръката върху един голям лист бяла хартия, който да обхваща цялата ръка и с един добре подострен молив описваме точно контурите на всеки пръст върху листа. Така описаните линии се продължават с една линия, за да се види: 1) дали пръстите са остри; в такъв случай, продължените линии ще се пресекат в една известна височина; 2) дали са квадратни; в такъв случай, тия линии няма да се пресекат, т. е. те ще бъдат успоредни, и 3) дали са лопатовидни; в такъв случай, линиите ще се раздалечат. Естествено, на една и съща ръка пръстите могат да бъдат едни лопатовидни, други остри и трети квадратни; но на всяка от тия три форми съответстват напълно определени качества на духа и на характера. Тия последните биват повлиявани от това, дали пръстите са гладки или възлести. Затова практичната хирогномия трябва да се занимава не само с формата на върховете на пръстите, но едновременно и с техните възли. От това следва, че собствено трябва да се различават 9 типа пръсти, защото всеки от трите основни типа (остър, квадратен и лопатовиден) се разпада от своя страна на една гладка, възлеста и смесена разновидност. Ние сега ще се занимаем по отделно с всеки от тия видове пръсти: а) остър или коничен пръст (фиг. 33).
към текста >>

За това ние искаме да направим палеца предмет на особено разглеждане.
Що се отнася до формите на пръстите и ръцете, те изобщо се наследяват, а не се придобиват. .Може чрез особено действащи външни обстоятелства да станат някои изменения във формата, но първоначалния тип остава непроменен. Най-после и дължината на пръстите дава материал за някои заключения, за които ние вече говорихме при разглеждането на основните положения на хиромантията. Съществено повлиявани биват значенията на четирите пръсти, за които говорихме досега, от формата на палеца, който заема особено положение; защото до известна степен самото положение на палеца срещу останалите пръсти показва, че той опонира на съответстващите на пръстите качества, т. е. че той може да влияе върху тях, като ги изменя или усилва. За това ние искаме да направим палеца предмет на особено разглеждане. Палецът „Ако липсваха други доказателства, то палецът би ме убедил в съществуването на Бога“. — Нютон. Със своето особено положение палецът представлява характерното различие между животните от по-висшите и тия от по-низшите видове, които също показват едно разнообразно развитие .на предните крайници. Както по-висшето животно се различава от по-низшето чрез своята по-добре развита ръка, така и ние се различаваме от първите чрез развитието на палеца на нашата ръка. Както ръката без палеца би представлявала.
към текста >>

Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята.
един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган на тялото, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение. Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята. Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност. Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка. Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен. Последният фаланг, обаче, така е сраснал с дланта, че изглежда тая част.
към текста >>

Тялото изобщо прави женствено впечатление.
(в ). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера. Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната. Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен. Канцеровият тип се нуждае от домашно огнище и симпатия, но за него е мъчно дълго време да задържи своята симпатия върху едно и също лице. Той е непостоянен в тая, както и в някои други области и това прави живота му понякога особено тежък в някои работи, обаче, Ракът е твърде постоянен именно — по отношение своите идеали, — в каквото и направление да са, той ги следва с голяма енергия, ракът държи здраво това, което улови. Той е подложен на често меняващи се душевни възбуждения.
към текста >>

Той е непостоянен в тая, както и в някои други области и това прави живота му понякога особено тежък в някои работи, обаче, Ракът е твърде постоянен именно — по отношение своите идеали, — в каквото и направление да са, той ги следва с голяма енергия, ракът държи здраво това, което улови.
Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен. Канцеровият тип се нуждае от домашно огнище и симпатия, но за него е мъчно дълго време да задържи своята симпатия върху едно и също лице. Той е непостоянен в тая, както и в някои други области и това прави живота му понякога особено тежък в някои работи, обаче, Ракът е твърде постоянен именно — по отношение своите идеали, — в каквото и направление да са, той ги следва с голяма енергия, ракът държи здраво това, което улови. Той е подложен на често меняващи се душевни възбуждения. Той трябва чрез непрекъснато сменяващи се условия на живота да се развива по-нататък; вероятно защото в предишните въплътявания той е имал твърде малко опитност да почувства всички степени на емоцията, както най-висшите, така и най-низшите. В много съчинения върху астрологията се среща, че Канцер дава силна памет. Това може да е вярно за слънцето, поставено в Канцера, но Канцер като асцендент дава, напротив, твърде слаба памет. е знакът на сензитивните и медиумите.
към текста >>

Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през .
Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка. Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето. Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през . По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване. Някои съвременни астролози, които в своя хороскоп имат знака , поясно от другите, го наричат „царският знак“, и с право — хората от тоя тип с удоволствие придават нещо царско в своята външност. Това може да се забележи даже и в царския жест, с който просякът, роден под тоя знак, приема милостинята. Първият деканат дава най-чистият Лео-тип.
към текста >>

Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят.
Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм. в десц. Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят. в I. С. значи, че основната черта на характера е сила, която, обаче, от време на време в своите проявления изглежда жестока. () САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък.
към текста >>

прави духа твърде възприемчив, също и към психически влияния, с други думи, медиумистичен.
У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик. в десц. прави духа твърде възприемчив, също и към психически влияния, с други думи, медиумистичен. в I. С. Основната черта на характера е самопожертвувателност и благоговейност, понякога се изразява и в пълна липса на инициатива и слабо желание за дейност. .. (Следва) АСТРОНОМИЯ: Лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г.
към текста >>

И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може.
Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може. да причини промени и в атмосферата — ветрове и дъждове, буря, градушка и светкавица. По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“. В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата. Казах, че той бе баща на хомеопатията.
към текста >>

Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации.
Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност. Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри.
към текста >>

отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си.
Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
към текста >>

Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност.
Той казва: „на ириса се явиха на синия фон бели писмени знакове, от които едни изглеждаха като цифри, един имаше формата на голямо Т., а друг на голямо V. За да убеди невярващите, Тенон накарал един рисувач да рисува окото от натура с пастел. От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей. Преди неколко години в една парижка клиника се явила една жена, в чиито очи още от детинство се виждали знакове като печатани цифри. През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове. Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност. КНИЖНИНА 3.
към текста >>

Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена.
За да убеди невярващите, Тенон накарал един рисувач да рисува окото от натура с пастел. От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей. Преди неколко години в една парижка клиника се явила една жена, в чиито очи още от детинство се виждали знакове като печатани цифри. През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове. Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност. КНИЖНИНА 3. Д.р Ив. Джейков.
към текста >>

Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност.
През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена. Нещо още по-забележително в случая е наследствеността на тези знакове. Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност. КНИЖНИНА 3. Д.р Ив. Джейков. Противо-инфекциозните свойства на неограническите арсенови съединения. Принос към фармакологията на liquor Fowler (критическа студия за конкурс). 4. От същия автор.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно.
Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека.
към текста >>

За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея.
Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека?
към текста >>

Ще каже някой, че това прави природата.
И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност.
към текста >>

известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях.
Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
към текста >>

Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.
към текста >>

правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух.
към текста >>

Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления.
И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
към текста >>

Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона.
към текста >>

Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
към текста >>

Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им.
към текста >>

В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>

Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия".
към текста >>

Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа.
към текста >>

Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон.
чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята. НОВА ЕСТЕТИКА Из Сюли Прюдом ОЧИТЕ Любими, сини, черни, с хубав зрак, очи безброй са видели зората; те спят сега под гробовете в мрак, а слънцето възхожда над земята! И нощите, по-тихи и от дни, през блян очи безброй са възхитили ; звездите вечно бляскат във висини, очите с пълна сянка се покрили. Ох! погледът е в тях изгубен веч, не, не, това кой може да повярва!
към текста >>

Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята.
ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята. НОВА ЕСТЕТИКА Из Сюли Прюдом ОЧИТЕ Любими, сини, черни, с хубав зрак, очи безброй са видели зората; те спят сега под гробовете в мрак, а слънцето възхожда над земята! И нощите, по-тихи и от дни, през блян очи безброй са възхитили ; звездите вечно бляскат във висини, очите с пълна сянка се покрили. Ох! погледът е в тях изгубен веч, не, не, това кой може да повярва! — обърнали се негде те далеч, незримото там дето се намерва. На заник както гаснещи звезди напущат ни, но пак в небе се спират, зениците захождат без следи, но никога за нас т не умират.
към текста >>

Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили.
Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо. Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят. И важна мисия има това окултно движение при обновата на живота. Време е вече човечеството да познае вечните божествени истини.
към текста >>

Окултизмът е в състояние да направи това.
“ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни. Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ.
към текста >>

Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“.
Те могат да се намерят, само като се изследва духовната страна на света. Ето защо без окултизма няма да се разрешат проблемите, които днес са сложени на зелената маса. Разбира се, никой няма да оспори твърдението, какво само този е способен да посочи най-целесъобразни средства, който има по-дълбоко познание по предмета. Ето защо практически средства може да посочи само този, който изследва Всестранно нещата, т. е. освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна. Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“. Бляскаво това се потвърждава в педагогиката. Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи.
към текста >>

Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело.
и 5, год. I. От педагогическите идеи, които днес вълнуват умовете, най-важни са идеята за свободното възпитание и трудовия принцип. Защитниците на първия принцип днес често виждаме да са защитници и на втория. Един от най-талантливите защитници у нас на тези нови течения и главно на първото е симпатичният и благородният по стремежите си Violino primo (г. Цонко Попов). Това, което той е направил, след време, когато утихнат страстите, достойно ще се оцени от историка на нашето учебно дело. Горещо препоръчвам книгите му: „В зората на освобождението“, „Школско звънче“ и многобройните му статии, пръснати в спис. „Училищна практика“, „Педагогическа практика“ и пр. Некои мислят, че неговите възгледи са точно копие на възгледите на Шарлеман. Вярно е, че има нещо общо между тях, но Violino primo отива по-далеч. Названието „дидактично художество“, с което се кръсти течението на Violino primo и на хората около „Училищна практика“, породи известни недоразумения.
към текста >>

Това именно е направил лекторът със северно-германската митология.
Дали техните автори са обикновени хора? — Те са били окултисти. Значи, тези религиозни книги имат окултен произход, както свещените книги на всички религии. МИТОЛОГИЯ И ОКУЛТИЗЪМ Ернст Юли в 4 лекции говорил на тема: „Северно - германската митология от окултно гледище“. В народните митове и легенди често се крият дълбоки окултни истини, Когато човек, въоръжен с окултни познания, ги изучи в първоначалния им вид, ще види, че много от тях са алегорично изложение на велики истини. Това именно е направил лекторът със северно-германската митология. Ще взема един пример от гръцката митология, за да обясня това. Напр. легендата за Тезея. Ималр едно подземие, казва тази легенда, наречено лабиринт. То имало много ходове, кръстосани в разни посоки, тъй че човек, влязъл вътре, не можел да намери изхода. В лабиринта живяло чудовището минотавър, което изтребвало сума народ.
към текста >>

А при евритмията, според нея, ние не правим нищо друго, освен вървим по обратен път, т. е.
Както говорът е израз на душевния мир, така и при евритмията чрез движения се изразява вътрешния мир, душевните вълнения. Евритмията е нещо съвсем различно от днешните танци и гимнастики. Евритмичните движения са нещо, което завладява слушателя и самия играч, защото те са плод на дълбоко разбиране на силите в човешката душа. В тях има красота и истина. Според госпожа Бауман — Долфус тонът е сгъстено движение. А при евритмията, според нея, ние не правим нищо друго, освен вървим по обратен път, т. е. преследваме тона назад и пак го получаваме във вид на движение. СОЦИАЛНИ НАУКИ Емил Молт държал три лекции на тема: „Индустрията но миналото и бъдещето от окултно гледище“. Предстоят големи промени в машинното дело, когато се приложат новите сили, непознати днес на официалната наука, но известни на окултизма. А това ще причини преврат в цялата култура. Д-р Роман Бос в три лекции говорил върху: „Социалните науки“.
към текста >>

Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература.
Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството. Тая смърт и личността на Христа са оста, около която ще се върти цялата бъдеща история на човечеството. Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература. Като най-добро ръководство за целта служат съчиненията на д-р Рудолф Щайнер. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Големият интерес, който събудили тези лекции у студентството и другите слушатели, се доказва най-добре от оживените разисквания, които ставали след лекциите, и най-главно, от образуването на голям брой университетски семинари, в които подробно се разчепквали всички въпроси, възбудени от лекциите, в разните научни области. Всеки студент посещавал семинара, който го интересувал. В тези семинари оживените разисквания често продължавали до късно през нощта. Според Д-р Ваксмут, който е присъствал в Гьотеанум, чутото и преживяното в Дорнах ще даде мощен тласък за бъдещата съзидателна работа, и вълните на този тласък ще се разпространят по целия свят.
към текста >>

Прави се горещ апел към студентството да застане в редовете на борците.
Познаването на вечните духовни истини от човечеството, „откритието на невидимия свят“, както казва Метерлинк, е необходимо, за да може човечеството да се издигне до висшата култура, която иде. Към края на курса много от присъстващите студенти се събрали и издали позив до студенството в целия свят. Този позив е написан с горещи думи. След като се напомня за упадъка в днешната европейска култура, казва се, че студентството стои сега пред изпит, пред изпита на самия живот. Най-висш дълг на студентството е да работи за обновата на живота. Прави се горещ апел към студентството да застане в редовете на борците. да станат служители на човечеството. А за да станат способни за това, трябва да се въоръжат с добри познания за силите, които действат в живота. А дълбоко познание на тези сили може да им даде окултизмът. Обновителите трябва да бъдат „знаещи“. Изобщо сега се забелязва голям духовен подем в западна Европа.
към текста >>

Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр.
ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле. Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти. Резултат: ненормален живот, болести (проявени отрицателни идеи), намалена жизненост, регресия, вместо еволюция. Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“).
към текста >>

Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.). Изобщо дисхармония в идеите, преобладаване и господаруване на една неособено висока (алтруистична) дисхармония и в живота, в лицето, липса на красота (обективна). Влиянието на хубавите картини и статуи на бременните жени (нови идеи творят, отпечатват се върху материята и формират). -------- Забележка. Горното може да послужи като ръководна нишка при изучаването и разбирането на графологията, хиромантията, палмистрията и др. окултни познания на човека. 5.
към текста >>

Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект.
към текста >>

Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9.
Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието.
към текста >>

Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи.
По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива. Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа. Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат.
към текста >>

Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел.
За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване! “ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт!
към текста >>

По моите сведения, пръв парижкият лекар Д-р Барадюк е направил опити с тази цел.
. . . Психография или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн, III и край), IV. ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТИ ПО ПСИХОГРАФИЯТА На двата, изложени по-рано, начини за изследване на психогоните може да се противопостави, че те Есе пак с много „субективни“. Ще се дири едно напълно обективно средство, за да бъдат резултатите от изследването в нагледна форма за всекиго достъпни. По моите сведения, пръв парижкият лекар Д-р Барадюк е направил опити с тази цел. Той е искал да получи едно отпечатване на психогони върху фотографическата плоча. Той си послужил тук с особена метода, подпомаган често в експеримента от електрически напрежения. (Вж. портрета му в кн. I — II.) За да се проверят неговите опити, би било необходимо да се повтарят те по описаната в неговото главно съчинение метода (с и без електричество), Тук ще се огранича да приведа няколко проби от резултатите на Барадюк, според извлечението от „L’ame humaine“ озаглавено: „Iconographie de la Force vitale cosmique od“. — Под „иконография“ Д-р Барадюк разбира приблизително същото това, което ние наричаме психография: изображения върху химически пласт на неща, които имат психически или свръхтелесни произход.
към текста >>

Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън.
В това направление е работил до сега най-много майор Дарже в Тур. До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране на мислите“. Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е.
към текста >>

Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм.
Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа. Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката. При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата. При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото. Малко преди това майорът е бил силно разядосан, а през време на експеримента, който е извършил механически, възбуждението му се е усилило още повече. Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева. Изображението било червено боядисано. По същия начин е направен експеримент и с един амбулантен продавач, който бил изхвърлен от къщата и после повикан обратно.
към текста >>

Всеки психолог и специалист фотограф би направил възражения.
Дали на този случай може да се даде голямо значение, това не може да се твърди с положителност. В всеки случай изображенията напомнят на Барадюковит „Vortex tourbilloa“, изображение на силни вълнения от тъга и печал. Председателят на австрийското теософско общество г-н Йон Кордес ми обърна вниманието още, че дадената от майор Дарже „фотография на гнева“ много прилича на един психогон, изобразен в съчинението на Безант. Първата и най-близка мисъл би била в случая тая, че индивидуално изразения бои имат свръзка с табелата на боите у всеки отделен ясновидец, понеже всеки човек, поради особения си характер, има собствена боя на своята аура (окръжаващата го индивидуална атмосфера). Това твърдение, обаче, не е безупречно. Всеки психолог и специалист фотограф би направил възражения. Всеки човек има не само свой характер, но и свои собствени кожни секреции (излъчвания). От всеки индивид могат да се отделят характерните му лъчи, които да произведат върху филма съответни химически промени. В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно. Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк. В 38 том на „Journal du Magnetisme“ той между другото се занимава и с въпроса за фотографиране на чувствата.
към текста >>

За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние.
По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт. За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние. На плочата не се появили никакви черти или петна, а само същинска психогонна проекция на формата на бутилката. Известният психолог професор Охоровиц е постигнал чрез своя медиум Томцик твърде интересни психограми, като напр. психограма на един представен образ за луната, за една планета заедно с нейните сателити и др. За психограма на планетата медиумът е наблюдавал преди опита изображението й в един астрономически атлас и получения по този начин психогон пренесъл после върху чувствителната субстанция на плочата. Радиографираното изображение било почти като оригиналът.
към текста >>

Йодл в своя учебник по психология прави сполучливата бележка, че, ако се потвърди съществуването на телепатията, това ще докара революция в психологията.
Цялата ни сетивна система би се явила в такъв случай само като една проходна станция. Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция. Едва ли може да се приеме, обаче, че тогава психографията ще образуват последната форма на тази промяна. В всеки случай, нервният организъм ще се понижи до степента на една препроводителна система и ще излезе, че до сега функциите на тази система са много надценявани. Професор Фр. Йодл в своя учебник по психология прави сполучливата бележка, че, ако се потвърди съществуването на телепатията, това ще докара революция в психологията. Същото важи и за психографията. Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи механиката на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните). Целият душевен живот, цялото ни схващане за дейността на съзнанието ни добива друга основа и психологическото изследване взема ново направление. Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк.
към текста >>

За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа.
В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява. И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
към текста >>

Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост.
И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен.
към текста >>

Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота.
Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек.
към текста >>

Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек.
Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите. Носът от гледище на размера, дълги и къси носове Носът може да бъде дълъг, среден или къс. Дългите носове са както и големите палци, признак на владичество; те са честолюбиви, настойчиви и често даже твърди и упорити. Те разделят търпението и отстъпчивостта; те обичат усъвършенстването и имат почти всякога известна доза от енергия; те са по-често сериозни, отколкото весели, могат да бъдат смехотворци и шеговити, но шегите им биват рядко шумни. Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“.
към текста >>

За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа.
Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни.
към текста >>

Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края.
Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края. Скъперникът се отличава тъй добре със своя слаб, остър и малко изкривен палец, както и със своя тънък, крив и наклонен в страни нос. Сплескването на носа и атрофията на палеца имат една и съща последица — тенденция към идиотизъм. Скромните хора навеждат носа си и крият палците си. Борческите хора издигат носа си и държат палците си отворени! Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си.
към текста >>

Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове.
Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си. Нали казват: „оставя се да го водят за носа“ за оногова, който се отказва от волята си и оставя да го водят? Не обуздават ли биволите, биковете и конете като стягат носовете им? Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му. Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението. Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове. След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността.
към текста >>

Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки.
Цветът на носа има също голямо значение. Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове.
към текста >>

ОСМИ УРОК Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра.
Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера. Четирите — дават Меркава и Шемамфораш. Това е просто като детско забавление, и сложно като най-мъчната математическа задача. То е наивно и дълбоко, като истината и природата. Това са същите първоначални и астрономически знакове, които изобразя- ват четирите съставни части на сфинкса или четиритЯ животни на Йезекиля и Св. Йоана. ОСМИ УРОК Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра. То дава възможност да се получи полза от религиозните упражнения, които, като съсредоточават вниманието, заякчават волята. Това знание хвърля висша светлина еднакво върху всички култове. То доказва също, че най-истинският от култовете е оня, който със своите ясни символи приближава човека към Божеството, позволява му да Го вижда, да се допира до Него и донейде да се въплътява. Всичко това се отнася и към католишката религия. Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита.
към текста >>

— И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.
И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си.
към текста >>

И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.
И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
към текста >>

И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота.
към текста >>

Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея.
. . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери.
към текста >>

’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това.
И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“.
към текста >>

Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там.
Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“! „Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“! Нека бъде според волята ти“! . . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата.
към текста >>

Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването.
„Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“. „С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш! “ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат тръни и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете. Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете.
към текста >>

Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете.
Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение.
към текста >>

И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си.
А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата. А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му.
към текста >>

За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.
III.) с. Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие. За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце.
към текста >>

Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно.
Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р). Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по права линия. Прозорците на кабините са с спуснати завеси. Ние се чувстваше тъй, като че лодката почива върху земята. Спускаме един камък, той г.ада перпендикулярно. Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно. Всичко става точно така, като че лодката си стои на земята. Само като погледнем през прозореца, ние забелязваме, че се движим, обаче пак се забелязва. че се движим относително (релативно спрямо земята. С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия. Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в покой, а другата в движение, както и обратно.
към текста >>

Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.).
За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В. Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q. Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност.
към текста >>

За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело.
И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон.
към текста >>

Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа.
Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело. Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“. Така, това, което причинява странгурията (мъчното пикочо-изпускане), същото я изцерява. Кашлицата, както и странгурията, се причинява и премахва от същите неща“. В неговите съчинения се намира едно типично приложение на това правило: veratrum е една дрога, която предизвиква повръщане и диария с изстудяване.
към текста >>

„Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“.
Те бленуваха тогава за една универсална медицина (като прибягваха към божествената вода на Мага Останес в гръцките алхимици) и го отъждествяваха с философския камък, който считаха годен да цери всички болести и да даде едно безкрайно дълголетие. Но това остана една неосъществима басня. За да се създаде практически лечебното Велико Дело, трябваше да се извърши революция против догмите на Галиени, приети неоспоримо от Школата на Салерно; и Възраждането създаде спагирическото изкуство (Спагирия). Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“. Така, това, което причинява странгурията (мъчното пикочо-изпускане), същото я изцерява. Кашлицата, както и странгурията, се причинява и премахва от същите неща“. В неговите съчинения се намира едно типично приложение на това правило: veratrum е една дрога, която предизвиква повръщане и диария с изстудяване. Хипократ я употребил на един болен от холера, който представлявал тия признаци и го излекувал. Ето защо той е прокламирал, че „подобното извиква подобното и цери това, което причинява“.
към текста >>

В неговите съчинения се намира едно типично приложение на това правило: veratrum е една дрога, която предизвиква повръщане и диария с изстудяване.
Неговите правила бяха, естествено, по-добре разбрани и по-разпространени от дълбокия мистичен смисъл на Великото Дело; те са насочени да се върнат към закона за подобието на Хипократа. Хипократ, вероятно, вдъхновен от почтената традиция на Тот, е първият, който формулира тоя закон. „Болестта, казва той, се причинява от подобни на нея, и ако се направи да вземе подобни, пациентът се връща от болестта в състоянието на здравето“. Така, това, което причинява странгурията (мъчното пикочо-изпускане), същото я изцерява. Кашлицата, както и странгурията, се причинява и премахва от същите неща“. В неговите съчинения се намира едно типично приложение на това правило: veratrum е една дрога, която предизвиква повръщане и диария с изстудяване. Хипократ я употребил на един болен от холера, който представлявал тия признаци и го излекувал. Ето защо той е прокламирал, че „подобното извиква подобното и цери това, което причинява“. Като добавък на това, Хипократ приемал, че природата спонтанно се стреми да лекува „natura medicatrix“ и за лекаря достатъчно е да спомага и стимулира нейните усилия. За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо обобщение на тоя превъзходен принцип. Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка.
към текста >>

Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства.
Ето защо той е прокламирал, че „подобното извиква подобното и цери това, което причинява“. Като добавък на това, Хипократ приемал, че природата спонтанно се стреми да лекува „natura medicatrix“ и за лекаря достатъчно е да спомага и стимулира нейните усилия. За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо обобщение на тоя превъзходен принцип. Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка. Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест?
към текста >>

Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест?
Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест? Вмеcто да церят дробът му, хранят го с месо и го убиват с ацетонемия, за да премахнат захарната болест. Това е алопатията. В строг смисъл на думата, тя се ограничава да бъде съвсем палиативна; това е игра на продажба ново за старо, за да се премахнат или маскират досадните симптоми, каквито и да са последиците от това. Отровени от галиеновата алопатия, медицинските знания от тяхното време не са позволили на алхимиците от средните векове да осъществят Великото терапевтическо Дело. Арнолд де Виланьов лекува с противни средства и препоръчва, например, горещи и сухи лекарства за флегматичните болести, които са студени и влажни.
към текста >>

След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова.
Роберт Флъд твърди, че една храчка от гръдния кош, посредством едно съответно приготовление, изцерява туберкулозата (Sputum а pulmonico rejectum, post debitam prceparationem, curat phtisim). Кирхер, в своя Mundus subterraneus, казва същото за змийските отрови и предлага за тях следното обяснение: „отровата е една смес от сяра, живак и сол. Тя съдържа в себе си това, което може да ни спаси, заедно с онова, което причинява смъртта ни. Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството. Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите.
към текста >>

Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“.
Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството. Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята.
към текста >>

Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие.
Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек.
към текста >>

След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено.
Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено. Отначало забелязва се една фаза на остра реакция и утекчаване, което като че ли представлява алхимическата „гарванова глава“, след което се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“. Редицата необходими инжекции образуват „размножението“. Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането. Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия.
към текста >>

Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза.
От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени. Затова и професор Лансро препоръчва испанската муха в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската муха произвежда типичен нефрит). Шарко употребява за цяр при бучене в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом. А пък при всичко, че отравянето с разядлив сублимат причинява истинска живачна дизентерия, Бруардел го препоръчва при обикновената дизентерия. Също Дюжарден — Бомец препоръчва живачния цианюр при изобилие на белтък (албумин) в пикочта, а Грасе — ръженото рогче при табеса и пр. Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза. Това е точно средството. открито от Ханеман. Но докато спагиристите, за да динамизират своите лекарства, прибягваха към всички видове опитни операции: дистилации, разстопявания, смесици и пр. и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества.
към текста >>

Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества.
Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза. Това е точно средството. открито от Ханеман. Но докато спагиристите, за да динамизират своите лекарства, прибягваха към всички видове опитни операции: дистилации, разстопявания, смесици и пр. и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества. Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-бележито, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките. Колоидалните метали са доказали на официалните учени, че една бездейна субстанция в грубо състояние може да добие голяма физиологическа мощ чрез най-крайно деление. Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр.
към текста >>

Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-бележито, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките.
Това е точно средството. открито от Ханеман. Но докато спагиристите, за да динамизират своите лекарства, прибягваха към всички видове опитни операции: дистилации, разстопявания, смесици и пр. и само допълнително и несъвършено си служеха с безкрайно малката доза, Ханеман, който издирваше методично и прогресивно най-малката доза, произведе естествените лечебни реакции и постигна на практика действително най-малки дози, с които неговите груби противници много се подиграваха. Той намери, че прогресивното разтопяване в какъвто и да е проводник прави лечебната субстанция по-активна, и то до толкова, че даже бездейните субстанции, като силиция и ликопода, придобиват енергични лечебни качества. Днес, нашит познания върху образуването на атомите и тяхното движение, което е толкова по-бележито, колкото частиците са по-малобройни и с по-малка маса, са направили вече да млъкнат присмивките. Колоидалните метали са доказали на официалните учени, че една бездейна субстанция в грубо състояние може да добие голяма физиологическа мощ чрез най-крайно деление. Анафилаксията изтъкна, че една едва подозирана доза може да произведе най- голЬм ефект. Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен.
към текста >>

Един ден моята стара майка ми каза: „Синко, не си прави труд да дириш жена от тук и да лъжеш селските моми.
— Слушай, да Ви кажа, почна той. Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като учител, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология. Аз ще Ви разкажа един факт из моя собствен живот, от който ще се уверите, че искрено Ви говоря. Като младеж, аз бях по-рано учител в моето родно село, в западна България (с. Г., царибродско), често посещавах хората и любех момите. Един ден моята стара майка ми каза: „Синко, не си прави труд да дириш жена от тук и да лъжеш селските моми. Ти ще се ожениш много на далеч. — От де знаеш това, мале? запитах я аз. — Сънувах те, синко, каза тя, че ти гонеше една сива кобила през девет баира в десети и едва я хвана, защото беше луда и сприхава. Това е твоята бъдеща жена, която е много далеч от тука и ще бъде пъргава и луда, като кобилата, която видех на сън.
към текста >>

Можем, обаче, да направим следното изчисление за 1918 година; сборът на цифрите от 1913 = 14 сборът на цифрите от 14 = 5 Към 1913 като прибавите 5, получава се годината 1918, т. е.
В статията „предсказания за 1913 год.“ (в списанието Zentralblatt fur Okkultismus) се казваше, че през 1913 год. Германия чрез революция ще стане република. Това събитие, смятано от неокултистите за невъзможно, не настъпи тогава, но известно е. че това стана през 1918 г. Ние още много малко сме проникнали в техниката на числовата магия, за да можем да съдим, защо е закъсняло да се изпълни предсказанието след пет години. Можем, обаче, да направим следното изчисление за 1918 година; сборът на цифрите от 1913 = 14 сборът на цифрите от 14 = 5 Към 1913 като прибавите 5, получава се годината 1918, т. е. годината на германската революция и република. Уилсон и числото 13. В-к „Excelsior“ бе съобщил, че откриването на междусъюзническата конференция е определено за 13 януари, понеже председателят Уилсон държал много за тази дата. Вместо да се страхува от числото 13 и да го избягва, той, напротив, считал това число за благоприятно. Тринадесети е бил за него винаги щастлив ден.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И българският народ не прави изключение.
Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни. Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи. И българският народ не прави изключение. Утрешният ден е пълен с изненади за ония, които поставят всичко на карта и не държат сметка за строгата последователност на събитията. Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички— управници и управлявани — за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят. Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека!
към текста >>

Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си.
Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички— управници и управлявани — за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят. Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас.
към текста >>

Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля.
И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи.
към текста >>

Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм.
Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм.
към текста >>

Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения).
Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония.
към текста >>

При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония.
Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство.
към текста >>

Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява.
Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан.
към текста >>

Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото.
А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“. Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее“, казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява.
към текста >>

Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа!
От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони: за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък.
към текста >>

Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава.
Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота.
към текста >>

Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
към текста >>

Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене.
По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце.
към текста >>

Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие.
Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество?
към текста >>

Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
към текста >>

Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
към текста >>

Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска.
По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите.
към текста >>

Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон.
Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им.
към текста >>

Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си.
И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
към текста >>

следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното.
За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества.
към текста >>

Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
към текста >>

Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи.
Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи. Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно. Додето формата влияе на нас, додето тя спотайва от нас живота, а преходното скрива от нашите очи вечното, невъзможно е да бъдем равнодушни към предметите, които се разрушават около нас. Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината. на тая скръб е липсата на разпознаване, поради която прекалено се привързваме към формата, вместо да обръщаме погледите си към живота, който е единствено вечен.
към текста >>

Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно.
А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи. Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно. Додето формата влияе на нас, додето тя спотайва от нас живота, а преходното скрива от нашите очи вечното, невъзможно е да бъдем равнодушни към предметите, които се разрушават около нас. Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината. на тая скръб е липсата на разпознаване, поради която прекалено се привързваме към формата, вместо да обръщаме погледите си към живота, който е единствено вечен. След като сме работили да придобием тези две важни способности на разпознаването и на безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол на мислите, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол на действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява на нея.
към текста >>

Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“.
Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко. Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес.
към текста >>

Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя начин като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове.
Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес. Тъй че, когато ме връхлети някое неправда, това е едно задължение,което аз изплащам, и съм доволен, че се освобождавам от него. Туй задължение трябваше рано или късно да го изплатя; и затова е по-добре да ликвидирам с него веднага. И ако някой ми причини една сериозна пакост, ще му кажа: „Приятелю, много ти благодаря, че си постъпил така; имал съм да изплащам един голям дълг, ти си ми дал случай да го изплатя, и аз се много радвам за това“. Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя начин като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове. Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент. Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно спокойно и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове. . . Това именно се нарича великодушие. Накрая нужно е да имаме вяра и равновесие.
към текста >>

но той не винаги прави това.
Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите.
към текста >>

Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно. Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето.
към текста >>

Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век.
Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно. Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето. Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век. Новият дух на времето в същност почва още от Аристотел, но той почва да се чувства по-ясно едва след Бекона, който каза: „опитът и наблюдението са единствените източници на познанието“. Интелектът постепенно се развиваше в човечеството. Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр. е преживелица от епохата на невежеството, ние не трябва да се отнасяме към неговите изявления пренебрежително. Ние трябва да ги разберем.
към текста >>

Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена.
След това отваря железарска фабрика, захарна и други фабрики. После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран. Той има доста видно име в химията като откривач на креозота, парафина, асамара, капномора и пр. До колко са важни тези негови открития, се вижда от факта, в какво голямо употребление са днес, особено парафина и креозота, в медицината и практическия живот. В геологията е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.) След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си. Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена. Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр. Благодарение на заможността си, той е могъл да се предаде всецяло на научни изследвания, като изразходвал голяма част от състоянието си за своята главна цел: хвърляне светлина върху одичните явления. Умрял е на 16. януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития.
към текста >>

Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр.
После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран. Той има доста видно име в химията като откривач на креозота, парафина, асамара, капномора и пр. До колко са важни тези негови открития, се вижда от факта, в какво голямо употребление са днес, особено парафина и креозота, в медицината и практическия живот. В геологията е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.) След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си. Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена. Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр. Благодарение на заможността си, той е могъл да се предаде всецяло на научни изследвания, като изразходвал голяма част от състоянието си за своята главна цел: хвърляне светлина върху одичните явления. Умрял е на 16. януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития. Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения: 1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.) 2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания).
към текста >>

Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините.
Мъченичеството на Райхенбах Колумб, при третото си пътуване за Америка, бива окован там във вериги и върнат в Испания в 1505 година, т. е. 13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13. век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия. И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец. Днес вече неговите идеи се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха. Той бил изпреварил своето време, и затова не го разбирали.
към текста >>

С други думи, той обвинява Райхенбаха в най-груба фалшификация, която може да направи един естество- изпитател.
После Либих обвинявал, че сензитивите на Райхенбаха били нервноболни. Райхенбах отговорил, че не били нервноболни, а чувствителни. Сензитивите виждат по-добре, казва Райхенбах, не защото имат слаба нервна система, а защото са по-чувствителни,. по-възприемчиви. Твърдението на Либих е напълно измислено, непроверено. Либих още го обвинява, че със своите въпроси до сензитивите е обръщал вниманието им върху особеностите на явлението и така ги е упътвал, как да отговарят. С други думи, той обвинява Райхенбаха в най-груба фалшификация, която може да направи един естество- изпитател. С други думи, според Либих, Райхенбах е внушавал на своите сензитиви, какво да виждат и чувстват. А пък съвсем обратното е вярно. Райхенбах при своите опити е гледал да не прави никакви загатвания, за да не подозрат сензитивите, е какво се състои работата. Лицата, с които е правил опити Райхенбах, в първия сеанс често даже не са знаели, в какво се състои работата, какво се изследва. Други противници на Райхенбах са Хайденрайх, Дю-Буа-Раймонд, швейцарският зоолог и виден материалист професор Карл Фохт.
към текста >>

Райхенбах при своите опити е гледал да не прави никакви загатвания, за да не подозрат сензитивите, е какво се състои работата.
Твърдението на Либих е напълно измислено, непроверено. Либих още го обвинява, че със своите въпроси до сензитивите е обръщал вниманието им върху особеностите на явлението и така ги е упътвал, как да отговарят. С други думи, той обвинява Райхенбаха в най-груба фалшификация, която може да направи един естество- изпитател. С други думи, според Либих, Райхенбах е внушавал на своите сензитиви, какво да виждат и чувстват. А пък съвсем обратното е вярно. Райхенбах при своите опити е гледал да не прави никакви загатвания, за да не подозрат сензитивите, е какво се състои работата. Лицата, с които е правил опити Райхенбах, в първия сеанс често даже не са знаели, в какво се състои работата, какво се изследва. Други противници на Райхенбах са Хайденрайх, Дю-Буа-Раймонд, швейцарският зоолог и виден материалист професор Карл Фохт. зоологът Йохан Мюлер и др. Последният нарича пасите най-печална заблуда. Райхенбах бил съвсем съкрушен от неразбирането на своите съвременници.
към текста >>

Лицата, с които е правил опити Райхенбах, в първия сеанс често даже не са знаели, в какво се състои работата, какво се изследва.
Либих още го обвинява, че със своите въпроси до сензитивите е обръщал вниманието им върху особеностите на явлението и така ги е упътвал, как да отговарят. С други думи, той обвинява Райхенбаха в най-груба фалшификация, която може да направи един естество- изпитател. С други думи, според Либих, Райхенбах е внушавал на своите сензитиви, какво да виждат и чувстват. А пък съвсем обратното е вярно. Райхенбах при своите опити е гледал да не прави никакви загатвания, за да не подозрат сензитивите, е какво се състои работата. Лицата, с които е правил опити Райхенбах, в първия сеанс често даже не са знаели, в какво се състои работата, какво се изследва. Други противници на Райхенбах са Хайденрайх, Дю-Буа-Раймонд, швейцарският зоолог и виден материалист професор Карл Фохт. зоологът Йохан Мюлер и др. Последният нарича пасите най-печална заблуда. Райхенбах бил съвсем съкрушен от неразбирането на своите съвременници. Той, който посветил голяма част от живота си за изучаване неизвестните страни на природата, бил нападнат и подигран.
към текста >>

Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр.
Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг. В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр. 114—118) с кратка статия: „Рентгеновите лъчи и Райхенбаховият од“. Там той погрешно иска да идентифицира Рентгеновите лъчи с ода на Райхенбаха. Бахметиев казва в тази си статия: „Жално е само, че одовите лъчи на Райхенбаха са се намирали в течение на 50 години в забрава.
към текста >>

Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно.
Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни. Едно затъмняване, каквото правят във физическия кабинет при някои опити, е съвсем недостатъчно за изследване на ода. Затъмняването трябва да бъде в най-голяма възможна степен. В обикновена тъмна стая като стоим 1/4 час почваме да различаваме предметите, понеже окото свиква да гледа и при по-малко светлина. А ние трябва да достигнем такава тъмнота, че да не може един несензитивен да различава предметите и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно. Съвсем не е достатъчно да спуснем черни завеси на прозорците и да затворим вратите. Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава. Особено внимание трябва да се обърне на ръбовете на прозорците. Обикновените врати съвсем не са херметично затворени и пропускат светлина. Вратите трябва да бъдат покрити с двойни килими, като се обръща особено внимание на ръбовете.
към текста >>

Общо правило е, че колкото човек е по-слабо сензитивен, толкоз по- дълго време трябва да стои в тъмно, за да види.
Според силата на сензитивността, те имат нужда от 1/2 до 1 час, а може да се случи и от 2 — 3 часа. Некои след два часа стоене още не виждат нищо. Райхенбах е почвал да се съмнява в тяхното зрение. И след 2 часа едвам почвали да забелязват слаба светлина. И чак след три часа виждали добре всички одични явления и то пропорционално на своята сензитивност. Общо правило е, че колкото човек е по-слабо сензитивен, толкоз по- дълго време трябва да стои в тъмно, за да види. Дължината на времето, което е нужно, за да почне виждането, може да се вземе изобщо като мерило за степента на сензитивността. Обаче, по някой път влияят странични обстоятелства, както ще видим по-долу. Има сензитиви, които и след третия час още не виждат, и чак след четвъртия почват да виждат слабо и едвам след петия час виждат добре. За да се поясни казаното, ще приведа един пример за несериозно отнасяне към въпроса. Един виенски професор по физика приготвил набързо тъмна стая и поканил 16 свои студенти, които не видели никаква одична светлина в кристала, магнита, човека и пр.
към текста >>

Той казва, че дето е правил изследвания, винаги броя на сензитивите е бил почти равен на броя на несензитивите.
Щайнер, Робел, Кьолер, проф. по анатомия в Виена Пергер, Натерер, виенски физик, проф. по ботаника в Виена Унгер, проф. по физика във Виена — Шабус, проф по химия Шрйотер (главен секретар на виенската академия на науките) и пр. Райхенбах казва, че броят на сензитивите сравнително е много голям: 50% от хората са сензитиви. Той казва, че дето е правил изследвания, винаги броя на сензитивите е бил почти равен на броя на несензитивите. Райхенбах е пробвал своите служители и намерил следното: от тях сензитиви са били две слугини, една готвачка, един писар, един друг чиновник, един файтонджия, един домашен дърводелец, един негов помощник, един градинар и неколко надничара. Сензитивността не зависи и от възрастта. Има сензитиви малки деца. Г-ца Пон си спомняла, как, когато била малка, често виждала в тъмно своите братя и сестри светещи. Тя често правела подобни изявления.
към текста >>

Г-ца Райхел също разправила Райхенбаху спомени из своето детинство.
Сензитивността не зависи и от възрастта. Има сензитиви малки деца. Г-ца Пон си спомняла, как, когато била малка, често виждала в тъмно своите братя и сестри светещи. Тя често правела подобни изявления. Даже за тези си думи тя е била често мъмрена от родителите си, и най-после била наказана. Г-ца Райхел също разправила Райхенбаху спомени из своето детинство. Тя като 5 годишно дете често е събуждала майка си в тъмни нощи и страхливо й показвала разни неща в стаята горящи. Майката, запозната вече с тази светлина, я успокоявала, че това не е горение, и за да я увери, че е така, взема я на ръце, за да види отблизо светещите предмети. И при това й казвала да не казва никому това, защото никой няма да повярва и ще я считат за смахната. Това г-ца Райхел изпълнявала до срещата си с Райхенбаха. Сензитивният най-добре вижда одичната светлина от разстояние 48 с. м.
към текста >>

Той направил около 13,000 опита, за да тури своите заключения вън от всяко съмнение и за всестранно изследване на предмета.
Това г-ца Райхел изпълнявала до срещата си с Райхенбаха. Сензитивният най-добре вижда одичната светлина от разстояние 48 с. м. При приближаване или отдалечаване от предмета става известно изменение на боите, при още по-голямо отдалечаване светлината става невидима. 13 000 опити. Какво вижда сензитивът Райхенбах,заинтересуван веднъж от одичните явления, искал е да ги изследва по строго научен начин. Той направил около 13,000 опита, за да тури своите заключения вън от всяко съмнение и за всестранно изследване на предмета. В тъмната стая сензитивът изпърво вижда тези предмети, които са по-силно светещи, обикновено своите ръце. От начало той почва да ги различава като сиви безформени мъгляви маси, неясно очертавани в общата тъмнина. От начало това е толкоз несигурно, че наблюдателят не знае, дали това е сетивна измама или действителност. След това той опитва: движи ръцете си на- сам, нататък и вижда, че и светещите облаци се движат в същата посока, и от това познава, че не са оптична измама. Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка.
към текста >>

Такива опити Райхенбах е правил много.
Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,. който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр. Светлината се е усилвала; дължината на пламъка, който излизал из пръстите, се е увеличавала значително. А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите?
към текста >>

След 1 час направила пак опит.
Вода, стояла на слънце, става одо-положителна и затова — приятна, а вода стояла на лунна светлина, става одо-отрицателна, понеже отрицателният од на лунната светлина е повече от положителния, и затуй такава вода е неприятна за сензитива През 1844 год. Райхенбах получил неприятно писмо, бил наскърбен, но се стараел да скрие скръбта в себе си, тъй че външно никой нищо да не познае. Когато този ден се срещнал с г-ца Райхел и я поздравил, тя веднага си дръпнала ръката и казала, че усетила болка не само долу в пръстите, но и в цялата ръка до рамото, и ако не си дръпнела ръката веднага, не би издържала. Още малко ще.па да извика. Тя му казала, че трябва да му се е случило нещо съвсем необикновено. След 1 час направила пак опит. Същият резултат. Шест опита направили до вечерта със същия резултат. На другия ден впечатлението било по-слабо. Чак на третия ден то съвсем се изгубило. Същото Райхенбах изпитал веднъж с г-ца Цинкел през 1847 г.
към текста >>

Шест опита направили до вечерта със същия резултат.
Когато този ден се срещнал с г-ца Райхел и я поздравил, тя веднага си дръпнала ръката и казала, че усетила болка не само долу в пръстите, но и в цялата ръка до рамото, и ако не си дръпнела ръката веднага, не би издържала. Още малко ще.па да извика. Тя му казала, че трябва да му се е случило нещо съвсем необикновено. След 1 час направила пак опит. Същият резултат. Шест опита направили до вечерта със същия резултат. На другия ден впечатлението било по-слабо. Чак на третия ден то съвсем се изгубило. Същото Райхенбах изпитал веднъж с г-ца Цинкел през 1847 г. и друг път пак с нея през 1851 година. Има и апарати за доказване на сензитивността.
към текста >>

Заинтересуван от това явление, Райхенбах направил обратен опит, т. е.
Залавяне на верига Райхенбах седнал на канапе от ляво на сензитива съвсем близо до него. Съседните им страни се затъмнили, а противоположните, т. е. лявата на Райхенбах и дясната на сензитива, станали по-силно светещи. Това още по- добре се видело, когато допрели съседните си ръце, а още повече когато си допрели ръцете чак до рамената, също и краката. Лявата страна на Райхенбаха била червена, а лявата на сензитива — синя. Заинтересуван от това явление, Райхенбах направил обратен опит, т. е. седнал от дясно на сензитива. Същият резултат се получил, т. е: съседните им страни се затъмнили, а противоположните — разсветнали. Тогава Райхенбах предприема опити в по-голям мащаб, за да види, няма ли да се получи нещо подобно на батерия. Той помолил г-ца Цинкел да наблюдава в тъмнината своята дясна и Райхенбаховата лява ръка.
към текста >>

Сега той направил обратен опит, т.
лявата на сензитива и дясната на Райхенбаха) станали по три пръста дълги. След това във веригата се заловили в средата двете дъщери на Райхенбаха, Хермина и Отона. Пламъците на двете крайни ръце станали още по-дълги. Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път. Горепоменатияг опит се състоял в нареждане на верига чрез приближаване на разноименни полюси. Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка. Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай.
към текста >>

Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина.
Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път. Горепоменатияг опит се състоял в нареждане на верига чрез приближаване на разноименни полюси. Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка. Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно.
към текста >>

Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други.
По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки. Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая. Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено. По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа. Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до висша степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност. Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо.
към текста >>

Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна.
Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки. Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая. Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено. По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа. Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до висша степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност. Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо. Това състояние трае известно време.
към текста >>

Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено.
Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая. Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено. По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа. Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до висша степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност. Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо. Това състояние трае известно време. Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока.
към текста >>

По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа.
Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено. По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа. Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до висша степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност. Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо. Това състояние трае известно време. Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока. Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно).
към текста >>

Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни.
Това състояние трае известно време. Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока. Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно). В последния случай има по- силна светлина. Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат. Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
към текста >>

При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност.
Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно). В последния случай има по- силна светлина. Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат. Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е.
към текста >>

Когато тя почнала да прави паси, т. е.
При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата.
към текста >>

След това тя почнала да прави обратни паси, т. е.
Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно.
към текста >>

Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно?
с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра.
към текста >>

Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло.
Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е.
към текста >>

Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични.
Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити с много растения. Напр.
към текста >>

Райхенбах е правил опити с много растения. Напр.
Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити с много растения. Напр. зукумът е бил толкоз светъл, че от него цялата стая ставала светла и можело да се виждат всички по-големи предмети. Венечните му листа били по- светли при основата си, отколкото при върха. При слаба сензитивност се вижда само светене, на растенията, а при по- силна сензитивност се забелязват разни бои. Опити Райхенбах е правил с 40—50 растения: Canna indica, Lobelia erintis, Zinnia elegans и пр. И зелените листа светят, само че по-слабо от цветовете.
към текста >>

Опити Райхенбах е правил с 40—50 растения: Canna indica, Lobelia erintis, Zinnia elegans и пр.
изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити с много растения. Напр. зукумът е бил толкоз светъл, че от него цялата стая ставала светла и можело да се виждат всички по-големи предмети. Венечните му листа били по- светли при основата си, отколкото при върха. При слаба сензитивност се вижда само светене, на растенията, а при по- силна сензитивност се забелязват разни бои. Опити Райхенбах е правил с 40—50 растения: Canna indica, Lobelia erintis, Zinnia elegans и пр. И зелените листа светят, само че по-слабо от цветовете. Зелените листа са по-светли при основата, отколкото при върха. Стъблото най- силно свети. С други думи, в растението най-силно изпускат од тези части, които се намират в усилена органична дейност Растенията, освен че имат одична светлина, изпускат и одични изпарения, които изпълват стаята, в която са поставени. Замъкът Райзенберг е заобиколен от гъста букова и дъбова гора, която притежателите на замъка добре са запазили.
към текста >>

По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си.
Одо-положителният полюс е син, а одо-отрицателният — червен. Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала. Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата. Това тя разказала Райхенбаху в тъмна стая. Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак. Себастиян Цинкел забелязвал нощем същото у спящата си жена. Същото забелязвала г-жа Жозефина Фенцл нощем у себе си и спящия си мъж.
към текста >>

Най-напред направил опит с медна тенекия.
Това е било в зелния виенски пазар. Райхенбах тогава е бил още в началото на своите опити и се разсмял на думите на сензитивката. Той се отнесъл с нея така, както се отнасят спрямо такива въпроси мнозина други, които не разбират тая област. Обаче, после Райхенбах чул от други сензитиви изявления за прозрачност на пиринчена тенекия и пиринчено кълбо, когато се наелектризират, за прозрачността на жицата, кога минава по нея ток, — и това го накарало да нареди систематични опити, за да види, доколко вярно има в това. Най-напред Райхенбах повторил опита с г-ца Райхел в Райзенберг и то не вече в тъмна стая, но вън на двора, при лунна светлина. Най-напред направил опит с медна тенекия. Резултатът бил същият, както във Виена. Райхенбах поставил разни предмети зад тенекията и правил разни движения с ръце зад нея, и винаги сензитивната познавала вярно, като че ли медната тенекия от лунната светлина се превръщала в стъкло. Райхенбах заменил медната тенекия с желязна, цинкова, пиринчена — всички за нея са били прозрачни. Най-малко прозрачна била оловната тенекия. Това е в пълна хармония с познанията ни по химия.
към текста >>

Райхенбах поставил разни предмети зад тенекията и правил разни движения с ръце зад нея, и винаги сензитивната познавала вярно, като че ли медната тенекия от лунната светлина се превръщала в стъкло.
Той се отнесъл с нея така, както се отнасят спрямо такива въпроси мнозина други, които не разбират тая област. Обаче, после Райхенбах чул от други сензитиви изявления за прозрачност на пиринчена тенекия и пиринчено кълбо, когато се наелектризират, за прозрачността на жицата, кога минава по нея ток, — и това го накарало да нареди систематични опити, за да види, доколко вярно има в това. Най-напред Райхенбах повторил опита с г-ца Райхел в Райзенберг и то не вече в тъмна стая, но вън на двора, при лунна светлина. Най-напред направил опит с медна тенекия. Резултатът бил същият, както във Виена. Райхенбах поставил разни предмети зад тенекията и правил разни движения с ръце зад нея, и винаги сензитивната познавала вярно, като че ли медната тенекия от лунната светлина се превръщала в стъкло. Райхенбах заменил медната тенекия с желязна, цинкова, пиринчена — всички за нея са били прозрачни. Най-малко прозрачна била оловната тенекия. Това е в пълна хармония с познанията ни по химия. Знае се, че оловото има много по-голямо атомно тегло (205) в сравнение с медта (63), желязото (56), цинка (65) и пр. По-после Райхенбах е пробил в прозоречните капаци на тъмната стая четвъртити отвърстия, покрити с медна, цинкова или желязна тенекия.
към текста >>

Мнозина други са правили такива изявления: г-жа Бауер и пр.
За г. Клайбер тенекията е била толкоз прозрачна, че през нея е виждал дърветата, Дунаваv моста на Табор, месеца, звездите. Фрйдрих Вайдлих като влязъл в тъмната стая помислил. че в нея има дупка пробита в стената, и чак когато си поставил там ръката, се уверил, че нито е дупка, нито стъкло. И той е виждал през нея планините, дърветата, Дунава, моста, луната. Мнозина други са правили такива изявления: г-жа Бауер и пр. През тъмните нощи Райхенбах поставял запалена свещ зад тенекията, и сензитивът виждал последната прозирна. Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр. Но дървото е по-малко прозрачно от металите.
към текста >>

След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата.
Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й говори, а само мисли върху нещо. За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата. Скоро тя поискала вода, и като й поднесли, пила. След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе. Скоро тя станала (спяща) и, със затворени очи, отишла при канапето и седнала. Били изпълнени и други подобни задачи. През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно.
към текста >>

След това се изправила, почнала да си търка очите и ги погледнала тъй, както гледа току-що събуденият от най-дълбок сън.
През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно. Тя не го слушала, тъй както по-рано не му отговаряла. Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане. Най-сетне Райхенбах предложил на .Д-р Блас да я събуди без да й продума нещо, — само със своята воля и мисъл. Д-р Блас застанал за малко време мълчалив срещу нея; тя се помръднала на канапето и казала: „Ида веднага“. След това се изправила, почнала да си търка очите и ги погледнала тъй, както гледа току-що събуденият от най-дълбок сън. След няколко дена Райхенбах повторно посетил Д-р Блас и г-ца Байер. При същите обстоятелства бил повторен опитът с чашата вода и дал същият резултат. По желание на Райхенбах Д-р Блас й предал волята си, тя да му подаде лявата си ръка. Това било извършено. След това желанието на Райхенбаха било!
към текста >>

Отначало тя дошла в безпокойство, след това се изправила (все спяща и със затворени очи), пак седнала, като че ли от безсилие, после пак станала; това било повторено няколко пъти с голям труд, най-после почнала да крачи и дошла до доктора.
Това било извършено. По желанието на Райхенбаха Д-р Блас трябвало да й прати мисълта, тя отново да вземе перодръжката от него. И това било извършено. След това Райхенбах поискал да види, дали това може да се извърши и от известно разстояние. Д-р Блас отишъл на противоположния ъгъл на стаята и мислено, по Райхенбахово желание, поискал, тя да премине през делата стая и да отиде към него. Отначало тя дошла в безпокойство, след това се изправила (все спяща и със затворени очи), пак седнала, като че ли от безсилие, после пак станала; това било повторено няколко пъти с голям труд, най-после почнала да крачи и дошла до доктора. Той я поставил на канапето и по Райхенбахово желание отишъл в друга стая. Райхенбах искал. да опита, дали мисълта може да се предаде и през стената безпрепятствено, и същевременно, да изпита с туй и самия лекар. Лекарят изпратил от другата стая мисълта, тя да се събуди. Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила.
към текста >>

Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила.
Отначало тя дошла в безпокойство, след това се изправила (все спяща и със затворени очи), пак седнала, като че ли от безсилие, после пак станала; това било повторено няколко пъти с голям труд, най-после почнала да крачи и дошла до доктора. Той я поставил на канапето и по Райхенбахово желание отишъл в друга стая. Райхенбах искал. да опита, дали мисълта може да се предаде и през стената безпрепятствено, и същевременно, да изпита с туй и самия лекар. Лекарят изпратил от другата стая мисълта, тя да се събуди. Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила. След 8 дена г-ца Байер се намирала вече в дома на Райхенбах. Присъствал и Д-р Блас. Повторени били опитите с чашата вода и със събуждането. Райхенбах все по-добре и по-добре се запознавал с г-ца Байер. Понеже той често правил опити с нея, появила се връзка и между тях двамата.
към текста >>

Понеже той често правил опити с нея, появила се връзка и между тях двамата.
Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила. След 8 дена г-ца Байер се намирала вече в дома на Райхенбах. Присъствал и Д-р Блас. Повторени били опитите с чашата вода и със събуждането. Райхенбах все по-добре и по-добре се запознавал с г-ца Байер. Понеже той често правил опити с нея, появила се връзка и между тях двамата. След известно време тя почнала да го слуша и да му отговаря във време на магнетичния си сън. Райхенбах я събуждал винаги с обратни паси. Сега Райхенбах искал да опита, дали ще сполучи да я събуди чрез мисълта си. Първият опит бил несполучлив. Отначало Райхенбах сполучил нещо междинно, т. е.
към текста >>

Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила.
да я събужда без обратни паси, а само с думи. Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена заповед. Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди. Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“. Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание.
към текста >>

А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват.
Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр.
към текста >>

От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство.
у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие. Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр.
към текста >>

г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр.
От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството. Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние. С други ду ми, съдържанието на душевния живот във време на магнетичен сън е по-голямо отколкото в будно състояние. По този въпрос има да се говори много, но тук излагаме Само това, което е констатирано от Райхенбах. За степените на ясновидството Райхенбах казва, че ясновидство по-висше от описаното по-добре той не е констатирал, но заявява, че е допустимо. Той цитира думите на Берцелиуса: „нашето познание в края на краищата винаги граничи с непознатото“.
към текста >>

Това е правил Райхенбах, и винаги отговорите били верни.
Цялата кристална верига представлява един одичен индивид. Този опит може да служи като добро контролно средство. Той бил повторен с много лица със същият резултат: Натерер, Клайн, Сумер, Рабел, Рихард Шулер, баронеса Августина, Глазер, г-ца Цинкел, г-ца Гералдини. 3) Прозрачността на стените за сензитивите може да се използва като контролно средство. Некое лице зад стената на тъмната стая ще извършва известни движения, които сензитива ще познава. Това е правил Райхенбах, и винаги отговорите били верни. 4) За сензитивите са прозрачни и кристалите. Одичната боя на разните кристали нема нищо общо с обикновена»е им боя. Ако разбъркано показваме на сензитива разни кристали, между които някои да се повтарят, той винаги вярно ще описва тяхната одична светлина, без противоречие със своите предишни показания и с показанията на другите сензитиви. Напр. безцветният планински кристал е винаги със синя одична светлина, сярата — също, турмалинът — със злато-жълта и пр. 5) Видяхме, че металически и други някои предмети, върху които пада лунна светлина, слънчева, и пр.
към текста >>

Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил.
Ето основанието за това: когато в един електрически елемент от мед и цинк пуснем ток, токът ще върви по жицата от медта към цинка. Сензитивът вижда при медта син пламък, а при цинка — червен. Във физиката медта се нарича положителен полюс, а цинка — отрицателен. Ето защо, лявата човешка страна по аналогия трябва да се нарича отрицателна, а дясната — положителна. А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион.
към текста >>

Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме.
— от миналата година е почнал публикацията на тритомното си капитално съчинение, озаглавено „Смъртта и нейната тайнственост“. I-ият том е посветен върху изследването на явленията, които стават преди момента на смъртта, а II-ият — във време на смъртта. Тия два тома са вече в продажба, а третият том, кой го е под печат, ще бъде озаглавен: „След смъртта“ и ще съдържа сбор и коментари на факти. За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота.
към текста >>

Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса.
Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот.
към текста >>

Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото.
— Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен.
към текста >>

Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т.
Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда.
към текста >>

Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси.
Д в такова състояние на бездействие на критиката, както видехме, се намира всеки човек през време на естествения, нощен сън. В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични. В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните. Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси. След това започва да му говори тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр. по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния. Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно. Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца.
към текста >>

След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“.
Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1. Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“.
към текста >>

“ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно.
Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме?
към текста >>

За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете.
“ — Като се получи отговор, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда. Внушенията, които пациентът получава, трябва да се реализират или веднага, във време на съня, или след събуждането. Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода.
към текста >>

Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже.
н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва. Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок. Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние. След това се внушава силно зачервяване, както и безпокойствие и треперене след всяка изказана лъжа. Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже. Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая. При другите случаи се постъпва в същия дух. Трябва да се спомене, обаче, че при много болести, напр. при болестите на сърцето, при анемията, при органичните заболявания, при всички инфекциозни болести, внушението и хипнозата не дават никакви резултати.
към текста >>

III.] Графология Слънцето: Правилни кръгове, пълни криви и спирали.
Трябва да се спомене, обаче, че при много болести, напр. при болестите на сърцето, при анемията, при органичните заболявания, при всички инфекциозни болести, внушението и хипнозата не дават никакви резултати. Опитността е показала, че добри резултати чрез психическия метод се получават при следните заболявания: главоболие, безсъние, меланхолия, невралгии, неврастения, алкохолизъм, никотинизъм, морфинизъм, нервна астма нервна кашлица, истерия, стомашни болки, липса на апетит, диария, запек, маниачество, функционални парализи, заекване, фучене в ушите и. др. подобни. Прев. Л. Р. Ж. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. III.] Графология Слънцето: Правилни кръгове, пълни криви и спирали. Луната: Неправилни линии, криволици. Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви. Венера: Ритмични извилини и криви. Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии. Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения.
към текста >>

Луната: Неправилни линии, криволици.
при болестите на сърцето, при анемията, при органичните заболявания, при всички инфекциозни болести, внушението и хипнозата не дават никакви резултати. Опитността е показала, че добри резултати чрез психическия метод се получават при следните заболявания: главоболие, безсъние, меланхолия, невралгии, неврастения, алкохолизъм, никотинизъм, морфинизъм, нервна астма нервна кашлица, истерия, стомашни болки, липса на апетит, диария, запек, маниачество, функционални парализи, заекване, фучене в ушите и. др. подобни. Прев. Л. Р. Ж. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. III.] Графология Слънцето: Правилни кръгове, пълни криви и спирали. Луната: Неправилни линии, криволици. Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви. Венера: Ритмични извилини и криви. Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии. Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения. Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми.
към текста >>

Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. III.] Графология Слънцето: Правилни кръгове, пълни криви и спирали. Луната: Неправилни линии, криволици. Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви. Венера: Ритмични извилини и криви. Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии. Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения. Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми. Уран: Чудновати, своеобразни, тънки извилини и черти. Нептун: Смътни, неясни, тук-там прекъснати и ритмични извилини и криви. Без съмнение, ще се получат изненадващи резултати, ако се проучат ръкописите на различните планетни типове в свръзка с горния малък списък.
към текста >>

Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми.
Луната: Неправилни линии, криволици. Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви. Венера: Ритмични извилини и криви. Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии. Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения. Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми. Уран: Чудновати, своеобразни, тънки извилини и черти. Нептун: Смътни, неясни, тук-там прекъснати и ритмични извилини и криви. Без съмнение, ще се получат изненадващи резултати, ако се проучат ръкописите на различните планетни типове в свръзка с горния малък списък. Но могат да се правят и успоредни между планетния тип и стила на писането, което му съответства. Геоцентрично движение на планетите обикаля всички знакове на зодиака в 27 деня, 7 часа и 4 мин.
към текста >>

Но могат да се правят и успоредни между планетния тип и стила на писането, което му съответства.
Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения. Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми. Уран: Чудновати, своеобразни, тънки извилини и черти. Нептун: Смътни, неясни, тук-там прекъснати и ритмични извилини и криви. Без съмнение, ще се получат изненадващи резултати, ако се проучат ръкописите на различните планетни типове в свръзка с горния малък списък. Но могат да се правят и успоредни между планетния тип и стила на писането, което му съответства. Геоцентрично движение на планетите обикаля всички знакове на зодиака в 27 деня, 7 часа и 4 мин. , и ги обикалят за една година. — за 20 месеца — за 12 години — за 291/2 години — за 84 години — за 156 години Това е средното време. Поради ретроградното им движение, понякога времето бива или малко по-късо или малко по- дълго. Околоосното им въртене, — сиреч дължината на деня е: За , , приблизително еднаква с тази на земята, т. е.
към текста >>

Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда.
Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда. Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен. Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява. Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт.
към текста >>

Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата.
Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда. Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен. Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява. Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт. Представата за слънцето и планетите, като едно цяло, се явява за нас по-малко невъзможна, щом схванем, че в никой случай не можем се довери на нашите ограничени материални сетива, и че дори нашата представа за времето и пространството е погрешна. Сега за сега ние не можем да не свързваме нашите представи с понятията за време и пространство. Много просто е да се рече: пространството е безкрайно — или с други думи, към него не може нито да се прибави нито може се отне от него; — но след като установи човек това, пак може тутакси да дойде до заключение, че нищо, нищо не е спечелил.
към текста >>

Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници.
- успоред - успоредно- различно , , , са много силни по действие, , . са по-слаби, а най- слаб е . Мнозина астролози приемат и следните ъгли: квинтил = 72° хармонично биквинт. = 140° хармонично Ала обикновено тези много слаби аспекти не се вземат под внимание. Образуване на аспектите. Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници. Ъгълът се образува или от страните по периферията или от лъчите, излизащи от, средоточието към ъгъла. Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на правата линия. Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос).
към текста >>

Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на правата линия.
Мнозина астролози приемат и следните ъгли: квинтил = 72° хармонично биквинт. = 140° хармонично Ала обикновено тези много слаби аспекти не се вземат под внимание. Образуване на аспектите. Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници. Ъгълът се образува или от страните по периферията или от лъчите, излизащи от, средоточието към ъгъла. Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на правата линия. Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат.
към текста >>

Разбудих другарите си, които спяха в съседната стая и им разправих всичко".
Пак същата опитност. От страх пак се събудих. Това ми се случи три пъти. След това не можех вече да спя, и станах. Часът беше към шест. Разбудих другарите си, които спяха в съседната стая и им разправих всичко". Явяване на умрял. Ясновидски сън. Жената на гореспоменатия телеграфо-пощенски началник, г-жа С., ни разправи следното: „През есента на 1920 година тате беше болен. На 13 октомври (неделя) ходих у мамини и видех, че тате беше по-добре, и си казах, че скоро ще оздравее. Във вторник (на 3 ноември) си вършех това-онова и си казвах: „ще меся в среда, и от фурната ще отида у мамини, защото са близко“.
към текста >>

Жената на гореспоменатия телеграфо-пощенски началник, г-жа С., ни разправи следното: „През есента на 1920 година тате беше болен.
След това не можех вече да спя, и станах. Часът беше към шест. Разбудих другарите си, които спяха в съседната стая и им разправих всичко". Явяване на умрял. Ясновидски сън. Жената на гореспоменатия телеграфо-пощенски началник, г-жа С., ни разправи следното: „През есента на 1920 година тате беше болен. На 13 октомври (неделя) ходих у мамини и видех, че тате беше по-добре, и си казах, че скоро ще оздравее. Във вторник (на 3 ноември) си вършех това-онова и си казвах: „ще меся в среда, и от фурната ще отида у мамини, защото са близко“. В вторник вечерта, като се прибрах, положих детето в люлката да спи. Аз бях будна, когато ми се яви тате три пъти. Лампата беше запалена.
към текста >>

Той разправи следното: „През една от декемврийските нощи на 1905 година, — не мога да си спомня точно деня и датата — легнах към 9 часа.
Г.,раздавач е г. 3. . . Той е родом от родопското село Ш., дето живеят и домашните му. Обаче, през 1905 г. той не бил на пощенска служба и живял у дома си. Той разправи следното: „През една от декемврийските нощи на 1905 година, — не мога да си спомня точно деня и датата — легнах към 9 часа. Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там. Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя.
към текста >>

В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там.
Обаче, през 1905 г. той не бил на пощенска служба и живял у дома си. Той разправи следното: „През една от декемврийските нощи на 1905 година, — не мога да си спомня точно деня и датата — легнах към 9 часа. Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там. Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя. Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои. Не на шега се уплаших и избягах, та се завих през глава, и беше ме страх да погледна в стаята. След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“.
към текста >>

Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик.
, учител (Панагюрище). Сън и действителност. Ст. Ник., софийски жител, ул. „Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се успокоява от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина. На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира. 2. Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик. Сънувал, че един от неговите преподаватели, по искането на учениците, съобщава бележките по своя предмет на всички ученици. Понеже Ст. Н. бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира. На следния ден същия преподава- тел по реда, както се е явил на съня на Ст. Н., съобщава бележките на всички ученици, между което и че Ст. Н.
към текста >>

бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира.
„Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се успокоява от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина. На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира. 2. Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик. Сънувал, че един от неговите преподаватели, по искането на учениците, съобщава бележките по своя предмет на всички ученици. Понеже Ст. Н. бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира. На следния ден същия преподава- тел по реда, както се е явил на съня на Ст. Н., съобщава бележките на всички ученици, между което и че Ст. Н. е получил „слабо“. Казаният ученик протестирал. Тогава преподавателят проверява отново писмената работа и туря на ученика добра бележка. 3.
към текста >>

Два дни след това учителката наистина получава писмо за повишение и то в същия ред и обстановка, както й бил разправил мъжът й веднага след случката с него.
Казаният ученик протестирал. Тогава преподавателят проверява отново писмената работа и туря на ученика добра бележка. 3. Мъжът на X. И., учителка при една от столичните прогимназии, се е бил парализирал от дълги години. В едно полусънливо състояние той вижда, че вратата на стаята му се отваря и един разсилен от М-вото на Народната Просвета донася писмо, с което се съобщава за повишението на жена му в по-горна степен. Два дни след това учителката наистина получава писмо за повишение и то в същия ред и обстановка, както й бил разправил мъжът й веднага след случката с него. Съобщава: Хр Мих. — София. И животните предсказват събитията. През мес. юни 1877 год., във време на руско-турската война, брат ми Симеон Дойнов държеше в с.
към текста >>

Същото станало и на двора: конят се противил и по никой начин не искал да тръгне, като почнал силно да цвили и да удря крака си в земята — нещо, което той дотогава не е правил.
Брат ми напусна дюкяна си и се прибра в Беброво. Една сутрин тур- чинът от съседната махала, Кара-Хюсеин, дойде у дома ни и каза на моя брат Симеона, че по-първия ден бил в Аматли хазяинът на дюкяна Хаджи Сюлюш и уж бил казал, да отиде брат ми да си прибере стоката от дюкяна, защото башибозуците щели да го разбият и я разграбят. Брат ми повярва и повика за другар Велчо Стойков, за да заминат в Аматли. Когато отишъл в яхъра да изведе коня си, последният не искал да излезе из вратата. Брат ми го сритал с крака си в корема и чак тогава конят излязъл. Същото станало и на двора: конят се противил и по никой начин не искал да тръгне, като почнал силно да цвили и да удря крака си в земята — нещо, което той дотогава не е правил. Буля ми Тодорица казала на брата ми; „Драгинко, недей отива сега“, но брат ми, решен веднъж да тръгне, не се съгласил да отстъпи от решението си. Обаче, на пътя за с. Аматли, близко до селото, причакали го, от засада, неколцина турци, смъкнали го от коня, вързали му ръцете отзад, също и на другаря му Велчо Стойков, нарязали с ножовете си по челата им кръстове и са ги откарали при копиловското ефенди (който по онова време разпореждал с всичкия тозлушки башибозук) и той е заповядал да бъдат убити. От тогава и до днешен ден не можахме да намерим костите им. Разбира се, ако бе послушал предупрежденията на коня си, брат ми не щеше да бъде постигнат, може-би, от такава участ.
към текста >>

Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня.
Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир. Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно.
към текста >>

Силата я прави да трепти.
Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания. Силата на внушението е силата на мисълта. Материята е това, което трепти. Силата я прави да трепти. Съзнанието прониква трептението. В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее. Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа. Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице. В втория случай, то е плод на един внушител, чиито мисли проникват в ума на истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт.
към текста >>

Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1).
Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо. Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда. След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2. Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
към текста >>

Ние имаме също така намерение да правим.
La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
към текста >>

Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите.
Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров. Ролята на душата при заболяване и лекуване. Кн. VIII от „Народна Хигиена“.
към текста >>

2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м.
Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора.
към текста >>

— Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания.
Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал. Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки.
към текста >>

Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите.
Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно.
към текста >>

Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи.
Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент.
Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби.
към текста >>

За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо.
Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
към текста >>

Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече.
към текста >>

Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът?
към текста >>

- по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците.
По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е.
към текста >>

Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр.
Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава?
към текста >>

Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
към текста >>

Какво трябва да се прави тогава?
Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията.
към текста >>

Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните.
към текста >>

И тъй, ако ни попитате: „какво да правим?
Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин.
към текста >>

Като направите този опит, ще видите резултатите.
Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема.
към текста >>

Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин.
И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
към текста >>

Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот.
Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата. Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
към текста >>

Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне.
Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението.
към текста >>

При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството.
Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност.
към текста >>

Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св.
Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния.
към текста >>

По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия.
Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното.
към текста >>

Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос.
към текста >>

Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите.
От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св.
към текста >>

Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия свят!
Тази екскурзия толкова умори сина ми, че той се разболя от стомашна треска. Той падна, уви, в ръцете на невежествени и тъпоумни лекари, които нищо не разбираха от неговото положение и няколко месеца казваха само: „това не е нищо! “ Един тумор се образува в пикочния му мехур, ципите не можаха да издържат тоя напор и мехурът се пукна! Адските мъки не са нищо пред мъченичеството на нещастния ми син! Повикахме един прочут хирург, но той пристигна 22 часа след случката. Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия свят! Оперираха го, но всяка надежда скоро изчезна. Нещастникът преживя тринадесет дни след операцията, макар хирургът да не му даваше повече от 24 часа живот.. Между туй, синът ми, като разбираше скръбта на майка си и сестра си, противостоеше, бореше се храбро, въпреки всичко. Какви тринадесет дни бяха те. Господине! През тия дни той ни показа величието на душата си. Ние сега мислим за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат.
към текста >>

без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни.
Моята печал е съставена от безплодни съжаления, от горчиво Заблуждение, от бунт против всички и всичко. Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество. Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение. Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто! Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити учителю, аз Ви умолявам да ни помогнете. Жива ли е тя още? Тя, чийто живот биде прекъснат толкова брутално в разцвета му, толкоз чист, че имаше време само да обича майка си, своята майчица — една дума, толкоз сладка в милите й уста! Ах, аз бях толкова щастлива!
към текста >>

Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото.
Дълго време вече има откак не съм чула сладкия звук на гласа й! За да я чуя още веднъж, бих дала от все сърце всичките останали години от живота си. Аз се късам от желание да се сдобия с доказателства за преживяването на любимата и хубава душа на обожаваната ми щерка, и особено да зная, че тя може да се съобщава с мен. Ако постигна това щастие под вашето ръководство, драги учителю, тоя неизчерпаем източник на утеха би бил неизразим за мен. С дъщеря ми, Бог и Вие бихте се смесили във мисълта ми. Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото. Бъдете толкоз благодетелни към тая опечалена и незнаеща майка. Вие, които имате светлина, осветете я, помогнете й в моралната й мъка: тази е най- хубавата милостиня, която бихте могли да й дадете. Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи. Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите. Благоволете, знаменити учен, да приемете предварителната ми благодарност и най-добрите чувства на Вашата смирена Р.
към текста >>

* * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби.
Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша. Но тя може да е съвсем друго. Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали. И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали. Най-хубавите теологически дисертации не доказват нищо. А ние искаме не фрази, а демонстративни факти. Смъртта е най-важният предмет, който всякога е занимавал човешката мисъл, върховната проблема през всички времена и във всички народи.
към текста >>

Ужасна, непоправима катастрофа порази наскоро четири живота.
Сега ще дам едно, което ще порази мнозина четци, от друго гледище. То е една пламенна молба, адресирана ми от Ла Рошел, на 15 август 1904 г. Тя е малко груба, но аз я давам непокътната, като предшестващите. „Велики брате, и двете ми очи са хванали перде (катаракт), но все пак трябва да Ви пиша. Аз съм скептик, огрубял подиграван, но пак имам нужда да вярвам в нещо. Ужасна, непоправима катастрофа порази наскоро четири живота. Дъщеря ми, чиято красота, естественост и веселост биха прелъстили всеки Рошфор, през 1902 год. почна да се кара за женитба и най-после отиде при лудите, в Ниор, дето вегетира, за да чака края си. . . Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа.
към текста >>

Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот?
Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа. Иска ми се да се самоубия. Мозъкът ми е пробит вече от тая песен: „дъщеря ти е луда.“ И аз мисля за общата мизерия, за безмерната измама, какъвто е животът на повечето от хората. Ние носим с раждането си товара на нашите прадеди (що се мешат те?) Каква е тая наша личност, парализирана, впримчена в тоя плътски капан? Тоя капан, с молекулярната си игра, с примера на родителското възпитание, със задължителния ни живот, с условията на физическото и морално положение на бащата и майката, нима тази клетка ще бъде всемогъщата управителка на личността, която се е въплътила, или по-скоро ще бъде в този агрегат роб през целия си живот? Какво е всичко това? Магариите и глупавите простащини, излагани от църковните амвони най-после ме възмутиха. Но аз искам да вярвам в нещо приемливо. Духовните хора, с наивното си лековерие, са също наистина твърде големи простаци. Аз съм прочел по нещо от Питагор, Буда, Абеляр, Фенелон, Робеспиер, които не са имали общо разбиране.
към текста >>

Ах, каква услуга ще направите, ако напишете такава лоялна, доказателна книга!
С една реч, с авторитета Ви, единодушно признат от всички, до къде сте стигнали за тях? Искаме да знаем това. На един такъв човек като Вас предложи — не мислете, че Ви кадя тамян (аз нямам такава слабост) — да осветлите толкова алчущи и жаждущи умове. Не сте ли решен още? Вие имате право да не отстъпвате пред нищо. Ах, каква услуга ще направите, ако напишете такава лоялна, доказателна книга! Има вече доста евангелски поучения, медиумски дисертации, изявления на нервозни и разни други хитрости. Очакват от Вас, какво ще кажете Вие! “ От само себе си ще се разбере, защо не откривам подписа на това писмо, защото авторът му е един висш държавен чиновник. Също така всеки ще разбере, че аз се съгласих да се напечата тази моя книга само след като можах да повярвам, че съм напълно изследвал предмета й. Приготовлението й почна едновременно с датата на анкетата ми, въз 1904 год., а първоначално тя се замисли още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник.
към текста >>

И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение.
Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“. Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“. „Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със спокойно сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество. Това е съобразно с природата: прочее, не е лошо онова, което е съобразно с природата“. Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем. И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение. Всеки човек, който мисли, не може да не се смути, в минути на лични размишления, от перспективата: „какво ще стана? Ще умра ли съвсем? “ Казват, не без привидно основание, че това е, от наша страна, работа на наивна суетност. Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо. Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно.
към текста >>

Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби.
Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина. Когато се появи светлината, тъмнината изчезва. Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби. Обаче, това е отрицателната страна, а ние трябва сега и за винаги да се отклоняваме от отрицателното и да се стремим към положителното. В това лежи действителната мощ, и тя е Бог — „вечното добро“. Понеже не познаваме естеството на Бога, ние отклоняваме мислите си от него; така четем в Осия — 4. 6, „Людете ми загинаха от липса на знание“. Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан.
към текста >>

Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден.
Понеже не познаваме естеството на Бога, ние отклоняваме мислите си от него; така четем в Осия — 4. 6, „Людете ми загинаха от липса на знание“. Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан. 4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си.
към текста >>

Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат.
Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
към текста >>

Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация.
Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана.
към текста >>

Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции.
Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо.
към текста >>

Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз.
Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна. Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго. Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него.
към текста >>

Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета.
към текста >>

Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия.
Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната.
към текста >>

Само тогава тя ще може, от тоя център, да се отправи към Запад“.
Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната. Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия. „Преди да може Индия — казва Тагор — да кооперира с европейската култура в съграждането на голямата сграда на всемирната конфедерация, необходимо е да тури основата на собствената си уредба върху синтеза на всичките различни култури, които е притежавала и притежава. Само тогава тя ще може, от тоя център, да се отправи към Запад“. „Източният университет“ на Тагор ще работи върху големия синтез,обаче, със своята програма, чрез делото на поета, ще изкопае по- дълбоко пропастта между двете полукълба, които, както е казал едно време Киплинг, никога няма да се срещнат. Рожденият акт на Тагоровия университет е действително най-силният обвинителен акт против онази западна култура, която Англия наложи на Индия. Европейските властници, според поета, дадоха на Индия красиви училищни здания, богати библиотеки с най-хубаво подвързани книги, и титли, дипломи и други разкошни товари, но отнеха нейния собствен живот и интелигентност. Те отвориха в индуския интелектуален живот една празнота и я напълниха с нещо, което официалните доклади нарекоха „образование“. „Дадоха ни очила — казва Тагор — но отнеха зрението ни“.
към текста >>

Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията.
Има места, открити от съвременните изследователи, където дълбоко под земята са се запазили развалини и остатъци от велика древна цивилизация, толкова древна, че тя е била вече изчезнала от лицето на земята по-рано от възниква- нето на римската цивилизация. И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните гробове, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на гроба, той почти мигновено се разсипва на прах. Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени идеи. В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса. Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия.
към текста >>

Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата.
Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата. В действителност, между учените няма никакво съгласие по тоя интересен въпрос: едните приемат такъв произход, какъвто другите оспорват. Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари. Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време. Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр.
към текста >>

За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство.
Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство. Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му.
към текста >>

Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове.
В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
към текста >>

За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга.
Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията.
към текста >>

Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст.
Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време.
към текста >>

--------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността.
към текста >>

Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие.
Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това.
към текста >>

Ставайки по-материални, те приемат известна форма, която прави възможно тяхното отърсване!
Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив! “ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем освободени от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си. Ставайки по-материални, те приемат известна форма, която прави възможно тяхното отърсване! Защо и по какъв начин се извършва това, е необяснимо! Ние констатираме тук само факти от опит. Да нямаме никого, към когото свободно да можем да говорим, принудени да задържаме у нас всички дефекти и неприязнени грешки, това произвежда на първо време липса на смелост да ги признаем вътре в себе си, а по-късно онази фалшива гордост, която се задоволява с това, да се показва, което не е. Такъв дух най-после бива съвършено неспособен да признае въобще, че има някаква грешка, и най-подир и съвършено ослепява към своите недостатъци. Той несъзнателно засилва себе си в чувството на съвършенство, става повърхностен, арогантен и критично-взискателен към другите Той окаменява в собственото си материално убеждение- Освобождението, което лежи в изповедта, се проявява в ежедневния живот почти на всички мъже и на всички жени.
към текста >>

Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен.
— това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят.
към текста >>

По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред.
Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено! Тъй както се то оформява върху езика! Всеки нека свикне към това, да оформява всички мисли в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка. ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа Гюйон Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него.
към текста >>

Една пряка борба със нашите грешки и със всичко, което може да ни отклони кога и да е от доброто, прави обикновено злото още по-голямо.
Отчаянието и скръбта още повече ни разслабват. В изпитанията ние сме поставени да почистваме това, което сме. Това безпокойство от нашите грешки е често по-лошо от самите грешки. Истински смирената душа не се раздразнява, когато пада. Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея. Една пряка борба със нашите грешки и със всичко, което може да ни отклони кога и да е от доброто, прави обикновено злото още по-голямо. Най-сигурният начин е всякога веднага да се отвръщаме от злото и да се съединяваме — чрез вярата — с Бога. Погледни детето! Щом види някое лошо животно, никак не му се харесва да стои насреща му, обръща гръб и бърза да избяга в сигурните прегръдки на майка си. Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа. Така те се освобождават от всичко низко и познават висшия живот.
към текста >>

Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута.
О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов.
към текста >>

Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот.
Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване.
към текста >>

Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение.
Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр.
към текста >>

Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него.
Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот. Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата. Само безсилните опити на неочистеното творение не са в състояние да доведат до пълното му съединение с чистия Бог. За това е нужно едно напълно определено действие на Бога. Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него. Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2). „Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога.
към текста >>

Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага.
Тогава е нужно търпение, спокойствие и верност на взетите решения. Без посвещение, никой не може да види Бога. Затова ние трябва да търпим, за да се очистим. Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята. Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага. Съкратено изложил от немски : П. Г. Пампоров. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни. За да се разберат основно потайностите на тази наука, и главно тия на спиритизма, необходимо е да се имат ключовете на Соломона, големите и малките. Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях.
към текста >>

Споменат за миналото е тогава безполезен и прави по-малко заслужило търпението в пожертването.
Тя ще Ви покаже да видите, от къде съм тръгнал, за да стигна на свещената планина. Вие сте изненадан от дара на езиците, който изглежда да е притежавал астрална светлина. Но понеже тя е общо огледало на въображенията и спомените, не трябва да считате странно, ако някой силен субект може да чете отговорите, които си мислите. Аз бях свидетел на едно съвсем сходно явление, когато медиумът написа на латински един дребен отговор, за който си мислех, и само като го запитах. Превъплътяването за покаяние е една милост за прошка и предполага всякога предварително приемане. Споменат за миналото е тогава безполезен и прави по-малко заслужило търпението в пожертването. Пишете ми повече подробности за Вашия болен — не е ли изпитал голям страх? Няма ли някои тайни и самотни навици? Това е необходимо да се знае. Ако в неговия случай има само едно флуидично омагьосване, сигурен съм, че ще го излекувам. Кажете ми от какво страда и какво е умственото му състояние.
към текста >>

Вие правите част от него, понеже дойдохте при мен.
Има ли видения на съня или другояче, и пр. Препоръчвам Ви да четете Сефер Йецира, която ще намерите в сбирката на Писториуса. Тя е първата от всичките свещени книги на окултната Философия. 6. Моето общество е онова на седемте хиляди, за което се говори в Библията. Екартсхаузен говори учено за него в хубавото си съчинение: „Облакът над светилището“, и, разумява се. Вие правите част от него, понеже дойдохте при мен. Аз Ви оставям да търсите и намирате още няколко дни. Вие сте при изворите и сте жаден, но сигурно е, че ще пиете. Мисълта ми е с Вас и Ви ръководи, думата ще дойде да оделотвори това, което е започнал духат. Вие ми писахте: fac ut videam, но аз Ви отговарям мислено: вижте преди да почнете редовните курсове, тъй като истинските уроци са започнати още от началото на нашата преписка. Направете ми, моля Ви се, едно голямо удоволствие: нарисувайте ми саморъчно един Ваш малък портрет на книга или на платно и изпратете ми го с отговора си.
към текста >>

Впоследствие, когато Ви пиша, ще турям това слънчево произведение пред себе си, а и Вие, когато четете моите писма, можете да правите същото, и така ние ще присъстваме един при друг, даже физически, ще се виждаме и разговаряме.
Вие сте при изворите и сте жаден, но сигурно е, че ще пиете. Мисълта ми е с Вас и Ви ръководи, думата ще дойде да оделотвори това, което е започнал духат. Вие ми писахте: fac ut videam, но аз Ви отговарям мислено: вижте преди да почнете редовните курсове, тъй като истинските уроци са започнати още от началото на нашата преписка. Направете ми, моля Ви се, едно голямо удоволствие: нарисувайте ми саморъчно един Ваш малък портрет на книга или на платно и изпратете ми го с отговора си. След туй и аз ще Ви пратя моят. Впоследствие, когато Ви пиша, ще турям това слънчево произведение пред себе си, а и Вие, когато четете моите писма, можете да правите същото, и така ние ще присъстваме един при друг, даже физически, ще се виждаме и разговаряме. Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек. Той страдаше от суетите и слабостите на пороците си. Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението.
към текста >>

Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ.
Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката.
към текста >>

Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества.
При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата.
към текста >>

Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност.
Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии. При такива деца има пак да се борим с трудности, защото те толкова много и твърде често се предават в учебните си занятия и се задълбочават в книгите, че пропускат по тази причина телесното си развитие; тогава трябва пак с строгост да обърнем внимание, да се спазва целесъобразно разпределение на времето, като се променят съответно телесните движения и учението, тъй че децата в свободните си часове да се занимават не с забавителни книжки, но по възможност с движение на чист въздух или с гимнастически игри в добре проветрени стаи. Като безпогрешен знак за бързина и буйност се взема движенето на ръцете при ходенето, тъй също и честото отваряне и кръстосване на ръцете показва именно същото. Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е. произлиза порочността.
към текста >>

За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца.
Това е признак на нервозност и, в съгласие с другите поменати белези, показва нервозна чувственост. Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст.
към текста >>

Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок.
В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания.
към текста >>

С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва).
Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното. Целокупната природа представлява за нашето съзерцание два главни обекта — казва натуралистът Робине — напредване на силите и развитие на формите.
към текста >>

Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния.
Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII.
към текста >>

Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум.
Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето. Тая част на носа съответства на втората става на палеца. Когато тя е дълга и силна, без да бъде плътна, това сочи на една силна и могъща логика, на едно здраво и право съждение, на голяма ясност в гледището; той изобразява сериозен характер, способен за съобразяване и абстрахиране. Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум. Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса. Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум. Ако тая линия е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност. Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците. Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата. Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение.
към текста >>

Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи.
Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса. Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум. Ако тая линия е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност. Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците. Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата. Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение. Издълбаните носове са безгрижни. Те са почти общи и с лоши наклонности. Всеки широк гръб, каквато и да е формата му, казва Лафатер, всякога представлява възвишени качества на ума, Характерности на долната част на носа Тук ние влизаме напълно в областта на живота на усещанията и чувствата. Долната част на носа, която се състои от края на носа, от ноздрите и крилата му, съответства на третата става на палеца, която образува една част от дланта на ръката и се нарича хълм на Венера.
към текста >>

Лопатестият или сплеснатият край на носа означава груб вкус, без правило, или, по-добре казано, това е липса на вкус.
Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество. Четвъртитият край на носа изобразява една справедлива, мъдра и благоразумна натура; това е вкус към изтънченост и разсъдливост. Лопатестият или сплеснатият край на носа означава груб вкус, без правило, или, по-добре казано, това е липса на вкус. Връхлестият край съди нещата според котираната им стойност, той смята. Четвъртитият край съди нещата от гледището на вътрешната им стойност и на принципите, които управляват добрия вкус, той преценява и опитва. Лопатестият край съди само от интересите на корема си: за него количеството е по-ценно от качеството. Краят на носа може да бъде твърд и груб или мек и мършав. Твърдият и грубият край на носа показва активност, постоянство, трезвеност и труд.
към текста >>

Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек.
У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите. Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят). А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката.
към текста >>

Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“.
Върху този въпрос ще се върнем. Във всеки случай, обаче, остава като установено, както и да въртим и усукваме, че ММ и F си противоречат. Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн.
към текста >>

Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е.
Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
към текста >>

Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно?
към текста >>

Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно?
Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно? Разрешението на този предварителен въпрос ни дава принципа С. Ако двата сигнала блеснат едновременно, тогава и излизащите от тях светлинни лъчи трябва също така едновременно да се срещнат по средата между х1, и х2. Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа перпендикулярно към линията х1 и х2. Той ще съзре блясканията на двата сигнала едновременно и от това ще заключи, че те са произведени едновременно, а следователно, и че двата часовника са синхронични. Дали часовниците ще останат синхронични, т. е.
към текста >>

Така че подмятането, което ми прави земният наблюдател, с пълно право му го връщам.
И това със същото право, с което земният наблюдател ще ги счита като едновременно възпламенени. Защото ако този би подхвърлил на наблюдателя от въздушния кораб, какао „погрешното“ му заключение произтичало от това, че въздушният кораб се движел, докато земята била неподвижна, то наблюдателят от въздушния кораб може да му отвърне следното: според KRP със същото право мога да твърдя, че въздушният кораб е неподвижен, а земята се движи. После аз бих могъл да се позова на принципа С, според който в моята система светлината се разпространява по всички посоки с еднаква скорост. Щом като произведените под точките x'1 и х'2 на моята система светлинни лъчи достигат до огледалото ми в различни времена, то това не означава освен че не са и произведени в същото време, и часовниците ми в x'1 и х'2. при излизането на лъчите са имали различно положение на стрелките. Така че подмятането, което ми прави земният наблюдател, с пълно право му го връщам. Ако този вижда двата лъча са се срещат в едно и също време в неговото огледало, това се дължи на обстоятелството, че неговата система се движи със скоростта q в направление противоположно на означеното със стрелката. Тя се движи пред по-рано изходящия светлинен лъч, (от х2) и насреща по-къс, но изходящия лъч, така че и двата се срещат в едно и също време в неговото огледало. Как да се избавим, впрочем, от тази дилема? Или като приемем един от двата принципа KRP или С за погрешен. Тогава единия от двамата само ще бъде в правото.
към текста >>

Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х.
Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
към текста >>

Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма.
Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
към текста >>

Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г.
4) Ако q е незначително спрямо с, членовете q/c могат да бъдат изоставени, и в такъв случай Лоренцовите трансформации преминават в галилеевите, и новите уравнения на механиката в Нютоновите. Безкрайна ли е вселената? От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му.
към текста >>

Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница.
Но Айнщайн казва: не! За релативиста, вселената може да не бъде безкрайна. Е ли тя завършена, ограничена от незнам какви си прегради? Не. Тя не е ограничена. Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно. Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница. Повърхнината на земята, разгледана като повърхнината на всяка сфера, е, прочее, едновременно крайна и безгранична. Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо.
към текста >>

Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна.
Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина. Лъчите на звездната светлина могат да обикалят вечно, безкрайно, тази безгранична и при туй крайна вселена. Ако космосът е така сферически, може даже да се мисли, че лъчите излезли от една звезда, от слънцето например, ще отидат да се слеят в една точка, диаметрално противоположна на вселената, след като я обиколят, и после дойдат отново в точката на тръгването си. Прегънатата вселена на Айнщайн и звездите призраци Бихме очаквали тогава да видим, на противоположни точки на небето, звезди, едни от които са само образи, призраци на други, техни „двойници“, в смисъла, в който старите египтяни са разбирали тази дума.
към текста >>

Но това, което наблюдателите не са направили довчера.
Тяхното концентриране, сливането им ще бъде, прочее, рядко пълно в антипод на реалната звезда. И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем. При все туй, не е никак не- възможно, по някога, в бъдеще, астрономите да наблюдават това явление. Не е невъзможно вече и да са сторили това в миналото, без да знаят! Перспектива на прегънатата вселена с четири измерения, според Айнщайн: лъчите на всяка действителна звезда (горе) може да се слеят в противовеса в една призрачна звезда (долу). Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район.
към текста >>

За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.).
Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето. Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг.
към текста >>

Ние направихме опит само с няколко възбудители, а такива има хиляди, за които нищо не знаем.
Можах по този начин да впиша отговори на растения върху дългите вълни, употребявани в безжичния телеграф. Ефект на под минималните възбуждания Съвсем неочакван резултат се доби като се действаше раздразнително в под-минимална доза: резултата беше — ускоряване вместо закъснение от средните дози. Наблюдавах същите ефекти с електрически, светлинни и химически възбудителни агенти. Извънредно очебиен резултат дават известни отрови, които при нормални дози убиват растението, а в слаби количества го раздразняват извънредно много, и растенията буйно прокарват и цъфтят много по-скоро. Сега именно чрез откритието на законите на растенето ще бъде възможен един бележит прогрес в научното земеделие. Ние направихме опит само с няколко възбудители, а такива има хиляди, за които нищо не знаем. Емпирическите методи, употребявани често в приложната химия при някои елементи и при електричеството — не бяха всякога сполучливи: причината за наблюдаваните разлики се дължи, вероятно, на дозите на тези прибавки, за които не е държано достатъчно сметка. Махалният крескограф. — Добитата вече голяма чувствителност се увеличи доста много чрез употреблението на Нюловия метод или махалния, в който растежът е съвършено точно компенсиран от навеждането на поддръжката. Една скачена верига, турена в действие от падането на някоя тежина, навежда растението със същата скорост, с която то се удължава. Това механическо настаняване се постига чрез едно витло, което действа върху механизма, за да го ускори или забави.
към текста >>

Изправянето на стъблото прави да изчезне възбуждането.
— Електрическата промяна расте като синуса на ъгъла на наклонението. Това възбуждане предизвиква свиването на горната страна, и като следствие, явява се кривината нагоре. Локализирането на чувствителната зона към земното притегляне чрез електрическо издирване. — Един електрод, съставен от съвършено тънка платинена жила и затворен в стъклена капилярна тръба, освен на края, като бъде мушнат бавно в стъблото, по начин да влезе само от едната страна, после да излезе от другата — дефлекцията на галванометъра показва възбуждане на всичките клетъчни пластове. Ако стъблото е вертикално,, електрическото отклонение е слабо или нищожно; ако стъблото е изместено в хоризонтално направление — чувствителния на геотропизъма пласт показва максимум възбуждане и вследствие на това се явява галванометрическата дефлекция. Изправянето на стъблото прави да изчезне възбуждането. По този начин можах да локализирам чувствителния пласт на андодермата. Относително геотропизма, единствената аномалия е кривината на корените, срещуположни на стъблата. Всяка растяща зона в стъблото е едновременно чувствителна към земното притегляне и е двигателна: значи, геотропичното възбуждане на стъблото е пряко. Същото не е за корена, където чувствителната зона е крайната, докато областта на кривината е на известно разстояние от върха. От електрическите ми издирвания излиза, че края на корена се раздразнява пряко, докато съответната зона на растежа се раздразнява само непряко.
към текста >>

Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление.
Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа. Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая. Върху цветната стая ще говорим по- късно.
към текста >>

След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове.
При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят). К. А.
към текста >>

Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря.
1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж. п. линия. Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря. Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище. Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя.
към текста >>

Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви.
моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра.
към текста >>

Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила.
Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила. Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил. Тогава той ни разправяше, но аз не вярвах и му забраних да приказва, да не се плашат децата. Понеже не знаехме как да постъпим, за да разберем всичко това, обръщам се към вас и пр. Кюстендил, 28.ХII.1921 г. Г. Д. С.
към текста >>

си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата.
Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко.
към текста >>

Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено.
След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X. КНИЖНИНА 1.
към текста >>

тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „Уважаеми г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя.
Философия, от Ст. Гунчев. Кюстендил. 1910 год. ц. 4 лв. Получи се в редакцията ни един екземпляр от. тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „Уважаеми г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя. Прави ми впечатление, че Вие не пропускате да отбележите нито един факт, мисъл, проява, съчинение от философски и духовен характер, т. е. всичко, в което се проявява дълбокия живот на духа. Горната книга е едно оригинално явление в нашата философска литература и, макар излязла още преди десет години, останала е в забрава. Това е един опит на философски и мистично настроена душа да проникне в висшия смисъл на битието, както и да си разреши чрез свое лично усилие, дълбоките проблеми за света. Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура.
към текста >>

Прави ми впечатление, че Вие не пропускате да отбележите нито един факт, мисъл, проява, съчинение от философски и духовен характер, т. е.
Гунчев. Кюстендил. 1910 год. ц. 4 лв. Получи се в редакцията ни един екземпляр от. тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „Уважаеми г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя. Прави ми впечатление, че Вие не пропускате да отбележите нито един факт, мисъл, проява, съчинение от философски и духовен характер, т. е. всичко, в което се проявява дълбокия живот на духа. Горната книга е едно оригинално явление в нашата философска литература и, макар излязла още преди десет години, останала е в забрава. Това е един опит на философски и мистично настроена душа да проникне в висшия смисъл на битието, както и да си разреши чрез свое лично усилие, дълбоките проблеми за света. Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд.
към текста >>

Д понеже всичките тия престъпления са извършени от едно и също лице (със съучастието на неговите подбудители и помагачи, които са го снабдили с откраднатите частни писма, преписки и пр.), то размера на общото наказание ще се определи по правилата на съвкупността (чл.
— престъпление по чл. 243 ал. последна от същия закон (тъмничен затвор не по-малко от три месеца и глоба до 10000 лева — вж. бр. 260, 1922 г. на „Държавен Вестник“— и се присъжда парично удовлетворение). Д понеже всичките тия престъпления са извършени от едно и също лице (със съучастието на неговите подбудители и помагачи, които са го снабдили с откраднатите частни писма, преписки и пр.), то размера на общото наказание ще се определи по правилата на съвкупността (чл. 64 от Наказ. закон) и ще се наложи на виновния най-тежкото наказание . . . За сега, толкоз. 11. Библиотека „Любов“.
към текста >>

На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“.
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен. На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“. Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма.
към текста >>

Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието?
Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г. Рише отговаря със голяма енергия, че в природата има явления, чиято действителност не се отрича от науката, но които, при все туй, не могат да се произведат но волята ни. Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство.
Поправка на клише. V. Една преждевременно заминала душа. 10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf) ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Преустройство на Обществото на народите — Единен духовен фронт Божии работници от всички страни, съединявайте се! Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
към текста >>

Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен).
Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи.
към текста >>

В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения.
Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини.
към текста >>

Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи.
Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му.
към текста >>

Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му.
Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция.
към текста >>

Хиромантия на дланта (Палмистрия) Хиромантията на дланта, преди всичко трябва да се справи с хълмовете и направлението на линиите,които кръстосват дланта и й придават специфичен вид.
Кръст върху лунния кръг, обърнат към расетата, предсказва смърт от корабокрушение (фиг. 70 b ) Овално извити линии на расетата са добър знак — богато наследство и охолна заможност още от младини (фиг. 71 а). Образуващи затворена верига, линиите на расетата показват живот, из- пълнен с труд. Къса расета означава нещастие и бедност. с. Хиромантия на дланта (Палмистрия) Хиромантията на дланта, преди всичко трябва да се справи с хълмовете и направлението на линиите,които кръстосват дланта и й придават специфичен вид. Линиите на пръстите са предмет на хиромантията на пръстите. Между другото, дланта си има своите изпъкналости и вглъбнатини, което също си има своето значение, понякога даже и практическо. В страни, в които писмеността е още изкуство на учените често се използва отпечатъка на палеца като подпис. Такова подписване в Индия не само се употребява като документ, но в известни случаи и се изисква, за да се предотврати отричането автентичността на подписа. Забелязано е, че всеки човек си има свой специфичен отпечатък на пръстите, тъй че тоя отпечатък може да послужи като фотография.
към текста >>

Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им.
Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби. Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле. Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания. Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ. Хълмовете са енергиите, долините — недостатъците и загубите, а линиите — въздействията и начините на действие. Това е същината.
към текста >>

Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката.
Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и благоволение от високопоставена дама (фиг. 67 с). Линия, която минава през целия венерин хълм, предупреждава, че имаме заклет враг, който се стреми да ни погуби (фиг.74 а). За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг. 74 способ. Линията, която води от основата на палеца към ъгъла, който той образува с дланта, и която е по-слабо или по-ясно изразена у всеки човек, разделят на две равни части и прокарват успоредни на расетата линии на равни от тия разстояния до края на ръката. По такъв начин венериният хълм се разделя на 4 части, всяка от които представя около 15 год. от живота на човека. Решетести линии върху юпитеровия хълм, които продължават и на юпитеровия пръст, свидетелстват за сангвиничен темперамент, а понякога показват и нецеломъдреност, съблазън и непостоянство (фиг. 67 d). N-образуваща линия на юпитеровия хълм показва щастие в търговията (фиг.
към текста >>

И ако те остават непроявени, възпитанието не е било правилно.
_____________________________________ 1) Вж. год. I от "Всемирна Летопис" Боян Боев. КЪМ НОВО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. V). Интелектуализмът на днешното училище Когато не се получат резултати от училището, не трябва да се обвинява ученикът, а системата. Душата е божествена искра с велики заложби. И ако те остават непроявени, възпитанието не е било правилно. Днешното училище развива предимно умствената природа на детето. То не показва и в това направление особен успех. Интелектуализмът в днешното училище не е нещо случайно. Той е в свръзка с великите закони, по които се развива човечеството.1) Д-р Щайнер казва2): „Днешната епоха е епоха на интелектуализма. Интелектът е тая душевна сила, при която вътрешната ядка на човека взема най-малко участие.
към текста >>

Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука.
в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“. Днешното училище морализира децата като апелира на техния ум, без да раздвижи техните сърца! И тогава, разбира се, ще чуят със студено сърце нашето морализиране и ще останат непроменени. Ето как характеризира Христо Г. Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.
към текста >>

Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.
Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени. Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с учителя. Разбира се, пълно изключване на учителя, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен. Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито. Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени.
към текста >>

А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства.
Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства. Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно. Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява. Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек.
към текста >>

Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява.
Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства. Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно. Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява. Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата.
към текста >>

И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие.
Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата. И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие. Целият човек е обновен от тях, инак дълбоките заложби на душата би останали скрити, може би през целия живот. Как ще се постигне това? Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези възвишени желания и стремежи трябва да ги има самия учител. После, цялата училищна работа, цялата училищна атмосфера, целият училищен живот трябва да са от такъв характер, че да събуждат тези дълбоки страни на душата. Самата дейност на ученика трябва да бъде от характер да събужда тези възвишени страни на чувството и волята.
към текста >>

Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко.
Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин. Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“. Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко. Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец. В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче.
към текста >>

През този период пред детето не трябва да се прави нищо, което пречи на проявата на благоговение у него.
Ето що казва Каролина фон Хайдебранд13); „Спомагат и съдържателни приказки и легенди. За по-възрастните помагат разкази за герои и биографии на знаменити мъже, в които те да виждат образци за подражание и уважение“. Това изтъква Д-р Щайнер и в статията си: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“. В приказки, разкази, митове, легенди биографии, ще се рисуват възвишени характери, които да будят благоговение. Какво богато поле за работа. През този период пред детето не трябва да се прави нищо, което пречи на проявата на благоговение у него. Пред него не трябва да се хулят или одумват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежните растения. А колко се греши днес в това отношение! Но някой би казал: ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него?
към текста >>

Не го ли правим несамостоен, зависим, подчинен на други личности, не го ли правим само спътник на други личности?
Пред него не трябва да се хулят или одумват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежните растения. А колко се греши днес в това отношение! Но някой би казал: ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостоен, зависим, подчинен на други личности, не го ли правим само спътник на други личности? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? Напротив, онзи, който е имал щастието да благоговее през тая възраст, после ще стане най-самостойна свободна личност. Ето що казва Д-р Щайнер в гореспоменатия коледен педагогически курс. „Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“.
към текста >>

Любовта — най-важен възпитателен фактор — Новото училище — братско общежитие „Възпитанието на ума трябва да се почне с развитието по-рано на милосърдието и любовта, за да бъде умът насочен правилно.“ — Дънов.
Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата. Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“. Силите на благоговението са лъчи. под чието влияние порастват най-красивите цветя в детската душа! Любовта — най-важен възпитателен фактор — Новото училище — братско общежитие „Възпитанието на ума трябва да се почне с развитието по-рано на милосърдието и любовта, за да бъде умът насочен правилно.“ — Дънов. „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която може да възпитавате. Когато искате да възпитавате некого, трябва да го любите с всичкото си сърце. Той трябва да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да го приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките му съвети“. — Дънов. Преди да говоря за любовта като възпитателен фактор, ще направя цитат от беседите на г-н Дънов за характеристика на любовта (мислите съм събрал от разни места на беседите му): „Първото проявление на Духа, първият плод, — това е Любовта.
към текста >>

Само Любовта може да ни направи силни.
В Любовта всичко е печалба, а без Любовта всичко е загуба. Любовта не е за слабите хора. Любовта е само за великите, за силните души. Тя на е за пигмеи, за дребнавите хора, тя е само за силните хора. Как можем да бъдем силни? Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не можем да бъдем силни. Страхливите хора са хора без Любов, глупавите хора са хора без Любов, жестоките хора са хора без Любов, престъпните хора са хора без Любов. Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие. Ако човек, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, че „тъй ще бъде“, „иначе ще бъде“, но сълзите ви ще текат.
към текста >>

Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие.
Тя на е за пигмеи, за дребнавите хора, тя е само за силните хора. Как можем да бъдем силни? Само Любовта може да ни направи силни. Без Любов не можем да бъдем силни. Страхливите хора са хора без Любов, глупавите хора са хора без Любов, жестоките хора са хора без Любов, престъпните хора са хора без Любов. Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие. Ако човек, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, че „тъй ще бъде“, „иначе ще бъде“, но сълзите ви ще текат. Дойде ли, обаче, човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне, и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем. Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин живота ни може да се реформира.
към текста >>

Любовта раздвижва цялата душа, прави я деятелна, пълна с живот във всичките и прояви: в областта на ума, волята, художественото творчество и пр.. Дето има любов, има преизобилен живот, защото самата любов е живот.
Дейната любов ще развие ума и волята. Волята ще се развие преди всичко затова, защото животът в общежитието ще почива върху принципа на самодейността. Умът ще има условие за развитие: заниманието ще буди естествения интерес на детето, понеже ще бъде в свръзка с въпросите, които ще повдига животът в братското общежитие. Но независимо от това, умът, волята, художествените способности и пр. ще се развият и по друга причина. Любовта раздвижва цялата душа, прави я деятелна, пълна с живот във всичките и прояви: в областта на ума, волята, художественото творчество и пр.. Дето има любов, има преизобилен живот, защото самата любов е живот. Това показва, че днешното училище не може да се поправи чрез некакви по-големи или по-малки реформи. Новото училище трябва да се съгради на съвсем нови основи. То коренно ще се различава от днешното. 3) Още по-ефикасно би било възпитанието, ако и самите родители живеят в братско общежитие. Вегетарианството, в което непременно трябва да бъдат възпитани децата, за да се развиват правилно духовно и физически, може да послужи като друг източник за събуждане на висшата им морална природа: любовта към животните може да послужи като извор на по-разширената любов.
към текста >>

Това показва, че днешното училище не може да се поправи чрез некакви по-големи или по-малки реформи.
Волята ще се развие преди всичко затова, защото животът в общежитието ще почива върху принципа на самодейността. Умът ще има условие за развитие: заниманието ще буди естествения интерес на детето, понеже ще бъде в свръзка с въпросите, които ще повдига животът в братското общежитие. Но независимо от това, умът, волята, художествените способности и пр. ще се развият и по друга причина. Любовта раздвижва цялата душа, прави я деятелна, пълна с живот във всичките и прояви: в областта на ума, волята, художественото творчество и пр.. Дето има любов, има преизобилен живот, защото самата любов е живот. Това показва, че днешното училище не може да се поправи чрез некакви по-големи или по-малки реформи. Новото училище трябва да се съгради на съвсем нови основи. То коренно ще се различава от днешното. 3) Още по-ефикасно би било възпитанието, ако и самите родители живеят в братско общежитие. Вегетарианството, в което непременно трябва да бъдат възпитани децата, за да се развиват правилно духовно и физически, може да послужи като друг източник за събуждане на висшата им морална природа: любовта към животните може да послужи като извор на по-разширената любов. Моралната обосновка на вегетарианството тика към идеен живот.
към текста >>

Вегетарианството, в което непременно трябва да бъдат възпитани децата, за да се развиват правилно духовно и физически, може да послужи като друг източник за събуждане на висшата им морална природа: любовта към животните може да послужи като извор на по-разширената любов.
Любовта раздвижва цялата душа, прави я деятелна, пълна с живот във всичките и прояви: в областта на ума, волята, художественото творчество и пр.. Дето има любов, има преизобилен живот, защото самата любов е живот. Това показва, че днешното училище не може да се поправи чрез некакви по-големи или по-малки реформи. Новото училище трябва да се съгради на съвсем нови основи. То коренно ще се различава от днешното. 3) Още по-ефикасно би било възпитанието, ако и самите родители живеят в братско общежитие. Вегетарианството, в което непременно трябва да бъдат възпитани децата, за да се развиват правилно духовно и физически, може да послужи като друг източник за събуждане на висшата им морална природа: любовта към животните може да послужи като извор на по-разширената любов. Моралната обосновка на вегетарианството тика към идеен живот. Един мой колега, чието семейство цялото е вегетарианско, разправя, че една негова дъщеря била наречена „приятелка на животните“. Но не само към животните трябва да се развие любовта на децата, но и към цветята, дърветата, към всички същества. Може да му се посочи слънцето като велик израз на Божествената Любов. Слънчевите лъчи са външен израз на тая велика любов, която изхожда от Бога.
към текста >>

Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност.
Той лукаво проектира плановете си и предпочита да печели успехи повече чрез хитрост, отколкото чрез сила. Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора. Ако той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си. Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните. Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав. Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото.
към текста >>

Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент.
Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните. Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав. Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите.
към текста >>

Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент.
Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав. Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите. Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („свиня“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае. Свинята е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно. Човекът подобен на свиня, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си. „Какво прасе е тези човек!
към текста >>

Малко зло им се прави с това, защото ако се оставят сами, те сигурно така ще се охарактеризират.
Себелюбието е естествено и всякога наследствено, докато с добротата е, в повечето случаи, резултат от културата. Ако децата не бяха научени да бъдат щедри и да делят, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина или само някои са, които не са себелюбиви и упорити достатъчно, ако не смятаме безчувствеността им в това направление В една от Шекспировите безсмъртни комедии ние четем за едно лице, което високо е заявявало, че нито един репортер не се е явил да го нарече „магаре“. В наше време, репортерът обикновено е на щрек, и хора. които ,сами се правят магарета“, често би- ват „описвани“ като такива, без да бъдат осветлени какво са в същност. Малко зло им се прави с това, защото ако се оставят сами, те сигурно така ще се охарактеризират. Вироглавството (магарията) или упоритостта са разорили много хора. Там, където себеобожаването или твърдостта преобладават над интелекта, можем да намерим упоритост; и така, там, където има малко култура много невежество, там ще се намерят заедно гордост и предразсъдък, сляпа набожност, „глупост и суеверие. Между мъжете и жените има много типове, които приличат на кучета. Оня, който прилича на скандинавско куче, непрестанно „души плъхове“. Друг пък е като „булдог“ (бикоглаво куче), което се бори, разкъсва и упорства.
към текста >>

Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това.
Ще добавим, че кучето може да придобие нещо от духовната сила на своя господар, дори двамата те ще почнат малко по малко да си приличат, поради постоянното си общуване Ако си спомним, артистът Хогарт бе винаги рисуван с кучето си, и някои казваха, че той най-сетне окончателно е заприличал на това животно. Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие на господаря си и стремейки се да схваща неговите мисли, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича на тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека. Котешката порода има също своите представители между красивия пол. Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх. Тя си търка главата кокетно във вас и мърка много любовно. Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя. „Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени.
към текста >>

Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника.
Изисква се коренна промяна на правните принципи, юриспруденцията и процедурата чрез окултизма, който има приложение във всички области на живота. За напред ние ще занимаем четците ни специално по тия въпроси, съгласно великите начала на божественото право. А сега даваме място на следната статийка, за да ги заинтересуваме то предмета: Мнозина са забелязали, че от редица години насам престъпленията много скоро се разкриват, и никой престъпник не може да се укрие — безразлично къде е побягнал, приготвената от него участ ще го постигне. Дали това се дължи на някои нововъведения в изкуството на детективите (от англ. дума detect, което значи разкривам, следователно детектив, а не дедектив) или е резултат от намесата на сили вън от полицията: дали това, въобще е работа на детективите, или на силни интелигенции, за които официалната наука нищо не знае? Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника. Това е методът с отпечатъците на палеца, изтърсването на дрехите, изследване образа на убиеца върху апарата на окото, графологията, хипнотизма и пр. Но има и други научни методи, които са несравнено по-ефикасни, или, по-вярно речено, абсолютно сигурни. Всеки обаче, не може да прилага тия методи и ние не ги препоръчваме с цел да се преследва който и да е, а ги обясняваме от чисто научно гледище. Психометрия 2). В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва.
към текста >>

Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр.
Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри! Ал. Шишков. _______________________________________________________________________________ 1) Препоръчваме на интересуващите се за сведение книжката: „Was muss der Jurist von Okultismus wissen?
към текста >>

— Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път.
Обаче, един ден дошъл у тях на визита един познат тям офицер между 12 часа по обед и 1 и половина часа след обед- Разговаряли се весело, шегували се и пр. Станал гостенинът да си отиде, но калпакът му липсвал. Пътните врата заключени, вратата на антрето заключена, слугиня нямали. В къщи са били хазяинът, хазяйката и дъщеря им, които през всичкото време се разговаряли най-весело в салона, свирили на пианото, пили чай, закусвали и пр. Къде е могъл да отиде калпакът и кой го е взел? — Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път. са се случвали такива работи, но те тогава обвинявали слугите. Обаче, при тоя случай слуги нямало в къщи, самите хазяи не са могли да извършат скриването на калпака. Добавили, че често пъти нощес вратата, както е заключена, намирали я отключена и отворена, чиниите от етажерките се снимали по масите и т. н. Дали на гостенина една военна фуражка да си иде и си казали, че калпакът ще излезе от някъде. След известно време хазяите решили да напуснат тази къща, поради горните случки.
към текста >>

Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи.
Вечерта, към 9 часа, бил затворил най-внимателно всичките прозорци и врати; освен че били заключени, но и подпрени отвътре с гирмета (напречни дървета) за по-здраво затваряне на вратите, понеже там върлували много хайдути и комити. Той си бил легнал и унесъл в сън. Жена му имала още работа да шета из къщи. Лампата горяла. В един миг се вдига един страшен шум в къщи и всички прозорци и врати се разтварят като от 20 души разбойници. Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи. От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас? Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си.
към текста >>

Направили си кафе, разговаряли се, и без да коментират случая, станали, затворили вратите, пак ги подпрели както по-рано, затворили прозорците и си легнали, но те си знаят как са осъмнали.
Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението. След няколко минути видението се отдалечило през кухнята навън, дето, до кухнята, имало натрупани дъски и греди, понеже предполагали да строят нова къща, но всичките греди и дъски се срутили със страшен шум и биле разхвърлени, като че 10 души са работили да ги разхвърлят. След това, около половин час след разхвърлянето на дъските, всичко утихнало. Направили си кафе, разговаряли се, и без да коментират случая, станали, затворили вратите, пак ги подпрели както по-рано, затворили прозорците и си легнали, но те си знаят как са осъмнали. На другия ден узнали, че леля им си ходила още същата вечер у тях и също направила там подобен шум и се отдалечила. Повторно у тях не се връщала, да им се яви така ясно, както горния случай. След това са осветявали вода и други някои молитви са чели поповете, но случката не се повторила. Посещение. Госпожата на същия художник A. X., когато били в Македония преди 14 години, разправя ми следния случай: мъжът й отсъствал от къщи.
към текста >>

На другия ден узнали, че леля им си ходила още същата вечер у тях и също направила там подобен шум и се отдалечила.
Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението. След няколко минути видението се отдалечило през кухнята навън, дето, до кухнята, имало натрупани дъски и греди, понеже предполагали да строят нова къща, но всичките греди и дъски се срутили със страшен шум и биле разхвърлени, като че 10 души са работили да ги разхвърлят. След това, около половин час след разхвърлянето на дъските, всичко утихнало. Направили си кафе, разговаряли се, и без да коментират случая, станали, затворили вратите, пак ги подпрели както по-рано, затворили прозорците и си легнали, но те си знаят как са осъмнали. На другия ден узнали, че леля им си ходила още същата вечер у тях и също направила там подобен шум и се отдалечила. Повторно у тях не се връщала, да им се яви така ясно, както горния случай. След това са осветявали вода и други някои молитви са чели поповете, но случката не се повторила. Посещение. Госпожата на същия художник A. X., когато били в Македония преди 14 години, разправя ми следния случай: мъжът й отсъствал от къщи. При нея дошла да нощува сестра й, госпожа Η.
към текста >>

Обаче, какъвто и напредък да правим, всякога трябва да бъдем скромни: това, което знаем, е тъй малко в сравнение с безкрайно многото неща, които не знаем!
Спиралните мъглявини са толкоз далеч от нас, че даже могат да се считат като лежащи вън от нашата мирова система, която се огражда с млечния път. Значи, може да се вземе, че те образуват самостоятелна мирова и система. Новооткритата мъглявост спада към тая група спирални мъглявини. Границите на нашето познание за вселената са относителни: тЯ се разширяват при всяко усъвършенстване на средствата за наблюдение. Ако се потвърдят данните за новата мъглявина, за което ще чакаме резултатите от по-нататъшни измервания, ще бъде сторена голяма крачка напред в познанието на космоса. Обаче, какъвто и напредък да правим, всякога трябва да бъдем скромни: това, което знаем, е тъй малко в сравнение с безкрайно многото неща, които не знаем! Професор Д-р Адолф Маркузе. (Из бр. 33 от 12. VIII. 1924 г. на в.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие.
РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. КНИЖНИНА. ИСТИНСКИЯТ МИР Външните и вътрешни условия - Новата култура Мирът е най-великото благо за човешката душа. Той е почвата, в която се посаждат и растат всичките Божествени добродетели, топлината, която ги съгрява, влагата, която ги стимулира и атмосферата, в която те виреят. Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
към текста >>

Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път.
Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
към текста >>

управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели.
Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието.
към текста >>

Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие.
А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие. И когато тия последните се възбунтуват и въстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните. Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката.
към текста >>

Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

След това разговорът минал върху някои новоизлезли негови биографии, които направили тъжно впечатление на Д-р Щайнер: те били пълни по вече с красноречие, отколкото с истина.
И видяното беше въплътил във форма, за да повдигне духа на тези, които идат“. И през последните дни на своя живот той е мислел повече за другите, отколкото за себе си. Напр. когато на 26 март го посетил Алберт Стефен, Д-р Щайнер бързо отминал въпроса му, как се чувства, и почнал да говори за големите успехи на евритмичното училище, което, под ръководството на г-жа Мария Щайнер, обикаляше Германия. После заговорил за издаването на новата книга по окултна медицина, приготвена от него заедно с г-жа Д-р Вигман. Коректурните листове лежали на пода край леглото. След това разговорът минал върху някои новоизлезли негови биографии, които направили тъжно впечатление на Д-р Щайнер: те били пълни по вече с красноречие, отколкото с истина. След това заговорили за Тома Аквински, философ от средните векове. По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения свят? “ Алберт Стефен отговорил: „Защото не са поети! “ На 27. март разговорът продължил върху „Мирогледа и художественото творчество“.
към текста >>

Прогресът в тази посока продължи през XIX столетие, като преобрази старата химия и я направи по-ясна, по-точна и по-определена.
Почти всяка година носи бележит напредък в тая посока. Двадесетото столетие почна с откритието на атомичното естество на електричеството, което, дълго време подозирано от някои, тогава стана общопознато и достъпно на всички, които следят прогреса или са заети активно с изследвания в кабинета или в лабораторията. Доказа се, не само че електричеството се състои от малки частички, чиято величина, тежест и бързина може да бъдат проверени и измерени, но бе намерено също, че самите атоми на материята са електрически устроени. Тогава се положи и основата на електрическата теория за материята. На атома на материята, на който от незапомнени времена се е гледало като на истинско същество, благодарение гениалността на Далтон в областта на химията, в първата половина на XIX столетие започна да се гледа като на причина на всеки вид химическа комбинация и като строител на молекули със сродна същност. Прогресът в тази посока продължи през XIX столетие, като преобрази старата химия и я направи по-ясна, по-точна и по-определена. До тогава на атома се гледаше като на неделима и крайна единица, от която всичко материално бе направено, но която сама за себе си едва ли имаше някаква структура. Той изглеждаше твърд, определен и неизменяем. Трудно беше да се обясни, защо или в какво седемдесетте или осемдесетте видове химически елементи се различават един от други. Идеята за взаимодействието или превръщането изглеждаше противна на науката. На превръщането на елементите се гледаше като на фантастично суеверие, а на устрояването на самите атоми от някое основно вещество, и то чрез някакъв вид еволюционен прогрес — като на сън на някой случаен фантазьор.
към текста >>

Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече.
Целият живот изглежда като проява на зародишен ум, а умът подразбира предвиждане; абсолютният откъслек, наречен настояще, без простор от време, би бил безсмислен. Но няма нужда да се впущаме в разглеждане качествата на по-низшите същества: ние знаем съвършено добре, че самите ние притежаваме ум и съзнание, както и живот; и въпреки това, никаква проява на физическата вселена не може да докосне работата или естеството на кое да е от тия неща. Ние само знаем, че всички те използват общата енергия и че се покоряват на обикновените физически и химически закони. Когато се мине зад това, обаче, ние ще видим, че те проявяват и добавъчни особености, които ги правят да не са прост механизъм. Така погледнати съществата, ние имаме ново схващане за вселената, което трябва да обясним с нови средства. Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече. Защо да бъдем тъй ограничени, та да изследваме само външното и чуждото? Вярно е, че винаги е по-лесно да се изследва чуждата, отколкото своята среда. С последната скоро се примиряваме и сме толкова фамилиазирани, че погрешно би било да й обръщаме интелигентното си внимание. Когато пътуваме в чужбина, всичко там е за нас ново, неочаквано и поразително, всичко се поставя в рамка, различна от тая, в която е нашата обикновена среда. Тази е причината, поради която тъй усилено се изследва физическата вселена, а умствената е сравнително непозната.
към текста >>

Върху нея трябва да се действа, да се контролира тя, а и самото пиано греба да се направи и акордира.
Как можем ние да твърдим, че умът непременно е свързан с един орган, който е изграден от въглерод, водород, кислород, и мъничко, да кажем, фосфор и други химически прибавки, за допълване на неговия състав? Какъв вид съзнание може да се очаква от един сложен сбор от молекули? Как може ла мисли такъв инструмент? Как може едно пиано, или даже една електрически карана пианола (механично пиано), да композира музика? Без съмнение, тя може да възпроизвежда музика; тя може да предава духът на музиката в една стая, пълна с хора, но самата тя не може да компонира и най-простата мелодия. Върху нея трябва да се действа, да се контролира тя, а и самото пиано греба да се направи и акордира. Ние сме изградили нашите мозъци, молекула по молекула, от храната, която приемаме, не както кристала — от някой особен вид вещество, но от разни видове здравословна храна. Строителната способност, колкото и да е несъзнателна, е наша. Това, което ние творим и употребяваме, е представа на самите нас. Защо да пренебрегнем дълбоката тайна на нашето естество и да си въобразяваме, че къщата, която сме съградили, оръжието, което сме изковали, инструмента, на който свирим, е едничката наша същност? Защо да се съгласим, че личността ни е само нейната крехка черупка и да допуснем, че, когато дойде неизбежният ден, след 20, 30, 50 години, и черупката ще се разруши, същото ще стане и със самите нас?
към текста >>

Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“.
Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него.
към текста >>

Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си.
„Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба.
към текста >>

При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата.
И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата. Българското общество, с неговата „учена“ интелигенция от професори, разни видове „държавници“ и пр., заслужва само толкова. По-нататък, ако условията позволят, ще възпроизведем и останалите печати, заедно с колоните (Occult Seals and Columns.
към текста >>

Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог.
Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява. Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува.
към текста >>

На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин.
Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример. Доведоха при мене преди известно време един сляп. Той бе такъв от рождение.
към текста >>

Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа.
Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта.
към текста >>

Този случай извика огромна сензация, та всички управители на завода тичаха да се осведомят.
“ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“. — След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на завода. След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г. Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от завода“. Този случай извика огромна сензация, та всички управители на завода тичаха да се осведомят. На другия ден събраха се там около 300 болни, които лекувах от 6 ч. сутринта чак до 9 ч. вечерта. Първият ден от тях излекувах 84 случаи. Един работник ми донесоха в каца, извадиха го от кацата и го положиха върху постелка. Не можах да науча от него какво му липсва, защото издаваше невразумителни звуци.
към текста >>

после изправи се съвсем …….. права, като се опираше при това само о …….. между вратите.
Крачката му се огъваха като гума. Положих върху него ръцете си и почувствах, как детенцето приема моята сила, но не знаях, какъв резултат е имало моето лекуване. Та за това рекох на майка му да дойде заедно с детето пак след няколко дена. Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“. И тя след това седна полека в ………. после изправи се съвсем …….. права, като се опираше при това само о …….. между вратите. Когато пък дойдоха при мене трети път, изтърча навън вече съвсем здрава. Дойде така също едно дете, което имаше отоци по цялата шия. Повторих допирането си така също и на това дете. А когато отидох втори път на това място, доведоха ми това дете, за да видя резултата от моето лекуване. Шийката на детето беше съвършено чиста, оставаше още само едно незначително струпче.
към текста >>

Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката.
Достатъчно беше да прекарам ръката си два пъти, и той веднага се изправя на краката си без патерици. Когато излязъл при жена си отвън, тя го запитала, де му са патериците и той се върна назад, за да си ги вземе, едната подава на жена си, а другата носил той сам, и така вървели един до други като новородени. Аз сам понякога плача когато виждам, че пациентът на драго сърце би искал да поблагодари в своята радост, ала не намира думи за това. Бях повикан при доктор Зазворка. Неговата тъща беше вече няколко години парализирана. Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката. Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори. Зетят малко остана да падне в несвяст, като видя това, а аз самият плаках, като виждах тяхната голяма радост. Така се познава, че има добри хора на земята, които се радват на щастието на своя ближен. Днес също така намирам тая радост. защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите.
към текста >>

Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори.
Когато излязъл при жена си отвън, тя го запитала, де му са патериците и той се върна назад, за да си ги вземе, едната подава на жена си, а другата носил той сам, и така вървели един до други като новородени. Аз сам понякога плача когато виждам, че пациентът на драго сърце би искал да поблагодари в своята радост, ала не намира думи за това. Бях повикан при доктор Зазворка. Неговата тъща беше вече няколко години парализирана. Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката. Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори. Зетят малко остана да падне в несвяст, като видя това, а аз самият плаках, като виждах тяхната голяма радост. Така се познава, че има добри хора на земята, които се радват на щастието на своя ближен. Днес също така намирам тая радост. защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите. Колкото се касае до сърдечния порок, и него лекувам, макар че никоя болест лекарите тъй мъчно не лекуват, както болестите на сърцето.
към текста >>

„Ако ме избавите от него, вие ще направите чудо; имам и разстройство на сърцето, ама с него не се занимавайте, то е ненеизлечимо“.
Аз не ви правя конкуренция“. „А я чуйте, не бихте ли искали и мене така също да вземете да ме лекувате? “ „Защо не, ако вярвате твърдо, че ще оздравеете, ще ви излекувам“. След обед този господин дойде по-рано от останалите пациенти, преди часа два. Говорехме за това, какво му липсва и се осведомих, че има ревматизъм, така че дори в рамената му скърцало. „Ако ме избавите от него, вие ще направите чудо; имам и разстройство на сърцето, ама с него не се занимавайте, то е ненеизлечимо“. Поставих ръката си върху сърцето му, той се хваща да трие ръката и вика: „то е действително чудо, махнала се е сърдечната ми болка. И сега дано Бог ви помогне да ме избавите и от най-голямата ми болест, която е толкова страшна, че не бих я желал нито на най-върлия си неприятел“. След третия час той се оплакваше от големи болки и аз от опитност го уверявах, че тъкмо това е добро, защото знаех, че това е реакция. Болката престана, пациентът беше здрав. Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“.
към текста >>

Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти.
Болката престана, пациентът беше здрав. Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“. Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при. ... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в кухнята се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години. Други път държах беседи в Кромержиж. Бях замолен да посетя една бодна жена, която страдала вече много години от парализа на краката.
към текста >>

Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени.
Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място. Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство. Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени. Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия.
към текста >>

Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр.
— Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии. Това положение на слънцето носи енергия, любов към дейност и склонност към началстване, към водителство. Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май.
към текста >>

Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери.
Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек. — 20 януари.
към текста >>

Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното. Тогаз всички педагогически въпроси се явяват в съвсем нова светлина. В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия свят.
към текста >>

Чрез работата всред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа: то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи повече на слънце и чист въздух.
Знае е се, че детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ако хвърлим поглед върху древната история на човечеството, ще видим, че тогаз човек е бил в най-голям контакт с живата природа, много по-голям от колкото днес. Ето защо и детето трябва да премине през тази фаза. 4) Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитизмът и много други болести се дължат на слабото излагане на слънце. Чрез работата всред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа: то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи повече на слънце и чист въздух. Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения с ръцете, краката, кръста, шията и пр. При работата, без да ще, ще се научи да диша дълбоко, а това ще разшири гръдния му кош. От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитието на въображението, паметта, мисълта, чувството, волята и пр. 5) Чрез полска работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен контакт с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства.
към текста >>

Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма.
Цилиндрите са с разни големини. Вадят се от местата им, и след това детето трябва да постави всеки един от тях в гнездото му. Гнездата им са наредени по големина в низходящ или възходящ ред. Той си служи и с кубчета от разни големини: най-големият куб е с ръб 10 см., а най-малкият — 1 см., с всички междинни степени. От кубчетата детето трябва да издигне кула, като постави долу най-голямото, а горе — най-малкото. Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма. Децата се учат със завързани очи да разпознават формите на предметите, за да се засили чрез концентриране на вниманието осезателният усет на пръстите. Тук фалшът и неестествеността достигат до най-голямата степен. Тези опити са съвсем изкуствени, те отдалечават детето от живота, който блика около него! За възпитанието на барическия усет (усет на тежина), той приготвя дъсчици с дължина 8, широчина 6 и дебелина 1/2 см. Дъсчиците са от три сорта: от акация, орех и елха.
към текста >>

Същата грешка, която са правили в миналите векове и най-видни педагози по отношение на детето, като са му приписвали психиката на възрастния, искали са да го обучават, като че то има схващанията, способностите и нуждите на възрастния!
С никакъв мъртъв механизъм не трябва да влиза детето в съприкосновение преди 14. година. Те убиват ценни сили у него. Това може да стане след 14.година3). Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето! Същата грешка, която са правили в миналите векове и най-видни педагози по отношение на детето, като са му приписвали психиката на възрастния, искали са да го обучават, като че то има схващанията, способностите и нуждите на възрастния! Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди, изучването кои сили и способности и в кой период се развиват. От пренебрегването на тези закони могат да последват капитални грешки. * * * Някои ще кажат, че възпитание при обучение с природата се вече практикува в някои училища. Да, вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа. Обаче, това което се практикува там, е далеч от нашата идея!
към текста >>

Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си.
Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
към текста >>

Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат.
Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност. Децата няма да разпиляват безредно материалите. Това обстоятелство е важно. Това ще развие вкуса им към ред. Камъчетата ще съберат на едно место, а листата и клечките на друго.
към текста >>

Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи!
Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото.
към текста >>

Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили.
И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа.
към текста >>

Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот!
После има и друго важно обстоятелство: след ядене, местото трябва да се очисти от най-малкия къс хартия, кори и други останки. Какви добри навици могат да се развият от това наглед малко обстоятелство! А у нас сега как е? Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение! Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета.
към текста >>

От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета.
Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета. Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5.
към текста >>

Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение.
Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика. Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат.
към текста >>

Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика.
Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика. Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат.
към текста >>

“1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия.
От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето. 2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява. Някой ще възрази, както някои педагози възразяват: „да, може да има детето нещо висше, божествено, обаче, то има и някои слабости, някои лоши предразположения. Как тогаз ще приложим свободното възпитание? “1) На това може да се отговори тъй: съществуването на божественото у детето гарантира неговото правилно развитие, щом се дадат благоприятни условия. А благоприятно условие е любовта. Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него. Любовта има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително. Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може.
към текста >>

В печата, в събранията на учителските дружества, в учителските конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили.
След като види резултатите, които надминават очакванията му, като види, как е спечелил сърцата на децата, като види, как е събудил у тях радост, творчество, подем, тогаз той може да почне и с другите принципи и методи на окултната педагогика. напр. влизане в общение със силите на живата природа и пр.. В странство движението за окултната педагогика се усилва от ден на ден. Свободното Валдорфско училище вече брои 900 ученика с 40 преподаватели. Училища по типа на Валдорфското се отвориха и в Кьолн, Хамбург. Есен, а в Берлин, Базел и Лондон се подготвят условията за отваряне на такива училища. В печата, в събранията на учителските дружества, в учителските конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили. 1) Виж статията на Гено Дочев: „Детската природа и възпитанието“ в сп. „Учителска Мисъл“, год. VI, кн. 9 — 10. 2) Виж: „Една свободна училищна община“, от М.
към текста >>

Той искаше да прекрачи границите, обаче, се опита да направи това със средства пригодни само за изследване извън човешкото.
Възгледите му за границите на познанието са. типични за англо-американските народи. Другояче се разглежда въпроса в средна Европа. Ернст Хекел с младежки ентусиазъм възприе гледището, което се основава на изследване извън човешкото2). Обаче, Хекел не можеше да разгледа нещата така неопределено, така общо, както Дарвин. Той искаше да прекрачи границите, обаче, се опита да направи това със средства пригодни само за изследване извън човешкото. Той построи нова религия. Това е едното, което стана в средна Европа. Другото извърши Дю-Боа-Раймонд. Той видя, че с интелектуалистично-естествонаучния начин на мислене не могат да се прекрачат границите на познанието. Затова той се спря на самите граници.
към текста >>

Обаче, той не направи това по онзи повече чувствено начин, както Дарвин, разсъжденията на когото се губят в неопределеното.
Той построи нова религия. Това е едното, което стана в средна Европа. Другото извърши Дю-Боа-Раймонд. Той видя, че с интелектуалистично-естествонаучния начин на мислене не могат да се прекрачат границите на познанието. Затова той се спря на самите граници. Обаче, той не направи това по онзи повече чувствено начин, както Дарвин, разсъжденията на когото се губят в неопределеното. Дю-Боа-Раймонд превърна в теория самото спиране при границите. Той постави едно „или — или“: или има граници, или няма. Той намери две граници: 1) една граница, когато погледът се насочва навън — при изследване естеството на материята и 2) една друга, когато погледът се насочи навътре — при изследване преживяванията на собственото съзнание. И той заяви: „Към свръхчувственото не можем да се издигнем. Това е областта на супранатурализма (свърхестественото)3).
към текста >>

RP = Рециусови успоредни линии в глечта.
Такива места изглеждат тъмнокафяви до черни, но са съвсем гладки. Фигура 4. Зъбен кариес с разрушение на глечта по средата на дъвкателната страна на един кътник. PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта. Когато кариесът е разрушил толкоз глечта, че зъбният дентин е разкрит, то химично-паразитният процес прониква в него и изпърво напредва по посока на дентинозите каналчета. Последните се напълват с всякакви видове бактерии, — с коки и пръчици, — които по-тънките дентинови каналчета се стремят към пулпата. Обаче, твърде скоро основното дентиново вещество, което се намира между дентинозите каналчета, изгубва варовитите си вещества и като зъбен хрущял представлява удобна хранителна почва за микроорганизмите, за тяхното развитие и размножение (виж фиг. 5). Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата.
към текста >>

Той беше направил твърде интересни опити за отминерализиране и минерализиране на зъбната глеч.
Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта. 3) Към предпазните мерки против кариеса спада и това: децата от малки трябва да ги приучим да употребяват старателно зъбите си при дъвчене. Сурови плодове, твърд хляб, сухари добре се понасят от здравите деца; освен това, чрез приемане на сурови плодове, богати на витамини, улеснява се развитието на целия организъм. 4) Съвсем ново предпазително средство се предложи на последния конгрес на централния съюз на немските зъболекари, в края на септември 1920. година в Лайпциг от зъболекаря Андресен, от Копенхаген. Той беше направил твърде интересни опити за отминерализиране и минерализиране на зъбната глеч. Тези опити имаха за цел да подпомогнат на естествените защитни средства на плюнката чрез употребяване, за зъбно очистване, на зъбен прах с особен състав. Съставът му е такъв, че калциевите соли на зъбния прах дифундират (преминават) през глечната покривна кожица и могат да бъдат възприети от глечното вещество, което по повърхнината си е отминерализирано (вижте фиг. 6). Опитите не са завършени. Обаче, добитите до сега резултати толкоз много обещават, че трябва да се предприемат по-нататъшни опити з това направление. Фигура 6.
към текста >>

Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи.
Мнозина други изследователи се занимаваха с този въпрос, напр. Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт. И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността. Ние сме убедени, че съществува такова течение. Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на кръвта и плюнката“. Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи. Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Първият жизнен период, който завършва със зъбната смяна, е едно ограничаване, концентриране на цялата човешка органическа дейност върху строежа на цялата костна система. И тоя процес намира своя завършек в поникването на трайните зъби. Този процес има връзка с образуването на цялата човешка форма. И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм.
към текста >>

Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари.
Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт. И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността. Ние сме убедени, че съществува такова течение. Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на кръвта и плюнката“. Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи. Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Първият жизнен период, който завършва със зъбната смяна, е едно ограничаване, концентриране на цялата човешка органическа дейност върху строежа на цялата костна система. И тоя процес намира своя завършек в поникването на трайните зъби. Този процес има връзка с образуването на цялата човешка форма. И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм. Това са флуора и магнезия.
към текста >>

С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни.
дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми. Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата. С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни.
към текста >>

стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол.
Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол. Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол. стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол. Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол. Знаем, че в еталона, разделен на 144 части, си бемол отговаря на 123 части.
към текста >>

Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това.
Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол. Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол. стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол. Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2. Затова Сент-Ив пише, че 3 и 11/2 лакти отговарят на сол. Знаем, че в еталона, разделен на 144 части, си бемол отговаря на 123 части. За да видим на колко деления, отговаря си бемол при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Значи, в еталон, разделен на 95 равни части, си бемол ще отговаря на 30 части.
към текста >>

Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица.
Казах си, може да съм се уморил през деня, понеже ставам сутрин рано между 4 — 5 часа. Реших ла си легна къде 10 часа вечерта. С натежала глава легнах си и съм заспал много скоро. Къде 12 часа домашните ми се върнаха от киното. Разбудих се от дълбокия сън, но като от треска, чувствах, че съм се затоплил и изпотил, но температура пак нямах. Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица. След църквата, отивам до канцеларията да прегледам някои текущи работи. Макар и неприсъствен ден да беше, неделя, но работата ми е такава, че трябва да ходя до канцеларията си ежедневно. Седнах на стола в канцеларията си и се чувствах постоянно на щрек, във възбудено състояние. Исках нещо да напиша, но мислите ми бяха разсеяни и не можах да се съсредоточа. Запуших една цигара, но не ми се пушеше.
към текста >>

Разправих им цялата история с моето предчувствие, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м.
Отидох си в къщи и прочетох телеграмата, в която се казваше, че баща ми тази сутрин се поминал. Наредих да се телеграфира, че вечерта ще замина, да ме чакат. На другия ден пристигнах в Лясковец, дето заварих и брата си Васил, който същия ден беше пристигнал от с. Кнежа, само 3 часа по-рано от мен, и можах да сваря покойния непогребан и да го изпратим до „вечното му жилище“. След погребението на покойния, бяхме се събрали в къщи, да му се отдаде последната почит, според местните обичаи. Разправих им цялата история с моето предчувствие, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м. г., е почнал да бере душа и на няколко пъти е запитвал за мен и за брата ми, като е питал така: „няма ли Никола да си дойде, ами няма ли и Василя? “ Това състояние е прекарал до призори на 21.IX. и се поминал. — Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял. Но ние не сме биле в състояние да го видим или да схванем неговото присъствие.
към текста >>

Авторът, както обяснява в своя кратък предговор, си е задал скромната цел да направи първия опит, чрез обнародване на книжовните съкровища на богомилството, за да хвърли светлина върху същността и значението на това учение и, по тоя начин, да се опровергаят досегашните едностранчиви гледища за него.
П. Кудоглу). София, 1925. Ц. 80 лв. Най-после, българската книжнина се снабди с едно, сравнително, ценно научно съчинение върху богомилството. Хулено в течение на векове от заинтересованото и невежествено официално духовенство и преследвано най-безпощадно в лицето на неговите видни представители и проповедници, учението на българските богомили намира сега в труда на един авторитетен български книжовник, отчасти, своето признание като могъщ фактор за културното развитие на българския народ и като истински родоначалник на реформацията на запад. Авторът, както обяснява в своя кратък предговор, си е задал скромната цел да направи първия опит, чрез обнародване на книжовните съкровища на богомилството, за да хвърли светлина върху същността и значението на това учение и, по тоя начин, да се опровергаят досегашните едностранчиви гледища за него. Той е дал, както признава, само една скица на богомилството, колкото да се проумеят литературните паметници, останали от него. В друго свое съчинение той обещава да изложи по-обстойно учението и историята на богомилството. Като пожелаваме да се осъществи по-скоро това обещание, и ние намираме, че едно по-дълбоко проникване в действителната същност на богомилското учение е крайно необходимо, тъй като, колкото и да се е старал да бъде обективен и ясен в изложението си, г. проф. Иванов, очевидно, не е запознат още напълно с истините, които се крият в това учение, и затова нито е могъл да проникне в неговите мистични глъбини, нито го е обхванал в неговата пълнота. Тази е причината, поради която авторът, който на много места изтъква основателно чистотата и високия морал на учението, както и неговите социални и държавнически принципи, все пак продължава да нарича богомилството „секта“ и учението му „ерес“, в унисон с кривите и злоумишлени писания на Йоан Екзарх, презвитера Козма и съвременните клеветници из църковните среди.
към текста >>

Ние, обаче, сме убедени, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора.
проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф. Иваноз не притежава един здраво обоснован духовен мироглед, и по още няколко други причини, ние се виждаме, макар и със съжаление, принудени да се отнесем скептично към научната стойност и действителната полза от обещаното второ негово съчинение за учението и историята на богомилството. Разбира се, и то ще бъде една стъпка напред, един втор опит. Ние, обаче, сме убедени, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора. Дошъл ли е той или ще дойде, това е друг въпрос. Във всеки случай, в ид. книжка на списанието ние ще поместим статията „Богомилството не е ерес“, придружена с една илюстрация: изглед на селото Богомила в Македония. Нашите сили. Как да ги използваме.
към текста >>

Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в.
I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в. Слово — Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец.
към текста >>

Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г.
Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в. Слово — Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн.
към текста >>

IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж4) за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.
към текста >>

Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6). След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време“ и болни хора! Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, за дето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: № №-та на окръжните предписания са публикувани своевременно.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име.
Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба.
към текста >>

Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни.
И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина!
към текста >>

Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и интуиция.
Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди. Но който проучи добре идеите му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие. Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и интуиция. Гьотеанум В 1913 година дейността на Д-р Щайнер влиза в нова фаза: в периода на практическото приложение на идеите му. Като пръв опит в това направление е туряне основите на окултния университет „Гьотеанум“ в Дорнах, недалеч от Базел (Швейцария) през 1913 година. Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни. От тогаз до днес „Гьотеанум“ играе важна роля в окултното движение в западна Европа.
към текста >>

Често прави и обиколки както в Германия, така и в околните страни: Англия, Швеция, Норвегия.
Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни. От тогаз до днес „Гьотеанум“ играе важна роля в окултното движение в западна Европа. Той стана център на антропософското (окултното) движение. Д-р Щайнер премества вече седалището си от Берлин в „Гьотеанум“, дето развива трескава дейност. Често прави и обиколки както в Германия, така и в околните страни: Англия, Швеция, Норвегия. Дания, Холандия, Чехия, Австрия и други страни, дето държи своите сказки и курсове. Каква е мисията на „Гьотеанум“? Тя е — да даде тласък за подготвяне на новата култура, културата на пробудената човешка душа. Той ще влее духовни импулси във всички области на живота: наука, религия, изкуство,, педагогика, обществен живот и пр. Самият му стил е говорил за новото, на което той ще бъде носител.
към текста >>

Свободата издига човека, прави го човек!
По-после той постоянно наблягаше на този принцип. Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение. Никакво насилие нямаш право да упражняваш върху когото и да е! Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера.
към текста >>

На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри?
Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение. Никакво насилие нямаш право да упражняваш върху когото и да е! Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо.
към текста >>

Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света!
Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов.
към текста >>

Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта.
Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим. Там било слабото место на Зигфрид. А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста. Това е мястото на сърцето, символ на любовта. Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта. Окултните школи с легенди и митове са разяснявали окултните истини на народа. Това съответствало на тогавашната степен на развитие на народа. А пък има закон: ако един човек или народ преживее по-рано известни окултни истини във вид на алегория или легенда, с това той е подготвен да ги разбера после в тяхната същност. Мисията на днешната култура е любовта. Човешкото съзнание в своето развитие, казва Д-р Щайнер, се превръща в любов.
към текста >>

Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот.
(Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела.
към текста >>

Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн.
към текста >>

Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му.
За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи?
към текста >>

А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи?
Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи? “ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла.
към текста >>

Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма.
Царството небесно е дошло! “ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение.
към текста >>

Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят.
„Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“. Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната. Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден. Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят. Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене.
към текста >>

“ Направи опит и ще се увериш!
Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш! Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение. Запитали ли сте, защо това е така? Той се чувства като смазан, с отрязани крила! А у дома си какво е мечтаел за този час!
към текста >>

Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш!
Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш! Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение. Запитали ли сте, защо това е така? Той се чувства като смазан, с отрязани крила! А у дома си какво е мечтаел за този час! Как е мечтаел да събуди интерес у учениците, да ги събуди към творческа дейност!
към текста >>

Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение.
Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш! Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение. Запитали ли сте, защо това е така? Той се чувства като смазан, с отрязани крила! А у дома си какво е мечтаел за този час! Как е мечтаел да събуди интерес у учениците, да ги събуди към творческа дейност! Защо сега не излиза мечтаното?
към текста >>

Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр.
Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения. Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр. Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите. Душите на учениците и учителя — това са струни на един голям инструмент. И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани. Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите? Защото, преди всичко, хармонията сама по себе си е нещо вътрешно!
към текста >>

Нищо не ни прави!
На това божествено в него ти говориш, нему ти искаш да помогнеш да се събуди! Учителят трябва да бъде духовно силен. Учениците трябва да чувстват вътрешно това. Когато някой учител иска да бъде пълен с любов към учениците, тогаз се намират ученици, които злоупотребяват с нея, с неговата добрина. Те казват: „Намерихме глупав учител, да си играем с него. Нищо не ни прави! “ И ако, когато чашата прелее, ти кипнеш, тогаз те вече разбират, че ти си плитка душа. Някой казва: „Искам да работя с любов, но има някои немирници,които не искат да знаят. От любов не разбират“. Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление. Недей се отчайва от първия опит.
към текста >>

Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи.
Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори. Така у него ще се събудят висши импулси. Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс! “ Един Учител.1) Как трябва да се изучава природата?
към текста >>

За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него.
Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем“. То е било цел рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и разни диви цветя. Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари, дърводелци, земекопачи и пр. За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него. Веднъж още от ранна сутрин седнал на камък в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо: лангедокски сфекс (Sphex осcidentalis). Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава. Фабр стоял все на същия камък с поглед устремен в една точка.
към текста >>

И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно.
Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4). Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкула добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3 — 4 седмици. На фигура 5 виждаме насекоми от разреда на ципокрили, заловени с челюстите си (мандибулите) за някое клонче. Така те спят! Изучавания върху бръмбара-гробар. Да го намерим, не е лесна работа.
към текста >>

И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява.
Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето интуитивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“.
към текста >>

Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата.
„Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“. Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя. Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите. Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника.
към текста >>

При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя.
Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя. Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите. Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника. Чрез изучване живота всред самата природа, ние искаме да се сближим с вътрешния й живот. Ще дам един пример. Детето може да излиза често на пролет вън от града преди изгрев-слънце и тогаз ще наблюдава следното: става особено съживяване в птичия мир на близката гора.
към текста >>

Това ще направи дълбоко впечатление на децата.
Повикай като мен на помощ слънцето. В най-трудната минута на твоя живот слънцето те чака да вдигнеш глава, за да те огрее“. 7. Слезът. Децата могат да изберат некоя група слез (Malva silvestris), която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи, и да я наблюдават. Ще видят, че при изгрев-слънце листата му са обърнати към изток, към обед те са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез-слънце — на запад. Това ще направи дълбоко впечатление на децата. Слезът ни казва: „За какво копнее най-ценното в твоята душа? Тя търси божественото слънце. Само то ще ти даде радост, светлина и опора. Търси го с всички сили на душата си! “ 8.
към текста >>

Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.
Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло. (Следва) ______________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) По-големи подробности за този и следните примери могат да се намерят в „Das Pflanzenleben“ от Kerner von Marilaun и в други екологии на растенията. 3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6.
към текста >>

След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство.
В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“. Нейната младежка будна мисъл често също се въртяла около разказа за известната алабастрова кутия, която съдържала едно много ценно помазание . . . За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе. След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане. След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило.
към текста >>

Бързото действие на тия цилиндри не само запазва машината значително по-дълго време, но прави и водата антисептична.
Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот. Една лъчиста вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле. Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър. Търговски фирми са я вече изпитали за изчистване на казани и водни тръби. Бързото действие на тия цилиндри не само запазва машината значително по-дълго време, но прави и водата антисептична. Това действие било изпитано и при един грамаден хотел,в който три цилиндри са отлично действали, за да не се образуват във водорасли в тръбите и щерните. От както тия цилиндри са били поставени, притежателят на хотела твърди, че значително е намаляла болестта по ръцете у перачите. Нездравословната работа на тия работници ги предразполага към зараза и общо отслабване. Микроскопична фотография,на кристали, образувани от газ Интересно е да се забележи, че при обикновен анализ, водата не показва химическа промяна, обаче на вкус забелязва се, че е по приятна, а също и цветът й е слабо кремав, като спомня добре рафинирано масло. Водата може да се употреби за съвършено рафиниране на всички видове масла.
към текста >>

Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение.
Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила. Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода.
към текста >>

„Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма.
Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта.
към текста >>

измислица на Птоломея, те са прави.
и 225 деня. Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение. Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за величина постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх. възел) — „зле“.—Ето защо, аз давам тук положението на всеки възел, в настоящето столетие (в ефемеридите то не е указано). Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“. Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета. А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието.
към текста >>

При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея.
От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг. Това е от съществено значение, когато възлизат първите или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането. При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея. Тъй че, тия 5: проявяват смесените качества и на двата знак? Същото се констатира и при прехода от Риби в Овена, именно последните 4° — 5° от Риби показват смесените качества на тия два знака. Между Овен и Телец това смесване на качествата се простира само на около 1°, а след това вече знаковете не проявяват постепенен преход до Дева — Везни, където този преход е близо 2°. Преходът между Везни и Скорпион е незначителен,— този между Стрелец и Козирог рязък, но преходът между Козирог и Водолей се чувства вече при последните 4° на Козирога, където започват да се проявяват качествата на Водолея. При другите знаци преходът е внезапен, — следователно, при тях не става химична поларизация — както Butler нарича това. (Следва).
към текста >>

В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала.
Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани. Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят.
към текста >>

Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии.
Част от зъбна корона, намираща се в развитие. D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта. Най-интересното при глечното образуване е факта, констатиран от Гизи, че глечните призми се образуват ритмично. Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3). В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите.
към текста >>

Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли.
D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта. Най-интересното при глечното образуване е факта, констатиран от Гизи, че глечните призми се образуват ритмично. Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3). В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6.
към текста >>

Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми.
S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта. Най-интересното при глечното образуване е факта, констатиран от Гизи, че глечните призми се образуват ритмично. Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3). В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби.
към текста >>

= Рециусови успоредни линии Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите.
При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби. Фпгура 3. а = напречните линии на глечните призми. = Рециусови успоредни линии Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите. В трайните зъби срещаме твърде често гореспоменатите зъбни ерозии или недоразвитости, което твърде рядко се среща у млечните. Те се състоят в особени ненормалности по глечната повърхност: тя изглежда снабдена с неправилни трапчинки или напречни бразди; тогаз зъбите изглеждат огризани или проядени. Фигура 4. Зъбен кариес с разрушение на глечта по средата на дъвкателната страна на един кътник. PR = гъбички върху глечната покривна кожица.
към текста >>

Те се състоят в особени ненормалности по глечната повърхност: тя изглежда снабдена с неправилни трапчинки или напречни бразди; тогаз зъбите изглеждат огризани или проядени.
и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби. Фпгура 3. а = напречните линии на глечните призми. = Рециусови успоредни линии Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите. В трайните зъби срещаме твърде често гореспоменатите зъбни ерозии или недоразвитости, което твърде рядко се среща у млечните. Те се състоят в особени ненормалности по глечната повърхност: тя изглежда снабдена с неправилни трапчинки или напречни бразди; тогаз зъбите изглеждат огризани или проядени. Фигура 4. Зъбен кариес с разрушение на глечта по средата на дъвкателната страна на един кътник. PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта.
към текста >>

RP = Рециусови успоредни линии в глечта.
Те се състоят в особени ненормалности по глечната повърхност: тя изглежда снабдена с неправилни трапчинки или напречни бразди; тогаз зъбите изглеждат огризани или проядени. Фигура 4. Зъбен кариес с разрушение на глечта по средата на дъвкателната страна на един кътник. PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта. Но най-забележителното е, че тези ерозии не се ограничават само в отделни зъби, но обхващат цели зъбни групи, и то най-често се срещат и тези зъби, у които образуването на глечта е почнало най-рано. Затуй, когато съществува такава недоразвитост, притежават я третите кътници (първи моларни), след това средните 4 резци, после страничните 4 резци заедно с върховете на четирите кучешки. По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането. Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата.
към текста >>

Тя й казала: „Мари, Калино, какво правиш?
„Mondo Occulto“, III — IV. 1925). Лоши очи. Тодора Ангелова в с. Мехмед-кьой, бургаско, младоженка, бременна, рязала крилете и ноктите с част от пръстите на нозете на кокошка (1887 г.). Видяла я буля й Рада, жена със зелени очи, лошият поглед на която правел вреда по хората и добитъка. Тя й казала: „Мари, Калино, какво правиш? Детето в тебе ще стане лихо“! . .. Тодора пуснала кокошката. Тя взела ерга в сърцето си и родила момиче „гуджук“ — без по една-две стави от пръстите на ръцете и нозете, а само с два цели пръсти. Момичето е сега жена и живее в с. Равна гора, бургаско * Явление на заминала жена.
към текста >>

Духът на първата ми жена ми се яви, смирен поклон ми направи и изчезна.
Детето в тебе ще стане лихо“! . .. Тодора пуснала кокошката. Тя взела ерга в сърцето си и родила момиче „гуджук“ — без по една-две стави от пръстите на ръцете и нозете, а само с два цели пръсти. Момичето е сега жена и живее в с. Равна гора, бургаско * Явление на заминала жена. Духът на първата ми жена ми се яви, смирен поклон ми направи и изчезна. . . Беше срещу деня на венчалния ми обред с втората ми жена. Спах самичък в стаята. През нощта тих шум, блесна светлина мигновено откъм вратата. И гледам като на яве, срещу мене, права до стената, Керанка в светла премяна.
към текста >>

Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя!
Беше срещу деня на венчалния ми обред с втората ми жена. Спах самичък в стаята. През нощта тих шум, блесна светлина мигновено откъм вратата. И гледам като на яве, срещу мене, права до стената, Керанка в светла премяна. . . Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя! Живях с нея 3 г., до 1891 г. Предупреждение. Срещу 22.x. 1905 г. красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти. Спасявай се“!
към текста >>

Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества.
6) Le Grand Arcane ou l‘occultisme devoile 7) Dogme et Rituel de la Haute Magie (2 тома) и др. Много интересни са и писмата му до барон Спедалиери, вторият том от които сега се печата. Те съставляват почти пълен курс на Кабалата. Ние дадохме част от тях в превод, в 11-та годишнина на Всемирна Летопис. Безспорно е, че трудовете на Елифас Леви по теорията на Кабалата и Магията са много ценни, но относително обредната страна на последната, ние съветваме всички ученици по окултизма да не се увличат, а да се отнасят много предпазливо, за да не попаднат в опасни грешки, които може да им струват скъпо. Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества. В Америка излиза едно списание под названието Prophecy, което е орган на Националното Астрологическо Дружество. Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела.
към текста >>

На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят.
много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето. Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел.
към текста >>

Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г.
Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето. Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел. Ръководителят на французкия отдел, г. Ж. Дардан, е получил от дружеството един почетен диплом за петнадесет-годишните си многобройни изследвания върху радиациите, флуидите и магнетичните изтичания у човека.
към текста >>

Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма.
На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион. Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив.
към текста >>

Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина.
Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив. Кирилов (ц. 40 л.) Поради претрупания материал, тоя отдел остана за ид. книжка. Пражкият лекар чудотворец Koci В Хумполци. Извадка от „Hlasy od Zelivky“, cislo 11, rocnik III.
към текста >>

Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл?
Затова днес търсят нещо друго, което да замести интелектуализма във възпитанието. Но нищо не намират и не биха могли да намерят, защото, изхождайки от днешното схващане на света, не може да се дойде до истинско познание на човечеството. Спенсер като представител на днешното схващане на света За да илюстрира пред слушателите си, какво произтича от днешното схващане на света, Д-р Щайнер потърси една личност, която със своите мисли, чувства и усещания, тъй да се каже, да е типична за интелектуалистичната епоха. Такава личност той намери в Херберт Спенсер. Той в своя труд върху възпитанието и обучението засега най-важните въпроси на днешната педагогика. Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл? “ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател. Затова нашата педагогика е още незавършена. Както едно същество е завършело своето развитие, когато достигне способността за размножение, така и възпитанието трябва да се смета за завършено, когато възпитаникът стане способен да възпитава. Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек. Такъв е Спенсер.
към текста >>

Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек.
Той в своя труд върху възпитанието и обучението засега най-важните въпроси на днешната педагогика. Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл? “ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател. Затова нашата педагогика е още незавършена. Както едно същество е завършело своето развитие, когато достигне способността за размножение, така и възпитанието трябва да се смета за завършено, когато възпитаникът стане способен да възпитава. Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек. Такъв е Спенсер. Той казва по-нататък: „най-велики възпитателни задачи ни занимават днес. Обаче, каква е училищната ни практика? “ Спенсер съвсем не е доволен от нея. За него тя е чужда на живота.
към текста >>

Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости.
Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка. И към това трябва да се стремим, казва Спенсер. Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“. Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката. Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости. Тогаз човек за нас става само една част от външната природа. Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават.
към текста >>

Този начин на гледане не може да направи човека свободен.
От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55065202713013