НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
502
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и
умствения
– от друга.
Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство.
Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и
умствения
– от друга.
Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н. Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр. Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси.
към текста >>
Подобно различие се констатира и по отношение на
умствения
живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.
Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора.
Подобно различие се констатира и по отношение на
умствения
живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.
А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
към текста >>
А забелязва се, че колкото повече е застъпен
умствения
живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.
Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.
А забелязва се, че колкото повече е застъпен
умствения
живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.
Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност.
към текста >>
Умственият
живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.
Умственият
живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
към текста >>
Умственият
живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия
умствен
живот.
Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Умственият
живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия
умствен
живот.
И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.
към текста >>
Умствените
движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.
Умствените
движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
към текста >>
Окултният
свят
днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.
Окултният
свят
днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
2.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото тя оперира в един
свят
на последствията, но не и на причините.
преминаването им в потенциално състояние, а на втория – в освобождаване на тия енергии, преминаването им в кинетическо състояние. От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо?
Защото тя оперира в един
свят
на последствията, но не и на причините.
Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр.
към текста >>
Във физическия
свят
ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.
От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините.
Във физическия
свят
ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.
Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.
към текста >>
В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия
свят
.
При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия. Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие.
В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия
свят
.
Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек?
към текста >>
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият
свят
се е потопил в неизразима скръб.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият
свят
се е потопил в неизразима скръб.
Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
към текста >>
В това си качество той се явява като физическа база на
умственото
тяло.
Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси.
В това си качество той се явява като физическа база на
умственото
тяло.
Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания.
към текста >>
Умствения
живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр.
- вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества.
Умствения
живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр.
Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща.
към текста >>
Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на
умствените
ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр.
Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр.
Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на
умствените
ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр.
Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие.
към текста >>
3.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тъй, в основата на нашия
свят
седи светлината.
Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала?
И тъй, в основата на нашия
свят
седи светлината.
Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни.
към текста >>
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към
умствена
дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към
умствена
дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
към текста >>
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху
умствената
дейност.
Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху
умствената
дейност.
Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни.
към текста >>
Той дава отлични резултати при една
умствена
слабост и немощ.
Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък.
Той дава отлични резултати при една
умствена
слабост и немощ.
Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ.
към текста >>
4.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и
умствено
направление, върху мислите и представите.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор.
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и
умствено
направление, върху мислите и представите.
Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.
към текста >>
И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до
умствения
свят
на човека, света на мислите и идеите.
Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието.
И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до
умствения
свят
на човека, света на мислите и идеите.
Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората.
към текста >>
Пинел казва следното за влиянието на музиката върху
умствените
разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия.
Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф.
Пинел казва следното за влиянието на музиката върху
умствените
разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия.
Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла.
към текста >>
5.
Противоречията в света – П. Пампоров
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние искаме да живеем в един
свят
на 1001 нощ.
И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
Ние искаме да живеем в един
свят
на 1001 нощ.
Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен. Някой път даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене". Докато човек е на земята не може без ядене. Извън земята това е възможно.
към текста >>
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия
умствен
растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия
умствен
растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата.
към текста >>
6.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния
умствен
уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния
умствен
уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
към текста >>
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и
умствена
подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и
умствена
подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях.
Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие.
към текста >>
По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения
свят
и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена.
Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия.
По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения
свят
и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена.
Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>
7.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Оттатък начевала вече пустинята, този
свят
, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си.
Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините.
Оттатък начевала вече пустинята, този
свят
, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си.
Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него.
към текста >>
Човек трябва да може да спира
умствената
машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича.
Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее.
Човек трябва да може да спира
умствената
машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича.
Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>
8.
Идващата раса – Г. Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви,
умствени
абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви,
умствени
абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
към текста >>
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека
свят
, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека
свят
, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс.
И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето".
към текста >>
9.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Чрез музиката човек се свързва с ангелския
свят
и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство.
Чрез музиката човек се свързва с ангелския
свят
и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях.
към текста >>
Тя е тясно свързана с
умствения
свят
, а ангелите са гении на мисълта.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
Тя е тясно свързана с
умствения
свят
, а ангелите са гении на мисълта.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите.
към текста >>
Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един
свят
, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите.
Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един
свят
, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
към текста >>
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един
свят
по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един
свят
по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
към текста >>
Математиката все повече и повече навлиза в нов един
свят
, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този
свят
.
Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Математиката все повече и повече навлиза в нов един
свят
, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този
свят
.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли.
към текста >>
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов
свят
.
С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов
свят
.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
към текста >>
Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този
свят
, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли.
Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този
свят
, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил.
към текста >>
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния
свят
, в който съзнанието на човека започва да се пробужда.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния
свят
, в който съзнанието на човека започва да се пробужда.
Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
към текста >>
10.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия
свят
, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира.
Някои мислят, че окултната наука е нещо откъснато от живота, че няма нищо общо с околния нам живот. Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните.
С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия
свят
, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира.
Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота. Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура.
към текста >>
Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за
умствения
, сърдечния и волевия живот и т.н.
духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота.
Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за
умствения
, сърдечния и волевия живот и т.н.
Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура. Това е само един етап от развитието на човешкото съзнание. Но сега има всички признаци, че отиваме към едно по-дълбоко изучаване на природата.
към текста >>
11.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата
умствена
деятелност и сила.
Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата.
Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата
умствена
деятелност и сила.
Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг.
към текста >>
Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече
умствено
развит и разполага с повече
умствени
богатства.
Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила.
Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече
умствено
развит и разполага с повече
умствени
богатства.
В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични.
към текста >>
В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена
умствена
дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг.
При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства.
В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена
умствена
дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг.
И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека.
към текста >>
И хора, на които нервната или
умствената
деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг.
Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг.
И хора, на които нервната или
умствената
деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг.
За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг. Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека. Болести, анормални случаи, отслабнала деятелност на червата или леност и други подобни случаи са означени в този кръг (II) с известни знаци на съответните там места.
към текста >>
За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена
умствена
работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг.
Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг.
За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена
умствена
работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг.
Нормално е, когато нервичките минават от първия кръг през втория и стигат до третия и в третия кръг. Вторият малък кръг в окото представлява хранителния кръг на човешкото тяло Тук са поместени червата, пак във вид на нишки, но по-големи, които, обаче, не се виждат с просто око, и при това, те не са радиални, а концентрични. Ето защо, първият и вторият малки кръгове (1, ІІ), или първият голям кръг (1) е наречен изобщо хранителен кръг на човека. Болести, анормални случаи, отслабнала деятелност на червата или леност и други подобни случаи са означени в този кръг (II) с известни знаци на съответните там места. Също така е означено и здравословното състояние на червата и правилната им функция и сила с особен цвят, гланц и движение.
към текста >>
„Единственият орган в видимия
свят
.
Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека!
„Единственият орган в видимия
свят
.
който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина.
към текста >>
Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия
свят
, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений.
Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия
свят
, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
Учителят
към текста >>
12.
Съзерцание – Oriono
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Книги и сказки могат да ни услужат със своя
свят
, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
Книги и сказки могат да ни услужат със своя
свят
, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример.
към текста >>
И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат
умствено
схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат
умствено
схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област.
към текста >>
в)
Умственият
мир, или духовната област.
Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област.
в)
Умственият
мир, или духовната област.
г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
към текста >>
Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на
умствено
развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него.
Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на
умствено
развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята.
към текста >>
И чрез тази сила всичко ще изправите в този
свят
.
г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
И чрез тази сила всичко ще изправите в този
свят
.
Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>
13.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В предградията всичкият този дребен
свят
, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи.
Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли.
В предградията всичкият този дребен
свят
, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи.
Едвам стиснах ръцете на Андреас и Стелла и цял погълнат от въпроса си, разправих им за огорченията си. Домакините се засмяха и ми напълниха чинията. За утешение Андреас каза: Оставете това, издателят ви сигурно ви е сторил чест да не ви мисли за наивен и затова е действувал благоразумно. Сигурен съм, че не сте чели договора си с него. Да, туй е вярно, признах аз.
към текста >>
Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и
умствени
сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други.
Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност? Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите. В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса.
Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и
умствени
сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други.
Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва.
към текста >>
След това той прибави: – Най удобният
умствен
метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас.
Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук.
След това той прибави: – Най удобният
умствен
метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас.
Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати.
към текста >>
14.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
* * * По това време се беше появила една комета и цял
свят
искаше да я види.
Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите.
* * * По това време се беше появила една комета и цял
свят
искаше да я види.
Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град!
към текста >>
– Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност,
умствена
и пр.
Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително.
– Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност,
умствена
и пр.
са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата.
към текста >>
И тъй, този
свят
е море с безчислено много вълни.
Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя.
И тъй, този
свят
е море с безчислено много вълни.
И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои. Никое същество не е презряно. И ти сам знай, че си нищо и ще знаеш всичко. Но ако искаш да бъдеш всичко, ще станеш на нищо.
към текста >>
После видях същества от невидимия
свят
.
Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше. Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота.
После видях същества от невидимия
свят
.
Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение. – И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди! Часът удари 12.
към текста >>
15.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В
умствения
свят
има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва.
В
умствения
свят
има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание.
към текста >>
Ако си в Божествения
свят
и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор.
Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът.
Ако си в Божествения
свят
и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор.
Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави.
към текста >>
Той е първото условие на духа да се прояви във външния
свят
.
Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия. Светията и горе да се качи и долу да слезе, пак светия си остава. Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава. Животът сам по себе си не се изменя.
Той е първото условие на духа да се прояви във външния
свят
.
Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот. Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота. В това отношение, както и да пишем думата живот, животът не може да се измени. Както и да схващаме понятието живот, той сам по себе си не се изменя: нито се покваря, нито се подобрява. Защо? - Защото излиза от Бога и се връща км Него в своята чистота.
към текста >>
16.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* * * При една среща Андреас ми каза: – Как мислиш, докторе, за всичкото туй блато, в което гази целият
свят
, какво казват твоите околни.
Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини. Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-драматични. Нищо повече не мога да кажа. Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война).
* * * При една среща Андреас ми каза: – Как мислиш, докторе, за всичкото туй блато, в което гази целият
свят
, какво казват твоите околни.
– Нищо, което вие да не знаете, казах аз. – Целият свят се оплаква или се дразни, но важно ми се струва обезкуражаването на хора с добра воля; това ме безпокои най много. – Обаче, няма защо да се обезсърчаваш, освен, ако тези, които наричаш добри хора, не са служители на небето. Ти сигурно се запитваш: „Кой е истински служител на небето? ” Да, ти имаш право да запиташ това.
към текста >>
– Целият
свят
се оплаква или се дразни, но важно ми се струва обезкуражаването на хора с добра воля; това ме безпокои най много.
Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-драматични. Нищо повече не мога да кажа. Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война). * * * При една среща Андреас ми каза: – Как мислиш, докторе, за всичкото туй блато, в което гази целият свят, какво казват твоите околни. – Нищо, което вие да не знаете, казах аз.
– Целият
свят
се оплаква или се дразни, но важно ми се струва обезкуражаването на хора с добра воля; това ме безпокои най много.
– Обаче, няма защо да се обезсърчаваш, освен, ако тези, които наричаш добри хора, не са служители на небето. Ти сигурно се запитваш: „Кой е истински служител на небето? ” Да, ти имаш право да запиташ това. И аз сам се питам: „Аз служител ли съм? " Има толкоз да се върши, толкоз да се върши... – Вие изговаряте най-обезкуражителните думи!
към текста >>
Андреас се засмя леко и продължи: – Има едно вътрешно или
умствено
мълчание.
И Христос е техният градинар. Вторите извършват само тези, които знаят да мълчат. Познаваш ли хора, които знаят да мълчат? – Да. – Да, всеки мълчи, но тъй, че съседът му да забележи, че той крие една сензационна истина.
Андреас се засмя леко и продължи: – Има едно вътрешно или
умствено
мълчание.
Трябва не само да се мълчи, но и да не видят, че можем да говорим. И най-проницателният поглед да не може да прочете по лицето ми, че аз крия нещо. Едно нещо, което наглед е тъй дребно, напр. да не злослови човек, е за нас от голяма важност. Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят.
към текста >>
Но представете си най-голямата
умствена
съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ.
Изглеждаше, че беше зрител на всичко, което ми казваше. Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй.
Но представете си най-голямата
умствена
съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ.
Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>
17.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Разбира се, ние не излизаме от видимия
свят
.
За нас то е илюзорно. А пък нашето реално пространство е туй, което вашите геометри и математици наричат свръхпространство. Тази машина може да се премества в разните полета на пространството и там да пребивава. Ней ù е нужна неизменчивост на нейната материя и една двигателна сила, независима от физикохимичните и флуидни сили, т. е. по-висша сила.
Разбира се, ние не излизаме от видимия
свят
.
Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг?
към текста >>
Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез
умствено
съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат.
Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез
умствено
съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат.
Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън. Подир това в течение на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят.
към текста >>
18.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Има разни методи за свързване с божествения
свят
.
Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока.
Има разни методи за свързване с божествения
свят
.
Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество.
към текста >>
Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина
умствена
чрез всекидневно употребление на медитацията.
Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя.
Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина
умствена
чрез всекидневно употребление на медитацията.
Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели.
към текста >>
Ще преживеете реалността на божествения
свят
; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания.
Ще преживеете реалността на божествения
свят
; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
* * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността.
към текста >>
Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия
свят
, нито във вечността.
Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава.
Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия
свят
, нито във вечността.
Раят не е ли в служене на Бога? И мога ли да бъда щастлив, ако едно същество страда някъде? Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля? "
към текста >>
19.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ
умствените
и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ
умствените
и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>
„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият
свят
за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа.
Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече.
„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият
свят
за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа.
Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше.
към текста >>
Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи
свята
.
Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия.
Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи
свята
.
Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума. Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча. Неговите приятели, братя и наследници живеят следователно без блясък, загубени сред множеството, за което те приемат да страдат и което дори не познава.
към текста >>
20.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Значи, в
свята
сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират.
Само свободните хора ще живеят на земята. А онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода - това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата Разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората.
Значи, в
свята
сега съществува една идея - да има един общ език за хората, да се разбират.
И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират?
към текста >>
Това разногласие е влязло в
свята
от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива.
И когато хората не искат да се разбират, - мен ми е чудно! Как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират? Така всички религии вярват, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират?
Това разногласие е влязло в
свята
от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива.
Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит; сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език - есперанто, и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще.
към текста >>
Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия
свят
.
Щом човек почне да живее прозаичен живот, това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол или както един кон, на които са турили юзди, или ако разбираме живота, както една натоварена камила, това не е живот. Човек се отличава по това, че ходи право. И само правият човек, или човекът, който се е изправил, има велика основа. Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот.
Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия
свят
.
В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно.
към текста >>
Старият
свят
на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава.
Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина.
Старият
свят
на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава.
Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство.
към текста >>
Иде новият
свят
.
И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава.
Иде новият
свят
.
Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил.
към текста >>
Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов
свят
без насилия, войни, омраза и робство.
Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите.
Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов
свят
без насилия, войни, омраза и робство.
Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр.
към текста >>
Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия
свят
.
Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна.
Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия
свят
.
Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали.
към текста >>
Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял
свят
- за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!...
Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка.
Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял
свят
- за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!...
Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия.
към текста >>
Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа,
умствена
, нравствена и духовна.
Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр. Фонотерапията не е лек за всичко. Резултатите от фонотерапията, обаче, са достатъчно задоволителни да оправдаят надеждата, че тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока.
Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа,
умствена
, нравствена и духовна.
Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм.
към текста >>
21.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И какво щастие и каква култура може да се изгради в един
свят
, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството.
Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си.
И какво щастие и каква култура може да се изгради в един
свят
, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството.
Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива.
към текста >>
Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен
свят
, е право и това е стремежът на всички разумни човеци.
И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него.
Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен
свят
, е право и това е стремежът на всички разумни човеци.
Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия.
към текста >>
Но основната идея у всички е, че съществуват два
свята
– видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни.
И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации.
Но основната идея у всички е, че съществуват два
свята
– видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни.
Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват.
към текста >>
От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на
умствената
спекулация или фантазьори и суеверци.
Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят.
От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на
умствената
спекулация или фантазьори и суеверци.
Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло.
към текста >>
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия
свят
и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия
свят
и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
към текста >>
Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия
свят
, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот.
Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия
свят
, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс.
към текста >>
И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква
умствена
спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота.
И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква
умствена
спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия.
към текста >>
22.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила,
умствена
и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила,
умствена
и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
към текста >>
По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия
свят
, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия
свят
, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>
Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия
свят
.
Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура.
Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия
свят
.
То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
към текста >>
23.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия
свят
.
* Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път.
Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия
свят
.
Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр.
към текста >>
Има два пътя: 1)
Умствен
път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта.
Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят.
Има два пътя: 1)
Умствен
път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта.
Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип.
към текста >>
При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения
свят
.
Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието.
При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения
свят
.
Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург .
към текста >>
У илюмината общението между видимия и невидимия
свят
става без никакво изгубване на съзнанието.
За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити. По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма.
У илюмината общението между видимия и невидимия
свят
става без никакво изгубване на съзнанието.
За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител.
към текста >>
За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия
свят
.
По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието.
За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия
свят
.
Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина.
към текста >>
Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез
умствена
тренировка.
Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта.
Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез
умствена
тренировка.
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно.
към текста >>
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с
умствения
път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка.
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с
умствения
път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
към текста >>
Тогаз общението с невидимия
свят
става по-лесно.
Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности!
Тогаз общението с невидимия
свят
става по-лесно.
Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот.
към текста >>
24.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня
свят
, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива
свят
.
И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня
свят
, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива
свят
.
Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб.
към текста >>
А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния
свят
все тези, същите, основни първични идеи.
Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия.
А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния
свят
все тези, същите, основни първични идеи.
Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело".
към текста >>
" А такъв е и Ирод – центърът на цял един
умствен
строй!
В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи за изследване. С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици. Но – такава е неговата природа! Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното!
" А такъв е и Ирод – центърът на цял един
умствен
строй!
Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново.
към текста >>
25.
ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ако всичкият
свят
спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият
свят
спечели, а душата си ощети?
Ако всичкият
свят
спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият
свят
спечели, а душата си ощети?
” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то? ” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза.
към текста >>
Това зависи от неговия
умствен
строй, от неговото разбиране.
” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много.
Това зависи от неговия
умствен
строй, от неговото разбиране.
Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно.
към текста >>
Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв
свят
, такива чада, с които да влиза в противоречие?
Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи. Иска ли човек да разбере тия неща, той трябва да разполага с повече светлина, с голямо вътрешно богатство. Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път. Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа.
Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв
свят
, такива чада, с които да влиза в противоречие?
Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
към текста >>
Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия
свят
.
Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото.
Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия
свят
.
Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>
Божественият
свят
е идеален, той е
свят
на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят.
Божественият
свят
е идеален, той е
свят
на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата.
към текста >>
Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия
свят
да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот?
Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил.
Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия
свят
да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот?
Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия.
към текста >>
Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи
свят
без да успее да направи пръстен на своята любима.
Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима.
Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи
свят
без да успее да направи пръстен на своята любима.
По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо. Обаче, по този начин те се самоунищожават. Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не.
към текста >>
Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия
свят
.
Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не. Нормален човек е този, който яде умерено и никога не преяжда; нормален човек е този, който има пълно самообладание, който има трезви мисли и от нищо не се смущава. Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му.
Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия
свят
.
Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено.
към текста >>
Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи
свят
”.
Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството.
Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи
свят
”.
То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта.
към текста >>
В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият
свят
спечели, а душата си ощети”.
Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено.
В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият
свят
спечели, а душата си ощети”.
А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните.
към текста >>
26.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Може да очаквате, че това лице ще живее дълго или, че ще прояви голяма интелигентност, богат или дълбок ум, а то не живее дълго и е с посредствени
умствени
способности.
Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място. Има и живи и мъртви места по ръката. Мъртви не във физиологически, но в психически смисъл. Гледате корито на река, а водата я няма там. Можете да видите дълга линия и ако не вземете под внимание живота, който тече по тая линия, много ще сгрешите в заключението си.
Може да очаквате, че това лице ще живее дълго или, че ще прояви голяма интелигентност, богат или дълбок ум, а то не живее дълго и е с посредствени
умствени
способности.
Чувствителният хиролог ще долови изтичанията, които излизат от ръката и ще се постарае да ги определи от каква степен, от какъв род са. Има много неща в душата, които се преживяват и не се отпечатват или с други думи не са направили такива промени в качеството на материята, не са прокарали своите пътища по ръцете, за да бъдат видени от всекиго. Тези вътрешни преживявания след време ще се отбележат и на видимата, грубата, материална част, а до тогава промените стават в една по-тънка област на ръката, област, която прониква в нея, която е от много по фина материя, която е етерна и в която се отразяват най-малките и недоловими състояния а душата. Тия състояния изменят радиацията или магнетичните и електрични течения в дланта и пръстите. Затова, този, който не е отворил душата си за възприемане на тия по-тънки области от вътрешния живот на ръката ще пропусне много важни неща от духовния живот на човека.
към текста >>
Не ще сгрешим, ако кажем, че ръката се отнася към човека (микрокосмоса) тъй както се отнася човекът към вселената (макрокосмоса) големия
свят
.
Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава. Да изучаваме малките неща, значи да знаем и за големите.
Не ще сгрешим, ако кажем, че ръката се отнася към човека (микрокосмоса) тъй както се отнася човекът към вселената (макрокосмоса) големия
свят
.
Или с други думи – големият свят е сложил своите сили и материали в малкия свят – човека, а човекът е сложил своите сили, материали и отпечатъци в ръката. Който разбере добре какво значи това, той ще знае да действува отвъд, в света на силите. Дясната си ръка ще направи активна, да действува, да дава и да твори, а лявата, да възприема, да чувствува, да приема далечните телеграми, които идат от съществата в мировото пространството. Ръцете отдавна говорят да станем проводници на силата на Бога, да станем работници на нивата на Бога.
към текста >>
Или с други думи – големият
свят
е сложил своите сили и материали в малкия
свят
– човека, а човекът е сложил своите сили, материали и отпечатъци в ръката.
Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава. Да изучаваме малките неща, значи да знаем и за големите. Не ще сгрешим, ако кажем, че ръката се отнася към човека (микрокосмоса) тъй както се отнася човекът към вселената (макрокосмоса) големия свят.
Или с други думи – големият
свят
е сложил своите сили и материали в малкия
свят
– човека, а човекът е сложил своите сили, материали и отпечатъци в ръката.
Който разбере добре какво значи това, той ще знае да действува отвъд, в света на силите. Дясната си ръка ще направи активна, да действува, да дава и да твори, а лявата, да възприема, да чувствува, да приема далечните телеграми, които идат от съществата в мировото пространството. Ръцете отдавна говорят да станем проводници на силата на Бога, да станем работници на нивата на Бога.
към текста >>
27.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и
умствена
култура.
Арестували и оная жена. И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата ù. След това те били арестувани отделно. Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици.
Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и
умствена
култура.
Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката.
към текста >>
Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния
свят
.
Това е само загатване за онова висше знание, което те притежавали. Видяхме в предишните статии, че розенкройцерството е произлязло от богомилството. Тогаз, за да поясним какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист. „В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна.
Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния
свят
.
Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц.
към текста >>
Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния
свят
една сила, по-голяма от тая на видимите управници”.
Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц.
Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния
свят
една сила, по-голяма от тая на видимите управници”.
******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание. Свободната постъпка. При отпушените извори може да се пие вода. Изпитата вода утолява жаждата.
към текста >>
28.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния
свят
на растенията.
Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души.
И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния
свят
на растенията.
Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен.
към текста >>
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен
свят
, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми.
Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен
свят
, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми.
Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
към текста >>
Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен
свят
.
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие.
Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен
свят
.
Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението!
към текста >>
Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият
умствено
, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби.
Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея.
Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият
умствено
, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби.
Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа! Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал.
към текста >>
29.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики
свята
, за изучването на които е нужна цялата Вечност.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики
свята
, за изучването на които е нужна цялата Вечност.
Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота.
към текста >>
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята
умствена
дейност.
Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята
умствена
дейност.
Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
към текста >>
Мъдростта е
свят
, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл.
Мъдростта е
свят
, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
към текста >>
Затова този
свят
е достояние и на нас.
Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Затова този
свят
е достояние и на нас.
От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
към текста >>
От този
свят
изтича истинското, съществено знание.
Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас.
От този
свят
изтича истинското, съществено знание.
И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа.
към текста >>
И когато това знание премине през трите
свята
- божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание.
И когато това знание премине през трите
свята
- божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради.
към текста >>
Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен
свят
е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен
свят
е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите.
към текста >>
Музиката е съединителното звено между ангелския
свят
и човешкия
свят
.
Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа.
Музиката е съединителното звено между ангелския
свят
и човешкия
свят
.
Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас.
към текста >>
Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения
свят
.
И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство.
Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения
свят
.
Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“ Да пеем, защото пеенето е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща, с тях ще влезем в този висш Божествен път.
към текста >>
30.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния
свят
и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния
свят
и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>
съзнание винаги мисли и чувствува в астралния
свят
картинно, образно.
Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов.
съзнание винаги мисли и чувствува в астралния
свят
картинно, образно.
Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия
свят
и то или символично, или прямо.
ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия
свят
и то или символично, или прямо.
Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво.
към текста >>
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи
свят
, в който може да работи неговото съзнание.
Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета.
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи
свят
, в който може да работи неговото съзнание.
* * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
към текста >>
И това повдигане не е само по отношение на
умствения
, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат.
И това повдигане не е само по отношение на
умствения
, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
към текста >>
Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния
свят
и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение.
Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния
свят
и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи.
към текста >>
31.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Физическият
свят
, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в
умствения
свят
.
Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината.
Физическият
свят
, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в
умствения
свят
.
Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро.
към текста >>
Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния
свят
, а умът му е в съгласие с Божествения
свят
.
Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния
свят
, а умът му е в съгласие с Божествения
свят
.
Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер.
към текста >>
Онзи
свят
и този
свят
се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека.
Онзи
свят
и този
свят
се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>
Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок
умствен
живот.
Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм.
Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок
умствен
живот.
За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат. Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила. Това говорят великите Учители на човечеството днес и преди две хиляди години. Аверуни
към текста >>
32.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните,
умствени
и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях.
И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил. Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането. Олга Каал в 1928 г. показа пред медицинския елит в Париж своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù.
Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните,
умствени
и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях.
На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н. Авторът казва; „Откриването на една нова енергия, с която разполага мисълта, за да се проектира в пространството, може да предизвика една голяма промяна в човешкия живот". Ние се радваме, че благодарение на новите факти все повече днешният човек идва до окултните схващания. Обстоятелството, че нашите професори медици дават място в своето списание на една подобна статия, показва, че те имат желание да добият по-широко разбиране на нещата.
към текста >>
Тая книга разкрива дълбокия вътрешен живот на човека и на природата; посочва методите за онзи разумен живот, който ще донесе на измъчения
свят
щастие, красота радост!
Препоръчваме тая книжка на читателите си. „МНОЗИНА КАЗВАХА", беседи от Учителя, десета серия, том първи, стр. 225. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска", 66, София. Цена 30 лева.
Тая книга разкрива дълбокия вътрешен живот на човека и на природата; посочва методите за онзи разумен живот, който ще донесе на измъчения
свят
щастие, красота радост!
Животът е тъй богат и красив, природата е така изобилна със своите външни и вътрешни дарове! Едничкото от което страда човек, е, че животът му не е нареден съобразно природните закони. Ще дам само една извадка от книгата, за да покажа силата ù: „Когато се говори за любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. Светлината, новият живот изискват всички хора да се подчинят доброволно на великия закон на любовта." "НИЕ", исторически роман от Васил Узунов.
към текста >>
33.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия
свят
с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята.
Боян Боев НОВИТЕ ПЪТИЩА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ[1] Въпросът има и друга страна. Да кажем, че някой народ е избил с хиляди пленници, за да намали броя на неприятелския му народ. Какво става в случая?
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия
свят
с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята.
Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
към текста >>
Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия
свят
могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ?
Да кажем, че някой народ е избил с хиляди пленници, за да намали броя на неприятелския му народ. Какво става в случая? Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците.
Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия
свят
могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ?
Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда".
към текста >>
Те тогаз създават в
умствения
свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера.
Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни.
Те тогаз създават в
умствения
свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера.
Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват.
към текста >>
34.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Органическият
свят
е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях.
Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото.
Органическият
свят
е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях.
Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора.
към текста >>
Ако пък сърдечната и
умствената
линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия.
Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е. линията на съдбата. Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели.
Ако пък сърдечната и
умствената
линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия.
С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали. Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо?
към текста >>
Главата на човека е свързана с
умствения
, с Божествения
свят
.
Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля.
Главата на човека е свързана с
умствения
, с Божествения
свят
.
Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите.
към текста >>
Сърцето му е свързано с ангелския
свят
, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята.
Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят.
Сърцето му е свързано с ангелския
свят
, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята.
Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите. Тогава тя застанала права и започнала да пее.
към текста >>
35.
Наука за ръката - М. И. Д
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял
свят
!
Всъщност лявата ръка е по-важна, защото тя дава разпореждания. Тя стимулира, а дясната изпълнява. А в живота са важни стимулите. Красива е ръката! От нея изтича нещо хубаво!
Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял
свят
!
Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с Любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум.
към текста >>
Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял
свят
възвишен, Божествен
свят
, на който лявата ръка е изразителка.
Тя стимулира, а дясната изпълнява. А в живота са важни стимулите. Красива е ръката! От нея изтича нещо хубаво! Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял свят!
Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял
свят
възвишен, Божествен
свят
, на който лявата ръка е изразителка.
Този свят свързва човека с Любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум. Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан.
към текста >>
Този
свят
свързва човека с Любовта.
А в живота са важни стимулите. Красива е ръката! От нея изтича нещо хубаво! Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял свят! Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка.
Този
свят
свързва човека с Любовта.
Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум. Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан. Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка!
към текста >>
Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения
свят
- светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка.
Красива е ръката! От нея изтича нещо хубаво! Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял свят! Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с Любовта.
Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения
свят
- светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка.
Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум. Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан. Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка! Хиромантията е наука, която показва скритите условия в ръката.
към текста >>
Богатството и сиромашията, взети в
умствено
и сърдечно отношение, са две условия в живота, които трябва разумно да се урегулират.
За да могат светлината и топлината да влияят върху това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли на страна. Това са големите богатства, към които човек се стреми. Малко тор е нужно на човека. Но зависи от почвата. Ако семето е в песъчлива почва, трябва да му се прибави малко тор.
Богатството и сиромашията, взети в
умствено
и сърдечно отношение, са две условия в живота, които трябва разумно да се урегулират.
Когато умът на човека е богат, трябва да се вземе от неговото изобилие, от неговото богатство, за да се натори сърцето. Когато сърцето е богато, трябва да се вземе от неговото богатство и да се натори ума. Следователно, нито умът, нито сърцето могат да се развиват без наторяване. Когато говорим за Любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Само Любовта е в състояние да подобри състоянието на сърцето.
към текста >>
Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално,
умствено
, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Само Любовта е в състояние да подобри състоянието на сърцето. Линията на съдбата показва, че всички хора трябва да живеят в общение по между си. Ето защо, всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата си. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия.
Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално,
умствено
, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне.
Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци върху нея. В тази линия има цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър.
към текста >>
36.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Гледката им ни наумява за един възвишен чист
свят
на хармония!
Чрез ученици, чрез съответни дружества всеки такъв хълм, долина, клисура и пр. може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях.
Гледката им ни наумява за един възвишен чист
свят
на хармония!
И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш свят. Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка? От един висш свят на разумност! И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях.
към текста >>
И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш
свят
.
може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях. Гледката им ни наумява за един възвишен чист свят на хармония!
И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш
свят
.
Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка? От един висш свят на разумност! И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им.
към текста >>
От един висш
свят
на разумност!
Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях. Гледката им ни наумява за един възвишен чист свят на хармония! И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш свят. Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка?
От един висш
свят
на разумност!
И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им. Те ще ни въведат в своя приказен свят. Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен свят се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството!
към текста >>
Те ще ни въведат в своя приказен
свят
.
Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка? От един висш свят на разумност! И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им.
Те ще ни въведат в своя приказен
свят
.
Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен свят се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството! Всяко цвете има особен вътрешен свят. Незабелязано стигаме до целта - Ел-Шадай (Място на Бога), красив кът на Витоша. Има още време. Стигнали сме четвърт час преди изгрев.
към текста >>
Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен
свят
се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството!
От един висш свят на разумност! И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им. Те ще ни въведат в своя приказен свят.
Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен
свят
се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството!
Всяко цвете има особен вътрешен свят. Незабелязано стигаме до целта - Ел-Шадай (Място на Бога), красив кът на Витоша. Има още време. Стигнали сме четвърт час преди изгрев. Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и Лозен, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия.
към текста >>
Всяко цвете има особен вътрешен
свят
.
И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им. Те ще ни въведат в своя приказен свят. Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен свят се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството!
Всяко цвете има особен вътрешен
свят
.
Незабелязано стигаме до целта - Ел-Шадай (Място на Бога), красив кът на Витоша. Има още време. Стигнали сме четвърт час преди изгрев. Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и Лозен, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия. Краските на изток се менят всеки миг.
към текста >>
Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред
умствения
ми взор и влива в мен нещо светло, топло, жизнерадостно!
По едно време птиците почват да пят около нас. Какво иска да ни каже шумният им концерт? Че близък е изгрева! И наистина, не се изминава даже и една минута и слънцето ни поздравява с първия си лъч. Как птиците са чувствителни към онези животворни енергии, които идат от изток при изгрев!
Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред
умствения
ми взор и влива в мен нещо светло, топло, жизнерадостно!
Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен! Чувствуваш нов полет на мисълта си! Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе! Да си представим, че някой е бил сляп и за пръв път вижда слънцето и изгрева! Това ще бъде епохално преживяване за него!
към текста >>
Тя е дишане в божествения
свят
.
Тя се отличава с едно качество: онзи, който те обича, ще внесе ново разбиране, нова светлина, нов живот в теб. И ако си мъртъв, ще оживееш; ако си болен, ще оздравееш. Служете на любовта без никакво противоречие. И когато се явят противоречия, не мислете, че това е любов. Силата е във вашата любов.
Тя е дишане в божествения
свят
.
Щом живееш в нея, ти си свободен. Онова, което първичната Причина е вложила в нас, трябва да го посеем. Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод. Това е животът. Иначе самият живот ще остане неразбран за нас.
към текста >>
Хубавото в живота произтича от един хармоничен
свят
.
Но когато тя не е посята, дъждът не носи благословение. Човек трябва да изхвърли всички свои идоли, за да стане здрав. И трябва да се освободи от всички гривни и букаи на краката си. Трябва едно знание, за да поправим живота си. Щастието на човека - това е наука.
Хубавото в живота произтича от един хармоничен
свят
.
Често издигай мисълта си към Вечното, към Възвишеното! Молитвата прилича на онази река, която тече, на онзи извор, който извира. Този извор прави големи добрини. И ако той престане да тече, страданията идват. Иде нещо много по-велико, отколкото си мислим!
към текста >>
Всички сме потопени в един реален
свят
-
свят
, който трябва да слезе на земята.
Частично щастие не съществува! Живей за всичко! Живот за себе си води към смърт, а живот за всичко - към изобилния живот! " Завършваме с песен. Словата на Учителя още звънят в ушите ни!
Всички сме потопени в един реален
свят
-
свят
, който трябва да слезе на земята.
Неволно поглеждам на небето: Светли облаци са образували нежна полупрозрачна тъкан, чиято красота никой художник не може да предаде! Какви тънки хармонични линии! Като че лиси в съприкосновение с друг един свят! Всички гледаме с нямо възхищение. На грамадна височина са те!
към текста >>
Като че лиси в съприкосновение с друг един
свят
!
" Завършваме с песен. Словата на Учителя още звънят в ушите ни! Всички сме потопени в един реален свят - свят, който трябва да слезе на земята. Неволно поглеждам на небето: Светли облаци са образували нежна полупрозрачна тъкан, чиято красота никой художник не може да предаде! Какви тънки хармонични линии!
Като че лиси в съприкосновение с друг един
свят
!
Всички гледаме с нямо възхищение. На грамадна височина са те! Може би над десет хиляди метра ! Тая картина е само за късо. Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето.
към текста >>
Приветствие ли беше това от един
свят
на Вечната Светлина, на Вечната Красота и Вечната Хармония?
Всички гледаме с нямо възхищение. На грамадна височина са те! Може би над десет хиляди метра ! Тая картина е само за късо. Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето.
Приветствие ли беше това от един
свят
на Вечната Светлина, на Вечната Красота и Вечната Хармония?
Пръскаме се наоколо: едни в четене и размишление; други в разглеждане на цветята и скалите. Някои рисуват. След време отново се сбираме, за да очистим нов извор, намерен наскоро. Някои носят големи каменни плочи; други чистят извора и нареждат камъни по дъното и страните му. Колко скоро е очистен изворът!
към текста >>
37.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един
свят
са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения.
НАУКАТА ЗА РЪКАТА За начинаещия в тая наука се препоръчва голямо търпение, наблюдателност и да не прибързва в заключенията си. Мнозина пренебрегват външната страна на ръката и пристъпват към четене на характера и събитията в живота по линиите и знаците на дланта. Външната страна на ръката е от извънредно голямо значение. Принципът на всички гадателни науки е много прост. Той почива върху аналогията или съотношението, което съществува между формите, силите и законите на една област или сфера на природата с нещата, силите и законите на друга област.
Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един
свят
са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения.
Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене.
към текста >>
Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на
умствения
живот е изсушило неговото тяло.
При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека.
Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на
умствения
живот е изсушило неговото тяло.
А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
към текста >>
Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура,
умствен
напредък.
Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък.
Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура,
умствен
напредък.
По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот.
към текста >>
Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за
умствено
развитие.
(Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс.
Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за
умствено
развитие.
Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура.
към текста >>
Занимаване с по-висши,
умствени
области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм.
Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията.
Занимаване с по-висши,
умствени
области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм.
Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле.
към текста >>
Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения -
умствени
и физиологически.
Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм.
Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения -
умствени
и физиологически.
Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава.
към текста >>
Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в
умствената
област.
Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество.
Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в
умствената
област.
Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби.
към текста >>
Мършавите - много дават на
умственото
поле, малко дават на физическото поле.
Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават.
Мършавите - много дават на
умственото
поле, малко дават на физическото поле.
Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби. Един по-обикновен, незначителен живот. Ръка с издигнатини показва местност, богата с планини и долини.
към текста >>
38.
Съдържание на 5 и 6 бр.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния
свят
като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница.
И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния
свят
като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ.
Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея.
към текста >>
Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия
свят
, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде.
Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим.
Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия
свят
, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде.
От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо". Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български. Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка?
към текста >>
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето
умствено
, морално и духовно повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си.
Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака". Международен спиритически конгрес в Барцелона (Испания) в септември 1934 г. Правят се големи приготовления за този конгрес. Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите.
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето
умствено
, морално и духовно повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си.
У него има много спящи заложби, способности, които чакат своето развитие. В това отношение човек е една семка, заровена в земята и трябват само благоприятни вътрешни и външни условия, за да развие скритите си сили. Днес е епохата, когато се развиват по-дълбоките способности, чрез които човек става по-възприемчив към вибрации, сили, влияния, към които досега е бил нечувствителен. Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр.
към текста >>
39.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И тогаз те отгоре, от невидимия
свят
ще преследват тия, които са ги насилвали.
Всички култури, които са загинали в миналото, са загинали поради нарушение на природните закони. Напр. ако една съвременна европейска държава избива туземците в своите колонии по най-ловките, „дипломатични", „префинени" средства, в края на краищата ще отиде към израждане и даже по кармически закони ще стане следното: всички тия избити туземци, „диваци" ще се въплътят в центъра на самите държави-потисници и с това ще понижат нивото на тяхната култура. Да си представим, че един народ извършва разни видове насилия: опожарява села и градове, през дето минава, избива пленниците, потиска, насилва и избива инородните малцинства в своята територия и пр.. Тогаз какво ще стане в края на краищата? Израждането на тоя народ ще стане по две причини: 1. Преди всичко самите избити пленници, мирното население и другите противници може да не са достатъчно издигнати духовно, за да простят.
И тогаз те отгоре, от невидимия
свят
ще преследват тия, които са ги насилвали.
А горе те разполагат с повече и помощни оръжия, отколкото тук! Ето защо един народ, който върши насилия, ще мине през небивали катастрофи. Той отива към своя разгром и даже самоунищожение ! 2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа.
към текста >>
Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили,
умствени
, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света.
А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце.
Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили,
умствени
, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света.
Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига!
към текста >>
Божественият
свят
непрекъснато излива своя живот във физическия
свят
и заедно с това внася нещо ново в света.
Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности.
Божественият
свят
непрекъснато излива своя живот във физическия
свят
и заедно с това внася нещо ново в света.
Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания.
към текста >>
40.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия
свят
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия.
Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия
свят
.
Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид.
към текста >>
Затова светлината, която ние схващаме във физическия
свят
, се различава от светлината, която действува в духовния
свят
, както и от светлината, която действува в божествения
свят
.
Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява.
Затова светлината, която ние схващаме във физическия
свят
, се различава от светлината, която действува в духовния
свят
, както и от светлината, която действува в божествения
свят
.
За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината.
към текста >>
Тогава пред него ще се открие един велик
свят
, в който виделината царува.
Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение.
Тогава пред него ще се открие един велик
свят
, в който виделината царува.
Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>
Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този
свят
.
А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили.
Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този
свят
.
Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата.
към текста >>
И затова никаква
умствена
дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина.
Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.
И затова никаква
умствена
дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина.
Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот.
към текста >>
Когато един човек влезе в разумния
свят
, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот.
Когато един човек влезе в разумния
свят
, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина.
към текста >>
И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия
свят
.
Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия
свят
.
Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината.
към текста >>
41.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този
свят
.
Ели АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И ЗА СЕБЕ СИ Айнщайн е роден в Улм в Германия. Неговият гений в науката не е резултат само на труд. Той се е родил с подобни гениални предразположения. Образът му говори ясно за това.
Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този
свят
.
В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството. Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм.
към текста >>
Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния
умствен
труд.
казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството.
Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния
умствен
труд.
„Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка.
към текста >>
Личността в днешния
свят
е погазена.
„Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка.
Личността в днешния
свят
е погазена.
Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи.
към текста >>
Затова предлага в света да се образува един международен
свят
от истински учени, които да контролират делата на политиците.
Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората.
Затова предлага в света да се образува един международен
свят
от истински учени, които да контролират делата на политиците.
Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу. Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо. Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси.
към текста >>
42.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или
умствени
.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена.
В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или
умствени
.
Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло.
към текста >>
Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и
умствен
, в които се проявяват поменатите три вида сили.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена. В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните.
Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и
умствен
, в които се проявяват поменатите три вида сили.
Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол.
към текста >>
Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен
свят
, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли.
Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие.
Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен
свят
, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли.
В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони.
към текста >>
Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и
умствен
светове, които нам са само субективно дадени.
Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената.
Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и
умствен
светове, които нам са само субективно дадени.
Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще.
към текста >>
Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия
свят
, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и
умствената
, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще.
Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ?
Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия
свят
, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и
умствената
, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще.
Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение.
към текста >>
43.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Трябва да се стремим към висши
умствени
и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло.
Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят. Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Трябва да се стремим към висши
умствени
и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло.
В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм. Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот.
към текста >>
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален
свят
- един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален
свят
- един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
към текста >>
44.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
То лекува и
умствените
болести.
Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане. Правилното и дълбоко дишане лекува физическите болести.
То лекува и
умствените
болести.
Затова човек трябва да се приучи да диша дълбоко и правилно. Дълбокото дишане е коремно дишане. То не се постига за веднъж. Необходимо е дълго упражнение. Дишането е голямо изкуство.
към текста >>
Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял
свят
.
В окултната наука е известно, че йогите в Индия седят всред джунглите спокойни и съсредоточени. Те дишат правилно и дълбоко. Така развиват такава светеща сфера, аура, около себе си, че никое животно не може да ги доближи. Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности. Който знае правилно да яде, правилно да спи, правилно да работи, той трябва да знае преди това да диша правилно.
Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял
свят
.
Дишането е най-важната функция на земята. Да изучим това голямо изкуство! Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото. Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл.
към текста >>
45.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
тъй както и цял
свят
знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр.
В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е.
тъй както и цял
свят
знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр.
Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал!
към текста >>
Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на
умствената
линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план.
Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето.
Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на
умствената
линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план.
И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧИТЕЛЯТ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия
свят
.
РЪЦЕТЕ НА СЪР ОЛИВЕР ЛОДЖ И НА ХЕНРИХ ФОРД Сър Оливер Лодж Оливер Лодж е всеизвестен учен, физик и ректор на университета в Бирмингам.
Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия
свят
.
По този въпрос писа редица проникновени и топли книги. Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга.
към текста >>
Това се потвърждава от
умствената
линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга.
Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия свят. По този въпрос писа редица проникновени и топли книги. Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума.
Това се потвърждава от
умствената
линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга.
Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж. Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма.
към текста >>
Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен
свят
.
Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга. Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж.
Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен
свят
.
Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител. В своята днешна работа той се ръководи от една практическа философия, която има своите- много хубави страни. Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм.
към текста >>
47.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „
Умствено
внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр.
Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание.
Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „
Умствено
внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр.
Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр. Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия свят и трансцедентните феномени.
към текста >>
Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия
свят
и трансцедентните феномени.
Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр.
Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия
свят
и трансцедентните феномени.
Това начало, което тепърва ще расте, е едно радостно явление. Летен международен конгрес при Свободния университет за окултни науки „Гьотеанум" в Дорнах (Швейцария). Той се е състоял през август тая година в „Гьотеанум". Имал е три секции: немска (8-5 авг.), френска (13-19 авг.) и английска (4-10 авг.). Ръководната идея на конгреса е била: „Самопознание и светопознание".
към текста >>
48.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял
свят
от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки.
Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял
свят
от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.
И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело?
към текста >>
Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните
умствени
способности.
И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека.
Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните
умствени
способности.
Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3.
към текста >>
За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните
умствени
способности, така както ни я дава френологията.
зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение.
За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните
умствени
способности, така както ни я дава френологията.
F- форма; 1. Големина (размер); 2. Тегло (тежест, равновесие); 3. Цвят; 4 Ред; 5. Смятане; 6.
към текста >>
Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия
свят
: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Тон (музика); 9 Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост).
Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия
свят
: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
към текста >>
Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните
умствени
интереси.
Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните
умствени
интереси.
Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони.
към текста >>
Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите
умствени
способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване.
Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите
умствени
способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане.
към текста >>
Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на
умствената
дейност.
Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане.
Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на
умствената
дейност.
Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона.
към текста >>
Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния
свят
- света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията.
Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния
свят
- света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем.
към текста >>
Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък
умствен
уровен.
Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък
умствен
уровен.
Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа.
към текста >>
Само от този
свят
на свръхсъзнанието идва истински новото.
Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен.
Само от този
свят
на свръхсъзнанието идва истински новото.
Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
към текста >>
А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на
умствената
дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа.
А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на
умствената
дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират.
към текста >>
На това
умствено
ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците.
Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
На това
умствено
ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците.
Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело.
към текста >>
Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова
умствено
ниво, на което те се намират.
А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата.
Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова
умствено
ниво, на което те се намират.
Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>
То е цял един
свят
.
Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа.
То е цял един
свят
.
Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>
Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на
умствения
живот. Г.
Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят.
Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на
умствения
живот. Г.
към текста >>
49.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един
свят
.
„Природа и наука" от окт. т.г. има поместена статия от А. И. Манев : „Телепатия и ясновидство". В тая статия се идва до заключение, че ясновидството е нещо реално, научно доказано с опитите и наблюденията на учените. И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това.
Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един
свят
.
Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи.
към текста >>
И окултната наука твърди, че няма два
свята
, ако погледнем по-дълбоко на въпроса.
И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата".
И окултната наука твърди, че няма два
свята
, ако погледнем по-дълбоко на въпроса.
Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука.
към текста >>
Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият
свят
са всъщност един и същи
свят
, онзи
свят
и този
свят
са един
свят
и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи.
Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса.
Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият
свят
са всъщност един и същи
свят
, онзи
свят
и този
свят
са един
свят
и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи.
Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука. Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия).
към текста >>
Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим
свят
.
Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи.
Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим
свят
.
Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука. Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия). - Петият международен конгрес по метапсихически науки в Осло приключи своята работа на 16 септ. т.г.
към текста >>
Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия
свят
, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия
свят
.
Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят.
Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия
свят
, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия
свят
.
И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука. Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия). - Петият международен конгрес по метапсихически науки в Осло приключи своята работа на 16 септ. т.г. В него е взел живо участие и университетът в Осло.
към текста >>
умствена
дейност, напъване да си спомним нещо забравено и пр.
Опитите на инженер Живилие хвърля нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезията. Всред участвуващите в конгреса тия опити направили голяма сензация и Живилие получил множество покани да ги повтори почти във всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан и докладът на италианския учен проф. Казамали, също така съпроводен от демонстрация на регистрационни апарати. Той е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегната психична работа: напр.
умствена
дейност, напъване да си спомним нещо забравено и пр.
Атинският психиатър проф. Танаграс съобщил за пророческите сънища, което предизвикало интересни разисквания. Сергей Латишев, член-основател на Белградското метапсихическо общество, не е могъл лично да присъствува на конгреса, но е изпратил свой реферат, който бил четен в конгреса, За този ценен реферат той получил сърдечни благодарствени писма от присъстващи на конгреса, между които и от проф. Дриш. В заключение председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психични сили, независими от физиологията на организма.
към текста >>
50.
ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в
умствения
живот на човека, такова е и лостът във физическия
свят
.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Един руски учен счита, че човек се отличава от животните между другото и по това, че умее да си служи с лост. Наистина, и животното би могло да се приучи да действа с лост, ала то само никога не би дошло до идеята за лоста.
Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в
умствения
живот на човека, такова е и лостът във физическия
свят
.
С други думи, откак човек е започнал да мисли чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването на първата и най-проста машина - лоста. Може би съзнавайки мощната сила на лоста, Архимед - един от най-гениалните математици и механици на древността, е възкликнал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята! " Така поне разказва легендата. Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните.
към текста >>
51.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
период - са в своя цъфтеж
умствените
способности, логичната мисъл.
Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ.
период - са в своя цъфтеж
умствените
способности, логичната мисъл.
И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука.
към текста >>
И затова през този период младежът търси отговор на своите
умствени
търсения!
За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл.
И затова през този период младежът търси отговор на своите
умствени
търсения!
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата.
към текста >>
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен
свят
на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения!
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен
свят
на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
към текста >>
52.
КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
(Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял
свят
вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри.
СФЕРАТА НА МАРС Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават.
(Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял
свят
вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри.
Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война.
към текста >>
Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова
умствени
, колкото мускулни.
Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс.
Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова
умствени
, колкото мускулни.
Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника.
към текста >>
Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния
свят
.
В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформяли спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват. И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията, и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение. Така се е създала онази началническа психика във военщината, изразявана често чрез думите: „Молчать, не рассуждать. Начальство лучше знает и больше может! " Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера.
Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния
свят
.
Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера.
към текста >>
53.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Какъв вълшебен и дълбок
свят
са очите на човека!
И на първо място винаги изпъква носът. Затова, той е барометърът на човешката глава и, следователно, на човешкия живот. Вгледате ли се, обаче, в човека, веднага ще ви направят силно впечатление очите му. Те са, които ще ви пленят или отблъснат. Те, със своя поглед, ще ви галят или ще ви презират; ще ви се радват или ще ви мразят; ще ви укоряват или ще ви разкриват мълчаливо и спонтанно дълбоката мъдрост на живота.
Какъв вълшебен и дълбок
свят
са очите на човека!
И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване.
към текста >>
И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям
свят
от душевния живот.
Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика.
И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям
свят
от душевния живот.
Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората.
към текста >>
Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и
умствено
напрежение.
Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата.
Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и
умствено
напрежение.
Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете.
към текста >>
54.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния
свят
- има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи.
Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния
свят
- има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
към текста >>
Любовта е проектирана в тия четири
свята
, в четирите обвивки на човка.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Любовта е проектирана в тия четири
свята
, в четирите обвивки на човка.
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
към текста >>
То е свързано с един
свят
, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
То е свързано с един
свят
, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
към текста >>
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния
свят
, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния
свят
, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
към текста >>
Причинният
свят
е
свят
на примирение.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Причинният
свят
е
свят
на примирение.
А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
към текста >>
А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен
свят
, където всичко се осъществява.
Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен
свят
, където всичко се осъществява.
Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот.
към текста >>
Той е великият
свят
, дето животът истински се осъществява.
Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Той е великият
свят
, дето животът истински се осъществява.
Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот.
към текста >>
Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и
умствен
светове.
То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява.
Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и
умствен
светове.
Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт.
към текста >>
55.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този
свят
на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник.
Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс.
Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този
свят
на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник.
А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после прозорливост и способност да проведеш работата. Трябва да разграничим практичността на два главни типа - има една практичност, която е ръководна. Тя не се губи в дребнавостите, тя нахвърля големите линии на това, което трябва да се направи. Далеч не трябва да се мисли, че практичният човек от този тип не може да изпълни детайла на нахвърлената работа.
към текста >>
Те са хармонично съчетание на
умствен
и двигателен натюрел.
Около 55 години Свен Хедин броди из пустините на Азия и той не познава умора. Вагнер е бил също неуморен човек. Той остави голямо дело и успя да осъществи макар и не в идеалния смисъл, своята цел в живота. Да не говорим за хиляди и хиляди други исторически личности, които се нареждат в безконечната редица на практичните хора. При най-добрия случай, практичният човек спада към една комбинация от два основни натюрела на Хутер.
Те са хармонично съчетание на
умствен
и двигателен натюрел.
Двигателният натюрел е най-съществената част на типа практичен човек. Стомашният, хранителен и почивен натюрел не рядко доизграждат характера на практичните хора. По отношение планетните типове, трябва да кажем, че у ръководният и практичен човек са изящно съчетани всичките положителни качества на планетните типове. У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера. Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност заема също голям дял от вътрешното естество на този тип хора.
към текста >>
56.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен
свят
от този на светлината!
Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота.
Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен
свят
от този на светлината!
Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна. Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети. Много нещо може да се каже за светлината, ала едва ли има нещо по-хубаво от това да живее човек в светлина, да работи човек със светлината. Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта.
към текста >>
Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване
умствено
, даване сърдечно, даване физическо.
Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта.
Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване
умствено
, даване сърдечно, даване физическо.
Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота. Колко много може да се каже за щедростта. Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека. Щедрият човек е вдъхновен човек, той е поет на красивото в живота.
към текста >>
57.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и
умствените
способности у човека.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Формата на главата винаги е привличала погледа на хората като физиогномичен обект. Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли. Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност. До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания.
При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и
умствените
способности у човека.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета.
към текста >>
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския
свят
- всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския
свят
- всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина.
към текста >>
Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита
умствена
дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини.
Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.
Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита
умствена
дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини.
Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват.
към текста >>
58.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г.
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и
умствен
свят
, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците.
Тях всички ги знаят, защото често се дават като ребуси по вестници и списания. Ала никой не подозира, че като си блъска главата да нареди числата в малките квадратчета, на които е разделен магичният квадрат (9,16,25,36,49, 64,81), той се забавлява, подобно децата, с един план, с един окултен ключ, с който са боравили древните маги. В това няма нищо чудно. То е така естествено, както е естествено когато един съвременен инженер си служи с една схема, с един чертеж, с известни таблици за изчисление, за да изпълни някаква постройка. Така естествено, както когато в една електрическа юзина си служат с известни табла, по които има цифри и ключове за регулиране силата и напрежението на тока.
И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и
умствен
свят
, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците.
На мнозина, може би, това твърдение ще се стори невероятно. Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено. Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори. Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите.
към текста >>
Той наистина е един малък
свят
, един микрокосмос, както са го нарекли древните.
Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота.
Той наистина е един малък
свят
, един микрокосмос, както са го нарекли древните.
Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце.
към текста >>
Изобщо външният
свят
е отразен в човека, но в миниатюр.
Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини.
Изобщо външният
свят
е отразен в човека, но в миниатюр.
Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум, а млекопитаещите приготвят условия за развиване на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови". Ето на какви мисли може да наведе човека едно математично изчисление за вместимостта на една кубична миля, оживено с известни образи, за да стане по-понятен отвлеченият език на числата и мерките. Г.
към текста >>
59.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Пред всички изпъква живо като
умствен
образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ще тръгнем за „Езерата"! Денят е определен! Всички на „Изгрева" са в движение! Лицата са съсредоточени!
Пред всички изпъква живо като
умствен
образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота!
Ние сме вече там! Ясно чувствуваме, че хиляди нишки за винаги ни свързват с тия места! У всички едно радостно очакване, едно предвкусване на великото, което там ще преживеем! Последните дни прекарваме в приготовление. Сутринта на тръгване!
към текста >>
Облъхва ни красотата на друг един
свят
!
- Какво ще ни кажете вие пак? Ето, ние пак сме при вас! Ние знаем вашата тайна: вие сте приготвили да ни кажете нови красиви неща! Искате да ни поднесете нови скъпи дарове от вашата богата съкровищница! Ние сме в друго царство вече!
Облъхва ни красотата на друг един
свят
!
Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас!
към текста >>
Благоговейно чувство за
святостта
на тия места ни изпълва.
Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно!
Благоговейно чувство за
святостта
на тия места ни изпълва.
Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин.
към текста >>
60.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След материалистичната вълна, която заля Европа, а след нея и целия
свят
, през втората половина на 19 и началото на 20 век се яви спиритуалистичната вълна, която осветлява всички прояви на живота, обяснявайки по нов начин значението и целта на живота.
ИЗВЕСТИЯ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното братство в чужбина Полското окултно списание „Хейнал" от тая година печата следната статия: „Ако се попитаме, какво ново течение иде в света, трябва да признаем искрено, че духовната вълна днес залива човечеството и го тика напред. Пред тая вълна се открива широк хоризонт, нов план на живота.
След материалистичната вълна, която заля Европа, а след нея и целия
свят
, през втората половина на 19 и началото на 20 век се яви спиритуалистичната вълна, която осветлява всички прояви на живота, обяснявайки по нов начин значението и целта на живота.
Спиритуалистичното учение няма своя извор в спекулативния човешки интелект, нито в празната амбиция, целяща да спечели известни позиции. Напротив, тя произлиза от извора на живота. Силата на тая вълна е голяма. Това е доказано от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки от страна на материалистичните учения, които от векове се всаждат у хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството.
към текста >>
Експериментаторът във време на опита дойде в
умствено
и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване.
След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха. След около една минута тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение. Взе му около пет минути да слезе от върха на пръчката до земята. Той беше издигнат на височина един метър.
Експериментаторът във време на опита дойде в
умствено
и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване.
Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това. Едва след като Субаях 6еше масажиран в продължение на 6 минути и беше пръскан със студена вода, той се възвърна в нормално състояние. Аз имам приятел - индус, който е прекарал почти целия си живот в пътуване и той ми загатна нещо за тия въпроси. Той каза, че контролирането на дишането е един от най-важните принципи в случая.
към текста >>
Главната цел на тия експериментатори е да постигнат такава власт над ума и тялото си, че да бъдат в състояние да се концентрират в нещо и тъй се отдръпват в духовния
свят
, че да бъдат нечувствителни към всичко останало.
Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това. Едва след като Субаях 6еше масажиран в продължение на 6 минути и беше пръскан със студена вода, той се възвърна в нормално състояние. Аз имам приятел - индус, който е прекарал почти целия си живот в пътуване и той ми загатна нещо за тия въпроси. Той каза, че контролирането на дишането е един от най-важните принципи в случая.
Главната цел на тия експериментатори е да постигнат такава власт над ума и тялото си, че да бъдат в състояние да се концентрират в нещо и тъй се отдръпват в духовния
свят
, че да бъдат нечувствителни към всичко останало.
Една от целите на тия науки е постигане на съвършено здраве". * * * Лица и души. Физиогномични портрети, от Георги Радев, библиотека „Житно зърно", брой 2-3, София, 1836, 62 стр. Цена 30 лева. Ето една книга, която в известно отношение е първа по рода си, защото съединява в себе си основните принципи на френологията и физиогномията с характеристиката на видни личности из разните области на живота.
към текста >>
61.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред
умствения
ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе.
Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред
умствения
ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там!
Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават! Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате.
към текста >>
В целия
свят
има една божествена вълна.
Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича.
В целия
свят
има една божествена вълна.
В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата.
към текста >>
В целия
свят
има събудени души.
Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна.
В целия
свят
има събудени души.
Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата. Сегашните времена са важни.
към текста >>
Това не е ли предвкусване на красивия
свят
, в който ще надникнем днес?
Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен.
Това не е ли предвкусване на красивия
свят
, в който ще надникнем днес?
Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила!
към текста >>
Те ни говорят за един
свят
, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни!
Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни. Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото. Цветя в изобилие: карамфили, каменоломки, камбанки, после сродникът на еделвайса и пр. Тук-там се спираме и ги съзерцаваме.
Те ни говорят за един
свят
, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни!
Всяка тревица може да направи щастлив онзи, който вижда в нея нещо повече от формата! Чувствуваме, че отиваме към един извор на светлина! Наближаваме тая част на билото, която е точно между Маричините езера и „Окото". Те ясно се виждат от двете ни страни. Ние сме в надоблачни висини.
към текста >>
Една радост, която като че ли е от друг един
свят
, ни изпълва.
Ние сме в надоблачни висини. Ние сме тук в светилището на Рила. Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича!
Една радост, която като че ли е от друг един
свят
, ни изпълва.
Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов!
към текста >>
Ти чувствуваш, че всяко нещо е
свято
; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
Ти чувствуваш, че всяко нещо е
свято
; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот.
към текста >>
62.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола.
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес.
към текста >>
Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за
умствената
сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим).
В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира. Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за
умствената
сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим).
Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр. И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания.
към текста >>
И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради
умствената
си недоразвитост не може да стори туй.
Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето.
И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради
умствената
си недоразвитост не може да стори туй.
И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони. Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр.
към текста >>
63.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни,
умствени
и божествени.
Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.
Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни,
умствени
и божествени.
Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането.
към текста >>
Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен
свят
.
Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията им.
Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен
свят
.
Действието на тия движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко! За музикалната страна на паневритмията говорих повече в първата си статия и затова тук не се спирам повече на нея. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>
Всеки център на мозъка е свързан с особен
свят
и със съществата, които живеят в този
свят
.
За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1.
Всеки център на мозъка е свързан с особен
свят
и със съществата, които живеят в този
свят
.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр.
към текста >>
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен
свят
и със съществата, които живеят в него.
И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен
свят
и със съществата, които живеят в него.
По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>
на милосърдие, любов, вяра, надежда,
умствени
способности, наклонност към музика, математика и пр.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр.
на милосърдие, любов, вяра, надежда,
умствени
способности, наклонност към музика, математика и пр.
И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
към текста >>
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния
свят
.
Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява!
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния
свят
.
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него.
към текста >>
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния
свят
, на цялото човечество.
Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят.
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния
свят
, на цялото човечество.
Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията.
към текста >>
64.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния
свят
, между нас и природата.
Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния
свят
, между нас и природата.
Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
към текста >>
Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения
свят
, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад.
Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения
свят
, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне.
към текста >>
Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на
умствения
и на целия прогрес изобщо.
Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие.
Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на
умствения
и на целия прогрес изобщо.
12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата.
към текста >>
Туй движение ни свързва с
умствения
свят
; ние встъпваме в него.
Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо.
Туй движение ни свързва с
умствения
свят
; ние встъпваме в него.
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл. Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята.
към текста >>
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния
свят
, от света на правата, възвишената мисъл.
Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него.
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния
свят
, от света на правата, възвишената мисъл.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето.
към текста >>
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от
умствения
свят
.
14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от
умствения
свят
.
А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото.
към текста >>
Петата отговаря на физичния
свят
, а пръстите - на
умствения
свят
.
С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката.
Петата отговаря на физичния
свят
, а пръстите - на
умствения
свят
.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота.
към текста >>
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния
свят
, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от
умствения
свят
.
Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния
свят
, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от
умствения
свят
.
И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28.
към текста >>
И в двата
свята
уреждаме противоречията, които съществуват.
И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят.
И в двата
свята
уреждаме противоречията, които съществуват.
И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение.
към текста >>
Като дойдат във физичния
свят
, ръцете се разделят.
Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле.
Като дойдат във физичния
свят
, ръцете се разделят.
Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
Значи, във физичния
свят
имаме поляризиране - два полюса.
Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят.
Значи, във физичния
свят
имаме поляризиране - два полюса.
Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния
свят
.
Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея.
Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния
свят
.
към текста >>
65.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия
свят
.
Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние. Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение.
В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия
свят
.
За нея ние можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса.
към текста >>
По-точно казано, белези за тоя странен
свят
щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
По-точно казано, белези за тоя странен
свят
щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
към текста >>
Ние, които живеем в триизмерния
свят
, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност.
Ние, които живеем в триизмерния
свят
, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
към текста >>
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния
свят
от отрицателната до положителната безкрайност.
Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата.
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния
свят
от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
към текста >>
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов
свят
и нов начин за завладяване пространството.
Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов
свят
и нов начин за завладяване пространството.
Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
към текста >>
Тоя
свят
е
свят
на равнината.
Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Тоя
свят
е
свят
на равнината.
Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него.
към текста >>
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния
свят
.
Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление.
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния
свят
.
Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол.
към текста >>
Пример за двуизмерно съзнание, както споменахме вече, са тия хора, макар и рядко срещани в наши дни, които са лишени от тая
умствена
деятелност, наречена причинност.
Като че се движех в релси в обратна посока на тая, по която бях дошъл. И след всеки изминат метър, виждах познати, но забравени до момента неща, които възкръсваха неочаквано и ясно в съзнанието ми. Най-после си спомних, че см студент и се готвех за изпит по това време. Ако по някакъв начин беше загубена връзката между отделните моменти, ако асоциативните способности бяха загаснали, щях да преминавам през спомените за отделните събития като през отделни изолирани епизоди, щях да ги изживявам моментално и после щях да ги изгубвам от моето мисловно поле. Нямаше да имам никакво схващане за тях и с това бих бил отличен пример за предишната мисъл - за точка, която се движи в дадена посока неизменно, притежаваща само едноизмерно съзнание.
Пример за двуизмерно съзнание, както споменахме вече, са тия хора, макар и рядко срещани в наши дни, които са лишени от тая
умствена
деятелност, наречена причинност.
Това са една особена категория, недостигнали още същинското мисловно равнище, животът на които се разлива в една площ. Те живеят живота така, както той се аспектира пред тях, без да търсят причините, които произвеждат събитията. Имаше едно време едни особени съдове - мухоловки, в които влизаха лесно, но не можеха да излязат, макар че това бе възможно. Наблюдавайки отчаяните им блъскания схващах, че тия животинки едва ли имат съзнание за третото измерение, защото ако го имаха, лесно биха напуснали това неизгодно за тях положение. Те летят в триизмерното пространство, но това летение е някакво реене, то е дело на крилете повече, отколкото на съзнателната воля.
към текста >>
За това триизмерният
свят
, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен
свят
(континиум).
Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение.
За това триизмерният
свят
, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен
свят
(континиум).
Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни.
към текста >>
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния
свят
и смятаме, че то е всичко.
Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния
свят
и смятаме, че то е всичко.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят.
към текста >>
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг
свят
с по-много измерения, например с четири.
Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг
свят
с по-много измерения, например с четири.
Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем.
към текста >>
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че
свят
не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна.
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че
свят
не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното.
към текста >>
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния
свят
, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния
свят
, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
към текста >>
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният
свят
може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния
свят
.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният
свят
може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния
свят
.
От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
към текста >>
За да осъзнаем равнината или двуизмерния
свят
, ние трябва да се намираме в триизмерния
свят
, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни
свят
, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система.
Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем.
За да осъзнаем равнината или двуизмерния
свят
, ние трябва да се намираме в триизмерния
свят
, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни
свят
, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми.
към текста >>
Всяко загубване за външния
свят
е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
Всяко загубване за външния
свят
е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят.
към текста >>
Както триизмерният
свят
включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми.
Както триизмерният
свят
включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица.
към текста >>
Както от триизмерния
свят
напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния
свят
триизмерният е напълно овладян.
Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Както от триизмерния
свят
напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния
свят
триизмерният е напълно овладян.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз.
към текста >>
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния
свят
.
Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния
свят
.
Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни.
към текста >>
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен
свят
.
или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера.
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен
свят
.
Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения. Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
към текста >>
Нещата, които ние виждаме в нашия
свят
, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.
Нещата, които ние виждаме в нашия
свят
, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
към текста >>
Тя е в друг, в триизмерен
свят
, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен
свят
.
Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката.
Тя е в друг, в триизмерен
свят
, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен
свят
.
И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят.
към текста >>
И нашият
свят
е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
И нашият
свят
е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота.
към текста >>
Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия
свят
, се намира в света с четири измерения.
Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък.
Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия
свят
, се намира в света с четири измерения.
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света.
към текста >>
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния
свят
.
Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения.
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния
свят
.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата.
към текста >>
Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият
свят
.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата.
Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият
свят
.
Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
към текста >>
До като за широкия
свят
- за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора.
До като за широкия
свят
- за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове. На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост.
към текста >>
66.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един
свят
,
свят
на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Полянката на Изгрева. Небето чисто синьо. Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката.
Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един
свят
,
свят
на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
към текста >>
Сиянието на тоя
свят
ни облъхва.
Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката. Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват!
Сиянието на тоя
свят
ни облъхва.
Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя! Той е тук. Около него братя и сестри.
към текста >>
Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с
умствения
свят
.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с
умствения
свят
.
Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния
свят
.
Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния
свят
.
в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония.
към текста >>
– Божественият
свят
е
свят
на вечна хармония.
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят. в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката?
– Божественият
свят
е
свят
на вечна хармония.
Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа.
към текста >>
За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния
свят
Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци!
За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния
свят
към текста >>
67.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата
умствена
, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи.
Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор.
С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата
умствена
, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи.
А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка.
към текста >>
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения
свят
на личното съзнание.
да видите човек, който ми каза все що съм сторила. Да не би да е той Христос? " В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек.
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения
свят
на личното съзнание.
Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите. Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание.
към текста >>
68.
ДВА ОБРАЗА - Г.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Египет представлява физическия
свят
.
Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата?
Египет представлява физическия
свят
.
Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет.
към текста >>
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и
свят
народ".
И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и
свят
народ".
Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет?
към текста >>
Но постепенно започва да проблясва първият лъч на
умствения
принцип, на мисълта.
Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието.
Но постепенно започва да проблясва първият лъч на
умствения
принцип, на мисълта.
И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека.
към текста >>
Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в
умствения
живот.
Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата.
Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в
умствения
живот.
Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята.
към текста >>
които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в
умствения
.
В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия.
които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в
умствения
.
След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот.
към текста >>
Това от една страна символизира, че
умственият
принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество.
Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея.
Това от една страна символизира, че
умственият
принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество.
Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания.
към текста >>
Умственият
принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.
Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания.
Умственият
принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.
Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай?
към текста >>
69.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял
свят
.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си.
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял
свят
.
Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите?
към текста >>
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един
свят
от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции.
Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал).
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един
свят
от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции.
Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
към текста >>
То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим
свят
.
Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого. То, обаче, ни навежда на една смела аналогия: в образа на тая гърбава жена е символизирана земята, чиято ос е също отклонена от перпендикуляра. Не е ли тя – по-специално човечеството, що я населява – оная „гърбава" жена, на която Христос трябваше да положи двете си ръце, за да се изправи нейната „гърбица"? Христос простира над жената двете си ръце, които имат десет пръста. За ония, които са запознати с Кабалата, числото десет е изпълнено с дълбок смисъл.
То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим
свят
.
Десетте пръста на Христа – фокуси на тия десет „Числа" – са били проводници на тяхната енергия. Разбира се, да изправиш един гърбав човек само с едно простиране на ръцете си върху него, не е едно обикновено явление. Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно.
към текста >>
„Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър
свят
.
Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии. Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога.
„Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър
свят
.
И тогава е започнала да слави Бога, т.е. да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9.
към текста >>
Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите
свята
: физически, сърдечен и
умствен
.
И тогава е започнала да слави Бога, т.е. да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9.
Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите
свята
: физически, сърдечен и
умствен
.
В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана". Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата – освободена от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е. в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата". Още един последен извод: Само оня човек, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл. Всички ония груби материалисти, в които животинският живот с неговите елементарни нагони и груби желания има надмощие, са все „гърбави".
към текста >>
70.
DU MAITRE - PENSE
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на
умствените
способности, за насочване на духовните енергии към Възвишеното!
Ако се приложат в гимназиите, в скоро време ще видим нейните плодотворни резултати, както за физическото укрепване на подрастващото поколение, тъй и за издигането му към висш идеен живот. Нека паневритмията да влезе в училищната програма като един важен дял от училищния живот. Нека всяка сутрин учениците и ученичките след като направят тия музикални ритмични упражнения всред красивата природа, да започнат своите училищни занятия. Те не само ще бъдат здрави и бодри! Но паневритмията съдържа високовъзпитателен елемент в себе си.
Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на
умствените
способности, за насочване на духовните енергии към Възвишеното!
Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на човека. Нека всички идеалисти, които желаят доброто на обществото, да работят за въвеждането на паневритмията в гимназиите и обществото. 250 годишнината на Емануил Сведенборг Миналата седмица Швеция отпразнува 250 годишнината от раждането на Емануил Сведенборг, който се смята за един от най-богато надарените и гениални хора, които светът е познавал някога. В учения свят той е познат като човек с най-удивителни научни постижения. Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега.
към текста >>
В учения
свят
той е познат като човек с най-удивителни научни постижения.
Но паневритмията съдържа високовъзпитателен елемент в себе си. Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на умствените способности, за насочване на духовните енергии към Възвишеното! Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на човека. Нека всички идеалисти, които желаят доброто на обществото, да работят за въвеждането на паневритмията в гимназиите и обществото. 250 годишнината на Емануил Сведенборг Миналата седмица Швеция отпразнува 250 годишнината от раждането на Емануил Сведенборг, който се смята за един от най-богато надарените и гениални хора, които светът е познавал някога.
В учения
свят
той е познат като човек с най-удивителни научни постижения.
Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега. Той учил философия в шведския университет в Упсала и после пропътувал много страни в Европа. Когато се завърнал в Швеция, той обнародвал една книга за механическите и математическите си открития – 14 на брой. На 40 годишната си възраст той обнародвал три големи съчинения, в които изложил своята теория за света. Едва в сравнително неотдавнашно време учените са се изравнили в познанията си с знанията на Сведенборг за мозъка, за подсъзнанието, за устройството на материята и за образуването на вселената.
към текста >>
71.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В езика на символизма под планина се разбират висшите области на
умствения
свят
.
СКИНИЯТА Боян Боев В Библията се разказва, че Мойсей построил скинията по образеца, който видял горе на планината (Изход, 26, 30). И там се дават подробно мерките на скинията, даже за най-малките ù части (Изход, гл. 25). Тук, освен едно реално преживяване на Мойсея, същевременно имаме и един символ. Преди всичко що е планина в окултната символика?
В езика на символизма под планина се разбират висшите области на
умствения
свят
.
Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед. Що е скиния или храм в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека. Скинията съществува „горе".
към текста >>
72.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния
свят
, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния
свят
, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
към текста >>
Но като се има пред вид
умственото
и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли.
каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения.
Но като се има пред вид
умственото
и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли.
При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора.
към текста >>
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя
свят
", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии".
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя
свят
", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
към текста >>
73.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на
умствена
енергия, която Търси по някакъвначин да се прояви.
Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните.
Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на
умствена
енергия, която Търси по някакъвначин да се прояви.
Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза "хитро дете". Но да се върнем в нашето заведение. Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа.
към текста >>
на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния
свят
, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание".
Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир.
на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния
свят
, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание".
Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир.
към текста >>
74.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Хора с такъв почерк, все едно дали са
умствено
високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.
Хора с такъв почерк, все едно дали са
умствено
високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
към текста >>
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или
умствен
контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци.
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или
умствен
контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
към текста >>
Нормалната сдържаност, себеобладание и
умствен
контрол ни се дава от отвесния почерк.
Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
Нормалната сдържаност, себеобладание и
умствен
контрол ни се дава от отвесния почерк.
Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци.
към текста >>
Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или
умствена
– макар по-преди да са писали наведено вляво.
Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци.
Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или
умствена
– макар по-преди да са писали наведено вляво.
Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони.
към текста >>
Разочарованието им от околния
свят
, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво.
Разочарованието им от околния
свят
, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон.
към текста >>
Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на
умствен
и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.
Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси.
Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на
умствен
и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.
Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
към текста >>
75.
ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Значи, има един
свят
на мислителните вълни.
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини.
Значи, има един
свят
на мислителните вълни.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
към текста >>
Това можем да наречем
умствен
свят
.
Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни.
Това можем да наречем
умствен
свят
.
Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
към текста >>
Това е тъй нареченият чувствен
свят
.
Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо.
Това е тъй нареченият чувствен
свят
.
Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест.
към текста >>
Например, мисълта е един процес в
умственото
тяло на човека.
Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу.
Например, мисълта е един процес в
умственото
тяло на човека.
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест.
към текста >>
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения
свят
, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения
свят
, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява.
към текста >>
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в
умственото
тяло на човека.
Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в
умственото
тяло на човека.
И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
към текста >>
Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен
свят
: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес.
Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен
свят
: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия?
към текста >>
76.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ката (материята на емоционалния
свят
, света на желания, страсти, чувства); 4.
За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3.
Ката (материята на емоционалния
свят
, света на желания, страсти, чувства); 4.
Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета.
към текста >>
Manasa (материята на
умствения
свет).
Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4.
Manasa (материята на
умствения
свет).
Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави".
към текста >>
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния
свят
".
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса.
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния
свят
".
Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите.
към текста >>
От гледище на това миросъзерцание, физическият
свят
със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание.
От гледище на това миросъзерцание, физическият
свят
със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели.
към текста >>
Нещата в този
свят
не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Нещата в този
свят
не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат в нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към нейната система.
към текста >>
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един
свят
на събития.
Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един
свят
на събития.
Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава.
към текста >>
Но да напуснем висините на небесния
свят
, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната".
Но да напуснем висините на небесния
свят
, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите.
към текста >>
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия
свят
, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето.
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия
свят
, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
към текста >>
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския
свят
, защото това би ни отвело твърде далеч.
И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността.
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския
свят
, защото това би ни отвело твърде далеч.
В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
към текста >>
77.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента,
умствения
строй и съдбата на човека.
Учителят говори. Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля.
В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента,
умствения
строй и съдбата на човека.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
към текста >>
Има, обаче, известни
умствени
, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята.
Има, обаче, известни
умствени
, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
към текста >>
Очевидно, Уран действува като един
свят
от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
Очевидно, Уран действува като един
свят
от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети.
към текста >>
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече
свят
на личното, егоцентрично съзнание.
У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече
свят
на личното, егоцентрично съзнание.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
към текста >>
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов
свят
, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание.
Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов
свят
, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание.
В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ.
към текста >>
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок
свят
, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан
умствен
характер.
Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека.
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок
свят
, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан
умствен
характер.
В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>
И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно,
свят
на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този
свят
.
Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата.
И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно,
свят
на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този
свят
.
Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон.
към текста >>
А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и
умствени
и морални, които човек е прокарал.
Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха.
А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и
умствени
и морални, които човек е прокарал.
Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
към текста >>
Той издига човека в един
свят
на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва.
Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал.
Той издига човека в един
свят
на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва.
Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс.
към текста >>
Той издига човека във въздуха, който символизира
умствения
свят
.
Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва.
Той издига човека във въздуха, който символизира
умствения
свят
.
Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно.
към текста >>
Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на
умствения
свят
, където няма отъпкани пътища.
Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана.
Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на
умствения
свят
, където няма отъпкани пътища.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
към текста >>
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в
умствения
свят
, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в
умствения
свят
, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
към текста >>
Колкото един човек е по-издигнат
умствено
и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
Колкото един човек е по-издигнат
умствено
и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката.
към текста >>
78.
ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за
умствените
способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 1. Планети и зодиакални знаци (Продължение) Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши.
Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за
умствените
способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат.
Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост . Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувствува добре поставен в знака на Сатурн - Козирог, защото там той има своя "подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо.
към текста >>
Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия
свят
, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.
Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието. По положението на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние.
Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия
свят
, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.
Знае се, че планетите развиват най-голяма сила, когато се намират в ъглови домове и то повече в 10. и 1. и по-малко в 7. и 4. домове. При равни други условия, силата на планетите, разположени в следващите домове - 2., 5., 8.
към текста >>
79.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Из отвъдния
свят
.
Нямаме я още под ръка, но надаваме се, че преводът е изискан, и че по спретнатост на изданието тя не отстъпва на латвийските сбирки беседи. Това са преводи на книги и беседи от Учителя, които излязоха през настоящата година. Не може да не се признае, че учениците на В. В. Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина.
Из отвъдния
свят
.
Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят".
към текста >>
Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния
свят
".
Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно.
Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния
свят
".
Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него. Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва.
към текста >>
Защото той, наистина, прекарал известно време в другия
свят
и се възвърнал от него.
Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят".
Защото той, наистина, прекарал известно време в другия
свят
и се възвърнал от него.
Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край.
към текста >>
"Аз се събудих и видях земния
свят
".
Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край.
"Аз се събудих и видях земния
свят
".
Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата. Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния свят. Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия.
към текста >>
Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния
свят
.
Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край. "Аз се събудих и видях земния свят". Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата.
Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния
свят
.
Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия. Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика. У бялата раса най-разпространен е английският език.
към текста >>
Едно лице, което свири на пиано, извършва 3,600
умствени
операции. 8.
Във Великобритания от каменовъглените мини се изваждат по 150 тона въглища. 3. Земята произвежда по 5 килограма кафе. 4. В Индия умират по 13 души. 5. Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6. Запалва се по един автомобил. 7.
Едно лице, което свири на пиано, извършва 3,600
умствени
операции. 8.
Мексико набавя на Германия по 4,000 литри петрол. 9. В Съединените щати по 50,000 души страдат от тифус. 10. Франция изразходва близо 190,000 франка (около 570,000 лева) за да бъде готова в случай на война. 11. В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12. Германия всяка минута изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил.
към текста >>
В целия
свят
се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16.
В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12. Германия всяка минута изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил. лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14. Всяка минута планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15.
В целия
свят
се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16.
Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17. Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21.
към текста >>
80.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от
умствено
и сърдечно естество.
Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта. Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея. Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат.
В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от
умствено
и сърдечно естество.
Ако хората можеха да се освободят от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир. любовта да работи, Царството Божие веднага щеше да се въдвори на земята. Всички онези, които са дошли до това разбиране, са истински разумните хора в света. Неотдавна, председателят на Американските Съединени Щати изпрати едно послание до водачите на оторитарните държави, в което им поставя условието: ако се съгласят да не нападат малките и слаби държави, той ще направи всичко възможно да бъдат подпомогнати икономически. Бог отдавна е изпратил към народите своето послание, което гласи: „Ако ме слушате и не се измъчвате един друг.
към текста >>
А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият
свят
ще се оправи.
Той не трябва да се спъва от това, че другите хора не били по-добри от него. Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си.
А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият
свят
ще се оправи.
Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи. Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса.
към текста >>
Ако тя не се изправят и човешкият
свят
няма да се оправи.
Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи.
Ако тя не се изправят и човешкият
свят
няма да се оправи.
Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него.
към текста >>
Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия
свят
в равновесие.
Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия.
Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия
свят
в равновесие.
За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели.
към текста >>
За хората този
свят
е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие.
За хората този
свят
е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
към текста >>
Този
свят
е вътре в нас.
Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Този
свят
е вътре в нас.
Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение.
към текста >>
Разумният
свят
иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели.
Разумният
свят
иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
към текста >>
Свържат ли се хората с този
свят
, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи.
Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение.
Свържат ли се хората с този
свят
, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи.
Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
към текста >>
А волята на този
свят
е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет.
А волята на този
свят
е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>
81.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И ако ти не можеш да обичаш хората поне
умствено
, не можеш да започнеш с любовта.
Любовта, вярата и надеждата са трите основи на живота. Надеждата разрешава въпросите само на един ден. Вярата разрешава въпросите на векове. А любовта е сила, която обхваща цялата вечност. Тя обгръща цялото човечество.
И ако ти не можеш да обичаш хората поне
умствено
, не можеш да започнеш с любовта.
Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се повдигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. Най-после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. Мислиш ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш? Мислиш ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден?
към текста >>
Те обикалят целия
свят
и търсят някой, на когото да дадат.
Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, а не да вземат.
Те обикалят целия
свят
и търсят някой, на когото да дадат.
Те са същества, които наистина обичат Бога, които имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да вдъхват вяра у хората. Те казват: Вярвайте, че има блага за вас, че има богатства, които са отредени за вас. Онези пък, които имат надежда, постоянно проповядват на хората: Надявайте се във всичко, което любовта и вярата носят. Вярвайте, че всичко това е сто на сто вярно.
към текста >>
Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с
умствения
принцип в света.
Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората.
Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с
умствения
принцип в света.
Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб.
към текста >>
82.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия
свят
.
Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия.
Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия
свят
.
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
към текста >>
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия
свят
.
Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят.
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия
свят
.
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат.
към текста >>
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия
свят
и ще се разрази в една война.
Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят.
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия
свят
и ще се разрази в една война.
Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество.
към текста >>
На това може да се отговори така: Физическият
свят
е реален, но той има относителна реалност.
И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света?
На това може да се отговори така: Физическият
свят
е реален, но той има относителна реалност.
Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
към текста >>
Умственият
свят
е един
свят
с повече измерения, отколкото физическия.
Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален.
Умственият
свят
е един
свят
с повече измерения, отколкото физическия.
Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква.
към текста >>
Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия
свят
.
Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност.
Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия
свят
.
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта.
към текста >>
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в
умствения
свят
, и скоро това ще се изяви и във физическия.
На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят.
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в
умствения
свят
, и скоро това ще се изяви и във физическия.
Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта. И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души, освободени от веригите на старите възгледи върху живота.
към текста >>
83.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Физическият
свят
, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе.
А когато влязат в божествения свет, имат три трети от истината. Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува?
Физическият
свят
, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе.
Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле?
към текста >>
Духовният
свят
е
свят
на чувствата.
Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе.
Духовният
свят
е
свят
на чувствата.
Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание.
към текста >>
Мислиш ли – ти си в
умствения
свят
– една област от божествения
свят
.
Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата.
Мислиш ли – ти си в
умствения
свят
– една област от божествения
свят
.
Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението?
към текста >>
Чувстваш ли – ти си в духовния
свят
.
Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят.
Чувстваш ли – ти си в духовния
свят
.
Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието?
към текста >>
Работиш ли – ти си във физическия
свят
.
Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят.
Работиш ли – ти си във физическия
свят
.
– Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това.
към текста >>
Как ще му обясниш, че има един
свят
, които се вижда, един
свят
, който се слуша и един
свят
, който се възприема чрез обонянието?
Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението?
Как ще му обясниш, че има един
свят
, които се вижда, един
свят
, който се слуша и един
свят
, който се възприема чрез обонянието?
За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето.
към текста >>
– Описанията, които дават за духовния
свят
, верни ли са?
Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек.
– Описанията, които дават за духовния
свят
, верни ли са?
– Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло.
към текста >>
– Някои рисуват духовния
свят
не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е.
Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са?
– Някои рисуват духовния
свят
не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е.
Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
към текста >>
Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния
свят
.
Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура.
Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния
свят
.
– Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам.
към текста >>
84.
Списанието PDF
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
се отказали от обикновените наслаждения на този
свят
[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата.
Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са.
се отказали от обикновените наслаждения на този
свят
[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата.
И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м.
към текста >>
С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия
свят
, той върви пред всички и всички увлича.
След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика.
С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия
свят
, той върви пред всички и всички увлича.
Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр.
към текста >>
Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са
умствени
работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр.
С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира.
Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са
умствени
работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр.
Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители.
към текста >>
85.
НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Човек трябва да мине през физическия
свят
, през астралния, през
умствения
и да влезе в причинния.
При това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за нея. Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта.
Човек трябва да мине през физическия
свят
, през астралния, през
умствения
и да влезе в причинния.
Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта.
към текста >>
Едва тогава той ще встъпи във физическия
свят
на любовта.
Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния.
Едва тогава той ще встъпи във физическия
свят
на любовта.
За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават.
към текста >>
За много хора причинният
свят
е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено.
Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта.
За много хора причинният
свят
е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено.
Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат.
към текста >>
Едва когато влезе в причинния
свят
, човек ще види истинската красота на любовта.
Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта.
Едва когато влезе в причинния
свят
, човек ще види истинската красота на любовта.
Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>
Само най-големите светии са имали прозрение за този
свят
на любовта.
Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта.
Само най-големите светии са имали прозрение за този
свят
на любовта.
Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>
Само великите учители, които пребъдват в този
свят
, истински я познават.
Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта.
Само великите учители, които пребъдват в този
свят
, истински я познават.
Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>
86.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тогава
умствено
човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито.
Тия черупки за няколко милиона години се навиват и за други няколко милиона години се отвиват! Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза. Нещо аналогично можем да наблюдаваме и в развитието на човечеството. В дълбока древност, в лемурско и атлантско време, човешкият организъм е бил съвсем другояче устроен. Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности.
Тогава
умствено
човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито.
Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
към текста >>
После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния
свят
; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния
свят
; същевременно се развива и
умствено
.
Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата.
После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния
свят
; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния
свят
; същевременно се развива и
умствено
.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно.
към текста >>
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния
свят
, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния
свят
, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
към текста >>
Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния
свят
, а именно самосъзнание и
умствено
развитие.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния
свят
, а именно самосъзнание и
умствено
развитие.
Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията.
към текста >>
Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен
свят
.
камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот.
Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен
свят
.
Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин.
към текста >>
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен
свят
.
Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята?
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен
свят
.
Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
към текста >>
Това зависи от онзи психичен
свят
, в който те са потопени. Напр.
Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи.
Това зависи от онзи психичен
свят
, в който те са потопени. Напр.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
към текста >>
Всеки плод разкрива на човека онзи психичен
свят
, с който е свързан.
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете.
Всеки плод разкрива на човека онзи психичен
свят
, с който е свързан.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
към текста >>
Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен
свят
.
Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми.
Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен
свят
.
Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения.
към текста >>
Той да се остави техният вътрешен
свят
да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
Той да се остави техният вътрешен
свят
да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.
към текста >>
В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен
свят
, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен
свят
, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>
87.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В божествения
свят
тъмнина не съществува – той е
свят
на абсолютна светлина.
И когато учените и философите от най-старо време дори и до днес говорят за тъмнината и светлината като за две противоположни сили в света, трябва да се знае, че тази противоположност съществува само в тяхното съзнание. Въз основа на тази противоположност, мъдреците на древността са създали две божества – едно на светлината, друго на тъмнината, които постоянно водят борба помежду си. Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма.
В божествения
свят
тъмнина не съществува – той е
свят
на абсолютна светлина.
Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки. Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща.
към текста >>
Тя се подхранва от обстановката на физическия
свят
,
свят
на гъстата материя, която хвърля сенки.
Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма. В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина. Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека.
Тя се подхранва от обстановката на физическия
свят
,
свят
на гъстата материя, която хвърля сенки.
Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща. Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си греховете на хората, да ги спаси". Много добре, вярваме във всичко това.
към текста >>
Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня
свят
".
Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим.
Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня
свят
".
Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
към текста >>
Те са, които ще създадат един нов
свят
.
„Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи.
Те са, които ще създадат един нов
свят
.
А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои. Нали Бог е, който повдига и възражда.
към текста >>
И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи
свят
като блажено прибежище след адските страдания на тоя
свят
.
Защото е място на безлюбие! Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много прогресирали. Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците.
И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи
свят
като блажено прибежище след адските страдания на тоя
свят
.
Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли. Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят. Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания. Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят.
към текста >>
Главата, това е божественият
свят
в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен
свят
.
Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли.
Главата, това е божественият
свят
в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен
свят
.
Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания. Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят. Мозъкът познава много добре работата си. Той прекрасно умее да възприема разнородните трептения, които изхождат от различните светове, да ги трансформира и приспособи така, че да бъдат възприети от човека.
към текста >>
Учители са именно онези, които схващат слънцето такова, каквото е: то е постоянно в техния
умствен
обхват.
Слънчевият възел, от друга страна, борави със слънчевата топлина. Тия два мозъка – на светлината и топлината, на електричеството и магнетизма, възприемат чрез трептенията на слънчевата енергия всичко, каквото става на слънцето. И човек, ще не ще, подсъзнателно, ако не съзнателно, възприема всичко това. Съзнателното възприемане на онова, което става на слънцето, респ. в цялата слънчева система, е привилегия на Учителите.
Учители са именно онези, които схващат слънцето такова, каквото е: то е постоянно в техния
умствен
обхват.
Тъй както пък светии са онези, които схващат земята такава, каквато е. Те я обхващат отвсякъде като кълбо. За тях материята е прозрачна. Ето защо, за светиите слънцето не залязва: за тях е вечен ден. И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва, светия е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е светия.
към текста >>
Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен
свят
, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.
Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо? Водите се увеличават, растенията се събуждат за растеж, цветята цъфват, плодните дръвчета връзват плод и цялата природа се облича в нова премяна. По същия закон, когато дойдат тия братя на земята, които сега са определени, на нея ще стане един преврат. Такъв преврат ще настъпи и у вас. Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и възвишени мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и възвишени чувства, този ден във вас е настъпил.
Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен
свят
, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.
И затова казваме: Влезте във вашето небе – вашата глава. Възлезте на най-високото място. Не ходете да търсите Бога отвън: вие имате в главата си най-финия радиоприемател Мислете за Бога най-малко по половин час на ден. Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини. Тогава към вас ще потекат великите блага на живота.
към текста >>
88.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Според мен реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен. Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая младеж. Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено.
Според мен реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.
Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори: – Чрез естествените науки. Между тях и Библията има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед! Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава! И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма.
към текста >>
Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования
свят
.
И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества.
Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования
свят
.
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр.
към текста >>
От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за
умствено
развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед.
Тогава няма да бъде направено насилие върху него. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, а те по логически начин водят към духовния мироглед. А един основен принцип трябва да бъде следният: не трябва да се упражнява никакво насилие върху младежката душа. Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото!
От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за
умствено
развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед.
Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството.
към текста >>
Той е период на
умственото
развитие и едновременно период на идеализма.
Първият период е от раждането до седмата година. Той е период предимно на физическо развитие. Вторият период е от 7 до 14 година. Той е период на развитието на характера, темперамента, съвестта, паметта и пр. Третият период е от 14 до 21 година.
Той е период на
умственото
развитие и едновременно период на идеализма.
Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото.
към текста >>
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен
свят
, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен
свят
, който чувства в душата си.
Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен
свят
, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен
свят
, който чувства в душата си.
Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период.
към текста >>
89.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния
свят
".
Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан.
По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния
свят
".
Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи". Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература.
към текста >>
Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински
умствен
натюрел.
Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук на земята. Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво.
Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински
умствен
натюрел.
Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота.
към текста >>
90.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Друга особеност на Жоржовия
умствен
апарат беше неговият естетичен характер.
Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.
Друга особеност на Жоржовия
умствен
апарат беше неговият естетичен характер.
Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си.
към текста >>
Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия
свят
с новата идеология.
Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.
Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия
свят
с новата идеология.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.
към текста >>
Неведнъж в приятелски среди са подчертавани
умствените
способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение.
Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България.
Неведнъж в приятелски среди са подчертавани
умствените
способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение.
Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай.
към текста >>
Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя
свят
.
Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас.
Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя
свят
.
Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч.
към текста >>
сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав
свят
, за който той копнееше в последно време.
Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч.
сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав
свят
, за който той копнееше в последно време.
Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти.
към текста >>
Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен
свят
.
Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен
свят
.
Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път.
към текста >>
91.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Обаче невидимият
свят
вижда, какво правиш.
Те са радио-приематели и радио-предаватели. Ние едвам сега си служим с радио, а пчелите – от хиляди години. Но в бъдеще много нови сили ще се развият в човека. В бъдеще няма да има скрити работи; ще виждат през завесата и през стените, какво вършите в стаята. Ние сега мислим, че не ни виждат.
Обаче невидимият
свят
вижда, какво правиш.
Става въпрос за красотата. Учителят казва: – За да бъдете хубави, трябва да учите закона на козметиката. Вие искате да поправите челото си, носа си, бръчките си и пр. Има известни мисли, които правят това. Мощно действие както върху човешките черти, така изобщо върху целия човек има любовта.
към текста >>
Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния
свят
и периодически иде и в
умствения
свят
.
Най-първо, вие вярвате, че няма, кой да ви обича. То е едно заблуждение. Щом живеете на земята, значи има, кой да ви обича. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да изрази правилно нейното значение.
Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния
свят
и периодически иде и в
умствения
свят
.
– Кое е основното заблуждение на днешното човечество? – Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват.
към текста >>
92.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един
свят
за себе си.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един
свят
за себе си.
В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот.
към текста >>
Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист
умствен
или чувствен натюрел.
и пр. На мнозина пък е помогнала „случайността", стечението на обстоятелствата и са се издигнали. Но човек в каквото положение и да се намира, в низините или в висините на живота, все си има различни неприятности, които му тежат. Не богатството, не високото положение премахват неприятностите в живота. Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент.
Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист
умствен
или чувствен натюрел.
човекът на мускулите ще разреши другояче нещата, когато някоя физическа пречка има пред него, отколкото един тънък философ. Различни ще бъдат спънките за тях. Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека.
към текста >>
93.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия
свят
, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство.
Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости.
Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия
свят
, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство.
в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.
към текста >>
Защото целият
свят
се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия.
Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава. И в това отношение ние намираме в Учителя указание за пътя — „Волята почва с ограничението", казва Той. Какво значи ограничение? Тази дума внася голям смут в мозъка на хората.
Защото целият
свят
се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия.
И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
към текста >>
Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и
умствени
.
И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и
умствени
.
След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества.
към текста >>
Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки
свята
, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките.
Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот.
Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки
свята
, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките.
Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността.
към текста >>
Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите
свята
— на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство.
А силата на човешката душа е „в изпълнение волята на Бога" Ние разбираме изпълнението волята на Бога в светлината на Учителевата мисъл като процес на развитие на заложбите в нас. В тази гениална мисъл би било погрешно да схванем, че трябва да развием само технически своите заложби. Целта е, като ги развием, в каква посока ще ги употребим. Тогава идва служенето — Богу или мамону. Тук е смисълът на разумната воля.
Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите
свята
— на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство.
За да може да се върви в определена насока, за да може да се служи само Богу, е необходимо човек да има твърдост или другояче казано непоколебимост. Последната може да съществува само, ако има вяра. Непоколебимостта е една проява на вярата. Ако изпълнението волята на Бога седи в развитието на нашите заложби, тогава става ясно значението на вярата в този процес. Учителят казва: „Вярата е един процес на растенето.
към текста >>
94.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият
свят
.
Това е знаменитата 13 глава от I посл. на апостола Павла към коринтяните. Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата.
Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият
свят
.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека.
към текста >>
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия
свят
.
на апостола Павла към коринтяните. Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата. Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия
свят
.
Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
към текста >>
Завистта е израз и на духовна, сърдечна,
умствена
беднота.
Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си" (13). Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота.
Завистта е израз и на духовна, сърдечна,
умствена
беднота.
Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло".
към текста >>
Влезе ли човек в областта на Любовта, той влиза в Божествения
свят
.
Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Където Бог присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича.
Влезе ли човек в областта на Любовта, той влиза в Божествения
свят
.
Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората. Хората днес познават една Любов, която умъртвява. Но има една друга Любов, която те не знаят. Тази Любов оживява хората.
към текста >>
Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен
свят
.
Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията и в радостите. За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява.
Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен
свят
.
Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия".
към текста >>
95.
DU MAITRE: LE BON FILS
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всеки четвъртък от 17-20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия
свят
.
писмо до М. П. в Бургас. В писмото, между другото е казано: „Ние претърпяхме истински духовен прелом, от както се запознахме с Учителя и с Неговото учение. Останахме възхитени от истинското братство, което констатирахме да се практикува между нашите братя българи и ние не преставаме да го практикуваме тук. Надяваме се да направим известен напредък при изучаването на българския език, за да можем лесно да четем Учителя на български и да можем да се разговаряме с Неговите ученици в благословения ден, когато ще ни бъде позволено да видим пак Учителя и тях.
Всеки четвъртък от 17-20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия
свят
.
На 22 март ще отидем на планината по случай настъпването на новата духовна година, за да могат нашите души да бъдат в пълно единение с всички наши братя. Нека тя ни донесе радост и надежда." Случай на ясновидство. Проф. Литлейон е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности. Едно лице го посещава. Професорът му казва: — Преди да тръгнете за насам, вие се разговаряхте с две лица.
към текста >>
Моят мозък представлява една радиостанция, от която съобщенията се предават на външния
свят
по безжични вълни, и отговорите се връщат във форма на краски, думи и звуци.
В късо време професорът установил точно местото, дето пръстенът е бил загубен. И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнало и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот на изучаване телепатията, вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята.
Моят мозък представлява една радиостанция, от която съобщенията се предават на външния
свят
по безжични вълни, и отговорите се връщат във форма на краски, думи и звуци.
Никога не съм изпадал в транс и всичките си опити съм правил при пълна светлина, пред хора, които седят наоколо ми. Изследванията на проф. Бергер върху електрическите токове в мозъка Професор Бергер от Йенския университет с опити е доказал, че мозъчната дейност е придружена с електрични токове. Тези биоелектрични явления липсват у новородените и чак след шестата седмица се явяват. Електричният ток в мозъка е няколко вида: един вид с твърде дълги вълни и друг вид със съвсем къси и бързи вълни.
към текста >>
При по-усилена
умствена
дейност или при по-силно чувствуване, което изисква голямо вдълбочаване на ума, по-дългите вълни внезапно изчезват, а късите и бързи вълни вземат надмощие.
Изследванията на проф. Бергер върху електрическите токове в мозъка Професор Бергер от Йенския университет с опити е доказал, че мозъчната дейност е придружена с електрични токове. Тези биоелектрични явления липсват у новородените и чак след шестата седмица се явяват. Електричният ток в мозъка е няколко вида: един вид с твърде дълги вълни и друг вид със съвсем къси и бързи вълни. Тези биоелектрични токове продължават и през време на сън, но съвършено спират при изгубване на съзнанието или при упойка от хлороформ.
При по-усилена
умствена
дейност или при по-силно чувствуване, което изисква голямо вдълбочаване на ума, по-дългите вълни внезапно изчезват, а късите и бързи вълни вземат надмощие.
Според професор Бергер психичните процеси не са само една обикновена „сянка", която придружава физиологичните процеси, но те са, напротив, един активен фактор. Из частния живот на Ганди Когато бил затворен веднъж от англичаните за 8 месеца в затвора, той не приел апартамента от три стаи, които му дали на разположение, но си избрал най-малката килия в затвора, отказал се от избраната храна, която му предлагали и се задоволявал със строг вегетариански режим. През всяко денонощие Ганди посвещавал в затвора 5 часа за спане, 2 часа за размишление, 1 час за разходка в градината, 8 часа за ръчна работа на чекръка и 8 часа за четене и писане. Ганди написал в затвора една книга върху политически и философски въпроси. Всеки понеделник за Ганди бил ден на мълчание.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
96.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия
свят
, в неговото елементарно проявление.
ГЛАДЪТ Когато стане дума за глад, обикновено хората мислят, че това е едно голямо нещастие, което сполетява човека, или много хора заедно. В това се крие едно неразбиране на въпроса.
Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия
свят
, в неговото елементарно проявление.
Задаваме си въпроса: що е глад, защо иде и какво е предназначението му? Предназначението на глада е храненето, яденето. Гладът е първата подбуда, която тика всяко живо същество на работа. Ако не би имало глад в света, никой не би работил и всички същества биха почивали. Чувствува ли глад едно същество, то започва да се движи, да дири храната си, да работи.
към текста >>
Има глад физически, има сърдечен глад, има и
умствен
глад.
Щом човек е недоволен от глада, той не разбира, какво е гладът. Чрез глада ние добиваме много блага, затова не трябва да го оценяваме. Щом задоволим глада, иде доволството. Щом човек е доволен, свършва една разумна работа. Музикантът започва да свири, художникът да рисува, добрият прави добро, ораторът почва да говори и т.н.
Има глад физически, има сърдечен глад, има и
умствен
глад.
Ако човек не усети физическия глад, той не би потърсил храната, не би се запознал с хляба. Ако не е гладен за знание, не ще потърси знанието. Ако няма глад за любовта, любовта няма да дойде. Ако няма глад за любовта, тя ще дойде и ще си замине. Гладният, като яде храната, усеща голяма приятност.
към текста >>
Гладът е най-мощното средство, с което природата действува в органическия
свят
.
Храненето се управлява от мозъка. Центърът за яденето се намира при слепите очи, от двете страни на главата. Гладът е най-големият двигател. Хората днес искат да премахнат глада и затова си създават големи нещастия. Гладът не трябва да се премахва, но да се задоволява.
Гладът е най-мощното средство, с което природата действува в органическия
свят
.
Във всички области на живота гладът е най-мощният двигател. Ако разгледаме глада в широк смисъл, ще видим, че глад има навсякъде в природата. Физичното движение е резултат на глада, химическите реакции стават благодарение на глада, движението на светлината е резултат на глада. Хората се страхуват и мислят, че ако дойде гладът, ще умрат. От глад хората не умират.
към текста >>
Гладът е мощно нещо във физическия
свят
.
Мислят за глада това, което не е. Гладът усилва организма на човека, обновява го. Като гладува човек се подмладява. За да оживее човек, трябва да гладува. За да стане нещо от човека, трябва да гладува.
Гладът е мощно нещо във физическия
свят
.
Като видим гладен човек, да се зарадваме, че го посетил Господ; като видим сития, да му пожелаем, да го посети. За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща. Гладът е най-чистото нещо. Казват, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие.
към текста >>
97.
DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Нещо за човешката аура Мнозина чувствителни хора винаги са твърдели, че виждат около всички човешки същества един светъл кръг, един вид психична атмосфера, чийто цвят се променя според
умственото
и морално състояние на човека.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Нещо за човешката аура Мнозина чувствителни хора винаги са твърдели, че виждат около всички човешки същества един светъл кръг, един вид психична атмосфера, чийто цвят се променя според
умственото
и морално състояние на човека.
Днес чрез множество научни изследвания опитно е установено съществуването на човешката аура. Д-р Килнер е намерил едно вещество от циановите съединения, което позволява почти на всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото тяло. Това цианово съединение се нарича дициаанин. Алкохолен разтвор от дицианин се туря между две стъкла и през така приготвените очила се наблюдава човек на тъмно. Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото тяло.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
98.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Боев Днес сме на границата между един стар и един нов
свят
.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ Б.
Боев Днес сме на границата между един стар и един нов
свят
.
Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на човека за разрешение. Изобилна е светлината, която Учителят хвърля върху разните области на живота. Нека вземем за пример здравните проблеми. Какъв грамаден материал съдържат неговите лекции върху тия въпроси! В настоящата статия ще се постараем само съвсем бегло да засегнем някои от основните здравни проблеми.
към текста >>
– „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално,
умствено
и причинно тела на човека.
се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала".
– „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално,
умствено
и причинно тела на човека.
Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната.
към текста >>
Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното,
умствено
и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека.
Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното,
умствено
и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно.
към текста >>
„Божествен и човешки
свят
". 16.
„Развитието на мозъчните центрове" – из кн. „Добри навици". 14. „Основни правила на хигиената" – из кн. „Езикът на любовта". 15. „Закони на дишането" – из кн.
„Божествен и човешки
свят
". 16.
„Високите места и чистият въздух"—мл. ок. кл., год. IV, лекция 18. 17. „Слънчевите трансформатори" – пак там, лекция 23. 18. „Черният дроб" – мл.
към текста >>
99.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Те не са два
свята
, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ И ЗДРАВЕТО Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр. с други думи всяко отклонение от природните закони води към болест. Последните могат да бъдат и от психични, вътрешни причини. Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие.
Те не са два
свята
, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото".
към текста >>
Тогава отрицателните мисли от мисловния му
свят
слизат към тялото и носят разрушение.
Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има".
Тогава отрицателните мисли от мисловния му
свят
слизат към тялото и носят разрушение.
И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма.
към текста >>
Физичният
свят
не е откъснат сам по себе си от висшите светове.
Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния. Всеки човек се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3. Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира. Този въпрос си има и по-дълбока страна.
Физичният
свят
не е откъснат сам по себе си от висшите светове.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път.
към текста >>
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия
свят
един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие.
Този въпрос си има и по-дълбока страна. Физичният свят не е откъснат сам по себе си от висшите светове. Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света.
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия
свят
един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие.
И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван?
към текста >>
мозъкът съответствува на
умственото
тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр.
Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр.
мозъкът съответствува на
умственото
тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр.
са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр. Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая.
към текста >>
100.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения
свят
.
ВЕЛИКИТЕ ХОРА Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползуваме от техните опитности. В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. — Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи.
Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения
свят
.
Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора.
към текста >>
от
умствения
свят
той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност.
В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. — Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята.
от
умствения
свят
той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност.
Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят.
към текста >>
Мозъкът е резултат от
умствената
дейност на великите хора.
Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите.
Мозъкът е резултат от
умствената
дейност на великите хора.
Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят. Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота. И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха.
към текста >>
Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия
свят
.
от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства.
Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия
свят
.
Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота. И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха. Така, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл.
към текста >>
Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия
свят
, поискал прошка от всички хора, които е обидил.
Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава.
Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия
свят
, поискал прошка от всички хора, които е обидил.
Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави.
към текста >>
НАГОРЕ
