Търсене в текстове за 'Умствено ментално тяло'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1434 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории.
Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу. – Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа.
към текста >>

А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи.
И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения.
към текста >>

Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
към текста >>

2. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
към текста >>

променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост.
Непостоянен, без ред и порядък. Това са крайно медиумични и възприемчиви към чужди влияния и внушения. Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства. Влажната ръка: преобладаване на водния елемент, сърдечност, влюбчивост, непостоянство,. променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост. Сухата ръка: нервност, сприхавост, замисленост, напрегнатост на нервната система, егоизъм, честолюбие, язвителност, саркастичност (ако е много суха) и скъперничество. Топлата ръка показва човек, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата. Тези лица се. отличават със своя насилнически характер, даже са и жестоки. Това са хора гневни, буйни, сприхави, но също разпръснати, щедри и разточителни.
към текста >>

Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие.
(Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура.
към текста >>

Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле.
Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле. Добре развитата, хармонична, любвеобилна ръка не е нито тлъста, нито мършава. Длан с изпъкналости и избраздена показва изобилие на сили и качества, интензивен външен и вътрешен живот. Плоска и равна длан: Липса на сили и дарби. Един по-обикновен, незначителен живот. Ръка с издигнатини показва местност, богата с планини и долини.
към текста >>

3. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
към текста >>

Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото.
Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука?
към текста >>

В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо.
към текста >>

А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
към текста >>

– Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо.
В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука.
към текста >>

За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане.
към текста >>

Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка.
към текста >>

Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка.
Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога?
към текста >>

И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
към текста >>

Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай.
Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта.
към текста >>

Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си.
Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта.
към текста >>

То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум.
към текста >>

4. МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено).
Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е.
към текста >>

Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото.
И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е.
към текста >>

Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят .
И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание.
към текста >>

Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото.
Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия.
към текста >>

Физическото тяло е само един проводник, т.е.
Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ.
към текста >>

как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание.
Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил.
към текста >>

Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ.
Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса.
към текста >>

едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса.
Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област.
към текста >>

След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него.
разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък.
към текста >>

След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него.
Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло.
към текста >>

Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него.
Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък.
към текста >>

Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага.
Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията.
към текста >>

Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък.
След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше.
към текста >>

И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло.
След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него. Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи.
към текста >>

Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък.
Значи, физическото тяло веднага усеща и реагира на дразнението, извършено върху астралното му тяло, макар това последното да е излъчено в случая вън от него. Дюрвил е правил много опити от тоя род и всякога, когато е въздействувал, върху който и да е орган на физическото тяло, то е оставало пасивно, ала щом извършвал дразненията върху астралното тяло, то съответните органи на физическото тяло реагирали веднага. Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи. Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на човека", "Осъзнаването на човека" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
към текста >>

5. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Първият от тях – външният – се състои в качественото подобрение и усъвършенствуване на физическото тяло и специално нервната система, вторият – вътрешният – в преорганизирането на нашето астрално и ментално тяло.
Сл. Камбуров РАСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ Пътищата за повдигането, развитието и усъвършенствуването на човешкото съзнание на физическия мир са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – се състои в качественото подобрение и усъвършенствуване на физическото тяло и специално нервната система, вторият – вътрешният – в преорганизирането на нашето астрално и ментално тяло. В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя. Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина.
към текста >>

Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват.
Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого.
към текста >>

С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата.
За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна.
към текста >>

Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък.
Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна. А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето. Вторият път – вътрешният – по който става качественото подобрение на нервната система, е чисто психичен. Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
към текста >>

Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра.
Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива. Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>

6. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска.
от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. T0зU е изходният път в живота. Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11. ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска. Праведните хора трябва сега да се създават.*** 12. ВЕХТОТО ПРЕМИНА Девета серия / IV том (София, 1927) "За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново."/Второ послание към коринтяните 5:17/ Старото, вехтото преминава, новото иде. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето.*** 13. МНОЗИНА КАЗВАХА Десета серия / I том (София, 1927) "И мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е : що го слушате? " /Ев.
към текста >>

Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието.
към текста >>

Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал.
- От силните. Спасението на света е в повдигането на жената. Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали.
към текста >>

7. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение.
ЗНАНИЯ ЗА УМА Умът на човека може да се извисява над всичко дребно, може да се задълбочи и в най-големите подробности, а може да се обърне и навътре, към светлината на едно ново мислене. Кой път ще избере, това е негова задача. А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение. ... Аз искам хората да мислят по нов начин. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му! Учителят Човек трябва да мисли! - Кога? - всеки момент, всеки час, всеки ден.
към текста >>

За да дойдете до свободната мисъл, вие трябва да работите, да изучавате растителното царство, както и цялото органическо царство; като дойдете до човека, ще видите, колко добре е построено човешкото тяло.
Когато изворът пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактите, както са в действителност. Човек може да констатира фактите, както са, само когато има свободна мисъл. И наистина, мисълта на човека трябва да бъде свободна, а не наложена отвън. Само свободната мисъл може да освободи човека от всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъл, вие трябва да работите, да изучавате растителното царство, както и цялото органическо царство; като дойдете до човека, ще видите, колко добре е построено човешкото тяло. Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой върби по пътя, спъва се, пада, става. Защо? - Защото не мисли. Щом ви сполети нещастие, това показва, че не мислите.
към текста >>

Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво.
Това значи да констатирате фактите, както са в действителност. Човек може да констатира фактите, както са, само когато има свободна мисъл. И наистина, мисълта на човека трябва да бъде свободна, а не наложена отвън. Само свободната мисъл може да освободи човека от всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъл, вие трябва да работите, да изучавате растителното царство, както и цялото органическо царство; като дойдете до човека, ще видите, колко добре е построено човешкото тяло. Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой върби по пътя, спъва се, пада, става. Защо? - Защото не мисли. Щом ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щом кажете, че съдбата ви е лоша, това показва, че не мислите.
към текста >>

- И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл.
Който мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания. Ако е болен, ще оздравее; ако е сиромах, работите му ще се уредят; ако е уволнен чиновник, отново ще го назначат на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човек право да мисли, за да започнат работите му постепенно да се уреждат. Правата мисъл е магическа тояжка, с която всички работи се уреждат. - Може ли това да стане в един ден? - И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл. Колкото повече закъсняват благата, които искате, толкова повече мисълта ви не е права. Някой казва, че се молил на Господа,но никакъв отговор не получил. - Значи,не се е молил право. Колкото мисълта вие пo-права, толкова по-бързо ще получите отговор на нея. Щом отговорът забавя, това показва, че мисълта ви е била бавна.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човешкото тяло е нещо велико!
Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване. Законите на природата са Божествени, съвършени и вечни, и затова на нас, хората, не остава нищо друго, освен това, да ги проучим старателно и да ги приложим по възможност най-добре в нашия обществен живот. Да се откажем да измисляме и създаваме закони, които са наше, човешко изобретение, които нямат никакво съответствие с разумните и вечни начала, положени от природата в живота, и затова са нетрайни — бързо се изхабяват, и безрезултатни. Да се възвърнем към природата и от нея да вземем поука! Образецът, по които трябва да бъдат изградени и да функционират човешките общества — това е човешкият организъм. Човешкото тяло е нещо велико! То е една велика Божествена книга, в която са вложени незиблеми, безпогрешни, вечни, Божествени закони, по които трябва да бъдат съграждани и да функционират и човешките общества. Общественият организъм трябва да бъде копие от човешкия организъм! И колкото по-пълно и по-точно ние схванем и приложим законите на човешкия организъм в устройството на обществения строй толкова по-добри резултати ще имаме. Всички знаем, че човешкото тяло представлява дивен синтез на три системи, които го съставляват: нервно-мозъчна, кръвоносно-двигателна и храносмилателна системи. Тия системи, заедно със съставляващите ги органи и клетки, са ясно разграничени помежду си.
към текста >>

Всички знаем, че човешкото тяло представлява дивен синтез на три системи, които го съставляват: нервно-мозъчна, кръвоносно-двигателна и храносмилателна системи.
Образецът, по които трябва да бъдат изградени и да функционират човешките общества — това е човешкият организъм. Човешкото тяло е нещо велико! То е една велика Божествена книга, в която са вложени незиблеми, безпогрешни, вечни, Божествени закони, по които трябва да бъдат съграждани и да функционират и човешките общества. Общественият организъм трябва да бъде копие от човешкия организъм! И колкото по-пълно и по-точно ние схванем и приложим законите на човешкия организъм в устройството на обществения строй толкова по-добри резултати ще имаме. Всички знаем, че човешкото тяло представлява дивен синтез на три системи, които го съставляват: нервно-мозъчна, кръвоносно-двигателна и храносмилателна системи. Тия системи, заедно със съставляващите ги органи и клетки, са ясно разграничени помежду си. макар и да действат в пълна хармония, взаимно допълвайки се. Това, което е особено важно в случая, то е че всяка система, всеки орган, всяка клетка, си имат своите точно определени функции, занимават се с точно определена работа, за която те са специално пригодени и подготвени. В това отношение там няма никакво изключение. Всяко нещо е точно на своето място.
към текста >>

А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит.
и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота.
към текста >>

Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество.
Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е.
към текста >>

да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии.
Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша.
към текста >>

В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото.
Въздухът трябва да се поема винаги през носа с такова спокойствие и равномерност, че като влиза в дробовете да произвежда хармонични движения в дихателната система. И като яде човек пак трябва да има музикални движения. Човешката уста е предназначена да изпълнява три функции - дъвчене на храната, вкусването на същата и говоренето. Следователно, ако процесът на яденето в някой човек не е правилен, то и говоренето няма да бъде правилно и обратно - ако процесът на яденето е правилен, то и процесът на говоренето ще бъде правилен. Понеже между стомаха и мозъка на човека има едно съотношение, то каквото е състоянието на стомаха, такова е състоянието на мозъка. В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото. В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението. А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие.
към текста >>

Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма.
А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме.
Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му. Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре.
към текста >>

Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение.
Защото тя е по-възприемчива. А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава. Останалото попада без полза и без смисъл. Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам.
към текста >>

Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т.
Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите. Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т. е. възприемливо! Да носиш куража винаги като пламък пред себе си. От нищо да не те е страх и нищо да не наричаш невъзможно! Никого да не мразиш — да избягваш само собственото си заблуждаване! Всички да обичаш — доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш!
към текста >>

Животът е по-драгоценен Макс Хайндел (12) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Третото небе (продължение от брой 116) След като е асимилирала всички плодове от последния си живот на замята, след като е работила за промяна на условията, които при едно ново раждане ще има там долу, учейки се същевременно да изгражда едно подходящо тяло, чрез което да се прояви, индивидуалният дух се издига в по-високата област на света на мисълта – третото небе.
Затова индусите, които са изучавали живота без Любовта казват, че човек трябва да се откаже от живота. Право е, че трябва да се откажем от неразбрания живот, но трябва да се съединим с вечния живот. А вечният живот седи в познанието на Бога, в когото живеем и който живее в нас. Това са великите перспективи на бъдещето, които са цел и смисъл на цялото историческо развитие. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен Макс Хайндел (12) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Третото небе (продължение от брой 116) След като е асимилирала всички плодове от последния си живот на замята, след като е работила за промяна на условията, които при едно ново раждане ще има там долу, учейки се същевременно да изгражда едно подходящо тяло, чрез което да се прояви, индивидуалният дух се издига в по-високата област на света на мисълта – третото небе. Тук посредством незабравимата хармония, той добива сили за своето бъдещо слизане в материята. След известно време идва желанието за придобиване на нови опитности и с това се явява умствения образ но едно ново раждане. Това извиква една серия от картини, която минава пред духовния поглед на човека — проекто филма на един нов живот се развива пред него. Но нека това се запомни добре — този филм набелязва в общи черти само най-важните събития. Духът остава свободен де изменя и прибавя подробностите.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата.
След оня ужас, катастрофа, одежда те ти везат нова от мирис, звуци и лъчи. Така те, майчице злочеста, ще теб окичат кат' невеста, в първичната ти красота. Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето.
към текста >>

Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето.
Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час.
към текста >>

Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина.
Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час. При по-хладно време къпещия се трябва да усилва своето движение било чрез гимнастически упражнения, било чрез леко потичване, което, обаче, не трябва по никой начин да доведе организма до изпотяване.
към текста >>

Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници.
Обикновено в умерените страни температурата през пролетните, летни и есенни месеци варира между 15 и 25 гр. на сянка и това са много пригодни температури за правене на тези бани. Обаче, подобни бани калени индивиди могат да правят и при по-низки температури, но тогава банята трябва да трае само няколко минути, или да стане в стая с отворен прозорец, където няма вятър. Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр. и топли — над 250С градуса. Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници. Студените светлинни бани се понасят много леко и от нежни организми и никога не повреждат при методична манипулация. Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на децата признават отличните резултати от тях. Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца. Д-р Ив. М-в (Из Вестник на Жената) Влияния на планетите В електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на слънцето.
към текста >>

Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца.
Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр. и топли — над 250С градуса. Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници. Студените светлинни бани се понасят много леко и от нежни организми и никога не повреждат при методична манипулация. Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на децата признават отличните резултати от тях. Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца. Д-р Ив. М-в (Из Вестник на Жената) Влияния на планетите В електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на слънцето. а другото от центъра на земята. Когато се срещнат, те се отблъскват, понеже електричеството, което иде от слънцето, иска да проникне центъра на земята и да направи един цял кръг; също тъй и електричеството, което иде от центъра на земята, иска да направи един кръг и като се срещнат, те се спират в своите действия, понеже противоречие има между тях. Тогава в помощ на тия две противоречия идат други две магнетични течения: едното иде от слънцето, а другото от земята.
към текста >>

Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него.
При хармонията и при радостта човек е свободен, там той може да прояви своята воля. Противоречията пък му дават само възможност да прояви една идея. При хармонични съвпадения тия противоречия астрологически ни дават възможност да се проявим като разумни, като свободни същества. Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на свободата няма време и пространство. Из Беседите Словото на Учителя Качествата на реалността (продължение от брой 128) Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека.
към текста >>

„Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони.
Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето. Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество.
към текста >>

Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество.
Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота. Мъдростта е непосредственото възприемане на истината. Любовта — това е най-великото самоотричане. най великата жертва. Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество. Този, който казва, че света е създаден от Любовта и чрез Любовта, е прав. Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието. Слънчевата Любов обгръща всички същества с еднаква сила, Слънцето няма любими деца. Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности. Любовта е съзнание за единството на космичния живот и само от степента на разширението на съзнанието зависи големината на кръга, който ние обхващаме с нашата любов.
към текста >>

казва, че доктор Адриан е открил естеството на умствените съобщения (телепатията): дългите вълни, които излизат от мозъка, когато той е в покой, биват заменени, когато настъпи нЯкакво физическо въздействие или умствено съсредоточение, с къси вълни, които представляват мислите и се менят по интензивност и бързина.
Ето, с няколко думи. как доктор Адриан е обяснил своето откритие пред един представител на „Дейли Мейл“: „Когато духът е в положение на покой, напр. когато един човек е седнал в едно кресло, със затворени очи, без да мисли за нищо особено, забелязва се едно намаляване на електрическите импулси на мозъка, като достигат до 10 в секунда. Ако лицето отвори очите си и концентрира своето внимание, електрическите импулси нарастват до 2000 в секунда. По-голямата част от мозъка обаче изглежда да остава бездейна при всички умствени процеси.“ Професор Банкрофт, говорейки по същия въпрос. казва, че доктор Адриан е открил естеството на умствените съобщения (телепатията): дългите вълни, които излизат от мозъка, когато той е в покой, биват заменени, когато настъпи нЯкакво физическо въздействие или умствено съсредоточение, с къси вълни, които представляват мислите и се менят по интензивност и бързина. Из „Revue Metapsychique“ Слоновете и магарето (б а с н я) Индийските едри, силни и умни слонове се наканили един ден да отидат в Свещената планина на поклонение. Като се приготвили и от сборния пункт почнали да се редят за път, претърчало пред тях магарето. — Ти, приятелю, защо се изпречи тук? попитал го първия слон. — Как защо!
към текста >>

11. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура. Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи. През това време тя трябва да се храни само с най-чистата, най-хранителната и здравословна храна, за да има винаги добро здраво и приятно душевно разположение. А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си.
към текста >>

Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>

Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството.
Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали. И. А. Изворски Правилно засаждане на овощни дръвчета Няма по-благородна, по-възвишена и свята работа за човека от това, до посее в недрата на майката природа плодовитите овощни дръвчета. Всеки, който иска да си създаде радост в живота, желаейки да посади едно или повече овощни дръвчета, трябва да спази н кои правила, за да се увенчае делото му с успех.
към текста >>

Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред.
И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва.
към текста >>

И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора.
Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна. И когато мислите за умрелите, те са във вашия ум. Онези, които заминават за онзи свет, влизат в нас, и започват да живеят заедно с нас. По този начин, те стават едно с нас и ние едно с тях. И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние разбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение.
към текста >>

Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи.
Някои са я опитали. И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък. Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките народи. Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни. Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин. Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата.
към текста >>

12. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения.
В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат.
към текста >>

Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта.
Който има Божията любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията. Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо. Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения.
към текста >>

“ Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом.
Манев Телепатия и ясновидство Ето ни пред прага на два странни проблема. Възможно ли е, и по какъв начин, един човек може да долавя мислите на друг? Възможно ли е, и по какъв начин, човек вижда какво е станало на разстояние от него? Бихме гледали скептично на телепатията и ясновидството, но има и факти, които ни налагат да обърнем сериозно внимание на тия проблеми. Френският психолог Шарл Рише ни казва следния случай: Ема Бирже, една вечер, когато се приготовлява за спане, вижда пред себе си своя годеник, който бил в друг град и й казва: „дойдох да ви кажа сбогом, заминавам за пътешествие. Сбогом! “ Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом. Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия. Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра.
към текста >>

Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра.
“ Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом. Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия. Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта. Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие.
към текста >>

Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето.
Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия. Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта. Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним.
към текста >>

Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети.
на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид.
към текста >>

* * * Човешкото тяло е дом, свят храм за душата.
Нито молбите, нито силите на пчелите били в състояние да я изгонят. Не само, че из ден в ден се устроявала по-добре, но народила си и шест мишлета, образувала отвратително разбойническо семейство. Овладяла целия кошер. където всеки ден си устройвали пиршества и всевъзможни игри. Всички пчелици, заедно с царицата измрели от глад и смрад. * * * Човешкото тяло е дом, свят храм за душата. Не допускай в себе чужди мисли и желания, за да не свършиш като пчелата. Дядо Благо
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Идете и им говорете, каза Агмад; кажете им, че тази нощ е нощ на жертвоприношение и че сама богинята ще се изяви със своя глас.“ Камен Бака напусна кръга и Агмад моментално зае неговото място.
Той трябва да умре. Прав ли съм братя? “ Слаб шепот се понесе от уста на уста. Всички бяха на мнението на Агмад. „Тълпата негодува при решетката“, повтори Камен Бака. „Идете и им говорете, каза Агмад; кажете им, че тази нощ е нощ на жертвоприношение и че сама богинята ще се изяви със своя глас.“ Камен Бака напусна кръга и Агмад моментално зае неговото място. Оставах неподвижен и мълчалив. Смътно разбрах, че съдбата ми е решена, но не знаех по кой начин ще умра и не желаех да питам. Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци. Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби. Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт.
към текста >>

Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов.
Мъдрост, истина, любов . . . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят.
към текста >>

Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа.
Небето е слязло на земята. Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост.
към текста >>

Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията.
Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот.
към текста >>

Как вълшебно действа паневритмията върху тялото.
Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа паневритмията върху тялото. ума, сърцето и волята. Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто!
към текста >>

Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща ч р е з п о л о ж и т е л н и я.
Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото земята е по отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща ч р е з п о л о ж и т е л н и я. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взема. Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По-голямата част от енергията, която нашето слънце приема от централното слънце, се консумира от нашето слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които земята приема от слънцето, значително се преобразяват.
към текста >>

Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. В време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различие: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервно система; при изгрев слънце— за уякване на дихателната система, а от 9 - 12 часа —за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах.
към текста >>

В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и поела по десния крак и дясната страна се качва нагоре.
Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателния полюс е чувствителността, чувствата, а положителният — мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, a симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и поела по десния крак и дясната страна се качва нагоре. Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например, по дясната вежда минава положителна енергия. Тя оттам се извива и спуща по дясното око, дето се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е отново положителна. След това се спуща под също-то око като отрицателна енергия.
към текста >>

Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето.
към текста >>

Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево.
Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
към текста >>

Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл.
То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето.
към текста >>

Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени.
— Кой са тези малки неща? Ами да направиш една реформа в храненето, като изхвърлиш месото, спиртните питиета, тютюна и разните други излишества. Да се научи човек да се храни правилно, и се привикне добре да дъвче. той тогава ще оцени действително много по вече храната, от колкото до сега и ще извлече безспорно много по-голяма полза. Да се научим да ценим чистия въздух и да привикнем да дишаме дълбоко и плавно и това е малка работа. Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени. Да знаеш лечебната сила на топлата вода и да привикнеш да я употребяваш, това ще намали 25 % от заболяванията, на които иначе си изложен. Да знаеш кога, в кои часове да лягаш да спиш, кога и как да правиш физически и други упражнения — това са все малки неща, които всеки трябва да знае. В лекциите си Учителя обстойно изнася тия въпроси в една нова светлина, от където всички интересуващи се могат да почерпят знания. При друг случай ще се спрем поотделно на някой от горните въпроси. „Човек не може да бъде здрав, ако не се храни правилно и не може да бъде силен ако не диша правилно, а храната носи здраве на човека, а въздуха му дарява сила“.
към текста >>

14. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени.
Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма. Сега например хората си служат с електрическо осветление, имат радио и пр. Тези работи ги имат и някои от животните, само че в по-несъвършена форма. Много насекоми и риби например имат дълги мустаци, които им служат като антени, за долавяне на далечни вълни. Също така някои риби имат фенерчета, а и пчели те имат радио, с които възприе-мат. Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени. Тези косми са резултат на космични вълни, идващи от разни сватове. Те идат от Венера, от Юпитер, от Сатурн, от Меркурий, от Слънцето, от Месечината и т. н. Като дойдете до космите на главата, това са пак възприемателни радиални жички, чрез които се възприема външната енергия. Ако не знаете как да ги употребявате, те ще почнат да опадват и главата ви съвършено ще оголее. Това са важни съществени работи, с които човек трябва да се запознае, понеже в главата се намира един велик свят — мозъкът.
към текста >>

Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, който научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар.
Не по-малко приятно ни е да ходим при нея, в стаята й. Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните деца, които тя много обича и е обичана от тях, тъй както майки са рядко обичани. Между четиримата й сина, тя има един заминел на война. Той бил мисля едва 19 — 20 годишен и убит още при първото му влизане в сраженията. Тя много го е обичала и често ни разказва как е научила за неговата смърт. Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, който научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар. Минали се дни, тя нищо не знаела за малкия и едно вечер, лежейки си в леглото, тя чува в стаята да ходи малкия й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт. Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цяла нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление.
към текста >>

То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога.
Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите божествени песни издигате душата и я отнасяте в друг, по-съвършен свят. И тези хора семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получавате изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за самопознание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото учение, които са го разбрали и са почнели да прилагате във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливате над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства, е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление. Тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на божественото Учение в Латвия.
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа.
(из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
към текста >>

Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път.
към текста >>

б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване, жестокост, зверство, насилия, убийства, войни.
Нравствени основания. 1. Човек няма право да убива животните, за да ги яде, понеже месото не е необходимост за него. С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий! Обичай всичко живо! 2. Последствията от нарушението на този велик нравствен закон за светостта на всеки живот са трояки: а) физически болести, израждане, бавно самоунищожение, алкохолизъм, полова разпуснатост, смърт. б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване, жестокост, зверство, насилия, убийства, войни. Кръвта на милионите убити невинни животни е проклятие за човечеството. в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството. Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние. 3. Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г.
към текста >>

Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре.
Третият метод е метод на истината, метод на свободата. Следователно, там дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде. И тогава, вечер, когато слънцето залезе, ние отваряме лампите. Що е тъмнината? Тя е свидетел, че всека крушка свети чрез слънцето. Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре. Като видя една свещ, като видя всички звезди, аз се радвам, зная, че слънцето свети. Всичко това показва, че светът е реален. Щом свещта гори, всичко друго е наред. Ако свещта изгасне, това е лош признак. Затова хората се страхуват когато изгасне една свещ.
към текста >>

Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му.
Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо.
към текста >>

Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма.
И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена. Всяка клетка е подобна на цялото. Колко хиляди години са били необходими на природата, колко милиони години наред е работила тя, докато създаде един организъм като човешкия.
към текста >>

Казано е в Писанието; „Ето, аз създавам ново небе и но ва земя." Тази земя, която сега се създава — човешкото тяло — това е раят, който пак ще дойде на земята.
Всички онези енергии, които слизат от слънцето във вид на река, мина-ват през организма във вид на едно течение. За да стане този предмет по-ясен са го представили във вид на четири реки, които минават през рая. Сега, да оставим този въпрос на страна. Важното е, че раят е бил на земята, но не в това състояние, в каквото днес земята се намира. След грехопадането, след падането на човека, на земята са станали много катаклизми, вследствие на което повърхността на земята коренно се изменила. Казано е в Писанието; „Ето, аз създавам ново небе и но ва земя." Тази земя, която сега се създава — човешкото тяло — това е раят, който пак ще дойде на земята. Щом земята се измени, ще се изменят и всички условия. Тогава и хората, които ще останат да живеят на новата земя, съвършено ще се изменят. Това ще стане по един естествен път тъй, както слънчевата светлина постепенно се увеличава. Казвам: тази епоха ще дойде така незабелязано, че когато стане всичко това, за което сега ви говоря, няма да се забележи как е станало. Тази промяна трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашия дух и в нашата душа.
към текста >>

Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло.
Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид. Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи.
към текста >>

Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи.
Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет.
към текста >>

Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло.
Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса.
към текста >>

Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят.
Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем.
към текста >>

Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса.
Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите.
към текста >>

Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота.
Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове.
към текста >>

Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух.
Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно.
към текста >>

Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем.
Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума.
към текста >>

че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите.
Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг.
към текста >>

Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума.
Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето. Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот: Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване. И светлина духовна, която дава храна на нашата душа и на нашия дух и ни води към своя Първоизточник.
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителя Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ?
Камбуров Идеите на Всемирното Братство в света – писмо от Грац, Австрия, Jozef Eder Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 215) – Влад Пашов Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г. Пампоров НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ „Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си“. Учителя Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ? Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях? — Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт. Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога. Връзката ни с Цялото не може да се разкъса, не може да се унищожи. Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота.
към текста >>

— Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт.
Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г. Пампоров НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ „Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си“. Учителя Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ? Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях? — Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт. Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога. Връзката ни с Цялото не може да се разкъса, не може да се унищожи. Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота. И затова страданията и лишенията на другите клетки, на другите части и органи на общия организъм, по силата на един абсолютен закон, ще се отразят и върху самите нас. Следователно, илюзия е, самоизмама е схващането, че ние трябва да работим преди всичко за себе си, като индивиди, семейства, класи и нации, схващане, върху което се крепи личния, семейния, класовия и националния егоизъм.
към текста >>

Но ако вземеш една голяма кана, с широка уста, тя моментално ще се напълни.
Важното е. че ще дойдат. Как ще дойдат? Като отиде на един извор, който тече изобилно, трябва ли да питаш отгде и как иде тази вода? Ако ти вземеш едно шише с тясно гърло и отидеш на извора, който тече изобилно, шишето ще се на пълни, но много бавно. Но ако вземеш една голяма кана, с широка уста, тя моментално ще се напълни. Много бързо става. Вие искате да знаете как става това Вие, с вашето неверие, мязате на шишета с тесни уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може. Затова турете си голямо гърло, голяма уста, бързо да стане. Това значи да се молите. Като се помолите, всичко ще стане бързо.
към текста >>

Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека.
Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират за сега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще. Втория човек е средния, който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите не слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата.
към текста >>

Той има отношение към човешката воля И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме — глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са — умът.
правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно. Всяка една от трите части, на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземено (заземено), който от своя страна е троичен — главата която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представя т духовният човек з физическия човек — тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме — глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са — умът. сърцето и волята. Умът. сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени.
Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовния живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека.
към текста >>

Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете.
Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията, си дето правел своите опити, от погрешките, на които се натъквал Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа.
към текста >>

Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас.
Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото. За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния начин на нашето съществуване. Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести. Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя.
към текста >>

Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното.
Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати. Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в Китай? Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира. Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета. Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното. До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект. Те не са успели да се отърват от влиянията на дуализма на Декартовата философия. Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека. То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда.
към текста >>

Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите.
Те не са успели да се отърват от влиянията на дуализма на Декартовата философия. Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека. То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда. Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията. Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите. Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност. Ал. Карел (Из кн. „Човекът — неизвестният“) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от брой 233) Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката.
към текста >>

Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди.
„Човекът — неизвестният“) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от брой 233) Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането. * * * Типът на въздуха — сангвиничния темперамент Въздуха е горещ и влажен. Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна.
към текста >>

Тялото им е пълно и горещо.
Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е тънка и розова. Гърдите широки и мускулната система добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е ритмично, силно, пълно и свободно. Тялото им е пълно и горещо. Изпотяването е обилно. Изпотяването у тях става главно на челото и гърдите. Апетит добър и храносмилане отлично, физиологическите процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен.
към текста >>

Този тип дава обикновено нисък ръст, тялото е повече като подпухнало, цвета на кожата е блед.
За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент… * * * Водният тип — лимфатичен темперамент Този тип темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух. В тях преобладава водата. Този тип дава обикновено нисък ръст, тялото е повече като подпухнало, цвета на кожата е блед. Лицето обикновено кръгло или между кръгло и овално; широко полегнало чело, големи, влажни, сини или сиви очи, пълни гърди, руси или светлокестеняви коси, понякога тъмнокестеняви, къс, чип нос. Поглед блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити.
към текста >>

Тялото е меко като че е направено от тлъстини.
Лицето обикновено кръгло или между кръгло и овално; широко полегнало чело, големи, влажни, сини или сиви очи, пълни гърди, руси или светлокестеняви коси, понякога тъмнокестеняви, къс, чип нос. Поглед блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити. Тялото е меко като че е направено от тлъстини. Тялото им е без косми. Биенето на сърцето е бавно. Циркулацията на кръвта е твърде мудна. Всичките им движения са сдържани и бавни. Те рядко изпитват жажда, понеже тяхното гърло постоянно изпуща слизеста течност.
към текста >>

Тялото им е без косми.
Поглед блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити. Тялото е меко като че е направено от тлъстини. Тялото им е без косми. Биенето на сърцето е бавно. Циркулацията на кръвта е твърде мудна. Всичките им движения са сдържани и бавни. Те рядко изпитват жажда, понеже тяхното гърло постоянно изпуща слизеста течност. Стомахът им е хладен и ленив, и храносмилането бавно.
към текста >>

Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества.
Те са капризни и със силно развита впечатлителност. Те са много неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с.
към текста >>

Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време.
Те са много неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
към текста >>

Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека.
Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
към текста >>

Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек.
Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите.
към текста >>

Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
към текста >>

Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност.
към текста >>

18. -

Някои хора са лакоми в умствено отношение.
Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш? Всякога когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, или дава по-малко, той се разболява. Значи, природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение. Те искат да знаят всичко. Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос.
към текста >>

Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото.
Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава?
към текста >>

Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото?
Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства.
към текста >>

Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото?
Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък, обаче най-малката форма е по-удобна.
към текста >>

Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото.
Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък, обаче най-малката форма е по-удобна. Големината не е толкоз удобна.
към текста >>

че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност.
Тя е направила много, за да се промени старото кирпичено село. Да се сплотим всички около кооперацията — една от големите виновници, за да се създаде новото, културно и благоденстващо село! Хр. Бояджиев КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА. (5) ЕЗИКЪТ НА ФАКТИТЕ (продължение от брой 269) Че материализмът е вяра, и че тази вяра не почива на нищо друго, освен на предположения, изтъкнахме в миналите броеве на вестника. В настоящата статия, макар и непълно и накратко, доколкото ни позволява местото, ще се постараем да изтъкнем. че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност. то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът. Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето. Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
към текста >>

Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт.
Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л.
към текста >>

Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло.
Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем!
към текста >>

Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма.
Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее.
към текста >>

Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма.
е успял да изолира от лука едно съединение от вида на глюкозамините, което действа като инсулина. Лукът действа диуретично и е едно добро средство при воднянка. В такъв случай, той подпомага и действието на сърцето чрез вещества, които влияят на кръвоносната система, а особено направо на сърцето. Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова.
към текста >>

дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа.
Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата. Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време.
към текста >>

19. -

която си е служила с тях дотолкова, доколкото са й били нужни и дотогава, докогато са й били нужни и после, моментално е дръпвала конеца и си е оставяла да висят във въздуха, захвърляла ги е в нищожество то, в забвението, щом те са изигравали ролята, която тя им е предначертала и не са й били вече нужни.
Каква е реалността, каква е здравата основа на всичко онова, което ний, хората, градим, смятайки го за здраво, за вечно, за разумно и целесъобразно? Колко време е нужно, за да рухнат гигантските ни построения, да се превърнат в лъжа, в самоизмама нашите теории, схващания и вярвания, да се съборят като въздушни кули всички познания и надежди, на които сме разчитали? Човекът не е фактор в света! Той само си въобразява, че е такъв. Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни народи, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата. която си е служила с тях дотолкова, доколкото са й били нужни и дотогава, докогато са й били нужни и после, моментално е дръпвала конеца и си е оставяла да висят във въздуха, захвърляла ги е в нищожество то, в забвението, щом те са изигравали ролята, която тя им е предначертала и не са й били вече нужни. Краткотрайни са човешката слава и величие. Тъмни са пътеките на бъдещето за човешкия ум. Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден. Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди. Затова, ний не можем да имаме по-твърда основа, ний не можем да имаме по-здраво упование, ний не можем да имаме по сигурна надежда, освен в това, което стои високо, високо над земните, човешки, ограничени схващания.
към текста >>

В пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир, с пълно абстрахиране от всичко външно, което те заобикаля, и от всичко лично, дребнаво-човешко, което е в тебе, отправи духа си към оня вечен Извор ма светлина и живот, от който цялата вселена черпи, и ти моментално ще почувстваш, ще узнаеш в душата си неговия ясен тих отговор.
Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди. Затова, ний не можем да имаме по-твърда основа, ний не можем да имаме по-здраво упование, ний не можем да имаме по сигурна надежда, освен в това, което стои високо, високо над земните, човешки, ограничени схващания. възможности и сили. Нагоре! Само там е здравата и непоклатима основа, на която могат с пълна сигурност да разчитат хората и народите, както в нормалните и спокойни времена на техния живот, така и в периода на бури, смущения и изпитания. Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре! В пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир, с пълно абстрахиране от всичко външно, което те заобикаля, и от всичко лично, дребнаво-човешко, което е в тебе, отправи духа си към оня вечен Извор ма светлина и живот, от който цялата вселена черпи, и ти моментално ще почувстваш, ще узнаеш в душата си неговия ясен тих отговор. Облаците мигом ще се пръснат. Пред очите ти ще светне. Заплашителната тъмна неизвестност ще изчезне из пред очите ти и ти ще видиш действителността такава, каквато е, а не такава, каквато самоизмамните миражи на всекидневието я рисуват пред тебе. Отправи очите си нагоре, и ти ще узнаеш истината — чистата, абсолютна, Божествена истина. Друг, по-сигурен от този път, няма.
към текста >>

Здравите по тяло също са недоволни.
В небето са кръстили хората „мърморковци“. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи именно в това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни. Даровитите хора по сърце и те са недоволни. Здравите по тяло също са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен, иска два. Който има два милиона, не е доволен, иска три. Който има три милиона, иска 4 — 5 — 10 — 1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато, и надали ще могат да се наситят.
към текста >>

След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на народите, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост.
Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж. където получил средното и висшето си образование. След като учителствал няколко години, той бива назначен в 1900 год. за професор по философия в Колеж дьо Франс. Тук той преподава с голям успех в продължение но двадесети години, до 1921 г., когато напуща професорската катедра, за да може да се отдаде изцяло на съставянето на своите съчинения. След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на народите, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост. Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност. В 1914 год. Бергсон бе избрани за член на Френската Академия, е в 1928 г. получи Нобеловата награда за литература. Животът на Бергсон, лишен от събития, е живот на човек.
към текста >>

В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото.
Неговите главни съчинения са малко на брой, четири, и са плоди всяко едно, на дългогодишни изучавания и размишления; но затова пък те са истински шедьоври и отбелязват важни дати в историята на философията. В 1889 г. Бергсон публикува Опит върху непосредствените данни на съзнанието, съчинение, в което философът прави усилие да схване в оригиналността му живота на духа и неговата свободна дейности. Английският превод на книгата има заглавие Време и свободна воля, а немският Време и свобода, което дава по-ясна представа за нейния предмет. Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г. В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото. Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката. Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон. В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон.
към текста >>

Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон.
Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г. В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото. Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката. Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон. В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон. От появяването на това съчинение, което е един от най-дълбоките и оригинални приноси към философското разглеждане на теорията за еволюцията, популярността на Бергсон порасна много. В Творческа еволюция новата философия се разкрива във всичкото си богатство: авторът разглежда проблемите за еволюцията на живота, за естеството на духа и на материята, на инстинкта на интуицията и на интелекта и дава една оригинална критика на познанието и едно не по-малко оригинално определение на философията. Последното голямо съчинение на Бергсона се появи в 1932 година под заглавие Двата извора на морала и на религията. Плод на размишления в продължение на двадесет и пет години, то съдържа възгледите на Бергсон по етичните и религиозни въпроси, неговите последни заключения по най-важните проблеми.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.
Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи.
към текста >>

* И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... * Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла!
Мощта не сещате ли на Духа Велик? * О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! * * * ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! * И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец! * И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... * Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! * * * ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя!
към текста >>

Без болна сантименталност и без колебание.
Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане. Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена. „Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света.
към текста >>

Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват.
Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост?
към текста >>

Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния.
н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни. (Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X.
към текста >>

И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината.
Наредбата да не се ръкуваме с най-близките ни даже! Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство! Колко хладно и тежко изглежда да е това! Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта. Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи.
към текста >>

В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата.
Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата. В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е. с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога. Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм.
към текста >>

И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада.
И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска.
към текста >>

Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите.
към текста >>

Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице.
Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката.
към текста >>

Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни.
Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините.
към текста >>

Твоето тяло е подчинено на същия закон.
Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила.
към текста >>

Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай.
Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен.
към текста >>

Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила.
Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око.
към текста >>

Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло.
През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината.
към текста >>

Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.
и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно.
към текста >>

Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло.
Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
към текста >>

Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират.
Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки.
към текста >>

Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве.
към текста >>

Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора.
към текста >>

Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни.
към текста >>

Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата.
към текста >>

И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.
Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива.
към текста >>

Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили.
Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод. Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат.
към текста >>

Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>

Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
към текста >>

Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи.
Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта.
към текста >>

Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините.
При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа.
към текста >>

Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта.
Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт. Хиляди души умирате след дълги страдания, по при най-големи удобства и в най-добро общество. Охтика, рак, лудост, воднянка, ревматизъм, скрофули и много още болести беснеят и ще беснеят още дълго между най-коректните хора. Причината на това е, че тия хора не съобразявате живота си с добре разбраните природни закони.
към текста >>

Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото.
Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно.
към текста >>

Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити на народното тяло, а други — неговите задръстени черва.
Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска. Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити на народното тяло, а други — неговите задръстени черва. И едните, и другите трябва да се очистите, чрез едно добре действуващо пургативно средство и дезинфекция. Нека не ни се сърдита, за тая диагноза: ние говорим откровено, самата истина. Това очистително средство са общите законодателни избори, които предстоят да се произведат в удобния момент, след сключване на мира. В тия избори народът трябва да се самосъзнае в по-голямата си част и да бойкотира виновниците на своите нещастия, като остави да гласоподавате за тях само членовете на книжните им „бюра“, съставлявани сега с толкова голямо усърдие. Съмняваме се даже, дали и те ще гласувате за своите партии и „шефове“ ..... Новото време иска нови хора.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма.
такива, които се дължат на географичните особености и на патологични израждания и. второ, вътрешни, т. е. такива, получени поради грешки спрямо расовия закон. Към последните принадлежат всички ония наследствени предразположения, които се явяват поради вредното повлияване върху зародишната плазма. Такива вредни влияния са преди всичко ония. които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма. От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
към текста >>

Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.
Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.
към текста >>

Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
към текста >>

Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
към текста >>

Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
към текста >>

Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло.
5) Деваканическа почивка. 6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“!
към текста >>

Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека.
6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!
към текста >>

Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния.
7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него!
към текста >>

И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот.
И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие.
към текста >>

Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло.
Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа.
към текста >>

3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът.
към текста >>

Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух.
Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплътявания. Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух. Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах.
към текста >>

„Като се почне от тялото, т. е.
Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория.
към текста >>

И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
към текста >>

Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна".
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване.
към текста >>

В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система.
При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи.
към текста >>

Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото.
Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“.
към текста >>

Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики.
— повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3. Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита. Носът 1. Нос, който се счита физиогномически правилен, има неизказана тежест във везните на физиогномията; той не може да бъде надминат от нищо друго. Той е сборът от челото и коренът на долната част на лицето. Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики. Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да мислим носът физиогномически велик. 2. Носове, които са много обърнати надолу (фиг. 15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики. На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични.
към текста >>

Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец.
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг. 33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец. Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2.
към текста >>

Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек.
към текста >>

а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля.
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.
към текста >>

на нашето тяло.
Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
към текста >>

С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет.
В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
към текста >>

следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.
а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
към текста >>

Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия.
и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
към текста >>

Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
към текста >>

Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние.
намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот.
към текста >>

В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони.
към текста >>

Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
към текста >>

В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
към текста >>

Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
към текста >>

болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>

В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
При това, според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най- благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 9/22 март и постепенно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност. Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето.
към текста >>

Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев.
Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация. 10. Сам. Р. Уелс. Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев. от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури. 12.
към текста >>

Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение.
В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот. Във всичките народи изобщо се съграждат домове. Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание.
към текста >>

Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото.
какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка. Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото. Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането.
към текста >>

ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П.
за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система.
към текста >>

Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия.
От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система.
към текста >>

В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия.
Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите.
към текста >>

I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото.
Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите. 1. Костите. — Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част. Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет.
към текста >>

— Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част.
2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите. 1. Костите. — Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част. Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет. Има и тридесет и два зъба, така че на главата и лицето има всичко шестдесет кости. Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук.
към текста >>

Те са: бедрената кост, която е най-дългата в тялото, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите на крака, седемте глезенни кости, петте кости на стъпалото и четиринадесетте кости на пръстите.
Тя съдържа двадесет и седем кости — осем в китката, пет в дланта на ръката и четиринадесет в пръстите и палеца. Тяхното разположение може да се види на фиг. 2. Тазът (фиг. 3) е съставен от двете коритни безименни кости (ossa innominata), които образуват предната му част, и седалищните и срамните кости отзад. В долните краища намираме шестдесет кости. Те са: бедрената кост, която е най-дългата в тялото, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите на крака, седемте глезенни кости, петте кости на стъпалото и четиринадесетте кости на пръстите. Структурата на стъпалото, както ще се види, е еднаква със структурата на ръката. Коленното похлупаче се нарича сезамоидна кост. Има осем такива кости в човешката система. Те са малки костни маси, образувани в сухожилията, които упражняват известна сила върху повърхността, върху която се хлъзгат и служат да предпазят стаената част от вредно притискане. Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя механика и никой артист не биха могли да постигнат.
към текста >>

Както големите, така и малките кости в тялото еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки.
Където краищата на две кости се срещат, както е в некои от ставите, връзките минават кръстосано от едната към другата и те са толкова солидни в своя строеж, че никога не позволяват на ставите да се разслабват, колкото много и да бъдат движени. Някои от връзките са така нагласени, че да могат да предпазват ставите от превиване в погрешна страна. Коленната става (фиг. 4), която, ако да не бяха многобройните сухожилия, би била съвсем негодна за важните служби, които извършва, има две от тези връзки, кръстосващи се една друга, по такъв начин, че да предпазват крака да не отива много назад или напред. А за да го предпазва от изместване в страни, силни странични ленти са поставени от двете страни на ставата. Както големите, така и малките кости в тялото еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки. И, след всичко това, сухожилията, както и самите кости, са почти нечувствителни, съставени от една бела и блестяща материя.“ 3. Мускулите. — Това са просто едни снопчета от влакна от червена плът, които растат заедно и които са по-стегнати към краищата си, чрез които са съединени с костта и свършват чрез бели сухожилия или струни (cords). Те са двигателни органи par excellence. Посредством тях вътрешния разум, като телеграфира своите поръчки чрез приспособените за целта нерви, извършва всяко желано движение, като предизвиква едно свиване на фибрите, от които те са съставени; така те притеглят частите, за които са завързани една към друга. Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5.
към текста >>

Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото.
Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5. Те се разделят на три групи: волеви, неволеви и смесени. Волевите мускули са тези, които принадлежат на животинския живот на индивида и са под контрола на волята. Те са поставени главно по краищата. Но много от тях са привързани към главата, врата и трупа. Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото. Волевите мускули имат обикновено червен цвят, притежават фибри повече или по-малко надлъжни и се състоят от една централна, по-широка част (коремче) идва краищника повече или по-малко сгъстени и жилести. При все туй, има много изключения. Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса. Те са групирани в сърцето, хранопровода, стомаха и чревния канал — тъй образуват проходите на вътрешностите. Те не са симетрични имат бледо жълтеникав цвят, съставени са от фибри от разно направление някои надлъжни, други напречни, трети обли или кръгови, и много, както в сърцето, са здраво преплетени едни с други.
към текста >>

Главното седалище на тези органи е туловището на тялото.
Мускулните фибри на тези органи са от бледо-червеникав цвят и нямат сухожилия, ако изключим връзките на стомаха. Мускулите от смесения вид са тези, които до известна степен са в зависимост от волята, но пак действат независимо, както е при спането. Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид. Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето.
към текста >>

— Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата.
Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето. Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията. Това причинява отпадането или изтощението, наблюдавано в болния или гладуващ човек. Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи.
към текста >>

С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията.
— Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените. Центъра на циркулацията е сърцето (фиг. 6), което е един мускулен орган, поставен в долната част на гръдната кухина, между двете гънки на плеврата, които образуват централната част на гръдния кош. То се състои от две части, една дясна и една лява, във всяка от които има по две кухини, една ушна и една стомахообразна, наречени — горната пруст (предсърдие), а долната — стая (камера). С други думи, то образува една двойна помпа най-изкусно построена, с добре сглобени клапи, които винаги действат в съвършенство и никога не се повреждат или изхабяват. С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията. Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е.
към текста >>

Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част на тялото.
7, а) и, по големината си, е около една осма част от него. Той е разделен на части и на глобюли и се състои от една сива и една бела материя, както и големия мозък, които, обаче, са разположени различно, като бялата материя се намира отвън, а сивата отвътре, когато в големия мозък това е обратно. Двете материи са разположени във вид на плочици и клончета, вместо във вид на гънки. Смета се, че нема непосредствено съобщение между малкия и големия мозък. Продълговатият мозък лежи прострян от основата на големия мозък до атласа или костната ос, върху която е поставена главата. Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част на тялото. Общото положение и разпределение на нервите може да се види на фиг. 8. Местото не ни позволява да разширим нашите бележки, нито пък нашия план изисква това. Тези, които желаят повече подробности, могат с полза да консултират съчинения, посветени специално на този предмет. Когато бъдат необходими по-големи подробности за пълното разбиране на материята, обяснението на която е специална наша цел, ще ги дадем на съответните места. Прев. от английски: В.
към текста >>

* И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта .
* Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . . * Ела, о светъл дух, при свойте братя, де няма злост, ни срам, нито проклятя — ела на обща служба на любов! * Веч храмът е открит, олтарът свети и ангелите пеят химна свети — и жертвеникът пак е тук готов . . . Ив. Толев. К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. II).
към текста >>

астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване.
Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр. се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие. поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо. астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване. Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента.
към текста >>

че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на.
поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо. астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване. Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента. От тука виждаме, колко важно е да избере човек сполучливо времето за започване на некое ново предприятие. Това не значи, че и нещо фалшиво или лошо може да се изкара на добро, ако само се избере най-доброто време, а просто че чрез избора на времето се избягват спънките, и мъчнотиите. Чрез избора на подходящото време вървим с течението и по този начин съотношението е хармонично.
към текста >>

(таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса.
Така напр. Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото.
към текста >>

По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни.
Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства.
към текста >>

И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя.
Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства. Отдавна предчувстван факт е, че всички физиологични процеси в организма почиват върху редовната осмотична обмяна в намиращите се в разтвор хранителни соли, и че жизнените процеси са зависими от електролитите и ензимите, които правят и запазват телесните течности като добри проводници на електричеството, чрез което се посредствуват нормалните електро-химични процеси в нервните и клетъчните системи.
към текста >>

Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло.
В същност не само за да обясними лековитите действия на употребяваните в хомеопатията медикаменти, ние сме принудени да приемем, че последните, вследствие тяхното извънредно разредяване, се намират вече в състоянието на „лъчеизпускаща материя“ и действат „динамично“. Даже и при алопатичното лекуване добрите резултата рядко се дължат непосредствено на чисто химичните реакции, които стават в организма с подкожното вмъкване на лекарства, така че ние и тук трябва да считаме като съществен агент в повечето от случаите на успешно лекуване взаимодействията между лъчеизпусканията и еманациите на съдържащите се в лекарствата съставни части, които обусловят лековитата сила, и в регулиращите благосъстоянието на техните сили и дейности на организма. Затова се яви мисълта да се употреби терапевтически радия и неговите загадъчни еманации, което и скоро стана по един изчерпателен начин. Но нито радия, нито неговите еманации могат да се изменят качествено, а невъзможно е един и същи метал да лекува всички съществуващи, тъй безкрайно разнообразни болести; и затова, въпреки ентусиазираните реклами, ние все още нямаме едно вселечебно средство. Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента. Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
към текста >>

Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката.
Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента. Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана.
към текста >>

Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди.
към текста >>

куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността.
които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“.
към текста >>

Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди.
Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт.
към текста >>

Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова.
в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт. Но не само видимата и осезаемата материя спада към категорията на тия отрови, но също и психичните форми на енергията, свръхчувствените субстанции, които образуват материалната основа на душевните сили и процеси, като: скръб, ужас, страх, радост и т. и. Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова. Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган.
към текста >>

Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган.
Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова. Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза.
към текста >>

Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т.
На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие.
към текста >>

Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения.
които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие. Въз основа на това, също и светещия камък, даже при продължително употребление, никога не може да вреди, а подкрепя всяко рационално лекуване. С влиянието, което тоя минерал оказва върху астралното те.то, най-добре се подготвя и благоприятства процеса на лекуването, така че много малко болести могат да противостоят на неговото благотворно действие — с условие.
към текста >>

Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното тяло.
разбира се. че диагнозата е дадена вярно, че съответната телесна мангана е още жизнеспособна и че механизмът не е органично повреден. Ние познаваме една значителна част от тая машина и нейните компоненти, но останалата част и нейната енергетика и метаболизъм изобщо са още неизвестни за лекарите. Механизмът на вейки индивид варира до известна степен. и на това се дължи трудността при установяването същността на болестта. Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното тяло. При последната инстанция разстройството в жизнените процеси се пренася в клетките, т. е. явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции. Тази дисхармония се премахва чрез действието на радиевите еманации, на рентгеновите и др. лъчи. които благодарение на своята извънредна способност да проникват навсякъде, достиган, и до дълбочините на тия междинни пространства н възстановяван, нарушената хармония. При това.
към текста >>

отколкото намиращите се в нашето тяло бацили“.
Освен това, в много редки случаи борбата с бактериите може да докара излекуване на болестта. Напротив. чрез тая борба болестта по-скоро бива продължавана. защото бактериите, като вторични явления, са в зависимост от благоприятната почва за виреене, която им се предлага с вмъкването на големи количества медикаменти. Вярно казва проф. Бергман: „С антисептичните средства ние по-скоро унищожаваме себе си. отколкото намиращите се в нашето тяло бацили“. Безогледното и диво преследване на бацилите, което по настоящем се практикува. е неоснователно, защото даже и когато последните се явят в напълно здрав организъм, те не могат да се задържан, в него. защото бацилът почти без изключение, е следствие, а не причина, на болестта. Дето липсва почва за виреене на бацила, там той не стои или е безвреден. Освен това, два организма могат да страдат от една и съща болест, която се причинява от един и същи бацил, но действието на едни и същи медикаменти в двата случая може да бъде съвсем различни.
към текста >>

Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия.
На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории. Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“. Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко.
към текста >>

Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено.
От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода. Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено. * * * Особен транс. В голямото село Кеземарк, близо до Данциг, живял в края на миналото столетие един млад работник на име Фридрих Капиц. Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.
Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в мечтите на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи. Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя? Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат.
към текста >>

Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло.
Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката.
към текста >>

Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>

Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“.
към текста >>

Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство.
детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“.
към текста >>

Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“.
За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането.
към текста >>

До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е.
към текста >>

Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло.
В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е.
към текста >>

Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
към текста >>

Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
към текста >>

За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение.
Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно.
към текста >>

„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията.
Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.
към текста >>

Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията.
към текста >>

Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр.
към текста >>

Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата).
към текста >>

У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.
„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща.
към текста >>

Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията.
Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат.
към текста >>

Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>

Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество.
Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества.
към текста >>

Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5).
Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“.
към текста >>

Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика.
към текста >>

Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6).
Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист.
към текста >>

Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа.
Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата.
към текста >>

Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата.
Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
към текста >>

Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят.
Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.
към текста >>

Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения.
А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.
към текста >>

Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин.
към текста >>

Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.
Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията.
към текста >>

Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания.
към текста >>

Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло.
Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
към текста >>

Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>

Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията.
Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“.
към текста >>

Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания.
Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи.
към текста >>

Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено.
към текста >>

Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas).
Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
към текста >>

Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено.
Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
към текста >>

Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
към текста >>

е във връзка с етерното тяло.
Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
към текста >>

Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
към текста >>

Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“.
Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр.
към текста >>

С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“.
към текста >>

Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти.
към текста >>

да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“.
към текста >>

за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“.
Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена.
към текста >>

От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“.
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си.
към текста >>

До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят.
Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
към текста >>

Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
към текста >>

Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти.
към текста >>

Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно.
към текста >>

С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.
Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
към текста >>

До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>

До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно.
Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
към текста >>

В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните).
към текста >>

негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна.
И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
към текста >>

До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло.
към текста >>

До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си.
към текста >>

През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
към текста >>

Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
към текста >>

От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло.
До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.
към текста >>

В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си.
До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр.
към текста >>

Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност.
към текста >>

Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части.
към текста >>

А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.
От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие.
към текста >>

Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те.
Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
към текста >>

До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му.
към текста >>

След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда.
към текста >>

И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му.
До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна.
към текста >>

Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда.
към текста >>

Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр.
Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си.
към текста >>

Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек. А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност.
към текста >>

5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца.
е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло.
към текста >>

6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално.
Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки.
към текста >>

и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло.
5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие.
към текста >>

Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка.
към текста >>

Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост.
Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия).
към текста >>

Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка.
Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода.
към текста >>

Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на.
Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот.
към текста >>

И аз обикновено мога телепатически да се удостоверя за моменталното състояние на моите болни.
При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване. Ясночуващото лице мисли, че началото на тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите. Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието. Той навежда много примери, от които се вижда, че отдалечен на много мили е чувствал болестите на познати, с които се намирал в пряко отношение. И аз обикновено мога телепатически да се удостоверя за моменталното състояние на моите болни. А много често, когато напр. някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва и разбира. Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се направа в главни черти и чрез телефона. Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария.
към текста >>

Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта.
Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало.
към текста >>

Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго.
При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист.
към текста >>

За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло.
Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми.
към текста >>

Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други.
Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява. VII. Не се Опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава. Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други. Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.
към текста >>

Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения.
Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“.
към текста >>

III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт.
към текста >>

за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото.
Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки.
към текста >>

Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност.
В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти.
към текста >>

Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
към текста >>

Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления.
Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления. Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея?
към текста >>

Каквато е душата, такова е тялото. II.
Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото. II. Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част. Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е.
към текста >>

Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>

Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава.
към текста >>

Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.
Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие.
към текста >>

Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква.
Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV.
към текста >>

Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина.
към текста >>

За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента.
към текста >>

1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни.
Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев. 1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни. ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер. ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн. III.) Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите. Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23).
към текста >>

Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви. Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения. По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения.
към текста >>

Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.
Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа. В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е. от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите () ние намираме пак в Меркурий (). И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля ().
към текста >>

В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е.
То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа. В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е. от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите () ние намираме пак в Меркурий (). И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля (). В кръстът () е поставен над , с други думи душата в своята проява е ограничена от материята.
към текста >>

Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр.
Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения. Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв начин, но как, това не може да се каже. Би било една благодарна работа да се съберат такива факти. Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр. До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса.
към текста >>

И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр.
До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса. И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление.
към текста >>

Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност.
Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет. Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота.
към текста >>

е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло.
И водата, в която са варени картофите, е добро лечебно средство. Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
към текста >>

През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“.
Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада.
към текста >>

Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице).
Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера.
към текста >>

Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера.
към текста >>

Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот.
„Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки.
към текста >>

В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
към текста >>

е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло.
И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена.
към текста >>

Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята. Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината.
към текста >>

Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви.
Предпочитан бил терякът, който бил приготовляван в Венеция ч Рим. Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15.
към текста >>

В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр.
Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15. век генуезкият лекар Катанеус е написал известното съчинение: „Tractatus de morbo gallico“.
към текста >>

Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство.
Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии.
към текста >>

А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи.
В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.
Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули. Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли. Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг. Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството. За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй? “ Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант. Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание.
към текста >>

IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето.
към текста >>

Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно.
Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт.
към текста >>

Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие.
По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди.
към текста >>

Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло.
Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира. Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло. А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка. През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева.
към текста >>

Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>

Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло.
В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
към текста >>

Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента.
Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
към текста >>

На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията.
Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст.
към текста >>

Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления.
към текста >>

Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
към текста >>

Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин.
Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му.
към текста >>

Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
към текста >>

Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка. Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици.
към текста >>

Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи.
Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик. Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи. Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото. Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение.
към текста >>

Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото.
Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи. Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия.
към текста >>

Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта.
„Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>

Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина.
Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя. Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение.
към текста >>

За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото.
Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело.
към текста >>

Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло.
Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло. А тъй като това оформяване става в периода между зъбната смяна и половата зрелост, то именно през този период трябва да се въздейства съзнателно от вън за развитието на паметта. Паметта винаги ще бъде слаба, ако се пропусне нужното през този период. Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет.
към текста >>

Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни? Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед. Колкото практичен и да счита себе си материализмът, толкоз непрактичен е той в същност, когато въпросът се касае до разбиране на живота във всичката му пълнота.
към текста >>

Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Без съмнение, ще има да се побеждават некои препятствия, преди да проникнат в педагогиката почерпените из самия живот принципи на окултизма. Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
към текста >>

Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло.
Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси.
към текста >>

След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си.
При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото.
към текста >>

Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото.
Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи.
към текста >>

Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници.
към текста >>

Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм.
В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление.
към текста >>

Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>

За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат.
към текста >>

Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
към текста >>

Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>

С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа.
към текста >>

Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си.
към текста >>

Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто.
Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни.
към текста >>

„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“.
Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
към текста >>

И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят.
Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
към текста >>

Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура.
дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
към текста >>

Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“.
към текста >>

„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания.
към текста >>

Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“.
Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
към текста >>

Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг.
към текста >>

При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
към текста >>

В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима.
Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно.
към текста >>

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други.
Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
към текста >>

Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
към текста >>

Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон.
към текста >>

Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи.
Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон. Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме работа с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия. Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг.
към текста >>

Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг.
Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура.
към текста >>

Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото.
Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата).
към текста >>

Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото.
Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“).
към текста >>

Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа.
Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“). _____________________________________ 1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура. Горната статия принадлежи на г.
към текста >>

Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око.
Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво.
към текста >>

Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса.
В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична. Именно това виждаме да става от староиндийско време до днес. Поради потъване на съзнанието все повече и повече в материята, изгубва се ясновидството, а също така и окултната власт над природните сили.
към текста >>

Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество.
От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони.
към текста >>

“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е.
към текста >>

Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“.
Самуел Р. Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
към текста >>

Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си.
Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент.
към текста >>

Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2.
към текста >>

Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат.
към текста >>

Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4.
Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3. Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4. Меланхоличният или студен и сух темперамент се познава по твърдите, слаби и бели тела, тънки мускули, малки стави и слаби коси. По разположение, личностите, които притежават тоя темперамент, са недуховити, плахи и отчаяни. Модификации Тази доктрина за темпераментите е била много обсъждана от старите, но никога не е била изменяна значително. Сангвиник: Английският поет Томас Мур Тя може да се счита неизменяна до възраждането на литературата подир средните векове, па даже и тогава това четворно деление бе изобщо прието. Пръв Стаал (Stahl) го приспособи към модерните доктрини по хуморалната патология.
към текста >>

Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили.
Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище. Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб.
към текста >>

Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума.
Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
към текста >>

Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото.
Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система.
към текста >>

Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име.
към текста >>

Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото.
Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни.
към текста >>

При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото.
Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите.
към текста >>

Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета.
Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително.
към текста >>

Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство.
Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват. Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност. Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала. Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна.
към текста >>

Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III.
Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация.
към текста >>

Умствено-двигателен - темперамент и 6.
Най-простата комбинация, на която трите описани вече темпераменти се поддават, ни дава шест под-темпераменти, които ние ще наречем така: 1. Двигателно-жизнен темперамент, 2. Двигателно-умствен - темперамент, 3. Жизнено-двигателен - темперамент, 4. Жизнено-умствен - темперамент, 5. Умствено-двигателен - темперамент и 6. Умствено-жизнен - темперамент Имената на тези смесени темпераменти достатъчно определят техния характер. Двигателно-жизненият и жизнено-двигателният се различават твърде малко: и в двата случая поставеното в началото име показва само кой от елементите се намира в по-голяма степен. Същата бележка може да се направи и за двигателно-умствения и умствено-двигателния, както и за жизнено-умствения и умствено-жизнения темперамент. Очевидно е, че съвършенството в човешката телесна организация трябва да се състои в едно пълно равновесие на темпераментите. Когато кой да е от тях се намира в голямо превъзходство над другите, резултатът неминуемо е отклонение от симетрията и хармонията, както във формата, така и в характера.
към текста >>

Умствено-жизнен - темперамент Имената на тези смесени темпераменти достатъчно определят техния характер.
Двигателно-жизнен темперамент, 2. Двигателно-умствен - темперамент, 3. Жизнено-двигателен - темперамент, 4. Жизнено-умствен - темперамент, 5. Умствено-двигателен - темперамент и 6. Умствено-жизнен - темперамент Имената на тези смесени темпераменти достатъчно определят техния характер. Двигателно-жизненият и жизнено-двигателният се различават твърде малко: и в двата случая поставеното в началото име показва само кой от елементите се намира в по-голяма степен. Същата бележка може да се направи и за двигателно-умствения и умствено-двигателния, както и за жизнено-умствения и умствено-жизнения темперамент. Очевидно е, че съвършенството в човешката телесна организация трябва да се състои в едно пълно равновесие на темпераментите. Когато кой да е от тях се намира в голямо превъзходство над другите, резултатът неминуемо е отклонение от симетрията и хармонията, както във формата, така и в характера. Следователно, всичко, което има тенденцията да увеличи такова едно несъразмерно развитие трябва старателно да се избягва.
към текста >>

Същата бележка може да се направи и за двигателно-умствения и умствено-двигателния, както и за жизнено-умствения и умствено-жизнения темперамент.
Жизнено-двигателен - темперамент, 4. Жизнено-умствен - темперамент, 5. Умствено-двигателен - темперамент и 6. Умствено-жизнен - темперамент Имената на тези смесени темпераменти достатъчно определят техния характер. Двигателно-жизненият и жизнено-двигателният се различават твърде малко: и в двата случая поставеното в началото име показва само кой от елементите се намира в по-голяма степен. Същата бележка може да се направи и за двигателно-умствения и умствено-двигателния, както и за жизнено-умствения и умствено-жизнения темперамент. Очевидно е, че съвършенството в човешката телесна организация трябва да се състои в едно пълно равновесие на темпераментите. Когато кой да е от тях се намира в голямо превъзходство над другите, резултатът неминуемо е отклонение от симетрията и хармонията, както във формата, така и в характера. Следователно, всичко, което има тенденцията да увеличи такова едно несъразмерно развитие трябва старателно да се избягва. Уравновесяване: Г-жа де Стал Всека личност се ражда с особен темперамент, в който има вродена тенденция да се запази и засили и който предизвиква такива привички, които го упражняват и развиват. Но тази тенденция може много да се модифицира, ако не и съвършено да се премахне от външните условия: чрез възпитанието, занятията, придобитите привички, климата и т.
към текста >>

Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек.
Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му. Една голяма правилна „маса“, която е широка към юпитерова хълм, предсказва добър и прям характер, почетна, здрава личност, проявяваща много привързаност. Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство. Също така липсата на четириъгълника трябва да се счита за лош признак. То означава безбожие, безсърдечност и нещастие. Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек. И един бледен наклонен кръст () в „масата на ръката“ има лошо значение, защото предсказва голяма ексцентричност. Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн.
към текста >>

висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло.
Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.
към текста >>

Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното).
Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене.
към текста >>

Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски.
към текста >>

Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото.
3. Есен. Много планети тук сочат, че най-важната работа започва в средната възраст. Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно. Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
към текста >>

Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг. Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи. Като последица от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
към текста >>

То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят.
В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа.
към текста >>

Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен.
към текста >>

Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло?
Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
към текста >>

Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини. Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно.
към текста >>

При аутопсията на тялото.
Робинзоновата реакция, както вече се спомена, в много парижки клиники е била приложена с голям успех: по настоящем с нея се правят опити в Торино, Флоренция и в много испански клиники. При всички случаи на рак. реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна. Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали работа с рак. въпреки че реакцията била отрицателна. При аутопсията на тялото. обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п.
към текста >>

Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>

От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тялото на ръката (с 2 образи).
Учение за ръката изобщо. 2. Общо за хирогномията. 3. Ръката изобщо. 4. Симетричност на ръката. 5. Ставата на ръката и 6. Тялото на ръката (с 2 образи). 11. К. А. Либра. Астрономия: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12. Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>

Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло.
Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания.
към текста >>

Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
към текста >>

Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>

Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87.
Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище. Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон. Защото пред моята врата е Твоята вестителка. Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце. Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87. С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи.
към текста >>

Цялото ми тяло и всичките мои членове потръпнаха от допирането на неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97.
Детето плаче. когато майката го отмахва от дясната ненка, но след минута се утешава, когато намира лявата. 96. В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо. Аз вкусих от скритата сладост на лотоса, който цъфти в този светлоносен океан и — блажен съм: нека това бъде моята прощална дума. В тази безкрайна смяна на форми участвах и аз и тука аз видех лика на Тогова, който не знае форма. Цялото ми тяло и всичките мои членове потръпнаха от допирането на неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97. В играта с Тебе аз никога не питах кой си Ти ? Ни радости, ни страх не знаех аз, и моят живот течеше бурно. В ранна сутрин Ти ме будеше като другар и ме водеше от една радост към друга. През онези дни аз никога не вниквах в смисъла на песните, които Ти ми пееше. Моят глас само долавяше напевите и сърцето ми отекваше на тях.
към текста >>

Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване.
Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист. „Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили.
към текста >>

Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество.
„Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми.
към текста >>

Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло.
Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период. Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер.
към текста >>

В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни.
към текста >>

Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер.
Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката. Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е справедлив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти.
към текста >>

Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение.
И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
към текста >>

Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент.
Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
към текста >>

Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото.
Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека.
към текста >>

За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
към текста >>

Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния.
към текста >>

Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни.
към текста >>

След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече.
Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
към текста >>

Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето.
Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец.
към текста >>

И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс.
към текста >>

Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр.
към текста >>

Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него.
Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели.
към текста >>

Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение.
Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна. След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи, похвалила се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски.
към текста >>

От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни.
Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“.
към текста >>

Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му.
към текста >>

Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
към текста >>

да открие точката, дето душата и тялото се срещат.
Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото.
към текста >>

Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
към текста >>

Сигурно, в собственото й царство — тялото.
да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове.
към текста >>

В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
към текста >>

Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад.
Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
към текста >>

Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности.
към текста >>

Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>

Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
към текста >>

За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
към текста >>

Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб.
към текста >>

Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята.
Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала.
към текста >>

Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане.
След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
към текста >>

Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е.
И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга.
към текста >>

дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото.
Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим.
към текста >>

Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
към текста >>

По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си.
Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург.
към текста >>

Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му.
В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен.
към текста >>

Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата.
Виждам съкрушеното сърце на майката да се разделя със сина си и съпругата да изпраща мъжа си към последното жилище. Отчаяно кърши тя ръце, към небето ги извива и вика: „Да живея как мога сега сама“? Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“. Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата. Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“. Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца. Лъч от неговата светлина озари бедната ми душа и гласът Му изговори тези думи: „От векове чакам Аз да чуя копнежа на човешката душа“. . . БЕЗДОМНИК.
към текста >>

В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!...
* Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем. Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат. В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!... Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата!
към текста >>

1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг.
Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма.
към текста >>

2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й.
Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация.
към текста >>

Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето.
Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето. У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената. Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила.
към текста >>

Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
към текста >>

За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>

Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката.
към текста >>

Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност.
към текста >>

Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите.
Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането. Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си. Когато ръката на жената е по-широка, отколкото трябва, това е неблагоприятен признак за духовните й дарби. Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6.
към текста >>

Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти.
към текста >>

При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична.
Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична. Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава. В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите.
към текста >>

А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност.
В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек. При некои хора тази чувствителност е толкова развита, че могат да различават и по-нежни нюанси в характера. И сигурно ръцете, които възбуждат любов, никога няма да бъдат корави и възлови, както и тези, които възбуждат антипатия, няма да бъдат меки и гладки.
към текста >>

Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията.
Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа. Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър. Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията. С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението. Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се старае сега да достигне чрез ногата на действието. Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена.
към текста >>

Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата.
към текста >>

Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека ().
Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°.
към текста >>

духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло.
Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен.
към текста >>

Подвижните владеят тялото и сетивните органи.
Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран. На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден заповедник (повелител).
към текста >>

Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото тяло.
Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран. На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден заповедник (повелител). Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото тяло. Всеки знак от 30° се разделя на равни части по 10°, наречени деканати. Първият, вторият и третият деканат на всеки знак имат същия владетел, както целия знак, но като съвладетел вторият и третият деканат имат владетелите на двата знака от същата група, напр. на , съвладетелят на втория деканат е владетелят на (на втория огнен знак), а за третия деканат владетелят на (на третия огнен знак) и т. н. Понеже тези съвладетели при преценката на асцендентите упражняват второстепенно влияние покрай действието на владетеля, необходимо е да поясним по-добре деканатите и техните съвладетели. Индийските астролози подразделят знаковете още на Двадасхамсахи, т. е.
към текста >>

Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
към текста >>

Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни.
Пред къщата имаше голямо отворено място, където с хиляди се събираха ежедневно от зори до късна вечер, било като зрители, било за да чакат реда си да бъдат „докоснати“ от „церителя“. Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше работата в 6 часа. Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един. Като минаваше някой пред него, той улавяше едната му ръка в своята и я държеше кратко време. Мнозина казваха, че усещали електрически удар през себе си от това допиране, други не усещали нищо, трети пък тъй много им подействал, че цели се разтрепервали. Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина. За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение.
към текста >>

„Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло.
Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си!
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото.
От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
към текста >>

За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото.
За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени.
към текста >>

се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“. Такива факти можем да намерим много в живота. От този род е и случаят с прогледалия слепец (кн.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера.
Астрологическа хирогномия на пръстите. II. Типове ръце: а) елементарна ръка. б) моторна ръка. в) чувствена ръка и г) психическа ръка със 7 фигури. 10. К. А. Либра. Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия.
към текста >>

Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище.
И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ?
към текста >>

Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука.
Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове.
към текста >>

Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове.
Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки. Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат. Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него.
към текста >>

Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
към текста >>

Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж.
към текста >>

В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя.
Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап.
към текста >>

Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката.
Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“.
към текста >>

музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици.
Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“. В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения. „Нотата“ пък се състои от правилни ритмични колебания, които създават въздушни вълни с определена дължина. Голямо количество от тези колебания се сливат във вътрешността на ухото и еднакво число вибрации дава винаги една и съща нота.
към текста >>

Те стават звук са :о тогава, когато достигнат до съзнанието чрез трептенията на тънкото тяло.
В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения. „Нотата“ пък се състои от правилни ритмични колебания, които създават въздушни вълни с определена дължина. Голямо количество от тези колебания се сливат във вътрешността на ухото и еднакво число вибрации дава винаги една и съща нота. Вън от ухото и вътре в него, това са трептения, движение на материята. Те стават звук са :о тогава, когато достигнат до съзнанието чрез трептенията на тънкото тяло. Вслушайте се в сцената, когато въз-духът почва да минава през нейния отвор, вие от начало слушате като че ли духане на въздуха. С ускоряване въртенето на диска те се съединяват в низка нота. Съответно ускоряването въртенето на диска, нотата става все по-висока и по-висока и накрай дохожда до най високия и най-тънък звук. Със следващото ускорение на въртенето настъпва тишина, тъй като слухът е изгубил вече способността да възприема колебанията. Отначало слухът може да различава отделните въздушни удари, слухът губи способността да ги различава и тогава ударите се сливат и възниква нотата.
към текста >>

Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици.
Отначало слухът може да различава отделните въздушни удари, слухът губи способността да ги различава и тогава ударите се сливат и възниква нотата. Заедно с ускорение движението на диска се увеличават се в по-голямо количество колебанията в секунда, и по такъв начин нотата става все по-висока и по-висока, до като не премине в безмълвие. Защо в безмълвие ? Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
към текста >>

Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят.
Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце.
към текста >>

Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области.
Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения.
към текста >>

Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката.
Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие.
към текста >>

Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота.
към текста >>

По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието.
И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата.
към текста >>

Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея.
По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата. Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея. Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида.
към текста >>

Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло.
Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида. Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло. От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „Девите“ винаги я слушат. Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата.
към текста >>

Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица?
Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният. Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята.
към текста >>

Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15.
към текста >>

до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка.
Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците.
към текста >>

Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година.
Някои педагози с на мнение, че класната стая трябва да представлява 4 голи стени, за да не се отвлича вниманието на ученика. Когато обучението е поставено на фалшиви основи, както е в днешното училище, и това няма да помогне. В новото училище вниманието и интересът на ученика ще бъдат гарантирани чрез новите методи, за които става дума по-рано. Тъй че в новото училище няма нужда чрез изкуствени средства да възбужда вниманието на ученика. Освен чрез рисуване, музика, поезия и пр., естетичните чувства на децата трябва да се развиват чрез по-голямо общение с природата. Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година. Поради това, детето непременно трябва между 7. и 14. година да получи едно добро естетично възпитание. По-нататък ще се гради върху основата, получена през този период. Пропуснатото през този период не може да се навакса вече, За религиозното възпитание „Човешката душа е частица от мировата душа“ — Платон.
към текста >>

Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост?
Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа. Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост? Отговорът на този въпрос е следният: човек има нужда да чувства постоянно своите връзки с цялото, понеже той сам е частица от Бога. Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра. Религиозното чувство е от такъв характер, така обхваща и изменя цялата душа, че не може да не се отрази и в човешките постъпки. Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите мисли, думи и дела. От там е връзката между религията и морала.
към текста >>

Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7.
От там е връзката между религията и морала. Някои искат да построят морал върху социологически основи. Този морал ще бъде построен на една нетрайна основа. Истински религиозен живот е този, който изменя не само човешките чувства и мисли, но се отразява дълбоко и върху човешките постъпки. Какво казва окултизмът за религиозното възпитание на детето? Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7. и 14. година. Ето защо, за да се развива правилно детската душа, необходимо е тя да изпитва дълбоки религиозни чувства през този период. Детето, което не е изпитало през този период дълбоки религиозни чувства, много е загубило. И нека му се каже, казва Толстой, че волята на Бога е да обичаме всички хора, да му се каже, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към хората. Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа.
към текста >>

година е период, през който детето непременно трябва да преживее религиозни чувства, защото през този период се развива етерното тяло.
Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7. и 14. година е период, през който детето непременно трябва да преживее религиозни чувства, защото през този период се развива етерното тяло. Ето защо голям грях правим спрямо детето, ако пропуснем този период. Тези, които въстават против религиозното възпитание, трябва да се извиняват по две причини: 1) Те правят това поради незнание, понеже не знаят нуждите на детето. Те не знаят, че детето има и невидимо естество. Те не познават човешкото естество, и затова именно не могат да знаят неговите нужди. Те, като изхождат От материалистичното разбиране на света, мислят, че душата е само функция на мозъка и нищо повече.
към текста >>

Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло.
________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства.
към текста >>

Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух.
Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря.
към текста >>

Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа.
Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност.
към текста >>

На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря.
Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги?
към текста >>

Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ?
към текста >>

Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни.
Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите.
към текста >>

А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи.
Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът.
към текста >>

Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля.
И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера.
към текста >>

Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
към текста >>

Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним.
към текста >>

Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова.
към текста >>

Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред.
Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
към текста >>

Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент.
„ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож.
към текста >>

Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни.
Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили.
към текста >>

Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години.
В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство. Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден. Духовен живот от всека степен, всеки строй на мислите, трябва да може да поддържа свободни връзки със своите равни, иначе той страда тежко. Кръвното родство има много малко общо с такава психична размяна!
към текста >>

Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда.
Жертви в пари, в протекция! Всичко, дори и гостоприемството се просто очаква, подаръци се очакват, макар че действителните подаръци би трябвало да бъдат изненади, а очаквана изненада не е вече изненада! Но никоя жива и трайна печалба не иде От дарове, с които не върви и сърцето, които не правят удоволствие на дарителя; защото с дарението върви и нещо невидимо, което е много по-ценно от самото дарение. Това е мисълта, която го придружава и донася на получателя приятност или неприятност. Когато некой човек, според средствата си, даде за една нужда макар и най-малкия паричен дар и мисълта, която придружава дарението, е едно дълбоко пожелание да се помогне, и интензивна радост, че е могло да се помогне, този човек хвърля върху нуждаещия се един мисловен елемент като магическа мантия. Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда. Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне.
към текста >>

Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне.
Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда. Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните!
към текста >>

Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота.
Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си. Нито едните, нито другите са виновни! ТЕ са се родили без способността за любов помежду си, без, обаче, да са лишени от любов изобщо! Често бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението.
към текста >>

Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува.
VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент.
към текста >>

Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент.
Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид.
към текста >>

ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент.
Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно.
към текста >>

Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид.
Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота. Например, един френологически принцип гласи така: при индивиди, у които всички други условия са еднакви, най-големият мозък е най-добрият. Това е важно при избора на един ученик за некой занаят, на слуга, на чиновник, на адвокат, помощник или съветник от какъвто вид и да било: този, който упражнява френологическото изкуство, ще избере от двама или повече души онзи индивид, който има най-голяма глава, като се има пред вид, обаче, че другите условия, като качество, форма и пр., са еднакви във всичките индивиди, от които правим избор. При прилагането на това правило случват се понякога и погрешки, но при дългото му употребление то ще се намери за много по-сигурно средство от всяко друго.
към текста >>

Влиянието на тялото върху мозъка. 7.
Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6. Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1. Количеството на"мозъка. 2. Качеството на мозъчните влакна. 3. Относителната големина на частите на мозъка и 4. Влиянието на тялото върху мозъка. 7. Всека способност се поддава на подобрение или влошаване, и може да бъде усилена, извратена, пренебрегната или отслабена. 8. Всека способност в себе си е добра и е дадена от Създателя за добро. Подобрението на човека, следователно, не значи да се изкорени или изопачи или да се спъне прогреса на некоя способност, нито да се създадат нови способности, но да се култивира всека една от тях, според нуждите й, да се турят в хармония, да действат удобно, отделно или заедно, да бъдат в дължимата подчиненост една на друга и в правилна степен на дейност. Като прибавка на тези диаграми, ученикът по френология трябва да има на ръка и един френологически бюст, приблизително в естествена големина, който да показва точното местонахождение на всеки орган и тогава, като сравнява главите на индивиди една с друга, различията ще могат да се напипат. Разширете наблюденията си и сравнете добре познатите характери на онези, които имат дълги и тесни глави, с характерите на други, които имат къси и широки глави; или сравнете високите глави с низките и колкото и да сте скептичен, ще се принудите да приемете общите принципи на френологията, Определение на органите Домашни наклонности 1.
към текста >>

— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина. — Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго. Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва.
към текста >>

— Способност да се пресмятат числа умствено; да се събира, изважда, дели и умножава; да се правят сметки и пр.; Излишък: предразположение да се пресмята всяко нещо.
— Метода; система; нареждане; спретнатост; удобство. „Място за всяко нещо, и всяко нещо на местото си“. Излишък: обръща се внимание по-вече на хубавото, отколкото на разумното; иждивява се много време в оправяне; много се смущава от безредието. Недостатък: разпуснатост; невнимателност по отношение на държане в ред книги, инструменти, вестници и пр.; рядко се знае, къде да се намери нещо, което се е употребявало неотдавна. 30. Пресметливост. — Способност да се пресмятат числа умствено; да се събира, изважда, дели и умножава; да се правят сметки и пр.; Излишък: предразположение да се пресмята всяко нещо. Недостатък: неспособност да се разбират и най-простите числени отношения. 31. Място. — Припомняне на места; географическа способност; желание да се пътува, за да се види света. Недостатък: неспособност да се помнят места; лесно изгубване; не може да покаже посоките на компаса. Литературни способности 32.
към текста >>

Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“.
Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр. На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми. Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият гръцки философ, живял в пития век преди Христа. Той е изказал мисълта, че от общата форма на ръката може да се намерят данни за определяне на душевните способности. След него редица велики мислители от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея. Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“. В това съчинение е изложена една система за основните форми на ръката, която система с малки изменения отговаря на по-пълната система на Арпантини. За забелязване е, че съчинението на професор Карус застъпва гледището на учения лекар, и затова отхвърля всички наблюдения и теории на лица, които не принадлежат към медицинското съсловие. Поменатата книга, обаче, е една извънредно ценна работа, тя съставлява предшественик на модерното окултно учение. Карус приема четири вида типични ръце: моторна, чувствена, елементарна и психическа ръка. Ние ще ги разгледаме по ред. А.
към текста >>

И това е едно доказателство, че ръката спада към онези части на тялото, които се променят успоредно с духовното развитие на човека.
Не може да се каже, че с обрисуване на тези типове са изброени всички различия, които съществуват в ръцете. Съвсем не! Преди всичко, трябва да разгледаме различията между мъжките и женските ръце. Женската ръка обикновено е по-малка, по-нежна, по-мека и по-тясна, пръстите й по -валчести, кожата й по-нежна, когато мъжката ръка е винаги по-груба, по-широка, с по-грапава кожа и често покрита с косми. Но в човешките ръце се изразяват и различията на възрастта. И това е едно доказателство, че ръката спада към онези части на тялото, които се променят успоредно с духовното развитие на човека. Ние виждаме, как ръката на малкото дете на всякъде е нежна, окръглена и мека, ноктите й съвсем къси, меки бледно-розови. Линиите по дланта, обаче, съществуват и у детето. С растенето на детето напредва и растенето на ръката му, увеличава се, изгубва детската овалност, става длъгнеста, докато в пълната младежка възраст достигне онази типична форма, която се запазва до края на живота (фиг. 49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31).
към текста >>

Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката.
Линиите по дланта, обаче, съществуват и у детето. С растенето на детето напредва и растенето на ръката му, увеличава се, изгубва детската овалност, става длъгнеста, докато в пълната младежка възраст достигне онази типична форма, която се запазва до края на живота (фиг. 49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31). Така еволюционните стадии на ръката в различните възрасти на човека представляват за хирогнома толкова характеристични степени на развитие, че по тях може достатъчно да се определи възрастта на лицето, което се наблюдава. Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля.
към текста >>

Влиянието на деканатите върху тялото и характера Според астрологията на индусите, първата половина на всеки деканат е положителна, а втората отрицателна.
психическа и 7. смесена. Тези седем типа ще разгледаме по-нататък. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. (Продължение от кн. VII). Влиянието на деканатите върху тялото и характера Според астрологията на индусите, първата половина на всеки деканат е положителна, а втората отрицателна. В знака на Ариес () (виж таблицата на деканатите кн. VI) ние имаме за първите 5° като владетели , , , а за вторите 5° , , — . За 10° до 15° имаме като владетели , , , а за 15° до 20° , , — . За 20° до 25° , , , а за 25° до 30° , , — и така за всеки знак. В това издание на моята „Астрология, нейната техника и етика“ аз не се занимавам по-отделно с деканатите, както в първото холандско издание, защото се оказа, че се дава много голямо значение на тези подробности.
към текста >>

Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса. Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган.
към текста >>

Както Слънцето дава живот на вселената, така и сърцето дава живот на тялото.
Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган. Както Слънцето дава живот на вселената, така и сърцето дава живот на тялото. Затова положението на Слънцето и на аспектите, които то приема, е от най-голямо значение в хороскопа. Слънцето е господарят на всеки живот, а Луната е формодателят. Всеки живот се проявява във форма, затова трябва на първо место да се изучи аспекта, който образуват помежду си Слънцето и Луната. Един добър аспект между тях означава, че животът може да се прояви хармонично във формата, или с други думи: индивидуалната и личната страни на нашето същество действат в хармония заедно ( = личност). Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“.
към текста >>

Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр. Тя представлява в човека душата с нейните различни усещания и прояви, като страсти, желания й емоции. Тя представлява низшия човек, както Слънцето представлява по-висшия. Луната, поради близостта си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея. Всичките планети представляват такива канали, тяхното влияние е слънчева енергия, модифицирана чрез индивидуалния характер на всяка планета. Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“.
към текста >>

Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено .
(Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле редактор на The Occult Review. Продължителността на човешкия живот Няма физиологическа причина, поради която човек трябва да умре. Това не е мое твърдение, нито твърдение на Prentice Mulford, който има известни идеи по отношение на възможността да се продължи човешкия живот за неопределено време. Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори. Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност.
към текста >>

Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена.
Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори. Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество.
към текста >>

Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност.
Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял?
към текста >>

Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“.
. . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора.
към текста >>

Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави.
Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде.
към текста >>

Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“.
към текста >>

При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено.
Като приемем това, трябва, обаче, да допуснем, че човешкият живот е много по-къс, отколкото би се очаквал да бъде при благоприятни условия. Пресметнато е, че животните изживяват пет пъти времето, което им е нужно да достигнат зрелост. Не изглежда да има някоя действителна причина, защо да не бъде същото и с човека. Човекът достига зряла възраст на около двадесет годишната си възраст. Според тази теория, следва, че човекът трябва да живее сто години. При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди. Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло.
към текста >>

Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло.
При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди. Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло. А когато това стане само локално, на известно место, то причинява разни видове смущения в организма, които постепенно се проявяват, и недостатъчното хранене на тъканите се отразява най-много в слабите места на организма. Постепенният процес на втвърдяване, закоравяване и намаляване на отзивчивостта, които така се установяват, напредва и сигурно се развива в цялата система. Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си. Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си. В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин.
към текста >>

Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни.
Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта.
към текста >>

Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират?
Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент.
към текста >>

Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята.
При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено .
към текста >>

Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него.
Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . .
към текста >>

Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр.
към текста >>

„Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“.
. . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира.
към текста >>

Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал.
Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време.
към текста >>

С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна.
Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта.
към текста >>

Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат.
Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя. Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна старост.
към текста >>

Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката.
Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия.
към текста >>

Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло.
Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения.
към текста >>

Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи.
към текста >>

3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото.
Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв. Доставя се — София, ул.
към текста >>

Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>

От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца.
Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му.
към текста >>

Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта.
Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
към текста >>

Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
към текста >>

на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията.
Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
към текста >>

Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива.
към текста >>

Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
към текста >>

Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>

Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
към текста >>

Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава.
Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава.
към текста >>

След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява.
Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава. Обаче, друг въпрос възниква: от къде дохожда геният?
към текста >>

Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови.
Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности.
към текста >>

Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло.
Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън. Вие се стремите винаги навън.
към текста >>

Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло.
Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория? Каква е неговата скрита мисъл? Може би, той иска да каже, че Синята птица е само една от силите на Нощта?! Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?! Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
към текста >>

„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му.
Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
към текста >>

Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават.
Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре.
към текста >>

Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля.
Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни? Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата!
към текста >>

материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение.
Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата! . . . Също така е погрешно „за почивка“, т. е. в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит!
към текста >>

Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен!
Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев.
към текста >>

Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“.
Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога! На тогова или оногова ще отстъпя винаги. Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“. Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини.
към текста >>

Болният дух създава болно тяло.
Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще.
към текста >>

В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим.
Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
към текста >>

Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие!
към текста >>

Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава!
Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини.
към текста >>

Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него.
към текста >>

Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение.
Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела.
към текста >>

Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво!
Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
към текста >>

Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю.
към текста >>

Гладките лопатовидни пръсти са признак на „живописец на месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото тяло, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт.
у африканските и австралийските негри и у много американски племена. Трябва още да се прибави, че почти винаги гладките пръсти на артистическата ръка не са непременно и винаги конусовидни, а могат да бъдат към върховете си четвъртити или лопатовидни. Гладката коническа форма означава „живописец на въображението“ (Maler tier Imagination), каквито са напр. Рафаел и Кореджио, а гладките ъглести пръсти принадлежат на големи художници, които са живописци в тесния смисъл на думата, напр. Холбайн, Дюрер и Нусин. Гладките лопатовидни пръсти са признак на „живописец на месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото тяло, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт. г) Полезната (жилестата) ръка Този тип напомня донякъде елементарната ръка, но се различава от нея по своята по-нежна конструкция. Най-важният признак на този тип е ъглостта и (фиг. 55), тъй че един разрез през тях ще ни даде една правилна четириъгълна плоскост, успоредна на дланта. Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави. Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда.
към текста >>

Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека.
е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека. Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит.
към текста >>

Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
към текста >>

Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа.
Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята.
към текста >>

Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето.
Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа. Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
към текста >>

При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена.
(Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно. Някои я причисляват към астероидите, обаче, тя се намира на друго място). Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия.
към текста >>

На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе.
То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета! Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“. На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това. Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с. получила едно известие, което много силно я развълнували. Тя почувствала болки в кръста и се появили симптоми на преждевременно освобождение от бременност, в какъвто случаи се раждат деца, неспособни да живеят.
към текста >>

Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз.
Предсказването за пола наистина се потвърдило. На 22 ноември 1910 г. сутринта се родили две момичетата. За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече. Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения. Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на покойната Александрина. Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата.
към текста >>

Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото.
“ казал магьосникът. Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи .
в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . . Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тяло си алабастър отчаяно сгърчи . . . Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста . . . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс.
към текста >>

Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално.
От съществуването на пловдивската околия съвсем не следва, че не съществува и карловска околия. Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия свят следва, че не съществува и духовен. Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване. В човека има духовни сили, чрез чието събуждане той може да възприема духовния мир, както сега възприема физическия. Съществуването на ясновидски способности в човешката душа в дремещо състояние днес може да се докаже научно. Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално. С тези експерименти се разрешава въпросът и за материализма. Всички тези експерименти ще изложим подробно в отделна статия. Случая с Д-р Ходжсон Некои мислят, че ако човек приема духовния мироглед, това го прави сигурно поради непознаване на новите велики завоевания на естествените науки. Ако той познаваше, казват те, естествените науки, сигурно щеше да разсъждава другояче. В същност, тъкмо обратното е вярно.
към текста >>

От това пък не следва ли логически, че човекът щом умре, с разрушението на мозъка и тялото всичко с човека е вече свършено?
Освен наблюдения върху хора, правени са. много експерименти върху гълъби, кокошки и бозайници. Ако човек падне и се удари зле по главата, той може да падне в несвяст, поради повреда на мозъка. Ако душата е нещо самостоятелно, защо човек веднага изгубва съзнание, защо изгубва тази или онази душевна способност, когато се повреди мозъка? Това не показва ли, че душа самостоятелно, независимо от мозъка, не съществува, и затова трябва да кажем, че душата е функция на мозъка. От това пък не следва ли логически, че човекът щом умре, с разрушението на мозъка и тялото всичко с човека е вече свършено? Когато човек бъде упоен при операция с хлороформ, етер и пр., изгубва съзнание, но пита се сега, защо? Хлороформът или етерът са проникнали в мозъка и са му повлияли. Значи, промените в мозъка са причина за изгубване на съзнанието. Също така при пиянството, защо човек добива ненормално съзнание? Защото спиртът е проникнал до мозъка и му е повлиял“.
към текста >>

Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък.
Защото спиртът е проникнал до мозъка и му е повлиял“. Както казахме и по-горе, окултизмът може да се обори много лесно, щом не е изучен. Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·.
към текста >>

Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение.
Както казахме и по-горе, окултизмът може да се обори много лесно, щом не е изучен. Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се.
към текста >>

Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло.
Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота.
към текста >>

Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото.
Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно. Вярно е, че известни въпроси, с които борави окултизмът, са предмет и на философията, обаче, до разрешението на тези въпроси окултизмът дохожда не чрез философски спекулации, а единствено чрез опит и наблюдение. По тази причина в това отношение окултизмът е по-близък по своите методи до естествените науки, отколкото до философията. Окултизмът и свещените предания (устни и писмени) Друго едно схващане на окултизма е, че той е синтеза на историческите свещени предания, устни и писмени, т. е.
към текста >>

могат да се докажат експериментално.
Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека.
към текста >>

Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека.
могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин. От къде това съвпадение?
към текста >>

Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр.
Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин. От къде това съвпадение? Пример: един немски лекар Юстин Кернер (1786 — 1862), когато бил околийски лекар в гр.
към текста >>

После, чрез опитите на Дюрвил, Де Роша, Блондло, Райхенбах и пр., които не са окултисти, се потвърждават отдавна известните окултни истини за етерно тяло, астрално тяло, ясновидство и пр.
Нещо повече: също така и субектите, с които са правили опити парижките експериментатори Дюрвил, Де Роша и пр., описват по същия начин човешката аура. Колкото повече природните науки напредват, толкоз повече те потвърждават отдавна известни окултни истини. Напр., окултистите винаги са твърдели за съществуването на един континент на местото на сегашния Атлантически океан. Даже Платон, който е бил в свръзка с известни окултни школи, говори много за Атлантида в „Тимей“ и „Критиас“. Но ето сега геологически, биогеографски и етнограф ски изследвания доказват, че действително трябва да е имало такъв континент на местото на сегашния Атлантически океан. После, чрез опитите на Дюрвил, Де Роша, Блондло, Райхенбах и пр., които не са окултисти, се потвърждават отдавна известните окултни истини за етерно тяло, астрално тяло, ясновидство и пр. Ясновидството като плод на развитието Човек се намира в постоянно развитие. Ето защо ние не можем да кажем, че той ще си остане винаги такъв, какъвто е. Неговите пет сетива са плод на дълго, дълго развитие. Човек няма да остане на тая степен на развитие, на която се намира сега. Чрез постепенно развитие на тъй наречените ясновидски органи, той ще добие способността да възприема духовния мир.
към текста >>

Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“.
II, ст. 16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената.
към текста >>

От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там.
Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност. Същото това ще сторим и за невидимия свят. От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира. Дишането спира, сърцето престава да тупти.
към текста >>

Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо?
Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира. Дишането спира, сърцето престава да тупти. Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“. Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло.
към текста >>

Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество.
Дишането спира, сърцето престава да тупти. Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“. Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк.
към текста >>

де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло.
Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“.
към текста >>

В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк.
Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление.
към текста >>

Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма.
В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност.
към текста >>

Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло.
Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си.
към текста >>

Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“?
Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм.
към текста >>

Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“.
към текста >>

Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали.
към текста >>

Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“.
Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия.
към текста >>

е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп.
Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са.
към текста >>

Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения.
Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“.
към текста >>

Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло.
Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние. Тука пак ние намираме едно явление, аналогично на онова, което се констатира в хипноза. Първите състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко. Те са: 1) летаргията, 2) каталепсията и 3) сомнамбулизма.
към текста >>

В първите две фази, физическото тяло става неподвижно и безчувствено.
Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние. Тука пак ние намираме едно явление, аналогично на онова, което се констатира в хипноза. Първите състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко. Те са: 1) летаргията, 2) каталепсията и 3) сомнамбулизма. В първите две фази, физическото тяло става неподвижно и безчувствено. В третата, невидимият човек, вътрешното същество се пробужда. Духът му вижда тогава всичко, което става около него и даже онова, което не виждаше в будно състояние. Същото явление става у умрелите. След като минат през летаргичното и каталептичното състояния, покойниците се пробуждат. Техните психически очи се отварят отначало колебливо; те стават ясновидци.
към текста >>

Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха.
Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение. В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло. Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него.
към текста >>

В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло.
“ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение. В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло. Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед.
към текста >>

Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим.
Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно.
към текста >>

Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“.
Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда.
към текста >>

Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини.
Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват.
към текста >>

Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно.
Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга.
към текста >>

Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал.
Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“.
към текста >>

„Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото).
„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото). Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро.
към текста >>

Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са.
Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“. Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи. Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя.
към текста >>

Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3.
Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи. Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство.
към текста >>

Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр.
Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят.
към текста >>

Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло.
Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло.
към текста >>

Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм.
Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло. Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе.
към текста >>

Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло.
Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло. Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе. Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове.
към текста >>

Тялото му биде донесено в Лион на 5.
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната партия, образувана против нея, зарад императорското благоволение към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец. След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил. В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор.
към текста >>

По-вече от 15000 души са чакали тялото му на петроградската гара.
2) Вж. съобщението на бащата на медиума Д-р Георги Фон Лангсдорф в спиритуалистическия конгрес в Лондон, публикувано в Light от 25 юни 1898 г. 3) Отец Йоан Кронщадтски умря в 1908 г. на 80 годишна възраст. Споменът от церемониите по погребението му още живее в паметта на присъстващите. По-вече от 15000 души са чакали тялото му на петроградската гара. След ковчега му мъже и жени се блъскали в калта с ридания. На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало. 4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г.
към текста >>

На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало.
3) Отец Йоан Кронщадтски умря в 1908 г. на 80 годишна възраст. Споменът от церемониите по погребението му още живее в паметта на присъстващите. По-вече от 15000 души са чакали тялото му на петроградската гара. След ковчега му мъже и жени се блъскали в калта с ридания. На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало. 4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете).
към текста >>

Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло.
С тая книга той е станал толкова известен, че е успял да основе дружеството под название Societe Parisienne des Etudes Psychologiques, членовете на което устроявали всеки петък срещи в дома му с це.л да се съобщават с другия свет и да получават сведения по разни въпроси в свръзка с живота след смъртта. И други подобни дружества са се основали в провинцията, нo всички са изпращали сведенията си в това централно дружество. Всичките тия материали били събрани и издадени от Алан Кардека последователно под заглавията: „Книгата на медиумите“ (1861 год.), „Евангелието, обяснено от духове“ (1864 г.), „Небе и ад“ (1865 г.) и „Битие“ (1867 год.). Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год. внезапно и без болка се поминал, както е седял на стола в кабинета си. Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло. Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос. Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си? Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В. Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло.
към текста >>

Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си?
Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год. внезапно и без болка се поминал, както е седял на стола в кабинета си. Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло. Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос. Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си? Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В. Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло. Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането?
към текста >>

Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло.
Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло. Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос. Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си? Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В. Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло. Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането? О. Очистване и прогресивно подобрение на човечеството. В. Ограничено ли е числото на превъплътяваният, или пък духът се преражда винаги?
към текста >>

Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)?
О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух? О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява.
към текста >>

Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)?
Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух? О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В. Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)? О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна. При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят. Това е катехизмът на прераждането. Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална. Що се отнася до Относителното морално положение на различните светове, Алан Кардек твърди, че докато земята е една от най-малко напредналите сфери в слънчевата система, то Марс стои още по-долу от нашата планета.
към текста >>

Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството.
Нацията, която е била във варварско състояние, е станала цивилизована. Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари? Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора? Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството. Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация?
към текста >>

Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото.
Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора? Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството. Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна?
към текста >>

В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота.
Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян.
към текста >>

Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая.
Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото.
към текста >>

Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот.
Нашите тела тръба да стават с натрупването на годините по-леки, а не по-тежки. Ние искаме сигурност. Ние искаме да съзнаем безкрайния дух във всека клетка. — Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“. Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал.
към текста >>

Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото.
Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание.
към текста >>

искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
— Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас?
към текста >>

Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила.
. . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман.
към текста >>

И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му.
Тогава операторът, след като каза на пациентката, че тя ще заспи в опреде- лен час през нощта, даде й наставление да се „събуди“. Забележете, че пациентът не изгубва съзнанието или паметта си, а знае всичко, което става. В повечето случаи пациентът ще заспи в определения час, и наруши ли се веднъж навика на безсъницата, лечението обикновено се постига. При подходящи субекти това положение на хипноза може чрез повтаряно внушение да се задълбочи до толкоз, че да се изгуби паметта, и пациентът става съвършено анестезиран, така че операции могат да се извършват без болка и без последици от тях. Това съм видел в няколко случая. И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
към текста >>

Също такова сливане на впечатленията става и от бързи последователни еднакви люления на някое еластично тяло.
Може би „радостта“ да се дефинира като едно състояние на духа. Строго взето, няма въобще състояния, а всичко се намира в постоянна промяна Това, което ни се вижда като състояние, е в същност една редица от движения, които често се повтарят едно след друго по същия на чин. Така че и трайната радост е само едно явление. Анализирането на едно състояние е лесно при двигателни явления, които могат да се възприемат сетивно. Ако гледаме едно бързо въртящо се колело от към плоската му страна, няма да се заблудим да мислим, че колелото е една равна еднообразна сива площ, а ще схванем, че впечатлението се добива от бързото движение на осите. Също такова сливане на впечатленията става и от бързи последователни еднакви люления на някое еластично тяло. Като какви явления ще си представим сега психическите състояния? Да се върнем пак към старото школно схващане за „конкретно“ и “абстрактно“. Едно представление напр. трябва да е „абстрактно“, т. е. въобще да не съществува, но само „като съществуващо мислено“.
към текста >>

— То бе живата представа, която възниква в съзнанието на медиума от действието на мозъка по протежение на нервните разклонения и продължава до оная част на тялото, където се получава нужния ефект.
След това той почва да брои и, докато медиумът е под влиянието на ужасния страх, фактически се образува на неговото чело изгоряла буца. Д-р Барадюк Фотографиран в един момент на молитвено съзерцание. Психогоните стоят в кръгъл ореол около главата му. Какво подейства в случая ? Нали не дървената или желязната пръчка, която бе не по-топла от температурата в стаята? — То бе живата представа, която възниква в съзнанието на медиума от действието на мозъка по протежение на нервните разклонения и продължава до оная част на тялото, където се получава нужния ефект. Тогава можем ли да кажем, че мисълта е нещо абстрактно, т. е. като съществуващ спомен, но не действителност? Не, ние трябва съвсем иначе да схванем разликата: със старото понятие „конкретно“ се разбира приблизително това, което ни става познато чрез въздействието на сетивото, напр. една зрителна представа на едно дърво, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т. н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение.
към текста >>

Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва).
при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания. Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото. Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз. Към Теб с Лира аз греблата Ги бия вълните, тези, що ме олюляват, И незнайно в небесата Високо негде там ме осветляват, Слънцата кат създават.
към текста >>

Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента.
Неговото естество е умерено топло и влажно. Цветът му е виолет и индиго. Знакът му е В. В асцендента или в добър аспект към асцендента, или в и . Юпитер е знак на добро здраве и успех в живота. Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както на материалните, тъй и на по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и тялото едро и силно, ако стои в къщата, която представлява тялото, именно асцендента. Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл. Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята.
към текста >>

Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето).
и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека. № 2: Елена Петровна Блаватска, биография от Е. П. 1920 г.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си.
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада.
към текста >>

Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях.
към текста >>

Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
към текста >>

За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло.
Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек. Трябва да кажа, че лекторите не само по този въпрос, но и по другите въпроси не са говорили общи фрази, а конкретно, само че рамките на тази статия не позволяват да излагам подробности. Докторът по медицината Фридрих Хуземан в три лекции говорил на тема: „Въпросите на днешната психиатрия от окултно гледище“. Не само нормалният човек, но и ненормалният, умопобърканият не може да се разбере без помощта на окултизма. За да се изследва същността на умопобъркването и неговите причини, има се нужда от окултно познание.
към текста >>

За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>

Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
към текста >>

Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна.
По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек.
към текста >>

Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност.
Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива. Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа. Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването.
към текста >>

Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени.
Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече!
към текста >>

Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира.
Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса! Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си. Нашата мрачна и замъглена фантазия е вярата в нещастието. Ние страдаме може би от незначително разстройство на някои орган; след един-два деня почваме да очакваме това разстройство.
към текста >>

„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>

Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк.
Това твърдение, обаче, не е безупречно. Всеки психолог и специалист фотограф би направил възражения. Всеки човек има не само свой характер, но и свои собствени кожни секреции (излъчвания). От всеки индивид могат да се отделят характерните му лъчи, които да произведат върху филма съответни химически промени. В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно. Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк. В 38 том на „Journal du Magnetisme“ той между другото се занимава и с въпроса за фотографиране на чувствата. Той повтаря опита с монетата по метода на Дарже и след четвърт час върху желатина на плочата се получават сини; зелени, кафяви, червени и пр. образи . според моменталното чувствено състояние. Може би тук да играе някаква роля електрохимическото действие на азота, който освен качеството да почерня фотографическата плоча (подобно на радиоактивните съединения), притежава и такова, да произвежда пъстро боядисване.
към текста >>

според моменталното чувствено състояние.
В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно. Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк. В 38 том на „Journal du Magnetisme“ той между другото се занимава и с въпроса за фотографиране на чувствата. Той повтаря опита с монетата по метода на Дарже и след четвърт час върху желатина на плочата се получават сини; зелени, кафяви, червени и пр. образи . според моменталното чувствено състояние. Може би тук да играе някаква роля електрохимическото действие на азота, който освен качеството да почерня фотографическата плоча (подобно на радиоактивните съединения), притежава и такова, да произвежда пъстро боядисване. Така, едно азотно съединение на Уран предизвиква почерняване върху чувствителната страна на плочата и оставя същевременно една металическа утайка със зеленикава боя. Ролята на азота в разните прояви на живота е известна. Той е съставна част на всички белтъчни вещества, намира се и в протоплазмата на растителната клетка, както и в сложните тъкани на животните: във фибрина, казеина и албумина. Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения.
към текста >>

По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата.
Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт. За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние.
към текста >>

Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата.
Същото важи и за психографията. Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи механиката на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните). Целият душевен живот, цялото ни схващане за дейността на съзнанието ни добива друга основа и психологическото изследване взема ново направление. Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата. Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро.
към текста >>

Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му.
Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата. Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета.
към текста >>

Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото.
На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна.
към текста >>

Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството.
Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат. Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша. Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството. Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие. Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти. Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична.
към текста >>

И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата.
И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция. И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде. И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите.
към текста >>

И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.
И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
към текста >>

И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота.
към текста >>

И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>

И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта. Днес тя се проля от твоята ръка. Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд! “. . . „Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете.
към текста >>

„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.
Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
към текста >>

„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“.
към текста >>

Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“.
Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е.
към текста >>

Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му.
И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух. Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му. Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие. Второ едно падане на Х. пред самия гроб обръща вниманието на всички присъстващи. Духът на съдбата обсебва мнозина приятели и започва да се мълви от уста в уста, че с това момче ще стане нещо.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спящият вижда тялото си. II.
Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI.
към текста >>

А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1).
Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“.
към текста >>

Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия.
Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
към текста >>

Да почнем от тялото.
Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
към текста >>

На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна.
Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят.
към текста >>

Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение.
към текста >>

Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм.
Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни.
към текста >>

Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло.
А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
към текста >>

Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло.
Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната.
към текста >>

Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
към текста >>

А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа.
Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта.
към текста >>

Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>

Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
към текста >>

Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло.
3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
към текста >>

Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека.
ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
към текста >>

Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле.
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
към текста >>

С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле.
Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта.
към текста >>

Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле.
А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.
към текста >>

Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
към текста >>

Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
към текста >>

Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения.
към текста >>

изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>

Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло.
Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
към текста >>

Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
към текста >>

Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите.
към текста >>

Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
към текста >>

Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
към текста >>

Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек.
към текста >>

Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
към текста >>

Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват.
към текста >>

Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
към текста >>

Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>

Да поговорим накъсо за физическото тяло.
Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
към текста >>

И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата.
Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
към текста >>

Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето.
към текста >>

Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
към текста >>

Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
към текста >>

За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
към текста >>

Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
към текста >>

Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
към текста >>

Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване.
към текста >>

А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>

А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата.
към текста >>

Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
към текста >>

Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми.
към текста >>

Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар.
И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство.
към текста >>

Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме.
Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила.
към текста >>

Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си.
И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
към текста >>

Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция.
А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи.
към текста >>

Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.
Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
към текста >>

от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов.
Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
към текста >>

Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
към текста >>

Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо.
По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети. Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи.
към текста >>

Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло.
Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи. Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло. Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите. Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение.
към текста >>

Често то е най-светло в делото тяло.
Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина.
към текста >>

То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите.
Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди.
към текста >>

Но и другите части на тялото се виждат с бои.
не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север.
към текста >>

Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната.
Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен.
към текста >>

Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна.
И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен.
към текста >>

Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото.
Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително.
към текста >>

Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен.
От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително. Полярен е и кристалът. На единия си край той има червен пламък, а на другия— син.
към текста >>

Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,.
към текста >>

При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при.
После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,. който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр.
към текста >>

Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото.
Ето един такъв случай. В тъмната стая са били сензитивите Мюлер, жена му и г-ца Цинкел. Райхенбах излязъл от тъмната стая, за да вземе нещо. Тъмната стая била заобиколена и от двете си си страни пак с тъмни стаи, тъй че при отварянето на вратата не влизала дневна светлина в средната стая. Райхенбах на връщане за неколко мига бил огрян от слънчевите лъчи. Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото. Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути. Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини.
към текста >>

Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого.
Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од.
към текста >>

Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр.
Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко.
към текста >>

с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло.
Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки.
към текста >>

Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка.
към текста >>

от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост.
към текста >>

Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло.
Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е.
към текста >>

Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената.
от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е. с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата.
към текста >>

Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно?
с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра.
към текста >>

Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло.
Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е.
към текста >>

А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото.
Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви.
към текста >>

Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно.
Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр. Но дървото е по-малко прозрачно от металите. Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни. Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно. Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло. Това било съвсем неочаквано за Райхенбах, и последният се усъмнил. Той решил да провери по следния начин: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр.
към текста >>

За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани.
Сензитивите казват, че вътре кристала като че гори. Те забелязват вътре в него движение на светлина, както при обикновено горене. Вътре в него те забелязват множество светли места, намиращи се във вечно движение. Значи, това което мислеха до сега за инертно и мъртво, е пълно с вътрешно движение. Такива наблюдения са правени с много кристали: планински кристал, берил, гипс, стипца, турмалин и пр. За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани. Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од. Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък.
към текста >>

В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото.
При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна. Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 180 С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра. В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина. Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено.
към текста >>

Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание.
След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя). Този опит бил повторен много пъти и най-сетне се дошло до следното заключение: При простуда на изстиналото място се развива отрицателен од. А тъй като наблюденията показват, че и при други болести се развива отрицателен од, следва общото заключение, че много болести са свързани с надмощие на отрицателния од. При възпаление, сензитивът вижда, как възпаленото място изпуска червен од. Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние. Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание. Самото лекуване с животински магнетизъм показва, че има връзка между жизнените явления и ода. После самият факт, че магнетизаторът след извършените паси се чувства изнемощял, обезсилен поради изхарчване на голямо количество от своя од,показва връзката между ода и човешкото здраве. Райхенбах е наблюдавал, че колкото човек е по-здрав, в разцвета на телесните си сили, толкоз повече у него преобладава положителния од. Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од. Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние.
към текста >>

Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
към текста >>

Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива.
към текста >>

Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя.
Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството. Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя. Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от физическата си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее. Но къде? И как? Под каква форма? — ето към какво са насочени най-новите му изучавания.
към текста >>

Умствено внушение.
Прорицания. Предсказвания. Усещания на сън. Тайнствени , позиви. 5. Волята, действаща без думи без никакво знак и на разстояние. Магнетизъм. Хипнотизъм. Умствено внушение. Самовнушения. 6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване. 7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство. 8.
към текста >>

Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения.
Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и 12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
към текста >>

Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно.
Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е.
към текста >>

През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото.
Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността.
към текста >>

Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>

разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.
към текста >>

Павел говори за материално и духовно тяло.
Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.
към текста >>

Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.
В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
към текста >>

Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата.
Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
към текста >>

Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество.
Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
към текста >>

Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка.
Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
към текста >>

Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня.
Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
към текста >>

Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
към текста >>

Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота.
към текста >>

Мислите са основите на тялото.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно.
към текста >>

През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения.
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
към текста >>

Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта.
Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят!
към текста >>

Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
към текста >>

Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка.
към текста >>

Елементите на тялото вечно се изменят!
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
към текста >>

— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения.
— той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
към текста >>

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно.
към текста >>

Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
към текста >>

Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето.
към текста >>

— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
към текста >>

— — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му.
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа.
към текста >>

Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото.
— Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен.
към текста >>

Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
към текста >>

По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често.
към текста >>

Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат.
към текста >>

Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа.
Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината.
към текста >>

Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия.
— Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне.
към текста >>

е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства.
Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети.
към текста >>

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото.
Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели.
към текста >>

Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“.
Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения. Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“. Този закон дава ключа да се разбере не само терапевтическото действие на внушението, но и причините га появяването на ред болести. Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната.
към текста >>

3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“.
Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“.
към текста >>

За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани.
Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!
към текста >>

Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня.
Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т.
към текста >>

Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта. „Както горе, така и долу“. Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око. Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва. Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива.
към текста >>

— Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.
Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята.
към текста >>

В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция.
Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос. Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса.
към текста >>

Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т.
Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.
към текста >>

Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло.
А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце.
към текста >>

Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът.
Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека. „Както горе, тъй и долу“. Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда.
към текста >>

Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии.
Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество.
към текста >>

Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.
Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие.
към текста >>

Спящият вижда тялото си.
П. Блаватска. 2) В. Карл фон Райхенбах — Одът. Неговите изследвания са публикувани в тази книжка на Всемирна Летопис. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Излъчване. Спящият вижда тялото си. Г-н Г., началник на телеграфо-пощенската станция в гр. Д., ни разпра ви следното: „Това беше през първата половина на ноември 1920 година. Вечерта към 8 часа се разделих от другарите си. Последните отидоха да спят, а аз останах да чета. Отначало четох на масата, а после четох седнал на леглото, облегнат на възглавницата.
към текста >>

Видех и тялото си на кревата.
Изгасих лампата и легнах към 1 часа. По едно време се унесох, писнаха ми ушите, аз се забравих, обаче, усетих, че се повдигам, като че ли някой ме повдига във въздуха. Усетих се във въздуха, и като че ли беше дене, защото всичко виждах в стаята. Видех масата, книгите, които бях оставил на стола (при лягането бях ги оставил на стола), видех шкафа с канцеларските книги, видех дрехата, закачена на стената. Даже погледнах навън и видех снега. Видех и тялото си на кревата. Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън. И имах същите мисли, както при заспиването, продължение на същите мисли. И веднага почувствах страх и се събудих. Помислих си, дали не съм бил с отворени очи. Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи.
към текста >>

Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място).
Като си легнах, сънувах, че съм отишла у мамини. Там видех съседката ни, че сучи свещи. Като я видех, попитах я защо сучи свещи, а тя ми каза: „А влез в другата стая и ще видиш баща си умрял“. Влязох на сън в другата стая и видех, че наистина е умрял и положен на едно място. На сутринта в среда ме извикаха. Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място). И стаята беше тъкмо така наредена, както сънувах. И същата жена, която видях насън е, че сучи свещи, после на сутринта я видях, че сучи свещи в същата стая, в която я бях сънувала. Баща ми бил умрял в 7 часа вечерта“. Явяване на умиращ. В същата телеграфо-пощенска станция, в която служи г.
към текста >>

Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои.
Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там. Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя. Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои. Не на шега се уплаших и избягах, та се завих през глава, и беше ме страх да погледна в стаята. След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“. Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност.
към текста >>

Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>

Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер.
към текста >>

Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
към текста >>

Тяло видимо. (физ.
В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
към текста >>

тяло) 2.
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
към текста >>

тяло) 3.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
към текста >>

Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
към текста >>

Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната.
към текста >>

Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

„Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“.
Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието.
към текста >>

С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност.
При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев.
към текста >>

Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия.
Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа.
към текста >>

Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението.
Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
към текста >>

. „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“.
Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3).
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде.
Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално. То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да облекчим бедствието на страдащото човечество. Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост? Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица?
към текста >>

Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен!
Завиждаха ми! Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа! Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен! Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете! Всичките велики специалисти повикахме отново, но уви! никой не можа да го излекува. То преживя тринадесет години ту със подобрение, ту със влошаване, като запазваше, всред най-жестоките болки, своя постоянен хумор, приятността си, добротата си, чак до веселост — за да не наскърби другите! От четири години то почти не боледуваше, а през последната година то се чувстваше тъй добре, като се считаше излекувано!
към текста >>

толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви.
Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
към текста >>

Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение.
Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване. Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение. То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого. Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“.
към текста >>

За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм.
Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас? Да кажем или да мислим, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем на човечеството, това значи да се шегуваме. Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи. За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм. Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730.
към текста >>

Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
към текста >>

Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти.
Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата.
към текста >>

Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми.
Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
към текста >>

Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша.
Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат.
към текста >>

В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
към текста >>

В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
към текста >>

Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават.
към текста >>

Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото.
Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си. Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
към текста >>

Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване).
Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си. Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние.
към текста >>

Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото.
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл.
към текста >>

Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло.
Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете.
към текста >>

Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>

Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването.
През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават.
към текста >>

И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него.
Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук.
към текста >>

Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции.
към текста >>

Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
към текста >>

Портокаленото трептение къпе цялото тяло.
В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух.
към текста >>

Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата.
Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
към текста >>

Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле.
Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло.
към текста >>

Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените.
Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота. Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените. Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“. Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения.
към текста >>

Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото.
Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения. Нека задържим тия два първи факта, които установяват функциите на поглъщането и изхвърлянето. Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото. Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето.
към текста >>

Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага.
Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11. Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане. Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага. Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките.
към текста >>

Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините!
Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините! В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили. Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи.
към текста >>

Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
към текста >>

Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа.
Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения.
към текста >>

Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото!
Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата.
към текста >>

ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас!
към текста >>

Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото.
Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв .
към текста >>

Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи!
към текста >>

Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа.
Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите!
към текста >>

Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото.
Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна.
към текста >>

За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>

Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма.
Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре.
към текста >>

Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата.
Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив! “ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем освободени от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си.
към текста >>

Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила.
Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
към текста >>

Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло!
Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове.
към текста >>

Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това.
Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш. Борби и грешки Вътрешните борби са обикновено явление в душевния живот. Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това. В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога.
към текста >>

Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
към текста >>

Кажете ми от какво страда и какво е умственото му състояние.
Споменат за миналото е тогава безполезен и прави по-малко заслужило търпението в пожертването. Пишете ми повече подробности за Вашия болен — не е ли изпитал голям страх? Няма ли някои тайни и самотни навици? Това е необходимо да се знае. Ако в неговия случай има само едно флуидично омагьосване, сигурен съм, че ще го излекувам. Кажете ми от какво страда и какво е умственото му състояние. Има ли някаква религия и как я разбира? Обича ли или се бои от лицата от другия пол? Има ли видения на съня или другояче, и пр. Препоръчвам Ви да четете Сефер Йецира, която ще намерите в сбирката на Писториуса. Тя е първата от всичките свещени книги на окултната Философия. 6.
към текста >>

Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма.
към текста >>

Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята.
Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника.
към текста >>

Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е.
Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
към текста >>

По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши.
към текста >>

Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно.
нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис.
Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също.
към текста >>

Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>

Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност.
към текста >>

Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение.
Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км.
към текста >>

По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“.
Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря.
към текста >>

При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
към текста >>

Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса.
към текста >>

Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение.
Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване.
към текста >>

Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване. Такива тела са атомите на електричеството, електроните, които се изхвърлят като тъй нар. катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек.
към текста >>

За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина).
Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери? Не! Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек.
към текста >>

По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9.
към текста >>

то един килограм от кое да е тяло, напр.
Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
към текста >>

______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори.
Така, различните движения на растенията се обясняват с обшия закон, а именно, че преките възбуждания предизвикват свиване, а непреките — разширение. При туй показах извънредната прилича на физиологическите реакции на растенията и животните. Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков. ______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията.
към текста >>

В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество.
При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение.
към текста >>

Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ).
към текста >>

Тук става едно пречистване, не толкова върху умственото и астрално полета, колкото на физическото поле, и тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба, — съпротива в най- силна форма.
Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ). Тук става едно пречистване, не толкова върху умственото и астрално полета, колкото на физическото поле, и тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба, — съпротива в най- силна форма. Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ).
към текста >>

При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано.
Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или . Отчасти благозвучни и неблагозвучни са и (II) на и със , или . Същият аспект със във проявата си, изцяло зависи от нравственото становище на родения. Неблагозвучни са и (II) на , и със , и . За може да се каже същото, което се каза по-горе за .
към текста >>

Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу.
Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище. Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече. Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат. Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия.
към текста >>

Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
към текста >>

Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото.
За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
към текста >>

В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали.
Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава.
към текста >>

така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год.
към текста >>

„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота.
Прочутият французки физиолог Рише е изпратил до конгреса един адрес, горещо аплодиран, с който е поканил конгресистите да оставят на други теоретическите разсъждения и да се спрат главно върху фактите на техните изследвания. „Трябва, както е казал великият Пастьор, да се измита всяка заран лабораторията, за да се изхвърлят от нея праха и теориите“. В това лежи и шанса да се приеме и метапсихията, както химията и ботаниката, в кадъра на изучаваните истини. Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
към текста >>

Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
към текста >>

На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“.
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен. На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“. Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма.
към текста >>

Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
към текста >>

Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта.
Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки.
към текста >>

За нещастие, има голяма опасност, тия лица, които изпитват такива явления, да усилят предполагаемите си ясновидски и яснослушателски сили и по този начин да направят умственото си състояние по-сериозно.
Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът. И лудият, който страда от халюцинации, може също да настоява, че вижда гледки и чува звукове, недостъпни за другите хора. Психолозите не се съмняват, че в много случаи предполагаемите ясновидени и ясночувани явления, са само симптоми на умствена болест. За нещастие, има голяма опасност, тия лица, които изпитват такива явления, да усилят предполагаемите си ясновидски и яснослушателски сили и по този начин да направят умственото си състояние по-сериозно. Но от друга страна, има много случаи на тъй наречени халюцинации, които са отбелязани и са верни, т. е. изразявали са истината, а следователно, са истински видения. Формата на тези видения може-би е била субективна, т. е. такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек.
към текста >>

Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк.
Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев. от английското списание „The Occult Review“ 1) W. R. Inge. Christian Mysticism, стр. 5. 2) Вж.
към текста >>

Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец.
Модерните изследвани съобщават твърде интересни наблюдения и изследвания със сидеровото махало, които, ако се потвърдят чрез многократни повторения, ще бъдат от голямо теоретично и практично значение. За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см.
към текста >>

Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н.
За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
към текста >>

Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм.
Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя.
към текста >>

Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя. Каленберг препоръчва вторият начин. Обектът за изследване — портрет, ръкопис, метал и пр., трябва няколко дена преди изследването да не бъде допиран от чужда ръка.
към текста >>

Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото.
Когато покрай кръговете у мъжки индивиди се явят и елипси, това показва женственост, resp. слабост към другия пол ; кръгове, покрай елипсите у женени индивиди показват мъжественост, resp. слабост към другия пол. Над млади обекти движенията са много на брой и енергични, над стари — малко и слаби. Над болни хора или фотографии на такива махалото прави разбъркани движения. Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото. Каленберг съобщава и за изследванията на сестра Юлия Книзе, която приложила махалото за узнаване състоянието и пола на зародиша в организма на майката, или в яйцето у птиците. Тя установила следните положения, които ще споменем без коментарии: Неподвижност на махалото = яйце без зародиш. Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце. Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш.
към текста >>

Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3.
Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото. 4. По-ясно се вижда това явление, ако се направи същия опит с два подковообразни магнита. Последните се поставят така щото северните им полюси (N) да са един до друг, и махалото се държи между тях — получава се права линия.
към текста >>

Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?
„И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79.
към текста >>

Понякога то действа моментално. 77.
Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди?
към текста >>

В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно.
В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно. Превела: Г-ца Е. Р-ва. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрономическите елементи (Продължение от кн. 6 — 7 и край) От Oskar Ganser Таблица №2. Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица. В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно. Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение.
към текста >>

Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Притви = жълт цвят; Юпитер. Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
към текста >>

Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край.
към текста >>

Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата.
Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път.
към текста >>

в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш.
Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
към текста >>

Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ .
С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си.
към текста >>

Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина.
.“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си. Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
към текста >>

наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени?
Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред.
към текста >>

Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват.
Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени.
към текста >>

Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите?
в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа.
към текста >>

“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло?
Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени? Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си.
към текста >>

Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа.
Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди.
към текста >>

Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си.
“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.
към текста >>

Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба.
Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея.
към текста >>

Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.
Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея. Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни.
към текста >>

Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес.
Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни. Мозъкът е, без никакво съмнение, орган на мисълта и никой не би отрекъл това. Но, противно на онова, което някога са приемали, целността на мозъка не е необходима нито за мисълта, нито за живота. Към примерите, извлечени от болестите за паметта, които току-що споменахме, ние бихме могли да прибавим и други, които ще ни доведат до същите заключения. Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес. През месец юли 1914 г. Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша. Очистили я, дренирали и затворили черепа, и болната оздравяла. На 24 март 1917 г. в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка.
към текста >>

Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът?
По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може. Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка. Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък. Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът? Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр.
към текста >>

Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие.
Французкият астроном и психист Камил Фламарион, по случай 80-годишнипата от рождението му. Наскоро е излязъл и третият том от капиталното му съчинение: Смъртта и нейната тайнственост. Чувствителността и жизненият принцип са останали и сега толкова тайнствени, колкото са били и през миналите векове, въпреки най-новите открития върху чисто физикохимическия произход на мускулните движения. Не може да не се признае във всякого от нас, на страна от или над физиологическите явления, един активен, самоуправляващ се интелектуален принцип, без който нищо не може да се обясни, но с който всичко се разбира. Медицината би имала голям интерес да държи сметка за тия съображения, като действа не само върху физическия организъм, но също и върху интелектуалния динамизъм. Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини. Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички.
към текста >>

Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него.
Медицината би имала голям интерес да държи сметка за тия съображения, като действа не само върху физическия организъм, но също и върху интелектуалния динамизъм. Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини. Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
към текста >>

Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята.
Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос.
към текста >>

И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.
Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение?
към текста >>

При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност.
към текста >>

Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета?
към текста >>

Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото.
Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта? Какво е душата? Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото. Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение.
към текста >>

Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят.
Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи.
към текста >>

Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му.
Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.
към текста >>

Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен.
Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
към текста >>

Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло.
Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
към текста >>

Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом.
Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение.
към текста >>

Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.
Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание.
към текста >>

Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс.
към текста >>

По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване.
към текста >>

Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
към текста >>

Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра.
към текста >>

Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата.
Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление.
към текста >>

Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му.
Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието.
към текста >>

Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието.
Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг.
към текста >>

Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия.
Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество.
към текста >>

Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид.
При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн.
към текста >>

Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло.
Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища.
към текста >>

Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло?
Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло? Тогава ще познаем, че SRP е само граничен случай от един по-общ принцип, чрез който проблемът за пространството и времето бива поставен в съотношение към проблема за притеглянето, и с това бива разрешена най-голямата загадка на естествознанието. Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи. ARP обаче изисква еднозначността на всички произволно движещи се системи. По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това?
към текста >>

Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е.
Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците. Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
към текста >>

Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта.
Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“.
към текста >>

Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме?
Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно.
към текста >>

Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода.
към текста >>

От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>

Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях.
Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
към текста >>

Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова тяло жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен на това изкривяване.
Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно отношенията в размерите на времепространството му биват придавани от масите. Тази структура, обаче, не е нито евклидова, нито пък навред е същата. Нещо повече, тя се мени от мирова точка към мирова точка, наспоред разпределението и движението на масите. С други думи: триизмерното пространство има една променяща се от място към място кривина, а с това и геометрията, с която ще си служим, се мени от място в място, а в дадено място в зависимост от времето. Във връзка с това е и обстоятелството, че вида на движещите се в пространството тела бива повлиян от извитостите на пространството. Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова тяло жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен на това изкривяване. За него това, което той означава като една права пръчка, си остава винаги право, докато на един далечен наблюдател тази пръчка на различни места му се явява различно извита. Също така бива повлиян и вървежът на часовниците. В области с различна кривина те вървят с нееднаква скорост. Така че една разумна дефиниция за времена и дължини посредством часовници и мащаби въобще се явява невъзможна. Отмерени величини на времето и пространството, като координати, се явяват вече непригодни.
към текста >>

Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“.
Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин. Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е.
към текста >>

Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло.
Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н.
към текста >>

Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък.
Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание. Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т.
към текста >>

Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.
Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете.
към текста >>

Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове.
Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр.
към текста >>

Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата.
Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното. Дванадесетте домове като различни полета на действие за Аза. Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака. Всяка къща застъпва определено поле на дейност, чрез което азът се стреми да придобие своя опит, и това поле на дейност седи в най-тясна връзка със знака, който къщата представя. Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност. Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието.
към текста >>

На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV).
към текста >>

I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си.
И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV). Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи. Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини! За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно: A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек. I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си. IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене. B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели.
към текста >>

IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D. IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване (). След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища.
След тези къси разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет.
към текста >>

А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт.
към текста >>

Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2). Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>

Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички.
към текста >>

От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло.
Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството.
към текста >>

А всичките образуват тялото на човечеството.
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал!
към текста >>

Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност.
Днес между изток и запад има голяма пропаст. Западните народи трябва да се споразумеят с източните. Тая пропаст трябва да изчезне. Споразумението между изток и запад е необходимо. От това зависи хода на събитията в близкото време. Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност. Доверието на азиатските народи не може да се спечели на икономическа почва. Затова всемирни стопански и политически конференции няма да помогнат. Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и западните народи. Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр.
към текста >>

Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло.
Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен. Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло. На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“. Жената на Ибсен изучвала окултизма. Разни скандинавци засвидетелствали пред този редактор, че Ибсен често казвал: „Ако знаех по-рано окултните истини, някои работи в моите произведения щяха да бъдат други“.
към текста >>

На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Числото на болните, желаещи да постъпят в тая клиника, е толкоз голямо, че задоволяването на всички ще стане възможно едвам след като се приготви цялото здание за целта. Новото окултно-медицинско движение има вече голям успех и „позитивни терапевтични резултати“, както казва един автор. Клинико-терапевтическия институт в Щутгарт е уредил медицинска седмица от 22.
към текста >>

Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло.
Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г.
към текста >>

Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си.
до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е.
към текста >>

Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене.
август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос.
към текста >>

Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е.
Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни.
към текста >>

Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена.
На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея.
към текста >>

В човешкото тяло лежат всички тайни на битието.
родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“.
към текста >>

Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш.
За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“. На друго място Д-р Щайнер казва: „Художникът продължава делото на природата. Той твори, както твори природата“. Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност.
към текста >>

И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения.
Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност. Според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени. Евритмичното изкуство пояснява тези думи на Гьоте“. Зад всека гласна и съгласна се крият известни сили. Всека гласна и съгласна предизвиква особено настроение, което има връзка и с даден цвят. И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения. Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата.
към текста >>

Когато духът ми почне да витае отгоре, тялото ми ще остане като свидетел на жалкия ми живот.
Сбогом, сбогом! „Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом! „Сбогом на всички, които обичам! Когато духът ми почне да витае отгоре, тялото ми ще остане като свидетел на жалкия ми живот. Сбогом, сбогом! „Не тъжете, за дето си отивам на покой. Сбогом на всички, които любех! Скоро ще бъдем всички събрани в онова място, дето няма скръб и мъки! Сбогом, сбогом!
към текста >>

Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот.
В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр. 335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр. 68), който пише: „Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки.
към текста >>

Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили.
Ако проучим историята на чародейството и на модерния спиритизъм, ние намираме там да се говори за случаи, при които някои „духове“ или „видения са пипвали някои предмети и са оставяли по тях черни следи от своите пръсти. Огнените елементали могат понякога да причинят вулканически изригвания — теория, която не изключва добре известния факт, че такива неща могат да бъдат обяснени и с физически и химически причини, защото тия явления, за да станат, изискват известни условия. Сготвянето на ястието може да се обясни с действието на огъня върху огнището, но и присъствието на готвача не бива да се игнорира, когато се изследва предмета. Саламандрите живеят в елемента, огън и там те се чувстват отлично. Те могат да възприемат най-разнообразни форми. Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
към текста >>

Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло.
Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата.
към текста >>

Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия.
От тогава той деятелно заработи и можа да открие съществуването на жизнените лъчи, наречени от него със скромното име лъчи V. Но не ще се мине много време и тия лъчи ще се нарекат Лъчи Дарже. Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях. Той е сполучил да добие стотини флуидични фотографии, като е магнетизирал плаки било на сухо, било в откривателната баня, с контакт и без контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.
към текста >>

За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение.
Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа.
към текста >>

Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр.
към текста >>

— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята.
Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ.
към текста >>

Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло.
В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже.
към текста >>

Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло.
Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
към текста >>

Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня.
Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня.
към текста >>

Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня.
към текста >>

Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба).
към текста >>

Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло.
Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
към текста >>

Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго.
Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
към текста >>

Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
към текста >>

Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло.
Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня.
към текста >>

През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание.
към текста >>

Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
към текста >>

Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.
Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
към текста >>

Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото.
Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания.
към текста >>

Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
към текста >>

Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.
към текста >>

Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка.
към текста >>

Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента.
_______________________________________ 1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници. 2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
към текста >>

Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат.
2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство.
към текста >>

Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си.
I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати.
към текста >>

Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни.
към текста >>

При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора.
към текста >>

Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето.
Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда.
към текста >>

Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния.
В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
към текста >>

Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми.
Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента.
към текста >>

Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение.
към текста >>

Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.
Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух.
към текста >>

По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му.
От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух. Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна.
към текста >>

Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават.
Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
към текста >>

Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата.
Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка.
към текста >>

За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате. Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен.
към текста >>

Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите.
Това трябва да стане, ако не сте ясновидец и не бихте могли самоволно да виждате космическите цветове. С тая практика, вие ще се научите да отличавате цвета или трептението на едно лице толкова лесно, че ще ви бъде ясно неговото физическо проявление. Девето: молете се на Бога па прояви силата си. Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви. Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите. Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си. Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“. Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен.
към текста >>

Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му.
Помнете, че всяка изпратена многократно мисъл достига всякога целта си. Дали ще бъде тя възприета или не, то е друг въпрос. Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови.
към текста >>

После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“.
Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат.
към текста >>

вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“.
Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя.
към текста >>

Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея“.
към текста >>

Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно.
Причината на това е очевидна. Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука. Алхимията може грубо да се определи като учение, според което всичката материя в вселената може да се сведе към един основен елемент, а вследствие на това, никоя особена форма на материята не остава неизменна. От тук следва теорията за превръщането на субстанциите, сир. обръщането на желязото в злато и т. н. Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно. Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия. Тук би могло да бъде уместно да проследим най-новото развитие на атомичната теория. Според теорията на Исак Нютон, атомът е бил смятан като една мъничка частичка от един даден елемент, тъй малка, че не може по-нататък да се дели, и тъй твърда, че не може да се чупи и разрушава (Coodeve’s Manual of Mechanics). Понеже съществуват много различни елементи, трябва да има и съответно разнообразие от атоми, и ето защо, според тази теория, не би могло да има една, обща на всички елементи, субстанция. Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на покойния Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа.
към текста >>

Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход.
Томсъновата теория за електроните сочи също на стабилността на атома против всяко опитване да се промени неговата природа. Във всеки случай науката взима в внимание само физически фактори: всеки друг фактор се намира извън сферата на учените хора. Дотук ние се постарахме да се държим в съчувствие към оная класа учени, които се отвращават от твърдения, не почиващи на най-здравия авторитет. Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход. Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация.
към текста >>

От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото.
Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход. Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация. Ето защо ние се чувстваме оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения. Твърде често спекулацията става предтеча на едно действително откритие Ясно е, че ако атомът се състои от една субстанция, която се намира в движение — а модерната наука потвърждава това нещо — туй се дължи на два принципа, а именно, материята и енергията, а силните молекулярни комбинации, които стават, когато две или повече химически вещества от различно естество бъдат поставени едно до друго, сочат на факта, че атомите имат способност за спонтанна (самопроизволна) работа или, с други думи, те притежават потенциална енергия. Извънредната издръжливост на някои химически вещества, когато бъдат доведени в контакт едно с друго, е подсказвало често мисълта за едно съзнателно или своеволно усилие от страна на индивидуалните атоми, или за съществуването на един трети принцип в тяхното устройство, именно умът.
към текста >>

Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули на тялото си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък.
Той не е само орган на ума и посредник за предаване на мисли, но дава импулс (потик, побуждение) на мускулите, който ги прави способни за работа. Тук умът и енергията са тъй тясно свързани помежду си, че почти невъзможно е да се различат един от други. Какво е онова нещо, което тече от мозъка в мускула, и което дава на мускула потик да се движи? Е ли то мисловно послание или пък ток от енергия? Така, в тоя случай умът и енергията като че ли са едно и също нещо. Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули на тялото си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък. Тук имаме един случай, дето мозъкът работи, истински работи и иждивява енергия, макар и да не се проявява видимо движение, но — както ще засвидетелства физиологът — мозъчна тъкан е била изхабена и храна е била извлачена от кръвта да замести тая тъкан. Ала, очевидно, умът е преобладаващият фактор, тъй като без мислене това явление е невъзможно. Право ли е, тогава, да се казва, че умът е едно свойство на материята, съществуването на което зависи от материята, когато в действителност умът е господар, а материята — роб? Вярно е, че, доколкото можем да ги възприемаме, умът, енергията и материята са неразделни едно от друго; но все пак, понеже умът е, явно, преобладаващият, управляващ и контролиращ принцип, основателно е да се претендира, че той е съществувал преди материята, а сега съществува в материята чрез инволюция, отколкото обратното. По-нататъшни разсъждения за човешкия организъм ще потвърдят тази идея.
към текста >>

И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички.
Факт, добре познат на електрици и физици, е, че динамото не произвежда електричество, но че електричеството се намира навсякъде и функцията на динамото е да го концентрира и да го насочва в изискваните канали. По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно на една префинена, крайно тънка форма на енергията, и че мозъкът действа подобно на едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата на умствени токове или мисли. А сигурно, умът е съществувал, преди да се яви в формата на човешки ум. За пример, най-способният учен човек не е могъл да създаде най-скромната форма растителен живот, да не говорим никак за животинския живот, а все пак както животинският, тъй и растителният живот са съществували преди човека. Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него?
към текста >>

Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
към текста >>

Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него?
И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
към текста >>

Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
към текста >>

Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек?
към текста >>

Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
към текста >>

Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло?
Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години.
към текста >>

Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години.
Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано.
към текста >>

Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот.
към текста >>

Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен.
към текста >>

Тялото не е едно и също през всеки две години.
Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага?
към текста >>

Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага?
Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага? Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина.
към текста >>

Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума.
Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага? Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри.
към текста >>

При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя.
Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него.
към текста >>

Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него?
Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
към текста >>

Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него?
Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност.
към текста >>

Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него.
При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес.
към текста >>

Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото.
Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно.
към текста >>

И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума.
към текста >>

От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума.
И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума.
към текста >>

Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи.
Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава?
към текста >>

Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото.
Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото?
към текста >>

Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото?
Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32).
към текста >>

Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото.
Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум.
към текста >>

Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него.
Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл.
към текста >>

До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него.
И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други.
към текста >>

Ние изказахме също твърдението, че умът- господар, човешкият ум, утвърдява своята власт върху подчинения ум на атома, за да докара атомични промени в човешкото тяло.
Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други. Ние изказахме също твърдението, че умът- господар, човешкият ум, утвърдява своята власт върху подчинения ум на атома, за да докара атомични промени в човешкото тяло. По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен.
към текста >>

Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал.
към текста >>

Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот.
Д-р Юстинус Кернер. Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15. февруари 1622 г. г-жа Хауфе, когато бе у дома си, е имала един необикновен сън. Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот. Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение.
към текста >>

Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й.
Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15. февруари 1622 г. г-жа Хауфе, когато бе у дома си, е имала един необикновен сън. Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот. Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение. Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло!
към текста >>

Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло!
Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение. Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло! Ето че съвсем се изцерих! “ Между туй, в оня момент тя не била бодна. Мъжът й като чул да говори така в съня си, събудил я. На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала. Понеже аз бях повикан да я наблюдавам само през последните две години от тоя период, аз мога да дам за предшестващото й положение само повърхностни описания, каквито именно можах да получа от устата на самата г-жа Хауфе, от мъжа й и от близките й.
към текста >>

Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й тяло с дълги и бързи светли следи.
Тогава Хауфе толкова много се огорчи, че стана студена и безстрастна като труп. Доста дълго време дишането й не се усещаше, докато най-после се чу едно хъркане в гърдите й. Прибягнаха бърже към бани и други лечебни средства и тя дойде на себе си, но само за да страда пак. Изглеждаше, че живее постоянно като на сън. Един път, в продължение на цели три дни, тя говореше само в стихове. Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й тяло с дълги и бързи светли следи. Най-сетне, през други три дни струваше й се, че пада вода, капка по капка, върху главата й — тогава тя видя собствения си образ облечена в бяло и седнала на една скамейка, когато самата тя лежеше простряна на леглото си. Тя съзерцаваше известно време това видение и искаше да извика, но не можа. Най-после чуха я и, щом влезе мъжът й, видението изчезна. По това време нейната проницателна способност бе станала толкова тънка, че чуваше и усещаше всичко, което идваше от далечно разстояние. Тя бе станала толкова чувствителна към магнетическите влияния, че даже гвоздеите в стените я дразнеха и се принуждаваха да ги изваждат.
към текста >>

Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща.
Така, тя видя веднъж в една чаша с вода, турена пред нея на масата, лицето на един човек, който влезе в стаята след половин час. По същия начин тя видя една каруца насочена към Е . . ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение. Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща. Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа. На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й. Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род.
към текста >>

На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й.
. ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение. Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща. Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа. На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й. Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *).
към текста >>

Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения.
Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия.
към текста >>

Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни.
Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия. И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва).
към текста >>

И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва).
Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия. И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва). _________________________________________ * Из „Conferences sur i'Evangile 111. (La vie publique de N. S'. I. C.“). Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от год. II, кн. 8—9).
към текста >>

„Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно.
До като казвах това, един приятел, който бе съвършено трезвен, ме улови за ръката и се опита да ме извлече от мястото, в което се намирах, „Не виждаш ли, каза той, че тия войници стрелят на нишан? Аз забелязах, че един от тях точно сега внимателно се прицелва на твоята чалма и виж, че той сега отново си пълни пушката“. Изглежда, че моята зла съдба ме непрестанно следва. Като видях закрилника си, аз се сборичках с него, повтаряйки: „Аз не съм нещастник, за какъвто ме смяташ, аз не съм Мурад Нещастникът“. Той се откъсна от мене и избяга от грозящата и него опасност, а след неколко секунди аз паднах безчувствен на пясъка. „Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно. Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила заповед да тръгне в поход. След неколко часа целият лагер бе на крак. Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали.
към текста >>

От тялото тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от год. II, кн. 8-- 9). Значение на 12-те къщи в хороскопа Тук искаме да определим по възможност по-обстойно, какво застъпва всяка къща (дом) в хороскопа. 1 - вата къща дава: външния изглед и характера, изобщо взето. От тялото тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние. Изобщо: личността и борбата за съществувание, следователно — действията на родения. 2 - ра къща означава финансовите отношения, движимия имот, покоя и свободата. Тя има влияние върху нашите чувства и емоции. 3 - та къща — братя и сестри, роднини, съседи, възпитанието, къси пътешествия, наука, съчинения, писма, способност. Има силно отношение към интелекта и нервната система.
към текста >>

6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото.
Окръжаващите ни в края на нашия живот. Недвижим имот Означава тоже бащата и нашето отношение към него. Окултна къща, която стои в връзка с физическата смърт и живот. 5 - та къща има връзка с удоволствията, любов, радости, спекулации, игра, деца. Тя е срещуположна на 11 та къща и, тъй да се рече, е изпълнение на същата (надежди и желания). 6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото. Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло.
към текста >>

Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло.
6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото. Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло. Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения.
към текста >>

Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения.
Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения. 2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения. 3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници.
към текста >>

на 10° над изгряващия градус, упражнява въздействие в асцендента и влияе, следователно, на тялото и темперамента.
Границите за връх (на къща) с късо изгряващ знак (за Германия и всички страни с северна ширина) са 5°, а за връх с бавно изгряващ знак са 8°. За страни с южна ширина това е обратно, понеже късо изгряващите знаци са бавно изгряващи там и обратно. Следователно, една планета, която се намира напр. на 5° или 7° от върха на 6-та къща (в зависимост от знака на върха) ще бъде разглеждана като стояща в 6-та къща по отношение нейното влияние. За асцендента може най малко 12° да се вземе, следователно, планета, която се намира в 12-та къща и е напр. на 10° над изгряващия градус, упражнява въздействие в асцендента и влияе, следователно, на тялото и темперамента. Колкото по-близо до върха, толкова по-силно е въздействието, което една планета упражнява в съответната къща. Планетите Върху или до върха на главните (ъглови) къщи указват най- силно влияние — през целия живот. (Следва). Хороскопите на г. г. Р. Поанкаре и Ф.
към текста >>

При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка.
В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ?
към текста >>

Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло.
Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
към текста >>

Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2).
И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си.
към текста >>

В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми.
Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости.
към текста >>

Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
към текста >>

Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството.
към текста >>

Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения?
Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове.
към текста >>

Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя.
Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята. То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди. Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя. Според теолозите, има само едно небе, но според окултистите, има няколко небеса. (Следва краят). _____________________________________________ 1) Вж. статии и съобщения на факти за прераждането в Всемирна Летопис год. I, кн.
към текста >>

Аз моментално почувствах, че на баща ми е станало твърде зле и може-би той е вече в агония.
Баща ми Васил Тодоров боледуваше от дълго време от буца в стомаха, но през изтеклото лято болестта му се усили и той много настояваше да бъде опериран. Лекарите, обаче, бяха на мнение, че операцията няма да му помогне, защото болестта му бе много напреднала. При все това, баща ми настоя да го занесем от Красно село (край София), дето живеем, в Александровската болница. Това стана през миналия месец септември т. г. На 20 същи, ние, децата, като вечеряхме в дома си в Красно- село, стъклото на лампата, стояща над масата ни, изведнъж се пръсна, без никаква причина. Аз моментално почувствах, че на баща ми е станало твърде зле и може-би той е вече в агония. Поисках да отида в болницата, но понеже бе 10 часа вечерта, това не можеше да стане: поради военното положение и полицейския час, никакво движение по шосето Княжево — София не бе позволено. Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него. Точно в 12 часа, на полунощ, кандилото, което гореше пред иконата в къщи, внезапно и бърже угасна, като от духване, макар и да имаше достатъчно зехтин в него- Този знак вече ясно ни показа, че в същия момент и земният живот на милия ни татко угасна. . . И наистина, на заранта, като отидохме в болницата, намерихме го вече починал.
към текста >>

на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
други, той бе от своя страна учител на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали. Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло. Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г.
към текста >>

След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах).
И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция.
към текста >>

Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща.
Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение.
Той е реалист. Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа.
към текста >>

Не съществува и душа, независима от тялото.
Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува. Не съществува и душа, независима от тялото. Истинският окултист е най-трезвеният човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател, но в особен смисъл на думата. Той е мечтател в такъв смисъл на думата, че работи за новата култура, но не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично сливане на тези две течения.
към текста >>

безсилни да отидат по-нататък и да изследват конкретно това духовно, което се намира зад физичното тяло на детето.
Не по-малко грешат спрямо детето и така наречените педагози от групата на абстрактните идеалисти или спиритуалисти. Окултизмът е съвсем далеч и от тяхната група. И те се намират в пълно невежество спрямо детската природа, както и материалистите. Те наистина признават, че душата и духът не могат да се сведат към материални процеси, те признават че в детето има нещо самостоятелно духовно, което не може да се обясни чрез физични процеси, обаче, там и спира техният спиритуализъм. Те са. безсилни да отидат по-нататък и да изследват конкретно това духовно, което се намира зад физичното тяло на детето. В художествено-педагогическата седмица в Щутгарт през март т. г. Д-р Щайнер е казал, че не е достатъчно да говорим за духа, за душата на детето: защото ние можем да говорим за тях и пак да вървим по старите пътища, ако не изследваме конкретно и непосредствено човешката душа и дух. В в. „Антропософия“, год. II, брой 33, от 15. II.
към текста >>

Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа.
към текста >>

Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло.
Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика?
към текста >>

Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето.
Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед.
към текста >>

Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти.
Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед. Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието.
към текста >>

Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество.
Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни. И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето. Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми. Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество. Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание?
към текста >>

Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник на човешкото тяло.
Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид. След като свършил с отличие средното си образование, изучил медицината и е постъпил като лекар в известната парижка болница La Charite, под дирекцията на знаменития Д-р Люийз. Още тогава той се предал, с усърдието на новопокръстен, на изучаване тайните на нервните ненормалности и постигнал излекувания с помощта на магнетизма и хипнотизма. По онова време, както повечето лекари, така и той е вярвал само в материята. За него, тя е била начало и край на всичко. Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник на човешкото тяло. Бъдещият горещ спиритуалист смятал още, че животът е само една вечна промяна на материята или на молекулярните състояния. Клетката е била принципа на всичко живо и на всичко, което мисли. „Pulvis es, - „прах си и ще се върнеш в праха“, си казвал Папюс, и написал първото си съчинение Хипотезите (1884 г.). Но ако умът му, воден тогава само от материалистичната вяра, имал своите капризи, неговото съзнание му викало: „Внимавай, ти се мамиш, правиш погрешки! “ И Папюс се задълбочавал в мислите си.
към текста >>

До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи.
От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок.
към текста >>

Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>

Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък.
Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории. Чакайки, ние можем да се опитаме да започнем отначало. Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък. Ако това се докаже2), послесмъртният живот и всички явления на подсъзнанието ще станат почти естествени и във всеки случай много по-лесно обясними. III. Голямото възражение, което материалистите винаги са правили на спиритуалистите и което още поддържат не по малко разпалено днес, се резюмира така: няма мисъл без мозък. Душата или духът е една секреция на мозъчната маса; щом мозъкът стане мъртъв, мисълта се спира и нищо не остава. На това важно възражение, на тази неопровержима наглед констатация, —защото ежедневната опитност на смъртта я подкрепя непрестанно, — до сега не е противопоставен нито един истински сериозен аргумент: всички са бивали тъй страшно разбивани, че не се решават вече да й се противопоставят. Но от неколко години насам, изследванията на нашите метапсихици, от които още не са направени всички изводи, дадоха най-после, ако не решителни доказателства, каквито може-би няма никога да се намерят, най-малко поне начални аргументи, които позволяват да се борим успешно с материалистите не в облаците на религията и метафизиката, но върху собствения им терен, дето царува богинята, някога твърде много почитана, на експерименталния метод.
към текста >>

Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло.
Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник. На ония, които интересува този въпрос, препоръчвам специалните съчинения, а особено научният труд на д-р Geley: „De l‘Inconscient au Consient“4). Най-после, това възражение на материалистите е преди всичко един софизъм, който беше много добре опроверган от д-р Carl du Prel. Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли. Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло.
към текста >>

— Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло.
Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло. Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка. По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни. Даже нещо по-вече: постигнало се да се събудят в паметта спомените от предишното им съществувание.
към текста >>

Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII.
То надвишава, прочее, извънредно много във времето нашето малко съзнателно „аз“, което живее само върху малкото местенце на сегашното. То го превишава също тъй ужасно много и в пространството. През океани и планини, преминавайки в една секунда стотици километра, то ни известява за смъртта, която е постигнала или нещастието, което заплашва един от роднините ни на другия край на света. Върху тоя въпрос не може вече да има никакво съмнение: хиляди проверени факти ни освобождават от нуждата да доказваме случаите за предсказанието на бъдещето. Този неизвестен странник е може- би гигант, на който ние днес даже големината не можем определи, но да констатираме съществуването му е все едно да припомним не една нова личност, а по-скоро една забравена личност през време отпадъка на нашите положителни науки. Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII. Да оставим за минута на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т. н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“.
към текста >>

Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“.
Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“. Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания.
към текста >>

След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата на тия вълни варира според чувствата, състоянието на душата или здравето на тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна на тялото и жълточервени от лявата страна.
Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания. След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата на тия вълни варира според чувствата, състоянието на душата или здравето на тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна на тялото и жълточервени от лявата страна. Той констатира още, че подобни потоци излъчват не само хората, животните и растенията, но даже и минералите. Той сполучил да фотографира ода, излъчван от кварцови кристали, от хора, од, излъчван при химическите операции, от металически аморфни маси, од, получаван при шума или търкането; с една дума, той е показал, че магнетизмът или одът съществува в целата природа, това, което по-рано твърдяха окултистите от всички страни и времена6). XIV. Ето, прочее, опитно доказано съществуването на това универсално излъчване. Въпросът е сега да се опитът неговите свойства и ефекти. Ще се огранича с неколко съществени черти.
към текста >>

Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта на която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение на тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира тялото ни. XV.
Тези излъчвания се съединяват в светла колона е центъра на масата и колкото тя е по-светла, толкова масата по-вече се движи. Когато тя угасне, масата става неподвижна. Същото се отнася и до преместване на предмети, без да се допира някой до тях, донасяния на такива, левитацията, достатъчно установена и доказана днес, за да има нужда да се демонстрира специално. Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно. От друга страна, почти сигурно е, макар че тук опитните доказателства са по-малко и по-мъчни, по причина на редкостта на подобни хора, че това е същия флуид „од“, с който си служат при материализациите, особено тези, които са ставали със знаменитата Еузапия Паладино7) и в тия много по-добре и грижливо контролирани, с медиума на мадам Бисон. Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта на която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение на тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира тялото ни. XV. Опитно е доказано, че „одът“ може да бъде събран и хванат. Може да се напълни с него кой да е предмет. Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е. това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид.
към текста >>

Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин.
Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго.
към текста >>

Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания.
В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас.
към текста >>

Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло?
Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали.
към текста >>

Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума.
Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът.
към текста >>

От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата.
към текста >>

Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума.
Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм.
към текста >>

В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест.
Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията.
към текста >>

В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът.
Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами.
към текста >>

За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни.
Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти. Римокатолическата (а и източно-православната, б. пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на прелестни, но поетични измислици. За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът! “ б. пр.).
към текста >>

Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта.
Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня. При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го убеди, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и успокоявал детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал. Една моя приятелка ми разказа, че към края на смъртта на майка й, през последните й дни на земята, като седяла до леглото й, виждала я, че постоянно се усмихва с погледи, обърнати нагоре към некого, невидим за дъщерята. Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“. Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта. Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения.
към текста >>

Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда.
Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях. Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда. Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие. И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства. Само този магнетизъм изглеждаше да й дава едно, макар и, слабо, облекчение в началото.
към текста >>

Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие.
Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда. Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие. И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства. Само този магнетизъм изглеждаше да й дава едно, макар и, слабо, облекчение в началото. Тя бе подлагана на лечение през ден в продължение на половин час.
към текста >>

За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически.
Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи.
към текста >>

Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“.
Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“.
към текста >>

Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели.
Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели. Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен.
към текста >>

Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник.
А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели. Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите.
към текста >>

Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си.
Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си.
към текста >>

Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява.
Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика.
към текста >>

Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го.
Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици.
към текста >>

Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си.
Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
към текста >>

Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло?
Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса.
към текста >>

Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система.
Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние.
към текста >>

Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си.
Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р.
към текста >>

Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят.
Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р. се помина в пловдивската болница.
към текста >>

Навярно искал да й съобщи, че се освободил от тялото си.
Неговата сестра, г-жа Дора Т., която беше отишла да го види, през целия ден преди да издъхне той е била при него, без да забележи, че тъй скоро ще свърши. Вечерта, като си отива в хотела, лета си, но още в будно състояние вижда две ръце да повдигат юргана й. Туй явление й направило толкова силно впечатление, щото тя отбелязала часа, в който се случило. След 2 — 3 часа й съобщават за смъртта на брата й. Той починал в същия час, когато видяла двете ръце. Навярно искал да й съобщи, че се освободил от тялото си. Съобщава: М. Т. — София. Пътуване на сън. В английското списание The Occult Review (кн. за месец юли т.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност.
към текста >>

Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури.
към текста >>

С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах!
към текста >>

След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни.
към текста >>

За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота.
Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед.
към текста >>

Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно.
Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина.
към текста >>

роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане.
Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина. Когато се събуди, тя разказа съня си на мен и на другите. Друга нощ пък сънува, че минава през една вода, носейки в ръката си един къс развалено месо и г жа Н., която я срещнала, питала я, какво ще прави с него. Когато ни разказа тоя сън, ние не можахме да го изтълкуваме. Седем дни по-после, г-жа Н. роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане. Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си. Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с вода в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там. Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала. Г-жа Хауфе бе пила вода от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън.
към текста >>

В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе.
След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет.
към текста >>

“ Моментално видението изчезнало.
След като се намираше под това впечатление около един час, тя видя, през време на обеда, умрялото си дете изправено при леглото му и до него живото й дете, което живееше тогава далеч от нея. Умрялото гледало живото втренчено и го сочело с пръста си. Последното държало една карфица, която подигнало до устата си. Децата изглеждали толкова ясно и тъй истински, че тя спусна ръката си, за да дръпне иглата. И извика: „Боже мой, какво е това? “ Моментално видението изчезнало. Детето, което бе умряло на деветмесечна възраст, изглеждало сега на три години, възраст, което щеше да има то, ако бе останало живо, но било твърде светящо и прозирно. Видът на двете деца бил чудноват, нещо неописуемо. Тази гледка дълбоко я трогна и тя се разплака. После каза, че след седем дни детето щеше да глътне една карфица и щеше да умре, но родителите й, при които то се намираше, ще го спасят от тая опасност. И наистина така стана: те ни съобщи ха с писмо, че като прегледали детето, намерили една карфица в ръкава му и я извадили.
към текста >>

Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже!
През нощта, в време на съня си, тя бе силно измъчена и ни даде да разберем, че вижда нещо много тъжно, но не искаше да ни каже що е то, за да не й го припомнят след събуждането й. На другата заран се Получи известието за смъртта. При трикратното й събуждане тя видя свекърва си да гледа в един погребален ковчег. След седем дни тази жена падна болна, но пак оздравя. Когато г-жа Хауфе видеше видение то на някое лице, простряно в ковчег, това означаваше, че това лице скоро ще умре, а ако видение то му се представляваше живо, лицето падаше тежко болно. Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото.
към текста >>

баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже!
Когато г-жа Хауфе видеше видение то на някое лице, простряно в ковчег, това означаваше, че това лице скоро ще умре, а ако видение то му се представляваше живо, лицето падаше тежко болно. Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние.
към текста >>

“ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото.
Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял.
към текста >>

умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже!
Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой.
към текста >>

Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух.
“ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута.
към текста >>

После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства.
Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“!
към текста >>

Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели.
Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого.
към текста >>

Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото.
И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано. Г-жа Хауфе ми разказа, че преди малко тя се е видяла седнала на едно столче, в бяла рокля, тогава когато тя в същност лежеше простряна на леглото си. Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла. Когато правела тия усилия, всичко изчезнало постепенно. Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото. На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й. През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз.
към текста >>

В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз.
Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото. На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й. През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз. Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение.
към текста >>

Почивайте си умствено!
Рарф тежко си въздъхнал, защото отлично разбрал, какво значи това „иначе“. Като доктор, той съзнаваше, какво предсказват острите болки в гърдите, нередовното сърцебиене, което го задавяше, слабостта и сухата кашлица, която изкарваше капки кръв на устните му. Той затръшна прозореца, седна пак в креслото си и затвори очите си. Обхвана го внезапен страх от смъртта. Лесно беше на професора да каже: „Пазете ce! Почивайте си умствено! “ Подобна почивка може да се предписва само на онези, които не мислят и са погълнати от житейската суета; но за онзи, мисълта на когото работи, чийто ум търси истината, постоянно натъквайки се на съмнения и предположения, подобна почивка е невъзможна. И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие? Живите почитат паметта на покойния с паметници или с молитви, а той сам знае ли това? Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно.
към текста >>

Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми.
към текста >>

Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно?
На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък.
към текста >>

Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми.
Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
към текста >>

От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност.
Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти. Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора. Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце.
към текста >>

Вашето тяло ще стане неразрушимо.
Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той. — Успокойте се!
към текста >>

Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата.
Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините. Най първо, да поговорим за физическата страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние. Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги.
към текста >>

С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата.
Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота.
към текста >>

Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло.
Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло.
към текста >>

Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло.
Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно.
към текста >>

Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас.
Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!...
към текста >>

— В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той.
С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи.
към текста >>

Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло.
След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра.
към текста >>

Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка.
Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми.
към текста >>

И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен.
Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения. Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага. И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен. — И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя? — Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете.
към текста >>

Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му.
— Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете. А сега да се върнем назад. Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му. Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи. След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да мисли и вземе некакво решение. Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и разкошно мебилирана. В огнището пламтеше силен огън и пръскаше приятна топлина, но Ралф продължаваше да трепери.
към текста >>

Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина.
С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му.
към текста >>

Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа на непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето на тялото му.
Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му. Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа на непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето на тялото му. Еликсирът, наистина, подейства така, както бе предсказал Нарайяна, тъй като Ралф се чувстваше тъй силен и здрав, както никога. Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше спокойно и правилно. Неудържимо желание завладя доктора да види отнево Нарайяна и да поиска от него още някои обяснения. Ралф скочи от канапето, уми се и бързо се облече, а след това отиде до тоалетната маса, която беше в стената и която той по-рано не беше забелязал. На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности.
към текста >>

Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му.
1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край). Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен. Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит. Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието, усърдието и пр.
към текста >>

Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло.
Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка.
към текста >>

Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата.
Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си.
към текста >>

Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
към текста >>

Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
към текста >>

Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си.
Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й.
към текста >>

Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа.
към текста >>

Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор.
Разумната душа е безсмъртна, а не разумната се губи. Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
към текста >>

Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца.
към текста >>

Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи).
Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др.
към текста >>

Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало.
Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
към текста >>

Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло.
Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
към текста >>

Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните.
към текста >>

Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“.
Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
към текста >>

Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено.
Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието. Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна работа. Последните прилагат съзнателно закона за изобилие то, т. е.
към текста >>

Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение.
Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа. Той му подари една книга, като му препоръча да я изучи и да прилага на практика това, което тя съдържаше. Младият момък, снабден с тази драгоценна книга, отиде си у тях и изхарчи, за да я прочете, последната си стотинка, като си купи една свещ. Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение. След няколко дни едно лице, което бе го взело за работник, му подари една нова черга. От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима. Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство. Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука. Малките опи ти, които направихме в началото на нашата работа, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него.
към текста >>

Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му.
За да се тури в действие тоя за кон за изобилието, необходимо е да държим сметка за три неща. Първо. Всичко, което можете да по желаете, съществува за божествения дух. Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество.
към текста >>

Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието.
Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви.
към текста >>

Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви.
Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви. Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие.
към текста >>

Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително.
Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си. Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително. Отче наш е най-добрият пример за настроението, което трябва да има духът, който се моли. Нека анализираме тази молитва Исус е казал „след мене, молете се тъй“. „Отче наш, който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде царството Твое, да бъде волята Твоя, как то на небето, така и на земята“. Настроението на Исуса от Назарет през първата част от тази молитва е почтително, и неговите думи изразяват желанието му за съвършена хармония между него и Отца. След като съединява индивидуалния си дух с всемирния дух, той отправя просбата си така: „Дай ни днес насъщния хляб и прости дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не ни оставяй да паднем в изкушение, но избави ни от злото“.
към текста >>

с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си.
След мене, молете се тъй. Нито една отрицателна мисъл не се намира в тази молитва. За всяко нещо има едно положително искане, но няма ни най-малко некакво оплакване. Бихме казали даже: в нея има едно почтително настояване за исканите неща. И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя начин. с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си. Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“.
към текста >>

Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време.
Нито една отрицателна мисъл не се намира в тази молитва. За всяко нещо има едно положително искане, но няма ни най-малко некакво оплакване. Бихме казали даже: в нея има едно почтително настояване за исканите неща. И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя начин. с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си. Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“.
към текста >>

А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“.
Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета. Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко начини за критика и самоосъждане. Мислите, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз на вяра. Мнозина от тия добри богомолци са бивали чути, но не заради условните формули извлечени от техните молитвеници, заради онова, което излиза от сърцето им, изразено в положителна форма, заради онова, което те мълвят в нощната тишина, тогава, когато никой друг, освен Бог, не присъства там, за да ги чуе. Истинската молитва трябва да бъде един духовен, а не емоционален, акт.
към текста >>

Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно.
Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение.
към текста >>

В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект.
Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности. Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
към текста >>

Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена.
Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже. Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание. Девето правило. избягвайте да търсите да ви се открие момента и начина, по който ще се направи опита ви.
към текста >>

Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава.
Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г. Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава. Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело. Така плетищата и средствата, чрез които бихте чакали вашия опит, ще останат неупотребени вследствие нервозността в вашето чакане. Онова лице, което нарушава това девето правило, върши, повече от вероятно, все лоши работи. Десето правило: гневът, недоволството, завистта и липсата на самоконтрол забавят и отлагат опита. Ако задържите една умствена картинка достатъчно време, тя ще се материализира.
към текста >>

Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело.
Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г. Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава. Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело. Така плетищата и средствата, чрез които бихте чакали вашия опит, ще останат неупотребени вследствие нервозността в вашето чакане. Онова лице, което нарушава това девето правило, върши, повече от вероятно, все лоши работи. Десето правило: гневът, недоволството, завистта и липсата на самоконтрол забавят и отлагат опита. Ако задържите една умствена картинка достатъчно време, тя ще се материализира. Но ако се оставите на произвола на едно от тия умствени на строения, всяко едно от тях може да смути аурата ви и да забави всяка материализация.
към текста >>

Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете.
Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация. С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви. Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете. Особената изгода на тази система на умствена работа над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение. Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити.
към текста >>

Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле.
Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално. Кога, изобщо, се появяват тия линии ? Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби. Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле. Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания. Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ.
към текста >>

защото те са в свръзка с етерното тяло, което тогава се развива и оформява.
Ето що казва Д-р Никола Кръстников4): .Според проф. Блойлер всеки психичен акт се съпровожда с чувствен тон, който в същото време играе главна роля при решенията. Емоцията определя направлението на делата и действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоциалността. При тази голяма важност на чувствата трябва да се знае, в кой период те трябва да се развият. От окултната педагогика се знае, че чувствата трябва да се развият у детето от 7 до 14 год. защото те са в свръзка с етерното тяло, което тогава се развива и оформява. До 14 година умът трябва да се развива без пряко възпитателно въздействие върху него. Той трябва да се развива косвено посредством чувствата и волята. Който пряко действа на детския ум. който развива у детето отвлечено логично мислене преди 14 година, казва Д-р Щайнер, той му пакости. Това дете, като порасне, ще има посредствени умствени сили.5) Ако се пропусне периода от 7 до 14 година за развитието на висшите чувства, изгубеното не може вече да се навакса; такова дете рискува да остане с беден душевен живот.
към текста >>

Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем.
Страхливите хора са хора без Любов, глупавите хора са хора без Любов, жестоките хора са хора без Любов, престъпните хора са хора без Любов. Онзи, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може да направи: ако той влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние, в тях ще дойде една вътрешна топлина, едно изобилие. Ако човек, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, че „тъй ще бъде“, „иначе ще бъде“, но сълзите ви ще текат. Дойде ли, обаче, човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне, и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. Едно качество има любовта, което другите сили в света немат; ако взе-, мете един лош порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни Трябва да знаем, че този великия закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде, всички ще се разберем. Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин живота ни може да се реформира. Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта, Като казвам, че трябва да имаме Любов, вие казвате: „да, но с Любов само не става“. Е, щом не става с Любов, тогава с какво става? Ама малко насилие трябва!
към текста >>

Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото.
Той му пишел: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? “ Когато самият учител стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към учителя. Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото. Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика. За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко, учителят и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов. За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж. 2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот.
към текста >>

Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите.
Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност. Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите. Всичко, дори до върха на ушите му, представлява господството на котешката наклонност. Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята.
към текста >>

“ - ние трябва да установим, че нашите тела, мозъци и лица взимат формата си вследствие на културата, която приемаме и в онова състояние на умственото ни развитие, в което се намираме.
Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята. Наблюдавайте я когато яде. Тя няма да вземе една, честно оценена хапка от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст. Ние сме сигурни, че тя се увърта около полицата в къщи дебнейки тук-таме, като казва, че няма добър апетит за ядене. А в отговор на въпроса: „как може да се помогне в такива случаи? “ - ние трябва да установим, че нашите тела, мозъци и лица взимат формата си вследствие на културата, която приемаме и в онова състояние на умственото ни развитие, в което се намираме. Ето защо ние можем да вземем до някъде характера на гъската, лисицата, лъва, мечката, свинята или магарето, или пък да обърнем внимание на човешките качества, според това, с кого дружим — с хилавото, хитрото, силното, нечистото или упоритото или пък с разни други зверове, птици и влечуги. (Превод от английски). ________________________________________________________________________ 1) Из книгата му: „Нова Физиогномия“. Вж. редица статии от същия в 1-та годишнина на Всемирна Летопис (кн. II и след.).
към текста >>

В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва.
Никой не отрича факта, че от няколко години насам в криминалистиката действително се направиха редица усъвършенствания, с което коренно се промени процедурата за дирене на престъпника. Това е методът с отпечатъците на палеца, изтърсването на дрехите, изследване образа на убиеца върху апарата на окото, графологията, хипнотизма и пр. Но има и други научни методи, които са несравнено по-ефикасни, или, по-вярно речено, абсолютно сигурни. Всеки обаче, не може да прилага тия методи и ние не ги препоръчваме с цел да се преследва който и да е, а ги обясняваме от чисто научно гледище. Психометрия 2). В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва. Какво нещо е психометрията? Това е окултен способ, да прочетем от тези предмети било чертите на дадено лице и да го проследим до скривалището му, било да наблюдаваме известно събитие в миналото или в бъдещето, отдалечено от сегашния момент с хиляди години. За нас са важни два фактора: кой може да върши тази работа и окултния елемент на процедурата. Кой има тази дарба да бъде психометър? Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство.
към текста >>

четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме.
Върху нея се отпечатват всички наши мисли и постъпки, и по този начин се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета. Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
към текста >>

Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“.
Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е.
към текста >>

Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е. те виждат истината, което пък ще рече, че техните показания са верни. Приета ли е вече, или още не психометрията от официалната наука, това не ни интересува. Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите.
към текста >>

Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива.
към текста >>

Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр.
Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри!
към текста >>

Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г.
IV: Практическа психометрия от Д-р Райнхардт. Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г. Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“.
към текста >>

Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот.
Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г. Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ... Съобщава И. Т.
към текста >>

След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие.
Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал. Воловете след час се спрели пред къщи и домашните го снели от колата, защото е бил цял схванат. След 10 деня от горната случка той се помина. Няколко лекари го гледаха но нищо не можаха да му помогнат. Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр.
към текста >>

Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар.
Станала госпожата на художника и почнала да пали кибрита, и в това време като че човек духнал и угасил кибрита. На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого. В това време в кухнята им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из кухнята били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден. Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар. Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им. Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни. Съобщава Д-р Хр. (ветерин. лекар) Изгубен предмет, намерен по необикновен начин.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата.
Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна.
към текста >>

Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете.
Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория.
към текста >>

Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета.
Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория. Всяка теория неизбежно трябва да е подкрепена с опит, за да се представят фактите в една разумна форма.
към текста >>

Когато минем отвъд ограниченията на физическото тяло, така наречените „морета“, първото нещо, което ще ни порази, е че всичко силно наподобява онова, което е било с и около физическото.
или до когато и те направят неизбежната стъпка в повече или по-малко познатата област — или състояние — отвъд. Ако ние намерим, че онази област много силно наподобява настоящата, това не ще ме изненада, защото нашето схващане за вселената до голяма степен зависи от самите нас. Самата вселена е навярно безкрайна и с безкрайни изгледи. Видът, към който ние и животните сме привикнали, е бил оформен през нашето земно съществуване, а ако ние продължим това наше съществуване и след смъртта, нашата способността разбиране на нещата постепенно ще се разшири. За известно време, обаче, те ще ни изглеждат същите и, следователно, и нашето схващане за онова, което е около нас, ще остане същото. Когато минем отвъд ограниченията на физическото тяло, така наречените „морета“, първото нещо, което ще ни порази, е че всичко силно наподобява онова, което е било с и около физическото. Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в тялото би могло да схване. Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще.
към текста >>

Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в тялото би могло да схване.
Ако ние намерим, че онази област много силно наподобява настоящата, това не ще ме изненада, защото нашето схващане за вселената до голяма степен зависи от самите нас. Самата вселена е навярно безкрайна и с безкрайни изгледи. Видът, към който ние и животните сме привикнали, е бил оформен през нашето земно съществуване, а ако ние продължим това наше съществуване и след смъртта, нашата способността разбиране на нещата постепенно ще се разшири. За известно време, обаче, те ще ни изглеждат същите и, следователно, и нашето схващане за онова, което е около нас, ще остане същото. Когато минем отвъд ограниченията на физическото тяло, така наречените „морета“, първото нещо, което ще ни порази, е че всичко силно наподобява онова, което е било с и около физическото. Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в тялото би могло да схване. Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще. Ние можем да обобщим нашите основни схващания, за сега, така: 1.
към текста >>

„Преживяването на личността след смъртта на тялото“ е едно просто обяснение на многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването на личността е факт. 2.
Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще. Ние можем да обобщим нашите основни схващания, за сега, така: 1. „Преживяването на личността след смъртта на тялото“ е едно просто обяснение на многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването на личността е факт. 2. Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били.
към текста >>

Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били.
„Преживяването на личността след смъртта на тялото“ е едно просто обяснение на многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването на личността е факт. 2. Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били. Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова.
към текста >>

Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението.
Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв.
към текста >>

човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним.
Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите. Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са? Никому това няма да дойде на ума. Напр. човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним. И затова лекуването чрез полагане на ръцете не е никакво чудо. След оздравяването си, един доктор на богословието ми отговори така: „това е чудо, което вие сполучихте да извършите с мене, тепърва сега аз вярвам в Бога“. Аз го попитах: значи, всичко това, което сте проповядвали, което сте учили досега, е било само празни думи, без да сте имали желание така също да го вярвате? А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската любов към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ? И докторът си отиде с наведена глава, защото това беше истина.
към текста >>

Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта.
Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна.
към текста >>

Нашето тяло тука е само за късо време.
Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите.
към текста >>

Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло.
Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго.
към текста >>

И его, по кожата й изби пот, и цялото й малко тяло се покри със ситнички капчици пот.
моята дъщеря заболя от дифтерит и се парализираха всичките й членове, и не можеше да говори, отиваше от един професор при други, но напразно: детето си остана сакато. При една разходка размишлявах, как да я излекувам и ми дойде на ум: какво, ако помоля Бога, може би той би помогнал на детето. Зная, че всички грешим, но пък не ми тежи на съвестта такъв тежък грях, съзнателно да съм сторил зло на своя ближен, за да не мога да получа прошка от Бога и неговата милост. Та така, когато ходех отчаян, търсейки, как да облекча състоянието на съкрушената майка, на своята жена, просвети се умът ми от една благословена мисъл. Изнесох дъщеря си вън, съблякох я на слънцето, положих я на тревата и помолих горещо Бога, да посети болното мое дете със своето милосърдие и да го оздрави. И его, по кожата й изби пот, и цялото й малко тяло се покри със ситнички капчици пот. Аз славослових Спасителя, защото виждах, че настава процесът на оздравяването. След малко време потта изчезна, и аз с твърдо убеждение, че детето е здраво, рекох: „Лидунко, ти си вече здрава, можеш да станеш, опитай се и стани! “ Тя, както лежеше на тревата, само си изви главичката и боязливо казва: „Не, татко, та то може би не е възможно! “ — „Когато ти го казва твоя татинко, трябва да вярваш това. Истина е това, Господ Бог те оздрави, ти само се опитай и стани!
към текста >>

Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през тялото ток, и при това молих Бога да го оздрави.
Тия три случаи бяха достатъчни, за да се разгласи работата и да дохаждат болни. След това ходих в Кладно. На беседата дойде една жена, която знаяла за моето лекуване, та ме моли да ида да излекувам мъжа й, който през войната съвършено разстроил нервите си. Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм вечерял. Той беше чешки брат, и покрай другото, имаше така също камъчета в жлъчката. Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през тялото ток, и при това молих Бога да го оздрави. След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“. — След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на завода. След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г.
към текста >>

Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката.
Достатъчно беше да прекарам ръката си два пъти, и той веднага се изправя на краката си без патерици. Когато излязъл при жена си отвън, тя го запитала, де му са патериците и той се върна назад, за да си ги вземе, едната подава на жена си, а другата носил той сам, и така вървели един до други като новородени. Аз сам понякога плача когато виждам, че пациентът на драго сърце би искал да поблагодари в своята радост, ала не намира думи за това. Бях повикан при доктор Зазворка. Неговата тъща беше вече няколко години парализирана. Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката. Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори. Зетят малко остана да падне в несвяст, като видя това, а аз самият плаках, като виждах тяхната голяма радост. Така се познава, че има добри хора на земята, които се радват на щастието на своя ближен. Днес също така намирам тая радост. защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите.
към текста >>

Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство.
тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект.
към текста >>

Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия.
Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект. Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити.
към текста >>

Тук срещаме силно проявено желание за равновесие (Везни) и хармония — в духовно и умствено отношение.
Понеже те често страдат от липса на самоувереност, по-добре се чувстват в подчинено положение, нежели на ръководни места. Дева управлява дома на службата (6) и поради това туй положение на слънцето носи (при зли аспекти) неприятности от страна на подчинените. Слънцето във Вазни 23 септ. — 23 окт. Паул Крюгер, Кармек Силва, А. Безант. Тук срещаме силно проявено желание за равновесие (Везни) и хармония — в духовно и умствено отношение. Това желание се изразява, между другото, в голяма любов към изкуството. Слънцето в Везни носи идеализъм, ала слаба воля и издръжливост. Роденият под този знак обича силно реда и порядъка. В живота му върви; често чувства голяма склонност към усамотяване и пътешествие. Обикновено го обичат, заради неговата умереност — особено другия пол.
към текста >>

Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло.
Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек. — 20 януари. Карнеги, Гладстон, Ернст Мориц Арндг, Пессталоци, Луи Пастьор. Последният им 6 планети в Козирог; Но положението на луната в Близнаци и Везни като асцедент възстановяват равновесието.
към текста >>

Коленете са най-чувствителната част от тялото.
Последният им 6 планети в Козирог; Но положението на луната в Близнаци и Везни като асцедент възстановяват равновесието. Послушен и догматичен,— със стремеж към оформяне: —практичен, спокоен и разсъдлив, дипломатичен и стремящ се с голямо търпение към целта, що има пред очи, — той иска да я кристализира, — да я види изляна в известна форма. Той има пламенно желание да се издигне високо (козирог) и поради голямата му издръжливост и постоянство обикновено сполучва в предприетото,— ако и да има да преодолява големи мъчнотии. Поради своята несъобщителност, той има малко приятели, — ще го видиш повечето пъти сам. Той е и добър господар и добър слуга. Коленете са най-чувствителната част от тялото. Неговата любов към форма и декор се проявява във всичко, дори и в областта на религията (ритуали и закон). Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия. Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр.
към текста >>

Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото.
Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят.
към текста >>

Нозете са най-чувствителната част на тялото.
Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят. Основният тон на характера им е саможертва. Една по-долна, подчинена служба е най-пригодна за тях. Нозете са най-чувствителната част на тялото. Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа!
към текста >>

До тогава етерното тяло е в надмощие, то се намира в периода на усилено развитие и оформяне.
Окултизмът идва до този метод чрез по-дълбоко изучаване на детската природа. Ето някои от основанията: 1) Един закон в окултната педагогика гласи: „детето трябва да започне с изучаването на мъртвите предмети, кога то почне да се укрепява неговия ум, отвлечената логическа мисъл, а това става към 14 година. До тогаз то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. машини играчки и пр., а винаги с това, което се движи, има живот в себе си“. Това е в дълбока свръзка с периода, в който се намира детето до 14 година. До тогава етерното тяло е в надмощие, то се намира в периода на усилено развитие и оформяне. То е носител на строителни сили на организма, на жизнените сили. Ето защо ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие до 14 година, трябва да поставим детето в съприкосновение само с това, в което има движение, живот, а не с мъртви, неподвижни форми. 2) Такова обучение е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общение със силите на природата. Тогаз човек е бил в по-големи връзки с космичните сили.
към текста >>

Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение.
Виждаме, как детето намира своя образец, как се ражда у него благоговението, как то постепенно се преживява, и в по-късна възраст изчезва в подсъзнанието. За интелектуалистичното познание сега вече нищо не съществува; пространствено то вече не се вижда. Обаче, за познанието, което изследва непосредствено времето7), е ясно, че това благоговение и по-после действа, видоизменя се и пак излиза на яве в по-напреднала възраст като дарба да утешава. Тази дарба се познава и в тона на гласа, — тон, който пленява и утешава. Който в детинство се моли, на старост може да благославя. Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение. Една педагогика, която се основава само на външни, естествонаучни методи, едва ли би дошла до мисълта, че трябва да се развива у детето благоговение. Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр. Духовната му природа. 2) Б. прев.
към текста >>

Консулов като „плод на болното време“!) 6) Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността да се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята.
P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис“ се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време“!) 6) Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността да се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председателят на алхимическото дружество в Франция, г. Жоливе Кастело, в много свои научни трудове, както и Жан Бекрел в книгата си „La Radioactivity et les transformations des elements“ дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се, всичко това е terra incognita за българския „учени“, които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI). III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 12. ВЕСТИ. Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба. Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . .
към текста >>

Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос.
Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги.
към текста >>

Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване.
която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги. И най-великите съвременни учени, във всичките части на света, с доказали на безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от тялото, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите на своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция.
към текста >>

е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята.
. . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги. И най-великите съвременни учени, във всичките части на света, с доказали на безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от тялото, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите на своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция. Имената и трудовете на тия учени с цитирани на страниците на „Всем. Летоп.“ и много от техните статии и изследвания сме обнародвали вече и ще продължаваме да обнародваме. Такива знаменитости като професорите в Сорбоната и парижкия университет (Алта, Рише, Фламарион и мн.
към текста >>

И най-великите съвременни учени, във всичките части на света, с доказали на безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от тялото, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите на своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция.
Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги. И най-великите съвременни учени, във всичките части на света, с доказали на безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от тялото, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите на своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция. Имената и трудовете на тия учени с цитирани на страниците на „Всем. Летоп.“ и много от техните статии и изследвания сме обнародвали вече и ще продължаваме да обнародваме. Такива знаменитости като професорите в Сорбоната и парижкия университет (Алта, Рише, Фламарион и мн. др.), в английските и германските университети и другаде всички с доказали по най-безсъмнен начин това, което, както сам признава поменатия български „учен“, е недостъпно за неговия ум. Девет души английски професори неотдавна издадоха един сборник под заглавието „Immortality“, в който от разни гледища са разяснили безсмъртието на душата.2) Ние дадохме в превод и статията на прочутия физик и психист, сър Оливър Лодж (ректор на бирмингамския университет): The Rationality of Survival in terms of Physical Science“,3) извлачена от друг сборник под заглавието „Survival“, в който см взели участие: Станлей де Брайт, леди Грей оф Фолодон, Камил Фламарион, Едуард Маршал Хол, романистът сър Артър Конан Дойл, Ф.
към текста >>

Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява.
Те са такива великани на съвременната научна и религиозна мисъл, пред които пигмеите в България трябва да млъкнат и само да се учат . . . Но нека почнем от начало. Който е прочел най-съдържателната книга, дадена до сега на човечеството, а именно Библията, знае, че „Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек жива душа“4) Няма да се впущаме в подробно тълкуване на тоя стих, защото само върху него може да се напише цел трактат. но считаме за необходимо тук да отбележим погрешното твърдение, че „човек има или няма душа“. Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява. Самата материя съществува до толкова, доколкото представлява една видима и осезавана от нас физическа форма. В действителност. тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин.
към текста >>

ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция на едно мъртво тяло или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното.
тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин. Още апостол Павел, който е нарекъл плътта „завеса“, е казал: „духовното духовно се изпитва“. Поради това. ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция на едно мъртво тяло или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното. Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание.
към текста >>

Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло.
Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин. Още апостол Павел, който е нарекъл плътта „завеса“, е казал: „духовното духовно се изпитва“. Поради това. ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция на едно мъртво тяло или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното. Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание. Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“.
към текста >>

И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа.
Още апостол Павел, който е нарекъл плътта „завеса“, е казал: „духовното духовно се изпитва“. Поради това. ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция на едно мъртво тяло или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното. Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание. Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“. Ние, за удовлетворение на безверниците. казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“.
към текста >>

. .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото?
С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото? Разбира се, немат, те немат никаква вяра! Защото щом поддържат, че тяхната „положителна наука“ не може да открие чрез опит душата и не може да докаже безсмъртието й, те отричат тая душа, отричат и създателя й — Бога. Те с, следователно, безбожници. И това безбожие, това отсъствие на най-високия идеал в живота, което се проповядва от официалната катедра на университета, е най-великото престъпление, което може да се извърши над един народ. То помрачава умовете, обезсърчава, разстройва, дегенерира, убива всички свои жертви.
към текста >>

Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека.
То помрачава умовете, обезсърчава, разстройва, дегенерира, убива всички свои жертви. Атеизмът е най-голямото зло в една страна, той подкопава всички морални и конституционни устои на държавата. Той е основата и оправданието на болшевизма, за който аспирират и конспирират „учените“ материалисти. Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува.
към текста >>

Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления?
Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми .
към текста >>

Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото.
Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . .
към текста >>

А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува.
Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима.
към текста >>

от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си.
При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха.
към текста >>

Той падна върху сърцето ми като досег от тялото й и шепот от сърцето й.
Аз напущам работата си и очите ми с пълни със сълзи. Защо пожела да дойде на вратата ми? * * * Когато тя ме бързо отмина, краят на полата й ме докосна. От незнайния остров на сърцето й лъхна внезапно едно топло дихание на пролетта. Един трепет от леко докосване до мен, който бърже изчезна, като откъснат цветов лист, отвеян от зефира. Той падна върху сърцето ми като досег от тялото й и шепот от сърцето й. (От английски) Души-близнаци от Г. Бейсдън Бътт Търсителят на митичните характери. които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони. Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват.
към текста >>

На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството.
Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества. Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое възвишено състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. . (Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма.
към текста >>

Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело.
Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем. Летопис няколко мисли за същността и успехите на спиритизма Както се съобщи, на 15 февруари т. г. си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“.
към текста >>

Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото.
„Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма. Живял в такава среда, Делан е свършил училището и е станал инженер по електричеството. Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото. Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си. Още в 1893 год. той е издал два големи тома, озаглавени: Спиритическото явление и Спиритизмът пред науката. В първото от тия свои съчинения авторът, като взима една ясна позиция, посочва, че после-смъртните прояви на човешката душа не са, както някои са искали да вярват или са твърдели, някакво ново учение, основано на повече или по-малко фантастични съображения, но че, още от като съществуват цивилизациите, светилищата и другите центрове на посвещението, хората навред са се занимавали с тия явления, добивали ги, изучвали ги и са извличали от тях знания за лекуване и пророчества. Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит.
към текста >>

Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит.
Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото. Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си. Още в 1893 год. той е издал два големи тома, озаглавени: Спиритическото явление и Спиритизмът пред науката. В първото от тия свои съчинения авторът, като взима една ясна позиция, посочва, че после-смъртните прояви на човешката душа не са, както някои са искали да вярват или са твърдели, някакво ново учение, основано на повече или по-малко фантастични съображения, но че, още от като съществуват цивилизациите, светилищата и другите центрове на посвещението, хората навред са се занимавали с тия явления, добивали ги, изучвали ги и са извличали от тях знания за лекуване и пророчества. Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит. Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории.
към текста >>

След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото.
Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории. След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото. Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица. Как може да се опише еди-кое си лице, умряло далеч, непознато никому и което се отъждествява много късно, след дълги издирвания? “ Освен това, неможе да се игнорира факта, че много от противниците на спиритизма са ставали, след опитите, най-пламенни вярващи в него и негови защитници. По-нататък Делан изучва механизма, чрез който духът се съобщава с нас, прониквайки със своя перисприт2) оня на медиума, а последният — перисприта на присъстващите, и толкова по-лесно, колкото лицата са по-хармонично групирани чрез колективна подготовка. Добре е, казва той, тази подготовка да се подкрепи и с промяна на хранителния режим (чрез вегетарианството — Б.
към текста >>

В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят.
Габриел Делан издаде книгата си: Изследвания по медиумничеството, в която излага как се упражнява медиумническата способиост. За тая цел той широко документира и доказва, че медиумничеството е една специална чувствителност, която съществува сама в себе си и заслужва да се развие и употреби, ако се иска да се използва за известни резултати. През периода от 1909 г. до 1911 г. се появиха два дебели тома: Материализирани проявления на живи и умрели. В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят. След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими.
към текста >>

Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък.
Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста.
към текста >>

Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа.
Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя. За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност. Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа. Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“. Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове.
към текста >>

Те са подходящи за нея и по тая причина, че детето не може да схване висшите истини направо, облечени в дрехата на понятия, понеже умствено не е достатъчно развито, но чрез приказки то може да ги преживее вътрешно, интуитивно, картинно, През тази възраст всичко се възприема и разбира в картини, образи.
Всичко знаете, но същественото не знаете“. „Младото поколение трябва да бъде духовно не само с табели. На тези млади ние трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче“. Един Учител.1) Общението с живата природа, проникването на цялото обучение и възпитание от художествен елемент, преживяването на явленията в живата природа като символи, алегории на висши истини, животът на служенето — всичко това дава мощен тласък за разцъфтяването на красивото, божественото в детската душа. В тая възраст много могат да съдействат и приказките. Те са подходящи за нея и по тая причина, че детето не може да схване висшите истини направо, облечени в дрехата на понятия, понеже умствено не е достатъчно развито, но чрез приказки то може да ги преживее вътрешно, интуитивно, картинно, През тази възраст всичко се възприема и разбира в картини, образи. Приказките не трябва да завършват с шаблонните думи: „От днешната приказка се научихме, че не трябва да се лъже, че не трябва да се краде“, но самата приказка да говори, кое е истинното. Тя трябва да разкрива в символична, алегорична, картинна форма известни действителни закони, които регулират цялата природа, които лежат в основата на живота. Относно приказките важат два закона: 1) Всички закони, принципи, истини, които детето усвои в алегорична или изобщо в картинна форма, по-после, когато порасне, то ще бъде способно да ги разбере и научно, направо. Ето защо, за да може детето, когато порасне, да има вътрешно дълбоко разбиране на великите закони, които управляват живота, трябва по-рано да ги усвои като притчи и символи. Великите възпитатели на човечеството са действували по същия начин в течение на неговата история.
към текста >>

Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена.
Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена. Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието.
към текста >>

Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях.
Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях. Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“.
към текста >>

Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата.
Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете.
към текста >>

Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие.
VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека. Индивидуалността е съставена от трите най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия трите, след като са се развили. се схващат като една еволюция и тогава като че ли се поглъщат обратно в безкрайното, като организирани центрове на излъчване. Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството на страстите и физическото тяло —се разглеждат като временни прибавки на материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение на времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие. По тоя начин това е индивидуалността, която еволюира през течението на векове, когато пък многото личности, свързани с нея, просто се развиват, действат, живеят и умират; но всека личност се изгражда от индивидуалността, която е напреднала, и всека нейна последваща е по-развит тип от своята предшественица. Тогава казват, че индивидуалността е единицата на еволюцията, а личността е единицата на въплътяването. От учението за превъплътяването възникна езотеричната теория за съдбата. Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи. Поддържа се, че човешката съдба представлява общия сбор на причините, които човек си е създал в миналите си животи и те определят условията на настоящето.
към текста >>

Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото тяло, могат, ако са подбудени от същото човеколюбив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия на физическото поле.
Еволюция и посвещение Ясно е, че езотеричната наука схваща човека като еволюиращ от подчовешкото към човешкото и след това нататък към свръхчовешкото, до състоянието на съзнанието за психичното, вдъхновеното и просветленото. Великият прилив на еволюцията ще подеме даже най-низшето към висините на духа с течение на времето, но трябва да мине дълъг период време, за да се завърши този процес, който е необходим да доведе човека до настоящето положение на неговото развитие. Има, обаче, един метод, чрез който се ускорява еволюцията: той е познат под името Посвещение, при който, чрез съзнателна служба на разума и волята, човек може да стори за себе си много по-бързо това, което еволюцията върши бавно за всичко, което съществува. Поддържа се, че животът не изхожда едновременно от Великия Непроявен, но по-скоро като поток или шествие, така че, макар че всички вървят по един и същи път, некои са по-напред от другите и, следов. достигат високи състояния на развитието, когато техните братя или чакат за проявление или са на низка степен на развитие. Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото тяло, могат, ако са подбудени от същото човеколюбив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия на физическото поле. да учат и да помагат на тези, които заслужват това и които са в състояние да използват такава помощ. Много такива индивиди са вече обучени от по-старите братя и тия ученици образуват авангарда на еволюцията. Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад. Ако моралното, интелектуалното и духовното естество на даден човек са добре развити или, да си послужим с езотеричната терминология, ако неговите по-висши тела почват да се организират, тогава той може да бъде избран от по-старите братя за по-специално обучение. Знанията, първо, ще се предават телепатично на неговия подсъзнателен ум и когато той е напреднал достатъчно по тоя начин, ще бъде поставен в контакт с другите ученици на по-старите братя, които са на физическото поле, и те ще го учат и наставляват съзнателно чрез обикновените средства на това поле — чрез говоримото и писаното слово.
към текста >>

Тялото му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър.
При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва). Духовна опитност Силата на молитвата. — Дядо ми беше стар, осемдесет и девет годишен. Тялото му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър. Освен това, той бе и весел, та това правеше младите да обичат да се събират около него. Дядо особено се оживяваше и сините му очи добиваха младежкия си блясък, когато заговореше по духовни въпроси. Тогава и лицето му като че блясваше. В такива минути нас, внуците, обхващаше благоговение и ние стояхме мълчаливи, притаили дъх, увлечени в чудните му слова. Помня, беше еднаж подир домашна молитва.
към текста >>

Сабино Ринелла, който, с няколко сказки, запозна дипломатическото тяло в столицата с окултната наука.
" Но той помаха с ръка и задавено каза: "Сега си легнете, а утре всичко ще ви доразкажа." Знаехме, че безполезно бе да настояваме, защото, когато дядо каже нещо, то беше последната му дума. Ние му целунахме ръката, а когато си легнахме, поблагодарихме Богу за нашия умен и чуден дядо. Съобщава: Д. Л. Доганова ВЕСТИ Разменени писма. За да видят четците на списанието как културните хора ценят неговото значение и ползата, която принася на българския народ, поместваме тук разменените писма между редакцията ни и италианския пълномощен министър в София, г. Сабино Ринелла, който, с няколко сказки, запозна дипломатическото тяло в столицата с окултната наука. Ето тия писма в оригинал и в превод: (Текстът в оригинал може да се прочете в приложения пдф) (Превод) София, 5. април 1926. До Негово Превъзходителство Господин САБИНО РИНЕЛЛА, Министър на Италия в София. Господине Министре, С голямо удоволствие поместих в списанието „Всемирна Летопис“ Вашата сказка, държана през месец февруари в софийския университет. Същевременно в отдела „Вести“ ние привлякохме вниманието на нашите четци върху твърде интересните мисли, които сте изказали, с такава мъдрост и красноречие, пред Вашите слушатели.
към текста >>

Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето на тялото ни.
Пророчеството на Езекила и Откровението на св. Йоана. В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е. че Бог ще дойде да се приобщи, с всички вярващи, с ония, които Го обожават в Дух и истина. . . Кабалата обхваща най-висшите познания, тя е една мистична, йероглифна, фигуративна, енигматична наука, изпълнена с параболи, алегории, загадки и тайни. Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето на тялото ни. Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти дървото на религиозния живот. Нека това бъде нашия копнеж и единственото ни стремление“. Обаче, научаваме се, че г. Сабино Ринелла, тоя светъл ум, служител на истината и доброто, който е една. от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство.
към текста >>

Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов! * * * Краят на една лъжа. „Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
към текста >>

„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр.
към текста >>

„Лъча“, между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
Нещастен университет с такива професори!... „А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен“. Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча“, между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество.
към текста >>

Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI.т.г.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - въстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... „ заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общодоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа... „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор“.. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна.
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията“, питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията.“ Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли.
към текста >>

Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелстват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна, чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи“. Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. * * * Четвъртият международен психически конгрес. На 12 юни т. г. се открива в Париж и ще заседава до 18 същи— четвъртият международен психически конгрес. Всичките психически дружества от целия свят ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество. Тия въпроси са: Що е човекът?
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник.
към текста >>

За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>

Вярно ли е, че роса пада от очите на нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето тяло?
X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен? Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея? Вярно ли е, че роса пада от очите на нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето тяло? Вярно ли е, че любовта ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне? И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса? Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело? Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това? Любя те, мили мой.
към текста >>

Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми.
Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя бряг. * * * Аз държа ръцете й и ги притискам до гърдите си. Аз се трудя да изпълня обятията си с нейната красота, да ограбя сладката й усмивка с целувки, да изпия забулените й погледи с очите ми. Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето? Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми. Измамен и изнурен, аз се връщам. Как може тялото да докосне цветето, което само духът може да досегне? * * * Тогава довърши последната си песен и нека се разделим. Забрави тази нощ, когато няма да има вече нощ. Какво се мъча да обгърна в моите прегръдки?
към текста >>

Как може тялото да докосне цветето, което само духът може да досегне?
Аз се трудя да изпълня обятията си с нейната красота, да ограбя сладката й усмивка с целувки, да изпия забулените й погледи с очите ми. Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето? Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми. Измамен и изнурен, аз се връщам. Как може тялото да докосне цветето, което само духът може да досегне? * * * Тогава довърши последната си песен и нека се разделим. Забрави тази нощ, когато няма да има вече нощ. Какво се мъча да обгърна в моите прегръдки? Бляновете не могат да се пленят. Моите жадни ръце притискат празнина към сърцето ми, а това наранява моите гърди.
към текста >>

Тя трябва да се измени така: „едно тяло, което не може само да измени състоянието на движението си, се нарича пасивно“.
(От английски) Етерните строителни сили във вселената, земята и човека1) Нека разгледаме вдигането на ръката. За това са нужни три условия: 1) едно аз, което желае да вдигне ръката; 2) посредник, който препраща към ръката импулса на волята; 3) ръката, т. е. движеният орган. Законът за инерцията по старото учение гласи: „веществото не може без външна причина да измени състоянието на движение, в което се намира“. Тая дефиниция не е напълно вярна. Тя трябва да се измени така: „едно тяло, което не може само да измени състоянието на движението си, се нарича пасивно“. Значи, трябва да различаваме два вида тела, тези, които могат да изменят сами състоянието на своето движение, и други, които не могат. Първите наричаме организирани, а вторите неорганизирани. Растенията, животните и човек имат способността сами да изменят състоянието на своето движение 2). Но някой ще каже: „семето пониква заровено в почвата. Значи, външните условия са го накарали да извърши това или онова“.
към текста >>

Както човешкият организъм чрез съня, когато тялото не е вече под влиянието на съзнателната и волева дейност на човешкото аз, се стреми да възстанови правилното разпределение на силите си, така и земята през нощта се старае да възстанови равновесието, нарушено през деня вследствие слънчевата дейност.
Земята се стреми като организъм да запази това разпределение на силите. Обаче извънземни, космични влияния, особено слънчеви, нарушават този ред. Значи, има две тенденции: от една страна, волята на земния организъм да възстанови нормалното състояние с описания по-горе ред, а от друга страна, тенденцията на космичните сили да нарушат този ред. На взаимодействието на тези две тенденции се дължат всички атмосферни, метеорологични, телурични и др. явления. И именно на това нарушение на чисто земната закономерност се дължат жизнените явления върху земята. Както човешкият организъм чрез съня, когато тялото не е вече под влиянието на съзнателната и волева дейност на човешкото аз, се стреми да възстанови правилното разпределение на силите си, така и земята през нощта се старае да възстанови равновесието, нарушено през деня вследствие слънчевата дейност. Центростремителните сили на химичния и жизнения етери са прибрали твърдите и течни вещества, а центростремителните сили на светлинния и топлинния етер са създали земната атмосфера. Дишане на земния организъм. Денонощните промени Още Гьоте се беше опитал да търси причината на качването и слизането на барометъра не в извънземни или случайни причини, но в силите, действащи ритмично в самия земен организъм. Д-р Щайнер казва в „Гьотевият мироглед“: „тъй като височината на живака зависи от въздушното налягане, го Гьоте си представи, че земята периодично свива цялата атмосфера и след това пак я разширява. Когато въз духът се свива, налагането му се увеличава, и живакът се качва.
към текста >>

Централното тяло — топлинен етер.
За окултната наука Сатурн е в етерно състояние. Нареждането на неговия етер е обратен на реда у земята (виж фиг. 6). Фиг. 6. Сатурн. В пръстена отвън на вътре: жизнен, химичен. светлинен и топлинен етер. Централното тяло — топлинен етер. Най-външният пръстен — жизнен етер. Вторият пръстен — химичен етер. Третият пръстен — светлинен етер. Най-вътрешният пръстен — топлинен етер. Централната сфера — топлинен етер.
към текста >>

Етерното устройство на Сатурн е първият модел на света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува тялото на Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили.
Жизненият етер е най-гъстото, а топлинният — най-рядкото състояние. Значи, нашето твърдение се потвърждава от съвременната астрономия. Изучването на Сатурновото състояние е от голямо значение, за да се разбере произхода на земята. Това, което в Сатурн е външно, в земята е вътрешно и обратно. Това превръщане на външното вътре и на вътрешното вън е основен закон на развитието. Етерното устройство на Сатурн е първият модел на света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува тялото на Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили. А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре. Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него. Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални.
към текста >>

Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло.
Н2О2 (водороден двуокис — водородно съединение на озона). Н2О — (вода — водородно съединение на кислорода). Слънчевите лъчи от жизнен етер като дойдат до сферата на светлинния етер на земята видяхме, че образуват озон. Последният е необходим, за да стане видима слънчевата светлина за човешкото око. Това е по следната причина: озонът поглъща жизнения етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека. Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло. Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер.
към текста >>

Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда.
Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях. Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда. От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления. Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята. Нека наречената чиста светлина е тази, която се получава без процеса на горене.
към текста >>

Тя се разпространява по цялото тяло, но има за свой център главата.
Човек има аз, а животните само групова душа. Всички животни от един вид имат обща групова душа. Там няма още индивидуализиране. Тройното подразделение на човешкия организъм Човешкият организъм може да се раздели на три области: 1) Нервно-сетивна система. Тя е областта на главата. Тя се разпространява по цялото тяло, но има за свой център главата. Област на жизнения етер. 2) Област на ритъма — гърдите. Ритмично взаимодействие на светлинния и химическия етер. 3) Стомашна област и крайниците. Обмена на веществата.
към текста >>

Третата система е разпространена по цялото тяло, но нейното седалище е в стомаха и съседните органи (фиг.
Ритмично взаимодействие на светлинния и химическия етер. 3) Стомашна област и крайниците. Обмена на веществата. Област на горителните процеси. Област на действието на топлинния етер. Третата система е разпространена по цялото тяло, но нейното седалище е в стомаха и съседните органи (фиг. 11). Фиг. 11 Дишане. Макро — и микрокосмос До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и кръвоносния ритъм. Това е, защото тези процеси си имат причината в дейността на етерните тела на земния и човешкия организми. Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм.
към текста >>

Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека.
Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм. В долните атмосферни слоеве става взаимодействие между химичния и светлинния етер. Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е. вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер. Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд. Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили. Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12).
към текста >>

Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма.
Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13. В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр. с етерните сили. Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма. Тогаз инвагинацията и евагинацията в зародиша ще се поставят във връзка с аналогични процеси в небесните тела, в макрокосмоса. Тогаз ще имаме нова ембриология. Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер. Лимфата в човека стои в тясна връзка със същия вид етер. Червените кръвни телца са в сравнително най-тясна връзка със светлинния етер, т. е.
към текста >>

Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група.
Белите кръвни телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата. Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата.
към текста >>

Без етерното тяло физичното става труп.
Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода.
към текста >>

Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага.
Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината.
към текста >>

Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната.
Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер.
към текста >>

Макрокосмичните течения и теченията в човешкото етерно тяло Каза се по-горе, че жизнената струя сутрин се изкачва от земята нагоре към атмосферата, а вечер при слънчев залез почва да се връща отново към земята.
Това не е случайно. Това има връзка с 12-тех зодиакални знакове, които земята изминава за една година. Макрокосмичното е свързано с микрокосмичното. Главният мозък е свързан със съзнанието, гръбначният — с под съзнанието, а симпат. нервна система — с по-дълбокото подсъзнание (каквото имат растенията). Макрокосмичните течения и теченията в човешкото етерно тяло Каза се по-горе, че жизнената струя сутрин се изкачва от земята нагоре към атмосферата, а вечер при слънчев залез почва да се връща отново към земята. Значи, има две течения: от Земята нагоре и надолу към земята. Както видехме по-горе, това влияе върху жизнените явления у растенията. Но това има влияние и върху човека. Когато при слънчев изгрев земята издишва етерните си сили, тогаз жизненото течение почва да минава и през човешкия организъм. То почва от краката (или по-добре е да се каже, че почва от долния край на човешкото етерно теле понеже тук се говори за етерни процеси), влиза в човешкия организъм и продължава пътя си към мозъка.
към текста >>

Вечер при слънчев залез, тая жизнена струя се връща обратно и най-сетне пред слънчев изгрев достига долния край на етерното тяло, краката, и от там със слънчевия изгрев отново почва своето преминаване през човешкия организъм.
Значи, има две течения: от Земята нагоре и надолу към земята. Както видехме по-горе, това влияе върху жизнените явления у растенията. Но това има влияние и върху човека. Когато при слънчев изгрев земята издишва етерните си сили, тогаз жизненото течение почва да минава и през човешкия организъм. То почва от краката (или по-добре е да се каже, че почва от долния край на човешкото етерно теле понеже тук се говори за етерни процеси), влиза в човешкия организъм и продължава пътя си към мозъка. Вечер при слънчев залез, тая жизнена струя се връща обратно и най-сетне пред слънчев изгрев достига долния край на етерното тяло, краката, и от там със слънчевия изгрев отново почва своето преминаване през човешкия организъм. При изкачването си през човешкия организъм тая жизнена струя преминава предимно през дясната му страна, а при слизане през лявата му страна. От там се обяснява и посоката на кръвообращението! (виж фиг. 14): Фиг. 14. Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов.
към текста >>

тяло не са симетрични.
При изкачването си през човешкия организъм тая жизнена струя преминава предимно през дясната му страна, а при слизане през лявата му страна. От там се обяснява и посоката на кръвообращението! (виж фиг. 14): Фиг. 14. Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов. тяло не са симетрични. Жизнената струя през деня, т. .е. при изкачването си, действа повече върху нервната система, а нощем, т. е. при слизане, повече на кръвоносната, поради което има повишено състояние на човешкото съзнание денем (будно съзнание), а нощем понижено състояние на съзнанието (сънно съзнание). Възприемането от човека на силите на тая жизнена струя зависи и от човешкия душевен живо т . От последния зависи и кои видове от тези енергии ще се възприемат.
към текста >>

Обаче, тя е свързана с цялото физично тяло.
Велики и важни тайни за взаимното и съвместно развитие на вселената, земята и човека са скрити тук. Това отваря нови хоризонти и на медицината. Окултизмът не може да говори за физичното като причина на душевното, нито пък може да говори за психо-физичен паралелизъм, както правят мнозина днес, като просто регистрират паралелното извършване на двете групи явления. Но окултизмът изследва подробно, кои области на душевния живот с кои системи на телесната организация стоят във връзка. Някои мислеха, че душата е свързана само с нервната система, с мозъка. Обаче, тя е свързана с цялото физично тяло. Само едно методично познание на етерните сили в растенията, минералите, металите, изворите, на естеств. и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно тяло; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека. Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля.
към текста >>

и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно тяло; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека.
Окултизмът не може да говори за физичното като причина на душевното, нито пък може да говори за психо-физичен паралелизъм, както правят мнозина днес, като просто регистрират паралелното извършване на двете групи явления. Но окултизмът изследва подробно, кои области на душевния живот с кои системи на телесната организация стоят във връзка. Някои мислеха, че душата е свързана само с нервната система, с мозъка. Обаче, тя е свързана с цялото физично тяло. Само едно методично познание на етерните сили в растенията, минералите, металите, изворите, на естеств. и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно тяло; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека. Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние.
към текста >>

ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа.
строене; но и тази дума mass, вследствие различните изменения, на които е била подложена думата mag, е произлязла от същия корен. От това е ясно, че в старата идея се е съдържало много малко различие между понятието да се създава картина в ума или пък тая мислена картина да се въплътява външно в камък. От тоя факт следва, че и днес би трябвало да съществуват ментални масони (като таен орден) и зидари, които работят за практически цели. Менталните масони са изгубили знанието на своето изкуство и затова те в строителството не могат да бъдат тъй полезни, както техните събратя зидарите. Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е. ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.
към текста >>

Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното.
Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях. Сега това не е така. Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите. Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения.
към текста >>

Като обладава решителна воля и ментално разбиране на своята вътрешна сила, всеки мъж и всяка жена посредством този сензитивен жезъл могат да се запазят от всичките легиони на ада и бързо да разсеят всека форма на духовното зло.
В заключение, ние не можем да не повторим, че магическият жезъл не е нищо друго освен един крайно сензитивен магически посредник за предаване и концентриране силите на обладаващия знание маг и че той е еднакво могъщ при най-силното възбуждение на ума на всекиго, независимо дали е употребен съзнателно или не. Поток от ментален огън ще се устреми по направление на даден жезъл и затова и той, както огнестрелното оръжие, не трябва да попада в ръцете на зъл или безумен човек. Той е потенциален или, иначе казано, точно пропорционален на мъдростта на майстора — и неговата ментална динамика. В ръцете на зломисленик или идиот, той е вреден или безполезен. Магическият жезъл изисква от своя притежател здрав мозък и здрава ментална сила — и само тогава той може да произвежда ефекти В това отношение той е съвършено подобен на парната машина, която за своето движение иска и съответен генератор на сили. Като обладава решителна воля и ментално разбиране на своята вътрешна сила, всеки мъж и всяка жена посредством този сензитивен жезъл могат да се запазят от всичките легиони на ада и бързо да разсеят всека форма на духовното зло. Огнестрелното оръжие, тъй сложно в своя механизъм и толкова разрушително в своето действие, не е нищо друго освен изроден магически жезъл. Първите оръдия на войната и убийствата са били твърде груби, грамадни и неудобни, и затова по-разрушителни. Днес те са станали с такава фина работа и сложен механизъм, както и магическият жезъл, макар този последният още и в нашите дни да стои по-горе и не в реда на военното оръжие. Ще настане време, когато този първоначален вид на защита ще бъде отново открит — и ще стане полезен в ръцете на болшинството от членовете на човешкия род. В същото това време менталната и нравствената природа ще се развива и ще достигне по-добро състояние и поради това, ползването с това оръдие ще принадлежи на мнозина най-добре нравствено развити и способни да го управляват.
към текста >>

Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-кръвоносна) система, а третият — на умственото развитие.
Изкуството действа върху целия човек; това може лесно да се провери от учителя, като вмъкне художествения елемент в обучението. Веднага става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя с концентрирано внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогаз вече няма немирни ученици. Това преобразяване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Отличителна черта на втория възпитателен период Ако разгледаме периода, през който минава детето, ще видим и друго едно основание в полза на художествения елемент. Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-кръвоносна) система, а третият — на умственото развитие. При втория период, период на ритмичната система, за да бъдем в хармония със силите, които тогаз се развиват, обучението трябва да се прониква от музикалност. от ритъм. През този период цялото тяло е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното тяло, което е в свръзка с ритмичния живот на тялото.1) От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното тяло. Ето защо художественият елемент, т. е. изкуството, трябва да стане център или изходна точка на цялото обучение през този период.
към текста >>

През този период цялото тяло е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното тяло, което е в свръзка с ритмичния живот на тялото.1) От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното тяло.
Това преобразяване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Отличителна черта на втория възпитателен период Ако разгледаме периода, през който минава детето, ще видим и друго едно основание в полза на художествения елемент. Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-кръвоносна) система, а третият — на умственото развитие. При втория период, период на ритмичната система, за да бъдем в хармония със силите, които тогаз се развиват, обучението трябва да се прониква от музикалност. от ритъм. През този период цялото тяло е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното тяло, което е в свръзка с ритмичния живот на тялото.1) От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното тяло. Ето защо художественият елемент, т. е. изкуството, трябва да стане център или изходна точка на цялото обучение през този период. Логическото мислене се развива усилено след 14 година. Ето защо на ума не трябва да се действа направо преди 14 година, а само косвено: чрез целесъобразна дейност, образи, ритъм, музика. През този период детето всичко преживява в образи.
към текста >>

При известни хармонични движения, когато участва и съзнанието, се регулират теченията в човешкото етерно тяло и човек се свързва със силите на живата природа и се обновява чрез тях.
Гимнастическите упражнения също могат да се свържат с живота на природата. Те могат да се свържат и с музиката. Гимнастичните и евритмичните упражнения действат дълбоко и със своя ритъм. Ритъмът е едно от условията за красотата. Онзи, който мисли, че гимнастиката има за цел да развие само мускулите и другите органи чрез движение, той не подозира нейното по-дълбоко значение. При известни хармонични движения, когато участва и съзнанието, се регулират теченията в човешкото етерно тяло и човек се свързва със силите на живата природа и се обновява чрез тях. След 14. година детето вече може, покрай работата всред природата, да работи и в работилницата. Но и тая му работа може да се проникне от художествен елемент: всички произведения, изработени там, не трябва да задоволяват само известни нужди, не трябва да бъдат добри само от чисто практическо гледище, но трябва да имат и висока художествена стойност. И при тяхната изработка трябва да е вложено художествено творчество от самото дете. Всички произведения на ръчния и индустриален труд: столове, маси, врати, дръжки за врати, етажерки за писма или книги, трябва да са красиви: формата и орнаментите им да бъдат плод на собствено детско творчество.
към текста >>

За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него.
Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен.
към текста >>

Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен.
За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета.
към текста >>

Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета.
Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“.
към текста >>

Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
към текста >>

ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата.
Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“.
към текста >>

Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото.
Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село. Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание. Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На други пък е даден вътрешния ключ на Астрологията и на знаците на Зодиака, който скоро ще бъде даден на света, свързвайки всичките знаци с видението на Езекиила, колела в колелата, бидейки душата и духът на земята съществуват наистина като в колела (Езекиил I и II гл.) На някои други от членовете на Ордена е дошло онова славно видение и осъществяване на космическото съзнание, когато душата реализира, действително и експериментално, нещо от единството на същинското Себе, и абсолютното знание и увереността, че същинското Себе на всяка душа е вечно, безсмъртно и неродено, подобно на Духа на Мелхиседек — „без баща, без майка и без начало или край на дни“.
Нещо повече: аз срещнах един брат от Гласгов, който ми заяви, че е срещнал и се е разговарял със същия Мелхиседек, свещеник на Най-Висшия Бог, Великият Архитект на вселената, а между това, Главата на Ордена, живущ в Лос Анжелос, Калифорния, претендира същите сили. От мои лични достижения аз зная, че откровението и вътрешното просветление иде направо от известен брой измежду тия души, като това просветление изяснява великите принципи на вселената, с цел да се осветлят и възпламенят електричеството и магнетизмът, в тяхното приложение във времето и пространството. На други са били дадени ключовете на геометрията на пространството като се доказва по тоя начин, че Платон е бил прав, когато е установил, че Бог геометризира в пространството, а пък на някого се дава разрешението на математическите задачи, които са затруднявали математиците през последните 4,000 години. Един от членовете на Ордена разреши математическата задача за квадрата на кръга, който само дава истинския математически ключ на Голямата Пирамида, и чрез него някой е способен да предвиди събитията, които вероятно ще се случат в течение на следните десет и двадесет години на тази земя. И действително това са факти, а не теории, и могат да се потвърдят от определени резултати. На други пък е даден вътрешния ключ на Астрологията и на знаците на Зодиака, който скоро ще бъде даден на света, свързвайки всичките знаци с видението на Езекиила, колела в колелата, бидейки душата и духът на земята съществуват наистина като в колела (Езекиил I и II гл.) На някои други от членовете на Ордена е дошло онова славно видение и осъществяване на космическото съзнание, когато душата реализира, действително и експериментално, нещо от единството на същинското Себе, и абсолютното знание и увереността, че същинското Себе на всяка душа е вечно, безсмъртно и неродено, подобно на Духа на Мелхиседек — „без баща, без майка и без начало или край на дни“. Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството.
към текста >>

Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>

Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
към текста >>

Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре.
Трябва да се обърне внимание преди всичко на аспектите, които планетата получава и на това, в кой знак са намира тя, именно дали тоя знак благоприятства или не за хармоничната проява на планетата Една огнена планета, като Марс например във воден знак, е неблагоприятно поставена, а в огнен знак — благоприятно; въздушните и водни знакове в случая действат средно. Но много зависи и от знака; например Марс в X дом и в Рака, макар и твърде зле поставен откъм знак, все пак положението му се до нейде косвено подобрява, защото X дом е дом на Козирога, а ние знаем, че Марс е в екзалтация (подем) в знака Козирог. Една „злокобна“ планета, например Сатурн, ако е добре аспектирана, е по-благотворна за дома, в който стои, отколкото некоя „добра" планета, да речем Венера, която получава зли аспекти в този дом. Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом. Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре. Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган. Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак. Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също.
към текста >>

Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак.
Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом. Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре. Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган. Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак. Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също. Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи. Юпитер действа в противоположна посока, именно разширително, топлодайно, носи пълнокръвие, прехранване, затлъстяване и действа твърде благотворно върху съответния орган. Уран носи нервни болки, които внезапно се явяват и пак тъй внезапно изчезват, чувствителност и предразположение към възпаления, спазми.
към текста >>

Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя.
Сатурн или Марс във везни: бъбречни болести. Уран в Близнаци: спазми в ръцете и рамената, понякога астма. Меркурий в Овен: нервни болки в главата и т. н. (Следва) К. А. Либра. Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя. С тези енергии, които изпращаш, ти действаш на природата и тя ще ти отговори“. „Гимнастиката образува връзка между живата природа и нас. Ние мислим, че гимнастиката е главно за упражнение на органите, а не обръщаме внимание на връзката между природата и нас“. Един Учител1) Окултизмът има приложение във всички области на живота. Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността.
към текста >>

Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само тялото, но и душата.
Човек не е само това, което сега се проявява. Той е нещо много повече. Ето защо окултната наука, чрез по-дълбокото свое познание на действителността, хвърля светлина върху всички въпроси на живота и посочва методите за разумния живот. Както във всички области, така и в областта на гимнастиката окултизмът внася нещо ново. Той я изгражда на нови основи. Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само тялото, но и душата. Обикновената гимнастика има за цел да развие мускулите и другите физични органи. Каква полза ако развием мускулите на атлет или се пресилваме с прекалени тренирания на мускулите? Но гимнастиката си има и по-дълбока страна. Тук целта не е да се развият само мускулите, но да се развият и духовните сили, да се събудят спящите духовни сили заедно с телесните. Принципите на окултната гимнастика се основават на по-дълбоко изучване на човешкия организъм и връзката му с околната природа.
към текста >>

Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили.
имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието.
към текста >>

2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа.
Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна.
към текста >>

Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло.
По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си.
към текста >>

Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло.
Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили.
към текста >>

Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
към текста >>

тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
към текста >>

Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа.
Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога.
към текста >>

Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена.
Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена. Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие. Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота.
към текста >>

Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото.
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
към текста >>

Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
към текста >>

инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник.
Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй.
към текста >>

Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото.
Слънце, което включва всичко добро и светло в себе си. И както има физ. слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа.
към текста >>

Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят.
слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията.
към текста >>

Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.
(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията.
към текста >>

Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа.
Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността.
към текста >>

За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му тяло трябва да вземе участие при изразяването й.
Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха. С душевно участие и радост децата играят евритмичните упражнения. И особено у най-малките е тъй ясно, как те с вътрешно разбиране се отнасят към евритмията! За тях тя не е нещо чуждо. Телесното движение е една вътрешна нужда за тях. За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му тяло трябва да вземе участие при изразяването й. То трябва да плеска с ръце и да тропа с крака. Всичко у него се стреми към движение. И дето слуша музика, ритъмът прониква до неговите крайници, завладява ги, и детето ги изпълва с голяма радост при хармония между движение и музика. Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика.
към текста >>

Те дарявате тялото постоянно с нов живот.
Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика. Те слушат вътрешния ритъм на музиката или стихотворението и се движат в съгласие с него. По този начин, чрез движението — в много по-голяма степен отколкото чрез просто декламирана — силите,които лежат в основите на ритмичната система1), се подбуждате към вътрешна дейност. Силите на ритмичната система не знаят никаква умора. Те дарявате тялото постоянно с нов живот. Чрез евритмията се премахва умората, която настъпва у детето, когато то преждевременно работи с ума си. По този начин тя действа за уравновесяване на тези учебни предмети, които изисквате по-усилена умствена работа. При по-нататъшното развитие на детето, наклонността към чисто движение отслабва. Тя се замества с друга: събужда се радостта, желанието да се изрази със смислени движения това, което детето чувства. Идва време, когато се преминава към мира на гласните и съгласните.
към текста >>

(Превод от немски) __________________________________________ 1) Тялото има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система.
И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца. Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква непринудена радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили. (Превод от немски) __________________________________________ 1) Тялото има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система. Амин, ключът на вселената Буквите и тяхното значение (Продължение от кн. VII) Преди да обясним значението на думата Амин, трябва да направим некои предварителни бележки. Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума. Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр.
към текста >>

По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена.
Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
към текста >>

Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото.
В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила.
към текста >>

Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
към текста >>

По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила.
Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея.
към текста >>

Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата.
Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е.
към текста >>

Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение.
Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения. И въпреки тази очевидна истина, как силно очарова слуха звукът на тая дума на ученика мистик! Как тя е пълна със страшни мистически възможности за безсмъртни сили, въплътени в сложния организъм, наричан човек! Думите — само ако ние знаехме това — имат също вродено магнетическо влияние и притежават същата сила на сродство и оттласкване, както и човешкото семейство и всичките органически и неорганически форми и субстанции. И колко печално е за развитата душа да види в човешката среда неразбиране, причинено от лъжливото тълкувание на термините.
към текста >>

Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло.
Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот. Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло. Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не. И ако би било така, гладът не би съществувал. Науката би направила хляб от камъни и на това има намек в Евангелието при изкушенията на Христа в пустинята. Но никой не знае по-добре, отколкото самата академия на науките, че техните учени професори твърде скоро биха умрели от глад, ако биха били принудени да изкарват своята храна от химическите субстанции на скалите.
към текста >>

Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло.
Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен? Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот. (Следва) Превел: Waniel.
към текста >>

В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на учителите и учениците. 5) „Дъновизмът“ тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
към текста >>

7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“.
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии.
към текста >>

Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното.
Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8) С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление!
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло.
А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
към текста >>

А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество.
към текста >>

В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда.
към текста >>

И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>

Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи.
От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна.
към текста >>

Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си.
23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
към текста >>

И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
към текста >>

Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него.
Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек.
към текста >>

Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът.
към текста >>

Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество.
През време на процеса, маслото и водата се смесват, но когато настане пълното им пречистване, те пак се разделят. Една сериозна проблема чрез това се разрешава и за авиацията, понеже може да се добие масло, което се сгъстява при много по-низка температура от тази, при която се сгъстяват най-фините, познати досега, масла. При една серия от микро-фотографии на моруново масло в процеса на пречистването, интересно е да се види, че при първите снимки всяка глобюла изглежда заобиколена с тъмен кръг, а при последните те се виждат заобиколени с пръстени от светлина. Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила. Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън.
към текста >>

При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него.
Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода.
към текста >>

Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер.
тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка.
към текста >>

От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С.
Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг. Това е от съществено значение, когато възлизат първите или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането. При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея.
към текста >>

— Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност.
към текста >>

Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата.
В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока. Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата. Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон.
към текста >>

„Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона.
към текста >>

Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога.
За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона. III. 9. — Тайна в тайната. 10.
към текста >>

Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви.
Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“.
към текста >>

Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна.
Д-р О. Рьомер. Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес? Тук имаме, преди всичко, така наречените предразполагащи причини. Те са: 1) Наследено предразположение вследствие принадлежността към високоразвитото културно човечество. Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна. А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини.
към текста >>

Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло.
Глечните стълбчета отиват от зъбната повърхност до дентиновата граница, и то или праволинейни или пък извити и често взаимно преплетени. Всяка глечна призма от единствена цилиндрична или шестостенна призматична глечна клетка наречена амелобласт, който достига дължина до 40 микрона1), а ширина 6 - 7 микрона. А развитите вече глечни стълбчета имат дължина около 2 м. м., т, е. 2000 микрона (виж фиг. 2). Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло. Нормално проникнатата от варовито вещество (калциеви соли) глеч е тъй силно минерализирана, че достига твърдостта на кремъка Фигура 2. Част от зъбна корона, намираща се в развитие. D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта.
към текста >>

И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили.
Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост. Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т.
към текста >>

У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции.
Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст.
към текста >>

Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло.
Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм.
към текста >>

Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите на етерното тяло, тогаз се явява нарушение и във формите на органите.
И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм. Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите на етерното тяло, тогаз се явява нарушение и във формите на органите. Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки.
към текста >>

Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове.
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки. Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове. Когато глечта е образувана, почти че престава обмяната на веществата. Аз преднамерено казвам „почти“, защото е намерено, че в най-ранната възраст, след зъбното поникване, зъбната глеч получава по нататъшно втвърдяване чрез приемане малки количества соли от плюнката и чрез прегрупиране на молекулите си. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Доказано е, че глечта на непоникналите още зъби пречупва двойно положително светлината, минала през нея, и че още пропуща цветни и солни разтвори, когато глечта на отдавна поникнали зъби пречупва отрицателно, едноосно двойно светлината, а глечната покривна кожица съвсем слабо вече пропуща колоидни вещества, значи и калциевия флуорид в колоиден разтвор.
към текста >>

Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява.
Такава възраст е началото на половата зрелост, т. е. между 13. и 16. година. След тая възраст зъбите са по-устойчиви на кариес. Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост. Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява. И тогаз зъбите стават кариозни. Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне. Сигурно, големият процент кариозни в тази възраст е в свръзка с процеса на половото съзряване, защото половите жлези имат и функцията на вътрешна секреция. Процесът на половото съзряване е противоположен на процеса на минерализирането, който е външен. А когато последният процес се завърши, тогаз действа противоположно нему процесът на половото съзряване, който е повече вътрешен.
към текста >>

Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край.
към текста >>

Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност.
Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“.
към текста >>

И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия.
Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев.
към текста >>

Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край.
Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев. Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези. 3) Б. Прев. Пинеалната жлеза (Glandula pinealis Epiphysis cerebri) и питуитарната (Hypophysis cerebri или glandula pituitaria) са горен или долен издатък на междинния мозък, (Thalamencephalon).
към текста >>

красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти.
. . Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя! Живях с нея 3 г., до 1891 г. Предупреждение. Срещу 22.x. 1905 г. красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти. Спасявай се“! . . . Тогава имах дела с роднините на покойната. Съобщава P. М. Предизвестие за предстояща смърт във видното столично семейство на Ган. Г.
към текста >>

Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества.
6) Le Grand Arcane ou l‘occultisme devoile 7) Dogme et Rituel de la Haute Magie (2 тома) и др. Много интересни са и писмата му до барон Спедалиери, вторият том от които сега се печата. Те съставляват почти пълен курс на Кабалата. Ние дадохме част от тях в превод, в 11-та годишнина на Всемирна Летопис. Безспорно е, че трудовете на Елифас Леви по теорията на Кабалата и Магията са много ценни, но относително обредната страна на последната, ние съветваме всички ученици по окултизма да не се увличат, а да се отнасят много предпазливо, за да не попаднат в опасни грешки, които може да им струват скъпо. Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества. В Америка излиза едно списание под названието Prophecy, което е орган на Националното Астрологическо Дружество. Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела.
към текста >>

Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния.
Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето.
към текста >>

И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма.
Самият живот около нас ни показва, че това е така. Преди няколко време имахме такъв пример: беше въпрос за златната валута в разните страни. Държаха се най-смели речи и се доказваше, че когато дойде златната валута, ще дойде и свободната търговия, че едното е последица от другото. Това казваха хората чрез твърде остроумни умозаключения. Но в действителност стана обратното. И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма. И това става винаги. Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността. Затова той никога не може да стане основа на педагогиката и дидактиката. Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек. Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на учителя към подрастващия човек.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4494681358337