Търсене в текстове за 'Тяло на желанията'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1551 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
към текста >>

Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството.
Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта.
към текста >>

От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло.
У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
към текста >>

2. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля.
Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот.
към текста >>

Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство.
Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит. Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
към текста >>

Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието.
към текста >>

Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло .
Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.
към текста >>

И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло.
Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата.
към текста >>

Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите.
За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния.
към текста >>

Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло).
Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква?
към текста >>

Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>

Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим.
към текста >>

По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити.
Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога?
към текста >>

По-после същото става и с етерното тяло.
Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва. Той живее в пълнота и без нашата благодарност.
към текста >>

Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
към текста >>

Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
към текста >>

4. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир.
Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично.
към текста >>

Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята.
За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето.
към текста >>

То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>

Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.
Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето.
към текста >>

На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него.
Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение.
към текста >>

Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика.
Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица.
към текста >>

5. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят. Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>

По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока?
И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение. Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности. Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък.
към текста >>

6. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си.
ФИЗИОГНОМИЯ Овален тип Хора с овален тип се отличават с голяма подвижност и много развита впечатлителност. Извънредната гъвкавост на тяхната натура е лишена все пак от еластичност, необходима за реакция и често те са слаби да реагират против лични тенденции. Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове. Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници. В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер.
към текста >>

* * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло.
Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани. * * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. * * * Под сърце трябва да разбираме корените на нашия живот, а под ум - клонищата и листата. И законът, който трябва да спазвате е: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне и една мисъл; и като се атрофират вашите чувства, ще се атрофират и вашите мисли. * * * Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлачете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи свят, който Бог е вложил в неговата съвест.
към текста >>

7. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало.
В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна!
към текста >>

И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него.
Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце.
към текста >>

8. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Смирете желанията си и чуйте!
Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички. За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви.
към текста >>

И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост?
Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове.
към текста >>

Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш.
Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене.
към текста >>

Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото.
Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат. Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее. Не - вие не трябва да се боите, че ако не убивате добитъка и дивеча, те тъй много ще се размножат, че вашите градини, градове и къщи ще бъдат препълнени от тях, нито пък, че ще ви отнемат от храната. Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда.
към текста >>

Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник.
Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник. Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>

Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее.
Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник. Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>

9. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми.
към текста >>

Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си.
Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек. Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл!
към текста >>

10. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство.
към текста >>

Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
към текста >>

Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота.
към текста >>

Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3.
към текста >>

Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4. Кама Рупа.
към текста >>

Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4.
Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4. Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек. 5. Манас. Ум. Разум.
към текста >>

Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
към текста >>

Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло.
към текста >>

11. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело. Силата на цялата вселена тогаз е във ваша помощ!. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете. Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява пътя Му. Трябва да се научите да пестите енергията, да употребявате силата си само за доброто на другите, не за самите вас. Пестете силите си при по-маловажните неща, за да ги имате достатъчно, когато се нуждаете от тях. Станете сами по себе си сила и не ставайте зависими от външните обстоятелства.
към текста >>

Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете.
Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи. Дръжте ме винаги в мислите си и притегляйте моята сила към себе си. Научете се да употребявате Силата ми вместо вашата. Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас.
към текста >>

Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас.
Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие.
към текста >>

С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа.
Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас.
към текста >>

Астралното тяло трябва да стане спокойно.
Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас. Помъчете се съзнателно да различавате интуиция и импулс. Когато държите строго под властта си нисшите си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване.
към текста >>

Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас.
С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние. Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас. Помъчете се съзнателно да различавате интуиция и импулс. Когато държите строго под властта си нисшите си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване. Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб.
към текста >>

12. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма.
За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи.
към текста >>

Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото.
И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли. И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н. За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган. Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер.
към текста >>

13. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8.
Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света.
към текста >>

властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>

Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека.
* Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар?
към текста >>

Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
към текста >>

Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства.
към текста >>

По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
към текста >>

Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
към текста >>

А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие.
Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека.
към текста >>

Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя?
към текста >>

Даже мъртвото тяло е пълно с живот.
След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения.
към текста >>

На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>

За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
към текста >>

няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
към текста >>

Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде.
към текста >>

п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
към текста >>

В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
към текста >>

Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето.
към текста >>

Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
към текста >>

Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
към текста >>

Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

14. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони.
Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции.
към текста >>

Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>

Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции.
Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
към текста >>

15. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа.
Челото е малко и стеснено на горната част. Очите малки и късо поставени към носа. Погледът е отблъскващ. Шията е къса и месеста. В движенията и жестовете има нещо долно, низко. Тези хора са големи доносници, лицемери, суетни, мръсни и по тяло и по душа. Техният говор е груб и мръсен. По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв. Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо.
към текста >>

Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло.
Челото е полегнало и съвсем ниско. Устата е неправилна и почти всякога отворена, с дебели, къси устни. Очите са кръгли, малки, изпъкнали. Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло. Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят стомаха и да спят. Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена.
към текста >>

Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна.
Очите са кръгли, малки, изпъкнали. Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло. Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят стомаха и да спят. Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена. Брадичката почти я няма. Носът е сравнително малък и сплескан.
към текста >>

16. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието.
Тя има способност да определя болестите на болните и местото на болестта. Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести. Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ? “ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св.
към текста >>

Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му.
Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести. Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ? “ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св. Дух (на 5 и б юний т.
към текста >>

17. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното.
нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си.
към текста >>

Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието.
Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението.
към текста >>

Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>

Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр.
Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология?
към текста >>

Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
към текста >>

Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
към текста >>

Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ.
към текста >>

А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов.
Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
към текста >>

Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония.
Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън.
към текста >>

По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е.
към текста >>

тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
към текста >>

тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния.
От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата.
към текста >>

Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов.
Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
към текста >>

Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов.
Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов.
към текста >>

Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ.
към текста >>

Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр.
към текста >>

* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
към текста >>

тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
към текста >>

И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
към текста >>

Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>

Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>

Физичното му тяло ще се обнови и подмлади.
И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
към текста >>

По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не.
към текста >>

___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп. „Житно Зърно” год. IV - кн. 3, 4, 10, год. V - кн.
към текста >>

18. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
към текста >>

А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II.
Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум.
към текста >>

Желанията преобладават.
Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот.
към текста >>

19. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел.
към текста >>

" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните! " Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>

Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения. Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност.
към текста >>

Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология.
Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество.
към текста >>

20. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Желанията набраздиха твоето лице.
Достойна съм за Сатия-Ра. Меру-Ир отговаря: – Ти не си вече могъща. Ти нямаш богатство. Времето е обезценило твоите скъпоценности. Ти нямаш и красота. Желанията набраздиха твоето лице. Ти ще паднеш, защото не позна Сатия-Ра! Часът е ударил! Всички трепетно чакат. Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите. Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога!
към текста >>

Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло?
Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите. Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло? За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята младост и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра. Те са уверени, че Сатия-Ра ще сключи велик съюз с Меру-Ир. А Дуна-Фу може да чака векове още. Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
към текста >>

21. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини.
към текста >>

Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят.
към текста >>

Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест.
към текста >>

После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява.
към текста >>

И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека.
Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
към текста >>

И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест.
Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена.
към текста >>

Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест.
Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват.
към текста >>

И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>

Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват.
към текста >>

Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло.
Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека.
към текста >>

Окултната медицина може да покаже точно коя болест с кое нарушение на вътрешния живот - на живота на мислите, чувствата, желанията и постъпките - е свързана.
Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия? " Тук се явява и втори въпрос: „И при лекуването каква е ролята и значението на външните и вътрешни фактори? " На първия въпрос се отговори вече по-горе: Вътрешните причини създават предразположение на органа към заболяване; той става тъй податлив към това, че при най-малки неблагоприятни външни условия заболява. Окултната медицина може да покаже точно коя болест с кое нарушение на вътрешния живот - на живота на мислите, чувствата, желанията и постъпките - е свързана. И в течение на болестта постепенно ще се измени и психичният живот. И когато обновата, промяната в психичния живот е направена, тогава болестта се лишава от своя корен и с най-леки външни средства може да бъде премахната. В окултния роман „Модерни розенкройцери" се дава едно хубаво сравнение за пояснение на това: Да си представим, че един човек се намира в една стая. Вратата отвън е заключена, но освен това отвътре са поставени върху вратата напречни железни греди, които не позволяват нейното отваряне. В случая само отключването на вратата не може да постигне целта.
към текста >>

22. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такива порои са желанията на човека.
Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
към текста >>

Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява.
Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата.
към текста >>

Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър.
Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове?
към текста >>

Човек в тялото си представя една жива река, която тече.
Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката.
към текста >>

Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове?
Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях.
към текста >>

23. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

На мнозина желанията са като на допотопните животни.
Ние искаме на нашите кукли Разумното да обърне внимание. Кое дете бихме могли да убедим, че неговите кукли майка му ги е родила? То знае, че тя ги е купила от пазара. Някои наши мисли и чувства са кукли, които искаме да направим като синове и дъщери на Бога. Много хора днес страдат от излишни мисли и желания, които нямат отношение към сегашния им живот. На мнозина желанията са като на допотопните животни. Един съвременен богаташ иска милиарди. Защо му са тия пари? Може ли човек с пари да се откупи от смъртта, или може ли с пари да купи някаква добродетел, или да добие безсмъртие? Човек мисли, че има права в света. Когато лисицата влезе в курника и задигне една кокошка, стопанинът излиза с пушката да я убие.
към текста >>

Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни.
Често благото на едно същество зависи от друго. Ние не можем безразборно да сечем, кое да е дърво, или да убием, кое да е животно. Има факти в живота, които показват, че с отсичането на едно дърво, или с убиването на едно животно, може да се случи голямо нещастие на човека. Ще каже някой, че не вярва в това. Не е важно, дали вярва, но важно е онова, което съществува в природата. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни. Всяко нещо, което мислим, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко. Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас.
към текста >>

Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло.
Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници. Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка. Светът е тъй добре създаден от природата, че той е оправен. Няма какво ние да оправяме света.
към текста >>

Не може ръката да бъде добре, ако тя не функционира в съгласие с цялото тяло.
Всяко същество ще жъне плодовете на своя живот и в края на краищата ще разбере, че, ако не живее според основния закон в света, а живее според своята си воля, резултатите ще бъдат лоши. Цялата природа е създадена разумно. Ние трябва да знаем, какво е отношението ни към нещата. Ние сме част от тая природа и трябва да бъдем в съгласие с нея. Нашият живот зависи от нейния живот, нашата мисъл зависи от нейната мисъл, нашата сила зависи от нейната сила. Не може ръката да бъде добре, ако тя не функционира в съгласие с цялото тяло. Всеки от нас трябва да живее в съгласие с основния закон на битието, от което той е малка частица. Нашето благо зависи от благото на цялото. Когато сме в съгласие с цялото, ние имаме всичко на разположение. Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света.
към текста >>

Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в тялото си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен.
Цялото желае щастието на всяка своя част. Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва. Днес хората са недоволни от това, което имат. Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в тялото си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен. Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част.
към текста >>

От благоденствието на тялото зависи и нашето благоденствие.
Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част. От благоденствието на тялото зависи и нашето благоденствие. Това е основният закон, който всеки един от нас трябва да разбира и приложи в живота си, ако иска да живее разумно и да му бъде добре. Ние сме свързани с цялата вселена и тя е наша родина. Това е идеята на новата раса, която иде в света. Всичко ще бъде според основния закон на битието, който отначало е положен. Не може само един народ, едно общество, един човек да бъдат велики.
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина.
Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота.
към текста >>

Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата.
Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие. Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата. Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания. А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си.
към текста >>

Мнозинството се запознава с физическото си тяло, едва когато то е вече заболяло.
Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели? Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия. Мнозинството се запознава с физическото си тяло, едва когато то е вече заболяло. Тогава в пълно неведение болният и хирургът намират спасението само в лекуване на болния орган. И нищо повече! Това е нашето отношение към живота. Ние не умеем да се ползуваме от богатството, с което сме дарени! Когато заболеем, почваме да се опознаваме с физическото си тяло, а за другата наша същност, от която зависи всичко в живота, ние не се и сещаме.
към текста >>

Когато заболеем, почваме да се опознаваме с физическото си тяло, а за другата наша същност, от която зависи всичко в живота, ние не се и сещаме.
Мнозинството се запознава с физическото си тяло, едва когато то е вече заболяло. Тогава в пълно неведение болният и хирургът намират спасението само в лекуване на болния орган. И нищо повече! Това е нашето отношение към живота. Ние не умеем да се ползуваме от богатството, с което сме дарени! Когато заболеем, почваме да се опознаваме с физическото си тяло, а за другата наша същност, от която зависи всичко в живота, ние не се и сещаме. Човек е неединен в себе се. Той се проявява откъслечно – без да има хармония между чувство, мисли и постъпки. Той дава простор на своите страсти и похабява и тялото си, и чувствата, и мислите си. Щастието и смисълът на нашия живот не е в това себеразкъсване. Те се крият в единството между физическото, духовното и божественото в нас.
към текста >>

Той дава простор на своите страсти и похабява и тялото си, и чувствата, и мислите си.
Това е нашето отношение към живота. Ние не умеем да се ползуваме от богатството, с което сме дарени! Когато заболеем, почваме да се опознаваме с физическото си тяло, а за другата наша същност, от която зависи всичко в живота, ние не се и сещаме. Човек е неединен в себе се. Той се проявява откъслечно – без да има хармония между чувство, мисли и постъпки. Той дава простор на своите страсти и похабява и тялото си, и чувствата, и мислите си. Щастието и смисълът на нашия живот не е в това себеразкъсване. Те се крият в единството между физическото, духовното и божественото в нас. „Когато съберете ума, душата, духа, сърцето и тялото на едно място, ще получите това, което се нарича човек"— казва Учителят.
към текста >>

„Когато съберете ума, душата, духа, сърцето и тялото на едно място, ще получите това, което се нарича човек"— казва Учителят.
Човек е неединен в себе се. Той се проявява откъслечно – без да има хармония между чувство, мисли и постъпки. Той дава простор на своите страсти и похабява и тялото си, и чувствата, и мислите си. Щастието и смисълът на нашия живот не е в това себеразкъсване. Те се крият в единството между физическото, духовното и божественото в нас. „Когато съберете ума, душата, духа, сърцето и тялото на едно място, ще получите това, което се нарича човек"— казва Учителят.
към текста >>

25. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път.
НОВИЯТ ПЪТ Новият път е този, по който човек може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път. Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността.
към текста >>

Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки.
Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността. Само по вътрешен път може да стане човек духовен. Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар.
към текста >>

От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи.
В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие. Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния свят. В тези идеи е новият път. От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи. Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности.
към текста >>

Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото.
Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности. Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият човек ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички. В това отношение, всеки човек, който е дошъл на земята да учи, е едно цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее. Това е неговото богатство. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот. Цъфтенето е вечен процес, който обхваща мислите, чувствата и постъпките. Той обхваща също и Любовта. И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека.
към текста >>

И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека.
Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот. Цъфтенето е вечен процес, който обхваща мислите, чувствата и постъпките. Той обхваща също и Любовта. И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека. Когато опитат в себе си тези процеси на цъфтенето, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. А сега те са чужди един за друг. В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право.
към текста >>

За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят.
В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов. Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята.
към текста >>

Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце.
Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява.
към текста >>

За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи.
Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов.
към текста >>

26. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр.
Д-р мед. Йл. Стр. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА „Болестите са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Те показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот.” Учителят. В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея.
към текста >>

Тялото не е изолирано от средата, в която живее.
Те показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот.” Учителят. В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото?
към текста >>

Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят.
3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената.
към текста >>

Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото?
Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото?
към текста >>

Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото?
Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл.
към текста >>

Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят.
Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка.
към текста >>

Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл.
Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома.
към текста >>

Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло.
В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране.
към текста >>

ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло.
Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят.
към текста >>

„Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия.
Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм.
към текста >>

Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека.
При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото).
към текста >>

Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма.
Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят.
към текста >>

Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека.
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен.
към текста >>

„В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.".
В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени.
към текста >>

—„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят.
Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени. У едни е по-дейна и по-добре развита една система, а у други — друга.
към текста >>

Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика.
Не е ли така и в характера на хората? Вие ще срещнете един добре развит и мускулест човек и ще отсъдите, че ще е физически работник. Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло.
към текста >>

Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло.
Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н. Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме. ---------------------------------------- [1] Думата Bhythmus произлиза от rhein, което значи: тека, протичам.
към текста >>

Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве.
Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н. Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме. ---------------------------------------- [1] Думата Bhythmus произлиза от rhein, което значи: тека, протичам.
към текста >>

Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н.
Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н. Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме. ---------------------------------------- [1] Думата Bhythmus произлиза от rhein, което значи: тека, протичам.
към текста >>

Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме.
А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н. Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме. ---------------------------------------- [1] Думата Bhythmus произлиза от rhein, което значи: тека, протичам.
към текста >>

27. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае.
Д-р мед. Йл. Стр. ВЯРА В ЖИВОТА „Както парите са обменна монета във физическия свят, така вярата е обменна връзка в духовния свят, а Любовта — в Божествения свят". — Учителят Идва някой и казва: „Болен съм". Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо? — Защото той не е знаел, кога е бил здрав. Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав човек. Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас.
към текста >>

Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри.
Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас. Ние търсим да видим нещата винаги вън от себе си, да видим нещо, излъчено от нас, изявено във физически форми, като жертвуваме за това понякога и нашите сили. Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни? — Нам липсва едно пълно себепознание, а като последствие от това — вяра в личното съществуване. Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри. Чудни сме ние хората! Това, което ни прави удоволствие, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат. Ние познаваме само това, което може да задоволи влеченията ни, а какви са последствията от това, нас най-малко не ни интересува. А това е по единствената причина, защото ние не поддържаме никаква връзка с духовното у нас. Тази липса на връзка, която ще ни обезпечи една добра преценка на реалното в живота, се предшествува от липса на вяра в доброто.
към текста >>

Защото „Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък.
Той иска да оздравее. Иска да живее. Той започва да вярва. Чрез тази новосъбудена вяра болният влиза в допир с душата и духа си. Той търси допир чрез същата и с Вечното в света, това, което дарява живот. Защото „Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите и се ползува от енергиите, които те възприемат и предавай. — У. Вярата в здравето дава възможност на нашия дух и душа да се проявят във физиката ни. И от степента на тази наша вяра, на това наше всеотдайно желание да бъдем здрави зависи скоростта на нашето оздравяване. Понякога болният се нуждае от две истинни думи, за да оздравее.
към текста >>

28. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
към текста >>

Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло.
Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло. Човек може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин. В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното същество. Той се разпростира така на големи разстояния, прелита океана, цели континенти и това за период от време, твърде малък, за да го преценим. Ние не знаем, с каква скорост. Досега не е било още възможно да се измери скоростта на телепатичните общения.
към текста >>

Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло.
Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша.
към текста >>

Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата.
Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл.
към текста >>

Когато тялото спи, трябва да работи душата.
Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си.
към текста >>

И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли.
Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли. Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
към текста >>

29. УДОВОЛСТВУВАНЕ И И СВОБОДА - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност, на човека да постигне желанията на своята душа.
Инж. Руси Николов РАЗМИШЛЕНИЯ 1. Вечността Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност, на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява.
към текста >>

Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека.
Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва със свръхсъзнанието и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко.
към текста >>

30. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

* * * ПОЕМИ I Другарки мои, безбрежен океан е светът и аз бях недобър плувец в него, защото желанията ми бяха много и техните повели насочваха моя живот.
— Блажен е онзи, който пази образа Му в сърцето си, – каза с безкрайно благоговение верният служител, – който се надява и уповава на Него и живота на когото е изпълнен с безкрайна благодарност. Ти забрави, че Отец е дълготърпелив. Той ще премахне заблужденията от живота на човеците, защото е казал, че не ще остане ни една плът да Го не познава. Пред небесните порти младият служител видя да го очакват много от неговите събратя. — Разправяй, разправяй, замолиха му се те; ти трябва да си видял чудни неща. * * * ПОЕМИ I Другарки мои, безбрежен океан е светът и аз бях недобър плувец в него, защото желанията ми бяха много и техните повели насочваха моя живот. Как пленително, с омайващ глас те всички ми обещаваха щастие! Те така заглушително викаха всички, че аз престанах да чувам тихия зов на моята душа. И щом гласът на някое от тях смогнеше да се извиси над гласовете на другите, то започваше да властвува над всичките ми сили и време. О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда!
към текста >>

О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми!
— Разправяй, разправяй, замолиха му се те; ти трябва да си видял чудни неща. * * * ПОЕМИ I Другарки мои, безбрежен океан е светът и аз бях недобър плувец в него, защото желанията ми бяха много и техните повели насочваха моя живот. Как пленително, с омайващ глас те всички ми обещаваха щастие! Те така заглушително викаха всички, че аз престанах да чувам тихия зов на моята душа. И щом гласът на някое от тях смогнеше да се извиси над гласовете на другите, то започваше да властвува над всичките ми сили и време. О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда! Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца! По нивите на другите се опитвах аз да изкореня израствалите бурени, а моята нива стоеше непосята и неизорана! Но дойде ден, и аз чух отново тихия зов на моята душа. Тогава, в безмълвния нощен мрак поведох тежка борба с моите желания.
към текста >>

31. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му.
Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот. А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби. Но по какьв път и по какьв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели? -Само с помощта на науката и възпитанието По силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и 3а тяхното сближаване. Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, каюпо и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му. Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека. Тук, именно ни идват на помощ науката и възпитанието. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните Закони, които управляват душевния живот на човека.
към текста >>

В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.
Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството.
Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве.
към текста >>

Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло.
Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро.
От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

32. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл.
Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха. От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл. Щом усетих, че лошата мисъл я няма, стършелът отлетя далеч някъде - не чух повече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им.
към текста >>

Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата.
Той знае езикът на своя Учител! Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя.
към текста >>

33. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие!
В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния. Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения. И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани. И що? — Щастлив ли е човека? Радостен ли е той? Насити ли се на удоволствия?
към текста >>

Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти!
... О! Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой. * Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората! — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението! Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание.
към текста >>

При това тялото ни трепери от студ или е отпуснато и изпотено от топлина; чужди радости или скърби, силни мисли, светли или тъмни, по невидими пътища прескачат и пълнят сърцето ни и главата ни; живота на любими или омразни, като вечно колебаещи се струи се прелива или отлива в нас или от нас към тях — и обратното — с всяка мисъл, която отлитва към тях, с всяка мисъл, която те ни пращат ... Като че ли сме станции, на които спират много тренове с хиляди пътници — и от които тръгват също тъй много по всички посоки !
Ней да посветим живота си! И когато искрено решим така именно, в дух и истина, да служим, без да делим хората на наши и ваши, Той, вездесъщият небесен Баща ще ни посети и тихо ще ни прошепне, че всяко нещо, което сме сторили на по-малкия си брат сме сторили и Нему, и че пътят на служене Богу е служенето на ближния. За индивидуалността. Днес хората говорят за индивидуалния живот като за нещо положително... Но ако вие стоите до масата си в своята стая, мислите ли, че сте сам? Хиляди пъти в час сменуващата се потенция на електрическия и магнегическия океан със своите течения, влияни от слънчевите петна, напрежения и гравитации, изменят всекиминутно онзи основен фонд, върху който стават всички биохимични и физически явления, които съставляват нашия нервен и физиологичен живот. При това тялото ни трепери от студ или е отпуснато и изпотено от топлина; чужди радости или скърби, силни мисли, светли или тъмни, по невидими пътища прескачат и пълнят сърцето ни и главата ни; живота на любими или омразни, като вечно колебаещи се струи се прелива или отлива в нас или от нас към тях — и обратното — с всяка мисъл, която отлитва към тях, с всяка мисъл, която те ни пращат ... Като че ли сме станции, на които спират много тренове с хиляди пътници — и от които тръгват също тъй много по всички посоки ! ... Колко cтpaнно е наистина да се мисли човек, че е сам, че живее сам, че може някой момент да бъде сам ! ... Само невежеството и ограничението може да поддържат такова погрешно мнение. Л. Л. Към тебе Аз те познавам. Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в село или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен.
към текста >>

34. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му?
Има Един, който, рано или късно въздава всекиму според делата му! ... * Когато един човек падне в нещастие, към кого трябва да се обърне той? Кой може да го спаси? — Хората ли, или Този, който стои над хората, който действа чрез хората и за когото хората са само пипала, чрез които Той прави това, което е Неговата воля? А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога? И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност.
към текста >>

Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н.
Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото? Въпреки това обаче цветовете израстват. Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него. Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н. и т. н. Това са, с една дума, силите на душата. Те се употребяват навсякъде, от всяко същество, всеки ден. съзнателно или несъзнателно, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност. И докато тези, които не могат да контролират или да противостоят на подобни влияния, но са управлявани от тях, са пасивни инструменти, „медиуми“ (посредници) чрез конто тези невидими сили действат, ставайки често техни безволни роби; тези пък, които са способни да направляват и контролират тия влияния, чрез достигане контрола върху самите себе си, са, дотолкова, доколкото се простира тяхната контролираща сила и творческа способност, истински маги.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях.
Анастасов) Словото на Учителя. Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде.
към текста >>

А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му.
Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта.
Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества.
към текста >>

А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво?
Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си. Но да се върнем на въпроса на чистотата. Казва Писанието: „Красна като месечината“. Значи месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността.
към текста >>

Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот.
Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата. Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира.
към текста >>

Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата.
Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лицето и цялото му тяло трябва да изявяват онова Божественото, което работи в него.
А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът. Грехът е една проказа, а не може да се обича човекът на проказата, не може да се обича човекът на престъплението - неговите постъпки не можеш да обичаш. Може да се обича само възвишеното, благородното. Най-първо човек трябва да си създаде една красива форма. Лицето и цялото му тяло трябва да изявяват онова Божественото, което работи в него. Хубавите мисли и желания създават красиви форми, защото в Природата съществува един закон, според който не могат да се избегнат последствията на мислите, желанията и постъпките. Никой не може да избегне от този закон. И Адам в рая попадна под ъгъл. Този закон не е жесток, а справедлив, защото не прощава, но дава възможност на човека да изправи своите погрешки. И силата на човека седи в това, да изправи погрешките си, а човек може да изправи погрешките си, когато има един висок идеал, към който да се стреми, или когато има един жив морал.
към текста >>

Хубавите мисли и желания създават красиви форми, защото в Природата съществува един закон, според който не могат да се избегнат последствията на мислите, желанията и постъпките.
И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът. Грехът е една проказа, а не може да се обича човекът на проказата, не може да се обича човекът на престъплението - неговите постъпки не можеш да обичаш. Може да се обича само възвишеното, благородното. Най-първо човек трябва да си създаде една красива форма. Лицето и цялото му тяло трябва да изявяват онова Божественото, което работи в него. Хубавите мисли и желания създават красиви форми, защото в Природата съществува един закон, според който не могат да се избегнат последствията на мислите, желанията и постъпките. Никой не може да избегне от този закон. И Адам в рая попадна под ъгъл. Този закон не е жесток, а справедлив, защото не прощава, но дава възможност на човека да изправи своите погрешки. И силата на човека седи в това, да изправи погрешките си, а човек може да изправи погрешките си, когато има един висок идеал, към който да се стреми, или когато има един жив морал. Не е въпросът само да вярваме в Бога, но се искат едни отношения на любов и взаимопомощ.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите.
Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви. Но при сегашното ограничено състояние на човешкото съзнание, красотата ни причинява само неприятности. Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му.
към текста >>

Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля.
По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка.
към текста >>

Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно.
Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм.
към текста >>

Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци.
Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството.
към текста >>

По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна.
Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай.
към текста >>

Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай.
По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно.
към текста >>

Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си.
Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно. Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето.
към текста >>

Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето.
Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето. Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот. Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят. Във мирове незнайни И в този земен край, Ключът на всички тайни О Господи, ми дай! Каква велика тайна! - Где вечен мир цари Във вселената безкрайна?
към текста >>

Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло.
Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента. Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката. Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава.
За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот.
към текста >>

Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял.
Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта.
към текста >>

Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот.
Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот.
към текста >>

Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори.
По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г. Красотата ще спаси света Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота. „Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски. Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори. Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето.
Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота.
към текста >>

Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва.
Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне.
към текста >>

Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея.
За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение.
към текста >>

Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му.
Същото става и с мислите. В съвременния живот има много явления, които не могат да се обяснят със сегашните разбирания на хората. Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му. За да може да се отстрани това противоестествено състояние, което го кара да не му се живее, трябва да се открие, къде се намира тази инертна материя в организма му и да се премахне. Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му. И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще.
Навсякъде виждате и срещате любими и приятни за вас хора и същества. Непрекъсвана радост, безкрайно блаженство би бил вашият живот. И какво повече бихте искали от това? Сега нека всеки сам за себе си извади заключение: на какви чувства, на омразата ли или на обичта повече да се отдава; с омразата ли или с обичта повече да живее; от източника на омразата ли или от източника на радостта повече да пие през дните на своя живот. Т. Ч. Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят.
към текста >>

Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото.
Непрекъсвана радост, безкрайно блаженство би бил вашият живот. И какво повече бихте искали от това? Сега нека всеки сам за себе си извади заключение: на какви чувства, на омразата ли или на обичта повече да се отдава; с омразата ли или с обичта повече да живее; от източника на омразата ли или от източника на радостта повече да пие през дните на своя живот. Т. Ч. Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката.
към текста >>

Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина.
И какво повече бихте искали от това? Сега нека всеки сам за себе си извади заключение: на какви чувства, на омразата ли или на обичта повече да се отдава; с омразата ли или с обичта повече да живее; от източника на омразата ли или от източника на радостта повече да пие през дните на своя живот. Т. Ч. Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия.
към текста >>

А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил.
Сега нека всеки сам за себе си извади заключение: на какви чувства, на омразата ли или на обичта повече да се отдава; с омразата ли или с обичта повече да живее; от източника на омразата ли или от източника на радостта повече да пие през дните на своя живот. Т. Ч. Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
към текста >>

Да се върнем на въпроса за тялото.
Едно говорят, а друго бършат. И в края на краищата казват: Същественото е да си поживеем, да си похапнем. Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да мислим за яденето. А вие ядете и мислите за утре. Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине.
към текста >>

Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек?
И в края на краищата казват: Същественото е да си поживеем, да си похапнем. Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да мислим за яденето. А вие ядете и мислите за утре. Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява.
към текста >>

Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце.
Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да мислим за яденето. А вие ядете и мислите за утре. Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява?
към текста >>

Това са положенията, които определят тялото.
А вие ядете и мислите за утре. Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия човек не може да не остарява; ще остарява, ще умира и пак ще се ражда.
към текста >>

И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния.
Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия човек не може да не остарява; ще остарява, ще умира и пак ще се ражда. Но не е голямо благо да се раждаш и да умираш.
към текста >>

И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине.
Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия човек не може да не остарява; ще остарява, ще умира и пак ще се ражда. Но не е голямо благо да се раждаш и да умираш. Смъртта и раждането при сегашните условия следват едно след друго.
към текста >>

Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява.
Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото. И за да имаме едно тяло, от което да бъдем доволни, трябва да бъдем толкова пластични, че да не се поддаваме на никакви болести и на никакви изгаряния. И после, туй тяло трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. Да бъде човек напълно господар на положението; или другояче казано: човек да има едно тяло, което да не остарява. Ще попитате: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия човек не може да не остарява; ще остарява, ще умира и пак ще се ражда. Но не е голямо благо да се раждаш и да умираш. Смъртта и раждането при сегашните условия следват едно след друго. Но има едно раждане, в което старостта и смъртта са изключени.
към текста >>

За да се роди човек изново, той трябва да преустрои тялото си, да се роди от дух и вода, както казва Христос, или както ви го превеждам сега - да се роди от Доброто и Истината.
Туй, което е реално, това е Доброто. Единственото нещо, което виждаме и което може да ни причини радост, блаженство и щастие - това е само Истината. Истината е само тази светлина, която влиза в нас и носи живота. Тази светлина, която внася храна в човешката душа това е Истината. Това е истинската светлина, а тази светлина, която ни разкрива света отвънка, това е светлината на временните илюзии. За да се роди човек изново, той трябва да преустрои тялото си, да се роди от дух и вода, както казва Христос, или както ви го превеждам сега - да се роди от Доброто и Истината. За да се роди човек отново, няма нужда от баща и майка извън себе си, а в себе си. Всеки сам ще си бъде и баща и майка. Ако се раждате от баща и майка вън от вас, ще вървите по закона на плътта. А за да влезете в новия живот на безсмъртието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново. И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос.
към текста >>

Ретортата това е човешкото тяло.
А за да влезете в новия живот на безсмъртието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново. И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос. Но те искаха да разрешат въпроса по механически начин и затова не дойдоха до никакви положителни резултати. Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието.
към текста >>

Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол.
Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе. Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят.
към текста >>

Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе.
И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе. Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее.
към текста >>

И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността.
Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее. И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността. Тогава човек ще бъде господар на тялото си, ще бъде господар на всичката материя и енергия, които съставляват неговия организъм, за да няма място за греха, който е вмешателство на чужда воля в нашия живот, която има противоположни интереси на нашите. За Христос казват, че понесъл греховете на цялото човечество. Грехът сам по себе си външно няма тежест, но той е ужасно нещо, понеже парализира разумната човешка воля. При греха човек чувства една вътрешна тежест и скръб. Когато имате един брат и сестра и усещате, че не ви обичат, у вас има една скръб, която не можете да разберете.
към текста >>

Тогава човек ще бъде господар на тялото си, ще бъде господар на всичката материя и енергия, които съставляват неговия организъм, за да няма място за греха, който е вмешателство на чужда воля в нашия живот, която има противоположни интереси на нашите.
Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее. И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността. Тогава човек ще бъде господар на тялото си, ще бъде господар на всичката материя и енергия, които съставляват неговия организъм, за да няма място за греха, който е вмешателство на чужда воля в нашия живот, която има противоположни интереси на нашите. За Христос казват, че понесъл греховете на цялото човечество. Грехът сам по себе си външно няма тежест, но той е ужасно нещо, понеже парализира разумната човешка воля. При греха човек чувства една вътрешна тежест и скръб. Когато имате един брат и сестра и усещате, че не ви обичат, у вас има една скръб, която не можете да разберете. Вие чувствате в душата си, че не ви обичат и че ви мразят и усещате едно вътрешно страдание.
към текста >>

Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока.
Истината е, че хората, които живеят на Сатурн, влияят на хората на земята, съобразно степента на своето развитие. И хората, които живеят на Марс, на Венера, на Юпитер, на Меркурий, съществата, които живеят на Слънцето и на Луната - всички те влияят на хората на земята, всеки според степента на своето развитие. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата.
към текста >>

Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж.
Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях.
към текста >>

Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят!
Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя.
към текста >>

Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло.
За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание. Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото. Също така невъзможно е да изразим с думи разликата, която съществува между физическата и естрадната материя. Но ако тоя разлика не съществуваше, то материята и в двете тия царства би се подчинявала на едни и същи закони, а в същност това не е така. ' Законът на материята от химическата област е инерцията— стремежа да остане в положение на покой. Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло. Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят. Самата материя там е току речи жива. Тя е в непрекъснато движение, пластична, вземаща всички въобразими и невъобразими за човека форми с непонятна леснина и скорост, същевременно блещейки и преливайки се в хиляди вечно сменящи се оттенъци и цветове., несравними с нищо от това, което ний познаваме в това си физическо състояние. Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук. С някои от тях ние ще се занимаем по-късно, като ще опишем тяхната връзка с еволюцията на човека.
към текста >>

От това повърхностно описание може да се разбере колко трудно е за един начинаещ, комуто току що са отворени вътрешните очи, да се ориентира правилно в света на желанията.
Самата материя там е току речи жива. Тя е в непрекъснато движение, пластична, вземаща всички въобразими и невъобразими за човека форми с непонятна леснина и скорост, същевременно блещейки и преливайки се в хиляди вечно сменящи се оттенъци и цветове., несравними с нищо от това, което ний познаваме в това си физическо състояние. Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук. С някои от тях ние ще се занимаем по-късно, като ще опишем тяхната връзка с еволюцията на човека. Силите, излъчващи се от тези многобройни и разнообразни обитатели на астралния свят, моделират неговата постоянно променяща се материя в безчислено множество форми с по-голяма или по-малка трайност, в зависимост от кинетичната енергия на импулса, който ги е създал. От това повърхностно описание може да се разбере колко трудно е за един начинаещ, комуто току що са отворени вътрешните очи, да се ориентира правилно в света на желанията. Опитният ясновидец скоро престава да се учудва на невъзможните описания, давани понякога чрез медиумите. Последните могат да бъдат напълно честни, но възможностите да поставят паралакса вън от фокуса са необикновено много и от най-незабелязан характер и затова най-чудното е това, че те понякога съобщават нещо правилно. Всички ний, в дните на нашето детство, сме принудени да се учим да виждаме, нещо което лесно ще констатираме когато наблюдаваме малко дете. Ний виждаме, че детето посяга с ръце към предмети, намиращи се на другия край на стаята, на улицата или към луната. То е съвършено неспособно да схваща разстоянията.
към текста >>

За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона.
Слепият, комуто е възвърнато зрението, на първо време, често пъти затваря ечите си когато минава от едно место на друго, казвайки, преди да се е научил да си служи нормално с очите си, че е по-лесно да се върви с чувство, отколкото със зрение. Също така този, чиито вътрешни органи за възприятия са пробудени, трябва да се упражнява в употребата на новопридобитата си способност. На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне?
И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари? Силата ви се изпитва чрез страданията. Всички страдания, през които минава човечеството, са нарочно определени. Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи.
към текста >>

И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло.
Онзи човек, който урежда положението на всички хора, той е нужният човек, а не онзи, който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес. И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли. Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията. А изпитанията са необходими - чрез тях природата ни освобождава от ненужния багаж, който ни спъва в пътя на прогреса. В процеса на изпитанията човек ще познае своите приятели и ближни.
към текста >>

Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно.
Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес. И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли. Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията. А изпитанията са необходими - чрез тях природата ни освобождава от ненужния багаж, който ни спъва в пътя на прогреса. В процеса на изпитанията човек ще познае своите приятели и ближни. Онези, които са ваши приятели и ближни, те винаги, когато дойдат при вас, ще внесат светлина във вашия ум и са готови да направят всичко, каквото ви е необходимо в даден момент.
към текста >>

Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията.
И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес. И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли. Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията. А изпитанията са необходими - чрез тях природата ни освобождава от ненужния багаж, който ни спъва в пътя на прогреса. В процеса на изпитанията човек ще познае своите приятели и ближни. Онези, които са ваши приятели и ближни, те винаги, когато дойдат при вас, ще внесат светлина във вашия ум и са готови да направят всичко, каквото ви е необходимо в даден момент. Те са онези, които ви обичат, които винаги ви дават нещо от себе си, и в тяхно присъствие се чувствате спокоен и радостен. У всеки човек има един Божествен човек, който се проявява и който е неизменен.
към текста >>

Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл.
Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага.
към текста >>

Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него.
Но когато човек дойде до това положение, има друга опасност, той казва тогава - аз нямам нужда вече от другите хора. И грехът е произлязал оттам. Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните? Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето.
към текста >>

Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате.
Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи. Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм.
към текста >>

Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове.
И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи. Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата.
към текста >>

Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат.
към текста >>

Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека.
Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес.
към текста >>

Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща.
Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията.
към текста >>

Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията.
Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията. И от характера на това чувство зависи живота на тия форми и действието, което те ще могат да упражнят върху нас.
към текста >>

Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние.
Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията. И от характера на това чувство зависи живота на тия форми и действието, което те ще могат да упражнят върху нас. Дали предмета или идеята в този случай са добри или лоши, това няма значение.
към текста >>

Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас.
Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало.
към текста >>

Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите.
Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите. Други пък соли с необходими за пречистването на кръвта, каквито с калциевите и натриевите соли. Главния източник. обаче, на хранителни соли с растителните хранителни продукти и особено богат такъв източник с плодовете. Нашите плодове съдържат тези хранителни соли в една леко усвоима форма и лесно преминават в кръвта. Ябълките и черешите с богати на желязо, крушите — на вар (калций), ягодите — на желязо и натрий и пр.
към текста >>

жизнено важни вещества, които не трябва да липсват от храната, ако искаме човешкото тяло да е здраво.
Освен това, всички видове плодове съдържат по-голямо или по-малко количество захар и то в такава удобна форма, че тя без особено сложно храносмилане може да премине в кръвта. После плодовете съдържат киселини и ароматични вещества. Тяхното значение се състои преди всичко в това, че те приятно възбуждат вкусовите нерви и засилват с това по-изобилното отделяне на храносмилателни сокове (слюнка, стомашни и чревни сокове) и така подпомагат храносмилането. Тези киселини именно придават свойството на плодовете да утоляват жаждата. Други важни съставни части на плодовете с тъй наречените витамини т. е. жизнено важни вещества, които не трябва да липсват от храната, ако искаме човешкото тяло да е здраво. Тъкмо тези с хранителните вещества, които липсваха в храната през гладните военни и следвоенни години. Ако след това искахме да подобрим здравето си, то плодовете трябваше да станат главна храна. Плодовете са също незаменимо предпазно и лечебно средство, против болестите на обмяната на веществата (ревматизъм, ишиас и пр.), един добър резултат на храносмилането и отличен лечител на нервността. Ето защо, хиляди пъти по-добри и по-евтини са плодовете, отколкото разпространяваните и препоръчаните с гръмки и лъжливи реклами химически, изкуствени лечебни препарати, от които полза имат фабрикантите, лекарите и аптекарите, но не и болните. В подкрепа.на горните мисли могат да се приведат още много доводи, но това не е в нашата задача.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят.
Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
към текста >>

Но човек не е само тялото, което ние виждаме.
И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората. Любовта е силата, която организира нещата. Любовта, която не организира, не е любов. И щом Любовта организира целия човешки организъм, органите в него трябва да бъдат другояче съпоставени. Сега, ако се вземат очите, ушите и пр., има много дефекти в тях. Но човек не е само тялото, което ние виждаме. Окултистите поддържат, че човек .има 7 тела. Три тела има, които са постоянни и не знаят, какво нещо е смърт; а другите четири са обвивки; две от обвивките претърпяват смърт, а две претърпяват само промяна. Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна.
към текста >>

В него духът и тялото се срещат.
А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената.
към текста >>

Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми.
Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите.
към текста >>

Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят.
Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
към текста >>

И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех.
към текста >>

ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това.
Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си. Минавам някакви мрачни висини и изведнъж някаква бледа светлина, с малко розов оттенък, светлина. която ме обливаше ... В мен настъпи едно състояние много сложно и много красиво.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му.
Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини. За да се изменят възгледите на хората, трябва ред поколения да изменят преди всичко начина на храненето си. А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си. И 20-30 години не са нищо.
към текста >>

Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло.
(„Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно.
към текста >>

Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
към текста >>

Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло.
Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения.
към текста >>

Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло.
към текста >>

Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух.
Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
към текста >>

При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло.
Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите.
към текста >>

Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето.
Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото.
към текста >>

Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“.
към текста >>

Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта.
През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“. Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал.
към текста >>

При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото.
Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“. Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика.
към текста >>

И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал.
Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“. Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф.
към текста >>

което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят.
Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
към текста >>

Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им.
Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека.
към текста >>

Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло.
Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
към текста >>

Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа.
Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат.
към текста >>

Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня.
към текста >>

Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет.
като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна.
към текста >>

Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията.
Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
към текста >>

В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
към текста >>

Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят.
Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
към текста >>

В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа.
Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива.
към текста >>

се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра.
към текста >>

То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло.
Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола.
към текста >>

Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража.
към текста >>

Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа.
към текста >>

Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй.
Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух.
към текста >>

кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36.
Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си.
към текста >>

Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения.
Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло.
Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот. Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят.
към текста >>

Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане.
Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло.
към текста >>

И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята.
към текста >>

Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
към текста >>

Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло.
Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво.
към текста >>

Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт.
Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот.
към текста >>

Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива.
Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато.
към текста >>

Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
към текста >>

Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот.
Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница.
към текста >>

Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие.
Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него.
към текста >>

Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред.
Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации.
към текста >>

Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло.
Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница.
към текста >>

То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации.
Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко.
към текста >>

Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие.
Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира.
към текста >>

Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване.
След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят.
към текста >>

Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят.
Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят. Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре. Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия. Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън.
То е обиталище на Същества, непонятни за нас по своето величие, сила и красота, същества, чиято, велика, неизменна и всеобгръщаща Любов ние получаваме ежедневно във формата на слънчеви лъчи, които са ни дали живота и които го поддържат. П л а м е н Химни на Слънцето I. При Тебе ида аз, такъв, какъвто съм, О, Слънце златно, Слънце лъчезарно. О, моя Родино, светило — жизнедател! — Аз лъч от Тебе съм, тук долу слязъл, Ти мой си Източник, незабравим и вечен, — При Тебе ида аз, велик Създател! Лъча си, мен, Ти в пространството прати, От светло си Сърце ме Ти отрони, Със заповед велика — да светя в тъмнината... Аз, чистий Дух, облякох се във тяло, Покорно аз приех туй тежко бреме, Но — не забравих Те, не паднах в сън. И зная аз, познавам светлата пътека, През синьото небе що води ме нагоре, Там, где Духът трепти от радостта блаженна... И виждам аз през тоз простор безкраен Протегнати към мен ръцете безтелесни, На тия, що живеят във твойта глъб свещена. II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето! ... Възрастител на златното жито, О, творец на звездния ефир! Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз.
към текста >>

Не Слънцето ли живот даде На наший Дух и тяло?
А когато то се свие и потъне Пак във свойта глъб, — То отново струите се връщат В Огъня пречист. И изгасват векове на творчество — Към своя Източник, Слънчеви души, добивайки безсмъртие, Отново пак летят. Бий Сърцето на света — Слънцето, Управлява земния живот, И създава, разрушава, охранява Нашият кпвот. IV Как може да не видим Бога Във нашата Вселена, Где Слънцето сияе в строга Хармония блаженна! Где денонощно се разлива На творчество вечното чудо, Где образи световни са съсъди На слънчевите мисли! Не Слънцето ли живот даде На наший Дух и тяло? И ако то би загаснало, Какво с нас би станало? Светът — това е песента върховна На Неговий живот! О, глупава приказка за кълбото От разтопени газове! Не може Бащата на живота Да бъде мъртва! О, Слънце на вселенския Огън, — Свидетел на Истината Нина Рудникова Аура на предметите Спиритистите и окултистите знаят, че ние сме обградени от една аура, от различна гъстота, чието оцветяване има тясна връзка с нашето духовно състояние, със степента на нашата еволюция.
към текста >>

Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал.
Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния. Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет. Има субстанции, които имат голяма склонност да поглъщат излъчванията, като напр. водата, памука, хартията, които са отлични акумулатори, притежаващи различен капацитет Констатирано е също, че всеки предмет запазва доста дълго време в себе си получените излъчвания, макар да не получава вече такива от същия род. Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему. Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал. Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме.
към текста >>

Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния.
Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет. Има субстанции, които имат голяма склонност да поглъщат излъчванията, като напр. водата, памука, хартията, които са отлични акумулатори, притежаващи различен капацитет Констатирано е също, че всеки предмет запазва доста дълго време в себе си получените излъчвания, макар да не получава вече такива от същия род. Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему. Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал. Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме. Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо близостта и притежанието на неща.
към текста >>

Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител.
водата, памука, хартията, които са отлични акумулатори, притежаващи различен капацитет Констатирано е също, че всеки предмет запазва доста дълго време в себе си получените излъчвания, макар да не получава вече такива от същия род. Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему. Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си нисшите влияния, мислите и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал. Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме. Ако ние знаехме да се предпазваме в някои зле влияещи среди, ако ний избягвахме грижливо близостта и притежанието на неща. чието лошо влияние е сигурно, ако бихме могли да си служим с един вид психична дезинфекция, ний бихме запазили спокойствието си и до голяма степен бихме се освободили от влиянието на тия зловредни токове, които обливат нашия организъм и се стремят да нарушат нашето вътрешно равновесие. Разкриването гроба на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага.
към текста >>

По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците.
Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната гробница, загинаха един след друг. Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на гробницата и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още. Непосредствено след влизането на първия египтолог в гроба, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин. И по тоя повод, бе припомнена историята на една мумия от Британския музей, която надаряваше със смърт всеки, който имаше работа с нея. Принудени бяха да я отнесат на специално място, гдето никой да не може да я види, страхувайки се от нови нещастни случаи, Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на гроба му. По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в гробницата, като резултат на магичните заклинания на жреците. Вредоносния динамизъм, акумулиран чрез тия процеси, се е запазил до нашите дни поради свойството на предметите да акумулират психичните еманации. Наблюденията, направени при проучването на тези явления ни показват преди всичко, че мястото, което обитаваме, съвсем не е без значение. Аз съм чувствал, на известни места, впечатлението като че ли цял съм обхванат от едни особени тръпки; един вид щипения произвеждащи лека реакция върху епидермата и, без ни най-малко да разбирам причината или да чувствам и най-малкия студ, кожата ми настръхваше. Тя имаше вида на „кокоша кожа”, нещо което показваше, че контакта, който аз почувствах, имаше един реален, осезаем ефект и, следователно, една също така реална причина. Понякога това явление биваше локализирано например в едната ръка, вместо да бъде общо.
към текста >>

Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл.
Всички хора сега говорят за морал и право, а живеят в безправие. В съвременната култура очевидно има право, но в същност хората живеят в безправие. А безправието, в което живеят хората, деформира техните тела и лица, затова те изгубват красотата си. Красотата в света е израз на правата мисъл, на честността и на доброто. Докато човек има една права мисъл, той е красив. Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл. Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека. С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука. Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и актьорството не е изкуство.
към текста >>

Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото.
Те ще дойдат. Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум. Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава. Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я. Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото. Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие. Възвишените мисли и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним. В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях.
към текста >>

Тези апарати се намират в нашето собствено тяло, наричат се нервни центрове и са напълно приспособени за възприемане и преработка на всичките три вида слънчеви излъчвания.
Но ако неговите деца мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил? Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме. Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси. Всичко това ни принадлежи, всички тези богатства са наше законно достояние, нещо повече, ние имаме и специални апарати за използване и преработка на даровете на Слънцето. Тези апарати се намират в нашето собствено тяло, наричат се нервни центрове и са напълно приспособени за възприемане и преработка на всичките три вида слънчеви излъчвания. Нужно е, най-после, да престанем да затваряме очите си н да използваме тези апарати и несметните богатства от здраве, бодрост, сила, власт и знание, които се получават чрез тях от огнището на космичния живот — Слънцето. 1. Да започнем с първата проява т. е. с използването на жизнената сила на Слънцето. Главният апарат за възприемане и преработване на жизнената сила с нашият „Plexus Solaris“ или слънчевият възел; той се намира под диафрагмата, малко надясно. Слънчевият възел — това е акумулатор и разпределител на жизнената енергия в нашия организъм.
към текста >>

Слънчевият възел е не само акумулатор, но и разпределител на жизнената сила в нашия организъм; чрез съзнателно волево привеждане на жизнена сила от него към някой орган а вашето тяло, вий можете да усилите дейността на този орган, да го закрепите, а в случай на болест — да го излекувате.
Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати. Последствията от изпълнянето на слънчевия възел с жизнената сила на слънцето ще се изявят в общото повишение на степента на жизнения процес, в темпа на вашата работа, в жизнерадостта. в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди. Слънчевият възел е не само акумулатор, но и разпределител на жизнената сила в нашия организъм; чрез съзнателно волево привеждане на жизнена сила от него към някой орган а вашето тяло, вий можете да усилите дейността на този орган, да го закрепите, а в случай на болест — да го излекувате. Деятелността на нашите органи зависи от съответните нервни центрове, и затова е извънредно важно да засилваме тези центрове чрез съзнателно привеждане на жизнена енергия от слънчевия възел. Из сп. „Окултизъм и Йога“ кн. 4 (следва) За нестинарите Както на мнозина е известно, всяка година на 3 юни, празника св. Константин и Елена, в с.
към текста >>

нестинарки, специално подготвени жени, които играят в огъня без да имат каквато и да било вреда или пък до остават някакви следи от изгаряния по тялото им.
„Окултизъм и Йога“ кн. 4 (следва) За нестинарите Както на мнозина е известно, всяка година на 3 юни, празника св. Константин и Елена, в с. Вургари (с. Българи), Малко Търновско, стават големи тържества придружени с игра върху огъня, в която взимат участие т. н. нестинарки, специално подготвени жени, които играят в огъня без да имат каквато и да било вреда или пък до остават някакви следи от изгаряния по тялото им. Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“. Наистина, нищо чудно и нищо свръхестествено не съществува в природата и частно в живота на човека. Съществуват само непознати нам, непознати на официалните учени сили и закони, съществуват неизследвани светове, съществуват явления, факти в живота, които обръщат надолу с главата всички кристализирали научни схващания, на които обикновено се гледа като на безсъмнени, доказани, очевидни истини, като на ненарушими научни догми. Огънят изгаря, казва науката, а и ежедневният опит на всички хора показва същото. В това не може да има никакво съмнение.
към текста >>

Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа.
Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“. Наистина, нищо чудно и нищо свръхестествено не съществува в природата и частно в живота на човека. Съществуват само непознати нам, непознати на официалните учени сили и закони, съществуват неизследвани светове, съществуват явления, факти в живота, които обръщат надолу с главата всички кристализирали научни схващания, на които обикновено се гледа като на безсъмнени, доказани, очевидни истини, като на ненарушими научни догми. Огънят изгаря, казва науката, а и ежедневният опит на всички хора показва същото. В това не може да има никакво съмнение. Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа. Нестинарството не е ограничено само в България. Под различни форми, от незапомнени времена, то е съществувало и съществува по много кътища на земята. В Индия, в някои от полинезийските острови, в островите Фиджи и т. н. и днес съществуват подобни обичаи, макар и в по-друга форма. За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената пещ младежи, които излезли от там невредими.
към текста >>

47. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред.
И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва.
към текста >>

И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас.
Щом дойде една лоша мисъл в ума ви, вие трябва да намерите нейния произход. Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас. Затова трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън. Когато ви дойде такава чужда лоша мисъл, изпратете противоположна мисъл, като кажете в ума си, че това, което тези мисъл или желание искат, не е хубаво, и им покажете в мисълта си, кое е хубаво. Този е начина, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши. помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша мисъл, поставете една добра, контра-мисъл. Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот.
към текста >>

Затова трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън.
Щом ви дойде едно лошо чувство, вие трябва да намерите неговия произход, да знаете от къде е дошло. Ако не знаете от къде идат лошите мисли и чувства. човек често може да стане роб на тези лоши мисли и чувства в себе си. Чувствителният човек може да възприема като по радио чуждите мисли и желания в себе си, а те могат да го спънат, като го заставят да извърши това, към което никога не се е стремил. И особено когато сте свързани в симпатия с известни хора, желанията и стремежите, които се пораждат у тях, се предават и на вас. Затова трябва да бъдете много будни, за да различавате вашите желания, от желанията, които ви идат от вън. Когато ви дойде такава чужда лоша мисъл, изпратете противоположна мисъл, като кажете в ума си, че това, което тези мисъл или желание искат, не е хубаво, и им покажете в мисълта си, кое е хубаво. Този е начина, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши. помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша мисъл, поставете една добра, контра-мисъл. Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си.
към текста >>

И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора.
Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна. И когато мислите за умрелите, те са във вашия ум. Онези, които заминават за онзи свет, влизат в нас, и започват да живеят заедно с нас. По този начин, те стават едно с нас и ние едно с тях. И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние разбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение.
към текста >>

48. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път.
Ела, ела, безбрежна, неизмерна, Не бягам аз от теб. — Ела, ела при мен! Мирчо Често у хората се явяват отрицателни прояви, които са присадени отвън. Те трябва просто да се отчупят. А това става, когато човек бива сполетян от някое голямо нещастие. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Отгоре му казват: „Ти трябва да определиш пътя си — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе“. НЕ Е ИЗГОДНО В наши дни войната си има своите защитници, има си и своите отрицатели. И едните и другите привеждат ред аргументи в защита на своето гледище. Външно погледнато, доводите и на едните и на другите са еднакво логични, еднакво убедителни. Ние няма да се спираме на тях — те на веднъж са бивали изнасяни, разисквани и критикувани, но продължават да се излагат, разискват и критикуват и днес.
към текста >>

Затлъстяването, което забелязваме на човешкото тяло и лице, е резултат на лошото възпитание на клетките - да се стремят да се осигурят за утрешния ден.
И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон. Ние мислим, че любовта трябва да извърши всичко за нас. Не, ние трябва да бъдем готови да извършим всичко за любовта и тогава и тя ще избърши всичко за нас. Любовта е тил на нашия живот. Но за да може човек да живее по този закон, той трябва преди всичко да възпита всичките си клетки в това направление, защото колективният живот на клетките обуславя индивидуалния живот на човека. Затлъстяването, което забелязваме на човешкото тяло и лице, е резултат на лошото възпитание на клетките - да се стремят да се осигурят за утрешния ден. По такъв начин не може да става обръщение на капитала на човека. По закона за съотношението между формата и действащата зад нея сила - човешкото лице, което представя капитала на човека в обръщение, е израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Лицето показва какво е умственото развитие на човека. Всякога по лицето се познава доколко са развити умът и сърцето на човека и какво е тяхното съотношение. Лицето е израз на цялата човешка душа - то показва капитала, който човек има в обръщение.
към текста >>

Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това.
Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката. И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за мислите и чувствата не е отговорен. Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен. Лошите мисли и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете. Ако възприемете тези мисли и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен. Следователно, не се безпокойте за вашите лоши мисли и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки. Тогава казвам: Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот, но само ако знаете как.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли.
Тъй че, когато страдате, когато не ви се живее, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица. Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа. В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка.
към текста >>

Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот.
Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за разни работи, но с това пречите на своята плът. Щом се съобразявате с възможностите на плътта и изпълнявате нейните закони вие ще бъдете здрави, богати и ще живеете отлично. Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот. Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята и Христос се облече в плът и спазваше нейните закони. На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж.
към текста >>

Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта.
Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за разни работи, но с това пречите на своята плът. Щом се съобразявате с възможностите на плътта и изпълнявате нейните закони вие ще бъдете здрави, богати и ще живеете отлично. Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот. Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята и Христос се облече в плът и спазваше нейните закони. На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж. Този закон спазвате в всички отношения.
към текста >>

Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид.
Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита. Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея. Загадъчния флуид, който, изглежда, изтичал от ръката му, упражнявал влиянието си също върху мънички металически парчета и върху железни зърна. Този случай, впрочем, не е единствен в историята. на магнетизма. Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид. Излъчванията с небесносин цвят, които обграждали най вече челото, двете рамене и гърдите, вземали най-чудновати форми. Те бивали триъгълни, елипсовидни. а също и кръгли. Магнетичните прояви, които се срещат у Мортон се срещат и у Петер Йохансен в много по-изпъкващи размери. Съвсем дребни железни частици, пръснати върху едно стъкло, са почвали да танцуват щом Йохансен е приближавал към тях ръката си и с се нареждали в ония характерни фигури, които могат да бъдат предизвикани само от мощни стоманени магнити.
към текста >>

Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“.
Осло на 16 септ. т. г., като е заседавал под председателството на норвежкия психиатър професор Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма. т. е. в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно. Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи. Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага.
Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикецията на яденето. В рая имало правило да не ядат от една храна, до като не я опита този, кой го им я предлага, и второ, като дойде гост, на него първо да се даде да яде. Първите хора нарушили тази етикеция, и затова им дойдоха всичките нещастия. Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от дървото на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си. Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага. Като извод от това ви казвам: Не уповавайте на това, което другите могат да ви кажат; защото като умирате, никой няма да ви помогне. Ако човек не може де придобие това знание, което ще го въведе в живота на безсмъртието той не може да има големи постижения. Някои мислят, че като умрат, в онзи свят ще научат законите на безсмъртието. Не, всичко това вие трябва да го научите още тук на земята. Земният живот е велико училище, всичко което става на земята е потребно за човека и той трябва да го изучава, като велико наука.
към текста >>

Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух.
показали, че проникваемостта на космическите лъчи, идващи през която и да е част на деня или нощта от небето е десет пъти по силна от гамата радиеви лъчи. Последните, опити на Миликана, направени през 1933 г. показали, че проницаемостта им е пет пъти по-голяма от лъчите на тория С“, най-силно проникващите от всички известни до сега лъчи. Както е установил Миликан, от космическите лъчи можем да се скрием само зад оловен екран, пет метра дебел. Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм. Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства.
към текста >>

Той ще удовлетвори желанията на техните сърца и в замяна те ще го поставят на пиедестал, който стои над всичко, с изключение на самата мен.
„Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби. И те ще бъдат такива, защото занапред той ще играе за тях тази роля, която до сега беше моя. Той ще удовлетвори желанията на техните сърца и в замяна те ще го поставят на пиедестал, който стои над всичко, с изключение на самата мен. Достатъчен ли е този дар? “ Тя изказа тези думи с един тон на дълбоко презрение и аз можах да чета върху нейната ужасна фигура, че тя го презираше за неговите ограничени амбиции. Но думите изгубваха своята острота, когато ги предавах аз, Камен наклони глава и една странна тържествуваща усмивка се появи на неговото лице. „Достатъчен е,“ каза той. „Тогава произнеси фаталните думи!
към текста >>

За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога.
За разумните човеци. — И понеже единицата е разумния човек, той трябва да добие тия висши добродетели и туй щастие! В що се състои това щастие? Да се избягва проявлението на злото в живота и да се развият тия висши добродетели. Но за да постигнем това, трябва преди всичко да бъдем здрави, силни и добродетелни. За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога. Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички. Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват.
към текста >>

Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината.
Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение!
към текста >>

Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога!
Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания!
към текста >>

И не едно моминско сърце трептяло по него.
зъболекар: М. Стоицев Двамата братя (приказка) Живели някога двама братя — родни близнаци. От един баща, от една майка, в един и същи час родени, но тъй различни били по характер. Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед. Бялото му красиво лице, голямото му чело, златните му къдри, печелили симпатии на всякъде. И не едно моминско сърце трептяло по него. Имал високи идеи, велики планове, които разправял с увлечение на тия, които не се уморявали да го слушат. Той почти виждал бъдещето в златна светлина, хората преобразени, културата достигнала необикновена висота. И всички които го слушали, го намирали за необикновен човек. Дошло време двамата братя да си строят къща — тъй като бащината била вече негодна. Разделили си братята имането, за да може всеки да си строи тъй.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си.
Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си. Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания. Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си. Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си. Но ако живеем само за себе си, за другите не можем да живеем. И ако можем да живеем за всички, това е признак, че ние имаме вече единството с Бога. Мнозина има, които се жертват за всевъзможни дребнави теории, но това не дава разширение на човешката душа. Сега в какво седи смисъла на живота?
към текста >>

Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло.
Смели бъдете и напред вървете. Из беседата „ Ти кой си? " - 26 I. 1936 год, Мейбъл Колинз (23) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 156) Глава VI Котето се събудих. аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята младост. Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост. После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си.
към текста >>

Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо.
Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно Светия Светих, от първия ден. в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма. „Готов ли си да учиш? “ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо. Макар че бях коленичил, аз знаех че моята душа е подкрепена от тези, които ме заобикаляха. От този момент, те бяха мои братя. „Седни там, каза този, който пръв бе заговорил, показвайки леглото ми, и аз ще те уча.“ Той седна до мене и започна да говори. Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава млада, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен. Сърцето ми беше подмладено от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Майка ми стана и лицето и се озари с чудно благородство: „Те убиха неговото тяло, каза тя, но не могат да убият душата му.
“ Майка ми беше коленичила до мен. Напрегнах своя умиращ поглед и я видях. Тя беше остаряла и изнемощяла; но лицето й беше пълно с доброта. И, гледайки я, аз видех зад нея, закривайки я със своята сянка, Царицата на Лотоса, права, там, всред народа. Една сладка усмивка беше на устните й. Майка ми стана и лицето и се озари с чудно благородство: „Те убиха неговото тяло, каза тя, но не могат да убият душата му. Неговата душа е силна, аз я видех в неговите очи, в момента, когато те са затваряха от смъртта.“ (следва) Божествени и човешки закони Откакто светът съществува, естествените и вечни идеали на всичките человеци, от който и да било народ, са били, са и си остават все едни и същи — придобиването на онези блага (условия), при които человекът винаги да бъде здрав, силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят человеческия живот смислен и щастлив. Но всичките досегашни усилия на человеците за постигането и осъществяването на естествените си и вечни идеали, вместо да се увенчаят с успех, напротив, отишли са напусто. Защото виждаме, че человеците не само не са се доближили до осъществяването на естествените си общочовешки идеали, които да направят живота им смислен и щастлив, а наопаки живота на всичките люде от ден на ден става все по-нещастен, по-безсмислен и по-невъзможен. А причините за тази печална действителност се коренят във всичката досегашна противоестествена умствена, сърдечна и волева деятелност на человеците, чиито мисли желания и дела с били предимно противоестествени - разрушителни, а не са естествени—творчески. Защото человечеството вместо да възприеме, да проучава и да устройва личният си и обществен живот съобразно божествените (природните) закони, които са му изявени чрез словото, живота и делата на всичките велики общочовешки, учители, мъдреци и светии, то още продължава да се ръководи и да устройва личният си и обществен живот съобразно всевъзможни измислени от обикновени человеци правила, наречени „закони“.
към текста >>

Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията.
Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия. Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията. Запример, ако човек спре известно движение, то може да се превърне в топлина. Топлината може да се превърне в светлина. Светлината може да се превърне в чувстване. Чувстването ще се превърне в мисъл. И обратното може да стане.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло.
Севлиево, 14 юни, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Стимули на живота (N.) Съвест Въоръженията не създават благоденствие Словото на Учителя. В зората на новата епоха (8. III. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 162 и край - Мейбъл Колинз) През вековете (продължение от брой 162 - Любомир) Мейбъл Колинз (29) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 162 и край) Глава X. До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло. Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен.
към текста >>

Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален.
Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено.
към текста >>

Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности.
И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш.
към текста >>

Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена.
Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш. Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“. Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически. Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена.
към текста >>

И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки.
Закона го нарушиха животните. Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия. И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло? Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята. И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки.
към текста >>

А представете си, колко са в цялото тяло?
Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия. И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло? Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята. И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички?
към текста >>

Това са желанията на тези клетки.
И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло? Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята. И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички? Ако се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със себе си, той ще внесе един порядък в себе си, и ще покаже на хората как трябва да се спаси света. И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса. Другото положение е: „Люби Бога, люби ближния си, люби враговете си.“ Значи, основното разрешение на въпроса седи в любовта към Бога, към ближния, и към врага. А този враг е в теб.
към текста >>

А чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато.
Една сфера не може да падне. Тя се върти и се само докосва и пак се дига. И ако сте една сфера, никой не може да ви зароби. И човешкия ум е сферообразен. И затова, туй, което не може да се победи, то е човешкия ум. А чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато. И понеже умът е сферообразен, и главата е сферообразна. Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб?
към текста >>

Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб?
А чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато. И понеже умът е сферообразен, и главата е сферообразна. Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си.
към текста >>

Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе.
И понеже умът е сферообразен, и главата е сферообразна. Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си. Само тогава ще разберат, че интересите им са общи.
към текста >>

И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ.
Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си. Само тогава ще разберат, че интересите им са общи. Но за да дойдат до това съзнание, хората трябва да минат през големи страдания.
към текста >>

И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас.
Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си. Само тогава ще разберат, че интересите им са общи. Но за да дойдат до това съзнание, хората трябва да минат през големи страдания. Само след като минем през страданията, ние ще се научим да не причиняваме страдания на другите и само тогава ще можем да изпълним волята Божия.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова той казва: „Щом толкова желаете да вървите по тия пътища, вкусете тогава от плодовете на делата си, за да опитате сами, непосредствено, техния вкус.“ И хората ще опитат най-горчивите плодове на делата си, ще пострадат тъй, както никога до сега не са страдали, — ще видят резултата на мислите си, желанията си, намеренията си и едва тогава, може би, ще поумнеят .
Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде. То е неизбежно, защото сме го пожелали. Той го допуска „заради жестокосърдието наше“, защото не иска да ограничава веднъж дадената ни свобода и защото иначе ние няма да вземем поука. И затова той казва: „Щом толкова желаете да вървите по тия пътища, вкусете тогава от плодовете на делата си, за да опитате сами, непосредствено, техния вкус.“ И хората ще опитат най-горчивите плодове на делата си, ще пострадат тъй, както никога до сега не са страдали, — ще видят резултата на мислите си, желанията си, намеренията си и едва тогава, може би, ще поумнеят . . . * В. Пашов Раждането на новия човек Навсякъде днес се говори за новото и за новия човек. но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек. Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието.
към текста >>

При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество.
Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли.
към текста >>

Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото.
Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове.
към текста >>

Не мислете, че желанията са нещо празно.
На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи. И ние страдаме в живота от такива неестествени черти. Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни. Не мислете, че желанията са нещо празно. Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост. Мисълта е още по-тънка материя, и ако не знаете как да се справите с нея, ще ви създаде големи пакости. Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал. да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме. А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени.
към текста >>

Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост.
Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи. И ние страдаме в живота от такива неестествени черти. Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни. Не мислете, че желанията са нещо празно. Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост. Мисълта е още по-тънка материя, и ако не знаете как да се справите с нея, ще ви създаде големи пакости. Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал. да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме. А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени. Затова вие не можете да се хвалите с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него.
към текста >>

Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива.
А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето. Но когато се говори за небе, ние разбираме един уреден, организиран свят, един свят, в който живеят възвишени, разумни същества. Следователно, където има разумни същества — там е небето; а където има глупави хора — там е земята. Значи, небето е за умните, а земята за глупавите. Следователно, най-първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора.
към текста >>

И половината му тяло е станало черно виолетово, а другата половина е останала бяла.
Беше некролог — в една от малките каменовъглен мини на Стара Планина беше убит по непредпазливост електротехника от тока но динамото. Знаех, че беше той. След два дни дойде и тя. Много плака и много ми говори за последната си среща, която била само от три часа. — В осем часа стъпи в България и точно след един месец пак в осем часа сутринта е бил убог от електрическия ток. И половината му тяло е станало черно виолетово, а другата половина е останала бяла. — Да. казвам й, задачата е вече разрешена. Срещате, която се е прибавила е наклонила везните — на едната страна 51, на другата 49. Тая единица я прибавихте вие с вашето държане. Тя не разбра добре какво й казах или по право разбра го в лошата смисъл и започна да плаче още по-силно.
към текста >>

Той ще иска да се ползва от вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплъти като ваше първо дете... — Нима е възможно това?
— О ужасен, ужасен, и всички мебели пукат в къщи. Струва ми се че полудявам понякога. И из улиците все чувствам, че някой се движи до мене и изпитван ужасен страх. — Това е неговият страх. Той иска да намери подкрепа във вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползва от вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплъти като ваше първо дете... — Нима е възможно това? — Ще го проверите, й казвам. А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина. — О колко бих била щастлива тогава! — И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение.
Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в. „Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица? По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие. към величие и разцвет на истинската култура?
към текста >>

Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща.
И Адам и Ева направиха един опит вървя, който скъпо им коства. В рая имаше много желания, хиляди желания, но само едно от тия желания беше забранено. В живота само едно нещо е забранено. Следователно, желайте само онова, което не е забранено. Ние не поддържане, както твърди индуската философия — убий всека желание. Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца.
към текста >>

Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят.
Всички разумни същества, завършили своето развитие преди него, днес са съзнателни проводници и служители на Великата Воля. И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството. Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага.
към текста >>

Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото.
Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот? Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота. Те имат много знания за редица външни неща, но не позна-ват себе си, не знаят сами те какво са. Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото. Човек е дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник.
към текста >>

Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот.
. . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства. С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати. Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак. То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса. То е изкуството, което възкресява мъртви, което отваря очи на слепи, което кара глухи да чуват, което прави смирени и кротки и най свирепите животни.
към текста >>

В броевете, които са излезли през август и септември са печатани беседите: „Свещения огън“ и „Тяло на Любовта“.
Конгреса е бил поздравен и от представител на българските окултисти. Съюза на Спиритистите в Чехия издава много книги и свой месечен орган Spiritiska Revue (Спиритическо списание). В окултното полско списание „Heinal“ в няколко броя под-ред вече се печатат беседи от Учителя. В Мартенския брой тая година е печатана беседата „Правда“. В юлския брой са дадени сведения за духовното движение в България и специално за Всемирното братство и Учителя. В броевете, които са излезли през август и септември са печатани беседите: „Свещения огън“ и „Тяло на Любовта“. Както виждаме, учението прехвърля далеч границите на България. Това, което българите не можаха да разберат, поради създаденото от клеветници и заинтересовани личности, лошо обществено мнение се търси и възприема от искрено търсещите истината души. На Изгрева братята музиканти дадоха концерти с добре подбрана програма, ново разработени музикални номера, декламации песни и пр. на 19, 21 и 23 август. Концертите бяха отлично посетени.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговата форма, тялото му е във връзка с това как проявява своите сили — в кои светове — физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения.
Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати. Формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите. които носи в себе си. Неговата форма, тялото му е във връзка с това как проявява своите сили — в кои светове — физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения. Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед. За да ни стане по ясен света, който ни заобикаля и който в нас. ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание. В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движение и покой, живот и смърт и пр. Ще вземаме някои кратки положения за да изясним някои форми присъщи на човека.
към текста >>

Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед.
Силите в света ние познаваме по техните резултати. Формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите. които носи в себе си. Неговата форма, тялото му е във връзка с това как проявява своите сили — в кои светове — физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения. Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед. За да ни стане по ясен света, който ни заобикаля и който в нас. ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание. В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движение и покой, живот и смърт и пр. Ще вземаме някои кратки положения за да изясним някои форми присъщи на човека. Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат.
към текста >>

Всичките издути чести на човешкото тяло са активни.
Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите. Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на едно сила. Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите — пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр. окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот.
към текста >>

Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната.
окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На физическия свят противоречията са по отношение на физическото тяло.
Защо са измененията? — За да умрете и се освободите от старото. Значи, човек не може до се освободи от старите навици, освен чрез смъртта. Сега да дойдем до новото разбиране на живота. В света съществуват три вида противоречия. На физическия свят противоречията са по отношение на физическото тяло. Вторият вид противоречия са по отношение на нашите чувства и третият вид противоречия са по отношение на нашата мисъл. Противоречията са признак, че сме в движение, а зад движението стои една разумна воля. Какво нещо е животът и какъв е неговия произход, това е една дълбока проблема, която не можете да разберете при сегашното си развитие. Животът като резултат е произлязъл от по-висши същества. Въобще живота не е произлязъл от никъде, защото той е основната реалност, която е породила всичко друго.
към текста >>

Всеки човек, който живее и обработва своето тяло, той обработва една скулптура.
Картините на много художници са изопачени по единствена причина, че чувствата им са изопачени. Щом чувствата им са изопачени, т. е. щом нямат духовен живот, какво изкуство могат да дадат? Това не е изкуство. Всеки човек е скулптор в живота. Всеки човек, който живее и обработва своето тяло, той обработва една скулптура. Той постоянно моделира своето тяло, своите очи. своите ръце, крака и т. н. Той моделира и своята глава. Следователно, каквото е вашето тяло, такова е вашето знание. В това отношение, човешкият живот не е един завършен процес и вие трябва да се радвате на това.
към текста >>

Той постоянно моделира своето тяло, своите очи.
Щом чувствата им са изопачени, т. е. щом нямат духовен живот, какво изкуство могат да дадат? Това не е изкуство. Всеки човек е скулптор в живота. Всеки човек, който живее и обработва своето тяло, той обработва една скулптура. Той постоянно моделира своето тяло, своите очи. своите ръце, крака и т. н. Той моделира и своята глава. Следователно, каквото е вашето тяло, такова е вашето знание. В това отношение, човешкият живот не е един завършен процес и вие трябва да се радвате на това. Това е новото.
към текста >>

Следователно, каквото е вашето тяло, такова е вашето знание.
Всеки човек е скулптор в живота. Всеки човек, който живее и обработва своето тяло, той обработва една скулптура. Той постоянно моделира своето тяло, своите очи. своите ръце, крака и т. н. Той моделира и своята глава. Следователно, каквото е вашето тяло, такова е вашето знание. В това отношение, човешкият живот не е един завършен процес и вие трябва да се радвате на това. Това е новото. Човешкото тяло, това е новото в света. Противоречията в живота това е новото в света. За да се разбере всичко това, обаче се изискват знания.
към текста >>

Човешкото тяло, това е новото в света.
своите ръце, крака и т. н. Той моделира и своята глава. Следователно, каквото е вашето тяло, такова е вашето знание. В това отношение, човешкият живот не е един завършен процес и вие трябва да се радвате на това. Това е новото. Човешкото тяло, това е новото в света. Противоречията в живота това е новото в света. За да се разбере всичко това, обаче се изискват знания. Не е лошо, че има противоречия, но трябва да се намерят гениални хора, които да пресъздадат и да организират тия противоречия. От противоречията в света се създава хубавото. И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше върху бездната.“ Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи.
към текста >>

Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение.
Без противоречия вие не можете да имате никакъв прогрес. Това трябва да го помните. Ако искате друг някакъв живот, без противоречия, вие сами трябва да си го създадете. Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим.
към текста >>

Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си.
Това трябва да го помните. Ако искате друг някакъв живот, без противоречия, вие сами трябва да си го създадете. Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него.
към текста >>

Единият нос бихме могли да наречем активен, другият пасивен, но и двата са с преобладаване на кривите линии, чувството, желанията, които са главния двигател.
В някои хора с развити душевни способности или много страдали, той издава тиха светлинка — именно подчертавам тая дума тиха, защото когато се загледате на това място и ако не видите нищо. пак ще усетите едно спокойствие, което тихо лъха и се влива в вас. Сега нека разгледаме външна та форма на носът, в която линията не е права, но огъната. Тя може да бъде огъната навън „орлов нос“ или навътре „чип“ (женски нос). В двата случая качествата са почти противоположни и от казаното до сега за правия нос може да бъдат извадени заключения по аналогия, като се държи, разбира се сметка за съответното поле, в което става проявата — физическо, чувствано или умствено. Единият нос бихме могли да наречем активен, другият пасивен, но и двата са с преобладаване на кривите линии, чувството, желанията, които са главния двигател. В единия случай като чувства, които търсят пласиране. Изобилие на извор. който очертава своята дейност с рекичката на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва) центъра на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване.
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, ние трябва и можем да постигнем желанията си само по онзи път, който съществува в природете; защото природата от памтивека е правила ред опити и е дошла до положителни резултати и методи.
Мъдростта и истината са съединени в едно и се проявяват хармонично. А такова семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остава от него само кости и надгробни плочи, не е никакво семейство — животните не могат да имат семейство. И човек днес няма семейство. Той прави опити в това направление, но му липсва знание как да реализира своя стремеж. Ние трябва да имаме една наука, с която да реализираме своите желания. Обаче, ние трябва и можем да постигнем желанията си само по онзи път, който съществува в природете; защото природата от памтивека е правила ред опити и е дошла до положителни резултати и методи. За всичко онова, което вие желаем, и което се стремим да постигнем, природата е изработила своите подходящи форми. Следователно, ние трябва да вземем тези методи от природата. Ако ние изнесем нашия живот извън природата ще се намерим в голямо противоречие. Ние трябва да се учим от природата. Човек е дошъл на земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи, и да работи.
към текста >>

Същото се отнася и до идеите и желанията на човека.
Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи. По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи. Като роди майката, тя започва да се труди за детето си, докато израсте. Като израсте, то започва да работи и да служи. Същото се отнася и до идеите и желанията на човека. Само синът —това което сте родили и отгледали, може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение, до което човек може да достигне. Щом синът започва да се труди, това показва, че той се е оженил. Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето. Това са процеси, през които минава както отделния човек, така и цялото човечество в своето развитие.
към текста >>

Словацки — е най-висшият, дълбокият изразител на това слънчево, огнено, вдъхновено Слово Божие, когато казва: „Всичко чрез Духа н за Духа е създадено и нищо не съществува за тялото“.
Яна Кжишки от Павлицки. Последва жива дискусия — която се завърши със заключението, че най-висшият и безопасният път е хармонично-то развитие на ума, сърцето и волята. Третият ден — 8 дек. се чете реферат: „Спиритуализмът като клон от духовното знание“ — във връзка с полския спиритуализъм. Най-интересната част бяха сведенията за полските спиритуалисти и мистици — Товянски, Мицкевич, Словацки, Трентовски и др., които са вярвали в превъплъщението, в общението с невидимия свят и философски или поетично са изразили идеята за посланичеството на всеки човек и народ и специално на Полския народ. Словацки — е най-висшият, дълбокият изразител на това слънчево, огнено, вдъхновено Слово Божие, когато казва: „Всичко чрез Духа н за Духа е създадено и нищо не съществува за тялото“. Произход от Духа — и Цар Дух си остават дивни откровения на слънчевия Дух. Трентовски — в „Пантеон на човешкото знание“ — ясно и дълбоко е изразил спиритуалистичното мировъзрение. Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм. При дискусията върху този твърде интересен реферат се изясни, че спиритизъм и спиритуализъм са две понятия, които не трябва да се смесват; също се изясни, че Всемирното Братство не е спиритическо движение, както бе споменато в реферата, а спиритуалистично, т. е.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За миг поне се отстрани от хилядите гласове на желанията си — на ония всекидневни желания, които като лъвове и тигри рикаят в тебе, за да чуеш гласа на живия Бог, който чака но вратата, да се пробудиш от дълбокия сън.
Днес има нужда от сол на земята, понеже доста много сме обезсолели. Да приемем с благодарности това, което Бог ни дава сега. Да послушаме гласа Му. Ето, Той чака на тайната врата на нашите сърца. Да ги отворим и приемем Великия Гост! За миг поне се отстрани от хилядите гласове на желанията си — на ония всекидневни желания, които като лъвове и тигри рикаят в тебе, за да чуеш гласа на живия Бог, който чака но вратата, да се пробудиш от дълбокия сън. Да слушаме, четем и прилагаме Божественото учение, което Учителя ни дава в Беседите. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Алилуйя! (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Алилуя“, 11.10.1936 г.) Ще взема само последната дума от 150 псалом на Давида — Алилуйя. Това е една неразбрана дума за съвременните хора. Няма да обяснявам произхода й.
към текста >>

Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени.
Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма. Сега например хората си служат с електрическо осветление, имат радио и пр. Тези работи ги имат и някои от животните, само че в по-несъвършена форма. Много насекоми и риби например имат дълги мустаци, които им служат като антени, за долавяне на далечни вълни. Също така някои риби имат фенерчета, а и пчели те имат радио, с които възприе-мат. Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени. Тези косми са резултат на космични вълни, идващи от разни сватове. Те идат от Венера, от Юпитер, от Сатурн, от Меркурий, от Слънцето, от Месечината и т. н. Като дойдете до космите на главата, това са пак възприемателни радиални жички, чрез които се възприема външната енергия. Ако не знаете как да ги употребявате, те ще почнат да опадват и главата ви съвършено ще оголее. Това са важни съществени работи, с които човек трябва да се запознае, понеже в главата се намира един велик свят — мозъкът.
към текста >>

60. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото.
По незнайни причини то изчезва от тях, разпилява се. На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали. Послужили са на личното, на егоистичното. Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя банка. Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният. От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват.
към текста >>

Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво.
На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали. Послужили са на личното, на егоистичното. Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя банка. Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният. От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух.
към текста >>

Следователно, желанията на човека, все ще го накарат да погледне назад.
И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва. Лотовата жена представя човешкото сърце. А всички противоречия в живота произтичат от човешкото сърце. Следователно, желанията на човека, все ще го накарат да погледне назад. Няма защо да се връщаме назад. Мнозина искат да знаят, какво са били в минало» то. За миналото не говорете. Не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето.
към текста >>

В самата земя, тялото на Христа.
Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух.
към текста >>

Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух.
В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух. Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята.
към текста >>

61. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте.
Вижте имате ли тази черта в себе си. Какъвто човек срещнете и видите в него една добра черта, вижте има ли у вас, защото трябва да я добиете. Изведнъж това не може да стане, но с време. Затова е дошъл човек на земята. Ако той знае как да постъпва, ще има всичкото благо, и един ден ще живее така както иска. В Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте. За добро е всичко. Бог е, който работи в нас и ни отправя към великия живот. Ние трябва да създадем онази връзка, която първоначално е съществувала Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите. Христос дойде на земята именно за да образува тази връзка. Първата връзка е връзката на любовта.
към текста >>

А плътската обич е временна и нетрайна, както с кратки и нетрайни желанията на тялото.
Себеслужението днес ни отнема девет десети от времето. * Ако, като намериш мене, изгубиш себе си — напразно си ме търсил. Любомир БЕЗСМЪРТНАТА ДУША Тя обичаше с цялата си душа. И нейният любим беше за нея всичко: живот, щастие, смисъл, радост — всичко. Но тоя, когото обичаше, я обичаше повече плътски, отколкото духом. А плътската обич е временна и нетрайна, както с кратки и нетрайни желанията на тялото. Затова той скоро я изостави и заживее с друга. Тя се отчая. Не й се живееше. Искаше да умре. Написа му писмо.
към текста >>

А нейното тяло беше смазано и разкъсано на няколко парчета.
Постоя десетина минути. Влака се зададе отдалеко. Тя го загледа като очакван спасител. Когато наближи на стотина метра до нея, тя легна върху релсите. Влака мина и замина, както всякога. А нейното тяло беше смазано и разкъсано на няколко парчета. Но душата й остана незасегната от колелата на влака; тя продължаваше да живее. Подобно птичка лекокрила, тя се издигна над полето, над града. Летеше и обгръщаше с поглед живота на хората, натълпени там долу, едни в мрачни и мизерни стаички, други в разкошни дворци. Гледаше и разбираше всичко и всички. И заговори сама на себе си.
към текста >>

Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото.
Погледа й се спира на мъжът, когото е обичала. — Мъж, каквито с всички мъже — казва си тя. — И жените с все едни и същи. Всички хора с еднакви пред моя поглед. И всички обичам и жаля, като равни братя и сестри. Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото. И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек дълбоко в душата си трябва да пожелае да се освободи от лъжливи устни и от измамлив език, той трябва да вложи мисълта в себе си — да пречисти мислите си, чувствата си и желанията си така, че нищо нечисто, нищо лъжливо и измамливо да не остане в него.
Има една велика светлина, има една Божествена, небесна светлина, пред която всичките знания, всичката светлина на нашите учени и философи, изглеждат като тъмнина. Да потърсим тази светлина, да я намерим и да не преставаме да черпим от нея! Само тогава ние ще прогледне м, ще вид им къде сме, какво трябва да правим и накъде да вървим! С. К. ПОВЕЧЕ ШИРОТА „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език“. Човек дълбоко в душата си трябва да пожелае да се освободи от лъжливи устни и от измамлив език, той трябва да вложи мисълта в себе си — да пречисти мислите си, чувствата си и желанията си така, че нищо нечисто, нищо лъжливо и измамливо да не остане в него. Нечистото, лъжливото и фалшивото в човека са унаследени неща. Те му са предадени от неговите прадеди. Човечеството ги е добило в пътя на своето отклонение. А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото. По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици.
към текста >>

Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа.
Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин. Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите.
към текста >>

Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения.
Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение. Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците. Празненства без музика не създават настроение, даже понякога подобни веселби са немислими; и религията си служи с нея, за въздейства върху душата на вярващите. Директорите на затворите знаят много добре, че силата на музиката е довела не малцина обвинени в тежки престъпления към покаяние и признаване престъплението си. Тя, вече в Америка е станала едно важно помощно средство на правосъдието.
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия.
Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния.
към текста >>

Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля.
Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа. Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане. Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля. Това е обяснението на факта, че Учителят е избрал именно това място за утринни молитви и лекции и че неговите ученици си съперничеха в изкачването по стръмните и непристъпни скали. Чудно красив е изгревът, гледан от Молитвения връх. Там ний бяхме в самите облаци. Даже планинските орли летяха много по-низко от нашия лагер. Но тук от всички страни се издигаха могъщите скали на Рило-родопската планинска верига.
към текста >>

Така например четвъртото езеро, наречено „Близнаци“, по формата си е подобно на двата бели дроба в човешкото тяло.
Там ний бяхме в самите облаци. Даже планинските орли летяха много по-низко от нашия лагер. Но тук от всички страни се издигаха могъщите скали на Рило-родопската планинска верига. При една обиколка, аз видех всички езера на „Седемострунната рилска арфа“. Всички тия езера са разположени почти паралелно едно над друго Те имат много интересни форми. Така например четвъртото езеро, наречено „Близнаци“, по формата си е подобно на двата бели дроба в човешкото тяло. Петото има формата на бъбрек и се нарича така. Шестото езеро, наречено „Сърце“ наистина напомня по своята форма човешкото сърце. Най-горното езеро е главата. На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система.
към текста >>

Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството.
Д. Антонова В. Пашов (4) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. ГЛАВА IV. Видението на Хермеса (Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщи под заглавие — Poimandres — дошли до нас чрез александрийската школа). „Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име Кой си ти? — питал Хермес изплашен. — Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? — Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога.
към текста >>

Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние.
В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум.
към текста >>

Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло.
Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю.
към текста >>

Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи.
Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън.
към текста >>

64. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И той задоволява желанията на хората.
Кой каквото иска, Бог казва: Дайте му, дайте му. Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа. Не, не е дотегнало. А при това още ред желания се явяват в човека. И той задоволява желанията на хората. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство. Сега ние се намираме в един век на пресяване.
към текста >>

Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават.
Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа. Не, не е дотегнало. А при това още ред желания се явяват в човека. И той задоволява желанията на хората. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство. Сега ние се намираме в един век на пресяване. Невидимият, разумният свят ликвидира със старото, с всички стари предприятия.
към текста >>

Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал. Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост. Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица. Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си.
към текста >>

Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина.
Повехнало цветенце не настъпвала, лоша дума не казвала, мушичка не убивала и цветенце не откъсвала. И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина. Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали. Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил.
към текста >>

Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали.
И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина. Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали. Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед.
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно.
Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидството, са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство“? Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н. човешка душа, т. е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени. Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр.
към текста >>

самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло.
Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н. човешка душа, т. е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени. Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр. на своя труд за „Човешката личност“ представиха на тези, кои то се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло. Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр, Уолес и Оливер Лодж, и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло. Ние няма да се спираме да изброяваме подробно многобройните сродни факти натрупани и изследвани в последните 50 години от професор Крукс, проф.
към текста >>

на своя труд за „Човешката личност“ представиха на тези, кои то се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло.
Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени. Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр. на своя труд за „Човешката личност“ представиха на тези, кои то се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло. Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр, Уолес и Оливер Лодж, и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло. Ние няма да се спираме да изброяваме подробно многобройните сродни факти натрупани и изследвани в последните 50 години от професор Крукс, проф. Аксаков, проф. Боцано, проф. К. Фламарион, проф.
към текста >>

Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр, Уолес и Оливер Лодж, и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло.
„Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени. Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр. на своя труд за „Човешката личност“ представиха на тези, кои то се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло. Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр, Уолес и Оливер Лодж, и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло. Ние няма да се спираме да изброяваме подробно многобройните сродни факти натрупани и изследвани в последните 50 години от професор Крукс, проф. Аксаков, проф. Боцано, проф. К. Фламарион, проф. Бойрак, проф.
към текста >>

Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото!
Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение. И затова професор Лодж с право казва: „Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“ Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота! Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ! Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания.
към текста >>

Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“.
Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката. Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“. Науката, която искрено и незаинтересовано търси истината, не е спряла и няма никога да спре пред каквито и да било изкуствени, фалшиви прегради. Тя не е замръзнала в една точка и по въпроса за безсмъртната душа на човека. Твърдението на г. Консулов в този смисъл е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата. С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който не носи кръста си (из неделната беседа „Който не носи кръста си“ – 8.V.1938 г.) Съвременните хора имат особени понятия за кръста Кръстът е една формула, която трябва да се изясни математически.
към текста >>

Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат.
Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй както сега животът се проявява, не е право. Не е лошо, че има богатства в света, но богатството не трябва да бъде на едно място. Не е лошо, че има много жито в света, но житото не трябва да бъде на едно място. Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат. Въпросът седи в добрата воля на хората правилно да разпределят богатствата си. Хората не желаят да се обичат едни други. Богатият вижда, че сиромахът страда, но не се трогва. Има страдания, които не са важни, но има страдания, на които трябва да се обърне внимание. За мене не е важно, че човек страда задето нямал модерни обуща, или че нямал голяма, хубава къща.
към текста >>

възраст не само имат нужда от повече белтъци, за градеж на тялото, но те са и без ущърб за организма и повече се усвояват от клетките.
Соковете от храните по-мъчно се просмукват в организма, защото храносмилателния канал по мъчно се справя с тях. Предизвиква се още тежест, повече потене поради голямото горене и така по-лесно се настива. Дойдем ли до неправилно хранене с групите храни, ние имаме следната картина: А) При белтъците: 1. Клетките поемат толкова белтъци, колкото им са потребни, независимо от това, дали храната е в голямо количество. Едно изключение е за децата и юношите, които до 25 год. възраст не само имат нужда от повече белтъци, за градеж на тялото, но те са и без ущърб за организма и повече се усвояват от клетките. Разбира се, многото белтъци са пак вредни. 2. Лишните белтъци не увеличават силата на организма, особено от 25 год. възраст нагоре; а против, става ненормално затлъстяване на тялото, макар наглед човек да не е пълен. Това затлъстяване започва от външните форми и минава в сърцето, бъбреците, черния дроб и другите органи 3. Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*.
към текста >>

възраст нагоре; а против, става ненормално затлъстяване на тялото, макар наглед човек да не е пълен.
Клетките поемат толкова белтъци, колкото им са потребни, независимо от това, дали храната е в голямо количество. Едно изключение е за децата и юношите, които до 25 год. възраст не само имат нужда от повече белтъци, за градеж на тялото, но те са и без ущърб за организма и повече се усвояват от клетките. Разбира се, многото белтъци са пак вредни. 2. Лишните белтъци не увеличават силата на организма, особено от 25 год. възраст нагоре; а против, става ненормално затлъстяване на тялото, макар наглед човек да не е пълен. Това затлъстяване започва от външните форми и минава в сърцето, бъбреците, черния дроб и другите органи 3. Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*. Ние описахме по-рано картината как се образуват тия киселини 4. Сярната, фосфорната и пикочната киселини, преди всичко, движейки се в кръвта, правят я от алкална и нормална на кисела, която е много годна почва за микробите и болестите 5. Всички тия киселини, особено пикочната, свиват кръвоносните съдове, особено капилярите, и кръвното налягане става голямо, понеже кръвта мъчно се движи.
към текста >>

Като се прибавят и левкомаините — отровите от непра вилното изгаряне на белтъците, ние имаме един организъм вече постоянно: ту с главоболие, ту с болки по тялото, ставите, бъбреците, сърцето, нервност и лесно заболяване.
В другите стави, като се задържа и дразни последните, образуват се болки, подобни на ревматичните, без подуване, особено тези болки се явяват у хора, които прекарват тревоги. 9. Минавайки през бъбреците, тя причинява възпаление в тях, вследствие дразненето. Образуват се и бъбречни камъни заедно с други съединения. Спомнихме по-рано, че при нормалното хранене организмът отделя от 0.30 до 0.60 грама пикочна киселина. Тя при неправилно хранене, особено от употребление на повече месо, достига и до 1.50 — 2 грама, даже и до 3 гр. дневно. Като се прибавят и левкомаините — отровите от непра вилното изгаряне на белтъците, ние имаме един организъм вече постоянно: ту с главоболие, ту с болки по тялото, ставите, бъбреците, сърцето, нервност и лесно заболяване. Тъй щото, от излишните белтъци и храни и образуването на разните киселини и левкомаини, създава се една почва за тъй наречената пикочокисела диатеза — болести на храненето и кръвообращението. А тази болест се предава на доста поколения. Нещо повече, ако се преумори човек или е в едно нервно възбуждане, то при изгаряне на въглехидратите се образува повече СО2. От това сънят липсва поради силното дразнене на този СО2 върху мозъчните клетки в главата. Това са го изпитали ония, кои то са имали умствена преумора.
към текста >>

Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи.
Главното е, че чрез топлата вода се внасят повече магнетични енергии в организма, и с това се омекотява нашият характер. По този начин ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение. Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот.
към текста >>

И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло.
По този начин ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение. Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта.
към текста >>

Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи.
Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”.
към текста >>

Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции.
В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия.
към текста >>

Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло.
Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина.
към текста >>

И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло.
На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа.
към текста >>

Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия.
Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина.
към текста >>

Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло?
Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен.
към текста >>

66. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете.
Имат ли право родителите да искат децата им да ги не лъжат, да не крадат, да не се бият, да не говорят некрасиви думи, когато те самите лъжат, крадат по един или друг начин и се нагрубяват всеки ден пред очите на децата си ? Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца. Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца.
към текста >>

И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете.
Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца. Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца. Затова днес възпитанието на децата трябва да започне най-първо от съзнателното самовъзпитание на родителите и тогава ще има едно правилно разрешение на доста трудният днес въпрос за възпитанието на децата.
към текста >>

Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече след като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си.
Същото може да се кажи и за чувствата и за постъпките. Вярата е закон за регулиране на тези трептения. Ако нямате вяра, то и законът не може да работи. Тогава и мисълта и чувствата на човека не могат да работят, и той се чувства демагнетизиран. Демагнетизирането подразбира понижаване трептенията на човека. Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече след като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си. Същия закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията й. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите светлината на своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля.
към текста >>

Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост.
Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове. (1, 4, 7, 10). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира роденият под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си — никога не се признават за победени.
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ние не познаваме нещата, които действат върху нервните окончания на повърхността на тялото ни.
Достатъчно е човек да разбере, че неговите сетива и неговата нервна система схващат и възприе-мат само едно ограничено число явления в природата. Достатъчно е да се убеди, че извън това. което вижда и възприема с помощта на сетивата си и с уреди, съществуват още много непознати за него явления и неща. Ал. Карел в книгата си „Човекът — неизвестният“ казва: „Ако например ретината на човешкото око възприемаше ултрачервените лъчи с голяма дължина, природата би ни се представила в друг образ. Поради промени на температурата, цветът на водата, скалите и дърветата би се колебал според сезоните. „Ние не познаваме нещата, които действат върху нервните окончания на повърхността на тялото ни. Затова ние не възприемаме никак космичните лъчи, макар че те ни проникват от край до край.“ Като е така, пълно ли е това наше знание, тази наука, която почива на едно ограничено число явления, сравнително много малко? Бива ли да я въздигаме в култ и да не търсим нещо повече? Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси.
към текста >>

Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала.
Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
към текста >>

Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана? Веждите представят радиоприемници. Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири.
към текста >>

Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност.
Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре.
към текста >>

Всичко е в нашето тяло.
И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии. Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това. не подценявайте вашето тяло. Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри.
към текста >>

Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце.
Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии. Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това. не подценявайте вашето тяло. Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит.
към текста >>

не подценявайте вашето тяло.
Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това. не подценявайте вашето тяло. Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание.
към текста >>

Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни.
Като знаете това. не подценявайте вашето тяло. Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред. Из беседата, държана от Учителя на 4 декември 1938г., София — Изгрев БЕЛИЯТ ПЪТ И прозрях аз истината! — Слънце жарко прибулено от мъглата. Розовите искрици по стръмнината, осияха белий път на душата.
към текста >>

Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса - голямата вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса са разпределени и управляват разните части на човешкото тяло, както следва: Овен управлява главата, лицето, мозъка, интелекта.
А Козирог отбелязва най-южната точка до която стига Слънцето през зимата и се нарича тропик на Козирога и имаме най-късия ден и най-дългата нощ. Като знаци на духа, науката и философията се считат Близнаци, Дева, Везни, Козирог и Водолей. На Скорпиона се гледа като на един знак мистичен, предразполагащ към окултните науки, особено алхимията; под него идват и научните открития и изнамирания. Като знаци на богатата жизненост и добра солидна физическа конструкция се считат знаците - Овен, Телец, Близнаци, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец и Водолей. А знаците Рак, Козирог и Риби дават слаби конструкции. Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса - голямата вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса са разпределени и управляват разните части на човешкото тяло, както следва: Овен управлява главата, лицето, мозъка, интелекта. Телец управлява врата, шията, ларинкса, сливиците. Близнаци управлява рамената, ръцете и плешките, и белите дробове. Рак управлява гърдите и стомаха. Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили. Дева управлява корема и червата.
към текста >>

Така е разпределен зодиака в човешкото тяло.
Скорпион - външните полови органи. Стрелец - таза (седалището), бедрата и артериите. Козирог - колената, кожата и черния дроб. Водолей - глезените, прасците и кръвта. Риби - ходилата и пръстите на краката. Така е разпределен зодиака в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др.
към текста >>

Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа.
Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението.
към текста >>

Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система.
За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата.
към текста >>

Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни.
2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането.
към текста >>

Във физическото тяло управлява сърцето и гърба.
Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост.
към текста >>

Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси.
Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“ В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки.
към текста >>

Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята.
В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“ В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки. Търсейки причините за нехващането на някои посадени дръвчета, той е дошъл да убеждението, че една от главните причини за това е тази, че изсъхналите, нехванали се дръвчета не били посаждани в това си положение, в което те са били изникнали в земята, с други думи, дръвчетата не били поставени в земята в същата ориентировка към четирите точки на света, която те са имали в първоначалното си положение, преди да бъдат извадени от разсадника или преместени на друго място в същия. Но Д-р Муано можал да се увери, че правилното или неправилно посаждане на дърветата указвало влияние не само за тяхното хващане, но също така и за тяхната плодоносност и за тяхното развитие. С помощта на един специален уред, откриващ посоката на електромагнитните течения, излъчвани от дадено дръвче, Д-р Муано дошъл до убеждение, че голяма част от неплодните дръвчета били неправилно ориентирани при посажда нето им. Коя е причината за това? Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята. Всяка промяна на посоката, в която първоначално е израснало растението, внася дисхармония между електромагнитните течения на растението и тия на земята и това се отразява върху живота, растежа и плодоносността на това растение. За да се избегне неправилното ориентиране на дръвчетата при тяхното посаждане, Д-р Муано ни дава следния практичен способ: Дръвчетата, които ще бъдат премествани, преди да бъдат извадени от земята, гдето те първоначално са изникнали, биват отбелязвани на северната си страна, с един малък знак напр, бодване или пък с едно малко петно от някаква боя. Когато дървото се посажда, то вече по този знак може да се ориентира правилно, по посоката, която е имало по-рано. ХРОНИКА През миналия месец брат Мих. Стоицев, от Пловдив, е посетил Югославия, по покана на Югославянския вегетариански съюз като е държал в Белград, Загреб и другаде, редица сказки за Всемирното Братство, за правилното хранене и за духовните основи на живота.
към текста >>

68. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота на човека не е вън, а вътре в неговото тяло.
И никоя от тези трите не би могла да създаде нещо, ако пожелаеше да действа самостоятелно, независимо от другите. Те непременно трябва да бъдат едно цяло и това цяло проявяващо се в три различни аспекта, като Творческа Мисъл, Творческа Воля и Творческа Мъдрост, обикновено се нарича Бог. Следователно, най-правилно е да се каже: Вселената е проява на Бога. Знам добре, че този израз може да предизвика безброй криви представи в умовете на теисти, атеисти и пантеисти. Защото всички те си имат свои собствени представи за „Бога“, забравяйки, че ограниченият ум не може да схване Безграничното и че вселенският Бог стои далеч над всяко разбиране, освен на своето собствено Божествено себе. Живота на човека не е вън, а вътре в неговото тяло. Също така и Бог не живее вън от своето собствено творение — неговата сила действа вътре в природата. Бог е във всичко в природата, но също така Той е и във всичко, което стои над външната, видимата природа — във Вечната Истина, Правда и Любов. И все пак, природата не е Бог. He всяко нещо е Божествено. Но всяко нещо е едно състояние на живота, в което, при известни условия, силата на Бога може да се прояви.
към текста >>

Ако отидете на гробищата, ще кажете — Какво нещастие ни е сполетяло!
1939 г.) Нашият век до голяма степен е песимистичен. Във всеки дом ще забележите този тон на песимизъм. Ако влезете в университета, и там ще забележите този.тон на песимизъм. Ако отидете между учителите, и там ще забележите този тон на песимизъм. Дето и да отидете, навсякъде ще забележите този песимизъм. Ако отидете на гробищата, ще кажете — Какво нещастие ни е сполетяло! Ако видите една изгорила къща, ще кажете: Ето едно нещастие. Ако видите едно изсъхнало дърво. ще кажете: Ето какво става по света. Аз казвам: Щастието на човека седи, именно в изгорилата къща. Щастието на ученика седи в пропадането му в училище.
към текста >>

Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него.
И след това имаме плодовете на двете философии. Докато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си, нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от себе си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питаш защо са недоволни, и те не знаят. Вие имате цял свят на разположение, и пак сте недоволни. Сега религиозните хора казват, че са чада Божии, Синове Божии, които се движат в света, създаден от Бога, но пак са недоволни, че техният Баща не се е погрижил за тях. Те са обиколени от множество светове, по-големи от нашата земя, и пак са недоволни. Как ще си обясните недоволството на човека?
към текста >>

Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен както за себе си, така и за своите ближни.
Но с приспиване нищо не се постига. Това е неразбиране на нещата. Днес хората се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробя г. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя на род. за цялото човечество, за цялата вселена. Сега всички трябва да се по-дигнем в себе си и да благодарим на Бога, че живеем в такива красиви времена, когато Бог се проявява. Днес Бог се проявява, както никога друг път. Това всички трябва да знаете- Всички онези, които не изпълнят волята Божия, ще си заминат от земята, ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях.
към текста >>

И така, помни: Ти си душа, не тяло!
И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор — човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор — Божия дух. А Божият дух се пои от най-великия извор — абсолютния, незнайния Дух на битието, за когото никой нищо не знае. И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят. РАЗНООБРАЗИЕТО КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ От какво хората оглупяват?
към текста >>

Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система.
Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Открита е от американския астроном Томбан на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето - обиколката си около Слънцето извършва за 250 год. По блясъка си е подобна на звезда от 15 величина и може да се види само с крайно силни телескопи. Още не е проучен, за да се установи гъстотата му и химическия му състав. Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата. Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения.
към текста >>

Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения.
Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата. Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето, Когато планетите са най-близко до Слънцето казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени, казва се афелий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия.
към текста >>

Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба.
При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И понеже в човека то управлява сърцето, то както Слънцето дава живот на цялата система, така и сърцето дава живот на цялото тяло. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира живота в своето проявление в човека. Защото, както казах, Слънцето е жизнения принцип, докато Луната е формодател.
към текста >>

И понеже в човека то управлява сърцето, то както Слънцето дава живот на цялата система, така и сърцето дава живот на цялото тяло.
Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И понеже в човека то управлява сърцето, то както Слънцето дава живот на цялата система, така и сърцето дава живот на цялото тяло. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира живота в своето проявление в човека. Защото, както казах, Слънцето е жизнения принцип, докато Луната е формодател. И понеже живота се проявява във формата, затова на първо място, за да видим какъв ще бъде живота на човека, трябва да разгледаме отношението на аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже на хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало в човека - индивидуалността и личността, и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната - личността, на Слънцето -индивидуалността.
към текста >>

В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената.
Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената. И болестите й са на частите, които управлява, и са болести в стомаха, задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението. Докато Слънцето, както казах, е вече емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и частно майката или съпругата - жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии, и под нейно влияние са — домакините, слугите и слугините, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр. Предразполага към пътешествия, предимно морски.
към текста >>

Тяло на любовта. Христос.
Живата природа. Великото Всемирно Братство. Четирите неща. Учител. Ученик. Свещеният огън. Тяло на любовта. Христос. Както се вижда от съдържанието, тя засега почти всички по-важни въпроси от духовния живот на човека. Тя дава, тъй да се каже, един общ поглед върху онова безгранично цяло, което се изрича Учение на Всемирното Братство. Нека нашите приятели направят всичко възможно за широкото разпространение на тази книга всред всички среди на нашия народ. __________________________ Бележка: Книгата „Учителят говори“ е съставена от Георги Радев (1900-1940) по редактирани от него избрани мисли от Словото на Учителя Беинса Дуно. ХРОНИКА По случай сбирката си — братска среща — кооператорите от кооперация „Братско дело“ — централа гара Раковски, поздравявате всички братя и сестри и им пожелавате ползотворна работа на Божията нива.
към текста >>

69. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанията си.
На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите й свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанията си. Но каква била изненадата й, когато един ден дъщерите й започнали да стават груби към нея, да й казват, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена от тях тя казваше: втори път да се оженя, зная, какво да правя. Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме наричат проста.
към текста >>

Целият външен Космос е като тяло на Бога.
И онзи, който иска с обикновеното си съзнание да обгърне и проникне в Новото учение, ще проникне и обхване само творенията на собствената си фантазия! Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот.
към текста >>

Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога.
Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи.
към текста >>

Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога.
И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога. Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях. Така че централен пункт в Новото Учение е учението за Бога, за природата и за човека и техните взаимоотношения. Това с ж три света на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на нещата. За тази Първопричина казва апостол Павел, „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Но ние не съзнаваме това, затова Учителя; които носи Новото учение в света, казва, че ние сега трябва да осъзнаем това, за да направим съзнателна връзка с Първата Причина.
към текста >>

Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях.
Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога. Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях. Така че централен пункт в Новото Учение е учението за Бога, за природата и за човека и техните взаимоотношения. Това с ж три света на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на нещата. За тази Първопричина казва апостол Павел, „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Но ние не съзнаваме това, затова Учителя; които носи Новото учение в света, казва, че ние сега трябва да осъзнаем това, за да направим съзнателна връзка с Първата Причина. От Бога и Природата идат всички блага и усилия, които човек трябва да използва за своето развитие, за да реализира възможностите, които Бог и Природата са вложили в него.
към текста >>

70. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло.
Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни.
към текста >>

Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности?
Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света.
към текста >>

Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа.
Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.
към текста >>

* Мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж.
Докато не видиш любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш. * Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи. От невидимия свят го следят, как учи, какви мисли и чувства го вълнуват. Всички постъпки на човека се хроникират. Ако той се разкае за лошата си постъпка и я изправи, и това се хроникира. * Мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извършват процесите в нея. * Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страдания с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, а без страданията – за хиляди години. СЕДЕМ ВЪПРОСА Кажи ни.
към текста >>

Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога.
През нощта сякаш някоя фурна бълваше огън; задухата се чувстваше през ония нощи, които други години биваха тъй прохладни и спокойни, така чудни с еднообразния напев на щуреца. Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не. Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън. Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога. И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни!
към текста >>

В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-организираното тяло е мозъкът.
Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат. Силата на човека седи в добре организирания мозък. Най-организираното тяло е мозъкът. И той има още много години да се организира. Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата. В човека има едно чувство към отечеството.
към текста >>

“ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата.
Вие седите и едно куче ви лае. Кажете му: и в тебе има нещо разумно. То ще ви погледне, схваща мисълта и ще започне да маха опашка. Казва: „Може, може да има нещо разумно.“ Щом не си върти опашката, на друго мнение е. Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш? “ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата. Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“ Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда. Вярва в явленията, затова животното е в първата фаза. Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори. Някой път си изказва своите чувства.
към текста >>

Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни.
Ние сме уверени, че то е в мъжа или жената които обичаме, или в картината която ни е развълнувала. Защо тогава няколко години по-късно, ние се намираме пред същите лица, или пред съшия пейзаж, бидейки равнодушни или натъжени? Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар? Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности. Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни. Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия. И даже ако придобием тия условия, ний пак не сме доволни, защото ние носим една празнота вътре в себе си, която нищо материално не може да запълни. Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването на всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото мислим, че сме ги хванали, за да се появят на друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост. Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат.
към текста >>

72. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братски съюз на всички народи в Европа и в целия свят, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително тяло с представители от всички народи — ето бъдещето.
Съзнанието е вече пробудено. Новият свят вече е формиран в душите на людете и народите. Остава да се осъществи, да се роди, да се проектира навън. Човечеството е едно велико семейство. Народите са членове на това велико семейство. Братски съюз на всички народи в Европа и в целия свят, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително тяло с представители от всички народи — ето бъдещето. което е пред нас, което иде. което неизбежно настъпва. Великата епоха на Любовта — епохата на Царството Божие ще започне след големите опустошителни войни и и сътресения, които идват само затуй, защото още упорстваме в езическите начала и насилия, убийства и неправди. Не е ли лудост и безумие — християнски народи да се унищожават взаимно и да унищожават за милиарди натрупани блага? Защо им е даден умът, защо им е дадено сърцето, защо им е дадена волята, защо проповядват Евангелието и четат „Отче наш“, когато не искат да се съобразяват ни най-малко с вечния нравствен закон, написан в душите и сърцата от нашия Баща — Бога?
към текста >>

Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето.
— ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно.
към текста >>

Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа.
През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло.
към текста >>

Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил.
Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа.
към текста >>

Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло.
Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути.
към текста >>

Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа.
Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура.
към текста >>

Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си.
Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад. Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде. Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина и топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина.
към текста >>

Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните.
Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги. ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива.
към текста >>

Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта на тялото.
Има отношение към знака Овен и управлява специално главата, по-специално мозъка и лицето. Фиг. 2 Указания за всички тези неща ни дава знака, който изгрява на върха на първия дом, който, както видяхме, се нарича Асцендентен знак и планетите, които се намират там и господаря на знака. Роберт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от 17 век, разделя домовете подобно на знаците на деканати, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросния знак, управляват домовете. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя — господарят на първия знак (от тригона към който принадлежи Асцендента, който заема върха на първия дом) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде края на живота. Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и пр. има отношение към нашите възможности за работа и дейност. Има отношение и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да добие човек от своята лична дейност, показва работоспособността и амбицията, която човек влага в работата и в каква насока ще се развие тази работа.
към текста >>

Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията.
Петият дом дава указание за децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов — радостите, игрите, удоволствията. С една реч владее живота на сърцето, за усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва на отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията. Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето.
към текста >>

Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него.
Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията. Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси.
към текста >>

Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел.
Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците.
към текста >>

Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста.
Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта.
към текста >>

Има отношение към знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи.
Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осми дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника. Има отношение към знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за естеството на смъртта. Господарят на втория знак ни дава указания за доходите, които ще имаме от своя труд и от съдружника или съпругата (съпруга). Господарят на третия знак показва на наследствата и завещанията, които ще получи родения след някаква смърт. Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление.
към текста >>

Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата.
Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Указва на убежденията и мирогледа, който човек ще има в живота. Дава указания за дългите пътешествия в чужбина. Има отношение също и към закона и правовия ред. Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории, към индивида.
към текста >>

73. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото.
И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта.
към текста >>

Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния.
Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди! “ това изисква от тебе религията на Духа.
към текста >>

Това е геройство на тялото.
Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме.
към текста >>

255) Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете.
Ние сме това, което градим в себе си в минутите, когато другите почиват, когато другите се забавляват, увеселяват. Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не чувстваме по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън. Ние сме това, което вечно будният Дух в нас всеки ден кове и възсъздава, устремен към висока, скъпа нам цел, за която няма нито срок, нито време, и няма друго възнаграждение, освен самото удоволствие, че се работи за тая цел. Ст. К. Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 255) Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения. Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда.
към текста >>

Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите.
Ст. К. Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 255) Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения. Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
към текста >>

І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта.
В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества.
към текста >>

В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.
И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата.
към текста >>

В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип.
Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
към текста >>

В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота.
ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели.
към текста >>

VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата.
към текста >>

В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата.
ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото.
към текста >>

В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата.
V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата.
към текста >>

Тялото му е право, стройно.
3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител. Той със стар, но е силен и бодър, като младеж. Тялото му е право, стройно. В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора. Учителят говори на своите ученици: — Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото.
към текста >>

Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото.
Тялото му е право, стройно. В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора. Учителят говори на своите ученици: — Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта.
към текста >>

Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача.
После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача. И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции. И всички имат пред себе си само един път — пътя на любовта и взаимопомощта. Душата на всеки човек е подобна на слънцето — тя излъчва от себе си топлина и светлина към околните. И всички са радостни и щастливи. Началото на тая приказка е действителност за миналото и настоящето, а краят ще бъде действителност в бъдещето. Т.
към текста >>

74. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом тялото ми е здраво, Бог е там.
Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна. Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там.
към текста >>

Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си.
Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго.
към текста >>

75. -

Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н.
— Не е чиста, но това нека нищо общо с чистия живот. — Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот. абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н. Например, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, не и на него.
към текста >>

Обаче, личността не е човекът; личността това е тялото на човека, т. е.
Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено. После, ти трябва да знаеш как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите — като зеницата на очите. Като наблюдавам как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душите на своите близки. Обаче, личността не е човекът; личността това е тялото на човека, т. е. физическият човек. Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага.
към текста >>

Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо?
Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания, те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях. Не, човек всякога може да бъде млад, всякога може да живее, всякога може да люби.
към текста >>

Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване на тъкалите (клетките) на тялото.
Станчев. Ред. в-к „Здравец“ и в-к „Храна, зъби и здраве“. ГРОЗДЕТО КАТО ХРАНА И ЛЕКАРСТВО от Д р Д. Т. Бурилков В последните три-четири десетилетия се извършва дълбока промяна в неуката на храненето, а успоредно с това — и промяна в режима на храненето, във вкусовете и навиците. Промяната започва от върховете на обществото, от по-интелигентните и по-богати слоеве, които и най-силно се бяха отклонили от естественото хранене. Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване на тъкалите (клетките) на тялото. Под влияние на това разбиране започнаха да употребяват прекалено много белтъчна храна, главно месо. Всекидневните наблюдения посочиха постепенно вредните последици от злоупотребата от месната храна, а същевременно науката почна да открива в зеленчуците и в плодовете в минимални количества вещества от голямо значение за храненето и живота; витамините н ензимите или диестезите, които улесняват смилането и използването на различните хранителни вещества. Същевременно все по-ясна ни става ролята на много от минералните соли, които се намират в растенията. Под влияние на новите схващания върху хранителните вещества и храненето ние виждаме всички народи да се насочват повече към растителните храни и да се изработва нов режим на хранене, в който зеленчуците и плодовете вземат значително участие. Тая нова ориентация в областта на храненето открива добри перспективи за нашето градинарство, овощарство и лозарство.
към текста >>

В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава на тялото повече калории.
Неколко общи данни ще ни осветлят по тоя въпрос. Химическият състав на гроздето е крайно непостоянен. Той зависи от вида на гроздето (ние имаме близо 2,000 вида), от почвата, от климатическите условия, от времето на беритбата и пр. По тая причина трябва да се задоволяваме със средни величини, движещи се в широки граници. Така килограм прясно грозде съдържа: Като вземем под внимание само захарта, витамините и минералните соли, веднага изпъква огромната важност на гроздето като храна. В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава на тялото повече калории. Един кг. грозде дава 740 калории, грах — 650, ябълки — 590, круши — 550, прясно зеле — 190, домати — 180. Още по-поучително е сравнението на гроздето с млякото. Ние намираме в килограм: Съществената разлика между гроздето и млякото е в това, че гроздето е три пъти по-богато със захар, а млякото — много по-богато с мазнини. Но понеже и двете тия хранителни вещества са от един вид - топлородни, тая разлика се заличава и в краен резултат имаме, че млякото дава средно 700 калории, когато гроздето дава 740 или те са с еднаква калорийно стойност.
към текста >>

76. -

Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото тяло са дозрели и дозряват за една по-висша форма на битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота.
В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец. Твоят път ще завърши с победа— възкресението. П л а м е н КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА Из новоизлязлата книга „ЩО Е КРАСОТА“ от Ангел Томов ... Ако се обърнем към съвременното общество с неговите борби и страдания, ако се опитаме да обгърнем неговото гигантско творческо дело, неговите грамадни напрежения, в светлината на всичко казано, в светлината на закона за красотата, пред нас ще се обрисува една грандиозна картина, твърде ясна и изразителна в основните си линии. Това, което особено ярко ще изпъкне пред нашите очи, то е, че човешките социални и индивидуални сили извънредно много са порасли и че се нуждаят от по-съвършена организация, от по-пълна хармония. Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото тяло са дозрели и дозряват за една по-висша форма на битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота. Тая последната е вече належаща нужда за човека, нацията и човечеството. Незадоволяването на тая все по-въпиеща и належаща нужда или недостатъчното й задоволяване — ето причината на цялото бедствено състояние на днешното човечество. За тази по-висша красота се надигат динамизираните от противоречията, дисхармонията и неправдите, страдащите социални сили; надигат се онеправданите, потиснатите нации, държави, обществени класи, като носители на новия по съвършен, по-хармоничен, по прекрасен живот. Остротата на социалната криза, размерът на страданието, величавият и грандиозен устрем на новите творчески сили, величавият размах на социалните конфликти, стълкновения и борби, степента на възпламеняване и ентусиазъм на масите от близкия и далечни идеали или от образа на бленувания по-щастлив и по-прекрасен живот — всичко това говори преди всичко за великата необходимост за човешкия дух и социалния живот от по-висша хармония и красота; всичко това говори за действието на великия основен закон, говори ни за вселенския жизнен порядък и за върховната воля, проявяваща се в този закон и този порядък. Ала всичко това не по-малко красноречиво говори и за създадените и създаващи се възможности да бъде осъществена тая по-висша и по-съвършена хармония и красота и да бъде тласнато човечеството решително напред към по-пълно и истинско щастие или към онова „спасение“, за което говори Достоевски — към едно състояние на по-високо съзнание и знание, на по-висока морална чистота и сила, на по-съвършена волева и духовна мощ, към едно състояние на по-пълно проявление на божественото и висшето в живота.
към текста >>

За да се ползва от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести.
Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа Те имат амбиция да заповядват и на боговете. Обаче за да се ползват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша стои нещо друго, което ние не знаем какво е, какво неговата същина. Акаша и прана са изявления на същина, която седи зад тях която ние нямаме ясна представа. За да се ползва от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите зависят от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм В някои органи има повече прана, а в други — по-малко,-вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други - по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение. Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други — богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре-Индусите поддържат, че човек не може да има здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната.
към текста >>

Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си тяло.
Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това: човек трябва де разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи, мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си и да се ползва от нея. Праната иде от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната е слънцето. Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си тяло. Ако те боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш, към болния орган, да го лекуваш . Този орган се нуждае от такава енергия. Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана.
към текста >>

И тогава, като отправиш ума си, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции.
Ако нямаш пари., ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? — Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармониран, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята — в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума си, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство — мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на земята. В невежеството не може да има блаженство.
към текста >>

Ако въпроса е за богатство, аз мега да направя всекиго богат, но при това положение хората ще станат по-лоши, ако те не разбират неговото предназначение Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши.
Въпреки това, хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо. Засега се изискват хора силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Ако въпроса е за богатство, аз мега да направя всекиго богат, но при това положение хората ще станат по-лоши, ако те не разбират неговото предназначение Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл.
към текста >>

77. -

Този човек е господар на своето тяло.
Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов!
към текста >>

Това тяло слуша, каквото му каже.
Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“.
към текста >>

Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко!
към текста >>

Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“.
„Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично.
към текста >>

И третото е човешката сила или човешкото тяло.
1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце?
към текста >>

Казвате: Защо Господ ми даде това тяло?
Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение.
към текста >>

И, най после, природата говори и на вашето тяло.
Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен. Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев.
към текста >>

Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него.
Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе.
към текста >>

Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат.
Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото.
към текста >>

които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло.
Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза. Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли. които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт. да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и светски бързат.
към текста >>

И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени.
Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот.
към текста >>

Вие имате много прозвища за тялото.
Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си.
към текста >>

Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба.
Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото.
към текста >>

Вие имате крива представа за тялото си.
Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените.
към текста >>

Казвате: Да се освободим от тялото си.
Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си.
към текста >>

Радостта е проявление на Божественото тяло.
Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи.
към текста >>

Скръбта е проявление на човешкото тяло.
Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб.
към текста >>

Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло.
Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава.
към текста >>

От Божественото тяло.
А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе.
към текста >>

Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване.
Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“.
към текста >>

Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло.
Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета. И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло. Кожата на изложеното на слънчевата светлина място постепенно се зачервява все повече и повече, според силата па слънцето н според продължителността на облъчването. На люде с бяла кожа светлината действа по-силно, а на люде с тъмна кожа — по-слабо. Людете в горещите страни имат тъмна, или дори черна кожа, за да се пазят от силната слънчева светлина. Изложено на слънце, тялото най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява. Червенината на кожата е толкова по-силна и трайна, колкото слънчевата светлина е била по силна и е действала по-продължително.
към текста >>

Изложено на слънце, тялото най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява.
И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло. Кожата на изложеното на слънчевата светлина място постепенно се зачервява все повече и повече, според силата па слънцето н според продължителността на облъчването. На люде с бяла кожа светлината действа по-силно, а на люде с тъмна кожа — по-слабо. Людете в горещите страни имат тъмна, или дори черна кожа, за да се пазят от силната слънчева светлина. Изложено на слънце, тялото най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява. Червенината на кожата е толкова по-силна и трайна, колкото слънчевата светлина е била по силна и е действала по-продължително. Ако светлината продължава да действа след като кожата се е силно зачервила, тогава на нея се явяват мехури, изпълнени с прозрачна бледо-жълтеникава течност. Това е слънчево изгаряне втора степен. След преминаването на тия изгаряния, кожата остава по тъмна. Изобщо, хората, които работят на слънце, имат по-тъмна кожа.
към текста >>

Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло.
Негрите в тропиците имат черна кожа и те, както казва един лекар, се разхождат в сянката на своята кожа. Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали. Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно.
към текста >>

При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време.
Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали. Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е.
към текста >>

При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото.
Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма.
към текста >>

Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява.
Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место.
към текста >>

Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е.
При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место. Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч. РАЗНИ Случай на ясновидство Проф.
към текста >>

Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите.
Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место. Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч. РАЗНИ Случай на ясновидство Проф. Литлейон е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности. Едно лице го посещава.
към текста >>

78. -

Тази хижа е твоето тяло.
Някои искат да бъдат красиви, силни. Всички тия работи са хубави. Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат.
към текста >>

Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло.
Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна.
към текста >>

Без тяло никъде не приемат.
Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна. Съвременните хора са слепи, как ще Го видят?
към текста >>

Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши.
Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна. Съвременните хора са слепи, как ще Го видят? Тия, които имат очи, Го виждат.
към текста >>

Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло.
Ти стана сляп, за да не плащаш. Като започнал да го бие, люспите от очите му паднали. Тогава длъжникът казва: Чакай, не ме бий, прогледах вече. Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли.
към текста >>

Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото.
Като започнал да го бие, люспите от очите му паднали. Тогава длъжникът казва: Чакай, не ме бий, прогледах вече. Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище.
към текста >>

Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто.
Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм.
към текста >>

Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена.
Също има чувство на чадолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо. После има чувство за самоуважение, у някои е по-силно у други — по-слабо. Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той уважава себе си. Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина. Благословен, който иде в името Господне. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте? Как, параходът добре ли ви кара? Ти се почешеш, казваш: Изгря ли слънцето?
към текста >>

Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо.
По този начин, по който мислим, Бог никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си.
към текста >>

Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога.
Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света?
към текста >>

Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака.
Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света? Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях.
към текста >>

Тялото ни загръща тая божествена искра, която ние зовем живот.
Тук Питагор основал свое общество и шнола. Същността на Питагоровото учение за музиката на сферите е следната: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загрубили нашите сетива. Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света. Ние сме частица от нея. Тялото ни загръща тая божествена искра, която ние зовем живот. Всичко в света е тон и число. Създаденото от Питагор учение, след смъртта му, се пренася в Гърция, гдето господства над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфическата литература. Към четвърти век до Христа питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопигагорейците или новоплатониците.
към текста >>

Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло.
Сам Христос, според Евангелието дава пример на продължителен пост от четиридесет дни в пустинята, след които сякаш се разкриват пътищата на неговата работа всред хората. А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата.
към текста >>

Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло.
А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки.
към текста >>

Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото.
И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място.
към текста >>

Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други.
Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще осмисли живота ви. Всеки, който посажда и отглежда овощни дръвчета, той не работи само за себе си — той работи, независимо от това дали иска и съзнава това — преди всичко за бъдещите поколения — за тия, които идат след него. Икономическата, материалната страна на въпроса, особено когато се уредят образцови овощни градини, е повече от очевидна — нея всеки може да разбере, затова ще повторим: Искате ли икономическо и духовно благоденствие на България, искате ли всестранен напредък, сейте овощни дръвчета! Нещата са свързани помежду си! Те никога не могат да се отделят едно от друго. Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други. Да направим България физически Райска градина и това ще спомогне много тя да стане и духовно такава. С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища. Училището, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек. Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата.
към текста >>

79. -

без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло както и самата земя.
Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, нв далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им . . . И когато това им казват зрящите — те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци. които залъгват себе си и другите: че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците . . . без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло както и самата земя. Че това което наричаме тежест е само любовта на земята, на слънцето — минала през земята! В слънцето ние живеем и се движим и все пак го търсим всеки ден, като никога да не сме го виждали . . . А и като го видим търсим го пак, защото не го разбираме. О, колко е тежко за слепи те в тоя свят, но колко още по тежко е на тия, които мислят че виждат!
към текста >>

желанията си неспирни!
Спри се — тиха и спокойна в тоя миг. Радвай се, почивай! Чуй на милионите вселени пулса ти и усети, че бие той и в тебе. * Спри и поблагодари, че не отломък някакъв си непотребен, а дух мощен, жив, — през хиляди страдания преминал несломен. * Спри, душа. желанията си неспирни! Слей дъха си с туй великото, неуловимото дихание, и пулса в тебе да забие в нов от днескашния ден ударен такт — да бие с удара на живите вселени! С аромата на цветята слей ти своето ухание, душа, самата — цвят сама — вселена, най-красивото на Любовта създание! R. Зидарите на Велика България „Майките и учителите ще спасят света! “ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота. България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия.
към текста >>

Теглото на тялото бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване.
Тиквата е ценна и като лекарство. Тя е едно средство при бъбречните заболявания, защото не претрупва организъма с белтъчини и с отпадъци на белтъчната обмяна които обременяват бъбреците. Освен това, действа пикочогонно, без да дразни бъбреците Затова тя може да служи за храна на болни от остра или хроническа бъбречна болест. Бъбреците си почиват много при тиквената диета. Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите. Теглото на тялото бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване. Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др. подобни, тиквата може да вземе почтено место във всекидневната храна на болния. При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н. Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг. тиква, и това да продължи 3 — 4 седмици според случая.
към текста >>

Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера.
Издание но библ „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40, София, цена 50 лв. Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия.
към текста >>

80. -

Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш тяло си всред пари от вино!
Що е нашия дух? — Микроскопични искрица от Божия Дух. Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот. СЕСТРО МОЯ! Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш тяло си всред пари от вино! * Ти криеш могъща стихия - понякога, светла и чиста, повдигаш до небеса. но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят. * Сестро моя, — спящ ангел и муза! Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда.
към текста >>

— — — — — — — — — — — — „Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Това, което той излага там почиване дългогодишен опит, наблюдение и изследване Ето няколко цитати от тая статия: „Слънчевата енергия минава вейки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне, до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът“, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрява на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът. Най-силен отлив е при залез. — — — — — — — — — — — — „Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупва през атмосферата, имат влияние вече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които падат по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашета чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: Преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; а от 9 — 12 часа — за уякчаване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждал, целебно действие на болния стомах.
към текста >>

Тека също човешкото тяло изложено на слънчева светлина и топлина, на чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява на човешкия дух на земята.
Там дето слънцето влиза, лекарят по-рядко посещава. В светлината всичко се развива нормално.. Житото зрее на изобилна светлина и топлина. Сладкото грозде също така вирее и зрее не изобилна слънчева светлина и топлика. Хубавите сочни, ароматични и примамващи окото на всеки човек плодове зреят само в светлината и топлината. Изобщо, там дето има светлина и топлина, има живот.., има култура, има напредък. Тека също човешкото тяло изложено на слънчева светлина и топлина, на чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява на човешкия дух на земята. Светлината е една голяма загадка. Тя е извън човешките измерения. Научно светлината се определя като лъчи, които правят предметите видими. Но това е недостатъчно обяснение. На някои същества предметите са видими и когото е тъмно, т.
към текста >>

Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия.
е, когато ние не можем да виждаме, например бухала. А същите предмети са невидими за тия същества, когато е светло, когото за нас са видими. Но слънчевата светлина не с досущ чужда на науката. Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра. Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия. То ни изпраща постоянно жизнена сила. Слънчевата светлина има електрическо и магнетично въздействие. Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности. Здраве има само когато положителните и отрицателните елементи са в равновесие. Болезненото състояние може до се премахне само чрез пренасяне на жизнения магнетизъм и жизненото електричество.
към текста >>

Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности.
Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра. Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия. То ни изпраща постоянно жизнена сила. Слънчевата светлина има електрическо и магнетично въздействие. Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности. Здраве има само когато положителните и отрицателните елементи са в равновесие. Болезненото състояние може до се премахне само чрез пренасяне на жизнения магнетизъм и жизненото електричество. Освен електрическо и магнетично въздействие, слънчевата светлина има и химическо такова. Слънчевата светлина засилва обмяната на веществата в човешкия организъм, ускорява изхвърлянето на отровния двуокис. Тя унищожава болестопричинителите.
към текста >>

* Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло.
Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята. * Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината.
към текста >>

Ето какво казва той: „Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи.
Питагор препоръчва последователите и учениците си да излизат сутрин рано на разходка и да посрещат изгрева на слънцето. Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия свят и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал. А какво ще кажат нашите съвременници. Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот. В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм. Ето какво казва той: „Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи. „Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек. „В бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставлявал, за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се подава на тая сила и безспорно свободно да се прониква от нея! „Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията, то е оня жив еликсир, от който като по чудо се раждат пъпки, издънки и листа. „Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година.
към текста >>

„Нашето тяло подлежи на същия закон.
„Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година. „Животните и птиците особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят перя и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който минавайки през целия организъм прониква във всяка клетка. „Нашето тяло подлежи на същия закон. В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“. Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако разбира се сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено“. През пролетта и лятото, пък и през хубавите есенни и зимни дни, който има възможност така прекарва повече на открито, на слънце. Но нека обърне внимание и съблюдава живите природни закони, т. е. човек да използва ранните сутринните и предобедни часове.
към текста >>

Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия.
Не само да се отказва човек, да се бори, не само да драснеш кибритената клечка да запалиш плевнята, но да вземеш семката, да пробиеш една дупка и да посадиш . Сега някой казва: Да не грешим. Не е въпросът да не грешим, но добро трябва да вършим. Ако се бориш със себе си, да не грешиш, ти всякога ще падаш в изкушение. Като казваш, че няма да грешиш, ти трябва да имаш пред вид доброто. Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия. В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление?
към текста >>

Тялото — по същия закон.
Ако човек се задъни, че онова което яде, не може да излиза, ако не можем да се освободим от онова, което не ни трябва, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени. Умовете ни трябва да вземат правилно и да дават правилно. Да дадеш всичко нечисто. Сърцето трябва да взема правилно, и онова, което не влиза в работа, да се освобождава от него. Тялото — по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания. Сега ние търсим щастието там, гдето не можем да го намерим. За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял свят да ви хвали. Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял свят да ми пише статии.
към текста >>

С тая книжка редакцията изпраща на абонатите си едно извънредно ценно и единствено в нашата книжнина, илюстровано голямо стенно табло: „Храната според възрастта, работата и тежестта на тялото“.
III., кн. 4, 5 месечно списание за приложни знания по здравословно хранене и проблемът за витамините, год. абонамент 80 лв. — София, бул. Фердинанд, № 90. С тая книжка редакцията изпраща на абонатите си едно извънредно ценно и единствено в нашата книжнина, илюстровано голямо стенно табло: „Храната според възрастта, работата и тежестта на тялото“. Извънредно сполучливите картини и популярните обяснения, изпълнени с ценни съвети и данни по храненето, правят това табло една необходимост за всяко културно семейство и училище. Славейче — илюстрован вестник за деца и юноши. Год. VI бр. 6. Редактори: г. Крънзов, Р.
към текста >>

81. -

Въздействието й върху ума и тялото – Е. П.
Николов Словото на Учителя. Любовта разрешава всички противоречия. (из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21 декември 1941 г.) Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди – Л. Л. На слънчеви лъчи (стих.) – Ст. Г. Музиката и болката. Въздействието й върху ума и тялото – Е. П. Предсказвачи – Вл. Селянов Предупреждение към веячки идейни движения и добри хора – М. С. Книгопис ОЧАКВАНОТО Милиони очи днес по цялото земно кълбо са впити със застинала мъка в небето. Милиони човешки души, измежду всички народи на земята, днес горят от страшната жажда — жажда за мир. Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали.
към текста >>

Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина, Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си, мислите си и желанията си с волята на Бога.
Народите трябва до си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнъж, то трябва да стане на етапи. Тия „детски“ блянове са утрешна действителност. Щастливи са тия, очите на които виждат в тъмнината в мрака на бъдещето. Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина, Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си, мислите си и желанията си с волята на Бога. Щастливи са тия, които правят това, което Бог иска. С. К. ЧУДНАТА СТРАНА Съществува една чудна страна, която заслужава да бъде видяна от всекиго и в която всеки трябва да живее. Една страна, към която всички трябва да се стремим с всичките сили на духа си, за да я достигнем и да заживеем завинаги в нея Това е страната, земята на нашия идеал. В нея царуват мир, братство и любов между хората.
към текста >>

Чудят се някои, защо желанията така не се постигат.
Ако го снесете зимно време при 35 градуса под нулата какво ще стане? Ще се пръсне. Това яйце ще замръзне. Значи, трябва да го снесете там, дето не замръзва. Ако го снесете лятна време, при една температура от 100 градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел. Чудят се някои, защо желанията така не се постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не са създали света, пък искат да бъдат господари на света. Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява.
към текста >>

Всяко престъпление оставя белег върху човешкото тяло.
Кой е чистият разум? — Чист разум е онзи, който вижда, какво има на слънцето. Чист разум е онзи, който вижда какво има на Сириус, който вижда какво има на месечината, на Юпитер, на Меркурий, на Венера, па Сатурн, на Уран, на Нептун. Като погледне, навсякъде вижда. А онзи не вижда нищо, а казва, че Господ му говорил. Всяко престъпление оставя белег върху човешкото тяло. Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег. Всички носим чертите на нашите престъпления, носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина. Какво си мислил в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде. На важно място се вижда, че ти си направил едно добро Казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света.
към текста >>

Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег.
— Чист разум е онзи, който вижда, какво има на слънцето. Чист разум е онзи, който вижда какво има на Сириус, който вижда какво има на месечината, на Юпитер, на Меркурий, на Венера, па Сатурн, на Уран, на Нептун. Като погледне, навсякъде вижда. А онзи не вижда нищо, а казва, че Господ му говорил. Всяко престъпление оставя белег върху човешкото тяло. Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег. Всички носим чертите на нашите престъпления, носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина. Какво си мислил в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде. На важно място се вижда, че ти си направил едно добро Казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света. Велико е търпението на Бога.
към текста >>

Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина.
Чрез контакт може да ви предам това, което е в мене. Туй, което не е в мене, аз не мога да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз мога да ви го предам. Една малка искрица може да мине, огънят може да се запали. Любовта се предава чрез една малка, невидима искрица. Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина. После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждаш като ангел, свободен от всичките ограничения. Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете.
към текста >>

МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото.
* А зрънцето зряло На слънце се гряло, Новий свят видяло, Тиха песен пей — За времето ново. За жертва готово. . . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото. Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото. Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например.
към текста >>

Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото.
За жертва готово. . . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото. Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото. Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например. лекари са правили операции с музикален съпровод и те твърдят, че весели грамофонни плочи, подбрани в зависимост от народността, вкуса и интересите но пациента, намаляват страданието и повишават самочувствието на болния.
към текста >>

Италианският учен Асаджиоли е на мнение, че музиката хармонизира сложния органичен ритъм на тялото.
Един зъболекар е приложил музиката в зъболекарската си работа, като си е приспособил стол с високоговорители за слухов контакт с мастоидната кост на пациента през време на дълбаене с машината. Музиката минава през костите и така заглушава неприятния шум на машината. Музиката идва по жица от съседно помещение и следователно не се чува направо от ухото, а през костите, и така болката причинена от операцията чувствително се намалява. Като помощно средство към спойка в гръбначния стълб се прилага и музиката, която пациентът долавя от съседното помещение чрез слушалки. По такъв начин пациентът не чува шума около себе си и благодарение на музиката понася по-леко болката хирургическата интервенция, която му се вижда твърде кратка. Италианският учен Асаджиоли е на мнение, че музиката хармонизира сложния органичен ритъм на тялото. Музиката може да хармонизира болезнени настроения и усещания. Учените вече са установили, че музикалните звукове причиняват много определени и дълбоки химически промени. Установено е също, че такива звукове разчупват или стопявал, холестерола, от който са съставени всички жлъчни камъни. Холестеролът се намира също и при известни видове втвърдяване на кръвоносни съдове, което състояние също е твърде болезнено. В тази област са правени много опити от проф.
към текста >>

„Формите се създават според мислите, чувствата и желанията.
Ето няколко мисли от „Все що е писано“: „За да помогне на човека за прочистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти. Така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства“. „Формите се създават според мислите, чувствата и желанията. Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора. защо някои са здрави, бодри и енергични, в други — болни, хилави и неспособни за работя.“ „Любовта Любов ражда. Омразата не може да роди любов“. „Има смисъл да обиколи човек всичките планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек“. „Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира.
към текста >>

82. -

Господ изпратил един ангел на земята и му казал: ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло но ще му оставиш човешкото сърце.
Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи с любов. Ако учи другояче то е товар. Има един разказ. Един астроном се молил, да му покаже Господ величието на вселената. Като наблюдавал небето, явила се в него амбицията да види величието на вселената. Господ изпратил един ангел на земята и му казал: ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло но ще му оставиш човешкото сърце. Взел го ангелът да го носи по вселената. Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: няма ли край? Отговаря му ангелът: това е още началото. Казва: моля те да ме върнеш, моето сърце не може да издържи.
към текста >>

С тяло не може да идете.
Трябва да дойдем до положението Любовта да бъде стимул за нас, не отвън да бъде стимулът, но да влезе онази истинската любов, сама да бъде стимул в нас. Туй наричам да се всели Божественото начало в нас. Та при най лошите условия ще станат чудесии, каквито никога не са ставали. Сега такива, каквито сте, вие не можете да идете на слънцето. Защо не може? С тяло не може да идете. Понеже на слънцето има 16 хиляди тона налягане, ако идете там, вие ще се превърнете на най-тънката хартия, която съществува в света. Или на научен език казано, ще се превърнете на газообразно състояние. Вашата мисъл не трябва да има теготене на земята. Човек, който иска да иде на слънцето, трябва да има съвършена любов. С любов може да иде и да издържи на всичкото налягане.
към текста >>

Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот; мислите, чувствата и желанията на човека се урегулират.
От друга страна чрез дишането се внася прана в мозъка, в цялата нервна система и във всички органи. С това се подобрява тяхното състояние, а туй се отразява и върху душевното развитие, понеже всеки орган е свързан с известни психични сили. Органите са инструменти за проява на душевния живот. И щом те са в по-добро състояние, то и душевният живот ще се проявява по-добре. Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен свят. Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот; мислите, чувствата и желанията на човека се урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“. Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духът си.
към текста >>

Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда.
Ако слугите си позволят някакви намеци. Надявам се, че госпожицата ще бъде достатъчно разумна да не им дава ухо. Г-ца Шпак се поклони отново и каза, че не ще позволи никога на слугите да намекват каквото и да е за господарите: и тука. приемът се свърши. Г-ца Шпак бе очевидно бедно момиче, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и учителката. Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда. Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма.
такива, които се дължат на географичните особености и на патологични израждания и. второ, вътрешни, т. е. такива, получени поради грешки спрямо расовия закон. Към последните принадлежат всички ония наследствени предразположения, които се явяват поради вредното повлияване върху зародишната плазма. Такива вредни влияния са преди всичко ония. които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма. От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
към текста >>

Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.
Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.
към текста >>

Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания.
О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
към текста >>

На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
към текста >>

И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ?
И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
към текста >>

Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
към текста >>

Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
към текста >>

Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло.
5) Деваканическа почивка. 6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“!
към текста >>

Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека.
6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!
към текста >>

„Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!
Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите.
към текста >>

Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта!
“ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота!
към текста >>

И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот.
И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие.
към текста >>

И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си.
. . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . . А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта.
към текста >>

Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло.
Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа.
към текста >>

3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът.
към текста >>

Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух.
Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплътявания. Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух. Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах.
към текста >>

„Като се почне от тялото, т. е.
Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория.
към текста >>

И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
към текста >>

Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна".
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване.
към текста >>

В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система.
При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи.
към текста >>

Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото.
Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“.
към текста >>

Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец.
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг. 33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец. Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2.
към текста >>

Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек.
към текста >>

а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля.
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.
към текста >>

на нашето тяло.
Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
към текста >>

С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет.
В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
към текста >>

следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.
а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
към текста >>

Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия.
и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
към текста >>

Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
към текста >>

Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние.
намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот.
към текста >>

В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони.
към текста >>

В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
към текста >>

Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
към текста >>

болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>

В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
При това, според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най- благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 9/22 март и постепенно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност. Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето.
към текста >>

Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев.
Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация. 10. Сам. Р. Уелс. Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев. от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури. 12.
към текста >>

Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото.
какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка. Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото. Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането.
към текста >>

Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ.
Ритъмът ми се изплъзваше, думите не се нареждаха, както трябва; само сърцето ми се късаше от неутолима жажда. Цветенцето не се разкриваше; само вятърът се носеше с въздишка. Аз не виждах лицето му, не схващах гласа му, а само чувах тихите му стъпки по пътя пред моя дом. Дългият ден измина в приготовление на мястото му; но светилникът не бе запален, и аз не можах да го приема в моя дом. Аз живея с надеждата да го срещна; но тази среща още я нема, още я нема. 14. Желанията ми са много и викът ми е жаловит, но Ти всякога си ме спасявали със суров отказ. И с тази мощи а милост е проникнат целия ми живот. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен от ония прости, велики и непросени дарове, които ми изпращаш — тия небеса, това те.го, и живот, и разум — като ме ограждали от напастта на прекалените желания. Има часове, когато аз безсилно се измъчвам, има часове, когато се пробуждаме и бързам към целта си: но Ти неумолимо бягаш от мен. От ден на ден Ти ме правиш все по-достоен да Те приема напълно, като ми отказваш всеки час и ме ограждаш от напастта на слабите, неверните желания. 15. Аз съм тук, за да Ти пея.
към текста >>

ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П.
за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система.
към текста >>

Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия.
От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система.
към текста >>

В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия.
Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите.
към текста >>

I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото.
Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите. 1. Костите. — Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част. Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет.
към текста >>

— Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част.
2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите. 1. Костите. — Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част. Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет. Има и тридесет и два зъба, така че на главата и лицето има всичко шестдесет кости. Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук.
към текста >>

Те са: бедрената кост, която е най-дългата в тялото, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите на крака, седемте глезенни кости, петте кости на стъпалото и четиринадесетте кости на пръстите.
Тя съдържа двадесет и седем кости — осем в китката, пет в дланта на ръката и четиринадесет в пръстите и палеца. Тяхното разположение може да се види на фиг. 2. Тазът (фиг. 3) е съставен от двете коритни безименни кости (ossa innominata), които образуват предната му част, и седалищните и срамните кости отзад. В долните краища намираме шестдесет кости. Те са: бедрената кост, която е най-дългата в тялото, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите на крака, седемте глезенни кости, петте кости на стъпалото и четиринадесетте кости на пръстите. Структурата на стъпалото, както ще се види, е еднаква със структурата на ръката. Коленното похлупаче се нарича сезамоидна кост. Има осем такива кости в човешката система. Те са малки костни маси, образувани в сухожилията, които упражняват известна сила върху повърхността, върху която се хлъзгат и служат да предпазят стаената част от вредно притискане. Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя механика и никой артист не биха могли да постигнат.
към текста >>

Както големите, така и малките кости в тялото еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки.
Където краищата на две кости се срещат, както е в некои от ставите, връзките минават кръстосано от едната към другата и те са толкова солидни в своя строеж, че никога не позволяват на ставите да се разслабват, колкото много и да бъдат движени. Някои от връзките са така нагласени, че да могат да предпазват ставите от превиване в погрешна страна. Коленната става (фиг. 4), която, ако да не бяха многобройните сухожилия, би била съвсем негодна за важните служби, които извършва, има две от тези връзки, кръстосващи се една друга, по такъв начин, че да предпазват крака да не отива много назад или напред. А за да го предпазва от изместване в страни, силни странични ленти са поставени от двете страни на ставата. Както големите, така и малките кости в тялото еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки. И, след всичко това, сухожилията, както и самите кости, са почти нечувствителни, съставени от една бела и блестяща материя.“ 3. Мускулите. — Това са просто едни снопчета от влакна от червена плът, които растат заедно и които са по-стегнати към краищата си, чрез които са съединени с костта и свършват чрез бели сухожилия или струни (cords). Те са двигателни органи par excellence. Посредством тях вътрешния разум, като телеграфира своите поръчки чрез приспособените за целта нерви, извършва всяко желано движение, като предизвиква едно свиване на фибрите, от които те са съставени; така те притеглят частите, за които са завързани една към друга. Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5.
към текста >>

Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото.
Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5. Те се разделят на три групи: волеви, неволеви и смесени. Волевите мускули са тези, които принадлежат на животинския живот на индивида и са под контрола на волята. Те са поставени главно по краищата. Но много от тях са привързани към главата, врата и трупа. Те обикновено са симетрични и съответстват на всяка страна на тялото. Волевите мускули имат обикновено червен цвят, притежават фибри повече или по-малко надлъжни и се състоят от една централна, по-широка част (коремче) идва краищника повече или по-малко сгъстени и жилести. При все туй, има много изключения. Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса. Те са групирани в сърцето, хранопровода, стомаха и чревния канал — тъй образуват проходите на вътрешностите. Те не са симетрични имат бледо жълтеникав цвят, съставени са от фибри от разно направление някои надлъжни, други напречни, трети обли или кръгови, и много, както в сърцето, са здраво преплетени едни с други.
към текста >>

Главното седалище на тези органи е туловището на тялото.
Мускулните фибри на тези органи са от бледо-червеникав цвят и нямат сухожилия, ако изключим връзките на стомаха. Мускулите от смесения вид са тези, които до известна степен са в зависимост от волята, но пак действат независимо, както е при спането. Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид. Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето.
към текста >>

— Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата.
Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето. Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията. Това причинява отпадането или изтощението, наблюдавано в болния или гладуващ човек. Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи.
към текста >>

С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията.
— Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените. Центъра на циркулацията е сърцето (фиг. 6), което е един мускулен орган, поставен в долната част на гръдната кухина, между двете гънки на плеврата, които образуват централната част на гръдния кош. То се състои от две части, една дясна и една лява, във всяка от които има по две кухини, една ушна и една стомахообразна, наречени — горната пруст (предсърдие), а долната — стая (камера). С други думи, то образува една двойна помпа най-изкусно построена, с добре сглобени клапи, които винаги действат в съвършенство и никога не се повреждат или изхабяват. С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части на тялото, а вторите я връщат към центъра на циркулацията. Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е.
към текста >>

Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част на тялото.
7, а) и, по големината си, е около една осма част от него. Той е разделен на части и на глобюли и се състои от една сива и една бела материя, както и големия мозък, които, обаче, са разположени различно, като бялата материя се намира отвън, а сивата отвътре, когато в големия мозък това е обратно. Двете материи са разположени във вид на плочици и клончета, вместо във вид на гънки. Смета се, че нема непосредствено съобщение между малкия и големия мозък. Продълговатият мозък лежи прострян от основата на големия мозък до атласа или костната ос, върху която е поставена главата. Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало на гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част на тялото. Общото положение и разпределение на нервите може да се види на фиг. 8. Местото не ни позволява да разширим нашите бележки, нито пък нашия план изисква това. Тези, които желаят повече подробности, могат с полза да консултират съчинения, посветени специално на този предмет. Когато бъдат необходими по-големи подробности за пълното разбиране на материята, обяснението на която е специална наша цел, ще ги дадем на съответните места. Прев. от английски: В.
към текста >>

* И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта .
* Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . . * Ела, о светъл дух, при свойте братя, де няма злост, ни срам, нито проклятя — ела на обща служба на любов! * Веч храмът е открит, олтарът свети и ангелите пеят химна свети — и жертвеникът пак е тук готов . . . Ив. Толев. К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. II).
към текста >>

астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване.
Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр. се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие. поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо. астрално и ментално тяло са, тъй да се каже, настроени по оная височина на тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието на Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване. Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента.
към текста >>

(таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса.
Така напр. Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото.
към текста >>

По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни.
Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства.
към текста >>

И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя.
Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства. Отдавна предчувстван факт е, че всички физиологични процеси в организма почиват върху редовната осмотична обмяна в намиращите се в разтвор хранителни соли, и че жизнените процеси са зависими от електролитите и ензимите, които правят и запазват телесните течности като добри проводници на електричеството, чрез което се посредствуват нормалните електро-химични процеси в нервните и клетъчните системи.
към текста >>

Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло.
В същност не само за да обясними лековитите действия на употребяваните в хомеопатията медикаменти, ние сме принудени да приемем, че последните, вследствие тяхното извънредно разредяване, се намират вече в състоянието на „лъчеизпускаща материя“ и действат „динамично“. Даже и при алопатичното лекуване добрите резултата рядко се дължат непосредствено на чисто химичните реакции, които стават в организма с подкожното вмъкване на лекарства, така че ние и тук трябва да считаме като съществен агент в повечето от случаите на успешно лекуване взаимодействията между лъчеизпусканията и еманациите на съдържащите се в лекарствата съставни части, които обусловят лековитата сила, и в регулиращите благосъстоянието на техните сили и дейности на организма. Затова се яви мисълта да се употреби терапевтически радия и неговите загадъчни еманации, което и скоро стана по един изчерпателен начин. Но нито радия, нито неговите еманации могат да се изменят качествено, а невъзможно е един и същи метал да лекува всички съществуващи, тъй безкрайно разнообразни болести; и затова, въпреки ентусиазираните реклами, ние все още нямаме едно вселечебно средство. Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента. Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
към текста >>

Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката.
Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента. Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана.
към текста >>

Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди.
към текста >>

куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността.
които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“.
към текста >>

Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди.
Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт.
към текста >>

Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова.
в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт. Но не само видимата и осезаемата материя спада към категорията на тия отрови, но също и психичните форми на енергията, свръхчувствените субстанции, които образуват материалната основа на душевните сили и процеси, като: скръб, ужас, страх, радост и т. и. Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова. Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган.
към текста >>

Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган.
Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова. Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза.
към текста >>

Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т.
На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие.
към текста >>

Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения.
които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие. Въз основа на това, също и светещия камък, даже при продължително употребление, никога не може да вреди, а подкрепя всяко рационално лекуване. С влиянието, което тоя минерал оказва върху астралното те.то, най-добре се подготвя и благоприятства процеса на лекуването, така че много малко болести могат да противостоят на неговото благотворно действие — с условие.
към текста >>

Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното тяло.
разбира се. че диагнозата е дадена вярно, че съответната телесна мангана е още жизнеспособна и че механизмът не е органично повреден. Ние познаваме една значителна част от тая машина и нейните компоненти, но останалата част и нейната енергетика и метаболизъм изобщо са още неизвестни за лекарите. Механизмът на вейки индивид варира до известна степен. и на това се дължи трудността при установяването същността на болестта. Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното тяло. При последната инстанция разстройството в жизнените процеси се пренася в клетките, т. е. явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции. Тази дисхармония се премахва чрез действието на радиевите еманации, на рентгеновите и др. лъчи. които благодарение на своята извънредна способност да проникват навсякъде, достиган, и до дълбочините на тия междинни пространства н възстановяван, нарушената хармония. При това.
към текста >>

отколкото намиращите се в нашето тяло бацили“.
Освен това, в много редки случаи борбата с бактериите може да докара излекуване на болестта. Напротив. чрез тая борба болестта по-скоро бива продължавана. защото бактериите, като вторични явления, са в зависимост от благоприятната почва за виреене, която им се предлага с вмъкването на големи количества медикаменти. Вярно казва проф. Бергман: „С антисептичните средства ние по-скоро унищожаваме себе си. отколкото намиращите се в нашето тяло бацили“. Безогледното и диво преследване на бацилите, което по настоящем се практикува. е неоснователно, защото даже и когато последните се явят в напълно здрав организъм, те не могат да се задържан, в него. защото бацилът почти без изключение, е следствие, а не причина, на болестта. Дето липсва почва за виреене на бацила, там той не стои или е безвреден. Освен това, два организма могат да страдат от една и съща болест, която се причинява от един и същи бацил, но действието на едни и същи медикаменти в двата случая може да бъде съвсем различни.
към текста >>

Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия.
На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории. Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“. Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко.
към текста >>

Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено.
От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода. Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено. * * * Особен транс. В голямото село Кеземарк, близо до Данциг, живял в края на миналото столетие един млад работник на име Фридрих Капиц. Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор.
към текста >>

Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята.
Трябва да се предприеме една обединителна и обновителна акция между тия жалки „партии“, чрез премахване на шефския им институт, чрез отстранение на виновните „шефове“ и техните съучастници и чрез сливане и организиране на честните и добри елементи в тях върху принципа на духовното братство и усъвършенстване. Само така българският народ ще се избави от тия свои паразити, наречени по погрешка „политически партии“. и само така пътят на неговия всестранен напредък ще бъде открит и осигурен, като стане самовластен господар на съдбините си. Въпроси и отговори Отговор на четирите въпроси в кн. I: 1. Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята. Човек сам кове съдбата си. Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат. Съдбата всякога ограничава човека. А човешката съдба всякога е подчинена на Божествения Промисъл. Той е великото и разумното в живота.
към текста >>

Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат.
и само така пътят на неговия всестранен напредък ще бъде открит и осигурен, като стане самовластен господар на съдбините си. Въпроси и отговори Отговор на четирите въпроси в кн. I: 1. Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята. Човек сам кове съдбата си. Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат. Съдбата всякога ограничава човека. А човешката съдба всякога е подчинена на Божествения Промисъл. Той е великото и разумното в живота. Човешкото ограничение се простира до там, додето човек продължава да греши. Щом престане да греши, нема вече никакво ограничение.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.
Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в мечтите на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи. Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя? Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат.
към текста >>

Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло.
Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката.
към текста >>

Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>

Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“.
към текста >>

Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство.
детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“.
към текста >>

Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“.
За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането.
към текста >>

До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е.
към текста >>

Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло.
В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е.
към текста >>

Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
към текста >>

Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
към текста >>

За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение.
Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно.
към текста >>

„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията.
Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.
към текста >>

Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията.
към текста >>

Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр.
към текста >>

Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата).
към текста >>

У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.
„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща.
към текста >>

Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията.
Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат.
към текста >>

То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр.
Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“.
към текста >>

Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>

Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество.
Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества.
към текста >>

Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5).
Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“.
към текста >>

Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика.
към текста >>

Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6).
Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист.
към текста >>

Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа.
Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата.
към текста >>

Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата.
Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
към текста >>

Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят.
Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.
към текста >>

Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения.
А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.
към текста >>

Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин.
към текста >>

Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.
Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията.
към текста >>

Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания.
към текста >>

Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло.
Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
към текста >>

Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>

Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията.
Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“.
към текста >>

Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания.
Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи.
към текста >>

Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено.
към текста >>

Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas).
Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
към текста >>

Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено.
Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
към текста >>

Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
към текста >>

е във връзка с етерното тяло.
Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
към текста >>

Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
към текста >>

Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“.
Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр.
към текста >>

С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“.
към текста >>

Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти.
към текста >>

да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“.
към текста >>

за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“.
Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена.
към текста >>

От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“.
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си.
към текста >>

До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят.
Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
към текста >>

Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
към текста >>

Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти.
към текста >>

Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно.
към текста >>

С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.
Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
към текста >>

До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>

До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно.
Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
към текста >>

В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните).
към текста >>

негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна.
И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
към текста >>

До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло.
към текста >>

До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си.
към текста >>

През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
към текста >>

Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
към текста >>

От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло.
До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.
към текста >>

В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си.
До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр.
към текста >>

Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност.
към текста >>

Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части.
към текста >>

А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.
От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие.
към текста >>

Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те.
Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
към текста >>

До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му.
към текста >>

След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда.
към текста >>

И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му.
До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна.
към текста >>

Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда.
към текста >>

Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр.
Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си.
към текста >>

Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек. А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност.
към текста >>

5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца.
е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло.
към текста >>

6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално.
Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки.
към текста >>

и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло.
5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие.
към текста >>

Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка.
към текста >>

Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост.
Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия).
към текста >>

Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка.
Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода.
към текста >>

Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на.
Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот.
към текста >>

Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта.
Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало.
към текста >>

Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго.
При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист.
към текста >>

За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло.
Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми.
към текста >>

Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други.
Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява. VII. Не се Опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава. Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други. Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.
към текста >>

Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения.
Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“.
към текста >>

III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт.
към текста >>

за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото.
Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки.
към текста >>

Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност.
В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти.
към текста >>

Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
към текста >>

Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления.
Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления. Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея?
към текста >>

Каквато е душата, такова е тялото. II.
Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото. II. Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част. Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е.
към текста >>

Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>

Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава.
към текста >>

Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.
Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие.
към текста >>

Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква.
Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV.
към текста >>

Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина.
към текста >>

За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента.
към текста >>

1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни.
Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев. 1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни. ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер. ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн. III.) Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите. Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23).
към текста >>

Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.
Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа. В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е. от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите () ние намираме пак в Меркурий (). И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля ().
към текста >>

В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е.
То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа. В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е. от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите () ние намираме пак в Меркурий (). И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля (). В кръстът () е поставен над , с други думи душата в своята проява е ограничена от материята.
към текста >>

Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр.
Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения. Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв начин, но как, това не може да се каже. Би било една благодарна работа да се съберат такива факти. Следователно, ако знаем точно момента на Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера на детето, конструкцията на тялото му и пр. До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса.
към текста >>

И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр.
До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса. И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление.
към текста >>

Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност.
Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет. Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота.
към текста >>

е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло.
И водата, в която са варени картофите, е добро лечебно средство. Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
към текста >>

През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“.
Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада.
към текста >>

Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице).
Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера.
към текста >>

Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера.
към текста >>

Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот.
„Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки.
към текста >>

В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
към текста >>

е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло.
И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена.
към текста >>

Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята. Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината.
към текста >>

Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви.
Предпочитан бил терякът, който бил приготовляван в Венеция ч Рим. Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15.
към текста >>

В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр.
Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15. век генуезкият лекар Катанеус е написал известното съчинение: „Tractatus de morbo gallico“.
към текста >>

Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство.
Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии.
към текста >>

А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи.
В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.
Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули. Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли. Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг. Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството. За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй? “ Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант. Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание.
към текста >>

IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето.
към текста >>

Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно.
Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт.
към текста >>

Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие.
По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди.
към текста >>

Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло.
Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира. Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло. А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка. През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева.
към текста >>

Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>

Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло.
В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
към текста >>

Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента.
Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
към текста >>

На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията.
Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст.
към текста >>

Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления.
към текста >>

Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
към текста >>

Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин.
Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му.
към текста >>

Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
към текста >>

Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка. Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици.
към текста >>

Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи.
Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик. Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи. Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото. Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение.
към текста >>

Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото.
Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи. Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия.
към текста >>

Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта.
„Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>

Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина.
Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя. Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение.
към текста >>

За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото.
Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело.
към текста >>

Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло.
Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло. А тъй като това оформяване става в периода между зъбната смяна и половата зрелост, то именно през този период трябва да се въздейства съзнателно от вън за развитието на паметта. Паметта винаги ще бъде слаба, ако се пропусне нужното през този период. Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет.
към текста >>

Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни? Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед. Колкото практичен и да счита себе си материализмът, толкоз непрактичен е той в същност, когато въпросът се касае до разбиране на живота във всичката му пълнота.
към текста >>

Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Без съмнение, ще има да се побеждават некои препятствия, преди да проникнат в педагогиката почерпените из самия живот принципи на окултизма. Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
към текста >>

Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло.
Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси.
към текста >>

След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си.
При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото.
към текста >>

Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото.
Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи.
към текста >>

Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници.
към текста >>

Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм.
В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление.
към текста >>

Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>

За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат.
към текста >>

Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
към текста >>

Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>

С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа.
към текста >>

Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си.
към текста >>

Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто.
Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни.
към текста >>

Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва.
Тя ми отговори смеейки се, че напротив тоя не беше никак блестящ и че най-лъчезарния морално е бил един беден, благовъзпитан Бенгали, който се бил отдал на пиене. И наистина, Парси по-късно ни напусна и ни прави една жива опозиция, когато Бенгали се поправи и сега е един благочестив аскет! Тя ми обясни тогава, че много порочни и чувствени привички влияят често на физическото аз, без да оставят трайни следи върху нашето вътрешно Аз. В такъв случай духовната природа е достатъчно силна, за да отхвърли след къса борба тия външни петна. Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря. Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“.
към текста >>

„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“.
Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
към текста >>

Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
към текста >>

Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“.
към текста >>

„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания.
към текста >>

Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“.
Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
към текста >>

Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг.
към текста >>

При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
към текста >>

В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима.
Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно.
към текста >>

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други.
Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
към текста >>

Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
към текста >>

Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон.
към текста >>

Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг.
Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура.
към текста >>

Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото.
Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата).
към текста >>

Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото.
Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“).
към текста >>

Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа.
Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“). _____________________________________ 1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура. Горната статия принадлежи на г.
към текста >>

Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око.
Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво.
към текста >>

Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество.
От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони.
към текста >>

“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е.
към текста >>

Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“.
Самуел Р. Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
към текста >>

Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си.
Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент.
към текста >>

Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2.
към текста >>

Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат.
към текста >>

Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4.
Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3. Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4. Меланхоличният или студен и сух темперамент се познава по твърдите, слаби и бели тела, тънки мускули, малки стави и слаби коси. По разположение, личностите, които притежават тоя темперамент, са недуховити, плахи и отчаяни. Модификации Тази доктрина за темпераментите е била много обсъждана от старите, но никога не е била изменяна значително. Сангвиник: Английският поет Томас Мур Тя може да се счита неизменяна до възраждането на литературата подир средните векове, па даже и тогава това четворно деление бе изобщо прието. Пръв Стаал (Stahl) го приспособи към модерните доктрини по хуморалната патология.
към текста >>

Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили.
Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище. Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб.
към текста >>

Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума.
Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
към текста >>

Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото.
Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система.
към текста >>

Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име.
към текста >>

Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото.
Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни.
към текста >>

При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото.
Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите.
към текста >>

Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета.
Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително.
към текста >>

Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III.
Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация.
към текста >>

висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло.
Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.
към текста >>

Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното).
Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене.
към текста >>

Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски.
към текста >>

Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото.
3. Есен. Много планети тук сочат, че най-важната работа започва в средната възраст. Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно. Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
към текста >>

Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг. Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи. Като последица от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
към текста >>

То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят.
В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа.
към текста >>

Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен.
към текста >>

Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло?
Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
към текста >>

Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини. Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно.
към текста >>

При аутопсията на тялото.
Робинзоновата реакция, както вече се спомена, в много парижки клиники е била приложена с голям успех: по настоящем с нея се правят опити в Торино, Флоренция и в много испански клиники. При всички случаи на рак. реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна. Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали работа с рак. въпреки че реакцията била отрицателна. При аутопсията на тялото. обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п.
към текста >>

Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>

От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тялото на ръката (с 2 образи).
Учение за ръката изобщо. 2. Общо за хирогномията. 3. Ръката изобщо. 4. Симетричност на ръката. 5. Ставата на ръката и 6. Тялото на ръката (с 2 образи). 11. К. А. Либра. Астрономия: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12. Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>

Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло.
Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания.
към текста >>

Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>

Скръбта, която обхваща всичко, се вселява в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85.
Иван Толев Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84. Мъката на разединението се разпространява по целия свят и поражда неизброими образи в безкрайното небе. Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли. Скръбта, която обхваща всичко, се вселява в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85. Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Де бяха техните принадлежности, тяхното оръжие ? Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител. Когато войниците се връщаха в чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Те захвърлиха меча и хвърлиха лъка и стрелата; мирът беше на техните чела, — те оставиха плодовете на своя живот далеко зад себе си през този ден, когато те се връщаха в чертозите на своя повелител. 86.
към текста >>

Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87.
Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище. Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон. Защото пред моята врата е Твоята вестителка. Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце. Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87. С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи.
към текста >>

Цялото ми тяло и всичките мои членове потръпнаха от допирането на неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97.
Детето плаче. когато майката го отмахва от дясната ненка, но след минута се утешава, когато намира лявата. 96. В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо. Аз вкусих от скритата сладост на лотоса, който цъфти в този светлоносен океан и — блажен съм: нека това бъде моята прощална дума. В тази безкрайна смяна на форми участвах и аз и тука аз видех лика на Тогова, който не знае форма. Цялото ми тяло и всичките мои членове потръпнаха от допирането на неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97. В играта с Тебе аз никога не питах кой си Ти ? Ни радости, ни страх не знаех аз, и моят живот течеше бурно. В ранна сутрин Ти ме будеше като другар и ме водеше от една радост към друга. През онези дни аз никога не вниквах в смисъла на песните, които Ти ми пееше. Моят глас само долавяше напевите и сърцето ми отекваше на тях.
към текста >>

Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване.
Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист. „Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили.
към текста >>

Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество.
„Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми.
към текста >>

Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло.
Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период. Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер.
към текста >>

В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни.
към текста >>

Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер.
Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката. Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е справедлив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти.
към текста >>

Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение.
И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
към текста >>

Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент.
Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
към текста >>

Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото.
Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека.
към текста >>

За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
към текста >>

Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния.
към текста >>

Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни.
към текста >>

След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече.
Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
към текста >>

Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето.
Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец.
към текста >>

И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс.
към текста >>

Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр.
към текста >>

Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него.
Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели.
към текста >>

Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение.
Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна. След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи, похвалила се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски.
към текста >>

От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни.
Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“.
към текста >>

Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му.
към текста >>

Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
към текста >>

да открие точката, дето душата и тялото се срещат.
Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото.
към текста >>

Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
към текста >>

Сигурно, в собственото й царство — тялото.
да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове.
към текста >>

В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
към текста >>

Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад.
Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
към текста >>

Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности.
към текста >>

Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>

Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
към текста >>

За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
към текста >>

Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб.
към текста >>

Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята.
Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала.
към текста >>

Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане.
След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
към текста >>

Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е.
И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга.
към текста >>

дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото.
Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим.
към текста >>

Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
към текста >>

По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си.
Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург.
към текста >>

Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му.
В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен.
към текста >>

Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата.
Виждам съкрушеното сърце на майката да се разделя със сина си и съпругата да изпраща мъжа си към последното жилище. Отчаяно кърши тя ръце, към небето ги извива и вика: „Да живея как мога сега сама“? Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“. Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата. Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“. Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца. Лъч от неговата светлина озари бедната ми душа и гласът Му изговори тези думи: „От векове чакам Аз да чуя копнежа на човешката душа“. . . БЕЗДОМНИК.
към текста >>

В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!...
* Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем. Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат. В тъмния кошер на трудолюбивите пчели кипеше усилената работа на благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно тяло!... Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата!
към текста >>

1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг.
Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма.
към текста >>

2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й.
Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация.
към текста >>

Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето.
Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето. У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената. Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила.
към текста >>

Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
към текста >>

За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>

Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката.
към текста >>

Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност.
към текста >>

Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите.
Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането. Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си. Когато ръката на жената е по-широка, отколкото трябва, това е неблагоприятен признак за духовните й дарби. Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6.
към текста >>

Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти.
към текста >>

При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична.
Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична. Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава. В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите.
към текста >>

А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност.
В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек. При некои хора тази чувствителност е толкова развита, че могат да различават и по-нежни нюанси в характера. И сигурно ръцете, които възбуждат любов, никога няма да бъдат корави и възлови, както и тези, които възбуждат антипатия, няма да бъдат меки и гладки.
към текста >>

Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията.
Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа. Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър. Горната част на тялото — мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията. С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението. Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се старае сега да достигне чрез ногата на действието. Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена.
към текста >>

Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата.
към текста >>

Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека ().
Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°.
към текста >>

духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло.
Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен.
към текста >>

Подвижните владеят тялото и сетивните органи.
Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран. На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден заповедник (повелител).
към текста >>

Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото тяло.
Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран. На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден заповедник (повелител). Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото тяло. Всеки знак от 30° се разделя на равни части по 10°, наречени деканати. Първият, вторият и третият деканат на всеки знак имат същия владетел, както целия знак, но като съвладетел вторият и третият деканат имат владетелите на двата знака от същата група, напр. на , съвладетелят на втория деканат е владетелят на (на втория огнен знак), а за третия деканат владетелят на (на третия огнен знак) и т. н. Понеже тези съвладетели при преценката на асцендентите упражняват второстепенно влияние покрай действието на владетеля, необходимо е да поясним по-добре деканатите и техните съвладетели. Индийските астролози подразделят знаковете още на Двадасхамсахи, т. е.
към текста >>

Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
към текста >>

„Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло.
Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си!
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото.
От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
към текста >>

За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото.
За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени.
към текста >>

се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“. Такива факти можем да намерим много в живота. От този род е и случаят с прогледалия слепец (кн.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре.
Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено.
към текста >>

Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане.
В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>

За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг.
После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло.
към текста >>

Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло.
За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло. Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло. После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи.
към текста >>

Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло.
А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло. Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло. После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода.
към текста >>

После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“.
Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло. Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло. После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо.
към текста >>

Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин.
По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения.
към текста >>

Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка.
Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период.
към текста >>

Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година.
За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия.
към текста >>

А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло.
Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове.
към текста >>

Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло.
Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове. Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни.
към текста >>

Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи.
Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни. Това дете ще се развива правилно. Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист. Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял. Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка.
към текста >>

Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр.
Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището. Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр.
към текста >>

Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло.
Същото се наблюдава и в другите страни. Така, в Англия в последните 20 години числото им се е почти утроило. В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“. Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло. Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление. Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна. Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини.
към текста >>

Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна.
В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“. Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло. Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление. Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна. Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини. От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр. Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички.
към текста >>

За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо тяло; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили.
Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички. Причината на това е неудовлетворяването нуждите на духа. Всеки един, който престъпва мировите закони, наказва сам себе си. Умственият подем не може да причини никаква ненормалност в нервната система, ако той се придружаваше от също такова задоволяване на духовните човешки нужди, на неговите сърдечни нужди. Обръщане на погледа единствено към материалния свят, изгубване на себе си всред явленията на материалния свят, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести. За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо тяло; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили. Днешният педагог трябва да знае много добре човешкото естество, за да знае истинските нужди на човешката душа. Ако той не знае човешкото естество, той ще мисли, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи. Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система. Познанието на скритите сили; които живеят в човешката душа, ще измени коренно както характера на обучението така и характера на възпитанието.
към текста >>

Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма.
да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо. Това се основава на дълбоки окултни закони, от които един педагог материалист не може да има никакво понятие. Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма. Така то се подготвя после да ги разбере в една научна форма. Но някой може да запита: има ли още други основания, за да се запознаят учениците с духовните истини било в алегорична, било в научна форма? Има и други основания, но не би било тук мястото да говорим за тях. По тях те има специална глава към края на настоящата статия. Цялата естествена история представлява разкошна сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини.
към текста >>

И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. .
В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога! Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда!
към текста >>

„Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята.
И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината!
към текста >>

Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината!
към текста >>

Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“.
[Из моите записки]. Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VI.) VI. ОБЩИ ФОРМИ „Всичко в природата е отношение и хармония. Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“. При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер. Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните идеи, посочени от общото. Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони.
към текста >>

Класиране на лицата Човешкото тяло, както показахме в гл.
Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони. Четецът, който е изучил и опитал главните принципи, изложени в гл. III, и се е фамилиаризирал с нашата доктрина за темпераментите, изложени в гл. IV, ще бъде подготвен да се възползва от бележките, които следват. Класиране на лицата Човешкото тяло, както показахме в гл. II, се състои от три големи класи или системи на органи, всека от които има своя специална функция в общата икономия. Ние ги нарекохме: 1. Двигателна или механическа система; 2. Жизнена или хранителна система и 3. Умствена или нервна система, и доказахме, че всяка от тях, чрез своето превъзходство, определя един темперамент и една особено очертание.
към текста >>

В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото.
10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо. Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице. В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото. При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия. Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13. Свръзката между тая форма на лице и ума се илюстрира прекрасно от ефекта, произведен чрез култивирането върху лица, които са. расли в сравнително невежество и под условия непригодни да предизвикат умствените качества към активност, но впоследствие, влезли в обществото на културни хора, техните челни органи се събуждат и развиват чрез възпитанието. Едно постепенно, но забележимо изменение става във външния вид на лицето, което разглеждахме.
към текста >>

Един човек може да има тънък врат и да е здрав в гърдите, стига само вратът да е съразмерен с другите части на тялото, и такъв врат истинският физиогномик не би счел тънък; той ще схваща и ще цени всяко хармонично и дисхармонично,съразмерно и несъразмерно развитие на изследваната част.
от съотношението на всички части —: Сключените вежди сочат волята, но при сплеснат нос имаме упоритост — инат — , при шилест нос. — хитрост, при прав нос — лиха воля при правилен нос — разумна проява на волята, при орлов нос — воля и страст, при овчи нос — непостоянна воля, при вирнат нос волята изчезва и пр. При това трябва да се съобразяваме дали веждите са гъсти, шилести, красиви и пр., дали е развита подкожната жила на челото над носа и какви и колко са чертите, образуващи се като се сбират веждите. Друг пример: Тънкият врат показва разстрой в гърдите, а дебелият — в пищев. система, но тънък или дебел врат физиогномията нарича несъразмерния. Един човек може да има тънък врат и да е здрав в гърдите, стига само вратът да е съразмерен с другите части на тялото, и такъв врат истинският физиогномик не би счел тънък; той ще схваща и ще цени всяко хармонично и дисхармонично,съразмерно и несъразмерно развитие на изследваната част. Ето защо, повтарям: дилетантът ще намери в тия поговорки любопитна забава, но истинският физиогномик —предмет, чиято обоснова трябва да издири. * 1. — Висок ръст — сладка реч. Нисък ръст — додън зъл. Среден ръст — мил зналец.
към текста >>

Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското.
Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа. Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими. Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг.
към текста >>

един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган на тялото, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение.
Палецът „Ако липсваха други доказателства, то палецът би ме убедил в съществуването на Бога“. — Нютон. Със своето особено положение палецът представлява характерното различие между животните от по-висшите и тия от по-низшите видове, които също показват едно разнообразно развитие .на предните крайници. Както по-висшето животно се различава от по-низшето чрез своята по-добре развита ръка, така и ние се различаваме от първите чрез развитието на палеца на нашата ръка. Както ръката без палеца би представлявала. един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган на тялото, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение. Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята.
към текста >>

Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта на знака, която при раждането се издига на източния хоризонт, изобщо взето, определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр.
Къс, твърде широк, почти объл нокътен фаланг, значи упоритост и по некога беснота. 4. Силно развит основен фаланг с къс нокътен и среден фаланг значи склонност към чувственост, излишества в половата любов и материализма. 5. Малък основен фаланг с добре развит нокътен и среден фаланг, значи надделяване на духовните и душевните сфери над чувствените влечения. (Следва). К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. VI). Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта на знака, която при раждането се издига на източния хоризонт, изобщо взето, определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр. в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва.
към текста >>

Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва.
Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта на знака, която при раждането се издига на източния хоризонт, изобщо взето, определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр. в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва. Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно. До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така.
към текста >>

Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно.
в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва. Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно. До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така. Това се забелязва сегиз-тогиз, когато се сравни характера и телесното устройство, такива каквито действителността ни ги представлява, с това, което би трябвало да бъдат, според подотдела на знака.
към текста >>

Знак на огъня ТИП: АНГЛИЧАНИН Ариес като асцендент : Крал Георг V, Кармен Силва, Ани Безант, Оливер Кромвел Чистият Ариес-тип има сухо, силно, мускулесто и жилаво тяло.
Паган казва в свое то астрологично съчинение „From Pioneer to Poet“, че много малко внимание се отдава на влиянието на М. С. Последните думи в края на всеки знак (в М. С. Десц. и Надир) съм заел в съкратен вид от поменатото съчинение. () АРИЕС — Овен Владетел (). Знак на огъня ТИП: АНГЛИЧАНИН Ариес като асцендент : Крал Георг V, Кармен Силва, Ани Безант, Оливер Кромвел Чистият Ариес-тип има сухо, силно, мускулесто и жилаво тяло. Шията е слаба, главата в челото, особено в слепите очи, широка. Това е така наречената клиновидна глава; косите и брадата тъмночерни, докато мустаците обикновено имат по светъл цвят. Жьлто-зелени и червени коси се срещат често под влиянието на Ариеса, особено когато неговия владетел Маре, се качва в асцендента. Същевременно, в такъв случай, на лицето се намира обикновено и една бразда. Цветът на кожата е бронзов, погледът остър.
към текста >>

Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи на тялото и духа, — липсата на почивка.
Юпитер, Този знак управлява главата и лицето. Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на учене и изследване. Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е. една по-високолежаща област в Египет). Най-свещените места в египетските храмове бивали покривани с овнешка кожа. Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи на тялото и духа, — липсата на почивка. Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение. По тоя начин той ще придобие и телесно здраве. Нему е нужно движение всред природата в М. С. дава горещо желание за себепроявление. Той иска да бъде авангарда, водителят.
към текста >>

Дава низко, сбито, силно тяло, дебел гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан.
дава влечение към прогресивно мислене и непрекъснато променяне на становищата — следователно липса на постоянство. в I. С. Основната черта на характера е смелост, последствие от надежда,, което, обаче, понякога се изразява в безразсъдна дързост и нетърпеливост. () ТАУРУС —Телец Владетел . 3нак на земята ТИП: АМЕРИКАНЕЦ Като асцендент: Георг Вашингтон, Генерал Улис Грант. Дава низко, сбито, силно тяло, дебел гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан. Крайниците са къси и силни, ръцете широки н тежки с къси пръсти. Рамената широки, косата гъста, често къдрава Челото е широко и обикновено низко, устните дебели, очите приятелски, тъмни и засенчени от гъсти вежди. Таурус управлява тила, врата и гръкляна. Качества на характера: себелюбие, устойчивост, които се израждат в педантизъм, фантазьорство и упоритост, когато намираме знака или неговата владетелка в дисхармония. В Таурус месецът има повишение.
към текста >>

Дава високо, право, слабо тяло, тясно лице, изкривен, остър,обикновено ястребов нос.
Духът е постоянен и неизменен. — Може би, даже упорит и неподатлив в I. C. Основната черга на характера е постоянство, твърдост и упоритост. () ГЕМИНИ—Близнеци Владетел . Знак на въздуха ТИП: БЕЛГИЕЦ Като асцендент: Рихард Вагнер, Лорд Тенисон, Данте, Бърнард Шоу. Дава високо, право, слабо тяло, тясно лице, изкривен, остър,обикновено ястребов нос. Поглед остър и проницателен, силен интелект, кафяви очи, тъмна коса. Бърз ход, при тичане силно си маха. ръцете. По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол.
към текста >>

Гемини обикновено е свързан със здраво тяло.
По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически. Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори. Гемини обикновено е свързан със здраво тяло. Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете. За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект.
към текста >>

Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната.
С.) могат да влияят върху външностьта и характера. Кайзер Вилхелм има и в М. С. (в ) и Зола , , , , всички в М. С. (в ). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера. Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната. Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен.
към текста >>

Тялото изобщо прави женствено впечатление.
(в ). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера. Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната. Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен. Канцеровият тип се нуждае от домашно огнище и симпатия, но за него е мъчно дълго време да задържи своята симпатия върху едно и също лице. Той е непостоянен в тая, както и в някои други области и това прави живота му понякога особено тежък в някои работи, обаче, Ракът е твърде постоянен именно — по отношение своите идеали, — в каквото и направление да са, той ги следва с голяма енергия, ракът държи здраво това, което улови. Той е подложен на често меняващи се душевни възбуждения.
към текста >>

Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита.
в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка.
към текста >>

Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка.
Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка. Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето. Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през . По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване.
към текста >>

Слънцето тук е единственият владетел; вторият прибавя и влиянието на Юпитера (), действа експанзивно върху тялото и същевременно възбужда влечението към религия и философия.
По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване. Някои съвременни астролози, които в своя хороскоп имат знака , поясно от другите, го наричат „царският знак“, и с право — хората от тоя тип с удоволствие придават нещо царско в своята външност. Това може да се забележи даже и в царския жест, с който просякът, роден под тоя знак, приема милостинята. Първият деканат дава най-чистият Лео-тип. Слънцето тук е единственият владетел; вторият прибавя и влиянието на Юпитера (), действа експанзивно върху тялото и същевременно възбужда влечението към религия и философия. Третият деканат има за съвладетел Марс (). с което благоприятно се повлиява интелектуалната страна на характера. Лъвовият тип трябва да се научи да надвива своята суетност и да опита да живее в хармония със своите околни. в М. С. дава стремеж да остави само своята светлина да свети и да затъмни тая на другите, — и с това да служат на Бога Същевременно има желание за слава и чест, понякога и противоположното на това, именно — желание да бъде ласкан и хвален.
към текста >>

Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа.
онова, което ражда. На 25 дек. в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас. Същото предание, с други имена, се среща в повечето религии. Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера.
към текста >>

Тялото високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи.
Мистичната символика на тоя знак е, че в Либра, знакът на везните, душата бива претеглена: тя натегва и потиска низшата природа, докато последната бъде надвита. Тук душата намира своето равновесие чрез потискането на низшата природа ( , владетелка). Сатурн в този знак е повишен, с други думи, поради влиянието на Сатурн, по-низшата Венера бива поставена над . Стане ли това, явява се посвещението, интуицията, т. е. събраните в по-раншните животи знания се събуждат. Тялото високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи. Косът е прав, челото над веждите силно изпъкнало. Изразът на очите честен, откровен. Характерът е услужлив, приятен, често малко индиферентен, но почти винаги твърде симпатичен. Волята слаба, поради което хората от тоя тип силно се влияят от обстоятелствата и външните влияния. Той често е роб на своите чувства и прищевки.
към текста >>

Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто.
Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг. Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки в в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент.
към текста >>

ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък.
Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят. в I. С. значи, че основната черта на характера е сила, която, обаче, от време на време в своите проявления изглежда жестока. () САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост.
към текста >>

Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния.
Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации. () ПИСЦЕС — Риби. Владетел и . Знак на водата ТИП: ПОРТУГАЛЕЦ Като асцендент: Кралица Вилхелмина ( в асц. в ), Кралица Виктория Испанска, Клео де Мерод, Пий IX, Кралица Фридрих. Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план.
към текста >>

Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият ().
Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит.
към текста >>

Чувствителното место на тялото са краката.
Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената.
към текста >>

Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве.
На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик. в десц.
към текста >>

победа, на късо казано, на тялото над душата.
Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос.
към текста >>

В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
към текста >>

1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека.
Цялата земя е свързана в едно, и животът, който минава през телата на човеците, минава също така и през телата на минералите. Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести. Той ги описваше, като ги сравняваше с „хора, които яздеха всички коне с едно седло“, и които принасяха повече зло, нежели добро. Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности. 5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган.
към текста >>

4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности.
Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности. 5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia.
към текста >>

5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата).
Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности. 5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние.
към текста >>

„Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние.
5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние. Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото.
към текста >>

Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“.
6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние. Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може.
към текста >>

„Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло.
Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер. За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на учителя си Парацелзус. Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство, отколкото в миналото. Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от първите церители чрез вярата, и от най-великите. „Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло. Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца.
Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му.
към текста >>

Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта.
Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
към текста >>

Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
към текста >>

на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията.
Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
към текста >>

Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
към текста >>

Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>

Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
към текста >>

Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава.
Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава.
към текста >>

След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява.
Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава. Обаче, друг въпрос възниква: от къде дохожда геният?
към текста >>

Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови.
Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности.
към текста >>

Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло.
Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън. Вие се стремите винаги навън.
към текста >>

Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло.
Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория? Каква е неговата скрита мисъл? Може би, той иска да каже, че Синята птица е само една от силите на Нощта?! Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?! Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
към текста >>

„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му.
Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
към текста >>

Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля.
Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни? Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата!
към текста >>

материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение.
Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата! . . . Също така е погрешно „за почивка“, т. е. в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит!
към текста >>

Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен!
Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев.
към текста >>

Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“.
Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога! На тогова или оногова ще отстъпя винаги. Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“. Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини.
към текста >>

Болният дух създава болно тяло.
Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще.
към текста >>

В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим.
Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
към текста >>

Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава!
Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини.
към текста >>

Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него.
към текста >>

Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение.
Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела.
към текста >>

Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво!
Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
към текста >>

Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва.
Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него!
към текста >>

Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю.
към текста >>

Гладките лопатовидни пръсти са признак на „живописец на месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото тяло, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт.
у африканските и австралийските негри и у много американски племена. Трябва още да се прибави, че почти винаги гладките пръсти на артистическата ръка не са непременно и винаги конусовидни, а могат да бъдат към върховете си четвъртити или лопатовидни. Гладката коническа форма означава „живописец на въображението“ (Maler tier Imagination), каквито са напр. Рафаел и Кореджио, а гладките ъглести пръсти принадлежат на големи художници, които са живописци в тесния смисъл на думата, напр. Холбайн, Дюрер и Нусин. Гладките лопатовидни пръсти са признак на „живописец на месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото тяло, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт. г) Полезната (жилестата) ръка Този тип напомня донякъде елементарната ръка, но се различава от нея по своята по-нежна конструкция. Най-важният признак на този тип е ъглостта и (фиг. 55), тъй че един разрез през тях ще ни даде една правилна четириъгълна плоскост, успоредна на дланта. Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави. Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда.
към текста >>

Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека.
е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека. Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит.
към текста >>

Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
към текста >>

Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа.
Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята.
към текста >>

Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето.
Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа. Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
към текста >>

При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена.
(Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно. Някои я причисляват към астероидите, обаче, тя се намира на друго място). Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия.
към текста >>

На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе.
То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета! Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“. На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това. Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с. получила едно известие, което много силно я развълнували. Тя почувствала болки в кръста и се появили симптоми на преждевременно освобождение от бременност, в какъвто случаи се раждат деца, неспособни да живеят.
към текста >>

Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз.
Предсказването за пола наистина се потвърдило. На 22 ноември 1910 г. сутринта се родили две момичетата. За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече. Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения. Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на покойната Александрина. Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата.
към текста >>

Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото.
“ казал магьосникът. Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот.
Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот. Отнемете, на който и да е организъм едно от тия условия, които той би трябвало да използува в своята дейност, и развитието му ще престане. Собствено, развитието е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тия форми, които съществуват в природата, са все опит, за да се подобри живота на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенствуването на формите, същевременно и ние трябва да следваме нейния пример.
към текста >>

Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
към текста >>

Политически и духовни властници гнетят тялото и душата!
За прекратяване на ереста спомагали царе, папи, патриарси. В доброто тия хора не се разбират, а да мъчат и уби- ват, горят „опасните“ еретици се съюзяват и целуват. В XIV в., поради „преправославен“ живот на балканските християни, азиатци турци подчиняват Балканите. Местото на политическите властници се заело от Султана, а духовните лица останали пак господари на душата, на съвестта. Дълга, вековна нощ! Политически и духовни властници гнетят тялото и душата! Неволята и робията продължава. Всички некадърници и паднали личности станали духовни ръководители на поробените народи. Мрак, невежество, суеверия, заблуждения — ето идеала на духовните стълпове. Колкото повече народите с невежи, толкоз повече нищожните, падналите могат да господстват. Запад се озарява от реформационните идеи, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в.
към текста >>

флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло.
И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е. като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете! флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло. Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила? Това е сила! И така постоянно от обяснение на обяснение ще стигнем на края до една дума, която сама да каже какво значи : „действащо същество, което действа, за да постигне своето действие“. И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа.
към текста >>

Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е.
Риве, кореспондент на Temps в Петроград: Последният Романов и необикновената история на Разпутина. 3) То е цитирано от Ch. Rivet в книгата му: Последният Романов. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта. Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя.
към текста >>

Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват.
Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта. Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане.
към текста >>

Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя.
Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство.
към текста >>

Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло!
до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване.
към текста >>

Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв.
Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
към текста >>

Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда.
Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт!
към текста >>

Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи.
Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа.
към текста >>

Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его.
към текста >>

Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта.
Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта. Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала.
към текста >>

Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху тялото.
Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно! “ Който променя своето душевно състояние, поради болести, и свиква да ги счита като едно средство на духа за изхвърляне стари заблуждения — „грехове на мисълта“ — които, абсорбирани от най-ранно детинство, се проявяват в плътта, той престава по тоя начин да се обременява с нови заблуждения. Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в мислите“. Опасната болест, която човек може би е имал преди години, е оставила спомена за известен страх, а с това и заблудената вяра,. която лежи в неговата основа. Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху тялото. Тя е станала една жива част на съзнанието, както всички спомени и опитности са живи членове на нашето съществуване. И всички тези несъзнателни спомени приближават старото убеждение, че упадъкът и смъртта никога не биха могли да бъдат победени! Ако душевното състояние бъде напълно променено, то ще настъпи едно освобождение от тия заблуждения! Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения!
към текста >>

Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения!
Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху тялото. Тя е станала една жива част на съзнанието, както всички спомени и опитности са живи членове на нашето съществуване. И всички тези несъзнателни спомени приближават старото убеждение, че упадъкът и смъртта никога не биха могли да бъдат победени! Ако душевното състояние бъде напълно променено, то ще настъпи едно освобождение от тия заблуждения! Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности!
към текста >>

Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот.
Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
към текста >>

Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности!
Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост!
към текста >>

Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство.
към текста >>

Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението?
Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех.
към текста >>

В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
към текста >>

Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност.
към текста >>

Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло.
Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“.
към текста >>

Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете.
Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви. Аз съм напълно съгласен с епископа: трябва да се съжалява за този факт, но добре е поне, че по-често се срещат хора, които вярват в ангели, отколкото в самодиви.
към текста >>

Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото.
Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви. Аз съм напълно съгласен с епископа: трябва да се съжалява за този факт, но добре е поне, че по-често се срещат хора, които вярват в ангели, отколкото в самодиви. Доказателствата, обаче, които могат да се съберат, са почти еднакви и за двете. Срещал съм мнозина, които са бивали здраво убедени, че от време на време имат видения, когато се служи литургията, и макар тези видения да са били причинени от самовнушение или телепатия, винаги това не става.
към текста >>

Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила?
Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум. Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия.
към текста >>

Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр.
Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“. Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно.
към текста >>

То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“).
Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“. Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“. В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя.
към текста >>

съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица.
Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z. помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация). Едва що беше почнал, г-жа Р. съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица. Тези явления се повтарят и отлетяват към: тавана“. На въпроса ни, каква е големината на хвъркатото нещо, г-жа Р. отговори: „доста голямо, около 80 сантиметра широчина“. Всички очаквахме с напрегнато любопитство да чуем, кои размишления са предизвикали тези своеобразни форми. Г-н Z.
към текста >>

В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло.
Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята. Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили.
към текста >>

Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето.
Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“. Понеже еволюцията е всемирен закон, го и Великото Дело е всемирно. То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща.
към текста >>

И дядо Кою ми описа характера и затрудненията, които срещам в живота, като свърши с думите: — „ще постигнеш желанията си, но богат няма да бъдеш“, което бе напълно вярно, но, все пак, аз не обръщах внимание на това гадание, за да мога подир 29 години, да си спомням за него и да скърбя за моето неверие.
Но дай си ръката“. И дядо Кою взе дясната ми ръка, погледна дланта ми, постисна ръката ми и я пусна, за да поеме лявата ми ръка, опъна добре дланта ми, поизпита твърдостта на ръката ми и каза: „ще се ожениш и ще имаш 5, 6, 7 деца“. Това ми възбуди смях, защото аз не бях и помислювал за женитба, а дядо Кою наброи и децата, които ще имам. Но след това дядо Кою се загледа замислено в ръката ми и продължи: — „Но, когато ги отрастеш, ще ги загубиш, и като обхвана ръката ми с двете си ръце, някак болезнено я притисна до гърдите си, и с възклицание „о...“ прошепна нещо, като на себе си. Защото не вярвах в гаданието, аз помолих дядо Кою, да ми каже само за настояще време, какво става с мене, за да мога да проверя, дали познава, нещо. И дядо Кою ми описа характера и затрудненията, които срещам в живота, като свърши с думите: — „ще постигнеш желанията си, но богат няма да бъдеш“, което бе напълно вярно, но, все пак, аз не обръщах внимание на това гадание, за да мога подир 29 години, да си спомням за него и да скърбя за моето неверие. Предсказания на сън. През 1910 г. заведох жена си и децата си — тогава 5 — в с. Вискьой, тутраканска околия, на гости у дядо им Пол Никола. Когато рекох да се върнем в града, жена ми пожела да остане при майка си за един ден, като каза, че ще си дойде на следния ден.
към текста >>

И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло.
Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява. За да се илюстрира това явление, проф. Боз е правил опити с житени зърна, върху които е изливал отровна течност, след като усилвал тоничността на едното и намалявал тая на другото. Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала. И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло. Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си.
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада.
към текста >>

Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях.
към текста >>

Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
към текста >>

За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло.
Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек. Трябва да кажа, че лекторите не само по този въпрос, но и по другите въпроси не са говорили общи фрази, а конкретно, само че рамките на тази статия не позволяват да излагам подробности. Докторът по медицината Фридрих Хуземан в три лекции говорил на тема: „Въпросите на днешната психиатрия от окултно гледище“. Не само нормалният човек, но и ненормалният, умопобърканият не може да се разбере без помощта на окултизма. За да се изследва същността на умопобъркването и неговите причини, има се нужда от окултно познание.
към текста >>

За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>

Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
към текста >>

Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност.
Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива. Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа. Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването.
към текста >>

Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени.
Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече!
към текста >>

„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>

Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя.
Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия. Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . . Психография или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн, III и край), IV.
към текста >>

Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата.
Същото важи и за психографията. Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи механиката на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните). Целият душевен живот, цялото ни схващане за дейността на съзнанието ни добива друга основа и психологическото изследване взема ново направление. Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата. Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро.
към текста >>

Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му.
Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата. Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета.
към текста >>

Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото.
На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна.
към текста >>

Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството.
Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат. Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша. Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството. Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие. Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти. Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична.
към текста >>

И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата.
И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция. И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде. И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите.
към текста >>

И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.
И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
към текста >>

И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост. А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота.
към текста >>

А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата.
И изучаваше всички закони в рая, по които се развива живота в него. И закрепваше в светската мъдрост на познанията. А до дървото на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание. И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока. И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III. А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената.
към текста >>

И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота!
И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>

И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори.
А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“! „Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“!
към текста >>

„И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
към текста >>

И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.
И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите.
към текста >>

И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта. Днес тя се проля от твоята ръка. Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд! “. . . „Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете.
към текста >>

„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.
Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
към текста >>

„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“.
към текста >>

Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“.
Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е.
към текста >>

Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му.
И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух. Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му. Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие. Второ едно падане на Х. пред самия гроб обръща вниманието на всички присъстващи. Духът на съдбата обсебва мнозина приятели и започва да се мълви от уста в уста, че с това момче ще стане нещо.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спящият вижда тялото си. II.
Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI.
към текста >>

А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1).
Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“.
към текста >>

Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия.
Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
към текста >>

Да почнем от тялото.
Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
към текста >>

На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна.
Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят.
към текста >>

Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение.
към текста >>

Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм.
Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни.
към текста >>

Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло.
А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
към текста >>

Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло.
Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната.
към текста >>

Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
към текста >>

Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък.
Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие.
към текста >>

А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа.
Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта.
към текста >>

Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>

Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
към текста >>

Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло.
3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
към текста >>

Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека.
ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
към текста >>

Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле.
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
към текста >>

Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
към текста >>

Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
към текста >>

Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения.
към текста >>

изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>

Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло.
Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
към текста >>

Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
към текста >>

Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите.
към текста >>

Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
към текста >>

Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
към текста >>

Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек.
към текста >>

Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
към текста >>

Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват.
към текста >>

Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
към текста >>

Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>

Да поговорим накъсо за физическото тяло.
Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
към текста >>

И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата.
Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
към текста >>

Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето.
към текста >>

Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
към текста >>

Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
към текста >>

За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
към текста >>

Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
към текста >>

Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
към текста >>

Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване.
към текста >>

А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>

А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата.
към текста >>

Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
към текста >>

Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми.
към текста >>

Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар.
И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство.
към текста >>

Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме.
Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила.
към текста >>

Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция.
А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи.
към текста >>

Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.
Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
към текста >>

Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло.
към текста >>

от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов.
Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
към текста >>

Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
към текста >>

Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо.
По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети. Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи.
към текста >>

Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло.
Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи. Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло. Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите. Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение.
към текста >>

Често то е най-светло в делото тяло.
Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина.
към текста >>

То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите.
Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди.
към текста >>

Но и другите части на тялото се виждат с бои.
не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север.
към текста >>

Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната.
Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен.
към текста >>

Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна.
И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен.
към текста >>

Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото.
Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително.
към текста >>

Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен.
От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително. Полярен е и кристалът. На единия си край той има червен пламък, а на другия— син.
към текста >>

Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,.
към текста >>

При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при.
После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,. който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр.
към текста >>

Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото.
Ето един такъв случай. В тъмната стая са били сензитивите Мюлер, жена му и г-ца Цинкел. Райхенбах излязъл от тъмната стая, за да вземе нещо. Тъмната стая била заобиколена и от двете си си страни пак с тъмни стаи, тъй че при отварянето на вратата не влизала дневна светлина в средната стая. Райхенбах на връщане за неколко мига бил огрян от слънчевите лъчи. Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото. Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути. Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини.
към текста >>

Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого.
Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од.
към текста >>

Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр.
Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко.
към текста >>

с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло.
Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки.
към текста >>

Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка.
към текста >>

от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост.
към текста >>

Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло.
Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е.
към текста >>

Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената.
от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е. с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата.
към текста >>

Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно?
с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра.
към текста >>

Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло.
Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е.
към текста >>

А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото.
Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви.
към текста >>

Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно.
Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр. Но дървото е по-малко прозрачно от металите. Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни. Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно. Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло. Това било съвсем неочаквано за Райхенбах, и последният се усъмнил. Той решил да провери по следния начин: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр.
към текста >>

За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани.
Сензитивите казват, че вътре кристала като че гори. Те забелязват вътре в него движение на светлина, както при обикновено горене. Вътре в него те забелязват множество светли места, намиращи се във вечно движение. Значи, това което мислеха до сега за инертно и мъртво, е пълно с вътрешно движение. Такива наблюдения са правени с много кристали: планински кристал, берил, гипс, стипца, турмалин и пр. За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани. Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од. Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък.
към текста >>

В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото.
При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна. Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 180 С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра. В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина. Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено.
към текста >>

Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание.
След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя). Този опит бил повторен много пъти и най-сетне се дошло до следното заключение: При простуда на изстиналото място се развива отрицателен од. А тъй като наблюденията показват, че и при други болести се развива отрицателен од, следва общото заключение, че много болести са свързани с надмощие на отрицателния од. При възпаление, сензитивът вижда, как възпаленото място изпуска червен од. Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние. Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание. Самото лекуване с животински магнетизъм показва, че има връзка между жизнените явления и ода. После самият факт, че магнетизаторът след извършените паси се чувства изнемощял, обезсилен поради изхарчване на голямо количество от своя од,показва връзката между ода и човешкото здраве. Райхенбах е наблюдавал, че колкото човек е по-здрав, в разцвета на телесните си сили, толкоз повече у него преобладава положителния од. Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од. Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние.
към текста >>

Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
към текста >>

Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива.
към текста >>

Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения.
Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и 12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
към текста >>

Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно.
Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е.
към текста >>

През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото.
Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността.
към текста >>

Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>

разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.
към текста >>

Павел говори за материално и духовно тяло.
Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.
към текста >>

Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.
В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
към текста >>

Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата.
Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
към текста >>

Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество.
Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
към текста >>

Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка.
Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
към текста >>

Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня.
Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
към текста >>

Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
към текста >>

Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота.
към текста >>

Мислите са основите на тялото.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно.
към текста >>

През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения.
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
към текста >>

Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта.
Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят!
към текста >>

Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
към текста >>

Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка.
към текста >>

Елементите на тялото вечно се изменят!
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
към текста >>

— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения.
— той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
към текста >>

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно.
към текста >>

Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
към текста >>

Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето.
към текста >>

— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
към текста >>

— — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му.
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа.
към текста >>

Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото.
— Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен.
към текста >>

Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
към текста >>

По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често.
към текста >>

Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат.
към текста >>

Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа.
Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината.
към текста >>

Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия.
— Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне.
към текста >>

е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства.
Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети.
към текста >>

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото.
Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели.
към текста >>

Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“.
Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения. Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“. Този закон дава ключа да се разбере не само терапевтическото действие на внушението, но и причините га появяването на ред болести. Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната.
към текста >>

3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“.
Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“.
към текста >>

За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани.
Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!
към текста >>

Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня.
Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т.
към текста >>

Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта. „Както горе, така и долу“. Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око. Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва. Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива.
към текста >>

— Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.
Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята.
към текста >>

В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция.
Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос. Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса.
към текста >>

Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т.
Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.
към текста >>

Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло.
А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце.
към текста >>

Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът.
Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека. „Както горе, тъй и долу“. Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда.
към текста >>

Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии.
Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество.
към текста >>

Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.
Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие.
към текста >>

Спящият вижда тялото си.
П. Блаватска. 2) В. Карл фон Райхенбах — Одът. Неговите изследвания са публикувани в тази книжка на Всемирна Летопис. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Излъчване. Спящият вижда тялото си. Г-н Г., началник на телеграфо-пощенската станция в гр. Д., ни разпра ви следното: „Това беше през първата половина на ноември 1920 година. Вечерта към 8 часа се разделих от другарите си. Последните отидоха да спят, а аз останах да чета. Отначало четох на масата, а после четох седнал на леглото, облегнат на възглавницата.
към текста >>

Видех и тялото си на кревата.
Изгасих лампата и легнах към 1 часа. По едно време се унесох, писнаха ми ушите, аз се забравих, обаче, усетих, че се повдигам, като че ли някой ме повдига във въздуха. Усетих се във въздуха, и като че ли беше дене, защото всичко виждах в стаята. Видех масата, книгите, които бях оставил на стола (при лягането бях ги оставил на стола), видех шкафа с канцеларските книги, видех дрехата, закачена на стената. Даже погледнах навън и видех снега. Видех и тялото си на кревата. Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън. И имах същите мисли, както при заспиването, продължение на същите мисли. И веднага почувствах страх и се събудих. Помислих си, дали не съм бил с отворени очи. Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи.
към текста >>

Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място).
Като си легнах, сънувах, че съм отишла у мамини. Там видех съседката ни, че сучи свещи. Като я видех, попитах я защо сучи свещи, а тя ми каза: „А влез в другата стая и ще видиш баща си умрял“. Влязох на сън в другата стая и видех, че наистина е умрял и положен на едно място. На сутринта в среда ме извикаха. Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място). И стаята беше тъкмо така наредена, както сънувах. И същата жена, която видях насън е, че сучи свещи, после на сутринта я видях, че сучи свещи в същата стая, в която я бях сънувала. Баща ми бил умрял в 7 часа вечерта“. Явяване на умиращ. В същата телеграфо-пощенска станция, в която служи г.
към текста >>

Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои.
Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там. Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя. Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои. Не на шега се уплаших и избягах, та се завих през глава, и беше ме страх да погледна в стаята. След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“. Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност.
към текста >>

Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>

Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер.
към текста >>

Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
към текста >>

Тяло видимо. (физ.
В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
към текста >>

тяло) 2.
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
към текста >>

тяло) 3.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
към текста >>

Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
към текста >>

Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната.
към текста >>

Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

„Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“.
Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието.
към текста >>

Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия.
Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа.
към текста >>

Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението.
Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
към текста >>

. „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“.
Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3).
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде.
Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално. То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да облекчим бедствието на страдащото човечество. Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост? Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица?
към текста >>

Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен!
Завиждаха ми! Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа! Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен! Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете! Всичките велики специалисти повикахме отново, но уви! никой не можа да го излекува. То преживя тринадесет години ту със подобрение, ту със влошаване, като запазваше, всред най-жестоките болки, своя постоянен хумор, приятността си, добротата си, чак до веселост — за да не наскърби другите! От четири години то почти не боледуваше, а през последната година то се чувстваше тъй добре, като се считаше излекувано!
към текста >>

толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви.
Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
към текста >>

Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто!
Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество. Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение. Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто! Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити учителю, аз Ви умолявам да ни помогнете. Жива ли е тя още? Тя, чийто живот биде прекъснат толкова брутално в разцвета му, толкоз чист, че имаше време само да обича майка си, своята майчица — една дума, толкоз сладка в милите й уста! Ах, аз бях толкова щастлива! Дълго време вече има откак не съм чула сладкия звук на гласа й!
към текста >>

Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение.
Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване. Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение. То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого. Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“.
към текста >>

За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм.
Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас? Да кажем или да мислим, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем на човечеството, това значи да се шегуваме. Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи. За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм. Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730.
към текста >>

Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
към текста >>

Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти.
Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата.
към текста >>

Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми.
Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
към текста >>

Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша.
Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат.
към текста >>

В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
към текста >>

В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
към текста >>

Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават.
към текста >>

Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото.
Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си. Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
към текста >>

Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото.
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл.
към текста >>

Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло.
Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете.
към текста >>

Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>

Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването.
През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават.
към текста >>

И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него.
Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук.
към текста >>

Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции.
към текста >>

Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
към текста >>

Портокаленото трептение къпе цялото тяло.
В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух.
към текста >>

Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата.
Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
към текста >>

Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените.
Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота. Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените. Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“. Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения.
към текста >>

Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото.
Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения. Нека задържим тия два първи факта, които установяват функциите на поглъщането и изхвърлянето. Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото. Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето.
към текста >>

Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
към текста >>

Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото!
Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата.
към текста >>

ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас!
към текста >>

Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото.
Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв .
към текста >>

Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи!
към текста >>

Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа.
Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите!
към текста >>

Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото.
Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна.
към текста >>

За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>

Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма.
Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре.
към текста >>

Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата.
Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив! “ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем освободени от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си.
към текста >>

Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила.
Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
към текста >>

Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло!
Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове.
към текста >>

Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това.
Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш. Борби и грешки Вътрешните борби са обикновено явление в душевния живот. Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това. В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога.
към текста >>

Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
към текста >>

Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма.
към текста >>

Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса.
Това е неумереност и лакомия. Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа.
към текста >>

Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята.
Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника.
към текста >>

Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е.
Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
към текста >>

По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши.
към текста >>

Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно.
нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис.
Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също.
към текста >>

Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>

Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност.
към текста >>

Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение.
Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км.
към текста >>

По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“.
Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря.
към текста >>

При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
към текста >>

Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса.
към текста >>

Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение.
Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване.
към текста >>

Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване. Такива тела са атомите на електричеството, електроните, които се изхвърлят като тъй нар. катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек.
към текста >>

За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина).
Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери? Не! Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек.
към текста >>

По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9.
към текста >>

то един килограм от кое да е тяло, напр.
Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
към текста >>

______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори.
Така, различните движения на растенията се обясняват с обшия закон, а именно, че преките възбуждания предизвикват свиване, а непреките — разширение. При туй показах извънредната прилича на физиологическите реакции на растенията и животните. Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков. ______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията.
към текста >>

В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество.
При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение.
към текста >>

Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
към текста >>

Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото.
За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
към текста >>

В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали.
Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава.
към текста >>

така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год.
към текста >>

„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота.
Прочутият французки физиолог Рише е изпратил до конгреса един адрес, горещо аплодиран, с който е поканил конгресистите да оставят на други теоретическите разсъждения и да се спрат главно върху фактите на техните изследвания. „Трябва, както е казал великият Пастьор, да се измита всяка заран лабораторията, за да се изхвърлят от нея праха и теориите“. В това лежи и шанса да се приеме и метапсихията, както химията и ботаниката, в кадъра на изучаваните истини. Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
към текста >>

Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите.
В това лежи и шанса да се приеме и метапсихията, както химията и ботаниката, в кадъра на изучаваните истини. Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека.
към текста >>

Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
към текста >>

На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“.
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен. На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“. Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма.
към текста >>

Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
към текста >>

Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите.
Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“. Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл. Д-р Hollander правилно забелязва: „Общоприетият възглед за лудостта е, че тя е разстройство на интелекта. Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво. Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“. И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени. Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие. А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му. Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание.
към текста >>

Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките.
Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
към текста >>

Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец.
Модерните изследвани съобщават твърде интересни наблюдения и изследвания със сидеровото махало, които, ако се потвърдят чрез многократни повторения, ще бъдат от голямо теоретично и практично значение. За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см.
към текста >>

Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н.
За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
към текста >>

Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм.
Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя.
към текста >>

Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя. Каленберг препоръчва вторият начин. Обектът за изследване — портрет, ръкопис, метал и пр., трябва няколко дена преди изследването да не бъде допиран от чужда ръка.
към текста >>

Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото.
Когато покрай кръговете у мъжки индивиди се явят и елипси, това показва женственост, resp. слабост към другия пол ; кръгове, покрай елипсите у женени индивиди показват мъжественост, resp. слабост към другия пол. Над млади обекти движенията са много на брой и енергични, над стари — малко и слаби. Над болни хора или фотографии на такива махалото прави разбъркани движения. Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото. Каленберг съобщава и за изследванията на сестра Юлия Книзе, която приложила махалото за узнаване състоянието и пола на зародиша в организма на майката, или в яйцето у птиците. Тя установила следните положения, които ще споменем без коментарии: Неподвижност на махалото = яйце без зародиш. Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце. Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш.
към текста >>

Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3.
Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото. 4. По-ясно се вижда това явление, ако се направи същия опит с два подковообразни магнита. Последните се поставят така щото северните им полюси (N) да са един до друг, и махалото се държи между тях — получава се права линия.
към текста >>

В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно.
В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно. Превела: Г-ца Е. Р-ва. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрономическите елементи (Продължение от кн. 6 — 7 и край) От Oskar Ganser Таблица №2. Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица. В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно. Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение.
към текста >>

Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Притви = жълт цвят; Юпитер. Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо. Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва. Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
към текста >>

Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край.
към текста >>

Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата.
Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път.
към текста >>

в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш.
Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
към текста >>

Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ .
С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си.
към текста >>

Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина.
.“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си. Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
към текста >>

наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени?
Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред.
към текста >>

Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват.
Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени.
към текста >>

Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите?
в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа.
към текста >>

“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло?
Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени? Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си.
към текста >>

Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа.
Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди.
към текста >>

Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си.
“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.
към текста >>

Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.
Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея. Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни.
към текста >>

Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът?
По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може. Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка. Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък. Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът? Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр.
към текста >>

Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него.
Медицината би имала голям интерес да държи сметка за тия съображения, като действа не само върху физическия организъм, но също и върху интелектуалния динамизъм. Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини. Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
към текста >>

Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята.
Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос.
към текста >>

И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.
Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение?
към текста >>

При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност.
към текста >>

Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета?
към текста >>

Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото.
Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта? Какво е душата? Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото. Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение.
към текста >>

Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му.
Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.
към текста >>

Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло.
Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
към текста >>

Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом.
Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение.
към текста >>

Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.
Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание.
към текста >>

Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс.
към текста >>

По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване.
към текста >>

Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
към текста >>

Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра.
към текста >>

Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата.
Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление.
към текста >>

Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му.
Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието.
към текста >>

Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието.
Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг.
към текста >>

Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия.
Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество.
към текста >>

Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид.
При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн.
към текста >>

Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло.
Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища.
към текста >>

Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло?
Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло? Тогава ще познаем, че SRP е само граничен случай от един по-общ принцип, чрез който проблемът за пространството и времето бива поставен в съотношение към проблема за притеглянето, и с това бива разрешена най-голямата загадка на естествознанието. Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи. ARP обаче изисква еднозначността на всички произволно движещи се системи. По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това?
към текста >>

Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е.
Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците. Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
към текста >>

Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта.
Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“.
към текста >>

Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме?
Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно.
към текста >>

Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода.
към текста >>

От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>

Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях.
Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
към текста >>

Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова тяло жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен на това изкривяване.
Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно отношенията в размерите на времепространството му биват придавани от масите. Тази структура, обаче, не е нито евклидова, нито пък навред е същата. Нещо повече, тя се мени от мирова точка към мирова точка, наспоред разпределението и движението на масите. С други думи: триизмерното пространство има една променяща се от място към място кривина, а с това и геометрията, с която ще си служим, се мени от място в място, а в дадено място в зависимост от времето. Във връзка с това е и обстоятелството, че вида на движещите се в пространството тела бива повлиян от извитостите на пространството. Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова тяло жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен на това изкривяване. За него това, което той означава като една права пръчка, си остава винаги право, докато на един далечен наблюдател тази пръчка на различни места му се явява различно извита. Също така бива повлиян и вървежът на часовниците. В области с различна кривина те вървят с нееднаква скорост. Така че една разумна дефиниция за времена и дължини посредством часовници и мащаби въобще се явява невъзможна. Отмерени величини на времето и пространството, като координати, се явяват вече непригодни.
към текста >>

Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“.
Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин. Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е.
към текста >>

Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло.
Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н.
към текста >>

Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък.
Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание. Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т.
към текста >>

Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.
Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете.
към текста >>

Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове.
Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр.
към текста >>

Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата.
Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното. Дванадесетте домове като различни полета на действие за Аза. Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака. Всяка къща застъпва определено поле на дейност, чрез което азът се стреми да придобие своя опит, и това поле на дейност седи в най-тясна връзка със знака, който къщата представя. Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност. Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието.
към текста >>

На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV).
към текста >>

I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си.
И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV). Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи. Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини! За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно: A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек. I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си. IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене. B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели.
към текста >>

IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D. IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване (). След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е.
Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността.
към текста >>

Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида.
Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата.
към текста >>

Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество.
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес.
към текста >>

Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е.
към текста >>

От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно).
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5).
към текста >>

Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк. Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>

Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“.
към текста >>

Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух.
Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа.
към текста >>

Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение.
Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай.
към текста >>

Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота.
То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че.
към текста >>

Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи.
към текста >>

Тялото, душата, духът в тях са в хармония.
Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята.
към текста >>

Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения.
Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето.
към текста >>

Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство.
Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти.
към текста >>

Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите.
Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите. Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес. Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна. Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише?
към текста >>

Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес.
Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите. Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес. Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна. Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите.
към текста >>

Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото.
Но тя изчезна преди да разгледам осветлението на ръцете й. След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото. Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше. Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана. Всички помислиха, че това е Ернест, ръководителят на медиума. Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси.
към текста >>

Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше.
След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото. Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше. Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана. Всички помислиха, че това е Ернест, ръководителят на медиума. Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси. Веднага някой каза: — Две светлини при вас, господин Тисо, две форми.
към текста >>

Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“.
I, кн. IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите!
към текста >>

Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното тяло и тая на нашето.
Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата. Саламандрите пък се чувстват съвсем щастливи в огъня или етера. За всеки природен дух елемента, в който живее, е прозрачен, невидим и вдихвателен тъй, както е атмосферата за нас. Строго взето, те не могат да бъдат наричани „духове“, защото те имат реални тела съставени от астрална плът, кръв и кости. . . Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното тяло и тая на нашето. Те живеят и се множат; те ядат и говорят, действат и спят; те заемат едно средно място между човеците и душите, като приличат на мъжете и на жените по организацията на своята форма, а на душите — по бързината на движението си. Те нямат висши принципи и, поради това, не са безсмъртни. Тях не може да повреди ни водата, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор. Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр.
към текста >>

Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло.
По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици.
към текста >>

Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници.
Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела. Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници. При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество. Един от моите приятели още пази този портрет. Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно описание на тая планина. Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили. Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава.
към текста >>

Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол.
Незнайни сили там клокотят и пръскат тягостни скали. Скръбта там мре, надежда никне, съмнение чезне, радост блясва! … Но счувам глас, той сладко шепне: „любов, живот и светлина! “ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея.
към текста >>

Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него.
“ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея. На сватбата имало голямо празненство и всички гости се искрено възхищавали от миловидността и красотата на графиня Адалга фон Щауфенберг. Девойката живяла щастливо няколко месеца. Колкото и да е предачно и вярно женското сърце, сърцето на мъжа не рядко закопнява за нови опитности и сензации.
към текста >>

Тия прашинки, следователно, при изгрев слънце се удрят о нашето тяло със скорост 960 к. м.
Ако 300—500 м. в сек. са без значение почти за 300 х. км., то не може да се каже все същото и за една скорост от 910—980 к. м. в сек., каквато по Рико обладават космическите положително наелектризирани частици, които се изхвърлят от слънцето и гонят радиално от неговите лъчи — под влиянието на тъй нареченото налягане на слънчевия лъч. Тия прашинки, следователно, при изгрев слънце се удрят о нашето тяло със скорост 960 к. м. -j- 300 до 500 м., а при залез със скорост 950 км. — 300 до 500 м. 300—500 м. са половин к. м. Ако 950 к. м.
към текста >>

А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък.
са половин к. м. Ако 950 к. м. може да се вземе за норма или даже 1000 к. м., то 500 м. са 0,0005 от скоростта, с която се удрят в нас космическите прашинки и, следователно, заран тая скорост е равна на 1,0005, а вечер на 0,9995. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък. Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“.
към текста >>

Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото.
Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“. Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото. Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си?
към текста >>

Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми.
Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“. Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото. Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга?
към текста >>

и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма.
8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“. Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото. Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му.
към текста >>

Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си?
Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото. Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява.
към текста >>

Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват.
Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му.
към текста >>

Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му.
и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек.
към текста >>

Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява.
Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му.
към текста >>

Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек.
Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той.
към текста >>

Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото.
но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние.
към текста >>

Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние.
Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние. Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото. Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух. Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб. Болестите се проявяват по един или по два главни начини. Първо, когато трептението на един орган се понижи и произведе разногласие в самия себе си и, второ, когато трептението спадне до толкоз, че се демагнетизира и позволи на чужди атоми да проникнат в него и да упражнят свое, независимо, действие.
към текста >>

Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото.
Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние. Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото. Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух. Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб. Болестите се проявяват по един или по два главни начини. Първо, когато трептението на един орган се понижи и произведе разногласие в самия себе си и, второ, когато трептението спадне до толкоз, че се демагнетизира и позволи на чужди атоми да проникнат в него и да упражнят свое, независимо, действие. Първото състояние, ако не се цери, ще причини разложение и смазване на целия орган, а последиците от второто състояние ще се изразят в едно значително разслабване на атомите, в празнините на които се натрупват чужди елементи, които образуват отделна организация в пълна дисхармония.
към текста >>

Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло.
Ако ние не живеем дълго, то е, защото не знаем да живеем. Професор Лйоб, Д-р Матеус и мнозина други мислят, че откритието на нормалните електрически условия би могло да продължи човешкия живот на повече от двеста години. Физиците добре знаят, че по-голямата част от животните живеят почти пет пъти повече от времето на техния растеж. Ако приложим това правило към човека, той би трябвало да живее най-малко 500 години. Ако той не достига тая възраст, то е, защото не разбира законите на живота и истинското естество на болестта. Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност.
към текста >>

Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност.
Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него.
към текста >>

Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него.
Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха.
към текста >>

Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението.
Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха. Щом се. премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв.
към текста >>

Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат На умственото състояние на болния, на умственото състояние или разположение на духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно тяло.
премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв. Професор Елмер Гейтс, от Вашингтон, е констатирал, че голямо количество киселини и отрови, които се съдържат в кръвта, са създадени от прякото действие на духа. Понякога е невъзможно да се проследи умствената причина, понеже са съединени много и различни умствени условия, за да произведат материалния резултат. Също така често една болест може да бъде произведена умствено, но преди да се прояви физически, настъпват нови умствени условия, които пречат да се долови първоначалната причина. Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат На умственото състояние на болния, на умственото състояние или разположение на духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно тяло. Болестите може да се разделят на два разреда: въображаеми и истински. Въображаемата болест е образ, който се поддържа упорито от обективния дух и причинява съответни физически проявления. Тоя вид болест се създава често от пълното пренебрежение на законите, които управляват анатомията или физиологията. Такава болест се лекува най-мъчно, тъй като страдащите от нея се държат с такава настойчивост, че би трябвало да стане изобщо пълно видоизменение на техния начин на мислене, за да може да се облекчат. Твърде често виждаме болни, които се оплакват от болка в бъбреците, да локализират болестта си няколко пръсти над линията на кръста.
към текста >>

Други пък страдат уж от далак, но в дясната част на тялото си, а у трети, видения на буци се явяват и изчезват.
Болестите може да се разделят на два разреда: въображаеми и истински. Въображаемата болест е образ, който се поддържа упорито от обективния дух и причинява съответни физически проявления. Тоя вид болест се създава често от пълното пренебрежение на законите, които управляват анатомията или физиологията. Такава болест се лекува най-мъчно, тъй като страдащите от нея се държат с такава настойчивост, че би трябвало да стане изобщо пълно видоизменение на техния начин на мислене, за да може да се облекчат. Твърде често виждаме болни, които се оплакват от болка в бъбреците, да локализират болестта си няколко пръсти над линията на кръста. Други пък страдат уж от далак, но в дясната част на тялото си, а у трети, видения на буци се явяват и изчезват. Всичките тия умствени рисунки, поддържани дълго време, създават матрици или смущения, в които се натрупват елементите на болестта, чисто въображаема отначало. Понякога, например, разширеният стомах засега областта на сърцето и причинява така едно функционално смущение на този орган и болния се убеждава веднага, че има органическа болест на сърцето. Тази рисунка е родилка на болестта, която страхът му ще докара след известно време. Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира. Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото.
към текста >>

Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото.
Други пък страдат уж от далак, но в дясната част на тялото си, а у трети, видения на буци се явяват и изчезват. Всичките тия умствени рисунки, поддържани дълго време, създават матрици или смущения, в които се натрупват елементите на болестта, чисто въображаема отначало. Понякога, например, разширеният стомах засега областта на сърцето и причинява така едно функционално смущение на този орган и болния се убеждава веднага, че има органическа болест на сърцето. Тази рисунка е родилка на болестта, която страхът му ще докара след известно време. Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира. Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото. Вторият разред болести са действителните (истинските) болести, които» се произвеждат първоначално от умствени причини, увеличени с незабавни физически причини и трябва да се лекуват чрез контролиране със способността на въображението. И по тоя случай нека добре да се разбере, че думите „лекуване“ и „изцеряване“ се употребяват алтернативно в текущия им смисъл, без специално прецизиране, каквото им придават известни модерни физици. Да изцериш една действителна болест. това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото. За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен.
към текста >>

това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото.
Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира. Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото. Вторият разред болести са действителните (истинските) болести, които» се произвеждат първоначално от умствени причини, увеличени с незабавни физически причини и трябва да се лекуват чрез контролиране със способността на въображението. И по тоя случай нека добре да се разбере, че думите „лекуване“ и „изцеряване“ се употребяват алтернативно в текущия им смисъл, без специално прецизиране, каквото им придават известни модерни физици. Да изцериш една действителна болест. това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото. За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен. В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган. В случай на скъсване някой мускул или на кръвоносните съдове, помощта на лекаря трябва да бъде поискана незабавно. Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му бездействие или от лошата му употреба. Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да.
към текста >>

В случаите, когато трептенията на една част от тялото са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията на ефекти- раната част.
В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган. В случай на скъсване някой мускул или на кръвоносните съдове, помощта на лекаря трябва да бъде поискана незабавно. Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му бездействие или от лошата му употреба. Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да. се избегнат безполезно продължените страдания. В случаите, когато трептенията на една част от тялото са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията на ефекти- раната част. Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят).
към текста >>

Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден.
Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден. Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища.
След тези къси разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет.
към текста >>

А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт.
към текста >>

Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2). Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>

Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички.
към текста >>

От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло.
Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството.
към текста >>

А всичките образуват тялото на човечеството.
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал!
към текста >>

Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло.
Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен. Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло. На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“. Жената на Ибсен изучвала окултизма. Разни скандинавци засвидетелствали пред този редактор, че Ибсен често казвал: „Ако знаех по-рано окултните истини, някои работи в моите произведения щяха да бъдат други“.
към текста >>

На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Числото на болните, желаещи да постъпят в тая клиника, е толкоз голямо, че задоволяването на всички ще стане възможно едвам след като се приготви цялото здание за целта. Новото окултно-медицинско движение има вече голям успех и „позитивни терапевтични резултати“, както казва един автор. Клинико-терапевтическия институт в Щутгарт е уредил медицинска седмица от 22.
към текста >>

Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло.
Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г.
към текста >>

Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си.
до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е.
към текста >>

Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене.
август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос.
към текста >>

Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е.
Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни.
към текста >>

Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена.
На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея.
към текста >>

В човешкото тяло лежат всички тайни на битието.
родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“.
към текста >>

Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш.
За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“. На друго място Д-р Щайнер казва: „Художникът продължава делото на природата. Той твори, както твори природата“. Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност.
към текста >>

И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения.
Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност. Според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени. Евритмичното изкуство пояснява тези думи на Гьоте“. Зад всека гласна и съгласна се крият известни сили. Всека гласна и съгласна предизвиква особено настроение, което има връзка и с даден цвят. И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения. Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата.
към текста >>

Когато духът ми почне да витае отгоре, тялото ми ще остане като свидетел на жалкия ми живот.
Сбогом, сбогом! „Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом! „Сбогом на всички, които обичам! Когато духът ми почне да витае отгоре, тялото ми ще остане като свидетел на жалкия ми живот. Сбогом, сбогом! „Не тъжете, за дето си отивам на покой. Сбогом на всички, които любех! Скоро ще бъдем всички събрани в онова място, дето няма скръб и мъки! Сбогом, сбогом!
към текста >>

Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот.
В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр. 335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр. 68), който пише: „Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки.
към текста >>

Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло.
Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата.
към текста >>

Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия.
От тогава той деятелно заработи и можа да открие съществуването на жизнените лъчи, наречени от него със скромното име лъчи V. Но не ще се мине много време и тия лъчи ще се нарекат Лъчи Дарже. Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях. Той е сполучил да добие стотини флуидични фотографии, като е магнетизирал плаки било на сухо, било в откривателната баня, с контакт и без контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.
към текста >>

За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение.
Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа.
към текста >>

Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр.
към текста >>

— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята.
Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ.
към текста >>

Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло.
В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже.
към текста >>

Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло.
Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
към текста >>

Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня.
Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня.
към текста >>

Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня.
към текста >>

Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба).
към текста >>

Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло.
Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
към текста >>

Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго.
Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
към текста >>

Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
към текста >>

Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло.
Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня.
към текста >>

През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание.
към текста >>

Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
към текста >>

Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.
Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
към текста >>

Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото.
Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания.
към текста >>

Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
към текста >>

Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.
към текста >>

Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка.
към текста >>

Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента.
_______________________________________ 1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници. 2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
към текста >>

Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат.
2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство.
към текста >>

Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни.
към текста >>

При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора.
към текста >>

Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето.
Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда.
към текста >>

Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния.
В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
към текста >>

Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми.
Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента.
към текста >>

Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение.
към текста >>

Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.
Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух.
към текста >>

По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му.
От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух. Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна.
към текста >>

Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават.
Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
към текста >>

Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му.
Помнете, че всяка изпратена многократно мисъл достига всякога целта си. Дали ще бъде тя възприета или не, то е друг въпрос. Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови.
към текста >>

После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“.
Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат.
към текста >>

вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“.
Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя.
към текста >>

Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост.
О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си. Поетите тъкат за тебе було със златните конци на своето въображение, художниците дават винаги на твоя образ новото безсмъртие. Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш. Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост. Ти си полу-жена и полу-блян. Превела: СТЕЛЛА. ________________________________________________ [1] Виж превода на сбирката му Гитанджали в год. I на Всемирна Летопис и биографически очерк с портрета на Рабиндранат Тагор и характеристика в год. II на това списание.
към текста >>

Детето не е само физичното тяло.
5) Сега нека видим каква светлина хвърля окултизмът върху детската природа. Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители.
към текста >>

От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката.
Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители. Обаче, духът си той носи от миналите си прераждания.
към текста >>

Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло.
“ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители. Обаче, духът си той носи от миналите си прераждания. Едвин Бьоме казва; „Децата вътрешно не са малолетни същества, но човешки души, които имат много прераждания зад себе си и голяма опитност. Но некой би могъл да запита: „защо те се раждат малки? “ — Защото духът постепенно навлиза в материята.
към текста >>

Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията.
към текста >>

Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане.
Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага .
към текста >>

Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото.
I, кн. IV, в статията „Влиянието на природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и безпокойствията й“. Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 година се обявява общоевропейската война. Тая част на Алпите става военна зона (в войната между австрийци и италианци). Цялото население и той трябвало да евакуират местността.
към текста >>

Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна.
От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е из- пълнен с любов към животните, — тези наши по-малки братя. Не трябва да им причиняваме никакви страдания. Погледнете един вол!
към текста >>

Той слушаше любезно за всичко, що ме бе сполетяло, пък ми разказа и своя живот, който, трябва да призная, бе много по-безинтересен от моя.
„Тя е на сигурно место“, каза той; „ела вътре и ще я видиш, но аз не ще ти я дам, додето ти не дойдеш в къщата ми. Аз нямам тия суеверни страхове. Извини за израза ми, но аз пак ще кажа, че нямам суеверни страхове“. Аз се съгласих, влязох в дома му и се учудих от всичко, що видях. Моят брат не се гордееше от успеха си, но се трудеше само да ме направи да забравя своето злощастие. Той слушаше любезно за всичко, що ме бе сполетяло, пък ми разказа и своя живот, който, трябва да призная, бе много по-безинтересен от моя. Според разказа му, той бе станал богат съвършено естествено или, по-право, благодарение на своето благоразумие. Аз не се противопоставих на неговите предразсъдъци и понеже не желаех да споря повече с него, казах му: „Братко, ти остани със своето мнение, пък и аз ще си остана с моето. Ти си Саладин- Щастливецът, а аз съм Мурад-Нещастникът, и такива ние ще си останем до края на живота си“. Не бях стоял в братовата си къща и четири деня, когато се случи нещо, което показа колко бях прав. При все че с времето, красотата на любимата на султана, на която брат ми бе продал вазата си, беше намаляла, но тя още пазеше своята любов и стремеж към лукса.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски.
Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В .1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога от там. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915. год, но в 1918. год. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество?
към текста >>

Да бе едно желание за миг, в усмивка лека би се разцъфтяло, ти би го видела в миг и би го ти разбрала.
Да бе това един безценен камък, на сто късчета бих го строшил, да ги нанижа кат огърлица на твоите гърди. Да бе то само цвете свежо, малко, благовонно, аз бих го откъснал от стъблото му, косите ти със него да накича. Но то, о мила моя, е сърце! Къде са бреговете му и де е неговото дъно? Ти не познаваш границите на туй царство, все пак ти си негова царица. Да бе едно желание за миг, в усмивка лека би се разцъфтяло, ти би го видела в миг и би го ти разбрала. Да бе то само болка, чистите сълзи го биха разтопили, отразявайки без думи тайната му скрита. Но то, о мила моя, е любов. Насладите, мъченията й са безгранични, но безкрайни са и исканията и нейното богатство. И тъй е близка тя за теб, като живота ти, но все пак нивга цяла не ще я познаеш ти. V. Защо изгасна лампата?
към текста >>

Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно тяло, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се, близост, често не по-малка от десетки милиони километри.
Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков. Възмущението на вселената от войните Дали се управлява вселената от морални или безразлични закони, с това ние не искаме да се занимаваме в настоящата си статия. Нашата задача е да покажем само, как вселената реагира на онова човешко обществено явление, което се нарича война и което е съпроводено със струпване на огромни тежести от различно естество, взети от различни части на земната повърхност и струпани върху една тясна зона от нея. А относително моралното във войните и безразличното в една политическа или даже мирова катастрофа, която взема множество невинни, може-би, човешки жертви, за това, както казахме, ние не искаме, за сега, да говорим. Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно тяло, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се, близост, често не по-малка от десетки милиони километри. Така, по възмущенията на планетата Уран, Адамс още през 1843 г. откри най-далечната до сега известна планета от нашата слънчева система Нептун, а Левере, независимо от него, през 1846 г. определи нейното точно место на небето с една само разлика от 1°24'. А разстоянието от Уран до Нептун е 10 пъти по-голямо от онова между слънцето и земята, което пък е кръгло 150,000,000 км. От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните крака, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи.
към текста >>

Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н.
Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте.
към текста >>

Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той.
Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит.
към текста >>

И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае.
Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае. Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет.
към текста >>

Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения.
Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае. Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет. Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите идеи.
към текста >>

Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка.
Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал. Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят. Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него.
към текста >>

Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ.
Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи.
към текста >>

Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена.
Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина.
към текста >>

Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него.
Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти.
към текста >>

Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си.
Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол.
към текста >>

Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина.
Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол. През дългите години на страданията й, библията и псалтирът бяха всичко, което тя изучваше. Нейната нравственост бе неоспорима. Тя бе набожна без лицемерие; тя считаше дългите си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма.
към текста >>

Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху тялото ми, но нямат никаква върху духа ми“.
Колко справедлива е била идеята на старите за сомнамбулизма! И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука. Аз познавах една неграмотна селянка, която в сомнамбулно състояние говореше в стихове. Грешките, които хората разпространяваха по адрес на г-жа Хауфе, са непонятни: никога аз не съм ги видял да дадат тя по-бляскаво доказателство за наклонността си към клевета, отколкото при тия обстоятелства. Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху тялото ми, но нямат никаква върху духа ми“. Между това мнозина, които, водени само от просто любопитство, дохождаха при леглото й, докарваха ми много неприятности. Колкото за нея, тя приемаше любезно всички, макар че умората, която изпитваше от това, да й причиняваше много страдания и тя постоянно се защищаваше от ония, които най-вече я клеветиха. И добрите, и лошите тя ги приемаше еднакво. Тя умееше да различава лошите намерения всякога, когато съществуваха, но никога не ги осъждаше. Мнозина невярващи грешници, които идваха да я видят, се поправяха и почваха да вярват в бъдещия живот.
към текста >>

Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ.
Тя искаше друго небе, друга храна и друга атмосфера, съвсем отлични от тия, които нашата планета й предлагаше. Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете. Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва. Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно. Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние. Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ. Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи. Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни. Тя се чувстваше винаги унесена в съзерцание и молитва. Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания.
към текста >>

Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила.
Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания. Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели.
към текста >>

У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“.
Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела.
към текста >>

Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания.
Следователно, терминът „пластически“ не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те със скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театърът). Алпийска селянка. Картина от художника Борис Георгиев. Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоящите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение.
към текста >>

Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло.
Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение.
към текста >>

Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота.
Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение. Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души. Нищо самостоятелно, по свой почин и със свои усилия, те не са способни да направят. И затова те вървят там, където влечението ги насочва. Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр.
към текста >>

После следва освобождението от привичките, които са вредни и за тялото и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др.
Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр. да изучи един чужд език. Колкото по вече знания и умения придобие човек, толкова повече вярата в самия него расте и се засилва. Това е едната облага, а другата е, че самите знания и умения ще му бъдат някога полезни. Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши. После следва освобождението от привичките, които са вредни и за тялото и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др. В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички. Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й. Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват.
към текста >>

Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто.
Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати.
към текста >>

С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората.
Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери. Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел. Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод.
към текста >>

Не търпи повече робство над тялото, душата и духа.
Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни. Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния свят. Без да ги търси, той ще намери приятели, които ще са готови да го следват навсякъде. Този, който търпи злото, става съучастник, а който не се противопоставя на злото с добро, лесно става роб и играчка на злото. Ти трябва да направиш всичко, за да не бъдеш съучастник в лъжата и неправдата. Не търпи повече робство над тялото, душата и духа. Строши веригите и хвърли бремето от раменете си. Пресади се на такава почва, където ще можеш да проявиш всичките си сили и където твоите дела ще бъдат оценени. Не бъди надменен, но не бъди и прекалено скромен. Бъди естествен. Не е нужно да мислиш себе си по- лош, отколкото си в същност.
към текста >>

Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг?
Мъчно е да се дойде до там в психологията. Цялото психологическо учение в училищата и класическите съчинения трябва да се допълни и даже да се реформира. Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт. Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор. Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава. Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на идеите. Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически.
към текста >>

Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава.
Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт. Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор. Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава. Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на идеите. Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности.
към текста >>

Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо!
Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда?
към текста >>

Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука.
Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка. Разказвачът, едър владелец и земски съдия, ляга и заспива като почтен човек, доволен от съдбата си. Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“.
към текста >>

Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като покойницата, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“. Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си. Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като покойницата, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо. Но в действителност тази майка се е показала на сина си и му известила за своята смърт. Ето безспорния факт, пред които всички отричания трябва да се отстранят. Нема ли в това нещо доказателство, че съществува един дух в човешкия организъм, дух мислещ, воля, привързаност, мислеща личност? Наблюдението е толкова положително, толкова неотразимо, колкото е един болид, един гръм от мълния или едно каквото да е точно констатирано физическо явление. Майката е въздействала духовно върху сина си, и това духовно въздействие на мозъка й е било преведено от нейния образ.
към текста >>

Всека секунда някоя човешка душа напуща тялото си.
Дали ще се приложи тя или не в тоя случай, фактът, който трябва да се обясни, е пред нас неоспорим. Не можем ли да приемем също, чрез доста богатата редица съответни наблюдения, ще атмосферата или, по-добре да кажем, етерът съдържа един още не открит психичен елемент? Химическият състав на въздуха от кислород и азот е бил намерен едва през XVIII-ия век. Повярва се в пълното знание на тоя състав, когато преди двадесетина години се откриха неизвестните по-тънки елементи: неона, криптона, аргона и ксенона. Може би съществуват и други, още по- тънки, и някоя висша есенция. Всека секунда някоя човешка душа напуща тялото си. Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината. Да мислим заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция. Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме?
към текста >>

Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата.
Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината. Да мислим заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция. Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме? Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата. Прочее, точно казано, касае се тук за един сън отначало несъзнателен, а после, при събуждането, станал халюцинативен. Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени. Той носи № 4033 в анкетата, за която говорих по-горе. Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност.
към текста >>

Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури.
към текста >>

С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах!
към текста >>

След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни.
към текста >>

роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане.
Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина. Когато се събуди, тя разказа съня си на мен и на другите. Друга нощ пък сънува, че минава през една вода, носейки в ръката си един къс развалено месо и г жа Н., която я срещнала, питала я, какво ще прави с него. Когато ни разказа тоя сън, ние не можахме да го изтълкуваме. Седем дни по-после, г-жа Н. роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане. Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си. Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с вода в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там. Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала. Г-жа Хауфе бе пила вода от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън.
към текста >>

В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе.
След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник. В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет.
към текста >>

Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже!
През нощта, в време на съня си, тя бе силно измъчена и ни даде да разберем, че вижда нещо много тъжно, но не искаше да ни каже що е то, за да не й го припомнят след събуждането й. На другата заран се Получи известието за смъртта. При трикратното й събуждане тя видя свекърва си да гледа в един погребален ковчег. След седем дни тази жена падна болна, но пак оздравя. Когато г-жа Хауфе видеше видение то на някое лице, простряно в ковчег, това означаваше, че това лице скоро ще умре, а ако видение то му се представляваше живо, лицето падаше тежко болно. Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото.
към текста >>

баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже!
Когато г-жа Хауфе видеше видение то на някое лице, простряно в ковчег, това означаваше, че това лице скоро ще умре, а ако видение то му се представляваше живо, лицето падаше тежко болно. Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние.
към текста >>

“ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото.
Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял.
към текста >>

умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже!
Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой.
към текста >>

Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух.
“ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута.
към текста >>

После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства.
Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“!
към текста >>

Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели.
Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого.
към текста >>

Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото.
И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано. Г-жа Хауфе ми разказа, че преди малко тя се е видяла седнала на едно столче, в бяла рокля, тогава когато тя в същност лежеше простряна на леглото си. Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла. Когато правела тия усилия, всичко изчезнало постепенно. Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото. На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й. През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз.
към текста >>

В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз.
Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото. На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й. През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз. Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение.
към текста >>

Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми.
към текста >>

Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно?
На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък.
към текста >>

Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми.
Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
към текста >>

От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност.
Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти. Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора. Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце.
към текста >>

Вашето тяло ще стане неразрушимо.
Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той. — Успокойте се!
към текста >>

Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата.
Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините. Най първо, да поговорим за физическата страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние. Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги.
към текста >>

С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата.
Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота.
към текста >>

Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло.
Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло.
към текста >>

Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло.
Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно.
към текста >>

Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас.
Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!...
към текста >>

— В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той.
С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи.
към текста >>

Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло.
След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра.
към текста >>

Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка.
Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми.
към текста >>

И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен.
Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения. Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага. И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен. — И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя? — Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете.
към текста >>

Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му.
— Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете. А сега да се върнем назад. Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му. Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи. След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да мисли и вземе некакво решение. Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и разкошно мебилирана. В огнището пламтеше силен огън и пръскаше приятна топлина, но Ралф продължаваше да трепери.
към текста >>

Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина.
С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване. Тялото му се разпадаше като че ли на хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина. Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му.
към текста >>

Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа на непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето на тялото му.
Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му. Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа на непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето на тялото му. Еликсирът, наистина, подейства така, както бе предсказал Нарайяна, тъй като Ралф се чувстваше тъй силен и здрав, както никога. Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше спокойно и правилно. Неудържимо желание завладя доктора да види отнево Нарайяна и да поиска от него още някои обяснения. Ралф скочи от канапето, уми се и бързо се облече, а след това отиде до тоалетната маса, която беше в стената и която той по-рано не беше забелязал. На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности.
към текста >>

Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло.
Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка.
към текста >>

Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата.
Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си.
към текста >>

Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
към текста >>

Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
към текста >>

Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си.
Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й.
към текста >>

Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа.
към текста >>

Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор.
Разумната душа е безсмъртна, а не разумната се губи. Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
към текста >>

Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца.
към текста >>

Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи).
Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др.
към текста >>

Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало.
Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
към текста >>

Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло.
Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
към текста >>

Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните.
към текста >>

Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително.
За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си.
към текста >>

Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно.
Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение.
към текста >>

В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект.
Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности. Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
към текста >>

Той постоянно отблъсква и пречи да се доближи кораба, за да разтовари донесения за вас предмет на желанията ви.
Десето правило: гневът, недоволството, завистта и липсата на самоконтрол забавят и отлагат опита. Ако задържите една умствена картинка достатъчно време, тя ще се материализира. Но ако се оставите на произвола на едно от тия умствени на строения, всяко едно от тях може да смути аурата ви и да забави всяка материализация. Божествения дух може да се сравни с океана, по който плува един кораб, натоварен с вашите създания и насочен към брега, на който вие ги очаквате. Смутеното състояние на вашия дух действа върху божествения дух, както вятърът от брега действа върху вълните. Той постоянно отблъсква и пречи да се доближи кораба, за да разтовари донесения за вас предмет на желанията ви. Това правило е едно от най-трудните за съблюдаване, но както всички други, и то може да се следва. Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет.
към текста >>

Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле.
Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално. Кога, изобщо, се появяват тия линии ? Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби. Етерното тяло, за което обстойно ще говорим в специален отдел на хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма на линии, като по такъв начин схематично се изразяват на физическото поле. Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания. Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ.
към текста >>

Тук линиите, които почват от основата на ръката и отиват нагоре, изразяват направлението и развитието на стремежите, наклонностите и желанията в областта на чувствата; а напречните линии — разните преходни и по-трайни влюбвания и преживявания от тоя характер.
Първият изразява душевна сила, смелост и твърдост на характера, а последният — инстинктивна душевна дейност. Хълмовете са енергии. Меркуровият хълм изразява духовните интереси к м душевни и мистични работи На марсовия хълм се проявяват душевните борби и промени. Към сатурновия хълм през линията на съдбата се оформяват случките, които се дължат на специалната енергия на тоя хълм. Една самостойна специфична област на прояви е венериният хълм. Тук линиите, които почват от основата на ръката и отиват нагоре, изразяват направлението и развитието на стремежите, наклонностите и желанията в областта на чувствата; а напречните линии — разните преходни и по-трайни влюбвания и преживявания от тоя характер. Изпъстреният с решетести линии венерин хълм ни сочи богатство от чувствени и душевни преживявания, според това, как се съгласува с другите данни на ръката, в областта на любовта или пък на мистиката. Лунният хълм, както вече споменахме, съдържа енергията на инстинктивната душевна дейност, на силите, предразположенията и опитностите на инстинктивните душевни способности, заложени във физико-етерните области. Това са дарбите за изкуство и душевни настроения; тук също може да се проявят и предразположението към меланхолия и други нежелателни душевни състояния, но обикновено това не става, защото у човека наистина има много нещо скрито, но често всичко тъй е свързано, че при обикновените условия на живота не се проявява външно, В това отношение човек може да се основава повече на хълмовете, защото те представляват енергиите и вътрешното състояние; по несигурни са данните на големите линии, защото те са жизнени направления, които се изпълняват не еднакво от всички хора. Хълмовете на ръката с техните особени белези Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско становище значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености. Линии на венериния хълм, които са наклонени към основата на китката и ясно очертани, показват щастие и успхе между жените (фиг.
към текста >>

защото те са в свръзка с етерното тяло, което тогава се развива и оформява.
Ето що казва Д-р Никола Кръстников4): .Според проф. Блойлер всеки психичен акт се съпровожда с чувствен тон, който в същото време играе главна роля при решенията. Емоцията определя направлението на делата и действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоциалността. При тази голяма важност на чувствата трябва да се знае, в кой период те трябва да се развият. От окултната педагогика се знае, че чувствата трябва да се развият у детето от 7 до 14 год. защото те са в свръзка с етерното тяло, което тогава се развива и оформява. До 14 година умът трябва да се развива без пряко възпитателно въздействие върху него. Той трябва да се развива косвено посредством чувствата и волята. Който пряко действа на детския ум. който развива у детето отвлечено логично мислене преди 14 година, казва Д-р Щайнер, той му пакости. Това дете, като порасне, ще има посредствени умствени сили.5) Ако се пропусне периода от 7 до 14 година за развитието на висшите чувства, изгубеното не може вече да се навакса; такова дете рискува да остане с беден душевен живот.
към текста >>

Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото.
Той му пишел: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? “ Когато самият учител стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към учителя. Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото. Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика. За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко, учителят и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов. За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж. 2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот.
към текста >>

Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите.
Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност. Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите. Всичко, дори до върха на ушите му, представлява господството на котешката наклонност. Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята.
към текста >>

четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме.
Върху нея се отпечатват всички наши мисли и постъпки, и по този начин се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета. Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
към текста >>

Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“.
Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е.
към текста >>

Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е. те виждат истината, което пък ще рече, че техните показания са верни. Приета ли е вече, или още не психометрията от официалната наука, това не ни интересува. Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите.
към текста >>

Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива.
към текста >>

Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр.
Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри!
към текста >>

Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г.
IV: Практическа психометрия от Д-р Райнхардт. Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г. Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“.
към текста >>

Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот.
Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г. Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ... Съобщава И. Т.
към текста >>

След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие.
Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал. Воловете след час се спрели пред къщи и домашните го снели от колата, защото е бил цял схванат. След 10 деня от горната случка той се помина. Няколко лекари го гледаха но нищо не можаха да му помогнат. Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр.
към текста >>

Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар.
Станала госпожата на художника и почнала да пали кибрита, и в това време като че човек духнал и угасил кибрита. На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого. В това време в кухнята им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из кухнята били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден. Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар. Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им. Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни. Съобщава Д-р Хр. (ветерин. лекар) Изгубен предмет, намерен по необикновен начин.
към текста >>

НАГОРЕ

1.6587970256805