Търсене в текстове за 'Търговски език'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 215 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония.
Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби.
към текста >>

Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време.
Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава.
към текста >>

2. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг.
Нека сега разгледаме ясновидските способности и преживявания на Сведенборга. Трябва да забележим, че още от ранно детство той е проявявал сериозен стремеж към Бога и духовните истини. И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година. Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб. Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената.
към текста >>

Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език.
“ Сведенборг отговорил: „Той е още в долните сфери. Наклонностите и мненията човек взема със себе си при смъртта и е трудно, додето се освободи от тях. Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“. При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або. Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает. Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг. (Следва)
към текста >>

3. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна.
СЕЯТЕЛИ НА СЛОВОТО НЯМАМЕ ДРУГ ИДЕАЛ, ОСВЕН ДА СЕ ОТДАДЕМ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, ДА СЛУЖИМ БЕЗКОРИСТНО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ! ГЕОРГИ КУРТЕВ Редове от писмата на художника 2 юни 1992 Превел съм цялата книга „Наука и възпитание“, но е много трудно да се издаде, понеже тук всичко е търговия. Как страдахме при издаването на „Учителя от Изгрева“. Не желаеха да я печатат, поради това, че Аида била непозната. Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам. Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна. След като видяха, че книгата се продава, приеха трите нови книги. 27 юни 1992 От български на испански е лесно да се превежда, но от испански на български е трудно, защото всичко е мислено на испански. Не намирам подходящи думи в нашия език. Говорил съм 31 години български, и 43-44 години испански. Мисли по този въпрос.
към текста >>

Не намирам подходящи думи в нашия език.
Не желаеха да я печатат, поради това, че Аида била непозната. Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам. Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна. След като видяха, че книгата се продава, приеха трите нови книги. 27 юни 1992 От български на испански е лесно да се превежда, но от испански на български е трудно, защото всичко е мислено на испански. Не намирам подходящи думи в нашия език. Говорил съм 31 години български, и 43-44 години испански. Мисли по този въпрос. За тези грешки простете ми! 13 октомври 1992 Превеждам всеки ден по два часа „Изворът на Доброто“ Стигнах до стр. 70. Мислим да го предадем за издаване - дано го приемат.
към текста >>

Предстои сериозен преглед на материала и съгласуване с литературния испански език.
5 декември 1992 Преведох една трета от „Изворът на доброто“ и цялата книга „Свещени думи на Учителя“. Като ги подготвим ще се опитаме да ги издадем. 24 декември 1992 Новото учение, което предаваме ще се разбере от следващото поколение. За сега ще сеем. 22 януари 1993 Преводът на книгата „Изворът на доброто“ е към края. Предстои сериозен преглед на материала и съгласуване с литературния испански език. После ще се мине на машината в три копия и чак тогава ще търсим издател. Старият ни издател стана голям търговец и не обръща внимание на нашите книги, защото не били за народа.Били за по- интелигентни хора, а тука ги няма! 20 февруари 1993 Тук започнахме сами да продаваме книгите от Аида. Издателството, което ги издаде, се трансформира в търговска къща. Само рекламират „народното“, а езотеричните творби ги оставят, защото не се продавали много.
към текста >>

4. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи!
* Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера. Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас.
към текста >>

Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна.
Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език.
към текста >>

Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство.
МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба.
към текста >>

Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове.
към текста >>

Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици.
към текста >>

Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език.
Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания.
към текста >>

По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение.
Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство.
към текста >>

Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба.
Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите.
към текста >>

То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове.
Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури.
към текста >>

С език и стил издържани във всяко отношение, книгата представлява сериозно доказателство, че на есперанто вече се създава ценна художествена литература, и че този език е годен да отговори на всички културни нужди на живота.
Томов, ул. „Регентска". 48 — София или от редакцията на в. „Братство" — Севлиево. Al Torento (на есперанто) повест от Стеллан Енгхолм, малка извадка от която даваме в този брой на „Братство“. Цялата книга е проникната от една дълбока и искрена човечност и съдържа мисли, които ни озадачават със своята правдивост и дълбоко познаване на живота. С език и стил издържани във всяко отношение, книгата представлява сериозно доказателство, че на есперанто вече се създава ценна художествена литература, и че този език е годен да отговори на всички културни нужди на живота. Есперанто-български и българо-есперантски речник, (с основна граматика) трето преработено и допълнено издание, с предговор от Проф. Д-р Ст. Младенов, цена 75 лв. неподвързан; подвързан 90 лева. Доставя се от автора: Ив. X.
към текста >>

5. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

К.) За причините на световната стопанска криза (Из „Софийски търговски вестник“) Утринен зов (И. И.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Може! Предимството но овощната захар пред фабричната (Др Б. Бончев) Отзиви. Посрещането на американските „милионери“ във Варна (С. К.) За причините на световната стопанска криза (Из „Софийски търговски вестник“) Утринен зов (И. И. Фихар) Възход (И. И. Фихар) Съзерцание (В. С. Недев) Човещина (Л. Лулчев) За в. Братство (Редакцията) Словото на Учителя.
към текста >>

юни заседава във Виена конгреса на международните търговски камери.
Срамота е! Всяко нещо има мярка. Стига ненужни унижения! С. К. За причините на световната стопанска криза Както е известно, в началото на м. юни заседава във Виена конгреса на международните търговски камери. Разсъжденията за причините на стопанската криза, които прави този авторитетен стопански институт, са много интересни и ние ги даваме съкратено: -Виенската конференция приема, че причината на световната криза се дължи в голяма степен на войната. Милиардни богатства са унищожени и човечеството е обедняло. От друга страна същата война е създала нови индустрии, нови поминъци: оръдия. морски и въздушни флоти, снаряжение, пътища, автомобили и т. н. Много фабриканти и доставчици са забогатели от войната: кръвта се е превръщала в злато за тях!
към текста >>

Из „Софийски търговски вестник“ И. И.
Злото е на лице. Явно е вече за всички, че всяка държава е тясно свързана стопански с другите държави. Да се заобикаля с митнически и валутни ограничения, то значи болен да зазида прозорците и вратите на стаята си: ще се задуши и ще умре! И протекционизма не спасява държавите, а само дава възможност за експлоатация на потребителите. Но най-голямо зло е несигурността на валутата“. Из „Софийски търговски вестник“ И. И. Фихар Утринен зов Кой си ти, що ме будиш във ранни зори. на душа си със дивно унесните песни; и зовеш ме тъй вън, пред лицето небесно, що веч в радост небесна разцъфва, гори? — Дал ще може сърце се отблагодари! . . Пред врата си застанал, аз зра удивен светлий път, очертан през венец на звездите.
към текста >>

Бразилският вестник -“Mundo Espirita“ съобщава, че наскоро ще почне издаването беседите но Учителя Дънов на португалски език.
Възд. Неутр. Съюз, Еванг. Въздър. Съюз и VII. общ федерален конгрес на Бълг. Възд. Федерация. Бразилският вестник -“Mundo Espirita“ съобщава, че наскоро ще почне издаването беседите но Учителя Дънов на португалски език. Същият вестник се отзовава много ласкаво за есперантските издания на Бялото Братство — „Nova Kulturo“ и „Frateco“. Италиянският професор Луиджи Беллоти е посветил на Учителя Дънов едно свое стихотворение, в което говори за великата мисия, с която Учителя е дошъл на света. Приготовлява се за печат българското издание на извънредно ценната книга - „Розенкройцерската Космогония“, от Макс Хайндел. Братската задруга е към своето осъществяване, макар и в един твърде скромен размер. Всички, които ни дължат суми за книги или абонамент, да побързат да се отчетат.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чехословаци, холандци, италианци, бразилци, испанци изучават български език само за да могат да четат беседите в ори-гинал!
а не познаха синът Му и Го пратиха на Голгота... Така е било някога, така е и сега. Близо от 30 години вече в България работи Учителя Петър Дънов. Хиляди хора изучават неговото учение, което направи преврат в душите им. Неговите беседи и лекции са повече от стотина тома. Във всички краища на света ги четат, образуват се школи да ги проучват. Чехословаци, холандци, италианци, бразилци, испанци изучават български език само за да могат да четат беседите в ори-гинал! В същото това време един български професор, който не е прочел нито една страница от това учение, не си е сторил труд да понадникне поне там, където от толкова години се прилагат елементарните му истини, като в някоя лаборатория, — запитан от един дошъл в София виден чужденец за Бялото Братство, отговорил накъсо — „оставете тия извеяни“ ... Некога книжниците и свещениците нарекоха Христа луд (Йоан гл. 13, ст. 20.) Сегашните професори са по любезни — те наричат последователите Христови, които искат да приложат социалната и научната същина на учението Му (а не само да поменуват и носят името му)... извеяни ... А трябваше да видят отпосле впечатлението на тия чужденци, за да разберат колко много се излагат с подобни на нищо не обосновани „мнения“. Днес се говори, жадува се за обнова. Тепърва се търсят методи и налучкват пътища.
към текста >>

Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален.
Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина. Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен. Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата.
към текста >>

Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия.
Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство. Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие. Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
към текста >>

7. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот.
към текста >>

На ваш език ви говоря.
Христос казва: „Един е вашия Отец“ един е Бащата. Също така в света има само един Учител, който има много помощници — помощници на единния Учител. Великата космична Мъдрост. В света има само една Мъдрост, — това е Мъдростта на природата. Има само една Любов — това е Любовта на природата. На ваш език ви говоря. Религиозните ще кажат — кажи Божията любов. Туй което виждате, — природата това е Бог, който се проявява в нея. Ако вие природата не разбирате. Бога никога не можете да разберете. Ако не можеш да обичаш един човек, който е при теб, как ще обичаш Бога?
към текста >>

В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството.
Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост. Начало в умствената линия — успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума. Начало в сърдечната линия — късен успех. Понякога слънчевата линия не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно. В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството. Паралелни линии към слънчевата линия — разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех. Книжнина Житно Зърно, месечно списание, кн. 9, 10. год. VIII със следното съдържание: Основни принципи не мировата държава; Най- важният въпрос — из беседите на Учителя; Мисията на славянството и новата култура — Б. Боев: Новите хора на новото време — Д-р Ел. Р.
към текста >>

Желаещите могат да ги видят в сканираните в pdf броеве на вестника) Език без думи Под думата език обикновено разбираме изразяването на мислите ни чрез думи или звукове.
защото в противен случай стойността на вестника много би се понижила, а това не ще ползва никого. Редакцията Предупреждаваме неплатилите абонати да побързат с изплащането на абонамента си, за да не се затруднява излизането на вестника. На тия, които не платят, в-ка ще бъде спиран. От следния брой започваме да печатаме редовно уроци по есперанто по метода на Д-р Захарий Захариев. (Бележка: уроците няма да бъдат поставени за четене в сайта. Желаещите могат да ги видят в сканираните в pdf броеве на вестника) Език без думи Под думата език обикновено разбираме изразяването на мислите ни чрез думи или звукове. Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели.
към текста >>

Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език.
На тия, които не платят, в-ка ще бъде спиран. От следния брой започваме да печатаме редовно уроци по есперанто по метода на Д-р Захарий Захариев. (Бележка: уроците няма да бъдат поставени за четене в сайта. Желаещите могат да ги видят в сканираните в pdf броеве на вестника) Език без думи Под думата език обикновено разбираме изразяването на мислите ни чрез думи или звукове. Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо?
към текста >>

Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението.
От следния брой започваме да печатаме редовно уроци по есперанто по метода на Д-р Захарий Захариев. (Бележка: уроците няма да бъдат поставени за четене в сайта. Желаещите могат да ги видят в сканираните в pdf броеве на вестника) Език без думи Под думата език обикновено разбираме изразяването на мислите ни чрез думи или звукове. Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран!
към текста >>

Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели.
Желаещите могат да ги видят в сканираните в pdf броеве на вестника) Език без думи Под думата език обикновено разбираме изразяването на мислите ни чрез думи или звукове. Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже.
към текста >>

Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран!
Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето.
към текста >>

Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже.
Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36.
към текста >>

И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат.
Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо.
към текста >>

Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето.
Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас.
към текста >>

Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения.
Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката.
към текста >>

Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката.
Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката. За музикалния инструмент се казва, че той има „лек изговор“. Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки.
към текста >>

Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други.
Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език.
към текста >>

Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият.
Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират.
към текста >>

нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас.
Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици.
към текста >>

Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали.
Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки. Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език.
към текста >>

След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога.
Вий я чувате да тържествува или да стене, да плаче, когато се намира в ръцете на артиста. Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи.
към текста >>

Друг вид език.
Това е език, който влияе на нашето сърце по-силно от много други. Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие.
към текста >>

езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират.
Но само цигулката не е достатъчна за образуване езика на тоновете Нежният тон на флейтата, любовният език на виолончелото, войнствената музика на тръбите и на духовите инструменти, тихият. нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта.
към текста >>

Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици.
нежен и деликатен, отправен към сърцето глас на арфата, очарователната и весела музика на цитрата, величествената, затрогваща и тържествена музика на органа, — всеки един инструмент може, когато се свири правилно, да говори на този прекрасен език и да изразява това, което е най-дълбоко в нас. Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога!
към текста >>

Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език.
Майстори във владеенето на този език бяха Бетовен, Лист, Вагнер, Шопен, Хендел, Брамс, Моцарт, Шуман и други, повечето от тях заминали. След възкресението, те отново ще ни говорят на този език, но вече не за слава но хората, а за слава на Вечния, на Бога. Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия.
към текста >>

Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие.
Друг вид език. езикът на картините, както са го разбирали по свой маниер Рембранд, ван Дайк, Тициан и други, също ни говори чрез действащи на сърцето рисунки и скулптурни произведения, макар че до известна степен е мъртъв и затова мнозина не могат лесно да го разбират. Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия. И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово.
към текста >>

Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога!
Обаче, когато го свържем с „езика на природата“, на творението, той ни отправя към един Майстор, художник и скулптор, чиито произведения и форми са живи и ни говорят на език, който по съвършенство и изразност превъзхожда всички други езици. Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия. И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им.
към текста >>

След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия.
Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия. И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя.
Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга? * * * Празна мисъл, туй е трън! — тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя. Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели. В тях е заговорил един вътрешен глас, който ги направлява към истината, които ги води към големия Извор на знание и светлина. Тук долу, даваме извадки от едно писмо от Данциг. „Скъпи брат, Сърдечно ви благодаря за изпратените различни български вестници. Те ме заинтересуваха, както всичко, което получавам от вас, като плод на вашата дейност.
към текста >>

Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели.
И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга? * * * Празна мисъл, туй е трън! — тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя. Да учат български език не са причината материалните сметки, нито търговски цели. В тях е заговорил един вътрешен глас, който ги направлява към истината, които ги води към големия Извор на знание и светлина. Тук долу, даваме извадки от едно писмо от Данциг. „Скъпи брат, Сърдечно ви благодаря за изпратените различни български вестници. Те ме заинтересуваха, както всичко, което получавам от вас, като плод на вашата дейност. Вестници от вас са винаги документ, че въпреки всички неблагоприятни условия на нашето време, смела дружинка от хора на добрата воля без страх крачат напред, за да носят светлина в сърцата на незнаещите, на нечувстващите, неразбиращите, на нежелаещите да разберат хора.
към текста >>

Сега вече разбирам български език, който особено обичам, също и другите славянски наречия като обект на специално внимание и любов.
Без съмнение, изисква се индивида да е готов да следва твърде съзнателно избрания път ... За съжаление, ние тук на запад сме принудени да се отдалечим от природата. А когато човек пожелае да коригира своя живот — до се приближи повече към естествения живот — тогава обаче положението му се влошава. Вследствие на това, през малкото свободни часове човек почва да размишлява, какво може и трябва до се направи за да се излезе от това положение и да се даде на живота добро, ценно съдържание. В това отношение вашите издания са твърде добре дошли. Те дават добро направление за изход от хаоса, за солидното и разумно държание. Сега вече разбирам български език, който особено обичам, също и другите славянски наречия като обект на специално внимание и любов. Да не забравим също какви добри приятелски чувства Есперанто може да събуди! Сега ви поздравявам с най-добри пожелания като съидейник. ваш Хелмут Шкайдер Книжнина Основы миропонимания мировой епохи, от А. Клизовский. Рига, 1934 год. стр. 328, цена 4 50 лата.
към текста >>

Книгата е на руски език и съдържа следните глави: О смысле жизни.
Да не забравим също какви добри приятелски чувства Есперанто може да събуди! Сега ви поздравявам с най-добри пожелания като съидейник. ваш Хелмут Шкайдер Книжнина Основы миропонимания мировой епохи, от А. Клизовский. Рига, 1934 год. стр. 328, цена 4 50 лата. Книгата е на руски език и съдържа следните глави: О смысле жизни. Современное состояние мира. О мысли. О Единстве Всего Сущего, Закон Перевоплощения, Закон Карми, Об управлении Миром, О сотрудничестве и кооперации, Об учении и Учителе, Истина об Окултизме. Авторът е разгледал подигнатите въпроси с голяма проницателност и въоръжен с много знания, които светлината на окултната наука дава. Ние я препоръчваме на нашите читатели.
към текста >>

Списва се на руски, но дава понякога статии и на сръбски език, а извадки и от други славянски езици.
Който си я достави направо от: A. Klizovski, Riga, Grеgora iela, 1. dz. 1, Latvia, — може да я получи за 3 лата. Слово, орган на всеславянската мисъл, бр. 1 — 6, излиза месечно. Списва се на руски, но дава понякога статии и на сръбски език, а извадки и от други славянски езици. Така напр. бр. 6 дава извадки на български от статията „Мисията на славянството“, взети от брой 98 на в. „Братство“. Задачата на вестника е да работи за културното и духовно единство на славянството. Годишен абонаменти 20 динара. Адрес: ул.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.
След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си. Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят. Следователно, сега хората се намират в един паднал свят. И когато те се подигнат до онова състояние, от което са паднали, те ще подигнат и животните до онова състояние, до което са били преди падането на човека и тогава ще се почне тяхното развитие — защото те сега са в един застой, или се развиват, но много бавно. Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили.
към текста >>

Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици.
А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ний имаме и по някой подарък от невидимия свят, както се изразяваме помежду си, — като ни каже нещо от горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост. Н. Неделчева Движението на Всемирното Братство Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като напр. Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените Щати и др., Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на ^английски, френски, германски, руски, италиански, испански, полски, латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ (есперантски орган на движението), често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което а България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.
към текста >>

Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал.
Та такава била му би драга и във вестника му да помага. И тръгнал той тогава по селата: по седенки, по преденки, по хората, ала като не намерил, той се утешил по философски: „Тука няма, но земята е голяма, между всички вери, все ще се намери! “ Па заходил по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . . Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство. Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал. Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил. След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили.
към текста >>

10. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също и ако е учен и не знае езика, на който с написани книгите — той ще гледа само картините.
* Има хляб, който виждаш, разбираш, знаеш, но когато го ядеш вече силата му действа отвътре. И правата мисъл е така: до като я разбираш чрез умът си, тя е като външната храна — като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности. * Семето не старее, но растението, което се развива във време и пространство — старее. * Не мисли, че ако си грабнал от океана вода в едно корито — океана е коритото — ако ти си схванал нещо от Учителя, че Той е тъкмо това, което си схванал. * На бездарния и всред една библиотека е безсмислен живота му. Също и ако е учен и не знае езика, на който с написани книгите — той ще гледа само картините. И сега мнозина в природата гледат само картини, без да могат да четат текста. * Само онзи, който може да жертва, той може да научи Истината. За другите, тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатия: „Иди, продай богатството си и тръгни след мене.“ * Свободата дава цена на всичко.
към текста >>

След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на Китай - с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния Китай.
Полша иска колонии. При разговорите, които г. Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където. да пласира огромния прираст на населението си. Японците пред Нанкинг. След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на Китай - с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния Китай. Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят.
към текста >>

11. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи.
Че, тя влиза свободно през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. От всички ни се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов. Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКИ КООПЕРАТИВЕН ИНСТИТУТ. ПОЗИВ Кооперативизмът е рожби на обществения и стопански развой. Той се род л в дълбоките недра на живота, сред неговите големи противоречия. Дойде да лекува едно голямо зло и да облекчи съдбата на милиони човеци на труда и потреблението; да брани техните интереси в рамките на частно-капиталистическото стопанства; да обезвреди и отстрани стопанската и социална неправда, идеща от безогледния стремеж към честна печалба и така постепенно да преобрази днешните икономически отношения.
към текста >>

в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др.
Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство. Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство. Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси. В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни! б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др. г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна. а) Евентуално за създаване на общи предприятия и институти с предназначение за осъществяване пълно или частично на някои от тия задачи, било за производство било за снабдяване, било за пласиране и др. (Гл. 9). Ние сме убедени, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа. Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа.
към текста >>

Имаме съзнанието, че ако не бъдем подкрепени от интелигенцията от тук и от там, нашето дело мъчно ще успее, дори и при дадените благоприятни психологически и други условия в средите на двата тъй близки по кръв, език и съдба славянски народи.
Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа. Мир е нашето знаме. Никакви разпри между народите, никакво насилие от човеци над човеци и от народи над народи. Затова смятаме, че изпълняваме най-голямата задача на кооперативизма, да сближава, да помирява, да разчиства пътя на братството между народите и най напред между близките и братски такива, като поставяме на разрешение конкретни задачи. За изпълнението на тая наша голяма и тежка задача, ние се нуждаем, обаче, от съчувствието и подкрепата на интелигенцията на двата народа. Имаме съзнанието, че ако не бъдем подкрепени от интелигенцията от тук и от там, нашето дело мъчно ще успее, дори и при дадените благоприятни психологически и други условия в средите на двата тъй близки по кръв, език и съдба славянски народи. Ние зовем, прочее, народ и интелигенция да се проникнат от върховната нужда за сближение и сътрудничество между двата славянски народи; да си дадат сметка за възможностите, които се откриват за тях, ако успее нашето дело, колкото скромно по цели и задачи да е на вид. Ние мислим отдавна да е разбрано, че кървавите разпри и омразата са носили и ще носят все повече провали, нещастия и беди, най-напред за слабите народи. Сближението, сътрудничеството и взаимопомощта са единствения спасителен път за тяхното благоденствие и напредък. Нашият голям идеал, който ни вдъхновява и ръководи, е братството и мира между хората и народите. Тоя идеал трябва да стани общ на всички интелигентни сили, от тук и от там.
към текста >>

Радев е написана ясно и на много хубав, художествен език. Д.
Робеспиеровска външна коректност, своеобразен аскетизъм, сухота и безсочност. Не е демагог, не е отвътре един, отвън друг. Психически акумулатор на оная енергия на негодувание, събрана в душата на потиснатите маси, която изригна стихийно и разрушително (стр. 51 —52). Книгата на г. Радев е написана ясно и на много хубав, художествен език. Д. Михалчев * в. Здравец, бр. 5, детско вестниче с добре подбран материал. Год. абонамент 15 лева. Редактор Д-р Н.
към текста >>

12. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство.
Не може да съществуват нито „материя“ нито ,движение“ сами по се бе си. Тези два термина означават само две прояви на това, което е вън от нашето схващане. Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един свят, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните. Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica. Яков Бьоме, очите на кого то са били отворени за истината, казва: „Вечната основа, волята на Бога, пожелава да съзерцава нещо, и тъй като всичко е част от Него, Всемирното съзнание съзерцава себе си“, или, с други думи „Бог вижда себе си в огледалото на своята собствена вечна Мъдрост“. Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство. Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране. Д-р Фр. Хартман ____________________________________ Когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото същество, за което се казва, че е Любов, люби.
към текста >>

В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете.
Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема.
към текста >>

Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо.
към текста >>

Кръстанов урежда с помощта на езика есперанто, голяма екскурзия до северните страни — Шотландия, Исландия, Шпицберген, Нордкап и Норвегия.
__________________________ Бележка: Книгата „Учителят говори“ е съставена от Георги Радев (1900-1940) по редактирани от него избрани мисли от Словото на Учителя Беинса Дуно. ХРОНИКА По случай сбирката си — братска среща — кооператорите от кооперация „Братско дело“ — централа гара Раковски, поздравявате всички братя и сестри и им пожелавате ползотворна работа на Божията нива. Като благодарим за поздрава и ние от наша страна поздравяваме будните работници от „Братско дело“ и им пожелаваме всестранен успех. Екскурзия на север. Съидейника-есперантист Ив. X. Кръстанов урежда с помощта на езика есперанто, голяма екскурзия до северните страни — Шотландия, Исландия, Шпицберген, Нордкап и Норвегия. Интересуващите се да се обърнат за сведения към уредника на екскурзията—ул. 6 септември, 2 София.
към текста >>

13. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа.
254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта. Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
към текста >>

Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира.
Те чакат благоприятни условия за това. „Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство.
към текста >>

Говори ли на този език, природата го слуша.
„Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек.
към текста >>

Този език аз наричам Божествен.
Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички.
към текста >>

Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби.
Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта си.
към текста >>

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците.
Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осми дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника.
към текста >>

Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество.
Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м. „Вътрешната мисъл на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли. Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот. Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV.
. . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения.
към текста >>

Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната.
Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A.
към текста >>

Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта.
В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта. Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли. Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението па д-р Дингицли на един комитета за основно проучване. Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища. Обаче, ние трябва преди всичко да се освободим от надменността и тогава търпеливо да опитаме употребените средства.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

са още на един несемитски език, който по-късно бил наречен шумерски.
(Следва). Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека II. Ще приложим сега така изведената теория към историческите факти, за да видим, дали може тя да ги обясни но един задоволителен начин. Да хвърлим най-напред един поглед върху държавната организация на Месопотамия, такава, каквато е била тя през времето па първите вавилонски династии. Първите паметници, намерени в областта между двете реки. са още на един несемитски език, който по-късно бил наречен шумерски. Характерът па тоя език е аглутинирен1). Неговата структура коренно се различава от тая на семитските диалекти. Към 3000 г. пр. Хр. се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате.
към текста >>

Характерът па тоя език е аглутинирен1).
РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека II. Ще приложим сега така изведената теория към историческите факти, за да видим, дали може тя да ги обясни но един задоволителен начин. Да хвърлим най-напред един поглед върху държавната организация на Месопотамия, такава, каквато е била тя през времето па първите вавилонски династии. Първите паметници, намерени в областта между двете реки. са още на един несемитски език, който по-късно бил наречен шумерски. Характерът па тоя език е аглутинирен1). Неговата структура коренно се различава от тая на семитските диалекти. Към 3000 г. пр. Хр. се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате. в притежание на една висока култура.
към текста >>

Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите.
се явяват семитските вавилонци и веднага се намирате. в притежание на една висока култура. Историята на шумерците е още твърде малко известна, но може да се предположи, че те обхващали различни народни слоеве, може би също и подраси. които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V.
към текста >>

Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна.
Историята на шумерците е още твърде малко известна, но може да се предположи, че те обхващали различни народни слоеве, може би също и подраси. които, отслабвайки все повече чрез дегенерация и смесване, са били просмукани от нападащите от Арабия семити. Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th.
към текста >>

През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад.
северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th. Friedrich публикува в Инсбург. Ние виждаме Хамураба и неговите предшественици да възкръсват и се радваме на будната дейност, която е оживевала днес тъй тихите места. През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад. Там се намира борсата — „бит цибин ина махиратим и на рибитим ша Сипар“. Тук се продавали храни, жита, палмови продукти, метали, килими. платове, местни и чужди индустриални произведения, полици, ипотеки, чекове. Изплащанията ставали или в натура. или в брой, но също и по пъти на предплащането в някоя банка, чрез задължаването на купувача с покупната. сума.
към текста >>

полици, ипотеки върху очакваната печалба, върху очакваната жетва, върху скотовъдството, върху търговските сделки.
или в брой, но също и по пъти на предплащането в някоя банка, чрез задължаването на купувача с покупната. сума. или чрез полици. Тази търговия се е посредствувала от по-големи и по-малки банки. Такива били: частните, фамилните, еснафските, храмовите, а освен това имало разменни бюра от всякакъв род. Деловодството на банките обхващало заеми срещу депозит, имот, поръчителство. полици, ипотеки върху очакваната печалба, върху очакваната жетва, върху скотовъдството, върху търговските сделки. При това се смятали и лихви. Борсовите спекулации се правели с имоти и земи. с вносни и износни ценности, с храни, дървено масло, палмови продукти, вино, добитък и роби. При това, вземало се е под внимание и пристигането на керваните и корабите. Златото и среброто били в обръщение, но монетни пари още не е имало.
към текста >>

Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса.
От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура. Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне. В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската. Може също да се приеме като сигурно, че разширените търговски сношения през времето на Гудеаса във Вавилония били създадени от преди-семитската раса. В това време Лагаза бил един от центровете на търговията между Персийското и Средиземното море. Може също да се докаже, че е имало корабно съобщение с Арабия, следов., на Персийския и Индийския океан. Изследването, освен това, доказва. че през времето на „Негада“ се борили две от различен произходи племена, от които едното завладяло другото. Победените са също една смесена раса, между африканци и азиатци, и изглежда, че владеещите родове пренесли културата в Египет.
към текста >>

Търговските сношения с Арабия може би още продължавате.
Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара. След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове. От всички страни започвал, да нападат чужди раси, бедуини настъпват от всички пустини, забелязват се нубийцн и трогодити: едва Исернесен III можал да възвърне южните граници до втория Катарак; при Зомне и Кумне още са запазени укрепленията, които той построил. За съобщителната и стопанската организация на това време ни съобщават намерените в Кахун папируси. Отслабналата вече смесена египетска раса не могла да противостои дълго на тези влияния и на нахълтванията на жизнеспособните азиатци и така виждаме едновременно азиатците да покорявай.
към текста >>

________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка.
Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914.
към текста >>

* Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта !
Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената!
към текста >>

Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно.
Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали. Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ. За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея.
към текста >>

Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1).
Чрез такива премествания на букви в разни думи се получават такива нови имена, които представлявал непрекъсната игра на главната сила и показвал как може да се прояви множествеността в единството. Друг синтетически йероглифизъм се състои в числовото съотношение на думите. Числата образувал 3 разреда, всеки от които съдържа по 9 съответни букви. Първият разред се състои от простите числа от 1 до 9, които се наричал малки числа, вторият се почва от 10 и се свършва с 90 — те са средните числа, и третият е съставен от единици и десетици и представлява големите числа. Последният разред от числовата прогресия — хилядните, може да се приведе към единици: 1000 = 1. Ето защо тия две числа съответстват в еврейския език на една и съща буква — Алеф 1). Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли.
към текста >>

Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност.
До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки. Известни са под името „Ключове“ или „Clavicules de Solomon“, което е едно и също с „Шемамфораш“. В България некои притежавал така нареченото Соломоние. Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност. Сега ще изложим тия два отдела, като ги разграничим най-внимателно. Ще почнем с предварителни бележки. Кабалата е ключ към сбора на всичките западни окултни традиции. Всичките философи, като изхождал от най-възвишените понятия, до които може да достигне човешкия дух, непременно свършвал с Кабалата. Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4).
към текста >>

Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане.
Също и Фабър д’Оливе е установил произхода на Кабалата от епохата на Моисея. Именно устно предаваният и тълкуван закон, който евреите владеят, се нарича еврейската Кабала. Книгите: Зохар, Мидраш и двете Хемари, които съставляват Талмуда, съдържат много кабалистически доктрини. Кабалата е най-пълният от достигналите до нас сборници на поучения, които се съдържаха в египетските мистерии. Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги. Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане. Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма.
към текста >>

Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения.
Книгите: Зохар, Мидраш и двете Хемари, които съставляват Талмуда, съдържат много кабалистически доктрини. Кабалата е най-пълният от достигналите до нас сборници на поучения, които се съдържаха в египетските мистерии. Тя дава ключа на ученията на всички ония, които с опасност за живота си са се удостоявали с високата чест да станат посветени философи — законодатели и теурги. Както еврейският език, така и това учение са претърпявали големи изменения и съкращения в течение на дълги векове от своето съществуване, но и това, което е дошло до нас, заслужава сериозно обсъждане. Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма. Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите. Меркава и Берешит — това са двете главни класически гранки на Кабалата.
към текста >>

Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите.
Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма. Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите. Меркава и Берешит — това са двете главни класически гранки на Кабалата. За да се изучи Меркава, трябва предварително да се знае Берешит, а за тая цел, както казахме, трябва да се знае еврейската азбука и тайнствата на нейното образуване. И тъй, като изхождаме от тази азбука, ние последователно ще разгледаме различните части, които съставляват тоя общ ключ, за който говорим, и след това ще преминем към философската система. Кабалистите можем да разделим на две категории: 1) ония, които прилагат принципите на учението, без да разясняват елементарните основания и 2) ония, която са написали класически трактати по Кабалата. В числото на последните могат да се поменат: Пик де Мирандол, Кирхер и Ленен.
към текста >>

_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена.
Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва). _________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
към текста >>

Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии.
Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите. Индивидуалният отпечатък в ръкописа зависи, от една страна, от душевното състояние на пишещия, изразено в писмовните движения, а от друга — от общи принципи, наклонности, предразположения, обществени особености и пр. Така че стремежите към постигане на хубавото, художническите дарби, чувството за правилни форми могат, в зависимост и от другите качества на индивида, да упражнят в известна мера влияние върху писмото му. Като излезем пък От становището, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите. Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии. Понякога могат да се срещнат у едно и също лице качества за разни професии, тези качества ще се изразят и във формите на ръкописа. Трябва да се оформят и известни типични писмовни особености. Ако известните вече професионални признаци се срещнат в ръкописа на едно лице, трябва да приемем, че това лице има и привичките на своето съсловие и притежава онези характерни черти, които са способствали за успешното упражнение на професията. По ръкописа може да се съди, дали известно лице притежава нужните качества, за да може с успех да се посвети на определена професия. Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко.
към текста >>

И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия.
“, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там .
към текста >>

Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — .
“, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш?
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Речник на българския език: те.2.
Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж. Речник на българския език: те.2. Е-К /Найден Геров. София: Бълг. писател, 1976. с. 152-153 .“зибил“ изхабявам_ [2] Вж подробности в съчиненията на Д. Мишев „Българи в миналото (стр.
към текста >>

„Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика.
Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика. Този, който размишлява върху характера на тази дума, ще бъде улеснен в разбирането на човешкото естество. Всяко друго име можем да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“.
към текста >>

При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език.
Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
към текста >>

Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност.
Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата. Силно набраздяване на този хълм означава наклонност към кражба. Същото означава и чрезмерно развит хълм; същевременно показвай наклонност към лъжа, лукавство, безсрамие и дързост. Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант. Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност. Темпераментът е обикновено една смес от флегматичен и меланхоличен или от холеричен и меланхоличен. Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6. Хълмът на Марс Както ни показва фиг. 23. Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез линията на сърцето. От южната страна той граничи с хълма на Луната.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците.
Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички. Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците. С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ. Плотин, Тертулиан и Райсборк ни дават ярки примери за това. При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго. Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи.
към текста >>

Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата.
Предсказания за 1914 година. Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил. Те съдържат за 1914 год. редица предсказания, основани на звездните констелации в началото на четирите тримесечия, на слънчевите и лунни затъмнения и други важни моменти. Особено у Задкил има много подробности, от които тук ще съобщим някои. Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата. Влошаване в отношенията към чужбина ще настъпи. Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия. И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж.
Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната. Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия.
към текста >>

Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества.
Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският.
към текста >>

Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският.
За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“.
към текста >>

Тоя чужд език е английският.
Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда.
към текста >>

„В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският.
Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят.
към текста >>

Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление.
Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява.
към текста >>

Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език.
„Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея.
към текста >>

Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят.
Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
към текста >>

Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята).
С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането.
към текста >>

дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
към текста >>

Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия.
Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли. С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето. На фреските на пирамидите, този кръст може да се намери в ръцете на боговете, изобразяващи символа на живота. Когато мумията отлежавала своя век и настъпвало времето за душата да я оживи наново, тогава Бог се приближавал към нея с „кръста на живота“ в ръце и се докосвал с него до устата на мумията. Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята.
към текста >>

Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари.
П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата. В действителност, между учените няма никакво съгласие по тоя интересен въпрос: едните приемат такъв произход, какъвто другите оспорват. Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари. Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време.
към текста >>

Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта.
Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта.
към текста >>

Тъй както се то оформява върху езика!
Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено! Тъй както се то оформява върху езика! Всеки нека свикне към това, да оформява всички мисли в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка. ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа Гюйон Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него. Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия.
към текста >>

Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален.
Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули. Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму.
към текста >>

Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения.
Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму. Нашето желание е да предаваме идеи. Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си!
към текста >>

И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации.
По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква.
към текста >>

Същност и бъдещност на идеята за един международен език.
1921 год.) Ц. 5 л. София, 1922 год. 13. Ив. X Кръстанов. Същност и бъдещност на идеята за един международен език. София, 1922. Ц. 7 л. 14. Възраждане Списание за обнова на живота. Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята .
Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир!
към текста >>

Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата.
То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a.
към текста >>

Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма.
Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т.
към текста >>

Карингтон е поискал на тоя език да се прояви съществото, което е дало знака.
Внезапно се чули три удари. Всички присъстващи ги усетили. Едно малко момиче, което било седнало до самия медиум, почнало да се запъхтява и станало много бледно. Г-жа Паладино изглеждала като мъртва. Понеже тя е говорела само италиански, г. Карингтон е поискал на тоя език да се прояви съществото, което е дало знака. Веднага видели, че докторат Йелден силно се развълнувал, а Карингтон почувствал, че се сложила една ръка върху него. Също и една от присъстващите жени извикала: „някой ме хваща за рамото“. В тоя момент, студен лъх изпълнил залата и като че понижил температурата на няколко градуса. Пердето (завесата) на вратата почнало да се вее. Всички присъстващи жени изпуснали страхливи викове.
към текста >>

Преди това тая зала, принадлежаща на дружеството Auto-Light Manufacturing С-о, е служела само за търговски цели.
Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена. Това движение било повторено много пъти. После почувствал една целувка на устните си и две целувки на дясната си буза. С това се свършил сеанса върху парахода. В Ню-Йорк почти всички сеанси били правени в една зала № 328 на Линколн Сквар Аркад. Преди това тая зала, принадлежаща на дружеството Auto-Light Manufacturing С-о, е служела само за търговски цели. Тавана й бил тапициран с бяла, а стените с ясно-синя хартия. На такъв ясен фон са могли да бъдат видени всички проявления. Наредени били всички необходими приспособления и взети били всички мерки, за да се избегне всяка измама и подозрение. В рапорта на г. Карингтон са дадени снимки на залата и уредите, посочена е тежината на последните.
към текста >>

На по-голямата ракла имало надпис, който на латински език показвал, от кого била изнамерена лампата и кога била запалена. Св.
Една много интересна лампа била открита в Atesta. близо до Падуа в Италия. Намерил я един селянин, който, като копал в полето, изкопал ракла, в която била друга ракла и в тази имало лампа — една от тези, вечногорящите, за които било изказано толкова предположения. Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време. Било открито, че тази лампа е дело на някой си неизвестен откривач, който се казвал Maximus Olibius, който действително имал в химията необикновена стойност. На по-голямата ракла имало надпис, който на латински език показвал, от кого била изнамерена лампата и кога била запалена. Св. Августин също споменува за една лампа, която била намерена в някой си храм, посветен на Венера. Тази лампа не угасвала, макар и да била поставяна на вихрушка, Ludovcos Vives, коментатора на Св. Августин, цитира в своите бележки към това твърдение пример за друга такава, вечно-горяща лампа, която била малко време пред него отворена. Тази лампа горяла цели 1,050 години. Из „Okult.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек все- кога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронката част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува.
към текста >>

Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата.
В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли, че тя ще изгуби от своето тегло? Действително, претеглена с едни везни, с които се теглят всички божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действа. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност.
към текста >>

Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>

Или, казано на обикновен език, всеки един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него.
На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трябва да се живее, но не знаем защо“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. Следователно, от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се вложи живота, а з тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, всеки един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя? — културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия?
към текста >>

„Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че разкоша, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации.
На следната година се роди брат ми Саладин. който бе наречен „Саладин Щастливецът“, защото в деня, в който бе роден, баща ми получи известие, че корабът, натоварен с скъпи стоки, който тъй отдавна е очаквал, е пристигнал благополучно на пристанището. „Аз не ще ви отегчавам да ви разправям всичките малки случки, които показваха, че брат ми Саладин е щастлив още от детинство. Като растеше, неговият успех в всичко, което предприемаше, бе тъй очебийно, както бе очебийно и моето нещастие. От времето, когато богато натоварения кораб пристигна, ние заживяхме разкошно и всички отдаваха привидния бащин успех в търговията на късмета на брат ми Саладин. „Когато Саладин бе около двадесет годишен, баща ми заболя тежко и като почувства, че не ще оздравее, повика до леглото си брат ми и, за негово голямо учудване, каза му, че разкоша, всред който сме живели, е изчерпал всичкото му богатство, че неговите търговски работи са много объркани, защото, осланявайки се на надеждата в непрекъснат успех, той е предприел непосилни за него спекулации. „Последствието бе, че сега той можеше да остави за наследство на децата си само две големи китайски вази, забележителни по своята красота, но ценни особено поради известни стихове, записани по тях с непонятни букви. Стиховете се предполага да действат като талисман върху съдбата на тия, които притежават вазите. „Двете тия вази баща ми завеща на брат ми Саладин, като каза че не се решава да даде едната от тях на мене, защото аз съм тъй нещастен, че сигурно щом я получа, веднага ще я счупя. След смъртта му, обаче, брат ми Саладин, който имаше много добро сърце, ми каза да си избера и взема една от вазите. Освен това той се потруди да ме ободри и насърчи.
към текста >>

Аз съм есперантист и кореспондирам с цял свят чрез международния език Esperanto.
А дъските на тавана скърцаха през цялата нощ, като че ли някой ходеше в стаята, която се намираше над неговата. Скоро съобщиха и на жена му, че той е убит. Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още, кучето ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни. Съобщава: М. Т-ва—София. Сънувани картини из действителния живот. Аз съм есперантист и кореспондирам с цял свят чрез международния език Esperanto. Така аз кореспондирах с един мой връстник от Чехословакия (Max Peukert, Panska ul. 18, Komotau, C. S. R.), който между другото беше ми изпратил и своя портрет. На 22.VII. 1922 година получих от него писмо с дата 14 с.
към текста >>

Вълнувала го е мисълта, какво ли ще си помислят неговите кореспонденти, а най-вече аз, защото съм му бил по близък по възраст, знание на езика и други някой науки.
н., други лични работи, които не са от значение. Имаше приложени две пощ. картички — изгледи от rp. Pockau (apud aussig): едната — санаториума и с една стрелка посочваше стаята си, където бил (втория етаж), а другата — общия изглед на града, дето нямаше море, а река, и при това санаториумът имаше известна прилика с нашия крайморски такъв, било в сградата, било с градината. Аз му писах за своя сън и той доста се учуди. Вълнувала го е мисълта, какво ли ще си помислят неговите кореспонденти, а най-вече аз, защото съм му бил по близък по възраст, знание на езика и други някой науки. Повече да пиша бих отегчил четеца. Те са наши лични отношения. А болестта му била наистина — възпаление в корема. Съобщава: Иван Тодоров, чиновник в Българ. Народна Банка — в гр. Варна.
към текста >>

Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това.
В време на погребението й тя неколко пъти е станала от ковчега. (Рибо: Божествена мистика). Из книгата на абата. Метапсихически филм: „Виденията на французката героиня и ясновидка Жана д’ Арк“. (Из Леон Дени: Жана д'Арк като медиум). Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това. (Из Габриел Делан: Материализирани видения на живи и умрели). Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк. (Из цитираната книга на Габриел Делан). Метапсихически филм: „Видение на смъртното легло“• Госпожата, като влязла в тая квартира, за да я наеме, видяла себе си умряла на легло. След неколко месеци тя наистина се поминала на същото място.
към текста >>

Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк.
Из книгата на абата. Метапсихически филм: „Виденията на французката героиня и ясновидка Жана д’ Арк“. (Из Леон Дени: Жана д'Арк като медиум). Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това. (Из Габриел Делан: Материализирани видения на живи и умрели). Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк. (Из цитираната книга на Габриел Делан). Метапсихически филм: „Видение на смъртното легло“• Госпожата, като влязла в тая квартира, за да я наеме, видяла себе си умряла на легло. След неколко месеци тя наистина се поминала на същото място. Метапсихически филм: „Съобщение на смъртта са на далечно разстояние". Младият французин, Луи Жаколие, бил на лов за тигри в Индия.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се.
Най-после, какво печели ножът? — той се изхабява. Какво печели точилото? — то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? — спечелиха японската вой на, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война?
към текста >>

Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език.
Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително.
към текста >>

оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн.
От всичко гореизложено се виж да, че Питагор е бил един от най-великите учители на древността. Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма. През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите. Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж. оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
към текста >>

Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят.
. . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше.
към текста >>

На другия ден той се качи на един търговски кораб.
Но понеже бе твърде енергичен, той за почна незабавно да си строи нови създания. Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства. Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия.
към текста >>

С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани.
От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
към текста >>

„Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При такива добре оформени линии образуват това, което на езика на старата хиромантия се наричаше „царска гривна“ или „троен магически кръг“ ; те означават, когато и цялата ръка издава мъдрост и енергия, 60-80 години, прекарани в пълно здраве и богатство, щастлив живот и лека смърт в родното място (фиг. 67).
Тъй че самото им име показва, че те ограничават ръката и отбелязват най-тясната й част. От друга страна, понеже тия линии се намират във връзка с астрологията именно по отношение кръговия белег на лъва, наричат ги, особено във френските ръководства, Лъв. Ако хвърлим поглед върху положението на тия линии, ще видим, че те почват под венериния хълм, продължават към лунния хълм, кждето и свършват. (фиг 9). 1) Ако линиите на расетата са ясно и добре очертани, всяка от тях показва около 25 до 30 години от живота. При такива добре оформени линии образуват това, което на езика на старата хиромантия се наричаше „царска гривна“ или „троен магически кръг“ ; те означават, когато и цялата ръка издава мъдрост и енергия, 60-80 години, прекарани в пълно здраве и богатство, щастлив живот и лека смърт в родното място (фиг. 67). Ако тия линии са нежни и тънки всяка означава само 10 год.; ако и на дясната ръка е същото, трябва сумата на линиите на двете ръце да се знае, за да се получи приблизително вярното число десетилетия за живота на даден човек. Възможно е на едната ръка да има 6 или 7 тънки линии, а на другата три ясни и дебели, това отговаря също на един живот от 60-80 год. (фиг. 68). Ако има само една релефно очертана „рестрикта“, това показва, че лицето ще живее само 20 год; в случай на две такива линии, съответния живот ще трае 40 год. Ако има четири добре оформени линии и петата е полуразвита, това сочи 90 год.
към текста >>

Майка й се разсърдила, понеже завела любовни връзки с един търговски агент,който я измамил и след това напуснал, След смъртта на майката, пасторът в църква опозорил всенародно Мария.
В селото живеела бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20 годишна, слаба, мършава. Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат. децата я подигравали. Майка й се разсърдила, понеже завела любовни връзки с един търговски агент,който я измамил и след това напуснал, След смъртта на майката, пасторът в църква опозорил всенародно Мария. Той казал: „Ето тази е причината за смъртта на майка си, като я опозори. Ето тя стои пред вас боса и в парцали и не смее да ви погледне, понеже е отбелязана с пръст Божи“. Цялото село подигравало Мария. Не й давали вече работа. Само по некога пияни й хвърляли по некоя пара.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Езикът на ангелите.
Разумният живот — Не се противи на злото — Законът за любовта. Статия от X. X. X. 2. Poesia mystica- Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация). 3. Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг. 4. Фотография на невидимото (с 5 снимки на двойници, материализации и пр.). От Ив. Белев. 5. Процесът на превъплътяването.
към текста >>

Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран?
Но кой народ днес прилага тоя закон? Почти няма на земното кълбо такъв народ. Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат.
към текста >>

Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове.
. . И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене.
към текста >>

Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна.
И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението.
към текста >>

В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества.
. . Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му.
към текста >>

Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене.
Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание.
към текста >>

Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене.
Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение.
към текста >>

Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение.
Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене.
към текста >>

Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч.
Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето.
към текста >>

Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие.
Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това.
към текста >>

Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа.
По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина.
към текста >>

Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
към текста >>

Понеже гласните не означават същинския език.
Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни.
към текста >>

но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек.
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения.
към текста >>

Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна.
Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия.
към текста >>

Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б.
към текста >>

Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни.
Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици.
към текста >>

Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения.
но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес.
към текста >>

В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия.
Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език.
към текста >>

Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици.
Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн.
към текста >>

Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес.
Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI.
към текста >>

Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език.
В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях.
към текста >>

При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея.
Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна. Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство. Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки. Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр. Един затворен и кръгъл цинков съд, съдържащ веществото, добито от тия лъчи, е бил вкаран в главния котел и в резултат са били изчистени всички други казани, свързани с него, и то по един крайно евтин и бърз начин. фиг. 4. —.
към текста >>

За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език.
Така и учителят трябва да бъде скулптор. Върху това той трябва да работи неуморно. Колективен класен дух Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение. Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление. За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език. За това не се задава въпрос: „как се казва куче? “ но се посочва кучето и се именува: le chien. По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3).
към текста >>

По този начин без заобиколки се навлиза във френския език.
Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление. За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език. За това не се задава въпрос: „как се казва куче? “ но се посочва кучето и се именува: le chien. По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3). Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и момичета. Първите се учат да плетат, както и вторите. Вторите учат дърводелство, както и първите.
към текста >>

„Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение.
Децата описват така като че са били там във време на събитията“. (Из статията „Vom geschichtsunterricht der Freien Waldorfschule“ от Д-р Валтер Щайн в списание „Soziale Zukunft“, год. 1, кн. 5 — 7. 3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие?
към текста >>

От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете.
5 — 7. 3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
към текста >>

Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика.
Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора.
към текста >>

Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език.
Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност.
към текста >>

Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот.
Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност. Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения.
към текста >>

Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно.
Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност. Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения. Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра. Един нов източник на радост е превръщането на стиховете или на изпетите песни в евритмични движения.
към текста >>

Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност.
Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност. Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения. Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра. Един нов източник на радост е превръщането на стиховете или на изпетите песни в евритмични движения. Тъй като Своб.
към текста >>

Според окултната езикова методика, поетичния и художествения елемент при обучението на чужди езици трябва да бъде на първо място.
Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра. Един нов източник на радост е превръщането на стиховете или на изпетите песни в евритмични движения. Тъй като Своб. Валдорфско училище стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици. Но по-нататък това ще се засили. Според окултната езикова методика, поетичния и художествения елемент при обучението на чужди езици трябва да бъде на първо място. И затова евритмпята ще играе важна роля тук. В първите две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма". (Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис. „Soziaie Zukunft“, год. I, кн.
към текста >>

Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика.
„Soziaie Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7). „Няма никаква граматика в първата детска възраст. Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика. Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд.
към текста >>

Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика.
През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ.
към текста >>

И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове.
Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата.
към текста >>

Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език.
През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата. Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език. (Из статията: Обучение по чужди езици в долните класове на Своб. Валд. училище в спис. „Die Drei“, год. II, кн. I, април 1922 год.).
към текста >>

Характерно е между другото, че не се прави никакъв превод от чуждия език на майчиния или обратно.
„Die Drei“, год. II, кн. I, април 1922 год.). „Чуждите езици се изучват още от първо отделение, за да се използва периода до 9 година, когато още е силен подражателният инстинкт. (Д-р Ерих Швебш във Валдорфския бюлетин №3). Характерно е между другото, че не се прави никакъв превод от чуждия език на майчиния или обратно. 4) За трите области, на които се дели човешкото тяло, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“. Окултна медицина и хигиена ЗЪБНИ БОЛЕСТИ И ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ, ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ От Проф. Д-р О. Рьомер1) Няколко думи за окултната медицина и хигиена (увод към българския превод) Значението на окултизма е в това, че той представлява по-дълбоко знание. Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи.
Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат. За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало дърво. Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба.
към текста >>

Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното.
Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях. Сега това не е така. Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
към текста >>

Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език.
Сега това не е така. Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите. Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител. В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите.
към текста >>

Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите. Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител. В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите. Думите са имали само едно и то напълно очевидно значение.
към текста >>

На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е.
Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език. Техните идеи, език, също както и тяхната кръв, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите. Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител. В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите. Думите са имали само едно и то напълно очевидно значение. Ако ли сега езикът би могъл да бъде построен така и ако ли прецедентите на съда биха могли да бъдат оттеглени от практиката, то юридическата професия би загинала в продължение на дванадесетина месеци и народът би се освободил от голяма част от страданията си. Философията на магическия жезъл се състои в следното: той е магнетически и електрически проводник на волята на мага.
към текста >>

Ако ли сега езикът би могъл да бъде построен така и ако ли прецедентите на съда биха могли да бъдат оттеглени от практиката, то юридическата професия би загинала в продължение на дванадесетина месеци и народът би се освободил от голяма част от страданията си.
Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител. В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите. Думите са имали само едно и то напълно очевидно значение. Ако ли сега езикът би могъл да бъде построен така и ако ли прецедентите на съда биха могли да бъдат оттеглени от практиката, то юридическата професия би загинала в продължение на дванадесетина месеци и народът би се освободил от голяма част от страданията си. Философията на магическия жезъл се състои в следното: той е магнетически и електрически проводник на волята на мага. Той направлява потока на мага и го концентрира в дадена точка на пространството или на даден предмет. Магическият жезъл е като мерника на карабината на ловеца. Той му дава възможност да съсредоточи всичките свои сили в един фокус, да ги напрегне, галванизира със своята воля и да ги движи към някого или против нещо. Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в гръмоотвода не се появява електрически ток, без електрическа буря.
към текста >>

Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече.
Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката. По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това! Понеже детето ще работи всред природата, то ще има постоянно случай да приема тези красиви образи в себе си. Всеки миг от дейността му всред природата ще се свързва с незабравими спомени. То ще се разговаря с цветята, ще приема в душата си техните красиви образи, ще бъде милвано от слънчевите лъчи, ще се радва на играта на цветовете на изток при зазоряване, ще следи разнообразните форми и цветове на облаците, ще чувства пулса на цялата природа.
към текста >>

Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това!
Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това! Понеже детето ще работи всред природата, то ще има постоянно случай да приема тези красиви образи в себе си. Всеки миг от дейността му всред природата ще се свързва с незабравими спомени. То ще се разговаря с цветята, ще приема в душата си техните красиви образи, ще бъде милвано от слънчевите лъчи, ще се радва на играта на цветовете на изток при зазоряване, ще следи разнообразните форми и цветове на облаците, ще чувства пулса на цялата природа. От друга страна, как хубаво може да се свърже цялото обучение с дейността му всред живата природа, и цялото обучение да се проникне от художествен елемент! Преди всичко, естество знанието може да се проникне от този елемент.
към текста >>

Sprachgestaltung und Dramatische Kunst (Език и драматично изкуство), сказки, държани от д-р Щайнер пред секцията на драматичното и музикалното изкуство в „Гьотеанум“ от 5.
Още в началото на главата, посветена върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия. Основните факти са: продължението на личността и на силата за съобщение след смъртта. Тия два основни факти са от голяма важност както за брахмина и мохамеданина, така и за християнина. Следов,, спиритуализмът се отнася за всички. Има само една школа, с която той не може абсолютно да се примири: тя е школата на материализма, който държи сега света в своите обятия и е коренната причина на всички наши злощастия! Sprachgestaltung und Dramatische Kunst (Език и драматично изкуство), сказки, държани от д-р Щайнер пред секцията на драматичното и музикалното изкуство в „Гьотеанум“ от 5. до 23. септ. 1924, година. С предговор от г-жа Мария Щайнер. Цена 13’50 швейц. франка. Изписва се от „Bucher Versand am Goetheanum“ — Dornach (Suisse)., Wege zu einem neuen Baustil (Пътища за една нова архитектура).
към текста >>

Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е.
. .“ И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен Вестник“, орган на Синода — Б. Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(на чешки език – може да се прочете от приложения PDF) 10.
(с хороскопа му). 8. Фотография на невидимото. (илюстрация). 9. О duchovni sebeléčení. Статия от Premysl Pitter. (на чешки език – може да се прочете от приложения PDF) 10. За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев). 11. Апостол Павел като мистик и окултист. (прод. от кн. 1) 12.
към текста >>

Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост!
Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото.
към текста >>

Още в невидимия свят музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган.
Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта. В изкуството се проявява това, което ни свързва с духа. Това дава на изкуството небесен отблясък, В художника има отблясък от живота преди раждането. Затова поетът действително е знаещият на подсъзнателното, т. е. на онова, което другите са забравили от живота преди раждането. Още в невидимия свят музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган. Обаче, преди раждането ние минаваме през забравата“. На друго място той казва: „Във всяко истинско изкуство живее религиозно настроение. Последното издига художника до духовни висоти, дето той твори“. Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“.
към текста >>

По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език.
Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние.
към текста >>

Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си.
Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н.
към текста >>

Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши.
Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник.
към текста >>

И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>

Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н.
Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия.
към текста >>

_______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът.
Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване.
към текста >>

Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“.
Този пък е последван на реда си от един друг свободен коридор, който води до м. юли 1926 г., по което време напредването на света се представя като принуждение да слезе в последния „вътрешен проход“, достигащ най-сетне до „Стаята на Царя“, в която ще се стигне през септември 1932 год. Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт.
към текста >>

Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език.
юли 1926 г., по което време напредването на света се представя като принуждение да слезе в последния „вътрешен проход“, достигащ най-сетне до „Стаята на Царя“, в която ще се стигне през септември 1932 год. Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“.
към текста >>

обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца.
Капитализмът и свещенството заедно опитват последния си шанс. Две от най-важните фанатични религии, нетолерантни гонителки, са обречени полека-лека на твърде близка гибел; да! „в един час“, според мярката на времето в Писанието. Колкото за другите църковни организации с различни имена и тесногръди хора, те ще паднат сами по себе си, лишени от последователи. Всемирната религия на Истината,ще. обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца. Годината 1922 е определена да посочи с най-голяма очевидност това,, което има да последва като близка разплата. Обществените блага ще бъдат изтръгнати от ръцете на частното владение и естествените източници, неограничени от колективитета, ще бъдат открити и разработени; нещо повече, ония фракции или, по-добре да кажем, ония партийни клики (фракции), които не престават още да препоръчват средствата на гонението и насилието — ще положат големи усилия, за да не бъдат разпръснати. Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието. Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“.
към текста >>

Никой не може да устои на нейния език.
От любов не разбират“. Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление. Недей се отчайва от първия опит. Ако устоиш до край, те непременно в края на краищата ще капитулират пред силата на любовта! Тя е непобедима. Никой не може да устои на нейния език. Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка. Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина.
към текста >>

Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата.
„Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“. Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя. Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите. Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника.
към текста >>

със съответен разговор се намира езика на тези увехнали цветя: „Някой младеж е живял за високото, идеалното, но животът със своите грижи, разочарования, го е смазал, примирил го е с противоречията в живота.
Увехналите цветя. Срещате ги стъпкани по пътя. Всички се спират нажалени пред тях. За изходна точка ще служи състраданието към тях. На лице е потребното разположение на душата. със съответен разговор се намира езика на тези увехнали цветя: „Някой младеж е живял за високото, идеалното, но животът със своите грижи, разочарования, го е смазал, примирил го е с противоречията в живота. И върви той с пустота в душата, мъчейки се да я забрави. Но не може да измами душата си! Той крие в нея тези увехнали цветя! Както водата е необходима за нашите цветя, така и тези вътрешни цветя живеят само от една жива вода. И те копнеят за нея!
към текста >>

По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света.
А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица. Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход. Лъчите, които излизали от него, не минавали през дърво. От друга страна, те минават през олово и оставят отпечатък върху фотографическата плака. В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума. По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света. Творческото движение на живодатния Дух често е било символизирано като колело, пръстен или спирал. От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие. Науката може да се надява, след неуморна работа и наблюдение, подкрепена от несъкрушима вяра, постепенно да попълни тия места в чудесния разказ на развитието, които изглеждат сега празнини и да проследи по тоя начин развитието на организма от самото начало до човешката стадия. Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано. Тапата не се махна за повече от 10 години.
към текста >>

Търговски фирми са я вече изпитали за изчистване на казани и водни тръби.
От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява. Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот. Една лъчиста вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле. Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър. Търговски фирми са я вече изпитали за изчистване на казани и водни тръби. Бързото действие на тия цилиндри не само запазва машината значително по-дълго време, но прави и водата антисептична. Това действие било изпитано и при един грамаден хотел,в който три цилиндри са отлично действали, за да не се образуват във водорасли в тръбите и щерните. От както тия цилиндри са били поставени, притежателят на хотела твърди, че значително е намаляла болестта по ръцете у перачите. Нездравословната работа на тия работници ги предразполага към зараза и общо отслабване. Микроскопична фотография,на кристали, образувани от газ Интересно е да се забележи, че при обикновен анализ, водата не показва химическа промяна, обаче на вкус забелязва се, че е по приятна, а също и цветът й е слабо кремав, като спомня добре рафинирано масло.
към текста >>

Един член от нашия търговски комитет, като видя една мостра от мек копринен лен, пречистен под въздействието на тази сила, бе възхитен и желаеше по-скоро да узнае как е тя добита.
. . облекло чаровно меко, вълнено и светло“. Индустрия, подобна на тази, ще бъде отсмоляване на фибрите и лена. Самите материали, върху които се действа, никак не ще се развалят, когато, при химическите бани, вълните и памуците твърде много се похабяват. Изглежда да се потвърждава факта, че е открита тайната на чудната древна египетска ленена индустрия. Един член от нашия търговски комитет, като видя една мостра от мек копринен лен, пречистен под въздействието на тази сила, бе възхитен и желаеше по-скоро да узнае как е тя добита. Той беше учуден като разбра, че тя е добита след един съвършено физически процес и че никакви химически или механически средства не са употребени, за да се добият тия съвършени резултати. Единствените образци, които могат да се равнят на мострата, се намират в останките на древния град Хем — земя на чудеса отдавна забравена. Какви дивни картини възкръсват пред очите при звука на това име! От него е произлязла думата „алхимия“, а оттам пък и нейната модерна равносилна — химията. Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем.
към текста >>

На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат.
От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на Израил — духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта. Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно. Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5.
към текста >>

На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват.
законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване. След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание. За това възстановление на елементите на злото и на материята и за преобразуването им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих. На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват. Злото, което не е абсолютно, се състои в дезорганизирането и разногласието на елементите, достъпни в собствената същина за подобрение и несчитани като вечно непощадими. Ще дойде един ден. когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е. труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина. В звездния строй, всевъзможните сили, които движат първично мъглявостта, не се унищожават, когато тя се организира като слънчева система.
към текста >>

На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон.
Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък. Също и окото на низшия е орган на будност и спане в противовес на неуморимия поглед на Най-Стария по дни. Изгледът на низшата светлина зависи от изгледа на висшата. А това значи, че погледът на низшия е насочен върху отвореното око на Най-Стария по дни, за да получи светлина. На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон. И очевидно: голямото не може да зависи от малкото, а в обратното се съдържа истината. За вълнуващите се и неизтощими сили на вселената се изисква един неизчерпаем и постоянен източник, един резервоар от абсолютна сила, както вълните се издигат и спадат в океанските глъбини. Магическият печат на Саломон „В него са двете ноздри, из които се изхвърля диханието, което оживява всичко“. Както от косата на Най-Стария по дни изтича неговото мозъчно магнетично влияние, и както челото му изявява неговата воля, а погледът му — постоянно будната му мисъл, така и ноздрите му изпущат в особеност диханието на живота. Единството на човека се изтъква, чрез разнообразието на органите, и всеки от органите на главата притежава своя специална служба.
към текста >>

„Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“.
Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела. Достатъчно е да се вдълбочим и възприемем ясно тия знания и ние ще можем да си обясним целия ни минал, настоящ и бъдещ живот, без да има нужда за същата цел да се губим в подробностите на разни учения или догми. Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“. В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год, Отделяне на църквата от държавата. В. „Пастирско дело“ официален орган на свещеническите братства в България, бе съобщил в бр. 15./1925 г., „че някои от министрите заявили на синодни старци, че Св. Синод вече трябва да търси свои средства за издържане на църквата“. Същият вестник, обаче, не съобщава, какво са отговорили тия „синодни старци“ .
към текста >>

НАГОРЕ

0.63216996192932