Търсене в текстове за 'Троеличие на Бога'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят.
Словото на Учителя Спешните въпроси в живота Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм. Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят. Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията.
към текста >>

За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си.
Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие.
към текста >>

Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас.
към текста >>

като Бога в себе си.
Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие.
към текста >>

Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът.
Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие. По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>

2. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Корена на доброто е в Христа — в Бога.
Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя! “ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение! “ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа. Но защо тоя мир още е в опасност? Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден.
към текста >>

„Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение!
“ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение! “ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа. Но защо тоя мир още е в опасност? Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето?
към текста >>

Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло.
казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение! Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво.
към текста >>

Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение!
И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение! Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво. И всеки в своя труд упорен За общо работи добро.
към текста >>

* И тъй сме чудно сътворени Един о друг да се държим, И плодове благословени Пред Бога дружно да творим!
И всеки в своя труд упорен За общо работи добро. * Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот. * И мойта радост, красота и слава Не са ли те сега и твои? Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной! * Ти връзката си със земята, Там сбираш нови сокове; — Аз връзка съм с небесата, С слънцето и други светове. * И тъй сме чудно сътворени Един о друг да се държим, И плодове благословени Пред Бога дружно да творим! * Душата на поета Познават ли душа страдала За правда, братство, светлина? Познаваш ли душа разбрала Божата мъдрост, истина ? * Добро от зло тя различава, Знай смисъла на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща. * Със пеене Него възхвалява, Бог — извора на вси блага, И всички подвизи възпява Иа любовта н милостта. * Па всичко хубаво и живо Тя радва се като дете, Рисува вярно и красиво Копнежи свети на сърце.
към текста >>

подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината.
А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае.
към текста >>

Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора.
Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш.
към текста >>

Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога.
Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна.
към текста >>

Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство.
А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега. Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта. Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне, божията любов е, която може единствена да ви помогне.
към текста >>

Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога!
Габерово става почти всяка година на тоя ден обща сбирка на братята и сестрите от Поморско, Айтоско и Бургаско. Селото е разположено в полите на източния балкан, заградено с чудно хубава приказна околност - ниви, ливади, гори, баири. Особено по това време природате е в апогея на своето творчество. Всичко расте и се движи. Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото. И тук имаше беседи, песни и декламации. Уредена бе обща братска вечеря и обед от плодове хляб и зеленчук. В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В. Долапчиев Предсказания През 1901 година живеех в Ст.
към текста >>

— Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога.
А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“.
към текста >>

Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам.
Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята.
към текста >>

Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула.
Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички.
към текста >>

Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка.
До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички. — Мамо, мамо, чу се слабият глас на Минка. — Боже!!!
към текста >>

— На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
. . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>

3. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите.
към текста >>

Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени.
Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е. който е прахосал своя капитал от светли идеи и благородни чувства, който е осиромашал морално и духовно, е принуден вече да се завърне към извора на благата и да започне нов живот и нова дейност, съвсем различни от досегашните. Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки".
към текста >>

Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб.
Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“.
към текста >>

Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване.
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“. А още по-надолу в писмото си до същия продължава: „ако вие такова учение основавате на православната църква, това аз донегде разбирам: тя винаги е била опора на камшика и угодница на деспотизма: но защо вие месите тук Христа?
към текста >>

* * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога.
Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир. Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната. * * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога. Поставен в зависимост от душата, разумът става полезен съветник. За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата.
към текста >>

За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство.
Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир. Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната. * * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога. Поставен в зависимост от душата, разумът става полезен съветник. За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“. И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния.
към текста >>

Дълбоката вяра на Толстоя в Бога не е могла да се мири с вярата, създадена от фантазията на невежествени и егоистични умове.
Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л. Толстой, чийто душевен мир е често нарушаван от разнообразни колебания и съмнения — предвестници на настъпващото пробуждане. С големи усилия той се е мъчил да намери смисъл и истина в официалната православна религия, като за това се е запознавал с множество духовни просветени лица, като: митрополити, протойерей, свещеници и светски лица, занимаващи високи постове по духовното ведомство, само и само да научи от тях нещо повече от това, което знае, обаче, всичко било напразно. Дълбоката вяра на Толстоя в Бога не е могла да се мири с вярата, създадена от фантазията на невежествени и егоистични умове. Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света. След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата. Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия. Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в гроба.
към текста >>

Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света.
Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л. Толстой, чийто душевен мир е често нарушаван от разнообразни колебания и съмнения — предвестници на настъпващото пробуждане. С големи усилия той се е мъчил да намери смисъл и истина в официалната православна религия, като за това се е запознавал с множество духовни просветени лица, като: митрополити, протойерей, свещеници и светски лица, занимаващи високи постове по духовното ведомство, само и само да научи от тях нещо повече от това, което знае, обаче, всичко било напразно. Дълбоката вяра на Толстоя в Бога не е могла да се мири с вярата, създадена от фантазията на невежествени и егоистични умове. Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света. След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата. Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия. Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в гроба. Както виждаме, участта и на двамата великани е една и съща в много отношения.
към текста >>

Втората, не по-малко важна, грешка на нашите монографии по богомилското учение е, че те се ограничават в оценката си за него изключително върху находките си в библиотеките специално по тоя предмет, без да свързват изучаванията си с огромната и богата литература за.другите секретни духовни братства.
— Б. P.), тълкуват учението на Христа Спасителя“. . . А подобни на тоя автор са били на времето си и презвитер Козма, и писачите на разните синодици, поради което не е никак чудно, дето те са фалшифицирали истината за учението на богомилите и са обсипвали последните с огън и жупел. Да се черпи, прочее, материал за характеристика на богомилството от такива нечисти източници, това, безспорно, може да се окачестви като едно престъпление против научната истина. Втората, не по-малко важна, грешка на нашите монографии по богомилското учение е, че те се ограничават в оценката си за него изключително върху находките си в библиотеките специално по тоя предмет, без да свързват изучаванията си с огромната и богата литература за.другите секретни духовни братства. За да се схване точно учението на богомилите и да се изложи то пълно и добросъвестно, непременно трябва да се знаят и ученията на розенкройцерите, свободните зидари (франк-масоните) и др., па даже и източното предание (будизма и еврейската Кабала), египетския херметизъм и пр. С една реч, необходими са широки, познания по историята и теорията; на източния и западен окултизъм. Само такъв истински учен и вещ окултист е в състояние да ни даде изчерпателна историко-критична студия върху богомилското учение. Без това условие, българският книжен пазар ще се трупа с луксозно издадени опити, като книгата на проф. Йорд. Иванов, в която, между другото, четем много удивителни безсмислици, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к.
към текста >>

А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа.
н.) от Божия Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!! Тези и тем подобни криви разбирания и твърдения са недопустими в един научен труд. Монотеизмът и космогонията на богомилите След горните общи бележки и без да влизаме в догматични спорове, пристъпваме към кратък очерк на принципите на богомилското учение. Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“.
към текста >>

Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система.
Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес.
към текста >>

да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните.
А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф.
към текста >>

Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния.
Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
към текста >>

Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота.
Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност. Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота. В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к.
към текста >>

Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к.
Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота. В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа.
към текста >>

Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите?
към текста >>

Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф.
към текста >>

Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, божия искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“.
Гюдженова: „Изгаряне (аутодафе) на българския богомил Василий в Цариград“. 2) Вж. „La mort et son mystere“ от Камил Фламарион. 3 тома. 3) Както бележи и проф. Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, божия искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“. 4) Цит. съчин., стр. 45 — 46. Амин, ключът на Вселената Основните принципи на вселената От Леонард Босман За да схванем основното значение на думата Амин или Аум на санскритски, египетски и еврейски, необходимо е да имаме поне едно интелектуално разбиране, ако не едно абсолютно схващане за основните принципи, на които почива вселената. Разумно е да се вярва, съобразно модерната наука и философските учения на Изток и Запад, че зад цялата материя, даже зад газообразното състояние, съществува едно основно вещество, една Майка-Природа, един Баща-Етер, или Акаша, както индуските философи го наричат, от което, като от първична субстанция, е произведена цялата материя.
към текста >>

Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“.
Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция. И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока.
към текста >>

В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2).
От друга страна, тъй наречените „християнски-учени“ — чиято наука е толкова християнска, колкото индуска или еврейска, а е в същност само един малък дял от духовната наука, който пък е общ на всички религии — заявяват, че няма материя, но всичко е Божествен ум или Дух. Други пак заявяват, че има полярност, действителни противоположности във вселената, че Духът и Материята са отделни и различни. Всичките тия възгледи могат да бъдат разгледани и видени от центъра като Едно, вместо като отделни, ако се иска да се добие истинско схващане за вселената. Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено. В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2). Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста. Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря. Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата.
към текста >>

Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога.
Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено. В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2). Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста. Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря. Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все.
към текста >>

Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата.
В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2). Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста. Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря. Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все. В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята).
към текста >>

От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все.
Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все. В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята). Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички идеи на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа. Последният на свои ред се изменя и постепенно става по-малко финен или, ако може да се употреби тази дума, по-гъст и не само че „слиза“ в материята, но при най-низшето състояние действително става или даже е материя. С други думи, има една вечна и Неограничена Реалност — Бог.
към текста >>

В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено .
Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за любовта и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи. Първите Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин. Той, цитиран от В. Фълтън, доктор по богословието, професор по систематическо богословие в Ебердинския Университет (статията „Троичността“ в Клярковата Енциклопедия на Религията и Етиката), твърди, че даже ако и да се намира в книгите на платониците, че „в началото бе Словото“, не е намерено, че „Словото стана плът и живее между нас“. Проф. Фълтън, във връзка с това, дава едно късо обяснение върху Троичността, част от което предаваме тук: „Това, което дава един особен характер на християнската доктрина за Троичността, то е нейната тясна връзка с отличителния християнски възглед за Божественото въплътяване. В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено . . . както в християнската религия . . . Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“.
към текста >>

Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе.
. . Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“. Подчертаните думи показват идеите, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии. Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта. Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . .
към текста >>

И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“.
Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“. Подчертаните думи показват идеите, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии. Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“. След като дава случаи и илюстрации за тая идея, той завършва един параграф като казва, че „наистина, ако учението за Троичността се явява малко късно в теологията, то трябва да е живяло твърде отрано в богослужението. Църковната доктрина казва, продължава той, показвайки я като постепенно развитие, че има три лица (хипостати) или реални различия, в единството на Божественото Естество к Субстанция, което е Любовта. Лицата са Съ-равни (co-equal), тъй като във всяко от тях Божественото Естество е едно и неразделно, и чрез всяко от тях то притежава, колективно, божествени атрибути. Тъй като едното „Лице“, когато се говори за Триличието, е повече от страна на съществото, бидейки реална основа на опита и функцията, то всяко божествено лице, при все че е по-малко отколкото една отделна индивидуалност, притежава свои собствен хипостатичен характер или характерно свойство . . Онова на Отца, бидейки в генерация, на Сина, в синовност, и на Духа, в процесия: когато пък Отец не изхожда от никого, нито е зачнат, нито е изхождащ; Синът е вечно зараждан от Отца; Светият Дух е вечно изхождащ от Отца и от Сина .
към текста >>

„Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на утвърждение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог.
Освен това, всяко от Лицата, като притежава божествените атрибути, е активно в тристранното дело, при все че с различна сила на функцията. Наистина, учението за Троичността изхожда in mysterium“. Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium. съществува увереност в идеята, че Троичността не е Троичност на три отделни богове. „Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на утвърждение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог. Думата „Лице“ е употребена архаично, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“. Такова твърдение от един ортодоксален авторитет премахва много от петната, хвърлени върху църковното християнство от невежите и ни предпазва от дългите аргументации, защото то е наистина изповед на една вяра в Единството, което действа като Троичност. а не в същност като три същества или даже три Лица. Това се приближава твърде много до мистичната идея.на християнските доктрини. Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано.
към текста >>

Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка.
Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано. Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост.
към текста >>

Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи.
Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците.
към текста >>

В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части.
Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта.
към текста >>

Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта.
Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И.
към текста >>

С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената.
Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство. Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр.
към текста >>

Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“.
Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85). Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги.
към текста >>

Тя трябва да представлява израз на служене на Бога и на другите.
Но как може да стане това? Говорят за труд. Да, но той трябва да е израз на любовта. Всеки вид дейност по този начин става нещо религиозно. Работата не трябва да е проникната от мисълта, че се задоволяват само лични интереси. Тя трябва да представлява израз на служене на Бога и на другите. Тогаз ще се влее живот в нея. Така тя ще стане извор на радост. Така тя ще стане средство за проява на душата. Човешката индивидуалност ще се прояви чрез нея. Инак трудът обезличава човека, превръща го на машина, отнема от живота всяка поезия.
към текста >>

Когато работата стане израз на служенето на Бога и на другите, тогаз тя ще бъде изявена (проява) на вътрешната активност на духа.
Тогаз ще се влее живот в нея. Така тя ще стане извор на радост. Така тя ще стане средство за проява на душата. Човешката индивидуалност ще се прояви чрез нея. Инак трудът обезличава човека, превръща го на машина, отнема от живота всяка поезия. Когато работата стане израз на служенето на Бога и на другите, тогаз тя ще бъде изявена (проява) на вътрешната активност на духа. Тогаз едновременно с работата (физична или друга) и духът ще бъде в най-активно състояние. Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство.
към текста >>

Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога.
Това е старата култура. При правилно, природосъобразно възпитание у детето ще се изработи усет за старото, което залязва и за новото, което иде. То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето. Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание. Всичко това го има вече дълбоко заложено в детето, понеже душата е божествена. Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем. То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея. Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот. Казахме, че всички велики закони на живата природа, — като почнем от законите при храненето, спането, ползването от слънчевите енергии и пр. и дойдем до закона на любовта и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр.
към текста >>

То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея.
То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето. Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание. Всичко това го има вече дълбоко заложено в детето, понеже душата е божествена. Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем. То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея. Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот. Казахме, че всички велики закони на живата природа, — като почнем от законите при храненето, спането, ползването от слънчевите енергии и пр. и дойдем до закона на любовта и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр. Но след 14-а година, след началото на половата зрелост, у детето почва да се развива умственият принцип, логичното мислене. Тогаз то трябва и теоретически, научно да изучи тези закони, които по-рано е изучило по друг начин.
към текста >>

Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот.
Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание. Всичко това го има вече дълбоко заложено в детето, понеже душата е божествена. Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем. То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея. Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот. Казахме, че всички велики закони на живата природа, — като почнем от законите при храненето, спането, ползването от слънчевите енергии и пр. и дойдем до закона на любовта и пр., — детето ще получи не теоретически, но нагледно, практически: чрез самия живот, чрез символи, притчи, алегории и пр. Но след 14-а година, след началото на половата зрелост, у детето почва да се развива умственият принцип, логичното мислене. Тогаз то трябва и теоретически, научно да изучи тези закони, които по-рано е изучило по друг начин. Така, при свършване на гимназията ще се дойде както до едно по-дълбоко разбиране на физичния живот, така и до една научна обосновка на духовното разбиране на живота.
към текста >>

Това схващане съответства на екзотеричното схващане за Бога.
2) Виж „Всемирна Летопис“, год. IV, кн. I, главата: „Семейно възпитание или пълно общежитие“. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V) Произход на материята Езотеричната наука предпоставя съществуването на Великия Непроявен,който може да бъде разбиран като една безпределна, но латентна сила, на която подлежат всички неща и от която всичките извличат своята субстанция и черпят живота си. Това схващане съответства на екзотеричното схващане за Бога. Второ, тя подразбира изливът на тоя океан в право, но ограничено течение; това пак съответства на екзотеричното схващане за енергията. Трето, тя подразбира онази сега проявена енергия чрез пресичане на нейните силови линии, които образуват кръговъртежи, а те, чрез противопоставяне на силите, водят към стабилности; тия кръговъртежи на ограничените сили, въртейки се около собствените си центрове, вместо да се теглят направо през пространството, са ония единици на стабилност, които, в разните си комбинации, образуват различните видове материя. Езотеричната наука признава повече форми материя, отколкото познатите на физиците и химиците. Тя различава, първо, началните въртежи на устойчивостта; второ, техните комбинации в седемте прости типове молекули; трето, тя подразбира комбинации от тия молекули в по-гъсти и по-сложни структури; и четвърто, по-нататъшни комбинации, от които тия сравнително сложни структури образуват единици. На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален свят и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.65526795387268